Програма за междурегионално сътрудничество interreg ivc глава Приоритетни оси Въведение стр. 44/45 …



Дата24.04.2017
Размер76.16 Kb.



Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Главна дирекция “Програмиране на регионалното развитие”


Кой може да кандидатства?
Из:

ПРОГРАМА ЗА МЕЖДУРЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО INTERREG IVC
Глава 5. Приоритетни оси
5.1. Въведение

стр. 44/45



Бенефициенти са публични власти и организации, чиито разходи се разглеждат като публични разходи в съответствие с член 2, алинея (5) от Регламент (ЕО) 1083/2006. Това особено се отнася за организациите, действащи в съответствие с директива 2004/18/EC. Съответният текст гласи:

Публичноправен орган“ е всеки орган:1:

а) създаден със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер;

б) който е има юридическа правосубектност и е

в) финансиран в по-голямата част от държавата, регионалните или местни органи или други публичноправни органи; или е под управителния надзор на тези органи; или има административен, управителен или надзорен съвет, повече от половината членове на който са назначени от държавата, регионалните или местни органи или от други публичноправни органи.”

Частният сектор (т.е. стопанските организации) е целева група – особено, когато става въпрос за темите в рамките на Приоритетна ос 1, която е насочена към въпроси, свързани с конкурентноспособност и малки и средни предприятия – и могат да участват в проекти за своя сметка. Освен това, частният сектор може да бъде подизпълнител на партньорите и да извършва услуги или да подпомага при изпълнението на определени дейности, което е обект на правилата за възлагане на обществени поръчки. Проектните предложения, в които участват национални, регионални или местни власти, или в чиито партньорства тези власти са добре и подходящо представени, ще бъдат разглеждани с приоритет в процеса на подбор. Програмата насърчава кандидатите да включват в своите проекти подходящите и компетентни органи на властта, за да се увеличи до най-голяма степен въздействието на тази програма върху регионалните и местните политики в Европейския съюз.

Водещите партньори могат да са от:

- 27-те държави членки на ЕС;

- Норвегия и Швейцария в добре обосновани случаи и при условието, че тези държави подпишат спогодба с управляващия орган, определяйки финансовите отговорности и задължения. Те също трябва да създадат система за контрол, еквивалентна на тази в държавите членки. Всички средства от ЕФРР, преведени от сертифициращия орган на норвежкия или швейцарския водещ партньор трябва да бъдат преведени напълно и без забавяне към съответните партньори от ЕС. В наръчника по програмата ще бъде отбелязано коя от тези държави изпълнява тези условия.

Из:


ДИРЕКТИВА 2004/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 31 март 2004 година



относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки

ДЯЛ I



ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ
Член 1

Определения

9. „Възлагащи органи“ са държавата, регионалните или местни органи, публичноправни органи или асоциации от един или няколко такива органи или един или няколко публичноправни органи.


Публичноправен орган“ е всеки орган:

а) създаден със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер;

б) който е има юридическа правосубектност и е

в) финансиран в по-голямата част от държавата, регионалните или местни органи или други публичноправни органи; или е под управителния надзор на тези органи; или има административен, управителен или надзорен съвет, повече от половината членове на който са назначени от държавата, регионалните или местни органи или от други публичноправни органи. Неизчерпателни списъци на публичноправни органи и категории органи, които удовлетворяват критериите по букви а), б) и в) от втора алинея, са включени в приложение III. Държавите-членки периодично уведомяват Комисията за всички промени в своите списъци на органи и категории органи.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СПИСЪК НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ И КАТЕГОРИИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, УЧРЕДЕНИ СЪГЛАСНО ПУБЛИЧНОТО ПРАВО, СЪГЛАСНО ВТОРА АЛИНЕЯ ОТ ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 9


XXVI – БЪЛГАРИЯ

Организации



  • Икономически и социален съвет (Economic and Social Council)

  • Национален осигурителен институт (National Social Security Institute)

  • Национална здравноосигурителна каса (National Health Insurance Fund)

  • Български червен кръст (Bulgarian Red Cross)

  • Българска академия на науките (Bulgarian Academy of Sciences)

  • Национален център за аграрни науки (National Centre for Agrarian Science)

  • Български институт за стандартизация (Bulgarian Institute for Standardisation)

  • Българско национално радио (Bulgarian National Radio)

  • Българска национална телевизия (Bulgarian National Television)

Категории


— Държавни предприятия по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон (обн., ДВ, бр.48/ 18.6.1991) (State undertakings within the meaning of Article 62(3) of the Commercial Law (published in State Gazette No 48/18.6.1991)).

— Национална компания „Железопътна инфраструктура“

— ДП „Пристанищна инфраструктура“

— ДП „Ръководство на въздушното движение“

— ДП „Строителство и възстановяване“

— ДП „Транспортно строителство и възстановяване“

— ДП „Съобщително строителство и възстановяване“

— ДП „Радиоактивни отпадъци“

— ДП „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“

— ДП „Български спортен тотализатор“

— ДП „Държавна парично-предметна лотария“

— ДП „Кабиюк“, Шумен

— Държавни дивечовъдни станции (State game breeding stations)

— Държавни висши училища, създадени в съответствие с чл.13 на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр.112/ 27.12.1995) (State Universities, established pursuant to Article 13 of the Law on the Higher Education (published in State Gazette No 112/27.12.1995)).

— Аграрен университет — Пловдив (Agricultural University — Plovdiv)

— Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство — Пловдив (Academy of Music, Dance and Fine Arts — Plovdiv)

— Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo)

— Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ — Варна (N. Y. Vaptsarov Naval Academy — Varna)

— Висше строително училище „Любен Каравелов“ — София (Civil Engineering Higher School „Lyuben Karavelov“ — Sofia)

— Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ — София (Higher School of Transport „Todor Kableshkov“ — Sofia)

— Военна академия „Г. С. Раковски“ — София (Military Academy „G. S. Rakovski“ —

— Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ — София (State Academy of Music „Prof. Pancho Vladigerov“ — Sofia)

— Икономически университет — Варна (University of Economics — Varna)

— Колеж по телекомуникации и пощи — София (College of Telecommunications and Posts — Sofia)

— Лесотехнически университет — София (University of Forestry — Sofia)

— Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ — Варна (Medical University „Prof. D-r Paraskev Stoyanov“ — Varna)

— Медицински университет — Плевен (Medical University — Pleven)

— Медицински университет — Пловдив (Medical University — Plovdiv)

— Медицински университет — София (Medical University — Sofia)

— Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ — София (University of Mining and Geology „St. Ivan Rilski“ — Sofia

— Национален военен университет „Васил Левски“ — Велико Търново (National Military University „Vasil Levski“ — Veliko Tarnovo)

— Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ — София (National Academy of Theatre and Film Arts „Krasyo Sarafov“ — Sofia)

— Национална спортна академия „Васил Левски“ — София (National Sports Academy „Vasil Levski“ — Sofia)

— Национална художествена академия — София (National Academy of Arts — Sofia)

— Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (Plovdiv University „Paisiy Hilendarski“)

— Русенски университет „Ангел Кънчев“ (Ruse University „Angel Kanchev“)

— Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (Sofia University „St. Kliment Ohridski“)

— Специализирано висше училище по библиотекознание и информа- ционни технологии — София (Specialised Higher School on Library Science and Information Technologies — Sofia)

— Стопанска академия „Д. А. Ценов“ — Свищов (Academy of Economics „D. A. Tsenov“ — Svishtov)

— Технически университет — Варна (Technical University — Varna)

— Технически университет — Габрово (Technical University — Gabrovo)

— Технически университет — София (Technical University — Sofia)

— Тракийски университет — Стара Загора (Trakia University — Stara Zagora)

— Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ — Бургас (University „Prof. D-r Asen Zlatarov“ — Burgas)

— Университет за национално и световно стопанство — София (University of National and World Economy — Sofia)

— Университет по архитектура, строителство и геодезия — София (University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy — Sofia)

— Университет по хранителни технологии — Пловдив (University of Food Technologies — Plovdiv)

— Химико-технологичен и металургичен университет — София (University of Chemical Technology and Metallurgy — Sofia)

— Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ (Shumen University „Konstantin Preslavski“)

— Югозападен университет „Неофит Рилски“ — Благоевград (South- West University „Neofit Rilski“ — Blagoevgrad)

— Културни институти по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр.50/ 1.6.1999) (Cultural institutes within the

meaning of the Law on Culture Protection and Development (published in State Gazette No 50/1.6.1999)).

— Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (National Library St. Cyril and St. Methodius)

— Българска национална фонотека (Bulgarian National Records Library)

— Българска национална филмотека (Bulgarian National Film Library)

— Национален фонд „Култура“ (National Culture Fund)

— Национален институт за паметниците на културата (National Institute for Monuments of Culture)


  • Театри (Theatres)

— Опери, филхармонии и ансамбли (Operas, philharmonic orchestras, ensembles)



  • Музеи и галерии (Museums and galleries)

— Училища по изкуствата и културата (Art and culture schools)

— Български културни институти в чужбина (Bulgarian cultural institutes abroad)

— Държавни или общински лечебни заведения по чл. 3, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр.62/ 9.7.1999) State or municipal medical institutions referred to in Article 3(1) of the Law on Medical Institutions (published in State Gazette No 62/9.7.1999)).

— Лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр.62/ 9.7.1999) (Cultural institutes within the meaning of the Law on Culture Protection and Development (published in State Gazette No 50/1.6.1999)).

— Домове за медико-социални грижи за деца (Medical and social care institutions for children)

— Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ (Medical institutions for inpatient psychiatric care)

— Центрове за спешна медицинска помощ (Centres for emergency medical care)

— Центрове за трансфузионна хематология (Centres for transfusion haematology)

— Болница „Лозенец“ (Hospital „Lozenets“)

— Военномедицинска академия (Military Medical Academy)

— Медицински институт на Министерство на вътрешните работи (Medical Institute under the Ministry of the Interior)

— Лечебни заведения към Министерството на правосъдието (Medical institutions under the Ministry of Justice)

— Лечебни заведения към Министерството на транспорта (Medical institutions under the Ministry of Transport)

Юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено-полезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр.81/ 6.10.2000), които отговарят на условията по §1, т.1 на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28/ 6.4.2004)

(Legal persons of a non-commercial character established for the purpose of meeting needs of general interest pursuant to the Law on Legal Persons of a Noncommercial Character (published in State Gazette No 81/6.10.2000), and satisfying the conditions of §1, item 1 of the Public Procurement Law (published in State Gazette No 28/6.4.2004)).

Из:
ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

В сила от 01.10.2004 г.

Обн. ДВ. бр.28 от 6 Април 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.34 от 19 Април 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г.



Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По смисъла на този закон:

21. "Публичноправна организация" е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:



а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3;

б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3;

в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.

Публичноправна организация е и лечебно заведение - търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.


22. "Доминиращо влияние" е налице, когато възложители по чл. 7, т. 1, публичноправни организации или други лица:

а) притежават над 50 на сто от капитала на предприятието, или

б) притежават блокираща квота в капитала на предприятието, или

в) могат да назначат повече от половината от членовете на управителните или контролните органи на предприятието.



1 Член 1 (9) Директива 2004/18/EC





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница