Програма за изучаване на системата за създаване на електронни таблици Excel за Windows. Изданието съдържа основните команди на продукта и начина на използването им
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2. Задаване на имена на клетки или области
- Тригонометрични функции
- Логически функции
Формулите се копират най-лесно като се маркира клетката с формулата, която ще се копира и се влачи квадратчето в долния десен ъгъл на клетката по редове или колони, т.е. там, където трябва тя да се разпространи. Преместването и копирането на формули може да се извърши и по познатия начин през Clipboard – чрез използване на командите Edit/Copy, Edit/ Cut, Edit/Paste и Edit/Paste Special. При копиране или преместване на формули, Excel автоматично променя адреса на клетките, участващи във формулата, ако той е относителен.2.1. Релативни и абсолютни адреси Релативен (относителен) адрес - определя в колко колони наляво или надясно и колко реда нагоре или надолу се намира даден адрес спрямо клетката, където се съдържа формулата, напр. А4 е относителен адрес на клетката А4. При копиране на формули, адресите на клетките се променят автоматично, тъй като Excel си отбелязва вътрешно не действителния (абсолютен) адрес на съдържащите се в формулата клетки, а тяхното релативно разположение спрямо клетката с резултата. Например адресът на клетката А4 може да се промени като А5, А6, А7 и т.н., ако формулата се копира по колони, или В4, С4, D4 и т.н., ако формулата се копира по редове. Абсолютен адрес - отнася се до координатите на клетката в таблицата, независимо от позицията на клетката с формулата. Създава се като пред адреса на клетката се постави знак "$" - например $А$4 - абсолютен адрес на клетка. Абсолютните адреси не се променят при копиране или преместване на формулата, която ги съдържа, т.е. адресът ще остане $А$4. Смесен адрес - А$4 - абсолютен адрес на ред, $А4 - абсолютен адрес на колона. Преминаването между релативен и абсолютен адрес във формулата може автоматично да се извърши след предварително маркиране на адреса в текста на формулата или когато курсорът се постави преди първия или след последния символ на адреса и се натисне клавиш F4. Промяната на адресите от относителни в абсолютни (и обратно) става по следния начин: - първо натискане на F4- релативните адреси се сменят с абсолютни; - второ натискане на F4- релативна колона, абсолютен ред; - трето натискане на F4- релативен ред, абсолютна колона; - четвърто натискане на F4- релативен адрес. 2.2. Задаване на имена на клетки или областиИзползването на имена на области във формули вместо адреси на клетки улеснява работещия потребител при разчитане на формулата. Името се дава на ниво работна книга и може да се използва във всеки работен лист. Името на маркирана предварително клетка или единична област от клетки може да се въведе в Name Box. При избиране на въведено име от падащия списък Name Box, се маркира областта или клетката, на която принадлежи това име. Името може да съдържа до 255 знака, като първият знак трябва да буде буква, долно тире (_) или обратна наклонена черта (\). Може да се използват и цифри, но името не трябва да бъде идентично с начина на изписване на един адрес на клетка в Excel, напр. не трябва да е А1. Excel не прави разлика между малки и главни букви. Освен в Name Box, името може да се въведе и по следните начини: Първи начин: Когато е създадена таблица със заглавен ред, в който всяка колона има име и потребителят иска имената на колоните да станата автоматично имена на области за съдържанието на съответните клетки от всяка колона, се постъпва така:
Втори начин:
Изтриването на име се извършва като се изпълни Insert/Name/Define, маркира се името в списъка и се натисне бутон Delete. Промяната на адреса на именованата област се извършва отново в прозореца Define Name, като се сменя адреса на клетките в Refers to, когато е било избрано името на областта. Имената на областите директно се вмъкват във формулите, когато при въвеждане на формулата се маркира област от клетки, на която е зададено име. Друг начин - при въвеждане на формулата да се избере Insert/Name/Paste, името да се маркира от показания списък и след това да се натисне ОК. 2.3.Оператори за адреси
Примери: B2:D2 – област, заградена между клетките с адреси B2 и D2; A:A – колона A; A:C – колони от А до С; 1:1 – първи ред; 1:3 – от първи до трети ред; А:IV или 1:65536 – целият табличен лист=SUM(B2:D2) – сумира стойностите на клетките B2, C2, D2.
=SUM(B2;D2) – сумира стойностите в клетките В2 и D2.
1. Въвежда се формулата до мястото, където да се изпише адреса на табличния лист. 2. Маркира се табличния лист. 3. Маркира се областта или клетката от него. 4. Продължава се изписването на формулата или се натиска Enter за край на формулата.
=SUM(A1+[Book1]Sheet1!$B$3) 3. Функции 3.1. Общи понятия Вградените функции в Excel са инструменти за извършване на стандартни изчисления. Значенията, върху които функцията извършва операциите се наричат аргументи. Значенията, които функциите връщат се наричат резултати. Функциите се задават във формулите чрез тяхното име и аргументи. Аргументите могат да бъдат числа, текст, логически стойности, масиви, кодове на грешки или адреси. Аргументи могат да са също и формули, като формулите могат да съдържат други функции. Когато аргумент във функцията е самата функция се казва, че тя е вложена. В Excel във формула могат да бъдат вложени до седем нива от функции. В зависимост от предназначението си функциите се подразделят на няколко основни групи:
3.2. Използване на вградени функции За въвеждане на вградените функции в Excel в текста на формулата, удобно е използването на командата Insert/Function или бутон Paste Function от лентата с бутони Standard (върху иконата му има надпис fx ). Действията по въвеждане на функциите са следните: 1. Избира се клетката в която ще се въвежда формула. 2. Натиска се бутон Insert Functions. На екрана се извежда диалогов прозорец Insert Function с два списъка - Function category (типове функции) и Function Name (имена на функциите, включени към отделните типове). Изборът на All в Function category води до показване в Function Name на пълния списък от функции, подредени по азбучен ред. Втори начин за извеждане на Insert Function е активирането на командата Function от меню Insert. След избиране на необходимата функция, Excel отваря диалогов прозорец Function arguments в който могат да се задават аргументите на функцията (до 30 броя). 3. Посочва се първият аргумент чрез избиране на клетката, (или област от клетки), която го съдържа. Адресът на клетката (или областта от клетки) се появява в полето за аргумента, напр. с име Number1. А вдясно от него е стойността на тази клетка (областта от клетки). Ако е необходимо да бъде зададен втори аргумент, неговото съдържание се попълва в полето Number 2 и т.н. Изчисленият до момента резултат за функцията се показва в полето Formula result, разположено в долната част на прозореца Function arguments. .3.3. Редактиране на функция с бутона Insert Function. 1. Избира се клетката с формулата за редактиране. 2. Натиска се бутон Insert Function. Той се намира на лентата с формулите, вляво на полето със съдържанието на текущата клетка и върху него са символите fx. Отваря се прозореца Insert Function и в полето “or select a category” се показва името на категорията на най-често използваните функции Most Recently Used. При натискане на стрелката се отваря списък с всички функции на Excel, подредени в групи (категории), според своето предназначение. След избора на функцията се натиска по желание бутона “Help on this function”, който дава информация за предназначението и синтаксиса на избраната функция. По-нататък редактирането се извършва както в предния случай. След завършване на редактирането се натиска бутон ОК в прозореца на формулите или клавиша Enter. 4. Възможности за ревизиране на формули В Excel са включени средства, с които потребителите могат да проследят взаимната обвързаност между отделните стойности, участващи в дадена формула, а също така да се проследи при съобщение за грешка коя е причината за грешката. Тези възможности са достъпни с командата Tools/Formula Auditing. Чрез своите опции тази команда осигурява:
Tools/Auditing/Trace Precedents – при изпълнението на тази команда към избраната клетка (съдържаща формула) се насочват сини стрелки от всички клетки, които участват във формулата. Ако във формулата участва клетка от друг работен лист, то в края на проследяващата стрелка се извежда икона на таблица. Чрез двукратно щракане върху началото (точката) на стрелката се отваря диалогов прозорец Go To, в който е показан адресът на листа. Ако в маркираната клетка има съобщение за грешка то системата визуализира пътя до клетките, които са причинили тази грешка с червени или пунктирани стрелки; Tools/Auditing/Remove Precedent Arrows – премахва проследяващите стрелки от последното ниво;. Tools/Auditing/Trace Dependents – от маркираната клетка (чийто адрес е аргумент във формула(и), разположена в друга клетка(и)) се насочват стрелки към всички клетки, в които тя участва във формулата; Tools/Auditing/Remove Dependent Arrows – анулира действието на командата Tools/Auditing/Trace Dependents за последното ниво на проследяването. Tools/Auditing/Remove All Arrows – премахва всички стрелки за проследяване наведнъж, независимо от нивата; Tools/Auditing/Trace Error – показва една или повече стрелки от клетките, предизвикали грешката към активната клетка, в която се съдържа грешката. Tools/Evaluate Formula – изчислява формулата в маркираната клетка по стъпки . Tools/Show Watch Window-за маркираната клетка с резултата от изчисленията показва в прозорец книгата, листа, клетката, получената стойност от изчислението на формулата и вида на самата формула. Tools/Formula Auditing Mode-Осигурява възможността на монитора да се изписват самите формули на работния лист, а не резултатите от тяхното изчисление. 5. Описание на по-често използвани функции В показаните по-долу примери, аргументите във функциите са разделени с точка и запетая (;). В зависимост от настройката в Control Panel се активира командата Date,Time Languages and Regional Options и се избира задачата Change the Format of Numbers, Dates and Time. От съответната страница Regional and Languages Options се натиска бутона Customize и се вижда какъв е сепаратора за разделяне на елементите на списък.
