Програма за морско дело и рибарство, финансирана от Европейския фонд за морско дело и рибарство през програмен период 2014-2020 г

Размер на помощта:

12. Интензитет на помощта:

    1. 50% от общите допустими разходи;

    2. Интензитетът се намалява с 20% при бенефициент, който попада извън определението за МСП;

    3. Интензитетът се увеличава с 25% при проекти, свързани с дребномащабния крайбрежен риболов.

3. Инвестиции на борда

   1. Мярка по ЕФМДР (член No./Наименование): 33 / Здраве и безопасност, 37 / Ограничаване на въздействието на риболова върху морската среда и приспособяване на риболова към опазването на видовете и 39 / Смекчаване на въздействието на изменението на климата

   2. Приоритет на Съюза:

      1. Насърчаване на устойчив и ефективен сектор на рибарството и аквакултурите, включително свързаната с него преработка;

      2. Стимулиране на иновативни, конкурентоспособни и основани на знания рибарство и аквакултури, включително свързаната с тях преработка.

   3. Специфична цел:

      1. Улесняване на прехода към максимален устойчив улов и постепенно намаляване на изхвърлянията;

      2. Намаляване на въздействието на рибарството върху морската среда

      3. Насърчаване на конкурентоспособно рибарство

   4. Тематична цел: 3, 4 и 6

   5. Обосновка за избор на мярката:

Най-важните целеви пелагични видове риба са цаца (Sprattus sprattus), Средиземноморски сафрид (Trachurus mediterraneus) и хамсия (Engraulis encrasicolus), от дънните видове риба с търговско значение са - калкан (Scophthalmus maximus), попчета (Gobiidae) и акула (Squalus acanthias). Пелагичните видове риба (цаца, хамсия) се използват главно за консумация от населението и за преработвателната промишленост. Дълбоководните видове са предназначени главно за консумация от населението и за износ. През последното десетилетие нарастващо търговско значение от мекотелите има синята мида (Mytilus Galloprovincialis) заедно с рапана (Rapana venosa). Уловът на рапана се извършва през лятото чрез гмуркане. От 2012 г. с промените на ЗРА се разрешава тралиране с цел улов на рапан, като траленето е забранено извън предварително установените зони в българската морска зона.

Основните риболовни съоръжения на борда на риболовните кораби са тралове (пелагични - за пелагичните видове и съпътстващия улов на дънни видове), хрилни мрежи (за риболов на калкан) и даляни (за пелагични видове). От 2012 г. с промените в ЗРА се допуска тралиране само в предварително установени зони.

Докладваните улови от стопански риболов във вътрешните водоеми за 2012 г. са около 1135 тона, като са извършени основно с малки рибарски лодки. По-важните видове за риболов във вътрешни водоеми, са: шаран (Cyprinus carpio), каракуда (Carassius Sp.), толстолоб и пъстър толстолоб (Aristhichthys Nobilis, Hypophthalmichthys molitrix), амур (Ctenopharingodon idella) и черен шаран (Mylopharingodon piceus), платика (Abramis brama), европейски сом (Sillurus glanis), щука - костур (Sander lucioperca/Stizostedion lucioperca), растителноядни видове, както и мигриращи видове - карагьоз (Alosa pontica pontica).

По данни на ЕС за 2011 г. , общият риболовен флот възлиза на 83 014 бр. кораба, като за България те са 2 342 кораба или 2,8 % от този на ЕС. Общия европейски бруто тонаж възлиза на 1 969 175 кг, от които националният представлява 0,4 % от този на ЕС, което говори за много на брой малки рибарски лодки. Доказателство за това е регистрираният брой траулери, които представляват едва 4% от регистрираните в България кораби което от 22 страни (от ЕС 28) с близки на страната показатели са още само 6 страни – Гърция (5%), Кипър (1%), Малта (2%), Португалия (8%), Румъния (4%) и Финландия (2%). В същото време като мощност на двигателите в KW, след страни като Гърция, Испания, Франция, Италия и Великобритания, които са и страните с най голям флот, по показател мощност, с едва 4% от флота траулери, България е на средно ниво за ЕС – с 1% от мощността на ЕС.

Българският риболовен флот е застаряващ, с преобладаващи малки кораби, чието състояние е лошо по отношение безопасността на плавателния съд, работните условия, качеството на продуктите, енергийната ефективност, селективността на уредите и въздействието върху околната среда. Като цяло флотът е с недостатъчното оборудване и ниска селективност на риболовните уреди, използват се методи на риболов с негативно въздействие върху морската среда и вътрешните водоеми...

Финансирането на ОПОР за програмен период 2007-2014 отчита, че публичното финансиране е оказало ограничено въздействие върху високото равнище на изхвърляния при много риболовни дейности в ЕС, което не е така характерно за България, поради наличните в Черно море рибни ресурси, обема на уловите и характеристиката на флота. Въпреки това забраната на изхвърлянията, която се очаква да повиши търсенето на избирателни риболовни уреди и нови риболовни техники, ще изисква и допълнително финансиране за покриване на новите изисквания и необходимост от нови инвестиции в тази област.

Общите изводи са, че рибните запаси на Черно море намаляват поради влошаващото се състояние на черноморските води - включително заради климатичните промени, лошото състояние на биоразнообразието на морските екосистеми, увеличеното риболовно усилие от всички Черноморски страни.

Всичко това води до намаляване на уловите на единица риболовно усилие, оттам на приходите и нивата на печалба спрямо непрекъснато увеличаващите се нива на променливите разходи, най-вече заради увеличаващите се разходи за гориво за двигателите на риболовните кораби. Повечето от съдовете до 12 м. се занимават основно с малки обеми риболов чрез фиксирани хрилни мрежи. Корабите с дължина над 12 м. използват предимно пелагични тралове. Най-малките стойности за индикатор за използване на капацитета на корабите са отчетени за съдовете от двата най-малки сегмента (под 12 метра). Те съставляват около 96% от флота, но извършват малък по обем риболов в крайбрежните води.

Общият преглед на ползването на капацитета в периода 2007-2012 показва подобряване или поне запазване във всички сегменти, което означава че усилията на България да постигне баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов са в правилна посока.

Сравнителните данни през 2009-2012 година относно индикатора, отчитащ възвращаемостта на активите показват, че стойността му се увеличава за всички сегменти, с изключение на сегмента 6-12 м. Обяснението е, че това се дължи на намалелите инвестиции от страна на собствениците, с изключение на сегмента 6-12 м.)

Едно от ключовите предизвикателства не само пред европейската икономика, но и в глобален план е свързано с измененията на климата. Непредприемането на действия в посока адаптация на чувствителните сектори към климатичните изменения може да доведе до неблагоприятни икономически последици за нашата страна в един по-дългосрочен план.

Изменението на климата ще предизвика значителни промени в качеството и наличието на водните ресурси, засягайки много сектори, в които водата играе съществена роля. Изменението на климата ще предизвиква все по-голямо деградиране на екосистеми и все по-големи загуби на биоразнообразие, засягащи отделни биологични видове и въздействащи значително върху екосистемите и произтичащите от тях услуги, от които зависи цялото общество.

В тази връзка ще се вземат мерки, чрез които да ограничи въздействието на риболова върху морската среда и вътрешните водоеми, както и да се приспособи по-добре към опазването на видовете и смекчаване на въздействието на изменението на климата.

С цел посрещане на нуждите, свързани със здравословни и безопасни условия на труд на борда на риболовните кораби, по тази мярка ПМДР ще подпомогне инвестициите, насочени към безопасните условия и хигиената на борда.

С прилагане на мярката ПМДР ще подпомогне прехода към максимален устойчив улов (МУУ) и ще способства за постепенното въвеждане на забраната на изхвърлянето чрез интегрален подход, включващ финансиране на дейности свързани с инвестиции в по-селективни риболовни уреди и техники, които да бъдат допълнени с инвестиции в бордови и пристанищни съоръжения, които са необходими за използването на нежелания улов, инвестиции за предлагане на пазара и преработване.

Прилагането на мярката ще спомогне за запазване на традиционните риболовни дейности на крайбрежните флотове, за да се поддържа социалната и икономическата инфраструктура на тези зони. Комплексът от предложени мерки ще способства непряко и към възвръщане на доверието и интересът към професията.

Всичко това ще способства за улесняване на прехода към максимален устойчив улов, постепенно намаляване на изхвърлянията, намаляване на въздействието на рибарството върху морската среда и възстановяване и подобряване на конкурентоспособността на рибарството.

6. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
   2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
   2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
   2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
   2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
   2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
   2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
   2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
   2012 -> Относно Обособена позиция №1
   
   
   
   Изтегляне 2.63 Mb.
   
   Сподели с приятели: