Програма за картографиране на сънищата. Струва ми се, че тя ще позволи на много руски момчета и момичета да забравят алкохола и наркотиците. Ще им посочи достоен път към света на сънищата

В първите дни от престоя си на новото място Максим се чувстваше не съвсем уютно. Но скоро свикна. Вярно, че му се наложи да възприеме и някои от традициите в този дом - например утринното разкършване в спортната зала. Отначало това не будеше оптимизъм у него, но още на третия ден почувства, че заниманията започват да му харесват. Гимнастиката продължаваше до закуска, а по-сериозните упражнения се изпълняваха вечер.

Тренировките бяха най-различни - от чисто физически действия до боравене с хладно оръжие и ръкопашен бой. На бойни изкуства започна да го учи Денис, началникът на охраната в сградата. Именно на него Роман беше поръчал да „напомпа" новака.

Дотогава Максим никога не се беше занимавал с подобни неща и повечето от тях бяха истинско откровение за него. Пък и обучението не се оказа такова, каквото си го беше представял отначало. След като го огледа критично при първата им среща и разбра, че няма никакъв опит, Денис заяви, че след месец ще го превърне в Стивън Сегал.

Максим се беше приготвил за сурови и тежки тренировки, но нищо подобно не се случи. Не разполагаше и с прословутото кимоно, а тренираше с обикновени джинси, тъмна риза с къс ръкав и маратонки. Денис му обясни, че е най-добре да тренираш в дрехите, които носиш във всекидневието, иначе всичко се превръща в обикновен спорт, твърде отдалечен от реалността. Той не караше Максим да отработва до припадък стандартни удари или комбинации; в неговата система всичко беше основано върху спонтанността и естествените реакции на човека. Затова и не се зубреха хватки.

- Не възприемай това, което ти показвам, като застинали схеми - внушаваше му Денис. - Важно е да придобиеш култура на движенията, да научиш тялото си да действа спонтанно, изхождайки от конкретната ситуация. Никога не заучавай хватки, те просто не съществуват. Работи с принципите, с общите форми на движенията. Когато водиш битка, ти не знаеш какво ще направиш в следващия миг - това го решава тялото ти, и главното е да не му пречиш. Не обмисляй действията си, тялото ти трябва да действа спонтанно. Само тогава ще имаш успех.

Денис беше малко над тридесетте, а с бойни изкуства се занимаваше не повече от седем години. Но беше трудно да се повярва в това, особено при гледката на онова, което показваше. Неговото тяло приличаше на струя живак - толкова пластични бяха движенията му.

- Опитай да ме хванеш! - предложи Денис на новия си ученик по време на първия им урок. - Хайде, не се притеснявай!

Максим опита. Отначало плахо, а след първите неудачни опити се нахвърли не на шега. Но така и не успя да хване Денис, който по неуловим начин се изплъзваше и измъкваше. Беше тук, стоеше на едно място, но все пак бе невъзможно да го хванеш. Понякога Максим падаше - винаги когато смяташе, че Денис вече му е в ръцете, треньорът му правеше поредното си движение, Максим губеше опора и политаше към пода. На всичко отгоре Денис успяваше и да го хване, за да не се удари.

Разгорещен и запъхтян, той стоеше и си поемаше дъх. Денис го гледаше с иронична усмивка.

- Добре, разрешавам да ме биеш - каза той. - Нападай, удряй с ръце и крака! С една дума, прави, каквото решиш!

Максим се хвърли напред.

Наложи се да го гони пет минути из залата. Но резултатът беше все съшият. С тази разлика, че сега падаше по-често. Невидимите и плавни движения на Денис довеждаха всяко негово действие до абсурд - каквото и да правеше Максим, се обръщаше против него. Сякаш около учителя му съществуваше омагьосана област в пространството, абсолютно непроницаема за каквито и да било външни въздействия.

„Ама, че работа... - помисли Максим, докато за пореден път се надигаше от пода. - Какво ли ще е, ако наистина се бие?"

Това беше първият пробен урок, после дойде ред на същинската техника. Денис подходи към обучението на Максим с чувство за отговорност; впрочем, както и към всичко, което правеше.

- Не, така е неправилно - обясняваше той по време на поредната тренировка. Гласът му звучеше спокойно, без сянка от нетърпение или раздразнение. - Не бягай от удара, не се отдръпвай назад, това е грешка! Напротив, пристъпвай към противника, залепвай се за него! Отклоняваш удара неточно. Показвам отново. Удряй.

Максим пристъпи към Денис и бавно - така беше по-просто да се разбере същината на движенията, нанесе удар.

- Виж! - все така спокойно продължи Денис. - Посрещам дясната ти ръка с лявата си китка, отклонявам я отдолу, сетне повдигам лакът; виж, сега лакътят е над китката. Разбра ли? А сега просто съпровождам ръката ти, като я контролирам с предмишницата, главата леко се отдръпва назад, сякаш се пазиш от удара... Виждаш ли? Целият смисъл е именно в естествеността на това движение - щом веднъж го усвоиш, ще ти служи цял живот. Продължавай!

Максим повтори удара, като внимателно следеше действията му.

- И така, посрещам с китката, обвивам - обърни внимание, че тялото леко се извива... А сега по-нататък. Пристъпвам с левия крак и при извъртането на тялото удрям с коляно в слабините. Но тук може да има много продължения: с длан в слабините, с лакът в лицето и така нататък. - Денис показа върху Максим, сякаш беше манекен, възможното продължение на контраатаката. - Сега опитай сам!

Разбира се, в живота на Максим нахлуха не само бойните изкуства. Тренировките в спортната зала отнемаха около два часа дневно, а през цялото останало време се занимаваше с магия. Следвайки указанията на Борис, отдели внимание главно на две теми: картографията на съновиденията и Пасианса на Медичите. Наложи се отново да започне с картографирането, защото предишните му записки и рисунки останаха в Ростов. Впрочем сега той разполагаше не само с оскъдните обяснения от интернет форумите, но и с инструкции до най-малки подробности.

Стана ясно, че важно място в картографията заема общото схващане за структурата на съновния свят. Когато заспива, човек не само попада в съня, но и се озовава в така нареченото „кълбо от възприятия", което представлява парче от виртуалното съновно пространство. Своеобразно топче, вътре в което за нас се разиграва един или друг сюжет. В обичайния сън човек не осъзнава границите на това пространство, затова приема всичко за чиста монета. Хакерите успели да изяснят, че тези светове са илюзорни - за да се убедим в това, е достатъчно в някои от своите сънища известно време да вървим само направо, без никъде да завиваме.

В този случай спрямо сънуващия човек постоянно ще се правят опити да го отклонят от набелязаната цел и по пътя му непрестанно ще се появяват препятствия. Но ако бъде упорит, реално ще достигне до края на съновното кълбо. Буквално ще се блъсне в една преграда, своеобразна завеса на света - границата на съновния балон. Нещо подобно може да се изживее в киносалона - уж виждаш истински картини пред себе си, но ако се приближиш достатъчно, ще се блъснеш в екрана.

Информацията за съновните кълба от възприятия силно заинтригува Максим. Беше странно, че сънят има граници, които могат да бъдат достигнати. Той реши при първа възможност лично да провери това. Засега с интерес усвояваше азбуката на теорията и откриваше все нови и нови тънкости.

Както разбра, на всяко кълбо от възприятия съответства определен сюжет. Има добри съновни кълба, но има и лоши - именно с тях са свързани кошмарите. Преходите между кълбата на възприятия са оформени от сложна мрежа „транзити", които са своеобразни съновни портали. Ако човек се вгледа внимателно в прехода от един сън към друг, може да забележи, че почти винаги това е свързано с някакъв елемент от съновното кълбо. Такъв елемент практически може да бъде даден предмет - той просто притегля съновидеца в друго кълбо от възприятия. Познаването на системата от транзити позволява да се преместиш във всяко кълбо от възприятия, което ти е нужно в даден момент.

Именно тук на преден план излиза картографията на сънищата. Когато съставяха карта на съновната местност, хакерите внасяха в съновния свят елемент на подреденост, създавайки отправни точки. Кълбата от възприятия, които преди се намираха в хаос, постепенно започваха да се сливат - и това продължаваше, докато върху съновната карта ставаше възможно да се слеят отделни парчета от местността.

Най-интересно беше обстоятелството, че по удивителен начин можеха да се обединят елементи от различни градове - например улица в Москва можеше да изведе до булевард в Киев. Фактически съновната карта съединяваше елементи от всички градове, в които сънуващият някога е бил. И не само градове, но и села, полета, гори, реки и морета. Стотици и стотици разхвърляни някога кълба от възприятия се сливаха в странна, но напълно свързана картина.

Донякъде го затрудни непривичната ориентация на съновната карта. Изхождайки от това, че съновният свят е огледален спрямо реалния, хакерите леко бяха променили координатната система. Запад и изток си стояха по местата, но север и юг ги бяха разменили. Оказа се, че не са първите, приложили такива ориентири - преди тях са го правили даосите и северните шамани. Максим помисли и намери соломоново решение: да не се затруднява с названията на посоките, а да ги обозначи като горе, долу, ляво и дясно. Така беше доста по-лесно.

Особено място върху съновната карта заемаха така наречените „гранични предели". Такива обикновено бяха моретата, пустините, планините и горите. Смяташе се, че е много трудно да се проникне отвъд граничните предели.

Доколкото Максим си спомняше, понякога сънуваше гора, веднъж-дваж - море. Дали в онези сънища беше достигнал гранични предели? Тепърва трябваше да разбере.

Приблизително в центъра на картата на съновидеца се намираше домът му. Особеното на това място беше, че е зона на трансмутации и за разлика от другите участъци на съновната карта, постоянно се променяше. Ако съновидецът променяше често адреса си, това ставаше още по-забележимо - домът му всеки път придобиваше нови отличителни черти.

Според хакерите това трябваше да се приеме спокойно. Целта на картографията беше не просто създаването на картата, а самата работа по подреждането на съновния свят. Картата беше просто „трикс", който позволяваше да се постигнат определени цели: осъзнаването на самия себе си в съня и „експлозия" на съновната памет. При осъзнаването човек започваше да разпознава в съня познати места и в един момент разбираше, че спи - така сънят се превръщаше в съновидение.

С времето в съновната памет протичаха изменения и съновидецът започваше все по-често да си припомня свои предишни сънища. Отначало това бяха единични случаи, сетне потокът им рязко се увеличаваше и се превръщаше в истинска лавина. На практика човек си припомняше всичко, което някога беше сънувал, и вече беше в състояние да нарисува картата с всичките й детайли.

Именно този процес беше основната задача на картографията - хакерите смятаха, че едва след „експлозията" на съновната памет човек започваше истински да съновижда.

Да се обхване изведнъж цялата картография, беше невъзможно - колкото повече Максим четеше обясненията на хакерите, толкова по-ясно му ставаше колко е обширна темата. След като в края на краищата се убеди, че дори теорията не може да овладее само с един престой пред компютъра, той реши да действа постепенно - да започне съставянето на картата и без бързане да се ориентира в тънкостите на метода. Изпълни съвета на Оксана да отделя за картата не по-малко от час дневно, като работи не само със сегашните си сънища, но и със старите, които успее да си припомни.

С картографията нещата вървяха горе-долу, но Пасиансът на Медичите се оказа изключително сложен. За учудване на Максим Оксана отказа да му помага и заяви, че ПМ е чисто сталкерска техника и тя почти не се е занимавала с нея.

- Ние, Пазителите, си имаме свои методики за подготовка - обясни му тя. - Ще ти помагам с удоволствие за съновиденията, но сталкингът не е моята стихия. За нея по-добре питай Борис или Роман.

Наложи се сам да вниква в ПМ. Отначало четеше материалите от диска. После осъзна, че доста неща се изплъзват от вниманието му, взе тетрадка и започна да си отбелязва в нея всички тънкости на метода.

Тънкостите се оказаха много. Доколкото разбра, в основата на пасианса лежаха понятията „симпатия" и „валентност". Симпатията представляваше несъзнателен стремеж на подобно към подобното - например картите от една боя. Валентността определяше размера, количеството, мярката за каквото и да било. При картите тя съответстваше на поминала им. Тези с еднакъв номинал също се „привличаха".

Поначало на всяка карта се придаваше определен смисъл. Една от стандартните схеми изглеждаше така.

Асо - сила. Всяко външно събитие, което се случва не по наша воля и често ни принуждава да извършваме определени действия.

Поп - закон. Необходимост да се подчиняваме на дадени външни правила, да действаме по един, а не по друг начин. Всичко, което ни налага някакви ограничения.

Дама - личност. Всяко живо същество, от човек до комар.

Вале - пратеник на силата. В случая това са нашите желания и стремежи.

Десетка - резултат или очакване.

Деветка - действие.

Осмица - общуване.

Седмица - поглъщане.

Шестица - преместване.

Боите също имаха своето значение.

Пики - волеви, силни изяви.

Кари - всичко, свързано с пари, плюс интереси в широкия смисъл на думата.

Купи - сферата на чувствата. Любов, приятелство, омраза, всички емоции.

Спатии - битът, работата, рутината.

За по-добро разбиране на тази схема се привеждаха конкретни примери.

Например асото можеше да е началникът, който те вика за нещо. Ако ще ти се кара - очевидно е асо пика, Ап. Но ако съобщава, че ти увеличава заплатата - значи е асо каро, Акр. Просто си говори с теб за текущата работа - асо спатия, Ас. Ако пък е началничка и е неравнодушна към теб - асо купа, Акп.

Асове може да са още и леката кола, която те е изпръскала с кал, повреденият компютър, спрелият електрически ток. Може да обозначават и неочаквани радостни събития: печалба от лотарията, всякакво успешно стечение на обстоятелствата.

Поповете съответстваха на закона. Спрял си на червен светофар - поп спатия, Пс. Трябва да платиш нещо - Пкр. Не ти се ходи на работа, обаче се налага - Пп. Някой има рожден ден, трябва да се занесе подарък - Пкп; или Пкр, ако повече те е грижа за парите, които ще похарчиш за подаръка.

Дама - личността. Може да е всеки. Срещнал си приятел - Дкп. Налетяло ти е куче - Дп. Касиерката е Дкр. Шофьорът на градския автобус - Де. Особеност на личностите е това, че не е задължително да общуваш с тях; може просто да отбележиш присъствието им в своето обкръжение.

Валето съответства на желанията ни. Имаш твърдо намерение да постигнеш нещо - Вп. Искаш да спечелиш много пари - Вкр. Да се запознаеш е някого - Вкп. Да си свършиш работата по-добре - Вс.

Десетките обозначават очакване или резултат. Завършваш някаква работа - 10с. Радваш се, че всичко е приключило - 10кп. Резултатът не е добър - 10п. Свързан е с пари - 10 кр.

Деветките символизират всяко наше действие. Сресал си се - 9с. Купил си нещо - 9кр. Направил си впечатление на някого - 9п. Или 9кп, ако това ти е доставило удоволствие.

Осмиците - общуване. Всякакви разговори със съществата наоколо. Скарал си се с някого - 8п. Общуваш с продавачката в магазина - 8кр. Обсъждаш делови проблеми -8с. Бъбриш с приятен човек - 8кп.

Седмиците - поглъщане. Както поемане на храна, така и възприемане на всякаква информация. Например, узнал си нещо неприятно - 7п. Или напротив, новината е добра -7 кп. Закусваш - 7с. Броиш парите в портфейла си - 7кр.

Шестиците - преместване. Както нашите придвижвания, така и движенията на някого или нещо от място на място. Отиваш на работа - 6с. В магазина - бкр. На среща - бкп. Да си разчистваш сметките - 6п.

Много важно бе обстоятелството, че всяко събитие може да се опише с карта от всякаква боя или номинал, в зависимост от отношението на човека към него. Примерно, с удоволствие си изпил чаша сок - 7кп. Или не си имал желание, но си го изпил - 7п. Пиеш го, но мислиш колко е скъп този сок - 7кр. Просто го пиеш - 7с.

Тоест схемата не беше закостеняла, всеки можеше да я промени, както иска. Нещо повече, дори беше желателно да пригодиш стандартната схема към себе си, да я направиш удобна. Допускаше се всичко: можеше да се промени тълкуването на картите или то да бъде разширено - нямаше ограничения. Практически всеки хакер създаваше свой, присъщ само на него език за общуване с мирозданието.

След запознаването с програмния език започваше усвояването на техниката за редене на пасианса. Независимо че за целта съществуваха компютърни програми, отначало трябваше да се овладее ръчното му подреждане.

Пасиансът се редеше по следния начин.

Отначало в редица, отляво надясно, с лице нагоре се поставят три карти. После се анализират според боята и номинала им. „Пасване" се получава, ако средната се намира между карти от еднаква боя или номинал.

Например в тройката карти Вкр - 8п - Вкп осмицата се намира между две валета. Съответно - Вкр и Вкп се „притеглят" взаимно, вследствие на което осмицата бива „изтласкана" нагоре и покрива лявата карта, Вкр. Получава се верига от две карти: 8п - Вкп. Поставя се нова карта от колодата, да кажем, 9п.

Тогава веригата придобива вида 8п - Вкп - 9п. Валето се оказва между две пики, които го „изтласкват" нагоре, то покрива лявата карта - 8п, и в резултат се получава новата верига от две карти Вкп - 9п. Ако новата извадена карта не води до „пасване", се вади друга - докато най-сетне се получи.

Например може да стане така:

Вкп - 9п - Дкр - 7с - 10п - Де.

В тази верига преди Де не се получава пасване. С нейната поява става връзка по боя между Де - 7с. Съответно -10п бива изтласкана от тези две карти нагоре и покрива лявата спрямо себе си - 7с; веригата придобива вида:

Вкп-9п-Дкр - Юп-Дс.

Сега трябва да се анализира получената верига с оглед на новите възможни пасвания.

Такива са налице вече две: между двете дами, както и между пиките - 9п и 10п. В случая е необходимо да се отчете едно важно правило: ако във веригата се появят няколко възможни пасвания, най-напред се реализира лявото. В случая между деветка пика и десетка пика. Когато се реализира то, се получава веригата Вкп - Дкр -10п - Де. Сега се реализира пасването между дамите - и се получава веригата Вкп - 10п - Де. Повече пасвания няма и може да се прибавя следваща карта.

По същия начин се процедира и нататък.

Ако пасиансът излезе, се получават купчинка карти отляво - и една-единствена, последната, отдясно. Подреденият по този начин пасианс съответства на Закона на Орела, което означава, че се ползва с приоритет пред други вериги. След като бъде съставен, трябва да се изпълни на практика, като се извършват действията или се отбелязват събитията наоколо, които съответстват на конкретни карти. Например веригата може да има следния вид:

Скобките означават границите на такта или пасването. Целева карта в тази верига е Акр, затова може да бъде използвана за получаване на паричен резултат - например при игра на лотария.

За удобство пасиансът се записваше в бележник, определяше се тайминг - тоест време за реализация на определена карта.

Имаше няколко схеми за тайминг.

В най-простата играчът можеше да зададе най-удобният за себе си ритъм - да речем, по десет минути на карта. И ако Вкр - желанието на карото, е поръчано за 9 сутринта, то 8п трябва да се реализира примерно в 9.10 ч. Третата карта - Вкп, се изпълнява в 9.20, и така нататък, до пълната реализация на цялата верига. При това след приблизително петата до седмата карта веригата влиза в автоматичен режим.

Това означаваше, че Законът на Орела започва да действа и веригата ще се разгъва до своя логичен завършек, изпълнявайки търсения резултат. Всяко действие се проследява внимателно, иначе то не се отчита и ходът на събитията се нарушава. След като веригата влизаше в автоматичен режим и събитията започнеха да протичат от само себе си, беше необходимо старателно да се следи тяхното движение, за да не се изгубят от погледа и да не се отбележи някое странично, което няма връзка с нея.

Трябваше също така да се подбере точният момент на началото на веригата, изхождайки от прочутия принцип: „Вчера беше рано, утре ще бъде късно." Времето за стартирането се определяше според така наречените Знаци на Силата.

Например, ако сте решили да реализирате верига от кари, би трябвало да я започнете, след като светът около вас ви даде някакъв знак във вид на споменаване за пари. Това може да е нечий разговор, фраза от телевизионно предаване, намерена монета.

В много случаи се използва по-интелигентен метод: на Силата, тоест на Духа или Мирозданието трябва мислено да се зададе въпрос за началото на веригата. И ако всичко съвпада, веднага се получава отговорът на реала. Този отговор може да е прелетяла наблизо птица, падащ от дървото лист, проблесналото иззад облаците слънце. Смяташе се, че магът никога не ще се обърка в трактовката на знаците и винаги чувства кога реалът отговаря на въпроса му, а кога пази мълчание. Ако нямаше отговор, изпълнението на веригата трябваше да бъде отложено за известно време и да се изчака подходящ момент. Паузата можеше да продължи и десет минути, и денонощие.

Всички тези обяснения заинтересуваха Максим. Излизаше, че можем реално да си поръчваме изпълнението на нужните ни събития, като просто ги поставим във веригата на Пасианса на Медичите. И нищо чудно, че веднага реши да провери това на практика.

Беше дванадесетият ден от пристигането му в сибирската резиденция на хакерите. Току-що беше излязъл от спортната зала, Денис беше провел с него поредното занимание и сега ръцете му леко трепереха.

Максим седна зад компютъра и започна да вниква в програмата за съставяне на вериги в Пасианса на Медичите, когато влезе Роман.

- Дръж! - Той му връчи новичък паспорт и военна книжка. - Отсега си вече Игор Новоселов. С военните всичко е наред, дори се водиш на отчет. Ако се преместиш другаде, ще се отчислиш. Шофьорска книжка ще имаш след ден-два. А това са ти джобните пари - той остави един плик на масата: - Десет хиляди долара. По-късно ще получиш достъп до една от основните сметки.

Максим неуверено взе плика:

- Благодаря. Ще ги върна веднага щом имам възможност.

- Ще ги върнеш, разбира се - кимна Роман. - Със своя принос в съкровищницата на човешкия дух. Той му смигна и излезе от стаята.

Ръцете на Максим все още бяха несигурни след тренировката, когато отвори паспорта. Игор Новоселов - чуждо име, чужда фамилия. Пък лицето негово. Погледна и военната книжка - отново същото.

Разгледа документите и отвори плика. В него имаше пластмасова карта, инструкция за използването й и информация за пинкода. Десет хиляди долара - доста прилична сума. Никога не беше разполагал с толкова пари. Смущаваше го само, че са чужди. И макар Роман да спомена нещо за принос в съкровищницата на духа, Максим веднага реши да върне дълга при първа възможност.

Към Пасианса на Медичите се завърна след около четиридесет минути. Своята първа верига той състави с цел да спечели от лотарията - не защото искаше бързо да върне дълга си, а просто въпросното упражнение беше едно от първите, които се предлагаха за образец. Веригата, след като той отчете някои особености, изглеждаше така:

<Вкр-9п-Акр> <Дс-Пс-Вкп-9с> <Пкп> <7п-6п-Дкр-Пп> <Дп> <Ап> <7с-7кр-10п-9кп-Ас-9кр> <8п-10кп-6кр-10кр> <Акп-6п-10с-7кп> <Пкр-Вс-8кр> <6с> <Дкп-8кр> <Вп-8кп>.

В нея първият блок: Вкр - 9п - Акр, се смяташе за блок на поздрава на Духа. Изпълняваше се слято, без отчитане на време. Отначало мълчаливо се изразяваше желание -Вкр. Следващата карта - 9п, в този вариант се смяташе за флагова. В ПМ „флагове" се наричаха действията, насочени към Духа. Предписваше се да бъдат подбирани така, че околните да не виждат нищо необичайно в тях. В качеството на флаг можеше да е поправяне на яката, сресване на косата, закопчаване или разкопчаване на копче - спектърът на възможните действия беше неограничен и зависеше само от въображението. Максим избра варианта с яката.

Третата карта - Акр, беше отговорът на Духа. Ако Духът отговаряше, веригата продължаваше. В противен случай трябваше известно време да се изчака и всичко започваше отново.

Максим отдели специално внимание на оформянето на целевия блок. Той започваше с 9 кр - да се дадат пари на продавачката на лотарийни билети. Веднага следваше флагът 8п, който трябваше да бъде реализиран преди получаването на лотарийния билет. След като вземеше билета -резултат от покупката 10кр, трябваше да се отиде до мястото за уточняване на печалбата - 6кр. Самата печалба се обозначаваше с десетка каро. После идваше радостта - Акп, завръщане в пункта - 6кп, получаване на печалбата — 10с. Всички останали карти Максим остави на волята на Духа.

Той преписа съставената верига в бележника си. Не постави тайминг, защото реши да се довери на интуицията си такъв вариант също беше предвиден. Реши да започне изпълнението на веригата от сутринта, затова със съжаление остави бележника настрани.

На другия ден едва дочака края на закуската. Споменаването, че отива да изпълнява веригата от ПМ, предизвика сдържаните усмивки на хакерите.

- Няма защо да се надценява този метод - каза Роман.

Но пък и не бива да се подценява. Пасиансът на Медичите не е вълшебна пръчица, а ключ към портите на Духа. Айрис го нарича „Буквар за първокласници". Букварът никога не може да замени сериозните книги, но без него си за никъде. След време ще се смееш, когато си спомняш днешните опити. Но без тях не можеш да вървиш по-нататък. Затова действай! Имай предвид обаче, че отиваш не да играеш на топчета, а да се учиш да търсиш Духа и да си взаимодействаш с него.

- Това ми е ясно - отвърна Максим.

- В такъв случай: успех! - пожела му Роман. Оксана, която слушаше разговора им, само се усмихна загадъчно.

И така, всичко беше готово.

Завладян от необикновен подем, Максим излезе от двора. Охранителят затвори след него. След няколко крачки се огледа дали някой не го наблюдава, извади бележника и писалката. Въздъхна дълбоко, изрази мълчаливо желанието си да спечели от лотарията и отметна с чавка реализацията на първата карта.

Изпълни флаговото действие - поправи яката си, и сложи чавка срещу втората карта. Зачака отговора на реала и чак трепна, понеже точно пред него прелетя ято врабчета. Това стана толкова своевременно, че Максим не изпита и най-малкото съмнение: ето отговора на Духа! Отбеляза третата карта и тръгна към парка, като размишляваше дали появата на врабците не е просто съвпадение. Да, на пръв поглед нищо особено. Но пък защо прелетяха точно в онзи момент?

Четвъртата карта беше дама спатия. Максим вървеше по тротоара и гадаеше кого да сметне за нея, когато видя девойка пощальон с чанта през рамо. Тя вървеше и се усмихваше на нещо. Стори му се симпатична и изведнъж почувства как го облива гореща вълна - ето я дамата спатия! Почувства го с цялото си тяло, не можеше да е обикновено съвпадение.

Девойката отмина, а Максим бързо извади бележника и отбеляза четвъртата карта.

Нататък всичко вървеше все така добре.

Картите, които му направиха най-силно впечатление, бяха поп спатия - необходимостта да спре на пешеходната пътека и да пусне да мине един автомобил, дама пика - жена със строг вид и кожена папка в ръка. Асо пика се реализира във вида на мрачен възрастен кавказец, който метеше тротоара. Максим въобще не се усъмни, че именно това е асо пика - кавказецът му хвърли навъсен поглед и той чак ускори крачка, за да не пречи на работата му.

Съвпаденията не просто изненадваха, а предизвикваха недоумение: как се случваше това, кое свързваше тези на пръв поглед толкова различни неща?

Или наистина бяха обикновени съвпадения и от хилядите събития около нас винаги може да се намерят подходящите, които да се оформят в логическа верига?

Максим предпочете засега да остави настрана всички тези въпроси - пред него беше заветната будка на лотарията, той си я беше набелязал още при пътуването с Оксана. Това, че сегашното му приближаване съвпадаше с началото на целевия блок, също впечатляваше. Асо спатия се оказа опашка от трима души - не можеше нищо да направи, освен да чака - това бе външно обстоятелство, независещо от нашата воля. Типично асо.

Най-сетне дойде неговият ред. Максим протегна монета от пет рубли, като мълчаливо отметна за себе си - 9кр.

- „Спринт", моля! - помоли той. - Едно билетче. Продавачката се оказа добродушна петдесетгодишна жена. Докато тя търсеше, Максим приглади косата си с длан - флагово действие 8п. Жест, насочен към Духа. В това време продавачката бе намерила билетите на „Спринт" и му ги подаваше.

- Благодаря. - Максим избра един и се отдръпна встрани.

По картите това беше... той провери в бележника си... 10кп. Записа последните си действия и бавно отиде към най-близката пейка, на около стотина метра от будката. Не забрави да отбележи и това изминато разстояние - 6кр.

Ето и пейката. Максим седна и със замряло сърце разтвори билета.

Надписът гласеше: „Десет рубли".

Когато осъзна, че е спечелил, веднага записа в бележника: „радост - Акп". Да, вярно, десет рубли са незначителна сума, за която не си и струваше да се говори. Но парите не бяха главното в това упражнение. Важното беше, че наистина всичко се беше получило както трябва.

Той стана от пейката и пак отиде в будката - 6кп. Сега нямаше клиенти. Подаде разтворения билет на продавачката, тя го погледна:

- Ще вземете ли още? - попита го тя.

Изкушението беше голямо, но Максим се отказа, не искаше да развали впечатлението от реализираната верига.

Пъхна банкнотата в джоба си, извади бележника и записа десетка спатия. Край, това беше.

Той наистина спечели!

Останалата част от веригата вече нямаше значение, но той я изпълни докрай - такива бяха правилата. Независимо дали веригата е реализирана, или провалена, не трябва да бъде изоставяна на произвола на съдбата. Това се обясняваше с обстоятелството, че една незавършена верига, оставена без надзор, продължава да действа. И въобще не е ясно до какви последици ще доведе. Пък и трябва да бъде приключена поради необходимия стремеж към безупречност - щом магът е започнал нещо, длъжен е да го завърши. Само чрез такъв подход думата му се превръща в закон.

Максим нямаше търпение да се върне, затова скоро се озова пред кованата желязна врата. Натисна звънеца и веднага му отвориха - това му припомни, че всичко наоколо се контролира с видеокамери.

Охраната беше сменена. Посрещна го Иван - добродушен юначага с ръст над два метра. Той вече го познаваше, затова е усмивка му протегна ръка. Максим я стисна с леко смущение, размени две думи с него и тръгна към къщата. Все още не бе привикнал с новия си статус и се чувстваше сковано.

В къщата имаше гости. От кухнята долиташе звънък женски смях. Не беше Оксана, той веднага би разпознал гласа й.

Поколеба се дали да отиде натам, или да се прибере в стаята си. Все пак реши да подмине кухнята, не желаеше да се озове в ролята на неволен натрапник. Но в този момент се появи Оксана.

- Да вървим! - подкани го тя. - Борис ни вика. Той веднага се почувства по-свободно и я последва.

- Ето го нашия сталкер - поздрави го Борис. - Запознай се, това е Рада!

Вдясно от Борис седеше жена. Отначало му се стори, че е на около двадесет и пет години, после все пак реши, че е по-възрастна.

Рада внушаваше странно спокойствие. Особено учудваше погледът й - чист, блестящ, с някаква затаена вътрешна сила. Едновременно с това в поведението й се чувстваше лека снизходителност и тя гледаше Максим така, както мъдрият учител би наблюдавал първокласник. Всъщност с целия си вид напомняше учителка - стройна, в затворен делови костюм, с навита на тила плитка. Високо, открито чело, чисто лице, мека усмивка. И тези чудни очи.

- Здравейте! - каза той.

- Здравей, Максим! - отвърна Рада. - Предлагам веднага да минем на „ти". Ще се виждаме твърде често. Сядай!

- Рада е съновидка - обясни Роман, който се беше разположил на канапето до стената. - Тя ще те учи на съновидения.

- Вече си я срещал - намеси се и Борис. - Друг е въпросът, че едва ли си спомняш.

- Не помня - призна си чистосърдечно Максим и седна до Рада. - Не съм добър физиономист. Кога сме се срещали?

- По-точно: къде? - поправи го Борис и всички се засмяха искрено и добродушно. Максим също неволно се усмихна.

- Срещнахме се в Замъка на Розите, в едно съновидение - отговори Рада. Тя говореше тихо, но думите й звучаха ясно и отчетливо. - Ала това знание е в лявата половина на твоето „осъзнание" и засега не можеш да достигнеш до него.

Максим вече знаеше от книгите на Кастанеда, че маговете делят „осъзнанието" на дясно - делнично, и ляво - което отговаря за магическото възприемане на света. Една от особеностите на лявото „осъзнание" е, че споменът за пребиваването в него е недостъпен за дясната, делнична половина. Иначе казано, човек може просто да не помни какво е правил, докато се е намирал в лявата половина. Максим смяташе, че понятията лява и дясна памет се отнасят само за реалния свят, затова думите на Рада, че в съновиденията те също са валидни, леко го озадачиха. Той искаше да попита, но Борис го възпря с едва доловимо поклащане на глава.

- Как мина разходката? - с усмивка попита той. - Спечели ли милиони? Другите го гледаха развеселено. Максим вдигна рамене:

- Спечелих десет рубли. А веригата действително се получи.

- Че къде ще иде? - обади се насмешливо Роман. Борис побърза да го успокои:

- Всичко е наред. Ти за пръв път си видял как светът отговаря на желанията ти, как външно съвсем различни и несвързани събития се подреждат в една верига. Именно това е магията, способността да се взаимодейства със света на ниво, което е недостъпно за логиката на обикновените хора. В случая ПМ е просто ключ към вратите на Духа. Ще дойде време, когато светът ще откликва дори само на мислите ти.

- А това - добави Рада - означава и да носиш отговорност за тях. Ако обикновеният човек таи лоша мисъл, няма да настъпи голяма вреда. Но мислите на един маг притежават сила. Може в яда си да наругаеш някого и бързо да забравиш, но този човек ще си има неприятности. Именно затова водеща роля в магията има понятието „безупречност".

- Четох за това. Да бъдеш безупречен, означава да правиш най-доброто във всичко, с което се занимаваш - каза Максим.

- Да - съгласи се Рада. - Но в същото време безупречността е нещо много повече.

- Виждаш ли какви са учителите? - обади се Роман. - Само им подай топката, и ще те поучават дни наред.

- Нямам нищо против.

- Казана дума, хвърлен камък! - обяви Борис. - Е, Рада, ще се заемеш ли с неговото възпитание?

- Ще се заема - съгласи се тя и се обърна към Максим. - Ще проведем курс от занимания, един месец интензивна терапия. Целта е да се научиш самостоятелно да влизаш в съновиденията. Хакер на сънища, който не умее да „съновижда", не е никакъв хакер.

- Може да започнете веднага - каза Борис. - А ние с Роман ще обсъдим някои по-прозаични и суетни неща.

- Добре - Рада се изправи и погледна Максим. - Да вървим!

Нейната стая се намираше в южната страна на къщата. Слънчевите лъчи трудно проникваха през тежките зелени щори.

Максим се настани в креслото до масичката за вестници и с интерес огледа обстановката. Стените бяха покрити със зеленикави тапети, навсякъде имаше саксии с цветя, които той лесно разпозна: традесканция, бегония, колеус, разкошен златист сциндапсус.

- Ще ни се наложи здравата да поработим - каза тя. -Аз мога доста неща, но в крайна сметка успехът ти зависи само от тебе. В началото трябва да получа съгласието ти да те уча. Това не е проста формалност и ще ми позволи да вкарам в тебе потока на моята сила. Без подобно съгласие знанията ти ще бъдат слаби.

- Съгласен съм - кимна Максим, макар и с леко притеснение. Комбинацията между полумрака в стаята и мекия глас на Рада беше необичайна и в нея се чувстваше странна хармония.

- Добре, тогава да започваме. Ще ти задам въпрос: какво представлява съновидението? Как го разбираш ти?

- Това е способност да се осъзнаваш насън. Веднъж вече бях в съновидение заедно с Борис.

- Ти беше в съновидения вече пет пъти - поправи го Рада. - Просто сега не си спомняш другите.

- Точно това исках да попитам: защо не ги помня? Ако разбирам правилно, съществуват два свята: реал и съновидения. Реалният свят - това е тоналът, дясната половина. Съновният свят - нагуалът, лявата половина. Когато се събудим, можем да пренесем спомените от нагуала в тонала. Или не е така?

- Въобще не е така. Не бива да се приравнява съновният свят към нагуала. Това е грешка. Съществува тоналът, който се състои от реалния и съновния свят. Всъщност има и други слоеве в тонала, но засега няма да им обръщаме внимание. Когато заспиш, просто заменяш един слой от тонала с друг, нищо повече. Тоест тоналът е всичко онова, което можем да опишем, сферата на разума. Ние можем да говорим за съновиденията, да ги изучаваме и описваме. Следователно, съновният свят е част от тонала. Докато нагуалът се намира извън сферата на човешкото разбиране. За него не може да се говори разумно, остава ни само да бъдем свидетели на неговите прояви. Колкото до паметта, тя може да се определи като точката на сглобяване.

Максим беше чел за „сглобната точка" в книгите на Кастанеда. Тя се намираше в енергийното тяло на човека. Маговете я виждат като интензивно светеща точка, обкръжена с по-блед пръстен. Смяташе се, че именно тя ръководи човешкото възприятие. Ако се премества в една или друга посока, се променя и възприятието на човека.

Доколкото разбра Максим, можеше да бъде сравнена със стрелката върху скалата на радиоприемник. Когато бутонът се завърти, стрелката се премества и позволява настройване на друга радиостанция.

Чрез преместването на сглобната точка може не само да се промени възприятието на този свят, но и да се „сглобяват" съвършено различни светове. Фактически човек изчезваше от този свят и се пренасяше в онзи, на който беше настроен в дадения момент. Маговете придаваха твърде голямо значение на подвижността на сглобната точка и по всякакъв начин се стараеха да променят обичайното й положение.

- Кастанеда пише, че човек притежава два типа „осъзнание", дясно и ляво - продължи Рада. - Дясното е свързано с привичното положение на сглобната точка. Когато тя бъде преместена, може да се влезе в лявото. То се характеризира с това, че при такова положение на сглобната точка паметта не е свързана с обикновеното запомняне. В реалния свят можеш да се намираш както в дясната половина, така и в лявата. Същото може да стане и в съновидение. И както в реалния свят не помниш какво е ставало с тебе в лявата половина, така и левите съновидения ще бъдат недостъпни за паметта ти.

Представи си, че в компютъра имаш две програми ти работиш с едната, но нямаш достъп до другата поради някаква причина и системата въобще не я вижда. Това означава, че не подозираш за съществуването й; точно такова е положението на лявата памет. В нея може да се пазят огромни масиви от информация, която обаче е недостъпна за нас.

Но ето че идва момент, когато двете части на цялото започват да се обединяват и човек изведнъж си спомня неща, които никога не е изживявал. Части от лявата памет започват да се промъкват в дясната половина, той си спомня все повече и повече, докато накрая обедини цялата памет в единно цяло. Ти засега нямаш опит от престоите ти в лявата страна на реала, но имаш опит с леви, наричани още „нагуални" съновидения. След време непременно ще си спомниш всичко.

Известно време Максим осмисляше думите й.

- Добре, но нали сънищата са свързани със сглобната точка? Значи не би трябвало изобщо да помним какво сме сънували. В същото време нерядко си го спомняме. Как да се обясни това?

- Обяснява се именно с нейното местоположение. Представи си лист хартия, върху който е нарисувана окръжност. В нейния център е обичайното положение на сглобната точка. Цялата област вътре в окръжността представлява зона на леки флуктуации на точката. Тя се движи в този кръг и естествено нашето съзнание търпи известни промени. Човек може да възприема подобни колебания на сглобната точка като промяна в настроението си. Цялата зона вътре в кръга съответства на будното му състояние. Зоната извън кръга представлява светът на съновиденията. Тоест когато сглобната точка излезе от кръга, човек заспива. Характерът на съновиденията се определя от това, накъде точно се е преместила сглобната точка.

Но обърни внимание: където и да се намира тя, в този модел не напуска повърхността на листа хартия. Тоест всичко това е в сферата на дясното осъзнание. Но ако сглобната точка получи възможност да се движи не само по плоскостта на листа, а и нагоре-надолу, ще получим още една скала за отчитане. Това движение, излизането от плоскостта, представлява именно лявото осъзнание.

- Да, нещо ми се изяснява, макар и не докрай. Искам да попитам: хакерите често споменават, че съществуват осъзнати съновидения, както и контролирани. Каква е разликата между тях?

- Разликата е в степента на осъзнаване. В осъзнатите съновидения тя може да се променя от минимална - когато едва разбираш, че спиш, до твърде висока - когато можеш достатъчно адекватно да оценяваш нещата и си способен да провеждаш някакви изследвания. Въпреки това обаче все още си оставаш гост в съновидението. Контролираните съновидения се появяват тогава, когато владееш напълно положението. Това е етапът на абсолютния контрол. При него влизаш в съновидението, когато си поискаш, и оставаш там, колкото сметнеш за необходимо. Тогава съновният свят за теб вече не е екзотика, достъпна само при редки проблясъци на съзнанието, а пълноценна среда за обитаване. Границата между този и онзи свят изчезва.

- Говориш за битие-в-съновидението?

- Не съвсем. Просто казвам, че тогава за теб двата свята са равностойни. Сега ти обитаваш този свят като домакин, а в съновиденията влизаш като гост. Но аз еднакво добре контролирам двата свята и за мен няма разлика къде се намирам.

Например тази стая и съседната са равностойни - можеш да се намираш и в едната, и в другата. По нещо се различават, но като статус за теб са равни и няма разлика къде си в момента. За хакерите и този свят, и светът на съновиденията са равностойни. Колкото до битието-в-съновидението, има известна разлика. Ето нашия пример със стаите - те може да бъдат равнозначни за теб, но в същото време остават разделени една от друга. Можеш да бъдеш в първата или втората, но все пак ще ти се наложи да преминаваш между тях. Съществува обаче и вариантът да разрушиш стената помежду им - и да ги съединиш. В нашия случай обединяваме реалния свят и света на съновиденията, като всеки от тях придобива чертите на другия. Разбираш ли?

- Не съвсем - призна Максим. - Теоретично ми е ясно, но какво ни дава това на практика?

- Твърде много неща. Погледни насам! - Рада посочи саксията със сциндапсуса. - Това цвете е хищник и не се препоръчва да бъде в спалнята. В момента е тук само защото изучавам енергетиката на растенията. Сега то е красиво, но хайде да слеем обикновения и съновния свят. - Рада с усмивка погледна растението.

Нищо не се случи.

Максим вече искаше да попита защо е така, когато изведнъж забеляза, че цветето помръдна. Вгледа се по-внимателно - наистина се раздвижи! Красивите петнисти листа бавно се обръщаха, сякаш душеха пространството, върху гъвкавото стъбло се появиха тънки хищни мустачки. Те шареха по стената, впиваха се в тапетите - и пред очите на Максим растението започна стремително да се удължава нагоре, като разгъваше все нови и нови листа.

Цареше пълна тишина.

За около две минути хищното създание обгърна почти една трета от стената.

Сърцето му биеше лудо, той стискаше силно креслото. Всичко това му изглеждаше истинско чудо.

- Протегни ръка към него! - заповяда Рада. - Не се страхувай, нищо страшно няма да се случи. Впрочем името му е Хектор.

Максим бавно се изправи, отиде до стената и протегна ръка.

Цветето явно почувства приближаването му. Внезапно замря, листата му се обърнаха насам. Усещането беше доста неприятно, защото изведнъж разбра, че растението го гледа. Не знаеше как го прави, но чувството за студен, внимателен поглед не го напускаше.

Максим гледаше цветето.

Цветето гледаше Максим.

- Докосни го! - предложи Рада. - По-смело! Изобщо нямаше желание, но и не можеше да й откаже. Протегна ръка към едно от листата, то леко се отдръпна. В този миг цветето напомняше не растение, а някакво странно животно.

Максим се приближи и докосна листа. В същия миг извика и отскочи назад. Едно хищно зелено мустаче се разгъна стремително - сякаш острие се плъзна по пръста му.

- Дявол да го вземе - промърмори той, докато разглеждаше ивицата от ситни червени петънца, които внезапно се появиха върху пръста му.

- Мисля, че засега е достатъчно - каза Рада.

Максим отново погледна цветето и трепна. Буйната зеленина, обхванала голяма част от стената, беше изчезнала, а в саксията сциндапсусът беше възвърнал нормалните си размери. Единственото, което напомняше за случката, беше тъпата болка в пръста.

- Извинявай, но ти нещо не му хареса - усмихна се Рада. - Хектор не обича чужденците. Не бой се, скоро ще ти мине! Сядай.

Максим седна и отново погледна червените петънца върху пръста си. Взря се в цветето, после бавно премести поглед към Рада. Тя кимна:

- Виждаш, че растението въобще не се е променило. Но пръстът те боли. Именно това е битие-в-съновидение - сливане на двата свята, на двете светоописания.

- Всички цветя ли се държат така?

- Не. В случая то просто отразяваше моето намерение. Ако бях поискала, можеше и да ти откъсне ръката. Защо съществуват такива възможности? - Тя го погледна внимателно. - Защото в пространството на тази стая ти си гост, а аз домакиня. И именно аз решавам какви са правилата тук. Разбираш ли?

- Да - отвърна Максим. - Разбирам.

- Сега виждаш как може да бъде променяна околната реалност. Предстои да се научиш как ти самият да я променяш. Не веднага, защото ще ти трябват години. Но трябва да виждаш картината като цяло, да разбираш смисъла на това, с което се занимаваш.

Тя помълча, сякаш се колебаеше с какво да продължи:

- Вече знаеш, че маговете се делят на съновидци и сталкери. Съновидците започват дейността си в съновния свят, сталкерите - в реалния. Но крайният резултат и за едните, и за другите е практически еднакъв. Както една пръчка: тя има два края, но една среда. Сталкерите вървят към средата откъм единия край, съновидците - от другия. Крайният резултат е пълен контрол над реалността и общуване, по-скоро сливане с Духа. Ти имаш талант за съновидство, затова именно аз те обучавам, а не Айрис. Смятам, че доста ти провървя...

- Провървя ми с теб?

- Не. Провървя ти, че не попадна при Айрис. Нямаше да се отървеш само с лека болка в пръста! Максим реши, че смехът й е много приятен.

- Но да продължим - каза тя. - Както вече споменах, твоята задача е да се научиш да влизаш в съновиденията. За целта ще се наложи да създадеш съновен портал. Или, както би се изразил Борис, точка за вход в системата - той обича компютърната терминология. Точка за вход може да се създаде чрез различни методи. Например визуализация на петно с определен цвят - аз използвам този метод. Моят цвят е зеленият. За да вляза в съновидение, е достатъчно просто да затворя очи. Виждам зелена светлина, после тя се разпръсва като мъгла - и се появява сцената на съновидението. Но този начин е сложен и изисква дълга практика. Затова ти предлагам друг.

Той се състои в следното: когато легнеш да спиш, известно време просто се успокоявай. Щом усетиш, че вече можеш да заспиш, си представи дълъг коридор с врати от двете страни. Това може да бъде както вече познат коридор, така и създаден от въображението ти. По-добре да е измислен, за да не фиксираш вниманието си върху познати елементи. Задачата ти е да си го представиш максимално подробно. Обръщай внимание на пода, стените, тавана, лампите. Вместо лампи може да има факли. Когато почувстваш, че си в коридора, тръгни по него - в края му ще видиш врата.

Зад нея е съновният свят - именно тя е точката на входа. Жените трябва да изберат една от страничните врати - лява или дясна. Но това не те касае, понеже вратата за мъже е точно в центъра. Щом я видиш, се постарай да я разгледаш колкото може по-добре. Може и веднага да я оцветиш в твоя цвят: например жълт, оранжев или друг в тази гама. Важно е цветът да ти харесва, да бъде твой. Сетне отвори вратата, премини през нея и заспи спокойно, без да мислиш за нищо.

Засега не ще успееш да влезеш веднага в съновидението, първите ти съновидения ще се появяват едва призори. След време ще се научиш да осъзнаваш момента на заспиване и веднага да влизаш в съновидението; отначало коридорът и вратите ще се превърнат просто в една врата, а после ще остане само цветът, който си избрал. Затваряш очи, виждаш цветното петно - и вече си в съновидението. Но трябва да започнеш именно с коридора и вратите, като ги визуализираш всяка нощ. Смятам, че дотук всичко е ясно...

- Да - кимна Максим, но си отбеляза наум непременно да го запише.

- Чудесно - усмихна се Рада. - Да вървим нататък! Замисли се за момент и продължи:

- Способността да се осъзнаваш в съновидението е пряко свързана е нивото на нашата енергетика и тренираността на вниманието ни. Както помниш, дон Хуан съветва Кастанеда да не хаби енергията си за дреболии - и в този смисъл да стане истински скъперник. Това е абсолютно правилно, трябва да следваш този съвет, без да хабиш силите си за празни забавления. Но какво да правим със силата, която вече сме изхабили?

Рада вдигна вежди, приканвайки го да отговори.

- Не зная - призна той. - Щом е похабена, вече нищо не може да се стори. Просто да си направим изводи и да не допускаме подобни грешки в бъдеще.

- Така е - съгласи се тя, - но хакерите отидоха по-нататък. Спомни си, че Кастанеда препоръчва да се вглеждаш в своя изминал живот! Когато възстановяват в паметта си някогашните събития и ги преживяват отново, маговете възстановяват своята енергия и връщат чуждата. Това е ефикасен, но продължителен и труден метод. А хакерите не са чак толкова търпеливи. - Очите на Рада блеснаха насмешливо. - В този смисъл сме припрени и вместо да дълбаем непристъпната стена, копаем под нея, а и търсим шперц за вратата. Точно така постъпихме с проблема за възстановяване на енергията.

Съществуват два основни метода: сталкерски - използва се Пасиансът на Медичите, и съновен - изгубената енергия се търси в съновиденията. Ти ще практикуваш и двата. Борис може да ти обясни по-добре от мен как енергията се възстановява е помощта на пасианса. Аз ще ти разкажа за втория метод. Той се нарича възвръщане на светимостта. Същината му е в следното.

Когато изследваха съновиденията, хакерите забелязаха нещо интересно: посещението в някои съновни места предизвиква рязък прилив на енергия. Подобрява се способността да осъзнаваш себе си, повишава се жизненият тонус. Това се забелязва дори по външния вид: кожата се изпъва, бръчките изчезват. Хакерите стигнаха до извода, че се извършва възстановяване на собствената ни енергия, която сме изгубили някога, или по-точно - която ни е била отнета. Има пет основни места, откъдето можем да възстановим своята светимост, тези места са нанесени на съновната карта.

При различните хора те може да са различни, но си приличат по това, че се охраняват от пазачи, които не ни пускат там. Обикновено това са стражи, врагове или пък чудовища. Твоята задача е да проникнеш там, независимо от всички пречки, и да намериш конкретен предмет. Обикновено това е нещо красиво: амулет, скъпоценност, старинна книга. Ще го познаеш веднага. Ако успееш да се добереш до него и да го вземеш, получаваш бонус -прилив на енергия.

Четири са местата, където можем напълно да възстановим светимостта си. Петото място се различава в това отношение: колкото и да си възстановяваме енергията там, после тя изтича от нас. Обикновено съновидците асоциират тази пета област със затвор, казарма, с места, където са учили, с големи административни сгради и други подобни съоръжения. Оттам е лесно да се вземе светимостта, но после не можеш да я запазиш. Ала възстановяването на светимостта от четирите други места позволява сериозно да се вдигне нивото на наличната в момента енергия.

- Но за да си възвърнеш светимостта, трябва да умееш да съновиждаш - каза Максим. - А за да вдигнеш нивото на енергията и да достигнеш до съновиденията, трябва да си върнеш светимостта. Получава се омагьосан кръг.

- Да, в известен смисъл е точно така. Затова всички тези техники трябва да се практикуват заедно. Когато познаваш принципите за възстановяване на светимостта, едва ли ще пропуснеш възможността за това. А за да се добереш до съновиденията, е достатъчна дори онази енергия, е която обикновено разполагаме. Така че засега си създай точка за вход, картографирай съновиденията и възстановявай енергията си чрез Пасианса на Медичите. Довечера ще си поговорим за вниманието. Засега това е всичко... Рада се усмихна и стана от креслото.

След около час Максим успя да поговори с Борис. На въпроса как да бъде използван ПМ за възстановяване на енергията, той само се усмихна:

- Всичко е записано върху диска, който ти дадох. Трябва само да потърсиш. Но щом вече ме попита, мога и да ти обясня. Да отидем в моята стая.

Там веднага пристъпи към обяснението:

- Вече си забелязал, че в Пасианса на Медичите се използва донякъде необичайна връзка между елементите. Когато изпълняваме веригата според правилата на ПМ, ние изкуствено придаваме на елементите от света едни или други атрибути. Може да се каже, че им окачваме етикети. Въпросът е защо ни е това? Ами просто такива са условията на нашата игра. Когато се ориентираш в Пасианса на Медичите и създаваш присъщ само на теб програмен език, ти едновременно създаваш и виртуално пространство, подпрограма, която започва да оказва влияние върху събитията наоколо. Образно казано, ти самият задаваш условия на реала, по които той е длъжен да действа. Това е първата важна особеност.

След кратка пауза продължи:

- После, интересуваш се как с помощта на ПМ се възстановява енергията? За да разбереш това, трябва отначало да си изясниш нещо друго: как точно изразходваме въпросната енергия, кое определя енергийните разходи? Ето примерна ситуация: да кажем, че си решил да организираш фирма. Имаш партньор и двамата горите от желание да осъществите проекта си. Започвате работа и помежду ви се появяват разногласия.

Да вземем два варианта за развитие на събитията. Първият - карате се, спорите, но споровете са чисто професионални. В края на краищата стигате до някакви решения, създавате фирмата и работите нормално, напълно доволни от себе си и един от друг. Вторият - не можете да стигнете до компромис и се разделяте, натоварени с отрицателни емоции и разочарования от несбъднатите надежди. Общо взето, стандартна ситуация, но нека я разгледаме от енергийна гледна точка.

В първия случай веригата се е изпълнила и планираният резултат е получен. Това означава, че практически цялата вложена във веригата енергия се завръща при вас - това е много важно. Проектът е реализиран, върху плещите ви не тежи товарът на незавършеното дело.

Във втория случай - нищо не се е получило, веригата от събития не е изпълнена, вложената в проекта енергия не се е завърнала при вас. А сега помисли каква „опашка" от незавършени дела влачи след себе си всеки от нас, колко големи или малки начинания не сме довели докрай по едни или други причини. Струва ни се, че отдавна сме ги забравили, но не е така, всички тези вериги ни тежат като баласт и ни притискат към земята. Например една несподелена любов... - Борис се усмихна и се настани по-удобно в креслото. - Щом веригата не се е реализирала, значи е имало някакво препятствие. Нека да го обозначим с Асо пика. Всичко, което се е случило преди него - с друга карта. Любовта са купите, значи предисторията може да се обозначи като 8кп. Осмица -понеже е имало общуване с някого. Разбира се, може да обозначиш историята с всяка друга карта, каквато сметнеш за необходимо, в съответствие с твоята оценка на ситуацията.

После съставяме веригата на ПМ с начало 8кп-Ап и я изпълняваме за известно време, например, два часа. С това простичко действие изпълняваме недовършената верига и цялата изразходвана някога енергия се завръща при нас. След като поработим целенасочено с най-важните събития, можем да преминем към втория етап, а именно: започваме масирани действия. Тук вече не фиксираме конкретни събития, а просто изпълняваме веригите на ПМ, по няколко дневно, като всеки път леко променяме началото им. Например то е било бп-Ап; после става 7п-Ап, 8п-Ап, 9п-Ап и така нататък. След като се справим с пиките, минаваме към спатиите: бс-Ап, 7с-Ап, 8с-Ап...

По същия начин карите и купите и така прехвърляме цялата колода. В този случай всяка начална карта съответства на някаква започната и недовършена верига в миналото, Ап символизира препятствието, което не е позволило да бъде приключена. Сетне можем да променим условията на задачата - например да вземем не Ап, а Акп. Тук Асо купа ще символизира емоционалните загуби от всякакъв вид - смях, радост, омраза, сълзи. По-нататък следва същото: поставяме Акп на второ място и прекарваме през него цялата колода.

Тук е важно да се схване принципът на блоковата подмяна - след като го осъзнаеш, можеш във всеки момент да съставиш и изпробваш верига за решаване на конкретен наболял проблем. Работата с веригите от миналото позволява да се възстанови изразходваната енергия и да се освободим от излишния товар. Енергийното ни ниво се повишава. Най-важното след това е да не се товариш с нови незавършени вериги. Трябва да завършваш всичко, което си започнал.

Сталкерите изхождат от схващането, че всяко начинание трябва да се изпълнява с максимална бързина и ефективност и не бива да се размотава с години. И пак трябва да се действа така, че да не се пораждат излишни вериги от събития. Например всеки кораб оставя след себе си вълни.

И човекът, плувайки в Океана на живота, оставя след себе си безброй породени от него събитийни вериги. В този смисъл сталкерът не плува, а по-скоро се плъзга по морето, оставяйки върху повърхността му едва забележима следа.

- Ами ако в живота ми има много събития с еднакво начало? - попита Максим. - Тогава само една верига със съответното начало не е достатъчна, за да бъде закрита цялата „опашка" от подобни вериги?

- Не е достатъчна - съгласи се Борис. - Но нищо не ти пречи да повториш този процес няколко пъти. Най-важното в случая е да навлезеш в процеса, да възбудиш съответния поток. По-нататък самият той ще те понесе в необходимата посока. Опитай и сам ще се убедиш!

- Непременно ще опитам - увери го Максим.

Денят се оказа твърде наситен.

Максим едва се справяше с потоците информация, които го заливаха. Веднага след обяда се уедини в своята стая и няколко часа подреждаше мислите си. Записваше в тетрадката най-важните моменти от обясненията на Рада и Борис. В шест вечерта го очакваше поредната тренировка в спортния салон, откъдето излезе вир-вода. Взе душ, вечеряха, после имаше час свободно време - и нова среща с Рада.

Този път разговаряха за вниманието. Разбира се, говореше тя, на Максим му оставаше само да слуша и да задава въпроси.

- Основна роля както в този свят, така и в съновния играе нашето внимание - започна Рада. - Именно то създава този свят. Помниш как Кастанеда разделя вниманието на обикновено и магическо. Хакерите са съгласни по този въпрос с него, но внасят някои нови термини. Един от тях е „таблицата на светоописанието". Фактически това е инвентарен списък на всичко, което ни обкръжава и съществува за нашето съзнание, шаблон, който определя поведението, оценките и отношението ни към околния свят. Таблиците на светоо писанието се формират от самото детство, като постепенно стават все по-устойчиви. Те са призмата, през която виждаме света, нашите розови очила.

И ако разгледаме процеса на възприятие, той ще изглежда така: човек възприема нещо, а получената от него информация веднага се сверява с таблицата на свето описанието. Фактически това е проверка за истинност, а истинността се определя от онова, което е заложено в таблиците. Ако постъпващата информация не противоречи на записите в тях, тя се допуска за осъзнаване от нашия разум. Ако обаче информацията не съответства на записите, възниква конфликт. Този конфликт може да бъде разрешен по няколко начина.

Първи вариант - чрез придаване на приемлива конфигурация на конфликтната ситуация. Например човек вижда в нощното небе НЛО. Ако не вярва във всички тези „чинии", таблиците на светоописанието веднага ще му предложат неконфликтно решение: това е просто самолет, ракета или рядко срещано природно явление.

Втори вариант - човекът допуска, че е видял нещо необикновено и явлението се нуждае от по-нататъшно изучаване. Това е мек вариант, при който постепенно започва промяна на таблиците на светоописанието чрез въвеждането на нови записи в тях. И когато човекът отново види НЛО, вече ще е готов за адекватно възприятие на това явление, защото неговите таблици на светоописанието са променени и не се създава конфликтна ситуация.

Възможен е и трети вариант - онова, което човек вижда, дотолкова не съвпада със съдържанието на таблиците на светоописанието, че те просто блокират канала за възприемане. Създава се следната ситуация: няма информация - няма проблем. Спомни си ситуацията с Кастанеда, когато дон Хуан и Хенаро го запознават с древните магове.

Тези същества влезли заедно с тях в къщата, но Кастанеда не ги възприел. Всичко, което почувствал той, било поривът на студен въздух, нахлул през разтворената врата. Неговите таблици за светоописание се оказали непоклатими, в тях нямало място за никакви древни магове - и не ги видял. Бариерата на таблиците за светоописанието съществува за всекиго от нас и именно тя ни отделя от необичайните възприятия. Уверявам те, че лявата памет на всеки човек пази стотици епизоди с необичайни възприятия, но споменът за тях не може да си пробие път към дясната страна, защото му пречи строгата бариера на таблиците на светоописанието.

- Да, но когато ти ми показа това цвете - Максим кимна към сциндапсуса, - аз го видях съвсем нормално. Тоест, забелязах, че се движи, че е живо. Какво правеха в този момент моите таблици за светоописание?

- Добър въпрос. Проблемът е, че всички обяснения съдържат само част от истината и не бива да се приемат като застинали схеми. Таблиците за светоописание на всеки човек си имат своите особености. Някой е готов да приеме чудесата, друг не. Едни явления може да бъдат пренебрегнати, други се проявяват толкова ярко в нашия слой от тонала, че не могат да бъдат игнорирани в никакъв случай. Това означава, че всеки човек има своя степен на възприятие и тя зависи от личните му особености и създадената ситуация. А и не забравяй, че аз контролирам пространството в тази стая. Ти се намираш в потока на моята сила и именно аз определям какво да възприемеш. Ето, сега по тавана пълзи много странно същество. Виждаш ли го?

Рада посочи високо в ъгъла на стаята. Максим огледа тавана и вдигна рамене.

- Не - поклати глава той. - Там няма нищо.

- Възприятието е настройка - продължи тя. - Може да се каже, че ние сме твърдо настроени да възприемаме една-единствена дължина на вълните. Както при радиоприемниците, когато бутонът на настройката им е фиксиран само на една станция. По принцип станциите са много, но във всеки един момент апаратът приема само една: онази, на която е настроен. Ти можеш да възприемеш пълзящото по тавана същество само в два случая: ако то се премести в твоята област на възприятие, в твоя честотен диапазон, или пък промениш своята настройка. Има и трети вариант: аз да променя настройката ти...

Максим искаше да зададе нов въпрос.

Но не успя.

В ушите му нещо звънна, предметите пред очите му размиха очертанията си. Започна да мига бързо - и зрението му се проясни отново. Погледна Рада, сетне тавана и трепна.

По тавана наистина пълзеше нещо, което напомняше крокодил без опашка или пък огромна грозна жаба. Силата на тежестта сякаш не му въздействаше - то правеше крачка, замираше за кратко, после изпружваше отново лапа напред, застиваше пак.

- Истинско ли е? - попита Максим. Гласът му звучеше тихо и уплашено.

- Напълно. Просто леко промених твоята полоса на възприятие. А сега преставам да те държа. Погледът му отново се замъгли, Максим примига. Когато отново видя тавана, там вече нямаше нищо.

- То е тук, както и преди малко - обясни Рада. - Но между вас легна бариерата на възприятието. Отсега мога да ти кажа какво ще се случва занапред. Първо: необичайният опит, който ти получи сега, ще започне да променя твоите таблици на светоописание. Преди смяташе, че съществува само онова, което виждаш. Сега започна да разбираш, че има и друг диапазон от честоти и възприятия. И те могат да бъдат достигнати. Но трябва да помниш, че таблиците на светоописанието не се променят изведнъж, защото са много устойчиви. И ако ти сега например скъсаш с нас и се върнеш в света на обикновените хора, най-вероятно съзнанието ти, след като си е поиграло на чудеса, ще потърси приемливо обяснение за всичко това. Ще смяташ, че съм те хипнотизирала или съм ти дала отвара от мухоморки, или нещо друго от този сорт. Няма значение, че обяснението ще изглежда глупаво, важното е да съответства на онова, което е заложено в таблиците.

Но ако не си отидеш и се потопяваш все повече в света на магията, твоите таблици по неволя ще започнат да се променят в съответствие с новата информация. И след време, когато в тях бъдат реално вкарани новите записи, ти вече ще имаш и други способности. Какви точно - зависи от твоето намерение и в каква посока ще работиш. Спомни си как дон Хуан убеждава Кастанеда - казва му, че магията е твърде елементарно нещо, че е на върха на пръстите ни. Сложно е да убедиш самия себе си, че всичко това е възможно. А да убедиш себе си, означава да внесеш в таблиците за светоописание запис, който позволява всички тези чудеса.

- Порталите също ли представляват промяна в таблиците на светоописанието?

- По-скоро внасяне на нов запис в тях. Обикновеното съзнание не допуска възможността за съществуването на порталите, както не допуска и съществуването на ред други необичайни неща. Често дори страхът от смъртта не може да го разубеди.

Спомни си как Кастанеда скача в пропастта - вниманието му трябва да създаде друг свят. Той успява и преминава в другия свят, преди да се удари в дъното на пропастта. Неговите таблици на светоописание са позволявали това, защото са били подготвени чрез дълга и търпелива работа. Но е имало и други хора: по примера на Кастанеда те скочили в пропастта и загинали.

Защо?

Защото в таблиците им за светоописание е съществувал друг запис: онзи, който пада от голяма височина, винаги загива. В дадения случай храбростта не помага. Такъв човек скача в пропастта и крещи е всичка сила: „Вярвам!" Но вътрешният му глас отговаря: „Аз пък не вярвам!" Чудесата са възможни само когато си готов за тях.

- Ти не можеш просто така да убедиш сам себе си. Там е целият проблем. Както капката пробива камъка, така и таблиците за светоописанието се променят само след продължителен труд. В случая с порталите трябва да се започне от осъзнаването на строежа на света - да се разбере как е устроен, какви закони го управляват. Това ще те насочи най-общо към начини за преминаване през портала. Ще получиш някакви намеци, които ще ти позволят да търсиш варианти за практическо достигане на тези възможности. Накрая действително ще успееш да отвориш портала, но това няма да е щастлива случайност, а резултат от дълга и упорита работа.

- Добре, но каква роля играе вниманието във всичко това? Рада поклати глава с престорен укор:

- Има един стар виц. В началото на автомобилната ера изнасят лекция за устройството на автомобила. Всички слушат, радват се, клатят одобрително глави. Лекцията завършва и лекторът пита: „Има ли въпроси?" Една дама вдига ръка и пита: „Всичко беше много интересно, но аз не разбрах само едно: къде се впряга конят?"

Максим се усмихна. Рада продължи:

- Сега ти зададе подобен въпрос. През цялото време говорихме именно за вниманието, по-точно за филтрите на първичното внимание, на тонала.

- Изглежда, ми е сложно да възприема всичко от първия път - отговори Максим.

- Не се оправдавай и забрави този глупав навик. Ще го кажа още веднъж: именно нашето внимание създава света. А вниманието е съсредоточено върху таблиците на светоописанието, определящи кое какво е в този свят.

Ние виждаме нещата около себе си в редактиран вид, не каквито са в действителност. Нашето внимание е приучено да възприема само онези неща, за които има записи в таблиците на светоописанието. В този смисъл вниманието наистина създава света. Таблиците имат гриф: „Настройка за премълчаване". Маговете променят тези настройки. И ние започваме да възприемаме неща, които не сме забелязвали преди. А функцията „забелязвам - не забелязвам" е основната функция на вниманието. Затова, когато работим с таблиците на светоописанието, работим именно с вниманието. Сега само посмей да кажеш, че не си разбрал, и тогава ние с Хектор - Рада погледна цветето - ще ти устроим кървава разправа!

- Тогава да смятаме, че съм разбрал - отстъпи Максим и добави: - Ще се ориентирам. Но ми трябва време, за да свържа всичко.

- Да се надяваме - каза Рада. - Добре, нека да поговорим за обикновеното внимание. За да бъде осъзнато онова, което се случва в съновиденията, трябва да тренираме вниманието си, способността си да се концентрираме. За това са подходящи най-различни методи, например съзерцанието, описано от Кастанеда.

Тя посочи една от лавиците по стените:

- На този рафт има колкото искаш дреболии за съзерцание. Избери си, каквото ти хареса, а аз ще ти дам килимче.

Рада отвори един шкаф и извади няколко акуратно сгънати килимчета, които по-скоро приличаха на покривки за масички.

- Избери си! - предложи му тя. - Ще е добре, ако цветът съвпада с този на съновния ти портал. Покривките бяха десет, всяка с различен цвят.

- Тази - Максим посочи една кафяво-оранжева.

- Сигурен ли си? Имай предвид, че маговете не променят решенията си. Цветът наистина трябва да те привлича.

- Харесва ми - отговори Максим. - Топъл, но не прекалено ярък.

- Добре - съгласи се Рада. - Ще съзерцаваш така: сядаш върху матрака до стената, зад гърба си подлагаш възглавница. Ако трябва, поставяш малки възглавнички под коленете, комфортът е важен. На метър от себе си поставяш килимчето, а върху него - предмета, който ще съзерцаваш. Очите са леко притворени, гледай спокойно, отпуснато. Цялото внимание е съсредоточено върху обекта на съзерцанието. Важно условие е просто да гледаш, без да анализираш какво виждаш. За това упражнение трябва да отделяш най-малко два часа дневно. Можеш да започнеш веднага след като приключа. Освен това ще имаш още една задача: да се концентрираш върху онова, с което се занимаваш в даден момент. С други думи, твоите мисли не трябва да се мятат като стадо уплашени маймуни. Вниманието трябва да е съсредоточено, всичко това спомага за неговото засилване.

Тя замълча за миг, сетне добави:

- Мисля, че за днес стига. Избери си три предмета за съзерцание и не забравяй килимчето.

- Какво е най-подходящо да избера? - попита Максим, като си приближи до лавицата.

Там имаше различни неща: статуетки, украшения, бюстове на поети и музиканти, детски кубчета, кестени, разноцветни камъни...

- По-добре нещо природно. Предметите, създадени от хора, носят техния отпечатък. Максим избра един кестен и два красиви камъка.

- Съзерцавай само един предмет и не ги сменяй твърде често, най-добре веднъж на няколко месеца. За другото ще поговорим утре.

- Благодаря ти - Максим взе килимчето и излезе.

В стаята си той установи, че времето въобще не му достига. Пасиансът, картографията, заниманията в спортния салон...

Сега трябваше да седне и да съзерцава, но първо взе тетрадката, за да систематизира новите знания.