SUM(number1;number2;…) – сумира зададените аргументи number1, number2 и т.н.; Пример: =SUM(A1:D1) сумира стойностите в клетките от областта, заградена между A1 и D1; =SUM(b3:c3;A1;D1) сумира стойностите в клетките от областта, заградена между В3 и С3 и стойностите в A1 и D1. =SUMIF(range; criteria; sum_range) – сумира съдържанието на клетките от дадена област, отговарящи на определен критерий. Criteria – число, текст или израз, който определя на какво условие трябва да отговарят клетките които ще се сумират (например “30”, “>30”, “газьол”). Sum_range е действителната област от клетки, чиито стойности ще се сумират при условие, че кореспондиращите им клетки от областта, зададена като първи аргумент range, отговарят на зададения критерий criteria. Ако в sum_range не се въведе адрес, сумират се стойностите в клетките от областта, зададени в range. Като criteria не може да се посочва съдържание на клетка, независимо че това съдържание отговаря на стойността на criteria. Пример: Да се сумират цените само на тези стоки (намиращи се в областта от клетки F3:F10), чийто брой (от областта B3:B10) е по-голям от 30. Условието criteria е “>30”. Тъй като се задава за проверка на стойностите в областта В3:В10, тези адреси трябва да се запишат в range. В sum_range трябва да се въведе F3:F10, тъй като трябва да се сумират стойностите от тази област, за които съответната стойност в колона В е по-голяма от 30. Формулата има следния вид: =SUMIF(В3:B10;”>30”;F3:F10) Други често използвани математични функции са следните: PI() – функцията няма аргументи и връща стойността на числото “ “ (3.141593); SQRT(number) – връща квадратен корен от аргумента, който е число (number); TRUNC(number;num_digits) – отрязва дробната част на числото (number), ако num_digits е 0 или не се въведе. Извежда брой цифри след десетичната запетая, равен на стойността на num_digits, когато num_digits>0. Пример: =TRUNC(C3) отрязва дробната част на числото в клетка С3; =TRUNC(C3;2) показва числото с две значещи цифри след десетичната запетая
LN(number) – връща натурален логаритъм от аргумента, зададен като реално положително число. LOG(number, base) – връща логаритъм от зададеното положително реално число number, при зададена основа base, При изпускане на base се приема че основата е 10. EXP(number) – връща като резултат числото “е” (2,718282) на степен числото number.
Аргументите на тригонометричните функции за размер на ъглите се задават в радиани. За да се конвертира размера на ъгъла (angle) от градуси в радиани трябва да се използва функцията RADIANS (angle), където angle е размер на ъгъла в градуси, или формулата размер на ъгъла в градуси*PI()/180 SIN(number) - изчислява синус от ъгъл (number), зададен в радиани; COS(number) - изчислява косинус от ъгъл (number), зададен в радиани. Пример: =SIN(RADIANS(60)) изчислява синус от 60
AND(logical1; logical2,…) – дава TRUE, когато всички аргументи са верни и FALSE, когато някой аргумент не е веренOR(logical1; logical2,…) – дава TRUE, когато поне една стойност е вярна и FALSE, когато всичките са грешни;NOT(logical) - преобразува стойността от верния резултат. IF(logical_test; value_if_true; value_if_false) (ако, тогава, иначе) Връща една стойност, ако логическото условие е истина (true) и друга стойност, ако е неистина (false). logical_test – значение или логически израз;. value_if_true – стойността, която се връща, ако логическото условие е истина, value_if_false – значението което се връща, ако условието е неистина. За по-сложни логически тестове могат да се влагат една в друга IF функции до 7 нива на вложеност. Пример:На студентите, чийто среден успех е записа в областта A2:A10 да се отпусне следния размер стипендия: - при успех от 2 до 3.49 – “0” лева; - при успех от 3.50 до 4.49 – “30” лева; - при успех от 4.50 до 5.49 – “40” лева; - при отличен успех от 5.50 до 6.00 – “50” лева; Стойностите на стипендията да се получат съответно в клетките от B2 до B10. За изпълнението на задачата маркерът се позиционира в клетката B2. Проверява се дали стойността на B2 е <=3.49. Ако условието (logical_test) е изпълнено се въвежда “0” от клавиатурата. Ако Ако условието е неверно (неизпълнено, това означава, че успехът е >от 3.49 и трябва да се провери дали влиза в следващия диапазон от 3.50 до 4.49. Извършва се с влагането на нов IF на мястото value_if_false. Ако поредното условие е вярно се въвеждат 30 лева, а ако не-се влага трети логически оператор за диапазона 4.50..5.49. При изпълнено условие value_if_true се въвеждат 40, а при неизпълнено-50 лева. След въвеждане на формулата за извеждане на първата стойност F3, формулата трябва да се копира чрез влачене, което води до автоматича промяна на относителните адреси в нея, като последните трябва да бъдат B3 до B10. =if(b2<=3.49;0;if(b2<=4.49;30;if(b2<=5.49;40;50))) В оператора if може да участват и други логически оператори за задаване на условието в logical_test. Такива са and(), or(), Not() и др. =if(and(b2>3.50;b2<=6);” получава стипендия”;” няма стипендия”)
NOW() – връща текущите дата и време(Резултатът се пази като число в паметта). TODAY() – връща текущата дата. DATE (year, month, day) – задават се като аргументи годината, месеца и деня и функцията връща число, съответстващо на образуваната дата.
AVERAGE(number1; number2;...) – изчислява средна аритметична стойност от аргументите COUNT(value1; value2;..) – изчислява броя на клетките, които съдържат числа и аргументи с числа COUNTА(value1; value2;..) – изчислява броя на клетките, които не са празни COUNTIF(range; criteria) - изчислява броя на клетките в зададена област range, които отговарят на условие, зададено в criteria Пример: Да се намери броя на студентите с отличен успех (>=5.5). Функцията изглежда така: =COUNTIF(A2:A10;”>=5.5”) 6. Подготовка на документа за печат. 6.1. Показване на страница Извършва се в режим Print Preview. За преминаване в режим на предпечатен преглед се използва командата View/Page BreakPreview. Местата, разделящи документа на страници се показват с пунктирани линии. При необходимост тези линии могат да се местят. Данните на работния лист се показват на екрана с умалени размери. Номерата на страниците са изписани на заден план с уголемени сиви цифри. Връщането в нормален режим на работния лист става с View/Normal.
Дадена страница може да се покаже на екрана как ще изглежда след разпечатването чрез командата File/Print Preview. Страницата се показва в умален вид със собствена лента с инструменти. Next/Previous - показва в изглед Print Preview следващата/предишната страница на таблицата; Zoom - променя показването на печатната страница между 100% и Whole Page (цяла страница). При щракане с мишката в страницата също се сменят двете степени на увеличение; Print – отваря диалоговия прозорец Print, в който се указва принтера, на който ще се разпечатва, броя на страниците за отпечатване, каква част от документа ще се отпечатва, боя на копията и др. и изпраща документа към принтера; Setup - отваря диалогов прозорец Page Setup. Печатната област (Print Area) и заглавните редове и колони (Row to repeat at top и Columns to repeat at left), както и отпечатването на коментари (Comments) не може да се променят когато диалоговия прозорец Page Setup е отворено от изглед Print Preview, а само при избор на File/Page Setup/Sheet. Margins - показва или скрива границите на печатното поле. Ако курсорът се постави върху граница на поле или колона от таблица, той се превръща в кръст и тогава линиите на страницата могат да се променят чрез влачене с мишката. Промените важат за всички страници на таблицата. Променя се при необходимост широчината на колоните. Границите на колоните се показват в горния край на страницата като две перпендикулярни чертички. Промените в широчината на колоните се пренасят в таблицата Page Break Preview - показва таблицата, разделена на страници; Close - затваря изглед Print Preview. Ако в изглед Print Preview не се показва мрежата от ограничителни линии на редовете и колоните (Gridlines) те не се отпечатват. За показване и отпечатване се избира File/Page Setup/Sheet/Gridlines или след натискане на бутон Setup в изглед Print Preview от страницата Sheet се активира Gridlines. Excel показва броя на страниците в документа в реда на състоянието на прозореца за предпечатен преглед.
Избира се командата File/Page Setup. Отваря се диалогов прозорец Page Setup. Той има четири страници: Страница Page поле Orientation: Portrait – вертикална страница (портрет); Landscape – хоризонтална страница (пейзаж). поле Scaling: Adjust to: - позволява размерът на изображението да бъде променян чрез задаване на число, което определя процентната част на размера на отпечатаното изображение към реалните размери. Параметрите важат само за разпечатването и не променят таблицата.. Fit to – позволява целият документ да се разпечата на една или на зададен в page(s) wide by брой страници. Paper size - - за избор от падащ списък на нов размер на хартията за разпечатване. Print quality: - за смяна качеството на отпечатването за някои принтери. First page number: - за задаване на начален номер на страницата. Използва се само когато се печати номера на страницата в горно Header или долно Footer стартиращо заглавие бутон Options – задаване на допълнителни настройки на избрания принтер. Отваря се диалогов прозорец с 2 страници: Layout и Paper/Quality. В страница Layout полетата са две: Orientation със същите възможности каквито има в страница Page и Page Order с двете посоки на отпечатване: Front to Back и Back to Front. В страница Paper/Quality се установяват типа на хартията и качеството на отпечатване чрез избор на една от опциите на полето Quality Settings: Best, Normal, Draft или Custom. Color:Black &White Color. Страница Margins Top – разстоянието от горния ръб на листа до съдържанието на страницата; Bottom - разстоянието от долния ръб на листа до съдържанието на страницата; Left – разстоянието от левия ръб на листа до съдържанието на страницата; Right – разстоянието от десния ръб на листа до съдържанието на страницата Стойностите за тези полета могат да бъдат установени в прозореца за предпечатен преглед с File/ Print Preview, чрез изтегляне с мишката на маркерите на съответните граници. Страница Header/Footer: Използва се за указване на постоянно заглавие, съдържащо свободен текст и номера на текущата страница, броя на всички страници на документа, името на файла и др. Постоянното заглавие бива два вида: Header (появява се в горното поле на страницата) и Footer (-в долното поле). От падащите списъци Header или Footer се избират стандартен тип заглавия, показващи номера на страницата, броя на всички страници или определена служебна информация. Ако се натисне върху бутона Custom Header, се отваря диалогов прозорец Header, в който потребителят може да укаже дали в ляво (Left Section), по средата (Center Section) или в дясно (Right Section) да разположи текста. За целта курсорът трябва да се позиционира в една от трите части. След това може да се изпише желания текст, да се форматира посредством натискане на първия бутон, да въведе номер на страници чрез втория бутон, общия брой страници – от третия бутон, –, текущите дата и време – четвърти и пети бутон. Следват 2 бутона за указване на местоположението и името на документа (Pathname и Workbook name). Последните 2 бутона Picture и Format Picture са нови за Excel и позволяват вмъкване и форматиране на графично изображение като част от състава на постоянните заглавия (наречени още “колон титули”). При активирането на възможността за форматиране на изображението се отваря диалогов прозорец Format Picture с 2 страници: Size и Picture. Страницата се използва за оразмеряването на изображението, така че да се вмести в посочените граници. Не бива да се изключва опцията Lock Aspect Ratio, за да се запази вида на изображението, т.е. съотношението на неговите размери. Натискането на бутона Compress води до това, че Excel записва вграденото графично изображение по начини, които оптимизират размера на файла. За да се създадат многоредови горни или долни колонтитули, се натиска клавиш Enter в края на реда на съответната секция на диалоговия прозорец Header или Footer. При оформянето на постоянно заглавие от типа Footer действията са аналогични както при Header;
Потвърждават се настройките с ОК Съхраненият изглед може да се извика отново с View/Custom Views Печатната област се запазва, докато не бъде избрана друга печатна област или отново не се освободи за печат цялата таблица с командата File/Print Area/Clear Print Area. Група Print titles. Използва се за организиране на повтарянето на саглавни редове или колони, или и двете, на всяка отпечатвана страница в дълъг или широк работен лист. Избира се: Rows to repeat at top: - поле за задаване заглавията на колоните, които се отпечатват на всяка страница. Това става чрез маркиране на съответните редове или написване на техния адрес (например 2:3) Column to repeat at left: - поле за задаване заглавията на редовете, които се отпечатват в лявата част на всяка страница. Това става чрез маркиране на съответните колони или написване на техния адрес (например А:В) Група Print: Gridlines: - разрешава (при избрана опция) или забранява (при празно поле) отпечатването на спомагателни линии, разделящи редовете и колоните; Black and white: - при избрана опция Excel конвертира при отпечатването цветовете в черно и бяло; Draft quality: - за отказване отпечатването на разделителни линии (независимо от избора на Gridlines) и графиките. Отпечатва грубо работно копие на документа с текста и числата. Row and Column headings: - при избрана опция към отпечатаното изображение се добавя допълнително рамката с имената на колоните (А, В, С,...) и номерата на редовете. (1, 2, 3,...) Comments. Полето осигурява 2 възможности за отпечатване на коменталите към избрания лист. At end of sheet As displayed on sheet. Първата възможност осигурява отпечатването на коментарите да се извърши на края на листа, а втората - в момента, когато те са визуализирани на екрана. Полето Cell errors as указва дали да се отпечатват гршките в съответните клетки при принтиране или на тяхно място да е празно, да се отпечатват “--” или определения символ. displayed blank -- #N/A Група Page order: Определя реда на отпечатване на съставните листи по ширина и дължина за селектирания за отпечатване лист от документ. Възможностите са:
Ако предварително е маркирана за разпечатване диаграма или работен лист с диаграма (от типа Chart), след избиране на командата File/Page Setup в изведения диалогов прозорец Page Setup вместо страницата Gridlines се извежда страница Chart Тя включва: Група Printed Chart Size Use full Page – разпечатка на диаграмата върху цяла страница на листа в рамките на Margins, като в такъв случай пропорциите на диаграмата може да се променят.; Scale to Fit Page: - разпечатване на диаграмата, съобразно размера Margins на страницата, увеличавайки размерите на диаграмата, докато единият от параметрите й (височина/широчина) първи достигне установените граници на листа. В този случай се запазват пропорциите на диаграмата. Custom – разпечатване на диаграма според нейните размери от работния лист. Група Printing Quality. Задава се качеството на отпечатване Draft Quality след натискането на бутон Options (best,normal, draft, custom) и се определя дали ще се отпечатва използвайки “цветна или черна глава за принтиране Print in Black and White. Draft Quality Print in Black and White 8. Разпечатване на документа – File/Print Извежда се диалогов прозорец Print. Група Printer –за избор на желания принтер от няколко възможни. Опцията Print to File се маркира, когато подготвеният за отпечатване документ с всички указани параметри не се отпечатва в момента, а се съхранява като файл. Група Print Range: All: - за отпечатване на всички страници на документа. Pages: - за отпечатване на определени страници, номерата на които са въведени в полетата From (от) и To (до); Група Print What Selection – за отпечатване само на избраните в момента клетки на активния лист. Active sheet(s) – Указва да се отпечата цялата информация от активните работни листове. Обикновено активен е само текущият работен лист. За активиране и на други работни листове се щрака с мишката върху списъка на листовете с натиснат клавиш Ctrl за свободен избор или при натиснат Shift за избор на група от съседни работни листове. Entire workbook: - за отпечатване на всички данни от всички работни листове на работната книга. Група Copies Number of copies:- за въвеждане на броя на копията; Collate: - копията се отпечатват едно след друго. 9. Прекратяване на разпечатването 1.Щрака се с десния бутон на мишката върху иконата на принтера от лентата на заданията. 2. Избира се от контекстно меню командата Open All Active Printers and Faxes. 3. Избира се от списъка на файловете за отпечатване документа, за който е предвидено да се спре разпечатването. 4. Избира се Document/Cancel. 5. Затваря се прозореца Open All Active Printers and Faxes. Каталог: MEremieva MEremieva -> Мария иванова еремиева кратко ръководство MEremieva -> Програма за изучаване на операционната система Windows xp. Ръководството съдържа първоначално запознаване Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|