Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация


Комисията по гражданско общество и медии



страница2/6
Дата16.05.2017
Размер1.26 Mb.
#21481
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6

Комисията по гражданско общество и медии разглежда национално значими въпроси на гражданското общество и медиите и се произнася за своевременното им разрешаване.

Комисията по държавна администрация разглежда и дава становища по случаи на конфликт на интереси и кореспондира с изпълнението на принцип „етично поведение”и „отчетност”.
Съществуват и други комисии, отчитащи се пред народно събрание:
Комисията за защита от дискриминация е специализиран орган, провеждащ държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България. Дейността на комисията кореспондира с изпълнението на принцип „честност, представителност и обществено участие по време на избори” и „човешки права, културно разнообразие и социално единство”

Комисията по установяване на имущество придобито от престъпна дейност е специализиран над ведомствен, държавен орган за установяване на имущество на лица, за които са налице условията по чл.3 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в страната и в чужбина. Дейността на комисията кореспондира с изпълнението на принцип „етично поведение”.

3.2.1.3. Изпълнителна власт
Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
Съществуват специализирани съвети към Министерския съвет:

Съветът по децентрализация координира изпълнението на стратегията за децентрализация и програмата за изпълнението й. Обсъжда проекти на нормативни актове, които имат съществено отражение върху общинските администрации и прави предложения до органите на държавно управление. Дейността на съвета кореспондира с изпълнението на всички принципи на добро управление.

Националният съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси е държавно-обществен орган, който осъществява консултации и сътрудничество и координация между правителствените органи и неправителствените организации с цел формиране и реализиране на националната политика по отношение на етническите и демографски въпроси и миграцията. Дейността на съвета кореспондира с изпълнението на принцип „човешки права”.
Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете е постоянно действащ орган с консултативни функции. В ролята на наблюдатели и експерти могат да бъдат канени неправителствени организации, работещи по въпросите на равнопоставеността на половете. Съветът е активен обществен форум за дискусии в сферата на политиката по равнопоставеност и повишаването на равенството между половете чрез предприемане на различни инициативи, обсъждане и приемане на решения.
Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на: държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на хората с увреждания, национално представителните организации за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България. сътрудничество при разработването и провеждането на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания. Съветът съдейства за координацията между държавните, общинските, обществените и стопанските органи и организации с неправителствените организации на хора и за хора с увреждания за осигуряване на необходимата обществена подкрепа на дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания. Дейността на съвета кореспондира с принцип „човешки права”.
Комисията по превенция и противодействие на корупцията осъществява контрол и координация по изпълнението на стратегията и на Програмата за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията. Дейността на комисията кореспондира с изпълнението на принципа „етично поведение”.
Координационният съвет за информационно общество координира дейностите на държавните органи по изпълнението на стратегиите в областта на информационните технологии и информационното общество и на програмите за тяхната реализация и дава препоръки за подобряването им. Координира дейностите по въвеждане на съвременни информационни и комуникационни технологии в държавната администрация. Дейността на съвета кореспондира с принцип „иновации и отвореност за промени”.
Съветът за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности предлага проекти на нормативни актове, стратегии за борба с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, и планове за действие към тях. По предложение на членовете съветът обсъжда въпроси, свързани с борбата с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, и приема решения с подходящи мерки за оптимизирането й. Осъществява взаимодействие с органите на съдебната власт, като конкретните форми на взаимодействие и сътрудничество се определят със съвместни актове.
Съветът по държавен вътрешен финансов контрол извършва стратегическо планиране по въпросите на държавния вътрешен финансов контрол и усъвършенстването на контролните механизми в изпълнителната власт. Наблюдава и координира дейността на финансово-контролните звена в изпълнителната власт
Националната комисия за борба с трафика на хора е координационен механизъм на рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина.
Дирекцията "Етнически и демографски въпроси"към Министерския съвет разработва и осъществява координация и текущ контрол по Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и на други програми, насочени към равноправно интегриране в обществото на лица, които се намират в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства. Дейността на дирекцията спомага за изпълнение на принцип „човешки права”.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство е централният орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика и разработва целите и приоритетите на държавната стратегия в областта на регионалното развитие и благоустройството. Министерството е структурирано в дирекции, като всяка от тях изпълнява конкретни дейности, насочени към целите и приоритети на държавната политика за регионално развитие. Дирекция „Административно-териториално устройство и местно самоуправление” е дирекцията, която има най-пряко отношение към разглежданата проблематика. Една от нейните основни дейности би могло да се обобщи като оказване на аналитична, методическа и координационна подкрепа за местните власти във всички области от тяхна компетентност.

Министерството на държавната администрация и административната реформа отговаря за координацията между всички държавни институции и органи на местното самоуправление и планира действия с оглед ефикасното и ефективно прилагане на законодателството, регламентиращо спазването принципите на добро управление. Министерството набеляза основните приоритети: обучение и управление на човешките ресурси в държавната администрация, подобряване на административното обслужване и регулиране, развитие на електронното правителство, продължаваща модернизация на държавната администрация с цел внедряване на повече прозрачност и отчетност в работа на държавните служители и институции.

3.2.1.4.Областен управител

Правомощията на областния управител и неговите задължения са разписани в Конституцията на Република България и в Закона за администрацията. Той отговаря за спазването на принципите на “откритост и прозрачност”, “етично поведение”, “върховенство на закона” и “отчетност”. Областният управител осигурява провеждането на държавната политика на надобщинско ниво, осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове. Упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местно самоуправление и местната администрация. Областният управител е и председател на Областния обществен съвет за противодействие на корупцията. В съставите на съвета са включени представители на Прокуратурата на Република България, следствието, полицията, съда, приходната администрация, митниците, здравния сектор и образованието, НПО, медиите и др. Всички областни обществени съвети са приели Програми за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция на корупцията.



        1. Сметна палата

Външният контрол, чиято същност и предназначение обхваща някои от основните принципи на доброто управление “ефикасност и ефективност”, “върховенство на закона”, “етично поведение”, “стабилно финансово управление” и “отчетност”, се осъществява от Сметната палата на Република България с помощта на регионалните и местните й поделения. Сметната палата осъществява финансовия контрол върху всички публични органи, включително и органите на местно самоуправление, на средствата от фондове и програми на ЕС, проверява всяка процедура за възлагане на обществена поръчка и извършва последващ надзор1[3]. Резултатите от дейността на палатата редовно се публикуват в нейната интернет-страница и публичният достъп до тях е неограничен.

        1. Агенцията за държавната финансова инспекция (АДФИ)

Нейната функция е да защитава публичните финансови интереси чрез: извършване на финансови инспекции за спазването на нормативните актове; разкриване на причинени вреди на имуществото и привличане към административно-наказателна и имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните законови основания.

        1. Главен инспекторат

Със Закона за администрацията към администрацията на МС е създаден Главен инспекторат на пряко подчинение на министър-председателя. Основните функции на инспектората са: да подпомага организирането на дейността по провеждане на държавната антикорупционна политика, както и да извършва анализ на ефективността и ефикасността на дейността на държавната администрация, свързана с антикорупционната политика; да координира и подпомага дейността на инспекторатите; да разглежда и при необходимост да извършва проверки по постъпили сигнали за конфликт на интереси, корупция и други нарушения на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност и да изготвя доклад за резултатите; да анализира причините и условията за констатираните нарушения и да предлага мерки за отстраняването им; да подпомага изпълнението на решенията на Комисията по превенция и противодействие на корупцията. За изпълнение на своите функции Главният инспекторат осъществява контрол върху цялостната дейност на администрацията и извършва общи и специализирани проверки, възложени от министър-председателя; проверки и контрол по конкретни въпроси и случаи въз основа на заповед на министър-председателя.

        1. Инспекторати

От гледна точка на вътрешния контрол към всяко министерство се създават инспекторати, които са на пряко подчинение на съответния министър2[4]. Тяхната независимост е законово регламентирана. Правомощията им включват: анализ на ефективността на дейността на администрацията, който следва да се използва при оптимизиране на структурата на администрациите; контрол по спазването на вътрешните правила за организация на работа в администрацията; проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служителите от администрацията.3[5]. Инспекторатите в министерствата осъществяват административен контрол и върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.

        1. Омбудсман

Омбудсманът на Република България е висш и независим конституционен орган, който се застъпва за правата и свободите на гражданите. Неговата дейност е регламентирана със закон4[6]. Основен приоритет за цялостната политика на институцията на Омбудсмана са усилията за утвърждаване и зачитане на правото на добро управление и на ясни правила в административната практика на държавните и общинските органи и на техните администрации. Всеки гражданин може да подаде жалба или сигнал до Националния омбудсман, когато неговите права и свободи се засягат или нарушават от страна на всички публични институции. С конституционните промени от март 2006 г.5[7] Омбудсманът получава и правото да се обръща към Конституционния съд, когато прецени, че законови разпоредби накърняват правата и свободите на гражданите.

        1. Административен съд

Според влезлия в сила на средата на 2006 г. нов Административнопроцесуален кодекс се създадоха административни съдилища със седалища и съдебни райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица и др. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред на защита.

      1. Местно ниво:

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница