Резултати от проучване за прилагането на принципите на добро управление на местно ниво

• 
  анкетно проучване проведено в периода 20 август – 10 септември 2008 г. в 47 български общини, различни по брой на население, обхват на населени места, териториално разположение, административен капацитет и социално-икономически характеристики;
  
• 
  проведени срещи и интервюта с експерти в общински администрации в страната;
  
• 
  мнения и оценки изразени на публични дискусии с участието на представители на местната власт.
  

Дейността на общинските съвети като орган на местното самоуправление на територията на общината е ключова за формиране на облик на откритост и прозрачност на органите на власт на местно ниво. 80 % от респондентите декларират,че годишният график на сесиите на общинския съвет се оповестява публично, така че гражданите да бъдат информирани за датите на сесиите, като най-често графикът на сесиите се оповестява в интернет страниците на общините/общинските съвети, регионални радио станции и местни кабелни телевизии, местни и регионални вестници.. Във всички общини заседанията на общинските съвети се обявяват публично най-малко седем дни преди да се състоят, което е уредено в правилниците за дейността им. В 94% от случаите председателите на комисии и председателите на политически групи участват при съставянето на дневния ред на заседанията.

Във всички общини са въведени процедурни възможности за изказване на гражданите по време на сесиите на общинския съвет, като тези процедури най-често се свеждат до гласуване на изрично решение на общинските съветници за това, като процедурата е разписана в Правилника за дейността на общинския съвет. В отделни случаи се декларира регламентирана възможност за изказване на граждани във всяко заседание на общинския съвет в неговия край. Всички общински съвети публикуват актуална информация за приетите наредби, правилници и други решения от обществен интерес в местните медии и интернет. 86% от общинските съвети дават периодично отчет за дейността си пред гражданите. Това става отново чрез местните средства за комуникация, интернет, и понякога в публични срещи. В 80% от изследваните общини, общинските съвети информират обществеността за резултатите от контрола по изпълнение на взетите от ОбС решения по начин, който да осигури възможност за заинтересованите лица и гражданите да изразят своето отношение.

Кметът, като местен орган на изпълнителната власт на територията има ключови компетенции по осигуряването на публичност и прозрачност за изпълнението на местните политики за развитие и делегираните от централната власт дейности.

Всички кметове представят отчет за дейността на местните администрации пред обществеността и институциите на територията, като най- често отчетите се публикуват в интернет, местни електронни и печатни медии. В по-малките общини отчетите се представят и на нарочно организирани срещи с избиратели, обикновено в селата.

Декларира се активен граждански контрол (86%) по изпълнението на приети дългосрочни програми за развитие на общините, което илюстрира по-скоро усещането на властта за участие на гражданите, отколкото реалното такова, защото формите за участие са ограничени и често пъти формални. Участието на гражданите в реализацията на дългосрочни програми за реализация на местни политики най-често се реализира чрез участие в различни консултативни съвети, каквито са учредени в 73% от изследваните общини.

Заседанията на общинските съвети и заседания на отделни постоянни комисии в повечето случаи се провеждат в общинските центрове, като само 20% са посочили че използват практиката за провеждане на изнесени заседания в отделни кметства на общината. Същевременно обаче 80 % от кметовете са организирали приемни в населените места в общината.

Допитвания сред гражданите по въпроси от обществена значимост чрез анкети и други форми се провеждат редовно в 53% от изследваните общини и рядко в 30% от тях.

По информация от респондентите ясна и достъпна информация на различни професионални и социални групи се предоставя в 100% от общините. На журналистите се осигурява възможност за присъствие на сесиите на ОбС и заседанията на постоянните му комисии във всички анкетирани общини.

Общинските съвети са приели правила за предотвратяване конфликт на интереси, като най-често (80%) те са разписани в Правилника за дейността на общинските съвети, по рядко в или и в Етичен кодекс.

Според анкетираните в 87% от общините съществуват ясни критерии при определянето на членовете на комисиите за провеждане на обществените поръчки, като само 13% декларират, че такива не съществуват. Изброяването на критериите за подбор обаче в повечето случаи затруднява анкетираните. Журналисти участват при отварянето на оферти за участие в процедури по възлагане в половината от анкетираните общини.

Наред с регламентираните в правилници и кодекси регламенти за избягване конфликт на интереси, другите често представяни практики се ограничават до наличие на кутии за сигнали на граждани, фронт – офиси улесняващи контакта между служители и граждани, отворени телефонни линии и приемни дни на кметовете на общините.

Публичното обсъждане на бюджета, което е задължение на местните власти въведено с Закона за общинските бюджети е регламентирано процесуално в местни наредби, които са приети във всички общини. Почти всички декларират,че полагат специални усилия за представяне на проекто-бюджета в достъпен и разбираем за гражданите вид, като това най-често става на публични обсъждания и публикации в интернет страниците на общините. Всички общини имат разработени системи за финансово управление и контрол. В 80% от тях съществува и се подържа регистър на разработените и финансирани проекти на общината, като всички декларират, че резултатите от изпълнението на проекти по европейски програми се представят публично.

Според резултатите от проучването в две трети от общините се поддържат регистри на общинските имоти, като почти навсякъде (87%) се осигурява тяхната публичност. Поддържането на регистри на общинските имоти е задължение на всички общини⁹ и непосочването им може да се приеме като незнание за съществуването на такива или като индикатор за тяхната полезност и формалното им поддържане.

Според проучването най-важните мерки, които се предприемат на местно ниво за прилагане на принципите на добро управление се свеждат до следните:

• 
  изграждане на центрове за информация и услуги на гражданите на принципа на „едно гише”;
  
• 
  разработване и внедряване на международни стандарти за управление на качеството - ISO 9001 – 2000;
  
• 
  изграждане на обществени консултативни съвети по важни за местното развитие теми;
  
• 
  поддържане на общински информационни сайтове и публични регистри;
  
• 
  приемане на местни регламенти за осигуряване на добро управление и липса на конфликт на интереси (Етични кодекси, СФУК и др.)
  

• 
  ефикасност и ефективност – гарантиращ постигане на целите чрез оптимално използване на наличните ресурси;
  
• 
  устойчивост и дългосрочна ориентация – отчитащ интересите на бъдещите поколения;
  
• 
  иновации и отвореност за промени - гарантиращ, че се извлича практическа полза от въвеждането на нови решения и добри практики.
  

5. 
   Изводи и препоръки от техническия анализ и проведените публични дискусии и допитвания:
   

В България са осигурени реални възможности за всички граждани да упражняват правото си на глас по въпроси от обществен интерес, както по време на избори, така и чрез упражняване на контрол на действията на властите по време на мандатите им. Законодателството в тази област е хармонизирано и отговаря на европейската практика. Работи се по утвърждаването на възможностите за прилагане на пряката демокрация, особено на местно ниво. На второ четене в Парламента е нов закон за Референдумите, които ще създаде предпоставки за истинско пряко участие на гражданите по вземане на важни решения на национално и местно ниво.

Резултатите до сега показват, че референдумите и подписките са изключение за българската практика, което означава, че практиките по прилагане на пряката демокрация в България са все още незадоволителни.

Местните избори се провеждат свободно, в съответствие с международните стандарти и националното законодателство. През последните години се наблюдава обществена умора и намаляване на процента на гласуващите. Тази негативна тенденция се засилва от опитите на някои политически сили да манипулират изборите с т.н. „купуване на гласове”, което е нова негативна практика, предизвикваща остра реакция в средите на гражданското общество. Търсят се ефективни мерки, включително с промяна на законодателството и засилване на контрола за нейното преодоляване.

Гражданите са в центъра на обществената активност и са включени по ясно дефинирани начини в местния обществен живот. Анализът показва, че гражданите имат осигурен публичен достъп до информация относно взетите решения от органите на местно самоуправление. Заседанията на общинския съвет във всички общини в България са открити за гражданите. Те могат да участват в публично обсъждане на общинския бюджет, в работата на общинските комисии, да отправят питания, да изразяват становища и да получават отговори по определения със закона ред. Всички мъже и жени имат право на глас при вземането на решения или директно, или чрез легитимни посредници, които представляват техните интереси. Това широко гражданско участие се изгражда върху принципите за свобода на изразяване, събиране и сдружаване. Всички гласове, включително тези на по-слабо привилегированите и уязвими групи, се зачитат в процеса на взимане на решения, включително и по въпроси, свързани с разпределението на ресурси, например по приемането на общинския бюджет и обсъждането на проектите за участие в Структурните фондове на ЕС. Правят се опити да се балансира между различни законни интереси като се използват различни форми на диалог между заинтересованите страни – например успешното прилагане на „Форум подхода” за постигане на широк обществен консенсус в интерес на цялата общност.

Предизвикателствата по които предстои да се работи, са свързани преди всичко с изграждане на самочувствие в обикновените хора, че тяхното участие е важно, че вземането на правилно решение зависи от тяхната изявена гражданска позиция, че те са в центъра на провежданите политики и тяхната взискателност по отношение на избраните представители на властта е гарант за успешното развитие на местната общност и цялата страна. За преодоляване на тези предизвикателства трябва да се осъществяват мерки за подобряване на обществената осведоменост за гражданските права и задължения, да се популяризират добри практики и да се търсят механизми за стимулиране на осъзнатото гражданско участие.

За осигуряване на откритост и прозрачност в управлението е създадена съвременна нормативна база и е изградена институционална система, която следва да осигурява обществен достъп до информация и да улеснява разбирането за това, как се решават обществено значимите въпроси. Направените проучвания и анализа показват, че в преобладаващите случаи решенията се вземат и се привеждат в сила в съответствие с установените правила и норми. Съществува публичен достъп до цялата информация, която не е класифицирана по определени причини и по ред, определен от закона (например - гарантиране на справедливо провеждане на процедури по обществени поръчки). Има осигурен публичен достъп до информация за взетите решения, прилагането на определени политики и постигнатите резултати, по начин, който дава възможност да се следи ефективно и да се допринася за работата на местните власти.

Същевременно съществуват твърде много негативни практики в опит за заобикаляне на законите, пренебрегване на обществения интерес в полза на личния и незачитане на поети ангажименти. В повечето случаи нарушенията са резултат на недостатъчен административен капацитет и неефективно прилаган контрол. Преобладаващите случаи на ненаказаност на нарушителите на правилата и често пъти на откровените корупционни практики, оказват изключително негативно влияние върху гражданите, тяхната мотивация за работа и участие в обществените дела. Гарантирането на честност, безпристрастност и предсказуемост в действията на местните власти е проблем, по който трябва да се предприемат сериозни мерки в Програмата за прилагане на Стратегията за иновации и добро местно управление.

Този проблем изпъква с голяма острота в процеса на участие на страната и в частност на общините като бенефициенти по Структурните фондове на ЕС.

Анализът показва, че има традиции в местните власти у нас по отношение на прилагането на принципа за етично поведение, като гарант, че общественият интерес е поставен над личните интереси. Това е така, защото много нормативни документи, приети през последните години, третират този въпрос, а и в практиката на самите общини има множество примери за успешно прилагане на този принцип. В етичния кодекс на държавния служител са въведени ефективни мерки за предотвратяване и борба с всички форми на корупция, които стриктно трябва да се съблюдават и изпълняват. Необходимо е да се предприемат мерки за активизиране на обществената нетърпимост по отношение на тези, които нарушават изискванията за етично поведение.

Над 60% от общините са приели Етичен кодекс за поведение на служителите в общинската администрация.

Компетентността на публичните власти и административния капацитет на служителите е изключително важна предпоставка за развитието на местната общност. Въпросът доколко местните представители на населението, както и назначаемите служители са в състояние да изпълняват своите задължения е от ключово значение за доброто управление. Анализът показва, че са необходими комплексни мерки за непрекъснато повишаване на професионалните умения на тези, които са ангажирани в процесите на управление, с цел да се подобри техният принос и постигани резултати. Държавните служители трябва да се мотивират системно да подобряват своята работа. Трябва да се използват практически методи и процедури с цел да се превърнат уменията в капацитет и да се постигат по-добри резултати. В тази област, която държавата отчита като първостепенен приоритет, вече успешно се прилага Оперативната програма „Административен капацитет”. Усилията са насочени към проучване и анализ на политики за изграждане на регионални и местни партньорства при формирането и реализацията на общински проекти, разработване на механизми за прилагане принципа на партньорство със социално-икономическите партньори.

Членството на България в ЕС предоставя възможност на местните власти да въвеждат и тестват нови програми, като се възползват от чуждия опит. НСОРБ, Регионалните сдружения на общините, НПО и други организации имат опит в търсенето на нови решения на отделни проблеми, създават добър климат за взаимоотношения, благоприятстващ промените в интерес на постигане на добри резултати.

Стабилното финансово управление гарантира целенасочено и продуктивно използване на обществените фондове. По отношение на финансовата децентрализация през последните десетина години беше постигнат значителен напредък. Предизвикателствата, които стоят като задачи пред Програмата за прилагане на Стратегията за по-добро управление са свързани с предприемане на конкретни мерки за предоставяне на по-добри и достъпни услуги на гражданите. Цените на предоставяните услуги не трябва да надхвърлят реалната им стойност, особено в случаите когато се отнася за важни публични услуги – водоснабдяване, канализация, сметосъбиране и др. Доближаването на управлението и финансирането на определени услуги изисква спазване принципа на субсидиарност.

Местната власт трябва да следи за целесъобразност при финансовото управление, включително при сключване на договори и използване на заеми, при изчисляване на ресурси, приходи и резерви, и при използване на допълнителни приходи. Въведените системи за управление в общините спомагат за оценка и повишаване на ефикасността и ефективността при използване на средствата при определените налични ресурси. В началото на 2006 г. МС прие Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г., която се прилага и в общинските администрации.

Местната власт трябва ефективно да участва в разпоредбите и споразуменията, касаещи междуобщинската солидарност, справедливото разпределяне на тежести и ползи и редуцирането на рискове (изравнителни системи, междуобщинско сътрудничество, споделяне на рискове и др.). Направени бяха промени в Закона за местното самоуправление и местната азминистрация, регламентиращи формите, принципите и организацията на междуобщинското сътрудничество. Промени с идентична цел са направени и в новоприетия Закон за регионално развитие от 30 юни 2008 г.

6. 
   Преценка за необходимостта от предприемане на по-нататъшни действия по отношение на:
   

1. 
   Принцип 1 – Честно провеждане, представителност и обществено участие по време на избори, участие на гражданите в управлението
   
   1. 
      Препоръки по предприемане на по-нататъшни действия:
      
      1. 
         Контрол върху финансирането на предизборни кампании:
         

• 
  Създаване на публичен регистър на дарителите с възможност за контрол в реално време;
  
• 
  Депозиране на отчет за финансирането на предизборната кампания най-късно в навечерието на предизборния ден;
  
• 
  Разрешаване на дарения на стойност над една минимална месечна заплата от физически и юридически лица – само чрез банков превод;
  
• 
  Определяне на лимит на средствата, събрани чрез фондонабиращи мероприятия и въвеждане на ясни правила за документирането на получените средства;
  
• 
  Задължение за назначаване на финансов пълномощник за всяка предизборна кампания, отговорен за процеса на финансиране и за контрола върху разходите;
  
• 
  Уеднаквяване на правилата за получаване на дарения от юридически лица с държавно и общинско участие в Закона за политическите партии и изборните закони;
  
• 
  Сметната палата следва да извършва сравнение на декларирани и реално извършени разходи при финансирането на политическата дейност и предизборните кампании;
  
• 
  Ясно регламентиран срок, в който Сметната палата извършва одит на предоставените финансови отчети от проведените предизборни кампании и да публикува резултатите от одита (такъв срок фигурира само в Закона за политическите партии - 3 месечен срок след получаване на отчетите според чл. 35, ал. 1 и ал. 5)
  
• 
  Създаване на постоянна, професионално подготвена и политически независима изборна администрация;
  
• 
  Ясно регламентирана възможност за граждански контрол върху финансирането на предизборни кампании;
  

1. 
   Санкции при нередности с финансирането:
   

• 
  Санкции за коалициите и инициативните комитети, които не са представили отчети или отчетите им не са пълни: анулиране на изборния резултат и глоба;
  
• 
  Лишаване от дължимата държавна субсидия за политическа партия, която не представи своя финансов отчет в предвидения от закона срок и обем;
  
• 
  Санкции при непълен или закъснял отчет: анулиране на изборния резултат и глоба;
  
• 
  Глоба в троен размер на суми, за които партията не представи информация за техния източник;
  
• 
  Глоба или лишаване от свобода до три години за лице, което фалшифицира данни или пропусне да заяви данни във финансовия отчет на партията с цел да прикрие произхода или предназначението на получени дарения.
  

1. 
   Купуване на гласове
   

• 
  Купуването на гласове да се санкционира с над пет години лишаване от свобода, което да позволи използването на специални разузнавателни средства при събиране на доказателства – промяна в Наказателния кодекс;
  
• 
  Осигуряване на възможност МВР и Прокуратурата да се самосезират по сигнали на граждани и материали от медиите (не само по сигнали на кандидати) във връзка с купуването и продаването на избирателни гласове и с оспорването им в съда – промяна в Наказателния кодекс;
  
• 
  Изчистване на избирателните списъци от “мъртви души” – въвеждане на задължение за МВР и служба “ГРАО” за актуализиране на избирателните списъци до 1 месец преди датата на изборите;
  
• 
  Отмяна на разпоредбата на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните избори, ограничаваща правото на неправителствени организации да извършват наблюдение на изборния процес.
  

1. 
   Принцип 2 – Отзивчиво и непрекъснато във времето се посрещат нуждите и очакванията на гражданите
   
   1. 
      Препоръки по предприемане на по-нататъшни действия:
      

• 
  В публичната администрация да бъде изградена единна организационна култура, ориентирана към висшата ценност – служба на обществения интерес и на правата на хората – чрез обучения по интегритет, етични кодекси.
  
• 
  Обучения и материални стимули за служители с най-добро изпълнение на задачите.
  
• 
  Въвеждане на наградата “служител на месеца”.
  
• 
  МДААР, МРРБ и НПО, предоставящи обучения, да координират действията си.
  
• 
  Осигуряване на възможност гражданите да подават сигнали до общината по електронна поща.
  
• 
  Използване на различни форми (анкети, събрания и др.) за допитване сред гражданите по общински теми: Месечни, Тримесечни, Годишни
  
• 
  Предоставяне на информация за граждани и медии на достъпен и ясен език.
  

1. 
   
   
   Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
   attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
   attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
   attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
   
   
   
   Изтегляне 1.26 Mb.
   
   Сподели с приятели: