Показателят проследява тенденциите в антропогенните емисии на озоновите прекурсори: азотни оксиди (NOx), въглероден оксид (CO) и неметанови летливи органични съединения (NMVOCs). С показателя се цели получаването на агрегирана оценка на общите емисии на озонови прекурсори, като стойностите на емисиите на отделните замърсители, преди да бъдат агрегирани, се умножават по фактор, определящ техния озонообразуващ потенциал (de Leeuw, 2002). Съответните фактори за озонообразуващ потенциал са: NOx- 1.22, NMVOC - 1, и CO - 0.11.
Озонът е силен оксидант, а приземният озон може да има неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве и екосистемите. Високите концентрации на приземен озон влияят неблагоприятно на дихателната система на човека. Продължителното излагане на такива концентрации влошава белодробните функции и уврежда белите дробове. Някои хора са по-чувствителни към високите концентрации на озон от други, налице е по-неблагоприятно въздействие върху децата, астматиците и възрастните хора. Високите концентрации в околната среда увреждат земеделските култури и горите, намаляват добивите, предизвикват увреждания на листата и намаляват устойчивостта към болести. Оценката е на базата на официално докладвани данни за емисии в Европейската програма за мониторинг и оценка (EMEP) в рамките на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха.