Програма за морско дело и рибарство, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство през програмен период 2014-2020 г

• 
  Увеличаваща се консумация на риба и рибни продукти ;
  
• 
  Рибарите са опитни, в крайбрежните райони са налице дългогодишни традиции в риболовството;
  
• 
  Развитието на туризма създава нарастващ пазар за прясната риба и рибните специалитети;
  
• 
  Изградена научно-техническа база в миналото за научно-развойна дейност;
  
• 
  Положителни тенденции при оползотворяване на капацитета на флота;
  
• 
  Натрупан опит за прилагане на програми по ОПОР и изграден административен капацитет.
  

• 
  Неблагоприятни условия за риболов, произтичащи от основните характеристики на Черно море – безоточно, слабонабраздена крайбрежна ивица, високи нива на сероводород; на места има замърсявания с твърди отпадъци;
  
• 
  Липсва единна карта определяща допустимите дейности и предотвратяща конфликтите между различните ползвания на водните обекти, както и между икономическите дейности в морето и изискванията и режимите за опазване на ОС и биоразнообразието;
  
• 
  Рибните запаси не се използват устойчиво и намаляват, включително на най-ценния морски вид с висока пазарна цена – калкана;
  
• 
  Структурата на флота не отговаря на възможностите за риболов;
  
• 
  Голям дял бездействащи и неоползотворени плавателни съдове в българския риболовен флот;
  
• 
  Флотът е стар, икономически неефективен и непригоден за опазване на рибните ресурси и морските екосистеми. Условията на труд са лоши, възнагражденията на труда са ниски. Възрастовата структура в сектора е неблагоприятна;
  
• 
  Липсват организации на производителите, пазарната сила на риболовците слаба;
  
• 
  Риболовната инфраструктура – пристанища и лодкостоянки, е амортизирана и не предлага условия за преки продажби, за ремонт на риболовните съдове, за развитието на туризма. Лодкостоянките в голямата си част са нелегитимни;
  
• 
  Рибарите са неинформирани относно ОПОР и произтичащата от ОПОР нормативна уредба за дейността им, особено преобладаващия брой малки риболовци;
  
• 
  Връзката между научните звена и риболовците е слаба, нивото на въвеждане на иновации също;
  
• 
  Ниска покупателна способност на населението, водеща до ниска консумация на риба и рибни продукти и то основно в ниски ценови сегменти;
  
• 
  Местното производство не е в състояние да задоволи търсенето на риба и поради това вносът превишава износа;
  
• 
  Силна конкуренция от производители от трети страни, в които не се спазват високите европейски изисквания е
  
• 
  Ниска степен на разнообразие на продуктите;
  
• 
  Липса на свободни средства за инвестиции и иновации;
  
• 
  Ниски печалби и нестабилни приходи;
  
• 
  Постоянно увеличаващи се променливи разходи и в частност - за гориво на двигателите;
  
• 
  Недостатъчно оборудване на борда на корабите и ниска селективност на риболовните уреди; използване на методи за риболов с негативно въздействие върху морската среда – включително дънно тралене;
  
• 
  Ограничени възможности за допълнителна квалификация на заетите в сектора;
  
• 
  Уязвимост по отношение на природни бедствия и неблагоприятни климатични явления ;
  
• 
  Липса на надеждна пазарна информация.
  

• 
  Недоизползвани пелагични рибни ресурси от цаца и запаси от молюски - рапан
  
• 
  Наличие на пазарен потенциал за риба и рибни продукти, включително за износ към трети страни; нарастване на потреблението на риба при повишаване на покупателната способност; повече търсене на риба и рибни продукти при развитието на туризма;
  
• 
  Повишаване на възможностите за риболов, включително чрез зарибяване;
  
• 
  Преструктуриране и модернизация на флота;
  
• 
  Създаване на сътрудничество с научно-развойни звена; въвеждане на иновации за ресурсна ефективност и опазване на ОС;
  
• 
  Модернизация на пристанища и лодкостоянки, включително за осигуряване на къси вериги на доставка и директни продажби;
  
• 
  Нови форми на доход чрез диверсификация на икономическите дейности, вкл. чрез интегриране на малките риболовци в местни туристически продукти;
  
• 
  Създаване на организации на производителите - подсилване на пазарната им сила при търговски преговори, съобразяване с нуждите на пазара и проследимост на продажбите, обши дейности по промоцията и складирането;
  
• 
  Прилагане на подхода Водено от общностите местно развитие.
  

• 
  Засилване на вноса поради слаба конкурентност на местните риболовци;
  
• 
  Затруднен достъп до финансиране за модернизацията на риболовните съдове;
  
• 
  Затруднен достъп до финансиране за модернизацията на пристанищната инфраструктура;
  
• 
  Миграция на населението към по-развити икономически области /градове;
  
• 
  Разрушаване на дънните ценози;
  
• 
  Застаряване на заетите в сектор Рибарство;
  
• 
  Намаляване на печалбите вследствие на очакваното постоянно увеличаване на разходите за поддръжка; увеличаване на оперативните разходите като вследствие на покачването на цените на горивата ;
  
• 
  Спад на интереса към рибарската дейност ;
  
• 
  Намаляване на рибните ресурси;
  
• 
  Задълбочаване на отрицателното влияние на икономическата и финансова криза и по-нататъшен спад в покупателната способност на населението.
  

• 
  Преструктуриране и балансиране на риболовния капацитет към възможностите за риболов;
  
• 
  Модернизиране на флота, т.ч. подобряване на енергийната му ефективност, селективността, хигиената, условията на труд, техниките за риболов и др.;
  
• 
  Създаване на условия за предоставяне на помощ за разнообразяване на дейността на риболовците, вкл. с помощта на МИРГ;
  
• 
  Създаване на специални финансови инструменти улесняващи достъпа до финансиране и застраховка / обезщетение при стопански загуби;
  
• 
  Модернизиране на пристанищната инфраструктура; благоустрояване на част от пристанищата, лодкостоянките и крайбрежните ивици, включително за целите на туризма;
  
• 
  Почистване на участъци от дъното на Черно море и река Дунав;
  
• 
  Зарибяване; създаване на изкуствени рифове за по-високо биоразнообразие, включително за целите на риболовния туризъм;
  
• 
  Мониторинг на качеството на водите, на рибните запаси и на възможностите за риболов;
  
• 
  Създаване на организации на производителите; създаване на МИРГ;
  
• 
  Информиране и повишаване квалификациите на риболовците, включително по нормативната база за дейността, за изискванията за опазване на ОС и биоразнообразието, за стъпките за стартиране на допълнителна дейност във или извън риболовството;
  
• 
  Намаляване на административната тежест;
  
• 
  Единна карта определяща допустимите дейности и предотвратяща конфликтите между различните ползвания на водните обекти, както и между икономическите дейности в морето и изискванията и режимите за опазване на ОС и биоразнообразието;
  
• 
  Провеждане на национални мащабни промоционални кампании за по-ефективна реализация на рибата и рибните продукти.
  

• 
  Мониторинг на качеството на водите, на рибните запаси и на възможностите за риболов;
  
• 
  Обучение;
  
• 
  Подобряване селективността на риболовните кораби;
  
• 
  Енергиен одит и въвеждане на енергийно ефективни двигатели, трансмисии-ходови системи, машини и съоръжения;
  
• 
  Модернизация на флота и пристанищата, която да намалява вредното въздействие върху околната среда – емисия на парникови газове, опасни вещества, намаляване на отпадъците и т.н.;
  
• 
  Разработване и/или внедряване на нови продукти, процеси, услуги, технологии; системи за управление на производство и/или организация включително за предлагане на пазара;
  

• 
  Увеличаваща се консумация на риба и рибни продукти;
  
• 
  Благоприятни природни ресурси на България; наличие на неизползвани площи в Черно море, и вътрешни водоеми;
  
• 
  Десетилетни традиции в производството на аквакултура във вътрешни водоеми
  
• 
  Наличие на опитна работна ръка;
  
• 
  Изградена научно-техническа база в миналото за научно-развойна дейност;
  
• 
  Преобладаващата част от стопанствата са екологосъобразни поради нискоинтензивните методи на производство и предоставят публични услуги по опазването на околната среда и биоразнообразието;
  
• 
  Слабо замърсяване на голяма част от язовирите.
  

• 
  Липса на единна карта с идентифицирани обекти, даващи възможност за развитие на аквакултурата при определени условия и изисквания; липса на регистър на водоемите подходящи за аквакултура;
  
• 
  Наличие поради кризата на сив сектор и нелоялна конкуренция;
  
• 
  Слабости в нормативната база, уреждаща дейността в сектора и голяма административна тежест (наличие на много нормативни актове, регламентиращи дейността);
  
• 
  Несигурност на дългосрочното арендуване/концесия на водните обекти и в резултат въздържане от инвестиции;
  
• 
  Инвестиционният хоризонт е недостатъчно дълъг за модернизиране на стопанствата, благоустрояване на инфраструктурата, и облагородяване на прилежащите терени;
  
• 
  Слабо видово разнообразие, особено в рамките на Черно море; не се отглеждат хидробионти за целите на други промишленост – например фармацевтика, козметика и т.н. ;
  
• 
  Ниска производителност на стопанствата, ниски обеми на производство, ниска степен на механизация, лоши условия на труд, при някои- липса на свързаност с енергийната система на страната, висока цена на водата;
  
• 
  Реализиран твърде малък обем инвестиции за разширяване и модернизиране на съществуващи ферми или за диверсификация на производството на нови видове ;
  
• 
  Липса на съвременни технологии, остарели инсталации, оборудване, машини и технологии;
  
• 
  Слаба защита от бракониери и хищници водят до значими стопански загуби ;
  
• 
  Изразена сезонност в производството на аквакултури;
  
• 
  Пазарната сила на предприемачите при търговските преговори е слаба; достъпът до крайни купувачи на продукцията е затруднен – ниско ниво на легитимни директни продажби;
  
• 
  Продажби основно на местния пазар (в населеното място), а степента на добавяне на стойност в стопанствата е слаба;
  
• 
  Връзката между звената за научно-развойна дейност и стопанствата е слаба – въвеждането на иновации е затруднено;
  
• 
  Липсва разнообразие в предлагания зарибителен материал; липсва развъдно-подобрителна дейност за създаване на високопродуктивни породи риба;
  
• 
  Липса на кооперативи и организации на производители за съвместно съхраняване и/или преработка и маркетинг на продукцията;
  
• 
  Зависимост на сектора от търговските вериги относно количество и качество на продукцията;
  
• 
  Голяма част от стопанствата не отговарят на новите стандарти и изискванията на европейското законодателство, включително за условия на труд, хуманно отношение към животните, опазване на околната среда и т.н.;
  
• 
  Международната конкуренция оказва силен натиск на производителите в подсектор сладководна аквакултура ;
  
• 
  Липса на достатъчни оборотни средства ;
  
• 
  Уязвимост по отношение на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и внезапни промени в качеството на водите;
  
• 
  Липсва местно производство на специализирани фуражи, обуславящи по -ефективното им оползотворяване от отглежданите риби;
  
• 
  Липсва местно производство на оборудване за аквакултура, за автоматизация на процесите в аквакултурата, особено автоматизация на храненето, което е ключово за намаляване на себестойността на рибата, или за механизация на улова на рибата, механизация на сортирането на рибата.
  

• 
  Използване на потенциала за нови стопанства, особено по Черноморското крайбрежие;
  
• 
  Разширяване на основната дейност на съществуващите стопанства;
  
• 
  Повишаване покупателната способност и консумацията на риба и рибни продукти на глава от населението;
  
• 
  Разнообразяване на отглежданите видове; въвеждане на видове аквакултура с висока стойност на чужди пазари; отглеждане на нови организми за целите на други индустрии освен за целите на хранителната промишленост;
  
• 
  Въвеждане на мерки за енергийната ефективност, оптимизиране на енергийните разходи в производството, включително чрез преминаване към ползване на алтернативна енергия;
  
• 
  Добавяне на стойност към продуктите от аквакултура; диверсифициране на дейността, въвеждане на нови продукти и услуги;
  
• 
  Възмездно предоставяне на екосистемни услуги включително чрез производство на биологична и екологосъобразна аквакултура;
  
• 
  Намаляване рисковете и загубите на стопанствата включително чрез застраховането на запасите от аквакултура;
  
• 
  Повишаване на пазарната сила при преговори чрез коопериране на производителите
  
• 
  Укрепване на партньорството с научни организации, развитие на иновациите в сектора;
  
• 
  Създаване на специализирани инструменти за финансов инженеринг;
  
• 
  Повишаване информираността и знанията на заетите в сектора по отношение на новите производствени технологии и текущото състояние на пазарите и променящото се търсене на продукция от хидробионти за различни цели.
  

• 
  Увеличена конкуренция на пазара на Европейския съюз;
  
• 
  Увеличаване вноса на продукти в по-ниските и средните ценови сегменти;
  
• 
  Слаба степен на модернизиране на сектора и загуба на конкурентоспособност в дългосрочен план;
  
• 
  Продължаващо увеличаване на цените на енергийните ресурси;
  
• 
  Труден достъп до кредити за модернизация;
  
• 
  Усложняване на нормативната база чрез въвеждане на нови лицензионни режими, такси и др. на различни институции;
  
• 
  Влошаване на екологичното състояние на водоемите, климатичните промени, повишаване цени на зарибителния материал, трудности с вноса на специфични фуражи;
  
• 
  Замърсяване на водоизточниците и водоемите от увеличаване индустриализацията на селското стопанство, включително замърсяване от нитрати и/или пестициди .
  

• 
  Подкрепа за биологични производства и екологични услуги;
  
• 
  Създаване на нови продуктивни породи и производство на качествен зарибителен материал;
  
• 
  Създаване на нови стопанства – включително чрез въвеждане на нови видове и технологии за отглеждане;
  
• 
  Модернизиране на съществуващите стопанства, ремонт на техническите съоръженията на язовирите, увеличаване на производителността и обема на продукцията, увеличаване на ресурсната ефективност, подобряване на хигиената, условията на труд;
  
• 
  Подобряване на довеждащата инфраструктура, достъпа до електричество и питейна вода, облагородяване на прилежащите терени;
  
• 
  Добавяне на стойност вътре в стопанствата включително чрез директни продажби на крайни клиенти, и/или разнообразяване на икономическите им дейности;
  
• 
  Застраховане на продукцията; подпомагане чрез специализирани финансови инструменти ;
  
• 
  Създаване на организации на производители, създаване на МИРГ;
  
• 
  Укрепване на връзките между научно-развойните звена и стопанствата, увеличаване на кръга от предоставяни съвети и консултации включително такива за опазване на околната среда и биоразнообразието, диверсифицирането на дейността, нормативната уредба на дейността;
  
• 
  Обучение на персонала, особено за работа в иновативните стопанства;
  
• 
  Увеличаване търсенето на риба и рибни продукти чрез рекламни кампании и маркетинг; провеждане на национални мащабни промоционални кампании за по-ефективна реализация на рибата и рибните продукти;
  
• 
  Проучване на вътрешния пазар за риба и рибни продукти; проучване на перспективни външни пазари;
  
• 
  Създаване на мрежа за обмяна знания, информация и опит между стопаните, организациите на производителите и научно-развойните звена;
  
• 
  Единна карта определяща допустимите дейности и предотвратяща конфликтите между различните ползвания на водните обекти, както и между икономическите дейности в морето и изискванията и режимите за опазване на ОС и биоразнообразието; регистър на водоемите за ползване за аквакултура и условията за ползване.
  

• 
  Идентифицираните нужди съответстват на идентифицираните направления за работа в Многогодишния национален стратегически план по аквакултурите според вида и типа на аквакултурните стопанства
  

• 
  Насърчаване на екологосъобразни производства, компенсации за предоставянето на екологични услуги и биологични производства от аквакултура;
  
• 
  Въвеждане на мерки за енергийна ефективност, модернизация на стопанствата, която да намалява вредното въздействие върху околната среда – емисии на парникови газове, опасни вещества, намаляване на отпадъците и т.н. ;
  
• 
  Разработване и/или внедряване на нови продукти, процеси, услуги, технологии; системи за управление на производство и/или организация, включително за предлагане на пазара.
  

• 
  Опит в прилагането на подхода на воденото от общностите местно развитие през програмен период 2007-2013 г.;
  
• 
  Изградени 6 Местни инициативни рибарски групи (МИРГ);
  
• 
  Опит и декларирано желание за прилагане на водено от общностите местно развитие
  
• 
  Неусвоен потенциал за развитие на рибарството.
  

• 
  Липса на капацитет за разработване на качествени интегрирани местни стратегии за развитие;
  
• 
  Слаб икономически растеж в част от рибарските райони, застаряващо население, затруднена комуникация, недостатъчно добре развита или поддържана инфраструктура, слаба информираност и по-ниско образователно ниво на населението, безработица;
  
• 
  Увеличена административната тежест.
  

• 
  Разширяване на териториалния обхват на рибарските райони за прилагане на ВОМР
  
• 
  По-качествено и ясно дефиниране на потребностите за развитие и основните инвестиционни, информационни и образователни нужди на конкретните рибарски райони;
  
• 
  Диверсификация на дейностите в рибарските райони;
  
• 
  Използване на потенциала за развитие на туризма;
  
• 
  Предоставяне на екосистемни услуги;
  
• 
  Създаване на нови работни места;
  
• 
  Подобряване качеството на живот в рибарските райони;
  
• 
  Въздействия (в синергия) от прилагането на регионалните стратегии и интервенциите по другите програми, особено по ЕСФ и ЕЗФРСР и евентуално ЕФРР.
  

• 
  Продължаваща миграция на населението към по-развити икономически области /градовете;
  
• 
  Прекратяване на дейността поради липса на интерес, включително от местните рибари и рибни стопанства поради липса на конкурентност и пазари.
  

• 
  Активно привличане на рибарските общности и стопанствата за аквакултури в идентифицирането на конкретните образователни и инвестиционни нужди на територията;
  
• 
  Активно привличане на рибарските общности и стопанствата за аквакултури в изпълнението на дейности от общ интерес – например, облагородяване местности за целите на туризма, подобряване на свързаността, обща реклама и промоция на местното наследство и местните продукти и т.н. ;
  
• 
  Обвързване изпълнението на стратегията с други местни стратегии и планове за развитие, особено с общинските стратегии за развитие и стратегиите на МИГ по Подхода ЛИДЕР;
  
• 
  Повишаване на капацитета за планиране и управление на бъдещите МИРГ;
  
• 
  Създаване на мрежа за обмяна информация, опит и знания – свързване на мрежата с Националната селска мрежа и мрежите по Подхода ЛИДЕР;
  
• 
  Мултифондово финансиране на местните стратегии за развитие и МИРГ
  

• 
  Популяризиране, информиране и консултиране на предприемачите и населението за подходящото поведение и ползването на подходящи технологии способстващи адаптирането към промените и опазването на околната среда и биоразнообразието
  

• 
  Традиции в преработката;
  
• 
  Наличие на вертикална интеграция суровини-преработка в някои производства – на цаца, рапан, дъгова пъстърва ;
  
• 
  Конкурентни предимства в износа на някои продукти, търсени на пазарите на трети страни (рапан);
  
• 
  Производство на продукти с голямо търсене на световните пазари– миди, рапани, черен хайвер и др.;
  
• 
  Съществуващите предприятия отговарят на изискванията в областта на хигиената и безопасността на храните;
  
• 
  Засилена активност на предприемачите през последната година към мерките за подпомагане на преработката по ОПРСР;
  
• 
  Висока добавена стойност на продукцията.
  

• 
  Ниско разнообразие на асортимента от продукти;
  
• 
  Ниска ресурсна ефективност и ниска степен на оползотворяване на странични продукти и отпадъци при производствата ;
  
• 
  Липса на кооперативи и организация, представляващи микро- предприятията в сектора;
  
• 
  Ниско ниво на ползване на преработвателния обем, ниска производителност, ниски заплати;
  
• 
  Незадоволителни условия на труд.
  

• 
  Повишена консумация на риба и рибни продукти на глава от населението;
  
• 
  Подкрепа на партньорството с научни организации и развитието на иновациите в сектора с цел въвеждане на нови или значително усъвършенствани продукти/процеси в предприятията;
  
• 
  Въвеждане на мерки в подкрепа на ресурсно спестяващи технологии, включително за намаляване на енергийните разходи и оползотворяването на някои странични продукти от преработката;
  
• 
  Добавяне на стойност към продуктите от риболов и аквакултура особено от малки риболовци и производители на аквакултура които в момента нямат добавена стойност, а веднага продават улова или продукцията си;
  
• 
  Провеждане на регионални, национални и транснационални рекламни кампании, които да повишат търсенето на продуктите от преработка;
  
• 
  Разработване на национални дългосрочни планове за производство и предлагане на производство;
  
• 
  Развитие на нови продукти и пазари, възползване от промоционалните дейности;
  
• 
  Преминаване към екологосъобразно и биологично производство.
  

• 
  Увеличена конкуренция на пазара на Европейския съюз;
  
• 
  Задълбочаване на отрицателното влияние на икономическата и финансова криза;
  
• 
  Увеличаване на разходите за енергия;
  
• 
  Слаба активност на сектора за разработване на пазарни проучвания и маркетингови стратегии;
  
• 
  Ниска иновативност в сектора и вследствие на това риск от понижаване на конкурентоспособността;
  
• 
  Намаляване на местното производство на суровини – количество, качество и разнообразие, включително поради климатичните промени;
  

• 
  Подобряване на ресурсната ефективност и оползотворяването на странични продукти и отпадъци, включително за целите на други сектори на икономиката;
  
• 
  Стимулиране на инвестиции, които осигуряват постигането на ресурсна ефективност, в т.ч. въвеждане на мерки за енергийна ефективност;
  
• 
  Модернизация на предприятията, която да намалява вредното въздействие върху околната среда – емисии на парникови газове, опасни вещества, намаляване на отпадъците, шум и т.н. ;
  
• 
  Разработване и/или внедряване на нови продукти, процеси, услуги, технологии; системи за управление на производство и/или организация, включително за предлагане на пазара;
  
• 
  Засилване на вертикалната интеграция суровини-готови продукти;
  
• 
  Разширяване на асортимента за износ;
  
• 
  Подобряване условията на труд;
  
• 
  Преработка на биологични аквакултури;
  
• 
  Подобряване условията на труд;
  
• 
  Провеждане на национални мащабни промоционални кампании за по-ефективна реализация на рибата и рибните продукти.
  

• 
  Насърчаване на преработката на биологични аквакултури;
  
• 
  Стимулиране на инвестиции, които осигуряват постигането на ресурсна ефективност, в т.ч. въвеждане на мерки за енергийна ефективност;
  
• 
  Модернизация на предприятията, която да намалява вредното въздействие върху околната среда – емисии на парникови газове, опасни вещества, намаляване на отпадъците, шум и т.н.;
  
• 
  Инвестиции за третиране и оползотворяване на отпадъците;
  
• 
  Разработване и/или внедряване на нови продукти, процеси, услуги, технологии; системи за управление на производство и/или организация, включително за предлагане на пазара.
  

• 
  Изграден е административен капацитет за събирането и докладването на научни данни;
  
• 
  Подсигурени са технически средства за осъществяването на контрол в риболова и хранителната верига;
  
• 
  Налице е система за сателитен контрол в риболовството;
  
• 
  Европейския ангажимент по финансирането.
  

• 
  Недостатъчно национално съфинансиране на програмите за събиране на научни данни, и проектите на ИАРА свързани с осъществяването на контрол;
  
• 
  Оборудването на българските кораби участващи в съвместните изследвания в Черно море е остаряло;
  
• 
  Ограничена функционалност на базите данни за контрол и научните бази данни за мониторинг на видовете;
  
• 
  Не се провежда редовен мониторинг на рибните запаси и възможностите за риболов в Дунав и Черно море.
  

• 
  Прилагане на мерки за споделено управление в областта на контрола и събирането на данни;
  
• 
  Засиленото сътрудничество в областта на наблюдението и привличането на други партньори от черноморските държави за съставяне на цялостна картина на рибните популации.
  

• 
  Ниска степен на сътрудничество със съседни страни, с които се експлоатират общи водни обекти води до риск от получаване на некоректни данни;
  
• 
  Финансови санкции от ЕС заради забавяне или неизпълнение на ангажиментите по събиране и оповестяване на данните.
  

• 
  Подсигуряване на модерна материално-техническа база за изследванията, контрола и събирането на данни в областта на риболова, аквакултурата и хранителната верига;
  
• 
  Подобряване на софтуерните продукти на различните бази данни и обвързването им с възможност за комбинирано представяне на разрези от различни информационни масиви .
  

• 
  Подсигуряване на модерна материално-техническа база за контрол по опазването на запасите;
  
• 
  Подсигуряване на модерна материално-техническа база и софтуерни приложения за събиране и обработване на данни относно влиянието върху околната среда, измененията на климата и приспособяването и иновациите.
  

◦ брой съдове,

◦ KW,

◦ GT

◦ 61366

БДС на зает (€/FTE¹)

2010

◦ (-600 €)

Изчислената относителна биомаса на калкана в българската акватория на Черно море през м.май 2012 г. е 191.49 т, която е на много ниско ниво. С цел опазване и защита на калкановата популация пред българския бряг на Черно море, освен действащите квоти за улов и техническите мерки в общностни води, е необходимо въвеждането на допълнителни, по-ефективни мерки.

Установени са три района с по-висока концентрация на калкан – в акваторията пред Камен бряг, Варна и н. Маслен нос, но изчислените стойности на индексите на обилие са много ниски в сравнение с резултатите от предходните изследвания през периода 2006 - 2011.

Средната стойност на улова на единица усилие (CPUE) за цялата акватория възлиза на 1.45 кг.ч-1, а стойностите за северния и южния район са съответно 0.93 кг.ч-1 и 2.03 кг.ч-1, които са много ниски в сравнение с предходните години.

Регионалните оценки на запасите квалифицират калкана като вид, чиито запаси се експлоатират неустойчиво, и въпреки въведените ниски допустими услови през 2008-2011 риболовната смъртност остава висока. Стойността на коефициента на риболовна смъртност е най-високата към момента и възлиза на 1,00, което е 6 пъти по-висока от стойността на Fmax. STEFC препоръчва преустановяване на улова от калкан в Черно Море. Според БАН, Институт по океанология, 25.06.2013 г. : „Групата счита, че запасите от калкан са подложени на преулов. РГ отбелязва че въпреки ниските нива на ОДУ в ЕС зоната в Черно Море (ИЗЗ) на България и Румъния риболовната смъртност остава на високи нива, без признаци за намаляване”.

Трицона (Sprattus sprattus)

Запасът на този вид на регионално ниво се използва неустойчиво тъй като през периода 2009-2011 г. се наблюдава пик в стойностите на риболовна смъртност между 0.6-0,8. Стойността на F=0,811 през 2011 съответства на коефициент на експлоатация E=0,46, което надвишава референтната стойност Е≤0,4 (FMSY proxy). България усвоява под 45% от квотата на годишно допустимия улов в размер на 8032.5 тона годишно.

Според БАН, Институт по океанология, 25.06.2013 г.: „Работната група счита запасът (от трицона) за устойчиво експлоатиран на ниво Черно Море.”

Меджид (Merlangius merlangius)

Средната стойност на М е в границите 0,65-0,70; за средна стойност може да се приеме М=0,69. Експлоатацията на запаса от меджид в Черно Море може да се счита за неустойчива. Ако запасът се експлоатира на ниво FMSY(1-4) = 0,4 то уловите през периода 2013-2014 ще бъдат съответно 4218 и 4971т.

Уловът за 2012 г, обаче е в размер на 1.44 т. Следва да се направи извода, че“ Експлоатацията на запаса от меджид в Черно Море може да се счита за устойчива.

Хамсия (Engraulis encrasicolus) Коефициентът на риболовна смъртност е F(1-3) = 1,295 което надвишава нивото на експлоатация от Е≤0,4, а коефициентът на естествена смъртност е М(1-3) = 0,81.

Сафрид (Trachurus mediterraneous)

Средната стойност на F_2-6 от 0,7022 до 0,8992, средно 0,7271. През 1985-1988 когато запасите от черноморски сафрид дават високи улови от порядъка на 93741-141078 тона, предизвикват риболовна смъртност в рамките на 0,2867-0,4367, средно 0,3373.

Разтоварвания на сафрид през последните три години е както следва:

2010 г. 165 тона;

2011 г. 393,21 тона;

2012 г. 381,49 тона.

(тона)

Данните са за “Маржин на нетната печалба³”

◦ 187 Мъже

◦ 31 Жени

1. Размер и разположение на рибните запаси⁴ и аквакултурните стопанства по сегменти (заетост, флот, разтоварвания, стойност на разтоварванията …) (включително за дребномащабния флот и {улова от} вътрешните водоеми⁵).

Дунав: 472 km

 Брой на контролиращите съдове и въздухоплавателни средства

 Заетост (FTE)

 Бюджетни разходи (еволюция през последните 5 г.)

 Брой на рибарските съдове екипирани със ERS⁸ и/или VMS⁹

 34 инспектора

 321760 BGN

 152 рибарски съда

o Брой на производителите или операторите към ОП/ асоциация на ОП / IBO

o % на производителите или операторите към ОП/ асоциация на ОП / IBO