Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация
Преглед на други съществуващи стратегии и програми, подпомагащи местните власти
Изтегляне 1.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Добри примери и практики
Преглед на други съществуващи стратегии и програми, подпомагащи местните власти:
За целите на анализа са подбрани само тези стратегии и програми, които създават предпоставки за прилагане на принципите за добро управление.
С Решение № 465 от 2002 г. Министерският съвет прие Стратегия за модернизиране на държавната администрация – от присъединяване към интегриране. Стратегията цели подобряване на ефективността и постигане на резултати в работата на държавната администрация по начин, който отговаря на изискванията за членство в Европейския съюз (ЕС) и на очакванията на българското общество. За изпълнение на стратегията се прие програма за модернизиране на държавната администрация.
Прилагането на принципите за прозрачност и почтеност в работата на държавните служители в България е основен приоритет на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Програмата за прозрачност е приета през 2006 г. Тя е разработена в съответствие с приетите от правителството Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията и Програма за нейното изпълнение. Основана е на предварителния преглед на съществуващите негативни практики в дейността на държавната администрация и е насочена към обучение на държавните служители, възприемане на модерни системи за обслужване на гражданите и задълбочаване на връзките с гражданския сектор и медиите. Основна цел на Програмата е постигането на по-модерно управление с добре функционираща, прилагаща добрите европейски практики и политики българска държавна администрация. Програмата предлага конкретни мерки, които да доведат до решаване на проблемите и подобряване на партньорството между държавните институции и гражданското общество.
С решение № 85 на Министерския съвет от 14 февруари 2002 г. беше приета Стратегия за обучение на служителите в администрацията и Програма за изпълнение на Стратегията. Стратегията е насочена приоритетно към усъвършенстване на професионалните умения и квалификацията на държавните служители. Същевременно определените принципи и цели се отнасят и за останалите служители на експертни или технически длъжности.
Националната стратегия за противодействие на корупцията е приета с Решение на Министерския съвет № 671 от 01.10.2001 г. Стратегията е насочена към създаване на модерна законова рамка на административната дейност и административното обслужване на населението. Тя предполага управленско и организационно укрепване и ясно регламентиране на отношенията между държавните органи, от една страна, и частния сектор и гражданите, от друга страна. Целите включват засилване ролята на съществуващите и създаване на нови институции с контролни и наблюдаващи функции.
С решение № 866 от 28 декември 2002 година Министерският съвет прие Стратегия за електронно правителство и създаде Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на електронно правителство. Стратегията очертава същността на електронното правителство и неговото значение за цялото общество, стратегическите цели за реализиране на електронно правителство в България, както и бъдещата организация и управление на процесите, свързани с тези цели. Документът е разработен като основен елемент от цялостната реформа на българската държавна администрация, включително на областните и общинските администрации. За осигуряване на приемственост – като се отчита комплексният характер на процеса на реформиране – при разработката са анализирани и ползвани вече приетите и влезли в сила основни стратегически документи на правителството. Използвани са и редица източници на информация за опита и най-добрите световни практики при създаването и реализирането на стратегии за електронно правителство
Демократично управление за равнопоставено местно и регионално развитие е основният акцент в програмите, финансирани от Програмата за развитие на ООН в България. По силата на своя мандат ПРООН подкрепя практиките на добро управление за по-справедливо човешко развитие. Насърчаването на демократичното управление пряко подпомага изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие, които са приети и се подкрепят от българското правителство. Чрез пилотни проекти, стратегически съвети и застъпничество ПРООН подкрепя инициативи за постигане на ефективно управление и децентрализация, за широко гражданско участие във вземането на решения, за отчетност и прозрачност на всички нива на управление в страната. Специален акцент в работата е осигуряване на по-добър достъп до основни социални услуги, оказване на подкрепа за балансирано регионално развитие, както и укрепване на капацитета за партньорство при усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Американското правителство предоставя чуждестранна помощ за развитие на България от 1990 г. до 2007 г. Общата инвестиция надхвърля 600 млн. долара, което превръща САЩ в най-големия двустранен донор за България. Общият размер на инвестицията се формира от следните инвестиции, разпределени по ключови тематични направления: 12% за социална стабилност и хуманитарна помощ, 19% за специални инициативи и програми, 26% за преход към демокрация и 43% за икономическо преструктуриране. Финансовата и експертна подкрепата на ААМР за страната беше насочена към постигането на три основни цели: 1) Насърчаване на конкурентноспособна пазарна икономика; 2) Подкрепа за прехода към прозрачно и отговорно управление и насърчаване на гражданското участие в демократичния процес; 3) Подобряване на качеството на живота.
От 2000 до 2008 г. ШАРС финансира Програма Обществен Форум. Основна цел на програмата е повишаване качеството на живот и стимулиране прякото гражданско участие чрез прилагане на иновативни форум подходи на местно и регионално ниво. Над 50 общини и 100 НПО са получили финансова и експертна подкрепа за прилагане и институционализиране на демократични принципи за управление и взимане на решения по въпроси от местен и регионален характер с цел повишаване качеството и стандартите на живот.
Програмата има за цел за подкрепи развитието на гражданското общество и институционалния капацитет на централните, регионални и местни власти, както и на структурите на гражданското общество. Философията на програмата се базира върху засилването на туининг мрежите между Холандия и целевата страна. За повече от 10 години чрез посолството на Кралство Холандия в България е предоставена финансова и експертна подкрепа на организации от различни сектори за: 1) подобряване на взаимодействието между национални и местни органи и органи на гражданското общество; 2) окуражаване консенсуса по въпроси, свързани с върховенството на закона и демокрацията 3) развиване на културния потенциал на страната и културното сътрудничество.
От своето създаване през 1990 г. до днес Отворено общество предоставя финансова и експертна подкрепа на инициативи на различни неправителствени организации в следните области: 1) Управление и публични политики; 2) Европейски политики и гражданско участие; 3) Човешки права и правна защита; 4) Институционално укрепване на граждански структури; 5) Регионално сътрудничество.
През юли 2007 г. България става член на Европейското икономическо пространство и Министерство на финансите подписва Меморандум за сътрудничество с Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Въз основа на меморандума страната ще получи близо 21 милиона евро в периода 2008-2011 за подкрепа на проекти на местните органи, гражданското общество и бизнеса в няколко направления, между които добро управление и повишаване на административния капацитет за предоставяне на публични услуги.
През ноември 2007 г. в стартира Фонд България, създаден от Американската агенция за международно развитие (USAID) и German Marshall Fund на САЩ. Фонд “България” е инициатива за безвъзмездно финансиране на проекти за реформа и развитие в ключови за страната области. Приоритетни области на финансиране са “добро управление”, “подкрепа за хора в неравностойно положение”, “образованието и конкурентоспособността”.
Най-широката рамка в която се разработват стратегическите и плановите документи на страните членки на Европейския съюз за периода 2007 – 2013 г. са т.н. Стратегически насоки на Общността. Те отразяват общите приоритети за развитие на Съюза през Четвъртия планов период и очертават възможностите на всички страни членки да се включат съобразно специфичните си характеристики за пълноценно осъществяване на тези приоритети. Стратегическите насоки на общността предвиждат Европа да увеличи своя потенциал за растеж и продуктивност като укрепи социалното сближаване, поставяйки основния акцент върху знанията, иновациите и оптимизирането на човешкия капитал. В приоритетите на Стратегическите насоки на Общността са заложени мерки за повишаване на административния капацитет на всички нива на управление и развитие на сътрудничеството между страните и регионите. По този начин, насоките за развитието на ЕС през следващите години интегрират основните принципи за добро управление, като важна предпоставка за постигане на очакваните резултати.
Националната стратегическа референтна рамка е стратегически документ, който осигурява съответствие на помощта от фондове на Европейския съюз със стратегическите насоки на Общността за сближаване и определя връзката между приоритетите на Европейския съюз и националните и регионалните приоритети за устойчиво развитие и заетост. Тя отразява приносът на България за осъществяване на приоритетите от Стратегическите насоки на Общността. Целите на Националната стратегическа референтна рамка са засилване на конкурентоспособността на икономиката с оглед постигането на висок и устойчив растеж и развитие на човешкия капитал за осигуряване на по-висока заетост, доходи и социална интеграция. Сред приоритетите на Националната стратегическа референтна рамка е усъвършенстването на средата за развитието на иновациите и доброто управление. Управлението на всички нива ще бъде укрепено чрез използване на механизми за партньорство, осигуряване на подкрепа за междуинституционално коопериране и ангажиране на гражданското общество във вземането на решения. Освен това за постигането на по-добро управление ще се изграждат стабилни системи за мониторинг и оценка на всички политики, ще се прилагат подходящи механизми за отчитане и публичен контрол върху реализацията на тези политики.
Оперативните програми са документите съгласно дефиницията по чл. 2, ал. 1 на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999, представени от Република България и приети от Европейската комисия, определящи стратегии и взаимнообвързани приоритети за развитие, които се реализират с помощта на фондовете на Европейския съюз. Укрепването на административния капацитет на всички нива на управление и издигане ролята на местното самоуправление е тема заложена в Оперативната програма „Административен капацитет”.
Оперативната програма „Административен капацитет” е стратегически документ за модернизация на българската държавна администрация за периода 2007 – 2013 г. Тя е разработена в съответствие с европейската и националната политика за подобряване на институционалния и административния капацитет и е средство за изпълнение целите на Стратегическите насоки за сближаване на Общността и Националната стратегическа референтна рамка. Стратегическата цел на Оперативната програма е подобряване на работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса и създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост. Специфичните цели на Оперативната програма са: ефективно функциониране на администрацията и на съдебната система; подобряване на управлението на човешките ресурси и повишаване на квалификацията на служителите в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество и осигуряване на модерно обслужване от страна на администрацията и на съдебната система. Приоритетните оси на Оперативната програма са:
Приоритетна ос 1 „Добро управление” на ОП „Административен капацитет” отразява необходимостта от укрепване на административните структури, повишаване на прозрачността и отчетността в работата им, въвеждането на публично-частни партньорства и аутсорсинг на дейности като механизми за по-ефикасно управление и прилагане на принципа на партньорство при формулиране на държавната политика. Цел на приоритетната ос е ефективно функциониране на администрацията. Специфичната цел на подприоритет „Ефективна структура на държавната администрация” е подобряване на ефективността на държавната администрация чрез стимулиране на организационното развитие на административните структури. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Прозрачна и почтена държавна администрация” е постигане на прозрачност и отчетност в администрацията и подобряване на механизмите за контрол върху дейността й. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Ефективна координация и партньорство при разработване и провеждане на политики” е подобряване на процеса на разработване и прилагане на политики в партньорство и координация с всички заинтересовани страни. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Администрацията – партньор на бизнеса” е оптимално и ефективно използване на публичните ресурси чрез публично частни партньорства. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Транснационално и междурегионално сътрудничество” е подобряване капацитета на държавната администрация, структурите на гражданското общество и съдебната система чрез използване на опит и добри практики от други държави членки на ЕС в областта на доброто управление. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Приоритетната ос 2 „Управление на човешките ресурси” на ОП „Административен капацитет” е насочена към постигане на ефективност на държавната администрация, органите на съдебната власт и структурите на гражданското общество, чрез управление и развитие на човешките ресурси. Целите на приоритетната ос са подобряване на управлението на човешките ресурси и повишаване на квалификацията на служителите в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество. Специфичната цел на подприоритет „Модерно управление на човешките ресурси в държавната администрация” е подобряване на управлението на човешките ресурси в централните, областните и общинските администрации. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Компетентна и ефективна държавна администрация” е подобряване на професионалната компетентност на служителите в администрацията за по-ефективно и ефикасно изпълнение на задълженията. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Транснационално и междурегионално сътрудничество” е подобряване капацитета на държавната администрация, структурите на гражданското общество и съдебната система чрез използване на опит и добри практики от други държави членки на ЕС в областта на човешките ресурси в държавната администрация. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Приоритетна ос 3 „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление” на ОП „Административен капацитет” касае предоставянето на качествени административни услуги и използването на информационните технологии. Чрез тях ще се подобри бизнес средата в България и ще се насърчи развитието на предприемачеството. Цел на приоритетната ос е модерно обслужване от страна на администрацията. Специфичната цел на подприоритет „Подобряване на обслужването за гражданите и бизнеса, в това число чрез развитие на електронното управление” е развитие на качествени и насочени към потребителя административни услуги. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Стандартна информационно-комуникационна среда и оперативна съвместимост” е осигуряване на стандартна и съвместима информационно-комуникационна среда за по-добро административно обслужване на гражданите и бизнеса. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
Специфичната цел на подприоритет „Транснационално и междурегионално сътрудничество” е подобряване на капацитета на държавната администрация, структурите на гражданското общество и съдебната система чрез използване на опит и добри практики от други държави членки на ЕС в областта на административното обслужване и електронното управление. В рамките на този подприоритет общините могат да кандидатстват с проекти за:
В периода 1998 – 2007 г. с финансовата и експертна подкрепа на различни национални и международни институции 123 общини в страната успешно внедряват и управляват Центрове за предоставяне на услуги и информация, работещи на принципа „едно гише”. Този съвременен и иновативен метод на административно обслужване предоставя възможност за организация и регламентиране на всички процеси в административната структура, свързани със заявяване, извършване и предоставяне на административни услуги. Това се постига чрез изграждане на информационна система, елемент на която е и самият Център, позволяваща работа с разпределени бази данни (тоест не се допуска дублиране на информация), с което се оптимизира работата на общинските служители и им се осигурява достатъчно оперативно време да се развиват като експерти. Един от съществените ефекти, който се постига с реализацията на този начин на предоставяне на услуги, е създаването на организационни и технологични условия за непрекъснат контрол върху работата на общинските служители и за генериране на правилни управленски решения от една страна, а от друга - ограничаване възможностите за поява на корупционни практики.
От 1998 г. Фондация за реформа в местното самоуправление (ФРМС) последователно насърчава, събира, публикува и широко разпространява новаторски практики, които стимулират находчивостта и обмяната на опит в българското местно самоуправление чрез своя проект "Иновационни практики в България". Стартирал с финансовата подкрепа на Институт Отворено общество - Будапеща и Американската агенция за международно развитие, проектът създава устойчив модел за събиране и разпространяване на иновационни практики в областта на местното самоуправление. От края на 2001 г. ФРМС удостоява общини и организации с Награда за иновация в различни тематични сфери на местното самоуправление, а от 2002 година - с Годишна национална награда "Община новатор". В момента в онлайн базата данни на сайта на организацията www.flgr.bg са представени над 1000 практики на общини и техните граждански и бизнес партньори.
НСОРБ разработи и отпечата в големи тиражи наръчник, който се разпространява безплатно сред гражданите, за да се ориентират в една от областите, която често е посочвана с най-висок корупционен риск в дейността на общината - техническите услуги. Наръчникът, наречен “Пътеводител за гражданите в техническите услуги, които общината предоставя” има за цел повишаване на прозрачността в работата на общината, борба с корупцията и предоставяне на по-качествени услуги за гражданите чрез предоставяне на ясна и достъпна информация на физическите и юридическите лица за техните права при получаването на технически услуги, както и за реда, условията и сроковете за изпълнението им. Моделът на наръчника може да бъде намерен на страницата на НСОРБ (www.namrb.org) и всяка община може да го адаптира за услугите, които тя предоставя – отговорните лица, координати, цени, срокове за изпълнение и т. н.
От 2001 г. ФРМС издава електронен седмичник по различни теми, свързани с добри практики в областта на местното самоуправление и икономическо развитие, възможности за финансиране на проекти и инициативи от всички области на обществения живот, конкурси и др. до над 7000 абонати от цялата страна. Неговото разпространение е също безплатно.
От месец май 2006 г. НСОРБ реализира проект “Бенчмарк на общинските финанси”, финансиран от Институт Отворено общество и от Съвета на Европа. Проектът цели да бъде разработена и тествана методика за оценка на по-ефективно и прозрачно управлението на общинските бюджети. Бенчмаркът е диагностичен инструмент, който позволява както да бъде открито мястото, на което се намира дадена община, така и да бъде оценено цялостното управление на общинските средства. След приключването на оценката и анализа на съществуващата ситуация, всяка община получава доклад, в който ще бъдат посочени препоръките за подобряване на отделни сфери в управлението. Областите, в които се прилага бенчмарка за фискалните ресурси и финансовото управление на местно ниво са:
От 2006 г. НСОРБ работи по проект на Съвета на Европа – Управление на изпълнението (Performance Management). Целта на проекта е да бъдат въведени единни стандарти за управлението на различните услуги, които общината предлага на своите граждани. На този етап на проекта са направени два примерни модела за планиране и организиране на дейността в сферата на местното икономическо развитие и комуникациите. До края на годината предстои да бъде разработен и представен пред общините наръчник за прилагането на системата за подобряване на изпълнението на общинските услуги, така че да бъде максимално облекчено прилагането на системата.
От март 2007 г. НСОРБ и МРРБ работят заедно по проект за прилагане на инструмента CLEAR на Съвета на Европа, който цели да анализира състоянието на гражданското участие на местно ниво, както и нуждите от прилагането на различни практики за активизирането на интереса на гражданите към политиката, която общината провежда. Това е втората фаза на проекта и в България той се прилага пилотно в 4 общини. Резултатите от анализите и разработените на тази база “портрети на гражданското участие” в пилотните общини ще бъдат представени на Министерската конференция на министрите на регионалното развитие, която ще се проведе във Валенсия през октомври 2007 г. и ще бъде част от българския принос към инициативата “Европейска седмица на местната демокрация”.
В началото на всеки мандат на кметовете и общинските съветници, НСОРБ традиционно подпомага новоизбраните лица чрез специален наръчник за новоизбраните кметове и общински съветници. Провеждат се и въвеждащи обучения. организира поредица от обучения, с които ги подпомага в навлизането в новите им задължения, като ги запознава с основни теми:
В обучението, предвидено за кметовете и съветниците от мандат 2007 – 2011 г., както и в специално разработения наръчник, който стига до общините, ще бъде обособена нова част – антикорупционни практики и добрите практики на общините, прозрачност, гражданско участие, с което се цели да се привлече вниманието към най-слабите и конфликтни зони на местното самоуправление и да се стимулират активни мерки от новите изборни лица. Един от приоритетите в дейността на НСОРБ е подпомагане на общините по подобряване взаимодействието с органите на централната власт, обществеността и бизнеса по превенцията и борбата с прояви на корупция на местно ниво, чрез:
В международен план НСОРБ участва в редица проекти и срещи по темата прозрчаност и борба с корупцията. В рамките на съвместен проект със Съвета на Европа беше проведена среща с участието на 12 държави от Югоизточна Европа (м.октомври 2005 г.), в рамките на Третата годишна среща на местните власти с участието на представители на законодателната и изпълнителната централна власт и НПО. Този форум даде възможност на участниците да обсъдят ролята и мястото на местната власт при прилагането на подобни анти-корупционни стратегии, да обменят опит за усилията, които те полагат в своите държави, както и да предложат специфични мерки, които биха подпомогнали тези процеси в региона. В заключенията от срещата беше подчертано, че България се оказа единствената страна от 12-те държави от региона, чиято национална анти-корупционна стратегия включва и местните власти. В сравнение с другите страни у нас са налице много и различни етични кодекси. Що се отнася до вътрешния и външен мониторинг и контрол на местните власти беше отбелязано, че българските общини са подложени дори на прекомерен контрол отвън, въпреки че де факто те не могат да влияят решително върху местните приходи. През последните няколко години регионалните сдружения на общините започнаха издаването на информационни бюлетини, покриващи широк кръг от „горещи” теми и въпроси, свързани с местното самоуправление, проекти, инициативи, маркетинг на общините-членки в съответното сдружение и много други. Бюлетините са електронни и се разпространяват безплатно.
През 2003 г. ФРМС започна осъществяването на Кампания за прозрачност в българските общини съвместно с Програма „Инициатива местно самоуправление”. Основната цел на кампанията бе да повиши прозрачността в работата на общинските съвети и общинските администрации, като по този начин укрепи доверието на гражданите и фирмите към местните власти и засили гражданското участие. Кампанията включва разпространяването на контролен списък за прозрачност за самооценка на всички български общини, работа с пилотни общини за въвеждане на нови методи на работа, повишаващи прозрачността, както и връчване на годишни награди “Прозрачна община” и “Най-добра практика за прозрачност в рискова област” през 2004 година.
Редица общини започнаха изграждането на електронна инфраструктура и свързаната с нея реорганизация на местната администрация по информационно осигуряване на кметствата от територията на съответната община. Тази практика се наложи от потребността от нов подход и ново качество на административното обслужване; осигуряването на достъп до информационни услуги; яснота и информираност за услугите; възможност за административно обслужване на място; приобщаване на населението в населени места към информационно-технологичната структура на съответната община; подобряване условията за работа в кметските администрации. От гледна точка на информационните източници за осигуряване на информацията и функционалното й приложение в дейностите на кметствата, във вътрешните им мрежи е внедрен Интранет информационен портал, включващ специализирани модули. Системата осигурява необходимите възможности за справки върху документите и изпълнението на възложените задачи, отличава се с особена строгост на следене на достъпа и поредността на извършваните операции.
От 2003 г. насам Програма Достъп до Информация организира церемония по връчване на годишни награди в областта на достъпа до информация в България. С тях се окуражават активни граждани, журналисти, неправителствени организации да упражняват правото си на достъп до информация, както и институциите – да изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), да бъдат прозрачни и отчетни пред обществото; порицават се институции, които все още са затворени, не изпълняват задълженията си по ЗДОИ и грубо нарушават правата на гражданите. В рамките на проект, финансиран от ПРООН, Програма Достъп до Информация започна работа по едноименен проект, чиято цел е да демонстрира ползата от информационните и комуникационни технологии при прилагането на Закона за достъп до обществена информация в България и да подобри практиките по предоставяне на информация от страна на институциите, се направиха оценки на уеб страниците на институциите в България от гледна точка на Закона за достъп до обществена информация. Резултатите от проучването от 2007 г. ще бъдат сравнени с тези от направеното през 2006 г., за да се установи развитието в съдържанието на Интернет страниците според задълженията по сега действащото законодателство. След проучването ще бъдат направени препоръки и представени добри модели за публикуване на информация в Интернет-страниците. Резултатите от оценката на уеб-страниците на институциите, както и възможностите за подобряването на практиките по активното предоставяне на информация в Интернет. През 2008 г. екип от ФРМС започна извършването на одити на информационните системи на органи на местното самоуправление, чиято цел е да се направи анализ на текущото състояние на информационната система на одитирана община и въз основа на него да се дадат препоръки за подобряване информационната инфраструктура от гледна точка на качествено административно обслужване и ефективна работа на администрацията.
От 2006 г. с подкрепата на Институт “Отворено общество:, Програма “Човешки права и управление”, Будапеща, Програма Достъп до информация предоставя правна помощ на журналисти, НПО и граждани, като води дела срещу държавни институции, които са отказали правото на достъп до информация, с което активно спомага за създаване на така необходимата съдебна практика на функциониране на ЗДОИ.
Все още ограничен брой общини започнаха създаването и внедряването на географска информационна система, която първоначално да покрие територията на общинския център. Внедряваният модел е отворена и динамична система, която позволява развитие и непрекъснат процес на обновление. На определен период от време актуализираната база се разпространява към ползвателите от общината чрез изградена локална мрежа интранет, като се следи за направените нови попълвания и се осъществява ефективно сътрудничество между различните звена и дирекции на общината. Използването на модела служи и за вземане на решения в различни сфери и направления за нуждите на общината. Използвайки същите принципи на работа, някои общини създават и цифров модел на подземните проводи и съоръжения, който се актуализира и попълва така, както и базата данни на кадастъра и регулацията. Целта е двата модела да са съвместими, така че да се получи комплексна база, съдържаща кадастър, регулация и подземна инфраструктура.
Наред с отдавна установените практики за създаване и функциониране на различни консултативни органи на всички нива на публичното управление, накратко представени в т. 3.2.4, през 2004 г. се постави началото на първото Българско партньорство за местно икономическо развитие, в което членуват 19 общини от различни краища на страната. Партньорството се създаде по инициатива на ФРМС и Международната асоциация на градските управи, Вашингтон, САЩ с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие. По своята същност партньорството представлява обединение на усилията на български и американски общини за привличане на инвестиции и подпомагане на бизнеса с цел икономически растеж и повишаване заетостта в общините-членки. Всички те са поели категоричен ангажимент за провеждане на политика на прозрачност, откритост и партньорство с бизнеса. Дейностите на партньорството са насочени главно в следните тематични области:
За целите на Партньорството е създадена специална интернет страница, на която потенциални инвеститори в България могат да намерят необходимата им информация за общините-членки и да отправят конкретни запитвания. През годините на своето съществуване Партньорството е постигнало следните резултати:
През последното десетилетие местните власти и неправителствения сектор започнаха да изграждат все по-устойчиви и ефективни практики на сътрудничество. Една от най-успешните и иновативни практики е създаването на форуми с представители на местните и регионални власти, бизнеса, гражданския сектор и отделни формални и неформални местни лидери с цел подобряване местната икономика и качество на живот. В периода 2000-2007 г. с финансовата подкрепа на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество чрез програма „Обществен форум” се въвежда подходът Форум в развитието на местните общности и икономики. В същността си подходът залага на принципа на субсидиарността, като широкото участие на граждански структури и предоставянето на форум за открит, прозрачен и толерантен диалог полагат основите за подобряване на социално-икономическото състояние на региона. Форум процесът на регионално ниво обхваща минимум две общини, чиито членове са представители на общинските, неправителствени и частни институции, както и отделни граждани (опитът до момента показва, че 70 души е оптималният и ефективен брой участници). Участниците се събират на т.нар. тематични форум сесии (ръководят се от модератори), разделени по работни групи. Всяка работна група дефинира приоритетни теми и проблеми, които затрудняват или стимулират развитието на региона, набелязва план за действие и излиза с конкретно предложение за разрешаване на идентифицираните проблеми или за засилване на позитивните влияния в региона. Понастоящем над 50 общини в страната успешно продължават да прилагат подхода Форум в идентифицирането и разрешаването на въпроси от местно значение.
С нарастване влиянието и значението на партньорството между местните власти и гражданския сектор общини и местни НПО започнаха да създават консултативни (обществени) съвети по различни теми от местно значение (социални дейности, образование, местно икономическо развитие, антикорупция и др.). Необходимо е да се отбележи, че много често изискването за действащи консултативни съвети е законово регламентирано. Най-актуалната практика в това отношение е сформирането на местни инициативни групи по интегритет в две пилотни общини, като техни членове са представители на местните публични институции, гражданския сектор и медиите. Групите прилагат методиката на ООН-Хабитат за лечение и превенция на корупцията на местно ниво и идентифицират рисковите сфери в работата на съответната местна власт, разработват стратегически документи в областта на интегритета, доброто управление и антикорупцията и ги предлагат за приемане на общинските съвети. Към края на август 2008 г. разработените документи са в процес на обсъждане на заседанията на общинските съвети на двете общини. Проектът се реализира от ФРМС с подкрепата на Програмата за регионално сътрудничество на Отворено общество – Будапеща чрез Фондация „Партньори за местно развитие”, Румъния.
Сдружение "Болкан Асист" реализира този пилотен проект в периода 2002 – 2010 г., с подкрепата на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС). Основната цел на проекта е повишаване на възможностите за пряко гражданско участие в управлението чрез оптимизиране на българското законодателство и практика. В рамките на проекта се организират демонстрационни местни референдуми в пилотни български общини с цел оптимизиране на технологията и обогатяване на съществуващата до сега практика, като по този начин се повишава гражданствеността на процедурата и организацията на референдума чрез организиране на публични обсъждания.
През 2006 г. Сдружение Болкан Асист се включи в информационната кампания на транснационалната инициатива за регламентиране на право на европейските граждани да предлагат конкретни политики и законодателни промени в Европейския съюз. Тя стартира в края на годината и до момента е подкрепена от 108 неправителствени организации от цяла Европа. Целта е да се съберат възможно най-голям брой подписи, за да се увеличи натиска върху институциите на ЕС.
|