Програма за картографиране на сънищата. Струва ми се, че тя ще позволи на много руски момчета и момичета да забравят алкохола и наркотиците. Ще им посочи достоен път към света на сънищата

Въобще не искаше да се явява пред Дагс. Докато стоеше пред кабинета, Крамер изтри с кърпата си избилите по челото му капки пот и въздъхна тежко. Нищо добро не чакаше от срещата. Той нямаше пряка вина за това, което се беше случило, но все пак се страхуваше. Както и да го извърта, Яна му беше пряко подчинена - значи от него ще се търси сметка. Пък и с това момче я сплескаха.

Той се прекръсти мълчаливо и почука на вратата.

- Влез! - чу се тихият глас на Дагс.

Крамер влезе в кабинета. Домакинът седеше в креслото, захапал любимата си лула.

- Време е да се отървете от лошия навик да висите пред вратата ми - каза Дагс. - Щом не се решавате да влезете веднага, събирайте смелост другаде! Впрочем - той се усмихна, - този съвет може да се окаже излишен.

Крамер пребледня, защото схвана подтекста в думите му. Приближи се и спря, без да смее да вдигне поглед.

- Чакам - напомни Дагс с мрачна ирония. - Даже ми е любопитно как този път ще обясните неуспеха си.

- Простете ми, Владетелю - Крамер най-сетне се осмели да го погледне. - Откъде можехме да знаем, че тази кучка ще се окаже там? Чакахме обикновен куриер, както ни съобщи нашият източник.

- Скъпи ми Крамер, не става дума за Дана. Макар че и с нея вашите подчинени са се държали некадърно. Но защо не ми съобщихте за момчето?

- Просто нямах никакво време, момчето ни отведе право в базата им. И реших да действам самостоятелно. Дагс поклати глава:

- И в резултат загубихте най-добрите си хора. Май все още се намирате под влияние на старите ни успехи - те ви замайват главата. Ако веднага ми бяхте съобщили за момчето и не се занимавахте с художествена самодейност, всичко можеше да приключи съвсем другояче.

- Обещавам, че повече няма да допускам такива грешки. Гласът на Дагс стана неприятно тежък:

- Същото ми обещахте и предишния път. Крамер, разберете, че ми омръзнаха вашите неуспехи! Вие сте умен човек. Ако не беше така, отдавна да съм ви стрил на пепел. Разбирам, че срещу вас е много сериозен противник. Но дори това не може да оправдае безкрайните ви провали. Трябва ми резултат, Крамер - резултат! Ако един кон всеки път губи надбягването, не струва и пет пари. Може би съм направил погрешен избор във ваше лице?

- Ще ги намеря - Крамер се осмели да го погледне. - Сега проверяваме списъците на пътниците в самолета, опитваме се да изясним с кой рейс и откъде са долетели Дана и придружителят й. Не ще отнеме много време, имаме нейния паспорт. Може би и за момчето ще изясним някои неща...

Крамер замълча. Мълчеше и Дагс, като замислено пускаше облачета дим. Накрая извади лулата от устата си и лениво каза:

- Добре, ще ви дам още един шанс. Но имайте предвид, скъпи Крамер, няма да преживеете друга грешка.

Максим посрещна Борис със смесено чувство на облекчение и срам. Беше му приятно да види познато лице, но продължаваше да се чувства виновен за смъртта на Дана.

Наложи се да разкаже още веднъж цялата случка. Борис мълчеше и само понякога задаваше уточняващи въпроси. Оксана и Роман слушаха.

- Отново Яна - въздъхна Борис, когато Максим завърши разказа си. - Този път тя мина всякакви граници.

В Максим напираха въпроси. Но той мълчеше - не знаеше дали има право да ги зададе. Струваше му се, че след последните събития Борис дори не ще иска да разговаря с него.

Беше тихо. Чуваше се само приглушеното потракване на лъжичка - Роман разбъркваше захарта в чая си.

- Трябва да разберем какво е станало - каза Борис. - Яна е знаела, че в автобуса пътува куриер. Въпросът е: откъде е изтекла информацията? Кой знаеше за нейното идване?

- Ще установим - съгласи се Роман. - Дана ни съобщи в събота. Използвахме обичаен имейл адрес - след като прочетох съобщението, веднага го унищожих; стояло е там не повече от два часа. Освен мен, за пристигането й знаеше само Оксана. В съобщението нямаше нито дума за Максим.

Океана сви рамене:

- Никому не съм казвала.

- При мен всичко е чисто, сигурен съм - рече Борис. - С Дана разговаряхме на четири очи, не може да има изтичане. Предложих й да вземе Максим, тя се съгласи. Той не знаеше подробности за пътуването, но му беше известно, че ще пътува с Дана. Ако информацията беше попаднала при легионерите чрез него, те щяха да пресрещнат именно Дана, а не да чакат обикновен куриер.

Той погледна към Максим:

- Не се обиждай, но правилата са такива - трябва да изясним канала за изтичане на информацията. Никой никого не обвинява, просто разглеждаме всички варианти.

- Разбирам - отвърна Максим.

- Ако информацията излиза от него, Слай отдавна щеше да е заловен - каза Океана. - Крамер нямаше да изпусне такъв шанс.

- Съгласен съм - кимна Роман. - Според мен най-вероятният канал за изтичането е нечий имейл адрес: или този на Дана, или нашият. Остава да изясним кой ги е знаел.

- От чий адрес тя изпрати съобщението? - попита Борис. Роман сви рамене:

- От свой.

- Имам паролите за всички нейни адреси - Борис се замисли. - Ще проверя с кого е общувала в последно време. Между другото, тя посочи ли в писмото си времето на пътуване?

- Пишеше, че ще кацне в Светломорск в два часа в сряда и в пет часа ще бъде при нас - отговори Роман. - Молеше да не я посрещаме. Съобщи, че ще пътува с автобус, така било по-безопасно. Използваше никнейм „Хамлет". Дори ако някой е прочел писмото, не би могъл да се досети, че е тя.

- Ако легионерите са прихванали писмото й, напълно възможно е да са изчислили с кой точно автобус ще пътува - бавно каза Борис. - Но това само в случай че знаят кой град е обозначен като „Светломорск".

- На никого нищо не съм казвал - обади се Максим. - Нито думичка.

- Зная - успокои го Борис. - Това название е вече на няколко години и ако легионерите на даден етап са следили кореспонденцията ни, са можели да открият и Светломорск, и Кленовск. Оставало им е само да проверят разписанието на автобусите. Ще проверя с кого напоследък е общувала Дана, тогава ще обобщим ситуацията. А имейл адресите трябва непременно да се сменят.

След известна пауза той добави:

- Да смятаме, че засега ситуацията е ясна. Остава още един въпрос: какво да правим с Максим?

Максим наведе глава. Както си и знаеше, вината за смъртта на Дана лежеше върху неговите рамене.

- Може би не се изразих ясно - поправи се Борис. - Паспортът на Дана е в ръцете на легионерите. Той е на чуждо име, но това не променя нещата. Те ще изчислят откъде е долетяла. Освен това ще те търсят, в самолета си седял заедно с нея, значи ще имат и твоите данни. Не бих се учудил, ако вече са обискирали жилището ти.

- Тоест вече нямаш жилище - добави Роман. - Не бива да се връщаш там.

Новината беше доста неприятна - Максим дори не си беше помислял за такъв развой на събитията.

- Жилището не е мое, под наем е - каза той. - Но там са документите ми: дипломата, военната книжка. Оксана се усмихна:

- Ще ти се наложи да ги забравиш. Вземи пример от мен - вече втора година живея с фалшиви документи, а не се оплаквам.

- Такъв е нашият хакерски свят - добави Борис. - Да вървим, ще разменим няколко думи на четири очи. - Той стана и окуражително тупна по рамото Максим.

Борис също имаше стая в къщата.

- Разполагай се! - предложи му той креслото и сам се настани в отсрещното. - Мисля, че имаме за какво да поговорим.

Максим седна и го погледна неуверено.

- Зная, че съм виновен за смъртта на Дана. И нямам намерение да се оправдавам. Борис въздъхна:

- Максим, разбирам колко ти е тежко. Повярвай, че и на нас не ни е по-леко. Дана беше забележителна жена и верен приятел. Вярно, че не си успял да я спасиш, но нямаш вина. Единственото, което си можел да сториш, е да изпълниш заръката й. Ако смяташ, че трябва да си направиш някакви изводи от случилото се, направи си ги. Но трябва да гледаш в бъдещето, защото с вопли и самосъжаление не можеш да помогнеш на общата кауза. Виждаш колко е сериозно това, с което се занимаваме. Светът на хакерите на сънища е пълен е чудеса, но крие и ред опасности. А сега искам да ти дам още една възможност да го напуснеш. - Борис вдигна ръка, за да попречи на Максим да възрази. - Тук няма място за обиди. Не сме деца, разговорът е сериозен. Имаш два варианта. Първият: оставаш с нас. Вторият: купуваме ти жилище в някой град на Русия по твой избор, правим ти пълен комплект нови документи. Добавяме известна парична сума като компенсация за моралните вреди, които ти причинихме, след което се разделяме завинаги. Ти ще си живееш своя живот, ние - нашия. Имаш няколко часа, за да направиш избора си.

- От вчера имам врагове - отговори Максим. - Така че съм направил избора си и нямам намерение да го променям. Оставам с вас. Разбира се, ако вие ме искате.

Борис се усмихна едва забележимо:

- Чувството ти за собствена важност е раздуто до спукване. Но все някак ще преодолеем този недостатък. Колкото до враговете, и тук позицията ти е неправилна.

- Какво искаш да кажеш? - не го разбра Максим.

- Не бива да делиш света на приятели и врагове. По-точно, остави приятелите си в него, но забрави за враговете. Колкото повече мислиш за враговете, толкова повече хора причисляваш към тях. И постепенно те се увеличават около теб.

- Това е естествено - съгласи се Максим. - Ако определя десет души като мои врагове, те ще бъдат десет. Ако пък смятам, че са сто - значи ще бъдат сто.

- Става дума за малко по-други изчисления. Представи си, че някои хора не ти харесват. Няма значение кои точно - комунистите, демократите, евреите, негрите. Въпросът е, че колкото повече ги мразиш, толковa повече те ще се появяват около тебе. И не защото по-често ще ги забелязваш, а защото броят им около теб действително ще нарасне. Искаш ли да ти разкрия най-великата тайна на мирозданието?

- Разбира се.

- Най-великата тайна на мирозданието гласи, че в този свят действат множество различни потоци. Събитията, които се случват с теб, зависят от потока, в който си въвлечен. Ето един класически пример: живее си едно обикновено момче. Пуши, псува, пише мръсотии по стените. Но веднъж намира на пътя старинна монета. Занася я вкъщи, почиства я и тя много му харесва. Показва я на майка си. Щом тя разбира колко се е увлякъл, му купува класьор за монети. И момчето спира да пуши и да псува, вече не пише глупости по стените. Запознава се с нови приятели, които имат същото хоби. Така момчето хулиган изчезва в небитието, а вместо него се появява съвсем прилично и интелигентно момче нумизмат. То завършва училище с отличен, приемат го в историческия факултет и след време става уважавана личност, професор в университета. Интересна история, нали?

- Да - съгласи се Максим, без все още да разбира накъде клони. - Поучителна.

- А сега си представи, че момчето не е намерило никаква монета. Все така щеше да пуши и ругае, да се върти в кръга на подобни бандити. След време щеше да се пристрасти към наркотиците и да започне да краде, за да има пари за поредната доза. Вероятно щеше да влезе в някоя банда. Накрая щяха да го заколят или да разбият главата му в пиянски купон. Виждаш, че ти описах два варианта за развитие на тази ситуация. По какво се различават? По това, че са варианти на въвлеченост в два различни потока. В първия случай намерената монета е в ролята на транзитен елемент, който прехвърля момчето от един поток в друг. Майка му е укрепила избора, подарявайки му класьора. Така предишният поток остава зад гърба му и момчето е навлязло в новия. Всеки поток обаче си има своите атрибути - в единия това са псувните, кражбите, наркотиците и всякакви други гадости. Сменяйки потока, момчето сменя и атрибутите. Ако се вгледаш внимателно в концепцията, която ти излагам, ще разбереш за какво става дума. И понеже започнахме с враговете, аз съм сигурен: ако смяташ дадени хора за свои врагове, то и светът ще се обърне към теб с тази си страна, където техният брой постоянно ще нараства. Фактически той просто ще отговори на твоята поръчка.

- Но нали легионерите реално съществуват и е глупаво да се убеждаваме, че са измислени? - възрази Максим.

- Не казвам, че трябва да се убеждаваме в нещо. Просто не ги разглеждай като врагове, като нещо главно в живота ти. Ако вървиш по улицата и се препънеш в бордюра, трябва ли да се озлобяваш срещу него и да го смяташ за свой враг? Просто е необходимо да приемеш факта, че той съществува, и да се постараеш вече да не се спъваш. Но ако постоянно мислиш за това, как да не се подхлъзнеш, да не се спънеш, да не паднеш, тогава постоянно ще се подхлъзваш, спъваш и падаш. Ние сами създаваме с мислите си околния свят. И ако помниш това правило, ще избегнеш твърде много неприятности.

- Изглежда, има нещо вярно - съгласи се Максим.

- Спомни си как попадна тук. Как започна всичко? С това, че ме видя в интернет кафето. Това събитие за теб се превърна в транзит, защото премести мислите, а после и целия ти живот в друга плоскост. Ти мислеше за случката, искаше да я разбереш, опитваше се да достигнеш до нашия форум. Имаше намерение да се срещнеш с мен - и се срещнахме. Практически силата на твоето намерение те вкара в потока на хакерите на сънища. Фактът, че ти успя, говори достатъчно.

- Да, всичко съвпада - пак се съгласи Максим.

- И не тъгувай за миналото. От днес започваш нов живот.

След близо денонощие разбраха къде живее. Оказа се, че наема квартира. Веднага я провериха. Нямаше нещо, което да заслужава особено внимание, но в компютъра бяха материалите от няколко интернет форума, посветени на хакерите на сънища.

Крамер окончателно се убеди, че следата е вярна.

Естествено, веднага опитаха да изчислят местонахождението на Воронцов по мобилния му телефон. Уви, абонатът се оказа недостъпен. Опитите да намерят негови роднини в Ростов също нямаха успех, всички открити се оказаха просто съименници. Оставаше само надеждата, че той ще се върне, но Крамер не вярваше в подобен вариант. Хакерите умееха да замитат следите си.

Известен интерес представляваше намерената в шкафа университетска диплома на Воронцов. Беше издадена в Томск. Но нали и Слай бе живял известно време там? Значи връзката между Воронцов и него е могла да започне още тогава.

Крамер нареди да бъдат проверени всички томски контакти на Воронцов - приятели, преподаватели в университета, възможни роднини. Дагс чакаше добри новини и Крамер не искаше да огорчава шефа си.

Много добре си представяше какви последици може да има гневът на Владетеля.

Разговорът с Борис донесе облекчение на Максим. За негово учудване нито той, нито пък Роман и Оксана смятаха, че е виновен за смъртта на Дана. Да, страдаха заради това, но то не ги изкарваше от равновесие.

След закуската се заеха с работа - сега тя беше предостатъчно. Отначало запознаха Максим с неколцината охранители и го представиха като хакер, нов член на екипа. Той се смути, защото нямаше как да излъже сам себе си, че е хакер, и съзнаваше, че засега това е само етикет. Въпреки това охранителите, които в къщата бяха шестима, започнаха да се отнасят към него с подчертано уважение.

Веднага след това Роман замина, като на изпроводяк подхвърли, че едновременно ще потърси и нови документи за Максим. Борис отиде в стаята за свръзка на втория етаж - да провери имейл адресите на Дана. Трябваше да се изясни откъде и защо е изтекла информацията - дали поради банална непредпазливост, или пък някой от онези, с които тя бе общувала, я е предал.

Стаята за свръзка изненада Максим с изобилието от техника. Тук имаше всичко: компютри, радиостанции, късо вълнови предаватели.

Борис уверено седна зад един от компютрите, а Максим застана до него, като се чудеше дали не пречи.

- Дали легионерите могат да ни засекат? - попита той, колкото да наруши мълчанието.

- Теоретично - да, но практически е невъзможно. Тук работим пряко чрез спътник, използваме и специално програмно подсигуряване.

- Ами антена? - полюбопитства Максим. - Не я видях.

- На тавана е - отвърна Борис. - Покривът е радио прозрачен. Така отвън нищо не се забелязва - къща като къща. Между другото, Оксана те чака. Ще отскочи до града и аз й предложих да те вземе. Не искаш ли да се разходиш?

- Ясно. Изчезвам, за да не преча! - Максим тръгна към вратата.

Борис се усмихна отново и се обърна към компютъра. Оксана беше на двора, току-що бе изкарала от гаража пъргаво зелено рено. Щом го видя, му махна с ръка:

- Сядай!

Максим с известна несигурност се настани до нея. Обстоятелството, че момиче като нея, което сигурно нямаше и двадесет години, ще кара колата, не му вдъхваше доверие. Би шофирал с удоволствие, но не се реши да й предложи, защото се боеше да не я обиди.

Вратата се отвори автоматично. Съпроводена от погледите на охраната, Океана ловко изкара колата на улицата. Максим се обърна - резиденцията на хакерите изглеждаше доста солидно.

- Къде отиваме? - попита той.

- Първо ще се отбием в една компютърна фирма - Борис търси някакви програми. После ще навестим един човек - по наша поръчка той следи телефонните разговори на разни лоши другари. И накрая ще наминем към библиотеката - трябва да намерим нещо в миналогодишните вестници.

- Отдавна ли си с хакерите? - полюбопитства Максим.

- Вече три години - сви рамене Оксана и бързо се включи в оживеното движение.

Реното уверено се промъкваше сред потока от автомобили. Максим с откровена завист наблюдаваше майсторското й шофиране:

- Къде си се научила така?

- Да карам ли? Само почакай с теб да се заеме Роман - за един месец ще те направи автомобилен състезател. Отначало след неговите уроци даже ме беше страх да приближа колата. - Тя се засмя и ловко премина в съседното платно. - После свикнах. Сега се получава от само себе си.

- Оттук ли си?

- Не съвсем. От едно село на шестдесет километра. Родителите ми и досега мислят, че уча в педагогическия.

- Често ли пътуваш до вкъщи?

- Веднъж месечно.

- С кола?

- Не, с автобус. Откъде една бедна студентка може да има пари за кола?

- А родителите ни не ти ли идват на гости?

- Случва се - усмихна се тя. - Тогава се налага да съчинявам цели легенди. Те смятат, че наемам стая при леля Катя. Възрастната жена, при която вече си бил, познаваш я... Сега трябва да съчинявам нова легенда и да търся друга стая.

- А с леля Катя всичко наред ли е? - Максим едва сега се досети, че и тя се е намирала в опасност.

- Разбира се. Когато ти и Роман сте отклонили легионерите след себе си... между другото, явно те наистина са сметнали, че откарвате нещо ценно, леля Катя излязла през задните дворове. Там нашите я посрещнали. Максим трудно асимилираше всичко чуто:

- Всъщност, какво откарахме?

- Ти наистина ли реши, че е нещо ценно? Роман нарочно е товарил пред очите на легионерите всякакви вехтории, за да ви подгонят.

- Излиза, че сме били само примамка?

- Точно така. Отначало Роман е имал намерение да те изпрати заедно с леля Катя, но после размислил и те взел с него. Честно казано, ти си му харесал. Повярвай ми, не е лесно да заслужиш негова похвала. Значи Борис не е сгрешил с тебе. Ала все едно, че нищо не съм ти казала.

Известно време пътуваха мълчаливо. Максим с интерес разглеждаше непознатия град. Сетне отново хвърли поглед към Океана:

- Исках да те попитам: наистина ли имаш съновидения? Тя вдигна рамене:

- Борис ли ти каза? Не знам. Просто при мен се получава. Всеки човек има различни таланти. Аз успявам в съновиденията. Роман пък е сталкер. Всекиму своето.

Максим харесваше Оксана. В известен смисъл тя беше позитивното копие на Айрис. Неуловима прилика обединяваше двете момичета.

- Кой те научи да съновиждаш? - попита той.

- Рада. Такъв й е псевдонимът - уточни Оксана. - Тя също е хакер, от най-способните. Познаваш ли я? Максим поклати глава:

- Не, нали съм отскоро при вас.

- Ще ти хареса - убедено заяви девойката. - Въобще хората около нас са най-добрите, които познавам.

Тя мина в дясната колона автомобили, забави и плавно зави в съседната пресечка. Спря пред офиса на компютърната фирма и му се усмихна;

- Ще ме почакаш, нали?

Те се върнаха в резиденцията на хакерите към обяд. Посрещна ги Борис. Оксана отиде в кухнята да помага на Галина, а той покани Максим в стаята си.

- Сядай! - И се настани в отсрещното кресло. - Изтичането на информацията действително е станало по вина на Дана. Което отново потвърждава колко предпазливи трябва да бъдем.

- Някой е влязъл в имейла й?

- Да. Тя си е кореспондирала с един от нашите последователи, а информацията за неговия имейл е открито изложена в мрежата. В това няма нищо особено, но Дана е допуснала грешка: по невнимание веднъж му е изпратила писмо от тайния си имейл. Досадно недоглеждане, което й струва живота. Легионерите наблюдават кореспонденцията на нашите привърженици и са прихванали информацията за тайния й имейл. А отварянето не е проблем, всяка защита може да бъде пробита. Сега трябва да сменим всичките си имейл адреси и да изясним какво още са могли да узнаят.

Той замълча.

Максим си помисли дали сега е уместно да попита нещо, което го интересуваше. Накрая се реши:

- Само един въпрос. Щом не мога да се върна в Ростов, трябва някак да се устроя тук. Необходимо е нещо да правя, да си намеря работа. Да си изкарвам прехраната.

- При нас нещата са сложени по друг начин. Засега ще ти го кажа така: щом си се присъединил към хакерите, значи си влязъл в една голяма организация, която притежава солидни финансови ресурси. И получаваш възможност да черпиш от тях - тези дни Роман ще ти даде кредитна карта. Принципът е следният: можеш да използваш парите както искаш, но все пак бъди разумно пестелив. Смятай, че като хакер получаваш заплата.

Борис се замисли и добави:

- Но това е само едната страна на медала. Парите при нас не се появяват от въздуха, ние ги заработваме. Всеки хакер се стреми да попълва нашите сметки. Ако всички само харчат, скоро няма да има какво да се харчи. Затова всеки си има някакво занимание, което му носи доход. Вече ти говорих за това - хакерите разглеждат умението да си осигуриш достоен живот като упражнение по сталкинг. След няколко дни ще имаш нови документи, дотогава може да решиш с какво желаеш да се занимаваш.

- С какво се занимаваш ти? - попита Максим.

- Собственик съм на няколко фирми. Две руски и една в Англия. Уточнявам обаче, че не всички хакери се занимават с бизнес. Сред нас има художници, писатели, лекари. Не е от особено значение с какво се занимаваш, важно е работата да ти носи удовлетворение.

Максим го погледна недоверчиво:

- Искаш да кажеш, че бизнесът ти харесва? Винаги съм го смятал за досадно занимание.

- Да, но това е само твое мнение. За мен бизнесът е своеобразна интелектуална игра с множество неизвестни. Повярвай ми, когато реализираш някоя хитра комбинация, получаваш истинско удоволствие.

- Донякъде съм съгласен. Но ти спомена лекарите, а според мен за един лекар днес осигуряването на достоен живот е сериозен проблем.

- Проблемът всъщност е, че продължаваш да мериш хакерите с обикновени мерки - отвърна Борис. - Не отчиташ, че те сами планират живота си, като го пускат в нужното им русло; спомни си потоците, за които ти говорих. И щом един лекар в поликлиника печели твърде малко, защо да не премине в елитна поликлиника?

- Не може всички да работят в елитни поликлиники.

- Та аз не говоря за всички. Разбери, хакерите не са благодетели, те не се стремят да променят околния свят. Те променят своето място в този свят. Просто намери нещо, което наистина ти харесва, и се залавяй за него. Ето например Оксана - тя има талант на художник, обаче никога не е мислила да рисува професионално. Учила е в педагогическия, но това не бил нейният избор, а на родителите й. И едва срещата с нас й помогна да намери истинското си призвание. Сега нейните картини се купуват по цял свят, а тя се занимава с това, което й харесва и наистина обича. В това е целият смисъл - да откриеш любимото си занимание. Другото е въпрос на техника. С нашите методики непременно ще имаш успех.

- Какви методики?

- Те са много и разнообразни. Но дават максимален резултат само когато са в съвкупност. Получава се ефект на натрупване, една методика допълва друга. Това може да се сравни с подготовка на боец: дори да овладее много добре само един удар, той не ще му гарантира безусловна победа. Когато обаче овладее техниката комплексно, тогава има наистина сериозни шансове. Така е и при нас - всяка техника поотделно едва ли ще те изведе на нивото на вълшебник, но заедно дават необходимия ефект. Между другото, това е причината, че понякога критикуват нашите способи - не давали сериозен резултат. Хората просто не разбират, че не могат да постигнат нищо за броени дни. Но пък това е добре в известен смисъл - случайните отпадат, остават само онези, които притежават достатъчна упоритост и стремеж към знание.

- Има логика - призна Максим. - И все пак с какво да започна? Малко ми е неудобно: охраната се държи с мен като с хакер, а фактически нищо не умея.

- Уменията са въпрос на натрупване. Колкото до началото - по традиция започваме с Пасианса на Медичите. Чел ли си за него?

- В най-общи черти - призна Максим. - Но не открих свястно обяснение.

- Значи не си търсил, където трябва - засмя се Борис. - Ще направим така: аз ще ти обясня същината, а после ти ще се поровиш в нашите архиви и ще разбереш детайлите. Става ли?

- Добре - съгласи се Максим. - Да започваме. Борис се настани по-удобно в креслото:

- Да започнем с това, че около названието на пасианса има известно объркване. Наричат го „Пасианса на Медичите" в чест на френската кралица Мария Медичи. Но по-правилно би било да се нарича „Пасианс на шотландската кралица Мария Стюарт". На този пасианс я е научил придворният й астролог Джон Ди -прочут мистик по онова време. Именно с Мария Стюарт е свързано първото споменаване за този пасианс, но по-късно той се появява отново вече като „Пасианса на Медичите". Това може да се обясни както с нечия грешка, така и с обстоятелството, че Мария Медичи също го е познавала. Историческата справедливост в случая е пренебрегната, но всички били свикнали с названието му и не виждали смисъл да го променят.

Същината на Пасианса на Медичите или ПМ е следната: всичко в света се определя от някакви закони. Ябълката пада надолу, балончето с хелий лети нагоре. Водата при замръзване се разширява, електрическият ток нажежава волфрамовата жичка в крушката. Подобни закони има твърде много, но всички те притежават една и съща особеност: неизменност. Тоест водата при замръзване винаги се превръща в лед, а не в бензин или нишесте. Когато натискаш ключа за осветлението, крушката или светва, или не - но не се превръща в папагал или водопроводен кран. Тоест ходът на процесите, определяни от законите, е неизменен.

В чест на Кастанеда хакерите ги наричат „Закони на Орела" - на онова нещо, невъзможно за описание и познание, което стои над всички други неща и определя нашето битие. Може да ги наричаме закони на Бога, на мирозданието, но това не променя същината. Хакерите обръщат внимание именно на неизменността в тяхното изпълнение. Ако един Закон на Орела започне да се реализира, той ще бъде изпълнен, независимо от всичко. Единственото ограничение може да бъде наложено поради влиянието на друг Закон на Орела. Например, ако скочиш от самолет по време на полет, ще се удариш в земята и ще загинеш. Но ако имаш парашут, ще останеш жив. Тук един Закон на Орела не позволява на друг - на закона за гравитацията, да се реализира в пълна степен. Трябва да отчитаме тези ограничения.

Борис помълча няколко секунди, за да събере мислите си, сетне продължи:

- Докато се ориентираха как действат Законите на Орела, хакерите си зададоха въпроса: а не може ли да се използва постоянството в тяхното изпълнение? Тогава се интересувахме от управлението на събитията, опитвахме се да разберем защо в света около нас те протичат по един или друг начин, кое определя това? Именно тогава в съновиденията попаднахме на информация за Джон Ди и неговия пасианс. С изненада установихме, че Пасиансът на Медичите позволява да се програмира реализацията на нужните ни събития.

Как става това?

Той се нарежда с обикновена колода от тридесет и шест карти. Притежава определен алгоритъм за подреждане, свързан с вида и номинала на картите. Всяка една карта означава определено събитие от реалността или реала, както ние я наричаме. Нататък всичко е по-просто: когато съставяме пасианса, вмъкваме в него необходимия ни целеви блок - тоест натоварваме една карта с отговорността за нашето желание.

Пасиансът представлява един Закон на Орела - тоест винаги се изпълнява. Когато го съставяме, ние започваме да го изпълняваме в реала - тоест съзнателно реализираме някакви действия, съответни на боята и поминала на картите.

И тук започва истинската магия: Законът на Орела влиза в действие и веригата на събитията започва да се развива в съответствие със зададения от нас сценарий. Всичко протича точно в необходимия момент, всяко ново събитие се определя от поредната карта в пасианса. Той се превръща в своеобразен шаблон, който определя реалния ход на събитията. В един момент веригата на събитията достига до целевата карта и реализира нашето желание. Целта ни е постигната.

Защо?

- И ти твърдиш, че ПМ действа? - в гласа на Максим пролича недоверие.

- Опитай да си го изясниш на практика! - предложи му Борис. - Магията е строго приложна дейност. В нея няма място за чиста теория.

- А кралицата? - спомни си Максим. - При нея получавало ли се е?

- Получавало се е, макар и не винаги. Ние имаме сериозно предимство в сравнение с нея: компютърни програми за редене на пасианси. Доста трудно е да се нареди пасиансът на ръка - особено, ако подреждаш целева верига за постигане на конкретен резултат. Според легендата Мария Стюарт е била в тъмницата и сутринта е трябвало да бъде екзекутирана по заповед на братовчедка си Елизабет Първа. Мария нямала компютър, но имала колода карти и някои изходни данни: пазач до вратата, приятели, готови да й помогнат за бягство, и време до сутринта. Трябвало е да състави пасианса, като отчита тези елементи. Тя го е редила до сутринта, но от последните уроци на Джон Ди било изминало доста време и кралицата била забравила много неща. Според легендата, когато стражите дошли сутринта за нея, тя събрала картите от масата, усмихнала се и казала: „Колко жалко. Почти успях."

- Екзекутирали ли са я?

- Да. Това доказва, че магията не обича да се отнасят лекомислено към нея. Смятам, че сам ще се справиш с подробностите от ПМ, в нашия архив всичко е описано разбираемо. Ако имаш въпроси, задавай ги спокойно! - Борис погледна към прозореца. - Роман пристигна. Да видим какви новини ни е донесъл.

Новините бяха около предстоящите избори за кмет на града. Легионерите искаха да оставят на тази длъжност сегашния градоначалник на Кленовск, който бил техен човек. Хакерите се опитваха да им попречат и задействаха противостоящи сили. Засега Максим не успяваше да се ориентира в ситуацията, но с интерес слушаше разговора. После стана дума и за неговите нови документи.

- Ще ги имаш след три дни - обеща Роман. - Трябва да те снимам и да изпратя снимките. Да не отлагаме! Заведоха го в неголяма стая, явно предназначена специално за такава цел. Зад параван в дясната част се намираше истински склад от различно облекло - мъжко и дамско. Борис накара Максим да облече тъмна риза, костюм и вратовръзка и го настани на табуретката, Роман включи двойка лампи. Направи няколко снимки с цифров фотоапарат, веднага ги обработи на компютъра и остана доволен от резултата. Сетне отново го преоблякоха, този път в пуловер, втората снимка беше за военната книжка. Направиха и трета - за шофьорската книжка. Роман прехвърли снимките на диск и стана от компютъра.

- Това е - каза той. - Отивам горе, ще ги изпратя.

- Какво ще е името ми? - полюбопитства Максим.

- Знае ли някой? Каквото измислят... Той излезе от стаята. Максим се обърна към Борис:

- Често ли трябва да се правят нови документи?

- Не, веднъж на няколко години. Всеки от нас има различни комплекти, което позволява лесно да изчезнеш при необходимост.

- Но как се занимаваш с бизнес, щом през цялото време бягаш?

- Просто ти нямаше късмет, защото попадна при нас в лош момент. Бягствата са по-скоро изключение, отколкото правило. Колкото до бизнеса, всичко е много просто: за него имам комплект документи, които не използвам другаде. Притежавам вила в Англия и като бизнесмен живея именно там. А непосредственото ръководство на фирмата се извършва от управители.

- Но щом имаш вила в Англия, какво правеше тогава в Ростов? - учуди се Максим.

- Там се срещнах с тебе - усмихна се Борис. - По-точно, бях по работа, заедно с Айрис проверявахме едни интересни сведения.

- Какви сведения? Ако, разбира се, не е тайна...

- Тайна е, но на теб мога да разкажа. В една публикация Айрис прочете, че нейде около Дон съществуват старинни подземни манастири. Посочваше се даже приблизителното място, на сто километра от Ростов. Това ни заинтересува. Отидохме, поговорихме с местните жители и един от тях наистина ни показа вход към подземен манастир. Дори не вход, а по-скоро дупка в брега, сред шубраките. Влязохме и се озовахме в огромна пещера. Някога там наистина е имало манастир, открихме изсечени в стените кръстове и множество странни надписи. Копирахме ги и сега един от хакерите на питерската група се опитва да ги дешифрира. До момента неуспешно, знаците нямат аналози. Но щом с това се е заел хакер, значи работата ще бъде доведена до успешен край. Айрис скоро ще приключи дейността си в Ростов и ще се завърне в Белгород.

- За нея не е ли опасно сега в Ростов?

- Не. Тя е магьосница в истинския смисъл на тази дума - Борис се усмихна. - Не завиждам на легионерите, които ще се опитат да я заловят. При нея такива шегички не минават. Възможно е да се премести окончателно в Ростов, там й харесва.

- А каква е професията й?

- Наслаждава се на живота. Всъщност има толкова занимания, че е трудно да се изброят. Собственик е на престижна московска стоматологична клиника, притежава и туристически речен кораб. Има акции в няколко крупни промишлени предприятия, за около три милиона - в долари, разбира се. Снима се във филми - и като актриса, и като дубльорка, когато има опасни сцени. Обожава бънджи скоковете, сега се учи да скача с парашут; и ще се научи, в това няма съмнение. Затова гледай да не я дразниш, характерът й въобще не е ангелски, а ръката й е доста тежка - Борис се разсмя.

Максим също се усмихна:

- Може ли да отваря портали?

- Айрис може да отвори каквото си иска. И портали, и банкови сейфове...

- Това за сейфовете шега ли е?

- Ни най-малко. Айрис никога не е била от кротките. Преди време заедно със свой приятел наистина ограбила офиса на много известна търговска фирма. Между другото, тогава не е била навършила и седемнадесет години.

- Сериозно? - усъмни се Максим, защото това, което чуваше, изобщо не се връзваше с образа на хакер на сънища.

- Абсолютно - увери го Борис. - Избрали новогодишната нощ, срещу първи януари. В момента, когато започнали да гърмят фойерверките, Айрис взривила вратата на сейфа. Сама приготвила взрива, винаги е обичала химията, по-точно приложната й страна. В офиса също влезли по доста оригинален начин - оказало се, че някога сградата е била с общи вътрешни пространства, но преди двадесет години я разделили, зазидали с тухли междинната врата. Бизнесмените не знаели, но Айрис се добрала до тази информация. В другата половина от сградата имало библиотека, там Айрис и приятелят й влезли като „читатели" и се скрили до края на работното време. После разбили тухлите на мястото на вратата и влезли в офиса. Точно в полунощ взривили сейфа, вътре имало около четиридесет хиляди долара. Обаче приятелят й се оказал глупак, скоро бил заловен и веднага я издал. Когато в съда я попитали защо го е направила, тя отговорила, че има големи разходи...

- И я вкарали в затвора?

- Разминало й се с условна присъда. Баща й е влиятелен чиновник - поясни Борис. - Веднага след този случай тя се присъедини към нас.

- И вие я приехте? - изненада се Максим.

- Какво значи „приели"? Тя дойде сама. Опитай се да не я приемеш.

Очите на Борис лукаво блестяха, той явно се наслаждаваше на объркването му.

- Просто това някак не отговаря на образа на хакер на сънища - каза Максим. - Все пак да изследваш тайните на мирозданието и да разбиваш сейфове, са различни неща.

- Според мен е едно и също - не се съгласи Борис. -Ти не си гъвкав, разсъждаваш както в съветските филми за революцията: всички „червени" са добри и честни, всички „бели" - подлеци и мръсници. В реалността не е така. Научи се да гледаш по-широко на нещата, не дели всичко на черно и бяло. Приемай хората такива, каквито са, с всичките им качества и недостатъци. А що се отнася до Айрис, тя вече не разбива сейфове. Но не защото е станала кротка, а защото няма нужда от подобни изпълнения. Разбира се, никога нямаше да ти разкажа историята за сейфа, ако тя самата се опитваше да я крие. Но според мен направо се гордее с нея - това е едно от първите приключения в живота й.

Максим сви рамене:

- Не зная... Винаги съм смятал хакерите за ,.добри".

- Ние сме ,.добри" - продължи Борис. - Въпросът е, че разбираме различни неща под понятието ,.добър". Ти си настроен да спазваш законите, нормите на обществения морал. А за хакерите има само един закон - законът на Духа. Ако човек е празен вътрешно, то, колкото и да е ,.добър", той е безинтересен, от него нищо няма да излезе. И обратно, ако в него има Дух, няма значение колко го е изцапал светът. Мръсотията може да се почисти, но вътрешната пустота не може да се запълни с нищо.

- Какво разбираш под „Дух"?

- Нали си чел Кастанеда? Спомни си какво говори неговият учител дон Хуан за Духа. Той не може да бъде описан, обяснен, идентифициран, защото е нещо абстрактно, неуловимо, но в същото време съвсем явно и реално. Това е основата на уменията на маговете - те виждат присъствието на Духа във всичко, което ги обкръжава, и изразяват Духа със своите постъпки.

- Духът е Бог?

- Може и така да се каже - съгласи се Борис. - Проблемът е, че това са само думи, опит да се облече непознатото във форми, повече или по-малко познати на нашия разум. Някога ще разбереш какво е Духът. Ала когато те попитат какво представлява, само с усмивка ще свиеш рамене.

- Но Кастанеда твърди, че Духът може да бъде използван. Нима е възможно да използваш Бога?

- Ето затова ти казвам, че думите заблуждават. Духът не може да бъде разбран на нивото на разума. Как можеш да използваш обкръжаващата ни безкрайност? Самата мисъл звучи кощунствено. Но когато осъзнаеш, че самият ти си малка частица в нея, разбирането се появява от само себе си. Не на нивото на разума, а на нивото на тялото. След като осъзнаеш себе си като част от безкрайността, изведнъж разбираш, че можеш да я управляваш, защото си слят с нея в едно цяло.

Някой почука на вратата и отвори. Беше Оксана.

- Просвещаваш ли го? - попита весело тя. - Хайде, обядът е готов! После ще си бъбрите.

За обяд имаше борш - вкусен, украински. Родителите на Максим живееха в Украйна и той по достойнство оцени кулинарните способности на Галина. Докато се хранеха, разговорът се завъртя около по-нататъшната му съдба.

- Нека засега остане тук - предложи Роман. - Да поживее месец-два, да посвикне. Ще измисли с какво да се захване. После ще видим.

- Аз ще го науча да съновижда - обади се Оксана. - А Роман и Денис - да разбива физиономии. Максим погледна към Борис в очакване на неговото мнение.

- За начало не е зле - съгласи се той. - Когато нещата утихнат, нищо чудно да се върнем в Ростов. Хубав град, но без нас легионерите там съвсем ще се развилнеят. Може да вземем и Оксана. Какво ще кажеш, Пазителке? Тя замислено поклати глава:

- Ростов? Защо пък не? Там засега няма никого от нашите, нали?

- Само Айрис, и то от време на време - отвърна Борис. - Макар че не е желателно да ви събираме двете заедно. Пак ще избухнат катаклизми...

Той се обърна към Максим и обясни:

- Миналата година те организираха тук ураган. После три дни камиони откарваха изкоренени тополи и техници възстановяваха електрозахранването. Добре, че мина без жертви.

- Беше случайност - сърдито отвърна Оксана. - Айрис ме учеше да завихрям възходящите потоци. Вярно е, че малко се престарахме.

- Нищо особено - съгласи се Борис. - Само дето половината град седя две денонощия на тъмно.

- Ама пък какъв възходящ поток се получи! - обади се Роман и всички се разсмяха. Максим също се усмихна тактично, макар да не разбираше твърде за какво става дума.

- Значи, решаваме така - Борис го погледна. - Известно време ще поживееш тук, ще научиш някои неща, а после ще видим.

- Добре - съгласи се той. - И без това нямам други ангажименти.

След обяда Борис помогна да бъде пренесен един компютър в стаята на Максим и го включи към вътрешната локална мрежа. После му връчи два компакт диска:

- На единия е цялата информация за съновната картография, на другия - Пасиансът на Медичите. Най-подробното му изложение до ден-днешен. Достъпът в интернет е неограничен, можеш да сърфираш, колкото искаш. Но засега с едно условие: никакви съобщения, никакви писма. Ще помоля Оксана да ти обясни как да влизаш в интернет и какви правила за безопасност да спазваш. Аз ще пътувам за седмица-две до Москва. - Борис погледна часовника си. - Това е всичко. Трябва да бързам за вечерния самолет. Ти не се притеснявай от нищо, тук си у дома!

Той му стисна ръка за довиждане и излезе.

Максим веднага седна зад компютъра, за да види какво съдържат дисковете. Информацията беше обемиста, но се улови, че мисли повече за Оксана, отколкото за хакерските техники. Вече си даваше сметка, че тя му харесва - досега не му се беше случвало с друго момиче. Влечеше го към нея и той нищо не можеше да направи със себе си.

Сега Оксана рисуваше в ателието си и Максим не знаеше дали е удобно да се отбие при нея, но все пак се реши. Поводът беше приличен: да се запознае с творчеството й.

Почука на вратата и чу тихия й глас.

- Привет - каза той с влизането, докато затваряше вратата. - Прииска ми се да видя какво рисуваш. Може ли?

- Може - усмихна се тя.

Максим забеляза, че върхът на носа й е изцапан със зелена боя.

- Какво се смееш?

- Носът ти е зелен.

- Винаги го цапам. - Тя взе парцалче и се избърса. - Сега чист ли е?

- Чист е.

- Когато мисля за дадена картина, понякога несъзнателно си търкам носа. И нали пръстите ми са в боя... Максим не каза нищо, разглеждаше картините й. Бяха пет, в различна степен на готовност. Една, вече завършена, бе изправена до стената, върху нея бе изобразен голям орел в полет. Океана рисуваше с доста едри грубовати мазки, но ефектът беше потресаващ. Максим се възхити от силата, гордостта и спокойствието, което излъчваше птицата. Изглеждаше невероятно, че Оксана е успяла да изрази чрез картина всички тези чувства.

- Харесва ли ти? - попита го тя.

- Много! - искрено отговори той. - Като жив е. Дори по-хубав от жив. Къде си се учила да рисуваш?

- Просто съм обикаляла музеите - нехайно подхвърли тя. Друга картина, недовършена, излъчваше диханието на есента. От дърветата вече падаха пожълтели листа, в локвите се отразяваше навъсеното есенно небе. Но картината не беше мрачна. По-скоро изразяваше умиротворение - природата си отдъхваше след дългото горещо лято.

- Винаги ли рисуваш няколко картини едновременно? - попита я той.

- Така ми е по-удобно. Понякога нещо не става, както си го замислил. Тогава я оставям и започвам друга. Тя трябва да отлежи, а после, когато уловиш нишката, всичко си идва по местата.

- Каква нишка? - не разбра Максим.

- Нишката на Духа - усмихна се Океана. - Именно Духът у нас отговаря за творчеството. Без него не сме способни на нищо.

Максим замълча. Постоя известно време, разглеждайки картините, сетне въздъхна.

- Много ми харесват. Ти си истински художник. Ще те оставя, за да не ти преча.

- Идвай, когато поискаш - изпрати го с усмивка тя.