Програма за картографиране на сънищата. Струва ми се, че тя ще позволи на много руски момчета и момичета да забравят алкохола и наркотиците. Ще им посочи достоен път към света на сънищата



страница7/8
Дата05.12.2017
Размер2.69 Mb.
#36110
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8

Седма глава

Ответен удар

Информацията относно причините за провала пристигна от Белгород в края на юни. Виновникът се оказа Феликс - участник в закрит интернет форум. Легионерите бяха успели да вкарат „троянски кон" в компютъра му. Чрез форума бяха фиксирали Данила, наставник на воронежката група, а посредством неговите контакти - и другите.

При разследването на случая излязоха наяве и подробностите, но никой не се реши да обвини Феликс в непредпазливост. Беше повече от ясно, че не е имал никакъв шанс да устои на Яна.

- Това трябва да ни бъде добър урок - каза Борис вечерта, когато всички, включително и Денис, се бяха събрали в кухнята. - Дори компютърната защита сама по себе си може да се окаже причина за подозрения: щом компютърът на уж най-обикновен потребител е толкова добре защитен, значи има какво да крие. Легионерите не са могли да влязат в компютъра на Феликс през интернет и затова Яна се е срещнала с него, а за нея въобще не е било проблем да завърти главата на момчето.

Може би трябва да предприемем нещо? - обади се Максим. - Да дадем адекватен отпор? Щом легионерите ни преследват, значи и ние трябва да ги преследваме. Борис въздъхна:

- Нещата не са толкова прости. Няма смисъл да воюваме с редовите легионери, защото това не решава нищо. Те са пешки - вземеш едната, слагат друга. А засега не можем да се доберем до Дагс или най-близките му помощници, кураторите на проектите.

- Защо? - учуди се Максим. - Струва ми се, че за вашите умения няма нищо невъзможно.

- Наистина е по-сложно, отколкото смяташ. Ако се опиташ да достигнеш Дагс или Крамер в съновидение, нищо няма да се получи. Защото те също са магове и не бива да подценяваме нивото им. Способният маг винаги може да избегне нежелан контакт. Но и това не е всичко, защото, дори да го намериш, едва ли ще му причиниш вреда. Първо - понеже е трудно. Второ - всички влиятелни легионери имат съновни стражи. Те са нещо като „съюзниците" на Кастанеда, силно агресивни и верни на господаря си. Дагс е охраняван от трима стражи, Крамер - от двама. Всеки регионален ръководител също има свой страж. Легионерите с по-нисък ранг могат да получат страж само като награда за дадени заслуги. Стражите са сериозни противници и засега те съветвам да избягваш срещите с тях, изживяването е неприятно.

- Шегуваш ли се? - попита недоверчиво Максим.

- Ако не виждаш нещо, това не означава, че то не съществува. Реалността е много по-разнообразна, отколкото смятаме. Спомни си, че съвсем доскоро ти въобще не беше чувал нито за хакери, нито за легионери. Сега узна за съновните стражи, но тепърва има да чуеш още ред странни неща.

- Нима няма начин те да бъдат надвити? Вместо Борис се обади Рада:

- Разбира се, че има. Въпреки че е доста трудно. Проблемът е, че стражът винаги успява да изведе господаря си от съновидението. А после тръгва насреща ти.

- Гледал ли си филма „Пришълец"? - попита го Океана. - Представи си, че ти се нахвърли подобно чудовище! За това става дума.

- Виждала ли си ги?

- Само веднъж - призна Океана.

- И как изглеждат?

- Впечатляващи са. Борис продължи:

- Поради тази причина не можем да се срещнем с Дагс в съновидение. А и самият той не е безобиден и знае как да действа. А да го намерим в реала, е още по-сложно.

- Силна охрана? - предположи Максим.

- Проблемът не е в охраната. Просто нямаме информация за него. Легионерите пазят личността му в най-строга тайна. Не знаем кой е той. Не знаем как изглежда. Не знаем къде живее. Опитвахме се да достигнем до него по верига, като започвахме с нисшестоящи членове на Легиона. Засега нищо не се получава. Редовите легионери знаят колкото нас. Кураторите и Наместниците биха могли да разкажат кой е той, но с тях имаме почти същите проблеми. - Борис замълча за миг, сетне продължи: - Не можем да се доберем до тях насън, понеже също ги пазят стражи. Рада се опита пет пъти, аз самият също опитвах, но напразно. Стражите нападат, преди още да се приближим. Тогава опитахме да заловим Наместник в реала. Роман и Денис планираха операцията и всичко премина като по ноти - отвлякохме Наместника в Красноярския край направо от банята му. Докарахме го, беше жив и здрав - къпан, чистичък. Започнахме Да го разпитваме. И след две минути умря.

- Защо? - не разбра Максим.

- Уби го собственият му страж. Тогава разбрахме, че стражите са не само пазачи, но и надзиратели. Върховните Йерарси ги осигуряват за своите слуги, като им придават и съответните качества. Докато легионерът е верен на Легиона, стражът го охранява. Но щом се появи възможност за предателство, стражът, според волята на Върховните Йерарси, веднага го убива.

- Стражът може ли да убие обикновен човек? - попита Максим.

- Не - поклати глава Борис. - Енергетиката на стража е тясно свързана с тази на господаря му, затова и стражът може да му влияе. Тази власт обаче не се простира върху други хора. Макар легионерите да правеха подобни експерименти.

Роман обобщи ситуацията:

- Ето защо засега е невъзможно да намерим Дагс. Но все пак търсим начин за това.

- Ами Яна? - спомни си Максим. - Тя има ли страж?

- Не - отвърна Роман. - Първо, просто не й е необходим, нейният опит е достатъчен, за да се скрие при първите признаци за опасност. Второ, тя навярно подозира какво точно представлява стражът и не желае да има надзирател.

- Максим е прав, че трябва да активизираме работата си! - обади се Рада. - Засега наистина не можем да открием Дагс, оставяме тази задача за в бъдеще. Но Крамер не е Дагс. Именно той ръководи хайката срещу нас и в момента е главният ни противник. И ако се постараем, имаме шанс да се доберем до него. Справим ли се с Крамер, ще получим глътка въздух, преди да атакуваме Дагс. През това време трябва да координираме работата на регионалните групи. Те вече са достатъчно, за да причинят сериозни неприятности на легионерите. Освен това трябва да засилим дейността за подготовка на Пазители, да покрием всички региони със свои групи.

Денис, който досега мълчеше, също се намеси:

- Съгласен съм. Отделни ужилвания не са ефикасни, но една масирана и добре подготвена атака може да даде добри резултати. Момчетата ми скучаят за по-сериозна работа.

Всички замълчаха, очаквайки какво ще каже Борис.

- Съгласен съм с всичко казано - рече той. - Но действията ни трябва да бъдат умни, без да се поддаваме на емоции. Вече видяхме до какво водят грешките. Затова предлагам на всички да помислят за възможните варианти на действие и в събота да дадат предложения. Тогава ще решим какво да правим. Във всички случаи те ще си платят за Дана.

Разговорът с Дагс премина неочаквано леко. Той не упрекна Крамер в нищо, не му сочеше грешките - явно и сам разбираше, че събитията са се развили необичайно. Досега хакерите не бяха освобождавали никого по този начин и това предизвикваше сериозни размисли.

- Те прогресират изключително бързо - каза Дагс, докато гледаше замислено облаците, които плуваха зад илюминатора. Завръщаха се със самолета в Москва, престоят във Воронеж вече нямаше смисъл. - По-рано само някои от тях, като Слай, умееха да използват портали, при това доста рядко и само за себе си. Сега успяха да намерят и отведат двама души. Повредиха видеокамерите, значи владеят техниката за въздействие върху реала откъм астрално ниво. Непрестанно се усъвършенстват и ако спешно не предприемем решителни действия, везните ще се наклонят в тяхна полза.

Крамер, който седеше в креслото отсреща, възрази:

- Едва ли е възможно. Колко хакери могат да бъдат сериозна заплаха за нас? Неколцина, не повече. Уменията на другите в най-добрия случай достигат само до това - да се крият от нас. Сега ловците сме ние, а не те.

- Вие сте настроен твърде оптимистично, скъпи ми Крамер - погледна го мрачно Дагс. - Не забравяйте, че постоянно измислят нещо ново! Къде е гаранцията, че поредното им хрумване няма да се окаже последно за нас?

- Така е - дипломатично се съгласи Крамер. - Ще преразгледам действията ни в съответствие е последните събития.

- Не просто ще ги преразгледате, Крамер. - Дагс с неприязън сви устни. - Напълно ще ги промените. Преди два дни разговарях с Върховния Йерарх. Той е много недоволен от нашата работа. Не само заради хакерите. Провалихме нещата в Чечня, работата ни в научните институти също е напълно провалена, защото ФСБ все по-твърдо пресича всякакви опити за събиране на нужната ни информация. Това не са просто случайности, Крамер. Това е тенденция.

- Но не аз курирах тези проекти - с основание възрази Крамер.

- Именно затова сте все още жив - мрачно отговори Дагс и пак се обърна към илюминатора. Крамер почувства, че гърлото му пресъхна:

- Господин Дагс, ще се справя с хакерите. Обещавам, че скоро никой няма да си спомня за тях.

- Вие ми обещахте същото преди година - мрачно се усмихна Дагс. - И какъв е резултатът? Популярността им расте, те спокойно се разхождат из цялата мрежа, провеждат форуми. Нещо повече, дори се готвят да издадат няколко книги по своята тема. Книгите са нещо сериозно. Така за хакерите ще узнаят милиони хора и тогава ще стане невъзможно да се избавим от тях.

- Няма да го допусна - отвърна Крамер, седнал като на тръни. - Проследяваме работата на възможните автори, защото имаме добри позиции в издателския бизнес. Нито една тяхна книга не ще види бял свят.

Дагс въздъхна уморено:

- Надявам се.

Той изглеждаше потиснат. Крамер помисли, че през последните години Владетелят доста се е изхабил. Реши да прехвърли разговора в по-приятна плоскост:

- Има една интересна идея... Безполезно е да държим хората настрани от хакерските идеи, мухите винаги се лепят на сладкото. Но може да създадем някаква алтернатива... да организираме свое младежко движение, като използваме хакерските методи. Да измислим нова терминология, десетина митове за вълшебни възможности, да съберем група от водещи. Ще поднесем идеите на хакерите така, както за нас е изгодно, а самите тях постепенно ще ги компрометираме и ще ги изхвърлим от мрежата.

Идеята принадлежеше на Яна. Но Крамер не сметна за необходимо да споменава такива дреболии. На самия него му хареса и сега внимателно гледаше Дагс, очаквайки неговото мнение. Дагс кимна:

- Идеята не е лоша. Би било добре да я реализираме. Какво ви е нужно за целта?

- Само вашето решение - бързо отвърна Крамер. - Ще я възложа на Яна, тя ще подбере подходящ екип и ще обмисли стратегията.

- Добре - съгласи се Дагс. - Действайте! И не забравяйте, че Върховният Йерарх не обича неудачниците.

Поредната нощ беше отбелязана с радостно събитие за Максим - отново успя да влезе в съновидение. Напоследък повечето му опити да го стори в момента на заспиването завършваха с провал. Затова, според съвета на Рада, реши леко да се „отпусне". Ако стане - добре. В случай че не се получи, пак ще е ценен опит.

Докато заспиваше, той мислеше за нещо свое и само част от съзнанието му понякога си спомняше за нуждата да влезе в съновидение. Вече почти заспиваше, пред очите Му се мяркаха неясни образи. Една картина се оказа странно устойчива и нещо го накара да се концентрира в тази посока. След миг той беше изцяло в нея. Радостна вълна го обля и със закъснение си спомни, че не бива да проявява силни емоции. Не трябваше да се разголва, защото съновната програма можеше да забележи нарушителя и да го изхвърли от съновидението.

Но той отбеляза това само заради принципа, защото беше изцяло погълнат от зрелището пред погледа си.

Стоеше върху тротоар, вляво се издигаха сивите здания на някакъв завод. Изглеждаха празни и на Максим му се прииска да влезе.

Преддверието не се охраняваше и никой не го спря. Без пречки пристъпи натам и скоро се озова сред огромен цех. Тук явно се произвеждаха фаянсови плочки - Максим видя палети с готова продукция и конвейер за щамповане на рисунки. Прекоси цеха, като се стараеше да не докосва нищо, и излезе от другата страна.

Пред погледа му се ширна голяма река с няколко пристана, до които бяха спрели подводници. Комбинацията между тях и фаянсовите плочки беше толкова нелепа, че Максим дори се засмя. Прииска му се да полети -оттласна се, издигна се над реката, все по-нагоре... Обзе го възторг. Полет, който напълно осъзнаваш - какво можеше да се сравни с това?

Полетя наляво и започна косо да пресича реката, като вече мислеше, че щом се събуди, трябва непременно да нанесе всичко това в съновната карта.

На другия бряг имаше жилищни квартали. Крайбрежната улица завършваше с вертикална стена, която изчезваше във водата - явно тук хвърляха котва пътнически кораби. Той се спусна върху нея и внимателно се огледа. Пътят за града се издигаше стръмно нагоре. Мястото му хареса и Максим помисли, че ще е приятно да живее тук - тихо, уютно, красиво.

Върху бордюра някой беше изпуснал шоколад. Той го вдигна и разопакова, но в този момент разбра, че се е прехвърлил в друг сън. От шоколада остана само опаковката, а около него се разхождаха хора. Смачка станиола, пъхна го в джоба си и се озърна.

Намираше се в голям магазин. Рафтовете бяха отрупани със стоки, всичко изглеждаше красиво и привлекателно. Максим се приближи към витрините и видя купчинка монети. Една от тях го заинтересува: голяма колкото длан и инкрустираш със скъпоценни камъни. Беше изящна.

- Може ли да я погледна? - попита той продавачката.

- Разбира се - отвърна тя и я извади от витрината. -Злато, диаманти и рубини. Епохата на Людовик XV Максим взе монетата, оказа се тежка. Прокара пръст по повърхността, докосна скъпоценните камъни.

Истински шедьовър. Ако всичко беше само сън, тогава кой я беше създал?

Поиска да се събуди. Държеше здраво монетата в ръка и започна да отваря очи. Околният свят бързо се разтопи. Събуди се - и разбра, че е в леглото си. В ръката си нямаше монета. Надигна се, опипа завивките. Нищо.

Сутринта разказа на Рада съновидението и попита дали може да бъде донесена вещ от съня.

- Може - отвърна тя. - Но е много сложно. Процесът напомня алхимията, където едни вещества се превръщат в други. Виж това - Рада попипа красивите си изумрудени обици. - Донесох ги от съновидение, но отслабнах с няколко килограма. Ако бях дебелака, щеше да ми хареса. Но сега предпочитам да не извършвам такива подвизи.

- Добре, а кой е създал монетата, която видях? Разумът ми?

- Много добър въпрос - съгласи се Рада. - Но нека леко да го променим: какво създава всички неща, които набго даваме в съновиденията? Отговорът е: съновната програма плюс нашите таблици за светоописание. Обикновено приемаме сънищата си за чиста монета, но повечето от онова, което виждаме, е илюзия. Спомни си как Кастанеда учи да виждаме енергията в съновидението, като сочим предметите с пръст. Действен метод, но за какво се използва?

Целта е да получим възможност да отделим илюзията от реалните енергийни образувания. Щом са реални, значи съдържат енергия, а не са съновни фантоми. Ето например компютърните игри. Можем с увлечение да местим по екрана разни чудовища, бойци, футболисти и те ще изпълняват някакви действия: ще тичат, ще се бият, ще се убиват взаимно, ще вкарват голове. Но доколко реално е това, което се извършва върху екрана? То е само илюзия, породена от компютърната програма. Виждаме го, но реално не съществува. А и да съществува, е в съвсем различен вид.

В съновидението се сблъскваме със същата ситуация: пробутват ни илюзия, която приемаме за истина. Много лесно е да се убедим в това - опитай следващия път да намериш някакъв предмет там! Какъвто си поискаш. Вземи го в ръце и съсредоточи вниманието си върху него! Главното е нито за миг да не прекъсваш потока от внимание. Мога да ти разкажа какво ще се случи по-нататък, но на теб ще ти е интересно да се убедиш сам. Тогава ще довършим този разговор. Освен това е време за закуска.

На Максим му оставаше само да се съгласи.

За негова радост и тази нощ се ознаменува със съновидение. Когато се осъзна в него, веднага си спомни задачата, поставена му от Рада.

Сега се намираше вкъщи - там, в Ростов. Дори изпита носталгия. Отиде в кухнята и върху масата видя най-обикновена лъжица. Максим я докосна, фокусира погледа си върху нея и зачака.

Отначало нищо не се случи. Сетне лъжицата трепна и пред очите му се превърна във вилица. После - в нож с красива дръжка и хищно острие като на кинжал. Ножът веднага се преобрази в гвоздей. Гвоздеят започна да ръждясва, задимя и се огъна. С това метаморфозите приключиха и сега Максим държеше ръждива огъната пръчка. В този момент почувства, че нещо го изтласква от съновидението.

На другия ден чак вечерта успя да поговори с Рада в нейната стая.

Максим винаги се учудваше на царящия там покой. Тишината беше материално осезаема. Дори гласовете звучаха приглушено, не както в другите помещения на сградата. При първото си посещение беше сметнал, че ефектът се дължи на тежките зелени щори, но сега беше сигурен, че те нямат нищо общо с това.

- Изпълнил си това, което те посъветвах - каза Рада, след като изслуша отчета му. - Хайде сега да разберем какво и защо си видял? Убедил си се, че лъжицата въобще не е била лъжица, а и нож, и вилица, и още Бог знае какво. Спомни си, че когато работиш с компютър и търсиш изгубени файлове, понякога се появява надпис: „Посоченият файл не е намерен, най-близкият до него файл е еди-кой си. Да се съпоставят ли двата файла?" В случая компютърната програма подбира файл, който най-много прилича на търсения.

В съня се случва същото: съновната програма, която оформя за нас кълбото на възприятията, подбира елементи от него в съответствие с данните от нашите таблици за светоописание. Видял си кухненската маса, ако това изобщо е била маса - Рада се усмихна. - А какво може да лежи върху нея? Твоите таблици за светоописание пазят отговорите на този въпрос. Именно затова си видял лъжица, защото тя е най-подходящият предмет за тази ситуация, а не пистолет или шевна машина.

Но ето че си взел лъжицата в ръка и си започнал да я разглеждаш: наистина ли е лъжица?

Съновната програма чувства твоето съмнение и веднага припряно бърза да ти пробута нещо подходящо: нож, вилица, гвоздей... Тоест нещо, което да задоволи твоето търсене. Но трябва да отчиташ, че съновната програма е създадена през куп за грош и е пълна с грешки или, казано на компютърен език, „бъгове". Всичко е съшито набързо, с бели конци. За обикновения човек това е достатъчно, но когато започнеш да изследваш елементите на сънищата, програмата веднага започва да се издънва. Например количеството на предметите, които се предлагат за съпоставка, както в твоя случай с лъжицата, е доста ограничено. Три, пет, най-много седем метаморфози - и край!

Програмата не може да ти предложи нищо повече и те изхвърля от съновидението. Точно така постъпва некадърен учител, който не знае отговора на въпросите, поставени му от ученика: чука с показалката по катедрата и нарежда да не се задават глупави въпроси. Затова трябва да помниш, че всичко, което виждаме в съновиденията, обикновено е силно преувеличено. Когато се научиш да влизаш в сънищата на други хора, сам ще се убедиш в това.

- Как се влиза в съня на друг човек?

- Методите са различни. Но нека разгледаме този въпрос в руслото на предишния ни разговор: кой е човекът, когото виждаме в съновидението? Доколко е реален?

- Не зная - призна Максим. - Точно това искам да разбера.

- Хората, които срещаме в съновиденията, обикновено наричаме „спрайт", призраци. Но това е прекалено общ термин и не отразява същността на явлението. Както знаеш от книгите на Кастанеда, в нашите сънища има и напълно реални същности - шпиони, неорганични същества или други твари. Много от тях умеят да приемат човешки облик и в този си вид да взаимодействат с нас. Понякога това е твърде опасно. В света на сънищата има и множество сили, които ние, благодарение на таблиците за светоописание, също може да възприемем като хора. Например, ако това е дружелюбна сила, ще я възприемем като приятел. Ако е негативна - ще я сметнем за враг.

Нашето съзнание винаги се опитва да придаде ясни черти на неразбираемото, да го превърне в нещо познато. Обикновено успява, но има и ситуации, когато не може да се справи с тази задача, ако в таблиците за светоописание няма съответен запис.

Именно така е при шпионите: когато ги виждаме в съновидението, нашето съзнание изпада в задънена улица -как да опише нещо, за което няма описание? Изходът е все същият: с шпионина бива съпоставен някакъв поне донякъде сходен обект. Накрая получаваме странен резултат. Привичните за окото ни явления започват да обрастват с нелепости. Насън можем да видим хвърчащ слон или как папагал се къпе във вана, ходещи камъни и т.н. Обликът е познат, но същината е друга и оттук идват всички чудатости. Именно затова странностите в съновиденията са ясен признак за наличието на шпионин.

Тя се усмихна:

- За шпионите ще поговорим друг път. А сега да се върнем на твоя въпрос. И така, виждаш в съня си свой добър приятел. Отначало трябва добре да прецениш усещанията си: ако се мерне и най-малка сянка от безпокойство, това означава, че не е такъв, а нещо, което е приело облика му. Нашите тела добре чувстват измамите, затова не грешат. Щом усетиш опасност, просто се обърни и си тръгни - влизането в отношения с чуждите форми е рисковано. В случай че не съществува опасност, най-вероятно става дума за обикновен спрайт -тоест, съновен фантом, призрак. Връзката между спрайта и твоя реален приятел е приблизително същата, каквато е между телефонния номер и абоната, на когото той принадлежи.

Спрайтът е проекция, бледа сянка на реалния ти приятел. Но благодарение на тази сянка ти имаш възможност реално да се срещнеш с него в съня си. За целта, когато намериш спрайта на приятеля си, влез във взаимодействие с него. Принципът на взаимодействието напълно съвпада с известната схема от невролингвистичното програмиране: „присъединяване - водене - корекция".

Отначало започваш разговор със спрайта. Питаш го какво прави и къде отива, какво мисли или го тревожи. Именно това е „присъединяването". Следва „водене": ако той отива някъде, тръгваш с него; в случай че върши нещо, му помагаш. По време на това взаимодействие изпълняваш похват за настройка. Резултатът е, че съновният сюжет обикновено се променя и се оказваш до съновното тяло на своя приятел. Фактически влизаш в неговия сън, в кълбото му от възприятия, а първоначалният спрайт се превръща в своеобразен транзит.

Когато се озовеш до приятеля си, започваш фазата на корекция - тоест постепенно поемаш контрола върху ситуацията. Започваш да задаваш на приятеля си въпроси за нещата около вас. Например бръкваш с ръка в близката стена и го питаш: как е възможно такова странно явление? Дали не е така, защото всичко това е сън? Обикновено след такива методи той започва да се осъзнава. В очите му се появява блясък, който става все по-ярък. Щом видиш това поне веднъж, ще разбереш за какво става дума.

По-нататък всичко зависи от силата на приятеля ти. Обикновеният човек веднага изчезва, тоест събужда се. Онзи обаче, който поне малко е запознат със съновиденията, за известно време може да остане заедно с теб и да си общувате напълно нормално. Всичко това може би изглежда сложно, но на практика е елементарен похват. Доста лесно е по този начин да влезеш в съня на друг човек. По-трудно е да го накараш да се осъзнае - както вече ти казах, той се събужда и изчезва. При това може да те повлече със себе си.

Рада се усмихна:

- Интересна техника, но иска здрави нерви. Представи си: събуждаш се, а до тебе в леглото - твоят приятел. В този момент се намираш в съновното си тяло. В интерес на истината, това трае само няколко секунди - разумът ти веднага бие тревога и те извежда от съня.

- А приятелят ми ще ме види ли? - попита Максим.

- Напълно е възможно.

- Интересно - усмихна се Максим. - Реално ли е всичко това?

- Максим, аз никога не разказвам приказки. Всичко, което ти описвам, са напълно реални техники. Той виновно се усмихна:

- Извинявай, аз просто така.

- Не се притеснявай, отдавна не се обиждам. Когато стоиш на прага на вечността - очите на Рада светнаха, -всякакви обиди губят смисъл!

- Разбирам - кимна той.

- Ако имаш други въпроси, задай ги!

- Добре. Наистина ли съновната карта помага за осъзнаването? Защото през тези няколко нощи, когато влизах в съновидения, просто разбирах, че спя - без никакви съновни пейзажи!

- Проблемът е, че много неща зависят от личните ти способности - поясни Рада. - Хората са твърде различни, всеки има своите пристрастия и особености. Картографията е просто метод, един от многото. Някои го харесват, други не. Ако чувстваш, че тя не ти помага да се осъзнаваш, значи осъзнавай се така, както ти е по-удобно. Можеш да използваш и друг метод.

Например практикувай дневно осъзнаване, използвай свои си контролни точки. Принципът за това е елементарен: от време на време си спомняй, че искаш да се осъзнаеш и да изпробваш дали се намираш в реалността, или насън. Можеш да го направиш веднага: мислите замират, оглеждаш се, опитваш да възприемеш света наоколо не само с очи, но и с тяло. Това е много важно. Хайде, опитай!

Максим неуверено се огледа наоколо.

- Чувстваш ли паузата в съзнанието си? Няма нужда да се оглеждаш прекалено дълго, важен е самият момент на спомена. Реалът си тече, всичко е рутинно и нормално... Но изведнъж, бум: спомняш си, че си искал да се осъзнаеш, и веднага подлагаш реалността на тест. Това трае само няколко секунди - и продължаваш да се занимаваш с обичайните неща. Но трябва да си поставиш задачата да се осъзнаваш колкото може по-често. Отначало ще си спомняш за това може би веднъж дневно, после ще зачестиш. И така, докато се научиш през цялото време да се намираш в текущия момент. Това е много важно, особено за сталкерите, защото е един от основните им похвати. Обикновено в главата на човека се въртят безброй мисли, повечето от тях доста глупави.

Дори когато вършим нещо, ние се изхитряваме да се намираме в мислите си някъде далече. Когато внасяме в реала моменти на осъзнаване, се потапяме в състояние на битие -тоест в конкретния момент. Цялото ти внимание е концентрирано в една точка и не скита хаотично. Това е един от най-кратките пътища за привнасяне на магия в реала. Резултатът е, че спира вътрешният диалог. Още дон Хуан казва, че именно вътрешният диалог ни притиска към земята. За съновидците тази техника е полезна с това, че започва да се проявява и в съновиденията. Когато се намираш в обикновен сън, с вече изработения си навик започваш да се оглеждаш и да подлагаш на тест всичко около теб. Разбираш, че то е сън - и се озоваваш в съновидение. Всичко е много просто.

- Според теб излиза, че мога и да не се занимавам с картография.

- Не, тя дава много полезни неща, затова не те съветвам да я изоставяш. Рада погледна часовника си:

- Дали стига за днес?

- Добре - Максим се надигна от креслото. - Отивам да асимилирам.

Една седмица Максим добросъвестно упражняваше предложената му от Рада методика за осъзнаване в реала. И ако отначало доста рядко си спомняше за задачата, то към края на седмицата улавяше все по-често моментите на осъзнаване. Очакваше, че тази практика ще повлияе положително върху съновиденията, но се получи точно обратното - не се появи нито едно. На всичко отгоре престана да помни даже обикновените сънища. Това го накара да се усъмни, че върши нещо не както трябва.

- Всичко е нормално - успокои го Рада. - Всеки маг има периоди на спад и подем. В твоя случай спадът е предизвикан от напълно обективна причина - повишаването на осъзнатостта ти в реала. Така е при всички, които използват тази техника: отначало сякаш тръгваш надолу, но после се получава рязък качествен скок. Вниманието ти се развива и скоро действително ще го почувстваш. Ще е добре, ако усъвършенстваш техниките за спиране на вътрешния диалог, точно сега е моментът. Ако се научиш да спираш ВД -вътрешния диалог, ще се научиш и да влизаш в съновиденията.

- Пробвах да спирам ВД по метода на Кастанеда - отговори Максим. - Вървях из града, като разфокусирах поглед и съсредоточавах вниманието си върху стиснатите пръсти на ръцете си. Но досега не съм почувствал нищо.

- Методиката иска време - пак го успокои Рада. - Опитай се да спреш ВД с помощта на Пасианса на Медичите.

- Все още ми е трудно да се ориентирам в тази тема -призна си той. - Опитах се да навляза в нея, но там всичко е доста усукано - хексаграми, Ин-Ян...

- Поговори с Борис! - предложи му Рада. - И то още Днес, утре той заминава.

Успя да поговори с Борис едва към полунощ, защото цялата вечер той обсъждаше нещо с Денис и Роман.

- Рада ми каза - не дочака въпроса му Борис. - Ела в стаята ми!

Там отвори малкото барче, вградено в стената, и извади две кутии бира. Подхвърли едната на Максим, седна в креслото и доволно въздъхна.

- За какво по-точно става дума?

- За спирането на вътрешния диалог с помощта на ПМ - отвърна Максим и отвори своята кутия. - Обясни ми как става?

- Темата наистина е сложна. Но май е по-добре да започнем не със спирането на вътрешния диалог, а с китайската Книга на промените -,,И-Цзин". Според нея всички събития около нас се развиват не хаотично, а в съответствие с определени шаблони. Например, ако на улицата отидеш при някой милиционер и му удариш един в зъбите, няма да ти дадат орден, а най-вероятно ще те вкарат в затвора. Ако се опиташ да спреш влак, като застанеш насред линията, по всяка вероятност ще бъдеш размазан върху релсите. В тези случаи става дума за приоритетни варианти в развитието на събитията.

Това не означава, че тези събития ще се развият точно по този сценарий, но все пак вероятността е твърде голяма. Ситуациите са твърде различни и всяка от тях има своята логика на развитие. Обаче въпреки това разнообразие те могат да бъдат описани с доста ограничен брой шаблони. Китайците са направили именно това -и са получили шестдесет и четири варианта. Всеки вариант представлява хексаграма, тоест система от шест линии, разположени една над друга. Те имат своето значение, като номерацията им върви от долу на горе.

Първата линия отразява нашите желания и стремежи.

Втората - ресурсите и възможностите ни за осъществяването на тези желания и стремежи. Третата -действието, което води до търсения резултат. Първите три линии представляват вътрешната сфера на човека. Хакерите ги възприемат като „искам - мога - правя". Следващите три линии образуват външната сфера: четвъртата се разглежда като външни посредници, петата е законът, шестата - Духът, Силата. Борис помълча, сетне продължи:

- Всяка от линиите отразява своя стадий в развитието на една ситуация. Тя може да има две състояния: Ян -активната позиция, която се отбелязва с плътна черта. Или Ин - пасивната позиция, отбелязвана с прекъсната в средата линия.

Какво означава това на практика?

Например, решил си да пътуваш занякъде. Имаш желание, значи първата черта в тази ситуация е Ян. Притежаваш и възможностите за това пътуване - време и пари. Следователно, втората линия също е Ян. Накрая купуваш билет и заминаваш - третата черта отново е Ян.

Но да се вгледаме в друга ситуация: вземат те войник и те откарват нанякъде. Ти нямаш желание да осъществиш това пътуване, но никой не те пита, просто си въвлечен в ситуацията. Значи в цялата вътрешна сфера спокойно могат да се сложат нули - тоест Ин. Трите линии на външната сфера ще отразяват детайлите на самото пътуване, тоест как ще се развие то. Анализирайки по този начин една или друга ситуация, ще определим хексаграмата, с която се описва тя. Ако добре вникнем в „И-Цзин", можем на интуитивно ниво, без никакви изчисления, да чувстваме хода на ситуацията и потенциала в нейното развитие. Това помага да се ориентираме в плетеницата на събитията около нас, тоест да се плъзгаме по морето на живота.

Борис отпи от бирата си.

- Но нали ходът на събитията се определя от Законите на Орела? - попита го Максим. - Какво общо имат хексаграмите с това?

- Имат - каза Борис. - Те отразяват именно Законите на Орела. Максим се намръщи, нещо не му се връзваше.

- Но нали хексаграмите са само шестдесет и четири? -учуди се той. - А Законите на Орела - хиляди.

- Така е, но ти забравяш, че живеем в холографска Вселена, чиито принципи са наследяването и безкрайната делимост. Да вземем като пример матрьошката: тя е една, но вътре в нея има ред други. Същото е с хексаграмите: всяка съответства на определена ситуация, но всяка ситуация може да бъде описана с цяла поредица хексаграми от по-ниско ниво. Ето например тази книга - Борис взе от рафта томче с мисли на Лао-дзъ. - Тя е една. Но ако я разтворя, ще видя много страници. А върху всяка страница -много букви. Именно това е принципът на наследяването. Или например папката директория в компютъра: кликнеш върху нея с мишката, тя се отваря, а вътре може да има още множество други папки. В случая с хексаграмите -шестдесет и четири. Но всяка от тях съдържа още шестдесет и четири, и така до безкрайност. Разбираш ли?

- Горе-долу - отговори Максим. — Излиза, че всички съществуващи в света закони може да се разделят на шестдесет и четири типа.

Борис сви рамене:

- Възможно е. Проблемът е в това, че нашият разум по принцип не е способен да обхване цялото величие на мирозданието. Ето защо, за да се ориентираме поне донякъде, се налага да създаваме различни модели за описание. Спомни си притчата за четиримата слепци, които опипвали слон. Един опипвал ухото му, вторият -крака, третият - опашката, четвъртият - хобота. Всеки от тях опипвал слон, но впечатленията им били различни.

Ние сме в същото положение: когато създаваме модели за описание, виждаме мирозданието само от една гледна точка. Всеки модел сам по себе си е непълен, но заедно те позволяват да се състави поне някаква представа за безкрайността около нас. Затова не се опитвай да намериш в тези описания кой знае какви възлови точки, а проследявай общите връзки и принципи!

Главното е, че твоето описание може да се различава от тези на другите хора. В крайна сметка не е чак толкова съдбоносно как ще опишеш мирозданието, по-важен е самият опит да бъде структурирано.

На практика ти създаваш свой магически свят, в който си господар.

Светът е такъв, какъвто искаме да го видим.

Ако в твоя модел съществуват портали, все някога ще ги откриеш.

Съгласиш ли се, че е възможно да има коридори на времето, те ще се отворят за теб. Тогава ще получиш възможността да пътуваш във времето.

В магията няма нищо невъзможно, нейната територия е ограничена единствено от собствената ти фантазия. А създаването на собствен магически свят прилича на рисуването на картина: отначало виждаме чисто платно, после върху него се появяват скици, контури. Постепенно картината се прояснява, детайлите й придобиват все по-ясни очертания. Щом нарисуваш магическата картина на света, тя веднага започва да действа.

Борис остави кутията върху масата.

- Ще помисля върху това - обеща Максим. - А каква е връзката между хексаграмите и спирането на вътрешния диалог?

- Както вече разбра, с помощта на хексаграмата може да бъде описано всяко събитие. При това тя ще отразява процеса на развитие на ситуацията. Във веригата на ПМ имаме четири нишки на събитията, в съответствие с четирите бои на картите. Значи тази верига може да бъде описана с четири хексаграми. Картите на ПМ по определена схема пасват в линиите на хексаграмата - в това ще се ориентираш сам, трудно ми е да ти обясня в движение. За да се получат нужните хексаграми, самата верига също трябва да се състави по строго определен начин. Създадената по този начин верига притежава определена енергийна мрежа.

По-нататък нещата зависят от това, какви хексаграми ще се получат във веригата. В шестдесет и две хексаграми наблюдаваме редуване на силни и слаби линии, а в две -номера едно и две, има само Ян- или Ин-черти. Така може да предположим, че тези две хексаграми имат специален статус.

Спомни си, че когато заспиваш, в съзнанието ти постоянно се въртят някакви мисли. Мисловният процес може да бъде наречен безкрайно блуждаене от една хексаграма към друга; и редуването на силните и слаби линии поражда вътрешен диалог. Но в момента, когато заспиваш, в съзнанието ти за миг настъпва пауза. Това е точката на прехода между реалния свят и съновидението.

Представи си следната картина: две пирамиди са поставени огледално една върху друга и се докосват само с върховете си. Реалният свят преминава през мястото на фокусирането и навлиза в света на съновиденията. А самата тази точка е образувана от хексаграми номера едно и две.

Тези хексаграми образуват своеобразен мост - в момента на заспиването ти попадаш в една, например в първата. Всички линии в нея са само Ян и вътрешният диалог спира. Ти се рееш в празнотата без нито една мисъл - именно това състояние Кастанеда нарича „спокойно бодърстване". Сетне започваш да напускаш хексаграма номер едно и преминаваш в най-тясното място. Възприятието изчезва, замъглява се за миг.

Това е моментът на пълната празнота.

Веднага следва хексаграма номер две, която принадлежи вече на света на сънищата - върхът на втората пирамида. В нея вътрешният диалог също е невъзможен.

После напускаш хексаграма номер две и влизаш в някакъв сън - вътрешният диалог отново се появява. През цялата нощ преминаваме от едно съновно кълбо на възприятия в друго, а на всяко от тях съответстват отделна хексаграма и сюжет.

И така, докато се събудим.

В момента на прехода отново прекосяваме хексаграмите номера едно и две, като получаваме краткия момент на спирането на вътрешния диалог. Това е обща и приблизителна схема. Така да се каже, бета-версия - Борис се усмихна. - Както знаеш, хакерите не се затрудняват със съставянето на подобни теории, които са безсмислени. Напълно е достатъчно, че моделът работи и дава практически резултати. Всичко останало е от лукавия. Тоест от ума... А сега виж: щом спирането на вътрешния диалог предизвиква прехвърляне в хексаграми номера едно или две, какво ни пречи да получим тези хексаграми с помощта на Пасианса на Медичите и така да спрем този диалог?

Проверихме този вариант и се оказа, че той действа. Сега ние и нашите последователи умеем да съставяме необходимите вериги, които ни позволяват да спираме вътрешния диалог. А най-приятното е, че е достатъчно вътрешният диалог да бъде спрян два-три пъти, за да се постига после същият резултат, но вече без никакви пасианси. Имаш ли въпроси?

- Имам. Какво означава да бъдат балансирани линиите?

- Това е една от тънкостите, които трябва да се отчитат при съставянето на веригите. Как да ти го обясня? -Борис се замисли. - Знаеш, че системите се стремят към състояние на покой и равновесие. Във веригата на Пасианса на Медичите съществуват четири хексаграми. Всяка от линиите на хексаграмите може да има състояния Ян или Ин. Да допуснем, че разглеждаме първите линии на четирите хексаграми. Възможно е те всичките да се окажат Ян или Ин. Може да има и равенство - две Ян и две Ин. Както и три линии от единия тип и една от другия. В ситуация, когато няма равенство, протича самобалансиране на системата: излишъкът на линии от единия тип преминава в своята противоположност и накрая във всяка верига се получават две Ян и две Ин. Тук на първо място ни интересува енергията, която се отделя при балансирането - именно тя придвижва сглобката точка в нужното ни положение. И още една важна подробност: не ни е достатъчно просто да получим във веригата хексаграма номер едно или две, това трябва да стане именно в процеса на балансиране на линиите.

Представи си, че вземаме кубчето на Рубик и леко го променяме: монтираме в него система от пружини, която винаги го връща в първоначалното му състояние. Тоест, въртиш го както си искаш, но в момента, в който го пуснеш, то започва да се върти и бръмчи. И само се връща в изходно положение.

Картината при нас е приблизително същата: съставяме веригата по такъв начин, че в нея изначално присъства дисбаланс. Колкото по-голям, толкова по-добре. После веригата сама се балансира и отделената при това енергия притегля нашата сглобна точка в положение на спрял вътрешен диалог. Именно затова е изключително трудно да се състави правилна верига. Необходимо е да се познават всички тънкости на балансирането. Можеш да използваш вече готови вериги, има ги в диска, който ти дадох. Но е по-добре да си ги съставяш сам, собствените вериги винаги работят по-добре. Вечният принцип: отначало сееш, после жънеш. Максим замислено поклати глава:

- Доста е сложно. Ще вниквам.

- Въобще не е сложно. Истински сложните неща тепърва ти предстоят. А сега е време да дремнем, как смяташ?

- Последен въпрос: ти и Рада споменавате за Поляната. Може ли да я видя?

- Разбира се, някой път ще те заведем там. Но не сега. Сега с Рада имаме да свършим това-онова.

Спирането на вътрешния диалог наистина се оказа извънредно трудно нещо. Въпреки това Максим упорито следваше целта си: чертаеше схеми на хексаграми и разполагаше карти от колодата върху линиите. Работеше с ПМ-калкулатор а - компютърната програма за редене на пасианса, и се опитваше самостоятелно да състави нужната му верига. Вече разбираше каква трябва да е тя, но засега не можеше да я подреди сам. Всеки път изникваха нови грешки.

В края на краищата, понеже не искаше да губи време, реши да започне е вече готовите вериги и едва след време да състави и своя. Прегледа тези, които бяха върху диска, и избра следната:

<Вп-9к-10п> <Дп-7с-Дкп> <7п> <8п-8с-6п> <10кп-Пп> <10с> <Вкр-Пс> <6с-Дкр-Ап-Дс> <Пкр-9с> <9п-6кп-9кр> <Акр-Ас-Пкп-Акп> <7кп-8кп> <6кр-10кр-Вс-7кр> <Вкп>.

Изглеждаше странно, че една нормална последователност на картите може да предизвика каквито и да било промени в съзнанието. Все пак си струваше да провери.

Максим започна да изпълнява веригата на другата сутрин. За целта тръгна към близката горичка в покрайнините на града, която си беше харесал.

Разходката си я биваше, но веригата не се оформи той просто физически чувстваше, че някъде е допуснал грешка. Отначало всичко вървеше добре, но после тя изчезна и се налагаше изкуствено да търси събития. Нищо чудно, че резултатът беше нулев.

На другата сутрин отново повтори всичко. Този път веригата се изпълни по-гладко, но Максим така и не усети някакво спиране на вътрешния диалог. Завърна се в резиденцията, убеден, че явно трябва сам да си съставя веригите. Или пък да се посъветва с Борис - може би щеше да му подскаже нещо.

Борис не беше там, още сутринта бе излязъл с Роман. За всеки случай Максим провери веригата, която беше използвал - може би в нея имаше грешки? Разглежда я почти четиридесет минути, но не откри нищо съмнително. Правилно съставена, пък и нелошо изпълнена. Но кой знае защо, не даде резултат.

Така изминаха два часа. Максим рисуваше върху съновната карта поредните обекти, когато неочаквано усети промени в съзнанието си. Озърна се внимателно и се вслуша в себе си. Усети тих звън в ушите си и странно вцепеняване.

Дали пък не му се е сторило?

Отново се надвеси над картата. Поработи двадесетина минути, после я отстрани и се огледа.

Сега беше уверен, че нещо се е променило. В ушите му все така звънеше, главата му натежаваше. Всичко това можеше да е само последица от изпълнението на веригата - и когато го осъзна, започна да наблюдава особеностите на новото си състояние.

След около час то достигна своя връх. Вътрешният диалог не беше спрял, защото все още бе в състояние да разсъждава. Но много по-приятно беше да не го прави - когато мислите замираха от само себе си. Възникна странно чувство за битието, за пребиваване само тук и сега, в момента. Възприемаше тялото си по друг начин -виждаше отвътре самия себе си. Отдавна беше оставил настрани съновната карта и дневника на съновиденията, изгуби желание да записва и рисува.

Като цяло възприятието напомняше на съновното - с тази разлика, че нищо не му пречеше да разглежда нещата около себе си. Погледът му блуждаеше от един обект на друг. С радост почувства, че може да гледа предметите без никаква мисъл. Вниманието му беше концентрирано в една точка и вече не скачаше в различни посоки като стадо подплашени маймуни.

Ала най-приятно бе усещането за сила, за странна масивност и плътност - трудно беше да намери по-адекватен термин. Именно с тази сила се отличаваха всички хакери, но той самият я почувства сега за пръв път.

За негово учудване новото му състояние не преминаваше. Когато в шест вечерта долу се чуха гласове, той излезе от стаята и слезе по стълбата. Искаше му се да поговори с някого за явлението, но в същото време нещо го възпираше. Това беше и малко смешно. Една част от него настояваше всичко да бъде изяснено, записано и систематизирано. Друга част обаче, която всъщност придаваше усещането за сила, не даваше и пет пари за случилото се.

Именно тя надделя.

В коридора срещна Борис и Океана, които разговаряха. Изобщо не го интересуваше какво точно си приказват.

- Привет! - поздрави ги той.

- Здравей! - отвърна Борис, който внимателно го огледа и очите му блеснаха: - Охо! Имаш успехи! Океана, погледни го!

- Какво? - не разбра тя.

- Сглобката му точка е преместена. Явно е повлияла веригата на ПМ?

- Да - потвърди Максим. - Тази сутрин я изпълних. Мислех, че нищо не е излязло.

- Излязло е, и то много добре. Силите са благосклонни към теб. Постарай се да задържиш това положение по-дълго време.

- Ще опитам. Въобще, интересно е... Ходя като сомнамбул. Или сякаш съм се нафиркал.

- Преместването на сглобната точка винаги предизвиква промяна във възприятията - успокои го Борис. - Отбелязвай всички особености на това състояние и целия комплекс от усещания! По-късно ще ти свърши работа.

- Така и правя - кимна Максим.

- При мен не се получава - оплака се Океана. - Макар че опитвах на няколко пъти.

- При всеки от нас нещо се получава, а друго не - отвърна Борис. - Връзката на Максим с Духа е много добра, което е рядкост в днешно време. Просто Духът се разкрива с лекота пред него. Между другото - той отново го погледна, - опитай се сега да съзерцаваш! Имаш шанса не просто да постигнеш спиране на вътрешния диалог, но да спреш и света!

- Мислех, че това е едно и също - каза Максим.

- Не съвсем. Спирането на света представлява качествено ново ниво, защото около теб той придобива други черти. Сега за теб се е променило качеството на възприемането му, но не и самият свят. Имаш още доста време до вечерята, започни да съзерцаваш! И не се плаши, ако видиш нещо необикновено.

Цял час Максим добросъвестно съзерцаваше сушения кестен, но така и не успя да спре света. В един момент разбра, че вътрешният му диалог постепенно се възстановява. Когато стрелката на стенния часовник наближи седем часа, отново слезе долу.

Борис, Роман, Денис, Рада и Океана седяха около масата, а Галина се въртеше около тях. Явно Борис и Океана бяха разказали вече за постиженията на Максим, защото появата му бе посрещната с аплодисменти.

- Вече си почти наред - каза Борис. - Сядай!

- Да - съгласи се той и виновно се усмихна. - Беше интересно, но очаквах нещо по-ефектно. Вместо Борис отговори Рада - тихо, какъвто беше навикът й:

- Направил си само първата крачка. Засега твоята сглобна точка е още неподатлива, затова бързо се завръща на мястото си. Почини си и опитай пак! Тогава ефектът ще е по-продължителен.

- Ще опитам - каза той. - Хареса ми.

Около единадесет часа влезе в стаята на Рада - беше я помолил да му разкаже за ДНК на тонала.

- Седни - предложи му Рада. - Навярно знаеш, че ДНК пази в себе си генетичната информация за строежа на живите организми. За да се синтезира белтъчина в клетката, информацията за нея отначало се прехвърля от ДНК в РНК - и вече от нея в процеса на транслацията рибозомите строят белтъчината. Първичната информация за строежа на белтъчините се намира именно в ДНК. На всяка белтъчина в ДНК съответства верига от така наречените триплети или кодони. Триплетът кодира една аминокиселина. За нас е важен именно механизмът на кодирането. Всеки триплет се състои от три нуклеотида, като в цялата ДНК се използват само четири от тях: аденин, гуанин, цитозин и тимин. В различни комбинации те потенциално дават шестдесет и четири варианта на триплети. Ясна ли ти е тази схема?

- Да - каза Максим. - Специално четох за ДНК. Ако взимаме по три нуклеотида от четирите и променяме местата им, можем да получим шестдесет и четири варианта. Съответно всеки получен триплет може да кодира нещо.

- Точно така - потвърди Рада. - Хакерите се заинтересуваха най-вече от числото шестдесет и четири. Тук личат преките аналогии както с „И-Цзин" и нейните шестдесет и четири хексаграми, така и с шахматната дъска. Появи се предположението, че числото шестдесет и четири не е случайно, а отразява някакви основни механизми на мирозданието. И ако в обикновената ДНК имаме четири нуклеотида, то в същата таблица с хексаграмите на И-Цзин също присъстват такива нуклеотиди. Там също са налице четири варианта: две черти Ян, две Ин. Горна Ян, долна Ин -или обратното. Комбинацията между три от тези четири „нуклеотида" ни дава една или друга хексаграма. Аналогията с реалната ДНК е направо учудваща. И ако ДНК кодира строежа на живите организми, тоналът също може да е кодиран по сходен принцип. Вникваш ли в същината?

- Не много - призна Максим. - За обикновената ДНК всичко е ясно, там триплетите кодират определени аминокиселини. Те на свой ред съставят белтъчина. Но какво се кодира в тонала?

- Кълбата от възприятия - отвърна Рада. - Редът за смяна на ситуациите, които се подреждат във вериги. Това напомня белтъчините, където всяка аминокиселина представлява кълбо от възприятия. Спомни си алгоритъма: ,3ървях, подхлъзнах се, паднах. Изгубих съзнание. Свестих се - гипс." Смешно е, но доста точно отразява общия принцип в строежа на веригите. Едни събития водят до други, при това се преплитат не хаотично, а съответстват на веригите на ДНК в тонала. Тоест, съществуват шаблони и алгоритми, които определят течението на събитията.

Хакерите се ориентираха в този механизъм и така получиха възможност донякъде да управляват това течение. Те знаят как може да се развие една или друга ситуация, затова са способни да я управляват и насочват течението й в нужното им русло. Хакерът знае как са свързани кълбата от възприятия и затова действа като стрелочник, който премества стрелката на железопътната линия. По този начин едно незначително на пръв поглед усилие насочва ситуацията по желания коловоз - също както движението на стрелката вкарва влака в други релси. При това е важно, че всяко кълбо от възприятия е свързано с няколко други, обикновено с четири.

Сред тях едно кълбо представлява предишната ситуация - от която идваме в сегашната. Другите три са различни варианти за развитие на ситуацията. Обикновено тези варианти са именно тройни. Например: човек може да е здрав, болен или мъртъв. Или: гладен, сит, преял. И така нататък...

- Не съм съгласен - възрази Максим. - Има много ситуации, които са бинарни, двойни. Например: хванах влака - изпуснах влака. Възможен е само единият или другият вариант, трети няма.

- Нима? - усмихна се Рада. - Обаче все пак този трети вариант винаги съществува. В твоя пример: отказах се да пътувам с влака.

Максим се разсмя. Досега никога не беше успял да я победи в спор.

- Приемам аргумента - каза той. - И после?

- После всичко зависи от това, кой вариант ще изберем - отговори Рада. - При това някой от трите варианта е приоритетен, друг - по-слабо вероятен, третият пък е най-сложен. Един пример: падаш от висока скала. Трите варианта са следните: първи - умираш; втори - оставаш жив, но инвалид; трети - оставаш жив и здрав.

- Но как можеш да избереш какъвто и да било вариант, докато летиш от скалата надолу? - усъмни се Максим.

- Именно тук започва магията - отговори Рада. - Разбира се, много трудно е да направиш нещо в тази ситуация. Изборът на третия вариант е възможен само чрез силата на твоето намерение, понеже за нещо друго просто не ти остава време. Ти имаш намерение да оцелееш. На обикновения човек това надали ще помогне, но магът само с намерението си може да премести ситуацията в нужното русло. И тогава ще се окаже, че под скалата „случайно" има копа сено или езеро, или дърво - и ти ще паднеш върху тях. Тоест всичко ще протече така, че да оцелееш.

- Но дървото не може да израсне за времето, докато магът лети от скалата надолу - възрази Максим.

- Не може - съгласи се Рада. - Обаче ти забравяш, че в случая имаме работа с намерение. А намерението има извънвремеви характер. Съответно твоето днешно намерение може да доведе до това, че някога, преди сто години, под скалата е поникнало семенце. И в момента, когато ти паднеш, там вече ще е израснало голямо дърво, върху чиито клони падаш. Разбираш ли? Събитието преди сто години е предопределено от твоето днешно намерение.

Максим откровено не повярва:

- Нима е възможно?

- Напълно - увери го Рада. И добави: - Общуването с Айрис ми влияе зле. Постепенно възприемам нейните лоши маниери. Я ми кажи къде е джобното ти ножче?

- В джоба - Максим бръкна там и разбра, че се лъже. -Сигурно съм го забравил някъде.

- Не си го забравил, а загубил - поправи го Рада. - В джоба ти има дупка.

- Гледай ти! - Максим опипа джоба си и наистина откри дупка в хастара. - Вярно, че го няма.

- Няма го - засмя се Рада. - Защо? Понеже в най-добрите традиции на нашата лоша Айрис ти демонстрирах силата на намерението. Спомних си за ножчето, което мъкнеш навсякъде със себе си, а по-нататък всичко стана от само себе си. Така че - извинявай!

- Но как е възможно това? - Максим трескаво се опитваше да разбере ситуацията.

- Просто моето намерение доведе до това, че ти загуби ножчето си. Това е. Ето нагледен пример как намерението действа извън времето. Все някога ще се ориентираш в него.

- Добре - въздъхна Максим. - Нека да се върнем към ДНК на тонала...

- Да разгледаме още един важен момент - продължи Рада. - Как кълбата от възприятия се свързват помежду си? Реалната ДНК има формата на двойна спирала, която е извита по доста сложен начин. При това нуклеотидите се съединяват по двойки: аденинът с тимина, гуанинът с цитозина. Само така и по никакъв друг начин. Елементите от всяка двойка си съвпадат, както ключ и ключалка. Оказа се, че кълбата от възприятия се съединяват по сходен начин, поради което ДНК на тонала има доста сложна конфигурация. Когато преминаваме от една ситуация в друга, ние пътешестваме по ДНК на тонала - тоест преместваме се от едно кълбо на възприятия в друго. Обикновено този преход е линеен, по веригата между различните кълба. И ако ние искаме например да попаднем от първото кълбо в десетото, трябва последователно да посетим всички междинни кълба. Все едно са училищни класове: първи, втори и така нататък, до десети.

Но има надарени ученици, които се изхитряват да взимат за една година по два-три класа. Хакерите постъпват по същия начин: след като се ориентират в схемата на ДНК на тонала, те могат по най-краткия път да достигат до нужното им кълбо от възприятия. Иначе казано, да променят ситуацията по нужния им начин и така да реализират целите си. Обикновено хората полагат огромен труд, за да постигнат нещо. Те вървят почти опипом. Хакерите го правят по-просто и лесно - и то само защото познават устройството на мирозданието.

- Интересно - съгласи се Максим. - Но как конкретно да се премине от едно кълбо на възприятия в друго? На практика?

Рада му предложи:

- Помисли сам. Разполагаш с всички ключове, ще намериш схемата на ДНК на тонала в нашия архив. Обмисли това, за което говорихме, и опитай да приложиш модела на тази ДНК към света Около теб. Опитай да разглеждаш събитията не поотделно, а във връзка с други събития - като вериги! Размишлявай върху всичко това и постепенно ще започнеш да вникваш в нещата. Ще видиш колко тясно то е свързано с други теми, като например Пасианса на Медичите или картографията на съновиденията. Нали сънищата представляват кълба от възприятия и се подчиняват на същите закономерности, тоест - свързват се във вериги. В съновиденията можеш да намериш транзити, които да водят от едно кълбо с възприятия към друго. А след време ще откриеш такива транзити и в реала. Това е много интересна тема.

- Вярвам ти - рече Максим. - Благодаря ти, Рада! Ако възникнат въпроси, на които не мога да си отговоря, ще те потърся пак.

- Идвай винаги когато ти потрябвам - каза Рада.

Тази нощ Максим очакваше съновидения, но те не дойдоха. Не запомни дори нормалните си сънища.

Ала следващата нощ му поднесе изненада. Всичко започна с най-обикновен сън.

Той се разхождаше по стръмен речен бряг, като се опитваше да намери пътека надолу. В един момент изведнъж разбра, че може да лети. Вече искаше да се оттласне от края на пропастта и да се спусне плавно към водата, когато внезапно почувства, че някой го хваща за ръката.

Обърна се и видя Борис. Миг по-късно осъзнаването му надделя.

- Аз съм - каза Борис. Погледът му излъчваше странна светлина. - Нали обещах да ти покажа Поляната. Да вървим!

Речният бряг се превърна в мъгла и изчезна, а на неговото място се оказа горска поляна, изпъстрена с цветя. Беше широка около тридесет метра, наоколо й се издигаше плътна стена от храсти и дървета.

В самия й край растеше висок и широко разклонен кедър, а по-навътре Максим видя четири фино изработени скамейки. Скамейките образуваха квадрат и краищата им бяха на около метър разстояние един от друг. Върху едната седяха Рада и Океана, срещу тях се бяха настанили Айрис и непознат младеж, на вид около двадесет и пет годишен. Те разговаряха. Когато видя Максим и Борис, Океана приветливо им махна е ръка.

- Това е Поляната - каза Борис. - Нашето островче в нагуала. Трябва да се научиш да идваш тук без чужда помощ. Сядай!

Максим се приближи и протегна ръка на младежа:

- Привет, аз съм Максим!

- Чувах за тебе - отвърна той и се здрависа. - Аз съм Данила. Заповядай при нас! Максим седна на една от двете свободни пейки, Борис се настани до него.

- Харесва ли ти тук? - погледна го Рада.

- е е зле - кимна той. - Между другото, от какво са направени тези скамейки? - полюбопитства той, като прокара ръка по гладкия материал. - Пластмаса?

- Слонова кост - отвърна Рада. - По-точно, изглежда като слонова кост. А на практика... - Тя се усмихна.

- Разбрах - каза Максим. - Също илюзия? Тя поклати глава:

- Не съвсем. Всичко е по-реално, отколкото изглежда на пръв поглед. Освен това си има действителен прототип - истинска горска поляна. Запомнихме как изглежда и я възпроизведохме тук.

- Нима е възможно да се възпроизведе всяко цвете? -Максим се наведе и прокара ръка по тревата, докосна лайкучките до крака на пейката. - Да си откъсна ли една?

- Откъсни си - позволи му Рада. В гласа й звънна шеговита снизходителност. - Колкото до облика на поляната, всеки от нас внася нещо свое. В момента ти също участваш в този процес, твоите знания на биолог спомагат поляната да бъде детайлизирана на по-високо ниво.

- Таблиците за светоописание - досети се той.

- Точно така. Съзнанието ти достроява поляната до нужното ниво на достоверност и й придава реални черти.

- Ясно - кимна той. - Имате ли определено време за срещи тук?

- И да, и не. Обикновено идваме в полунощ. Но и да си легнеш по-рано или по-късно, винаги можеш да ни срещнеш. Просто трябва да имаш намерение да дойдеш на Поляната в полунощ и да се срещнеш с нас. Това е достатъчно.

Максим потърка чело, нещо не му бе ясно.

- Но нали, ако си легна по-късно, срещата вече ще е преминала? Данила се обади:

- Ключът е, че тук просто не съществува време. Поточно има, но не е свързано с нашето реално, земно време. Трудно е да се разбере, ала на практика това не предизвиква проблеми. Можеш да си легнеш дори сутринта, но пак да ни срещнеш тук в отминалата полунощ.

- Ами причинно-следствените връзки? - не отстъпваше Максим. - Ако узная нещо, което се е случило сутринта, а после дойда в изминалата полунощ на Поляната и ви съобщя? Тогава може да се събудите и да използвате информацията за събитие, което още не се случило реално.

Данила поклати глава:

- Нищо няма да стане. Тази поляна съществува във времето на нагуала. А нагуалът поддържа равновесие във всичко. Ако решиш да ни съобщиш нещо по този начин, тогава или няма да ни откриеш тук, или нещо ще ти попречи да дойдеш на Поляната.

- Добре, но ако издрънкам нещо, без да искам? Неволно?

- Не можеш да издрънкаш. Проблемът е, че се опитваш да боравиш с линейното течение на времето. Тук то е неприемливо. На определено ниво от йерархията е предварително известно, че ти нищо не можеш да издрънкаш. Смяташ ли, че Борис и Рада нямаше да ни предупредят за провала, ако имаха такава възможност? Но това не можеше да се случи, законите на причинно-следствените връзки са нерушими. От друга страна, тук е премахната забраната за линейното течение на времето и затова можем да се срещаме в точно определен момент.

- Това е точно ситуацията, когато нещо е трудно да се разбере, но въпреки това може да се използва - каза Борис. - По време на магия твърде често ще изпадаш в нея.

- Добре, но нали моментът на срещата винаги е нов? Следващата полунощ, пак следващата... Сега тук сме шестима, а утре - четирима или осмина. Някой идва, друг си отива. Излиза, че това не е един и същи момент.

- Прав си, така излиза - съгласи се Данила и всички се засмяха.

- От теб ще излезе чудесен теоретик - присмехулно се обади Айрис, която мълчеше до този момент. Пронизителният й поглед накара Максим да се стегне. - Вълнуват те дреболии, които въобще не интересуват нормалния маг.

- Да, но човек винаги се стреми да разбере нещата. Нима това е лошо?

- От разбиране до разбиране има разлика - възрази Айрис. - Ето любимият ти Кастанеда - в неговите описания има доста сложни неща, но тази сложност никога не надхвърля прага на разумната достатъчност. При него теорията винаги е свързана с практиката, помага й. Ние също се придържаме към това. От друга страна, сега се навъдиха сума ти лъженагуали. Тези човечета нищо не умеят, но поемат отговорността да учат другите. Печатат книги, някои Дори провеждат платени курсове, като забравят, че знанието не може да се предава срещу пари. Направо ми е отвратително да гледам подобни типове.

- Тия дни срещнах един такъв - добави Борис. - В съновидение. Но ако четеш книгите му, ще излезе, че е страхотен маг.

- Проблемът не е дори в това, че пишат книги - продължи Айрис. - Но мнозина от тях създават свои егрегори. Такъв човек може да не е никакъв маг, но формирането на собствен егрегор му дава реална възможност да запази своето „осъзнание" и след смъртта си. Всички подобни егрегори са построени върху един принцип: в тях лъженагуалът е цар и господ. Помагат му неколцина помощници. На всички редови членове на егрегора е отредена ролята на дойни крави. И накрая получават обикновена измама в красива опаковка. Лошото е, че мнозина хора не разбират това.

- А нима хакерите нямат свой егрегор? - попита Максим. - Нали мнозина се интересуват от вашите идеи?

- Въпросът не е дали съществува егрегор, или не - отвърна Айрис, - а какъв е той? Егрегорът на ХС представлява клетъчна структура, при нас няма и не може да има едноличен лидер. Някои са по-опитни, други с повече сила. Но това не е повод да се издигат над другите. Ние сме абсолютно равни. В егрегорите с лъженагуалите всички се подчиняват на своя гуру, новите идеи и наставления произлизат само от него. А клетъчният егрегор спомага за индивидуалното развитие на всички членове. При нас собствените изследвания са не право, а задължение. Изучаваш опита, който е натрупан преди тебе, и вървиш по-нататък, а после друг ще се вглежда в опита от твоите изследвания.

- Стана дума за теорията - напомни Океана. - По принцип не виждам нищо лошо в нея. Според мен, ако някой анализира старателно всичко, толкова по-добре. Не съм ли права?

- Рада да каже - махна е ръка Айрис. - А аз трябва да вървя, налага се да свия перките на един нахалитет! Довиждане! - Тя се усмихна чаровно, стана от пейката и изчезна.

- Не завиждам на въпросния нахалитет - каза Рада и околните се засмяха. - Но ако говорим за теорията, нещата не са толкова прости. От една страна, теорията ни е необходима, за да имаме някакви отправни точки. От друга, когато се опитваме да обясним логично света на магията, само увеличаваме инвентарния си опис. Ако вземем предвид, че маговете е всичка сила се опитват да излязат от рамките на описанието на реалния свят, тогава увеличаването на инвентарния опис е много вредно - понеже, вместо да разрушим този свят, ние само го стабилизираме. Затова трябва да се спазва деликатен баланс: от една страна, теорията ни е необходима, тъй като не можем без някакво описание на света. От друга страна, магът винаги осъзнава, че всичките му знания на практика не струват нищо. Той вярва без вяра. Магът отделя на теорията точно толкова внимание, колкото е необходимо - и нищо повече.

- Едно и също ли са инвентарният опис и таблиците за свето описание? - попита Максим.

- Донякъде - каза Рада. - Бих казала, че инвентарният списък влиза в таблиците на светоописанието, това е целият излишен багаж, който трупаме в съзнанието си. Колкото до таблиците на светоописанието, те засягат по-високо ниво. Да вземем за пример един компютър: в него има някакви данни и операционна система. Данните - това е инвентарният опис. А операционната система - таблиците на светоописанието, които отговарят за самото функциониране на системата, за нейните параметри. И когато говоря за нови записи в таблиците на светоописанието, имам предвид придобиването на конкретни реални умения - тоест промяна в настройките на операционната система. Затова едно е да запишеш в инвентарния опис знанието, че човек може да се прехвърля през портали, а съвсем друго - да внесеш в таблиците за светоописание запис, който да позволи това на практика.

Например телевизор и детето срещу него - обади се Борис. - Уж има телевизор, но мама и татко не позволяват да се включва. Само понякога, и то за анимация. След две-три години ще му позволят да включва сам телевизора, но все пак не може да гледа, каквото си иска, например еротика. Чак когато достигне определена зряла възраст, ограниченията ще паднат. Така е и с таблиците за светоописание: отначало или никакви чудеса, или само понякога, сетне все по-често - докато обикновеният човек се превърне в маг.

- Просто не забравяй, че излишъкът от размисли е много вреден, а всяка теория е само начин за привличане на вниманието ни - продължи Рада. - Истината е като крайъгълен камък - дори да я извадим на светло, в края на краищата ще се озовем само пред купчина развалини. Затова маговете, които са във висша степен практични същества, отделят на теорията точно толкова внимание, колкото е полезно - но не повече.

- Въобще страхувай се от данайците, които ти носят дарове - каза Борис. - Намеквам за онези, които ще ти пълнят главата с празни умувания. Веднага пращай такива „авторитети" по дяволите - и всичко ще е наред! Ако в един момент и ние ти омръзнем с поученията си, прати и нас там!

Данила погледна внимателно Максим:

- Мисля, че му е достатъчно. Съвсем ще му прегреят реотаните.

- Хапнахме - и по килиите! - с готовност се отзова Борис. - Пикникът завърши, всички са свободни.

На сутринта Максим смътно си спомни, че е бил на Поляната. Със съжаление констатира, че изобщо не помни сънища, което силно го дразнеше. Стана от леглото, облече се и тръгна към банята.

Вече се миеше, когато в съзнанието му се мярна първият неясен образ. Замря с четката за зъби в уста и се опита да не пропусне, да не изплаши посетилото го видение. Улови се за някаква нишка от спомен - и това се оказа достатъчно, за да извади цялата картина от небитието.

Осъзнаването на факта, че е бил на Поляната, при това не сам, хвърли Максим в истинска еуфория. Той не помнеше всички подробности от разговора, но все пак цели откъси от казаното изплуваха в паметта му. Теорията, егрегорите, таблиците на светоописанието... Докато се бършеше с кърпата, реши, че непременно трябва да запише всичко.

На закуска в трапезарията изслушаха внимателно разказа му за срещата на Поляната.

- При теб всичко върви добре - каза Борис. - Продължавай в същия дух и не разсъждавай прекалено върху успехите си. Възприемай ги като нещо, което се подразбира от само себе си, без излишни емоции! Иначе ще изчезнат като дим.

След закуската Максим тръгна към гората да изпълнява верига на ПМ, този път собствена - все пак беше успял да я състави, е което се гордееше. Но този път нямаше успех. Наложи се на другия ден да повтори всичко. Отново същото - веригата въобще не искаше да се подреди. Третият опит също не успя.

Все пак упоритостта му беше възнаградена. След като в събота сутринта изпълни четвъртата верига, се завърна в резиденцията и скоро със задоволство почувства първите признаци за промени в съзнанието си.

Всичко беше същото, както и миналия път, но с тази разлика, че промененото състояние на съзнанието не изчезваше.

Цял ден другите се шегуваха с него, а Океана го нарече сомнамбул. В отговор той само се усмихваше. По време на вечерята цялото му внимание беше насочено към храната - това предизвикваше смеха не само на останалите, но и неговия собствен. Беше доста любопитно да наблюдава как действа вниманието му в състояние на спрял вътрешен диалог. То цялото се беше концентрирало тук, в едно място. За вечеря имаше млечна каша -Максим гребваше с лъжицата, гълташе и вниманието му послушно проследяваше всички тези действия, без да се отклонява към нищо странично.

След вечерята гледаха филм с Джим Кери в главната роля. Максим седеше на дивана, като чувстваше странна нереалност във всичко, което ставаше. Действително напомняше сън, и то в такава степен, че по едно време се опита да вкара ръката си във възглавницата, за да провери доколко е реална. Ръката му не премина през нея - и това го убеди, че все пак не спи.

Филмът свърши и той се качи в стаята си. Трябваше да поработи върху картографирането, но нямаше желание. Искаше му се само едно: тишина. Всяка мисъл сега предизвикваше само неприятни чувства, защото го тревожеше и нарушаваше покоя, който го беше обгърнал. В края на краищата седна до стената и подложи възглавница зад гърба си. Хвърли сухия кестен върху пода отпред. Той се търкулна встрани, но не му се ставаше, за да го прибере.

Максим съзерцаваше кестена повече от час. Понякога зрението му се замъгляваше и започваше да му се гади. Налагаше се да спира поглед върху отделни предмети и да диша усилено, за да дойде на себе си. Накрая всичко това му омръзна и малко преди полунощ легна да спи.

Когато сутринта се събуди, най-напред прецени състоянието си. Мислите му все още блуждаеха, но все пак застрашителната тишина от вчера се бе разпръснала. Наплиска се със студена вода и се почувства почти нормално.

Усещането, че се е случило нещо извънредно, го връхлетя още по време на гимнастиката в спортната зала, но той се въздържа и не зададе никакви въпроси. Това се оказа лесно - съзнанието му все още носеше следи от мъгливата тишина. Напълно се проясни чак по време на закуската.

- Рада успя да разбере нещо важно - каза Борис в отговор на въпроса на Океана. - Мисля, че сама ще разкаже.

- На седемнадесети август Крамер ще почива две седмици на Черно море - тихо каза Рада. - Установих къде точно.

- Това означава, че имаме реален шанс да си разчистим сметките с него - добави Денис. - Засега не сме решили как точно. Аз и Роман бихме желали сами да изпълним това. Борис е против. Иска му се да устрои рицарски двубой.

- Не съм против - възрази Борис. - Но искам да обмислим всичко. Може да нямаме втори такъв шанс.

- Как разбра това? - обърна се Максим към Рада.

- В съновидение - отвърна тя. - Успях да се добера до един от помощниците на Крамер. Най-хубавото е, че той не помни нищо за нашия разговор.

- С удоволствие ще се изкъпя в морето - замечтано каза Океана. - Нали ще ме вземете със себе си?

- Да, но на кого ще оставим дома? - попита Роман, който дотогава беше мълчал. Разнесе се смях, само Океана остана сериозна.

- Не е честно - обидено каза тя. - Може поне веднъж да ме вземете.

- Оксана, самите ние не знаем кой къде ще замине - започна да обяснява Борис. - Все още имаме време, за да обсъдим всичко. Ако помощта ти е необходима, ще заминеш. Но ако е излишна, ще останеш, не ни трябва глупав риск. Колкото до къпането в морето, обещавам ти го във всички случаи! Океана не каза нищо, но по израза на лицето й Максим разбра, че е недоволна.

Досега Максим не беше виждал Черно море. Пристигнаха в Геленджик заедно е Борис. Роман и Денис бяха тук вече от пет дни, малко по-късно към тях се присъедини Айрис. Наеха малка къща на два километра от морето, цялата увита в лози. Местността беше много приятна, Максим завидя на тукашните жители.

- Върви им - каза той вечерта, когато се събраха пред телевизора. - Къпят се и загарят на воля. Югът винаги е за предпочитане, не обичам студа.

- Едва ли някой го обича - съгласи се Борис. - Колкото до морето, уверявам те, че местните жители се къпят по-рядко в него от летовниците. Обзалагам се, че мнозина от тях не влизат с години в него.

- Хората не ценят това, което имат - добави Айрис. -Когато красотата е под носа ти, бързо омръзва.

Скоро разговорът се насочи към по-сериозни теми. Денис разстла върху масата схема, начертана върху картон, после за всеки случай увеличи звука на телевизора.

- Къщата се охранява от приблизително десет души -той посочи с молив центъра на схемата. - По периметъра има ограда от ковано желязо, висока почти три метра. Върховете на отвесните пръти са заострени. Поставена е сигнализация. Подходите се контролират с видеокамери, има и двойка обучени кучета.

- Ротвайлери - уточни Роман. - Срещата с тях е крайно нежелателна.

- Стаята на охраната е на първия етаж, ето тук - Денис отново докосна схемата. - Отвън винаги дежурят не по-малко от двама души, които се сменят в десет часа вечерта, в два след полунощ и в шест сутринта, после в десет сутринта и така нататък. Западната, южната и източната граница на парцела граничат със съседните дворове. Входът е откъм север, на това място. Голямата врата е автоматична. Единичната също е заключена. Поставени са няколко видеокамери, включително и две за нощно виждане. Около веднъж на час, без строго разписание, пазачите обхождат територията - понякога двама, понякога само един. През останалото време предпочитат да седят в будката до входа. По всички прозорци има решетки, на балконската врата - също. Терасата е с изглед към морето. Като цяло охраната е организирана добре.

- Крамер трябва да дойде довечера - добави Борис и погледна Айрис. - Теб те познава, затова се постарай да не го срещаш.

- Ако не ме познаваше - усмихна се Айрис, - щях да го докопам и без вас.

- Защо всичко не се извърши на плажа? - попита Максим. - Щом е дошъл на море, все някога ще се изкъпе.

- Максим, важно е не просто да се доберем до Крамер, но и после да се оттеглим - обясни Денис. - С Крамер ще дойде личната му охрана, а те са опитни. Хващам се на бас, че той ще се пече на някой закрит частен плаж, а в морето постоянно ще го придружават двама водолази. Във вилата той ще се чувства в безопасност - затова именно там ще се опитаме да се доберем до него.

- Добре, но не може ли просто да се появим в стаята му? - попита Максим. - Нали две секунди са достатъчни. Денис погледна Борис и го остави да отговори на въпроса.

- Не е толкова просто - рече Борис. - Първо: забравяш, че Крамер също е маг. Когато се намира в стаята си, той де факто е нейният господар. Става дума не за банална собственост, а за контрол върху пространството. По-просто казано, вниманието на Крамер няма да ми позволи да отворя портала... някой път ще ти обясня по-подробно. Второ: нямам опорни точки във вилата, защото ми е непозната, следователно не мога да се появя там чрез този похват. Трето: не мога да вляза и чрез съновидение - забравяш стражите, а тези твари няма да позволят да се промъкна във вилата откъм фините нива. Налага се просто да влезем в нея.

Денис посочи картата:

- Най-добре е откъм съседния двор. Там живее възрастно семейство, в единадесет вечерта вече спят. Имат куче, но е вързано, освен това е от другата страна на къщата. Ако прережем два пръта в оградата, можем да се промъкнем. После трябва да се премине покрай басейна, но това ще стане с пълзене зад храстите, защото този участък се контролира с видеокамера. При пейката ще се изправим и покрай стената ще достигнем балкона. После вече е лесно.

- А кучетата? - попита Максим.

- Те ще изядат теб или мен - отговори Денис. - Но Борис ще мине спокойно.

- Имам договор с кучетата - каза Борис. - Аз не им обръщам внимание, нито те на мене.

- А сериозно казано? - Максим го погледна изпитателно.

- Сериозно казано, просто няма да ме забележат. Максим искаше да разбере как става това, но Айрис го изпревари.

- Виж! - каза тя и го погледна насмешливо. - Това е пръстен. - Свали го от пръста си, върху него имаше малък брилянт. - Слагам го върху дланта си, свивам я. Разтварям я. Къде е пръстенът?

Дланта й беше празна. Но това изобщо не го учуди.

- В другата ръка - каза той. - Стар фокус.

- Нима? - усмихна се иронично Айрис. - Погледни дланта ми!

Той се взря, но там нямаше нищо. Но изведнъж трепна: върху дланта й се почувства движение и след миг Максим видя пръстена.

- През цялото време той си беше тук и никъде не е изчезвал - каза Айрис. - Просто ти не го виждаше. Точно така и Борис ще се скрие от кучетата - те ще видят само онова, което им бъде позволено.

- После ще ми разкажеш как направи това с пръстена -помоли Максим. Другите се разсмяха.

- Може и да ти разкажа - изгледа го с насмешка Айрис.

- Ако съм в настроение.

- Кучетата не могат да му попречат - каза Денис. - Аз пък ще му обясня как да отвори балконската врата.

- Ами после? Там, във вилата? - попита Максим и веднага съжали, стори му се, че въпросът му прозвуча некоректно.

- После ще имам сериозен разговор с Крамер - тихо отговори Борис. - Тогава ще видим кой колко струва.

В самотния осветен прозорец тихо почукваше пеперуда. Този звук отклоняваше вниманието, затова мъжът зад бюрото се надигна и спусна тежката, плътна щора. После извади цигара, запали, без да бърза, и излезе на балкона.

Луната пробиваше облачната пелена, а тихият ветрец едва-едва поклащаше върховете на дърветата. Беше задушно, дори настъпилата нощ не донесе желаната прохлада. Облегнат на перилата, човекът мълчаливо пушеше и мислеше за утрешния ден. Дори по време на почивката трябваше да работи, защото след завръщането си отново щеше да се отчита пред Дагс.

Долу се чу тихо жужене, стъкленото око на видеокамерата обхождаше полумрака в двора. Мъжът хвърли угарката и влезе обратно, като внимателно затвори балконската врата. Спря до бюрото и известно време постоя така -не му се работеше. Хвърли поглед към стенния часовник, внимателно събра книжата, приближи се до стената, отметна ъгъла на килима върху нея и ги остави в малкия сейф. Отиде до голямото легло, включи нощната лампа и угаси полилея. После се съблече и влезе бос в банята, откъдето скоро се чу плисък на вода и доволно пръхтене.

После мъжът с удоволствие се избърса с хавлията и критично се взря в огледалото. Остана доволен, затова само почеса брадичката си, угаси лампата и се върна в спалнята.

Върху стената до леглото висеше стара, грубовата теракотена маска. Мъжът я погали нежно, прошепна й няколко думи - докато тя беше с него, той не се страхуваше от нищо. Легна си, взе от масичката книга със скъпа подвързия и я отвори на отбелязаната страница.

Внезапно трепна, защото чу тихо припукване. Погледна към маската. И пребледня.

Пред очите му тя се покриваше с гъста мрежа от ситни пукнатини. Сетне една по-широка цепнатина я пресече цялата, парчето се отчупи и падна върху завивките.

Мъжът извика.

Стана тихо. Той се боеше да помръдне и напрегнато се вслушваше в полумрака наоколо. Започна бавно да се надига.

Протегна ръка към бутона на алармената система. Но не успя да го натисне.

Въздухът изведнъж стана гъст и плътен, а в ушите му зазвъня. Една от витите метални пръчки на леглото се раздвижи. После се разгъна, като стоманено пипало обхвана мъжа за гърлото и го притегли към таблата на кревата. Мъжът захърка, опитваше да се освободи и да извика за помощ, но пръстите му безпомощно стържеха по оживялата стомана.

- Готов ли си? - попита някой съвсем наблизо, тихо и спокойно. Човекът, който се мяташе отчаяно, замря.

До леглото стоеше фигура в черни дрехи. Лицето й беше покрито с плетена качулка. Стоманената примка се разхлаби леко и жертвата най-сетне успя да си поеме въздух.

- Времето ни е малко. Питам: готов ли си? - Стоящият пред него добре разбираше какъв ужас изпитва мъжът, който се тресеше от страх. Бавно, сякаш нямаше закъде да бърза, свали качулката от лицето си.

Мъжът в леглото потрепера:

- Слай... - гласът му беше слаб и прегракнал. - Ти ли си? Моля те, пусни ме... Ще направя всичко, което поискаш... Не ме убивай...

Убиецът беше кръстосал ръце върху гърдите си. Погледът му стана по-твърд. Откъм таблата на кревата се протегна още една стоманена пръчка, която плавно се изпъна и застина пред посивялото от страх лице на мъжа. Върхът й се удължи и се превърна в наточено острие.

- Да те пусна? А какво можеш да ни предложиш?

- Всичко мога... Всичко... Документите са в сейфа зад килима... Там има ценни неща... за Легиона... и за вас... Вземи всичко... Адреси, имена... Ще останеш доволен. Пощади ме! - гласът на човека трепереше, той не откъсваше поглед от полюшващото се пред очите му стоманено жило.

- Трябва да помисля. Шифърът? - гласът на убиеца омекна, острието леко се отдръпна от лицето на жертвата.

- Тридесет и две! Тридесет и три! Тридесет и пет!

- Добре, вярвам ти. Но има още един проблем.

- Какъв проблем?

- Дана - произнесе убиецът и това име накара мъжа да изкрещи.

Стоманената пръчка обви и стегна гърлото му - така приглушеното му хриптене не можеше да бъде чуто от охраната на долния етаж.

- Та какво да мисля за Дана?

- Не бях аз. Беше Яна, питай нея! - отчаяният мъж заплака.

- Но нали ти я изпрати? - В гласа на убиеца звънтеше метал.

- Аз, но и на мен ми заповядаха. Дагс ми заповяда!

- Сега вече лъжеш. Информацията за куриера е стигнала само до тебе. Решението си взел ти. Искал си да се подмажеш, боклук такъв!

Недей, прости ми! Не знаехме, че Дана ще е там... Аз ще ви свърша работа, ще ви бъда полезен... Известни са ми много неща!

- Не ми трябват твоите знания. Дошъл съм за живота ти. Не за друго, а за живота ти! - Новодошлият произнесе тези думи бавно и отчетливо, като му даваше възможност да осъзнае напълно фаталната неизбежност на това, което щеше да се случи. - Времето ти изтече. Усмихни се за сбогом!

Лицето на убиеца отново се напрегна, жилото пред лицето на жертвата хищно затрептя.

Подивелият от страх човек отчаяно се замята. Стоманеното острие леко се отдръпна назад, сетне се поклати, избирайки целта. С хрущене проби челото и се впи дълбоко в главата му.

Тялото на жертвата потръпна, изви се като дъга, после се отпусна и омекна. Стоманените бичове, изпълнили мисията, се завърнаха, без да бързат, по местата си върху таблата на леглото.

Мъжът беше мъртъв.

Убиецът отиде до сейфа, набра шифъра и сложи всички документи в приготвената черна чанта, като остави недокоснати пачките банкноти върху горното рафтче. Огледа внимателно стаята, нахлузи качулката, отиде до балкон-ската врата, отвори я и безшумно се плъзна навън. Там изчака, докато окото на видеокамерата бавно отпълзя встрани.

Прескочи перилата. И се разтвори в душния нощен въздух. Все така пееха щурците, жълтееше бледата луна, но нищо не напомняше за сянката, изчезнала в мрака на нощта.


Каталог: PICTURE -> FILE
PICTURE -> Наредба №39 от 26 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции
PICTURE -> Конкурс за 2014 година 25 000 balkan documentary center
PICTURE -> Наредба №1 от 9 февруари 2015 Г. За изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения
PICTURE -> Сесар Милан или Сийзър Милан – както предпочитате – e име, познато на мнозина от седемте сезона на риалити шоуто на National Geographic „Говорещият с кучета”
PICTURE -> Japanese Style Decorating with Asian Colors, Furnishings & Designs
PICTURE -> Как изглежда канадското ескимоско куче
FILE -> С господарите на кармата
FILE -> 200–те топ принципа на успеха


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница