Програма за космически изследвания и осъществяване на дейности по нейната реализация

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ 3-4 стр.

Цел на Националната програма за космически изследвания (НПКИ) 4-5 стр.

Основни национални програмни проекти за периода 2008-2013 г. 6 стр.

Кратко описание на националните програмни проекти 6-8 стр.

Задачи на НПКИ 8 стр.

Дейности за постигането на целта на НПКИ 8-9 стр.

План на действията за изпълнение на НПКИ 10-45 стр.

Изпълнение на НПКИ 45 стр.

Източници на финансиране 45 стр.

Финансиране 46 стр.

Необходими финанси за периода на изпълнение на НПКИ. Общо финансиране за периода 2008-2012 г. 47-48 стр.

Съдържание и пояснения към същността на всяка характерна област на изследване, включително мотивите за включване

Обзор на стратегическите моменти в НКПИ, които отговарят на всяка област

Основни международни кооперации

Фундаментални космически изследвания

Приложни космически изследвания

Аерокосмически технологии и трансфер

Обучение и човешки ресурси


ВЪВЕДЕНИЕ
Националната програма за космически изследвания /НПКИ/ представлява обща, гъвкава и обобщена структура, на основата, на която Република България изпълнява своите космически дейности, използвайки най-ефективно своите възможности.

Програмата обхваща кратък обзор на текущите и бъдещи активности на всички институции, включени в следващите 5-10 години /Приложения 2 и 3/. Разглежда се периода 2008-2013 г. в съответствие с намерението на Република България да кандидатства за асоцииран член на Европейската космическа агенция /ЕКА/, който продължава максимум 5 години, а също и в съответствие с петгодишния финансов план на Европейския съюз /ЕС/. Поради факта, че ние сме членки на ЕС, програмата ни ще трябва да бъде синхронизирана с Европейската космическа програма, която ще влезе в действие от 01.01.2008 г. /Кратък обзор на основните приоритети пред Европейската космическа наука виж в Приложение 1/.

Целта на създаването на НПКИ се състои в това да осигури механизъм, чрез който основните участници да могат да синхронизират и обединят своята дейност за по-ефективна реализация на поставяните задачи от национален и международен характер.

Съдържанието на Националната програма за космически изследвания, както и методите на нейното изпълнение, периодически ще се обсъждат и обновяват чрез консултации и обсъждания в съответствие с национални и международни ангажименти.

НПКИ използва общите приоритети в осъществяването на индустриалната политика, а ролята и задълженията й са в съответствие с националните и международни ангажименти.
Национални участници в програмата
Българска академия на науките е основен изпълнител в НПКИ, която отговаря за създаването и реализацията на дългосрочни и перспективни програми и решава задачи, поставяни в съответствие с европейските и национални потребности и приоритети /Приложение 2/. В реализацията на програмата активна роля играят нейни институти, а именно:

Институти, основни носители на традициите и тематиката:

• 
  Институт за космически изследвания (ИКИ);
  
• 
  Централна лаборатория по слънчево-земни въздействия (ЦЛСЗВ).
  

• 
  Геофизичен институт (ГИ);
  
• 
  Институт по електроника (ИЕ);
  
• 
  Институт по океанология (ИО);
  
• 
  Институт по астрономия (ИА);
  
• 
  Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ);
  
• 
  Централна лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ);
  
• 
  Институт по металознание (ИМ);
  
• 
  Институт по механика (ИМех);
  
• 
  Институт по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ).
  

• 
  Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА);
  
• 
  Министерство на околната среда и водите (МОСВ);
  
• 
  Министерство на транспорта (МТ);
  
• 
  Министерство на образованието и науката (МОН);
  
• 
  Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ);
  
• 
  Министерство на вътрешните работи (МВР);
  
• 
  Министерство на отбраната (МО);
  
• 
  Министерство на земеделието и продоволствието (МЗП);
  
• 
  Министерство на здравеопазването (МЗ);
  
• 
  Министерство на външните работи (МВнР);
  
• 
  Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).
  

Целта на НПКИ е прилагането на националната и европейска космическа политика, да утвърждава и разширява позициите на Република България в областта на космическите изследвания и да използва и прилага достиженията в полза на обществото и икономиката.

Приоритети направления на НПКИ

На основата на задълбочен анализ на европейските и световни насоки в космическите изследвания, националния научен потенциал и извоювани определени международни позиции, а така също отчитайки нуждите на икономиката и на обществото като цяло, са определени следните основни приоритетни направления на НПКИ /Приложение 1 и 2/:

• 
  Фундаментални космически изследвания;
  

- Дистанционно изследване на Земята и планетите

- Космическа биология и медицина

- Космическо материалознание

- Микрогравитационни космически изследвания

• 
  Приложни космически изследвания;
  

- Космически информационни и навигационни системи

- Метеорологични изследвания и мониторинг на базата космически технологии

• 
  Аерокосмически технологии и трансфер;
  

- Бордови измерителни и компютърни системи

- Стабилизирани платформи

- Безпилотни самолети и хеликоптери

• 
  Образование и човешки ресурси.
  

- Центрове за подготовка на ученици и студенти

Приоритетните направления на НПКИ са представени в графична форма на Фигура 1.




Основни национални програмни проекти

за периода 2008-2013 г.

Без да се намалява ролята на всички по-горе изброени научно-изследователски направления, отчитайки настоящото икономическо състояние на страната, а така също и оптималното и вписване в Европейската космическа програма, Република България ще насочи усилията си в следните два основни национални проекта:

1. 
   Асоцииране на Република България в Европейската космическа агенция и участие в нейните научно-изследователските програми и проекти.
   
2. 
   Създаване на Национален космически сегмент чрез микроспътникови платформи и съответната наземна инфраструктура за програмата на ЕС и ЕКА - GMES.
   

По този национален проект се предвижда Република България да се включи в пет годишната програмата на ЕКА ( Plan for European Cooperation State- PECS - План за европейска кооперация), създаден специално за новоприетите членки на Европейския съюз, съобразен с тяхното икономическо състояние и предвиждащ следното:

–След подписването на двустранното съглашение между съответната страна и ЕКА се внася годишна вноска в размер на 1200000 евро. Тази сума е своеобразен „куверт” за новите кандидат членки, а именно научно- изследователските национални проекти приети и включени в програмите и мисиите на ЕКА изцяло се финансират от тази внесена сума. Така, че в зависимост от активността на съответната страна възвращаемостта може да достигне до 100% и повече. В същото време, ако съответната страна не успее да изразходва съответните средства, те се пренасят за следващата година. Този механизъм гарантира финансовото покритие на националните ангажименти към и в ЕКА.

–Чрез членството ни в програмата PECS страната ни, чрез конкретни научни и практически ангажименти ще се интегрираме към структурите на ЕКА. Пет годишният период е необходим за сработването със звената на агенцията и създаването на научно-изследователски колективи по нормативите на ЕКА.

–Приоритетните направления на НПКИ са формирани точно по структурата на ЕКА, така че всички задачи предложени за изпълнение през проектния пет годишен период ще бъдат предложени пред съответните експерти на ЕКА за оценка и евентуално включване в научно-изследователските планове на Агенцията. Като резултат от тази процедура ще бъде определен реалния размер на финансирането на един или друг проект. В този смисъл предложения списък от задачи и проекти от различни колективи е отворен, тъй като в хода на асоцииране в ЕКА ще възникват нови проекти, а други ще бъдат сериозно модифицирани.

–Участието в този национален проект изисква кадрово обезпечаване, а именно подготовката на високо квалифицирани млади учени в различни области на природо-математическите и инженерните науки.

Включването на Република България в 15-годишната програма на ЕС и ЕКА - GMES е от жизнена важност за националната икономика и сигурността на населението. Това е мащабна международна програма на ЕС и ЕКА, която има за цел чрез интеграция на средствата за мониторинг, базите от данни (съществуващи и настоящи), средствата за моделиране и интерпретиране, да се получи възможно най-доброто за сигурността на Земята и хората. Този съвременен интерактивен подход на взаимодействие между наука, технологии и потребители изисква максимална интеграция в решаването и поставянето на задачи. GMES е по принцип практическа програма по-пряко свързана с държавните орган с определени компетенции, а българската наука е “необходимия и достатъчен интерфейс”, за да може космическите и аерокосмическите данни да достигат до крайния потребител, а също и до проблемите на обществото и икономиката, за да могат те да бъдат формулирани като научни задачи. Независимо от факта, че космическите изследвания са само част от програмата GMES, те трябва да се превърнат в естествен обединител. Наблюдението на Земята се явява съществена част от програмата GMES, но това не решава в пълнота поставените от нея задачи.

Създаването на Национален космически сегмент на основата на микроспътникови платформи ще обезпечи свободния достъп до Европейските космически бази данни, което е от изключителна важност за оперативната работа на компетентните органи при екстремални условия, а така също за прилагането на космическите информационни технологии за целите на обществото. Микроспътниковите платформи са от изключителна важност за страни като Република България. Натрупаният дългогодишен опит в областта на информационните технологии и космическото приборостроене позволява бързо да се усвои чуждия опит и дава възможност на нашата страна за създаване на национални микроспътници. Предоставянето на спътникови данни от националните микроспътници на потребители извън пределите на Европейския Съюз ще осигури бърза възвръщаемост на вложените средства. Наземната инфраструктура за националните микроспътници ще включва изграждането на приемни станции за обработка, интерпретация и прогностика с използването на спътникови и наземни наблюдения за целите на GMES. Ще се създаде и национална информационна система обезпечаваща интерактивен режим за пренос и достъп до получаваните данни от потребителите, която ще беде интегрирана в общоевропейската система.

Създаването на Национален космически сегмент и изграждането на съответната наземна инфраструктура дава възможност за бърза възвращаемост на вложените национални средства, чрез участие в крупни задачи по GMES. Системата Микроспътник-Наземна инфраструктура, като се има предвид глобалния и трансграничен характер на повечето проблеми залегнали за решаване пред GMES, може да се превърне в основа за създаването на Регионална система за мониторинг на околната среда и сигурността.

Поради синергетичния характер на програмата GMES много от предлаганите проекти ще могат да се финансират и по двата национални проекта. Също така Националния космически сегмент ще може да бъде използван и като спътников ресурс на ЕКА за решаването на задачи извън GMES, което ще привлече и други страни участници в този проект.

Създаването на Национален космически сегмент и съответната наземна инфраструктура включва в себе си и създаването на съответния кадрови научно-технически потенциал, а именно кадри в природо-математическите, информационните, геоинформационните и инженерните науки.

• 
  Подобряване на националната и регионална безопасност, посредством мирното използване на постиженията от космическите изследвания;
  
• 
  Разширяване на сътрудничеството и съвместната работа с водещите космически организации и национални агенции като: COSPAR, IAF, IGBP, NASA, PAKA, ESA, NASDA, CNES, DLR, ISRO при инициирането и изпълнението на големите международни космически проекти и програми;
  
• 
  Сътрудничество с ООН и по-специално с Отдела за космически изследвания, включително и за изпълнение на решенията на UNISPACE III;
  
• 
  Внасяне на принос в развитието на информационното общество;
  
• 
  Развитие и прилагане и трансфер на нови космически технологии;
  

• 
  Подготовка, съвместно с Министерство на външните работи, на необходимите документи за приемането на България като асоцииран член на EКА;
  
• 
  Непосредствено участие в работата и решаването на проблеми в Научно-техническия подкомитет на ООН и Комитета по Космоса на ООН;
  
• 
  Участие в Юридическата подкомисия на Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство.
  

• 
  Участие в международни космически програми, в мисии и разработка на нови фундаментални и напредничави проекти в европейските и световните космическите изследвания чрез мрежите на ЕКА и по 7 – ма Рамкова програма (7FP) на ЕК;
  
• 
  Иницииране на нови национални научни програми и проекти и разработване на необходимите апаратни системни средства за осъществяването им;
  
• 
  Разработване на технологии за нуждите на изследването и усвояването на Космоса и авиацията, на основата на разширеното сътрудничество и коопериране със сродни институти и фирми;
  
• 
  Създаване на възможности за ускорен технологичен трансфер на космически методи, апарати, данни, резултати и технологии в различни области на икономиката и практиката и за нуждите на бизнеса включително малки и средни предприятия;
  
• 
  Осигуряване на достъп на широк кръг потребители до данните и резултатите, получени от космически програми, с цел тяхното широко внедряване в различни области на науката и практиката, интерпретация на получаваните огромни обеми от данни и многоканални изображения;
  
• 
  Изучаване на влиянието на космическите явления върху работата и надеждността на космическите и наземни технологични системи и върху здравето и работоспособността на човека;
  
• 
  Създаване и развитие на центрове за работа с експерти, специализиращи се в космическите изследвания и свързаните с Космоса дейности;
  
• 
  Разработка и използване на микроспътникови платформи за фундаментални и приложни космически изследвания;
  
• 
  Създаване на Национален космически гео-информационен център, интегриран в информационната система по GMES за приемане данни, обработка и разпространение на информацията до заинтересуваните ведомства, институции и предприятия и до местните органи на самоуправление;
  
• 
  Разработване на концепция за още по-широко използване на резултатите от космическите изследвания при обучението и подготовката на ученици, студенти и добре мотивирани за научни изследвания специалисти.