Програма за наблюдение и оценка на трансграничното замърсяване на атмосферния въздух в Европа

Рамковата директива за морска стратегия и произтичащите от нея действия и задължения се разполагат в по-широка правна рамка, изградена на различни нива през последните десетилетия. Действащото законодателство може да бъде разделено на няколко равнища:

• 
  Международни конвенции
  
• 
  Законодателство на Европейския съюз
  
• 
  Регионални споразумения
  
• 
  Национално законодателство
  

Международните конвенции отнасящи се до морската среда, по които България е страна, обхващат няколко направления:

• 
  определяне на правата и отговорностите на страните по отношение на морските пространства (Конвенция на ООН по морско право);
  
• 
  опазване на природни местообитания и биологични видове;
  
• 
  предотвратяване на замърсяването от корабоплаването;
  
• 
  намаляване на трансграничното замърсяване на въздуха;
  
• 
  достъп до информация и правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция, Еспо Конвенция)
  

Най-важното регионално споразумение, което се отнася до морската среда в региона е Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, свързаните с нея четири протокола и Стратегическия план за действие ( http://www.blacksea-commission.org/ _table-legal-docs.asp) .

На национално ниво, опазването на морската среда и експлоатацията на природните ресурси, свързани с Черно море, са регламентирани в редица закони и подзаконови актове. Част от поетите международни ангажименти и задължения са включени в българското законодателство.

Сред по-важните закони са:

• 
  Закон за опазване на околната среда
  
• 
  Закон за водите
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие
  
• 
  Закон за рибарството и аквакултурите
  
• 
  Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
  
• 
  Закон за устройството на черноморското крайбрежие
  
• 
  Закон за подземните богатства
  
• 
  Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети
  
• 
  Кодекс на търговското корабоплаване
  

Рамковата директива за морската стратегия на ЕС (РДМС) изисква от страните-членки да представят оценка за своите морски води (виж Чл. 8), която да включва:

(a) анализ на основните характеристики и особености на морската околна среда базирано на Таблица 1 от Приложение III на РДМС;

б) анализ на преобладаващите видове натиск и въздействия, включително и човешка дейност, във връзка с екологичното състояние на морските води. Този анализ препоръчително се основава на индикативния списък на елементите, посочени в Таблица 2 от Приложение III.

(в) икономически и социален анализ на използването на водите и на цената на влошаването на състоянието на морската среда.

Първоначалната оценка e замислена от експертите на ЕК като база за определяне на ДСМОС и съответните цели за неговото поддържане или постигане. Приложение III не е структурирано по начин, който улеснява формулирането на ДСМОС и има сериозно несъответствие между Приложение I и Приложение III, както и много дублирани теми в двете основни таблици на Приложение III (подобно мнение е изказано и в „Commission Staff Working Paper“, 14.10.2011).

Поради това в Първоначална оценка няма да се следва стриктно Приложение III Таблици 1 и 2, а ще се използва комбинация от тези две таблици и от Дескрипторите (Приложение I) със съответните им индикатори:

Дескрипторите ще бъдат поделени на такива, които имат отношение към текущото състояние на характеристиките (физични, химични и биологични) на морската екосистема и такива, които се отнасят до натиска и въздействията. Въведението на Оценката ще включва описание на използваните данни и информация от документи, отчети, публикации, научни архиви и бази данни, и ще обясни кои са ключовите елементи на оценката, както и защо са избрани. Оценката ще ползва непубликувани и публикувани данни, както и данни отразени в следните по-важни източници:

• 
  Трансграничен диагностичен анализ на Черно море (TDA, 2008), http://www.blacksea-commission.org/_publications-GEF.asp и други отчети на UNDP/GEF/BSERP;
  
• 
  BSC SoE, 2008, http://www.blacksea-commission.org/_publ-SOE2009.asp;
  
• 
  BSC SAP IR, 2009, http://www.blacksea-commission.org/_publ-BSSAPIMPL2009.asp;
  
• 
  BSC Marine Litter Report, 2009, http://www.blacksea-commission.org/_publ-ML.asp;
  
• 
  BSC Diagnostic Report, 2010, http://www.blacksea-commission.org/_publ-BSDiagnosticReport2010.asp;
  
• 
  Данни от BSIS (Black Sea Information System);
  
• 
  Годишни отчети на Черноморската Комисия (Букурещка Конвенция), произведени от консултативните групи на Комисията в рамките на BSIMAP (Black Sea Integrated Monitoring and Assessment Program) (архив на Комисията за 2006-2011);
  
• 
  Отчети на проекти: SESAME (http://www.sesame-ip.eu/); ODEMM (http://www.liv.ac.uk/odemm/), KnowSeas (www.knowseas.com); MONINFO (http://www.blacksea-commission.org/_projects_MONINFO.asp), PERSEUS (http://www.perseus-net.eu/), и други;
  
• 
  Национални отчети и доклади
  
• 
  ПУРБ-Басейнова дирекция за Черноморски район (2009-1015);
  
• 
  Данни на БДЧР от екологичния мониторинг по РДВ;
  
• 
  База данни на ИО-БАН;
  

Оценката ще позволи да се диагностицира доколко текущата обезпеченост с данни и информация позволява да се покрият задачите по РДМС в България, къде са основните пропуски и най-общо как трябва да се реорганизира съществуващата мониторингова система през следващите години (срок 2015 за окончателно формулиране на налагащите се реформи в мониторинга, виж Приложение V на РДМС за повече информация). Преди да бъдат анализирани съществуващите данни и информация е трудно да се прецени кои от параметрите в Таблиците на Приложение III и Приложение I не могат да бъдат обстоятелно отразени и анализирани, особено по отношение на връзката между видове натиск и въздействия.

Авторският колектив на Първоначалната оценка си запазва правото да внесе нужните промени в съдържанието на Оценката при доказана липса на данни или невъзможност те да бъдат предоставени.

В първата си Глава Оценката ще съдържа анализ на характеристики и особености на българското Черно море за периода 2006-2011 (където е необходимо и по възможност сезонни или даже месечни данни ще бъдат използвани) по следните подточки:

I.1. Характеристики и особености (състояние) на българското Черноморие

1. Физико-химични характеристики (топология и батиметрия, годишен и сезонен температурен, солеви, ледови режими, вълнения, течения, стратификация, повишаване на морското равнище, прозрачност, основни химически параметри и други).

2. Местообитания (пелагиал и бентос) – по възможност с времева и пространствена характеристика, като също така се отчита и степента на деградация. По-подробно ще бъдат взети под внимание следните насоки:

• 
  Преобладаващият(е) тип(ове) местообитания на морското дъно и във водния стълб с описание на типичните физични и химични характеристики, като дълбочина, температурен режим на водата, течения и друга циркулация на водата, соленост, структура и състав на субстрата на морското дъно;
  
• 
  Идентификация и картиране на специалните типове местообитания, особено на тези, признати или определени по силата на общностното законодателство (Директивата за местообитанията и Директивата за птиците) или по силата на международни конвенции като представляващи специален научен интерес или интерес от гледна точка на биологичното разнообразие;
  
• 
  Местообитания в райони, които поради своите характеристики, разположение или стратегическо значение заслужават специално отношение. Тук може да се включат райони, които са подложени на интензивни или специфични видове натиск, или територии, които заслужават специален защитен режим.
  

Времева и пространствена изменчивост на функционалните групи ще бъде представена по основни параметри/индикатори – численост, биомаса или запас, възрастова и размерна структура, репродуктивност и прочие. Ще се използват сезонни, годишни и многогодишни данни. Видовете функционални групи са описани в „Commission Staff Working Paper“ (14.10.2011), а индикаторите са указани в документа‚ “Commission Desicion of 1 September 2010 on criteria and methodological standards on good environmental status of marine waters”.

Обща характеристика на видово разнообразие, след което в тази част докладът ще представи състоянието на:

• 
  Видове, указани в различни ЕС Директиви и международни споразумения
  
• 
  Стопански ценни видове
  
• 
  Генетично обособени местни и ендемични видове
  
• 
  Ключови видове и други
  

Тук oценката ще представи още научни анализи и данни за различни процеси, свързани с хранителните вериги, като например енергийни потоци, основни трофични взаимоотношения, и други. Функционирането на екосистемите по възможност ще бъде характеризирано с ниво на продуктивност, пропорция на видове, които са едри хищници, численост и разпределение на ключови видове/групи и други.

По т. 2, 3, 4 и 6 Директивата дава следните указания:

Описание на биологичните съобщества, свързани с преобладаващите типове местообитания на морското дъно и във водния стълб. То следва да съдържа информация за съобществата на фито- и зоопланктона, в това число видово разнообразие, сезонна и пространствена изменчивост на количествени и качествени параметри;

Информация за висша водна растителност, макроводорасли и макрозообентос, в това число състав на видовете, биомаса и годишна/сезонна динамика;

Информация за структурата на рибните популации, в това число запаси/биомаса, пространствено разпределение, структура на популациите по възраст и размери, и други.

Описание на динамиката на популацията, естествен и реален обхват на разпространение и състояние на видовете морски бозайници и влечуги, които се срещат в морския регион или подрегион;

Описание на динамиката на популацията, естествен и реален обхват на разпространение и състояние на видовете морски птици, които се срещат в морския регион или подрегион;

Описание на динамиката на популациите, естествен и реален обхват на разпространение и състояние на други видове, които се срещат в морския регион или подрегион и които са обект на общностното законодателство или на международни споразумения;

Описание на временните появявания, изобилието и пространственото разпределение на чужди и екзотични видове, или — ако е приложимо — на генетично отличаващи се форми на местни видове, които се срещат в морския регион или подрегион.

7. Други характеристики (напр. микробиологични в смисъл на качеството на водите за къпане, и други)

Във втората глава Първоначалната оценка ще следва Таблица 2 от Приложение III и съответните дескриптори, за да отрази видовете натиск и въздействия и по възможност да ги свърже с по-важните човешки дейности. Ще бъде използвано GIS картиране за наслагване на дейности, натиск и промени в състоянието на характеристиките на морската околната среда за определяне на въздействието.

В съответствие с препоръките на Морската Директива, ще бъдат отразени следните видове натиск и въздействия:

I.2. Натиск и въздействия

1. Физическа загуба (загуби на субстрат, засипване, запечатване и други) – отнася се за дънните местообитания (постоянна или дългосрочна промяна на морски местообитания, например промяна на естествения субстрат от човека, превръщането на морски местообитания в наземни, загуба на биогенен субстрат и други). Въздействието се определя за дънните местообитатния.

2. Физическо увреждане - когато целостта на морското дъно е била увредено, но продължава да се състои от същия или подобен на естествения субстрат, същевременно структурата на флората и фауната се променя (промени в затлачването, ерозия и абразия, въздействие на драгиране и тралиране, и други). Въздействието се определя за дънните местообитания.

Бележка: Дейностите, които водят до физически смущения са хидравлични конструкции, брегова защита, драгиране, сондиране за нефт и газ, и прочие. В оценката ще се определи, по възможност, районите на сериозни физически смущения, човешките активности свързани с тях и прякото въздействие върху дънните местообитания. Непрякото въздействие (върху пелагиала, трофически вериги, видово разнообразие, и други) може да бъде само предположено на този етап.

3. Други физически смущения

А) Шум – подводен (ниво, места). Потенциално въздействие за промяна в миграционните маршрути на риби и бозайници.

Б) Отпадъци – на брега, на повърхността и на дъното на морето (източници, вид, обем, тенденции). Въздействието се определя за бозайници и дънни местообитания.

4. Нарушение в хидрологичните процеси – съществени промени в температурен и солеви режим, ефекти. Оценката на въздействие касае пелагиала и дъното на морето на ниво функционални групи.

Например: пространствен мащаб на местообитанията, засегнати от постоянната промяна в хидрологията; промени в местообитанията, в частност функциите (например, промени в хвърляне на хайвер, размножаване и акватории за хранене и миграционни маршрути на риби, птици и бозайници) и други.

• 
  синтетични вещества (основни вещества в Директива 2000/60/ЕО, например. пестициди, детергенти);
  
• 
  несинтетични вещества (тежки метали, въглеводороди);
  
• 
  радионуклиди.
  

• 
  наземно базирани точкови и дифузни източници
  
• 
  източници в морската среда (например, в морето платформи за петрол и газ, корабоплаването и т.н.);
  
• 
  замърсяване от атмосферата (EMEP (http://www.msceast.org/ параметри)
  

Разглеждането на биогени в първоначалната оценка ще включва оценка на емисии и техните тенденции от:

наземни точкови и дифузни източници

замърсяване от атмосферата

Състояние на въздействието (еутрофикация) се определя по преките и косвени въздействия на биогените (азот, фосфор, органична материя), но се подразделя според въздействие върху водния стълб/планктонни съобщества, и въздействие върху морското дъно/бентосни съобщества, по-конкретно:

А. Преки ефекти: промени в концентрацията на хлорофил а във водния стълб и прозрачността; промени в броя/обилието на опортюнистични макро-водорасли и други видове; промени в съотношението на доминантни видове (напр. диатомови към динофлагелати); цъфтежи на токсични видове; смъртност на дънни организми и др.

Б. Непреки (косвени) последици: промени във видов състав и хранителни вериги, кислороден режим, и други.

8. Биологични смущения - включва идентифициране на преобладаващите типове местообитания и функционални групи неблагоприятно засегнати от:

А) Микробни патогени – Източници и индикация за отклонение от задължителните нива на безопасност на храните (например, за салмонела и ешерихия коли в миди)

Б) Инвазивни видове – вектори на интродукция, район на разпространение, интензивност (обилие), тенденции, % засегната площ от оценяваната зона, горещи точки (рискови акватории). Въздействие - изместване на нативни видове, изчезване на ценни популации, промяна в хранителни вериги и в качество на водата и др. Ще бъде изследвано съотношението между инвазивните и местните видове (инвазивен индекс) в някои добре изследвани таксономични групи (например риби, макроводорасли, мекотели). Въздействието на инвазивни видове, по възможност, ще бъде анализирано на ниво видове, местообитания и екосистеми.

Забележка: За отделните видове характеристиката ще бъде включена в Глава I, т.6. Тук ще бъде предоставена обобщаваща информация за сумарното въздействие на всички инвазивни видове.

С) Селективна екстракция (риболов, събиране на морски растения, и т.н) – влияние върху функционални групи и дънни съобщества. Тук се определя вида и интензивността на селективна екстракция по размер риболовни съдове и вид на уреда, видове със стопанска цел и за колко от тях има оценка на запасите, и други. Въздействието се определя по следните критерии: разпространение на вида, размер и състояние на популацията, смъртност, съотношение между улов и индекс на биомасата, екологично въздействие върху дънните местообитания и съобщества и върху функционалните групи.

Таблицата в Приложение 4 дава кратко описание на човешките дейности, свързани с изброените по-горе видове натиск и приоритетни въздействия върху биотата на морето. Почти всички човешки дейности водят до промяна в качеството на водата и/или седиментите, затова то се включва по-скоро като част от натиска и състоянието на морето, а не като елемент на въздействието. За всяко доказано въздействие е желателно да се определи дали е резултат от една човешка дейност или от наслагването на ефектите на няколко (синергично, натрупващо се)¹. При наличие на синергичен или кумулативен ефект на много дейности, приоритетните три ще бъдат назовани.

Независимо какви са човешките дейности около и в морето, последният трансграничен анализ на Черно море (TDA, 2008) показа, че до 2005 година основните екологични проблеми си остават неизменни (сравнено с периода 1970-2000 години) и те са:

• 
  Еутрофикация
  
• 
  Химическо замърсяване
  
• 
  Преулов и намаляване на рибните ресурси
  
• 
  Изменение на биоразнообразието и интродукция на инвазивни видове
  

Връзката между Приложение I и III на РДМС най-добре е отразена в Приложение 3 „Commission Staff Working Paper“ /14.10.2011, стр. 91-92. Това Приложение дава ясни указания във всяка подточка на Първоначалната оценка кои критерии и индикатори на ДСМОС са заложени, т.е. те ще бъдат включени по възможност и в Българската оценка.

Икономическият и социален анализ, според РДМС трябва да служи на общата цел на директивата – постигане на добро екологично състояние в морските води до 2020 г. Директивата изисква при разработването на морски стратегии от страните да се прилага екосистемния подход при управлението на човешките дейности и оценката на състоянието на морската среда, да се извърши “анализ на преобладаващите видове натиск и въздействия, в това число и произтичащите от човешката дейност, върху състоянието на околната среда в тези води”, както и да бъде осъществен “икономически и социален анализ на използването на тези води и на разходите, свързани с увреждането на морската среда” (чл. 8.1 от РДМС).

Основната цел на социо-икономическия анализ е да идентифицира въздействието на определена политика – в случая разработването и прилагането на морска стратегия – върху благосъстоянието на обществото, което пряко зависи от доброто състояние на природата. Това включва икономически и социални аспекти, както и описание на разпределението на тези въздействия между най-важните заинтересовани страни.

Основните задачи пред този анализ са:

1) Идентифициране и описание на различните видове ползвания на морската среда като се отчита тяхното икономическо и социално значение и натиск върху морската екосистема.

Това включва:

• 
  Идентифициране и описание на различните видове ползвания и натиск върху морската среда.
  
• 
  Оценка на преките, и доколкото е възможно, на непреките ползи, които генерират различните сектори, свързани с морската среда.
  
• 
  Качествено и при възможност количествено описание на видовете натиск, предизвикани от ползването на околната среда и природните ресурси на Черно море.
  

Основната методологична рамка, която се прилага при анализа на взаимодействието между обществото и морската среда е моделът движещи сили – натиск – състояние – въздействие – реакция (DPSIR).

Видовете различни ползвания на морската среда с оглед на тяхното социално и икономическо значение и натиска, който оказват, са заложени в РДМС. Същевременно, директивата не определя по какъв начин да бъде извършен социо-икономическият анализ. Това поставя въпроса за избор на подход за извършване на оценката на ползването на морската среда. В ръководството за изготвяне на първоначална оценка на Работната група за икономическа и социална оценка към ГД “Околна среда” на Европейската комисия са описани два основни подхода²:

1) Подход, основан на услугите на екосистемата

2) Подход, основан на анализ на икономическите показатели на секторите, които ползват морските води

Първият подход, основан на услугите на екосистемата, взема за изходна точка услугите, получавани от морската екосистема. Те могат да бъдат разделени на крайни и междинни услуги. Крайните услуги включват осигуряване на храни, суровини и енергия и са по-лесни за идентифициране и оценка, докато междинните услуги (напр. местообитания, регулиране на климата, намаляване на еутрофикацията, устойчивост ‘resilience’) изискват по-задълбочено разбиране на динамиката и взаимодействията в морската екосистема, за да бъдат определени. Следваща стъпка е извършване на количествена оценка на ползите от идентифицираните услуги и влиянието им върху благосъстоянието на обществото. Съвкупната оценка на ползите, извличани от услугите на екосистемата и от природните ресурси може да бъде изразена като обща икономическа стойност, която включва стойност на употреба – тя може да бъде пряка (улов на риба, туризъм и отдих, добив на природен газ) и непряка (разграждане на отпадъци, улавяне и съхранение на въглероден диоксид, регулиране на климата) – стойност на избор (отлагане на експлоатацията на даден ресурс за бъдеще време) плюс стойност на неупотреба (създаване на природен резерват).

Вторият подход отчита използването на морските води от различните икономически сектори. Познат е и като “икономически сметки за морските води”, по аналогия с европейските икономически сметки за околната среда (Регламент (ЕС) № 691/2011). Той включва идентифициране и описание на региона и икономическите сектори, които използват морските води; оценка на ползите, които извличат тези сектори, измерени като стойност на продукцията, междинно потребление, създадена добавена стойност, брой и възнаграждения на заетите; и определяне на въздействието на тези сектори. Основен източник на информация в този случай е националната статистика.

Разликата между двата подхода се състои в обхвата на получените оценки и изискванията към данните. За разлика от подхода, базиран на услугите на екосистемата, икономическите сметки за морските води не включват оценка на непреките ползи и отказа от употреба на морските води за икономически дейности и не обхващат друг натиск извън този генериран от идентифицираните икономически сектори. От друга страна, оценката на общата икономическа стойност налага ползването на предходни данни от икономически изследвания за отделните аспекти на услугите, предоставяни от черноморската екосистема. Такава литература, с малки изключения, на практика не съществува. Това налага избора на подхода, основан на анализа на икономическите показатели на секторите, ползващи морските води. Това е методологията, използвана и в доклада на Румъния, поради сходни съображения. Приложението на един и същ подход за Черно море от България и Румъния ще осигури последователност и възможност за съпоставимост на данните.

I.3.3. Качествена, и ако е възможно, количествена оценка на натиска, причинен от различните ползвания на морската околна среда. Разработване на прогнози и сценарии за бъдещо развитие към 2020 г., в т.ч. и като се вземат предвид мерките за опазване и подобряване на морската среда, които са в процес на изпълнение

Оценката на натиска ще използва избраната методология за оценка на ползванията на морската среда.

За оценка на очакваното развитие на морската околна среда при запазване на съществуващите тенденции и при предприемане на мерки за подобряване на състоянието й ще бъдат разработени съответно базов сценарий и сценарии при прилагане на морска стратегия. Базовият сценарий описва развитието на състоянието на морската среда, социо-икономическата и правната среда, при условие, че не се приложи РДМС. Той, както и останалите сценарии, не е пряко свързан с извършването на конкретни инвестиции, а с развитието на взаимодействието между обществото и морската среда, съответно без и с прилагане на предвидената от директивата морска стратегия и съпътстващата я програма от мерки. Базовият сценарий обхваща прилагането на съществуващото международно и национално законодателство извън РДМС и произтичащите от него последици. Ролята на базовия сценарий е да очертае проекция на промените в морската среда при реализиране на наличните тенденции в ползването на морските води и съществуващата правна и регулаторна рамка. Той представлява отправна точка за оценка на разходите, свързани с увреждане на морската среда и за разработване в бъдеще на мерки за постигане на ДСМОС.

Забележка: Формулировката „сценарии с инвестиции” (т. 3.3.2 към Дейност 3. от Техническите спецификации) е донякъде некоректна. Първо, защото прилагането на мерки за опазване на морската среда не изисква непременно инвестиции и второ, когато е необходим финансов ресурс често значително перо са текущите разходи. Например, административна забрана за строителство в стометровата крайбрежна ивица или забрана за улов на определен вид риба за възстановяване на запасите не изисква инвестиции, а е свързана с намаляване на преките икономически ползи от експлоатацията на природен ресурс и увеличаване на разходите за контрол. Мерки като преминаване към корабни горива с ниско съдържание на сяра, за които може да се очаква, че ще окажат благоприятен ефект върху морската среда, също не са свързани непременно с инвестиции, но водят до промяна на структурата на разходите за корабособствениците.

Затова препоръчваме тази точка от заданието да се преформулира в „сценарии при прилагане на морска стратегия”. Разработването на тези сценарии е пряко свързано с определянето на ДСМОС и формулиране на целите за постигането му.

Сценариите при прилагане на морска стратегия могат да дадат индикации за необходимите промени в регулативната рамка и евентуално за нуждата от финансиране на мерки за постигане на ДСМОС към 2020 г.

I.3.4. Оценка на разходите, свързани с увреждане на морската среда

Оценката на разходите, свързани с негативните последствия върху морската среда отразява загубата на благосъстояние, в резултат на намаляване на стойността на услугите на морската екосистема в сравнение с друго състояние. Директивата не дава препоръки за това как да бъде извършена оценката на разходите, затова Работната група за икономическа и социална оценка предлага три възможни подхода

1) Подход, основан на услугите на екосистемата

2) Тематичен подход (химическо замърсяване, отпадъци в резултат от корабоплаването, замърсяване с нефт, еутрофикация и др.)

3) Разходно-ориентиран подход (разходи, свързани с прилагане на действащото законодателство за опазване на морската среда; разходи за частния и публичния сектор)

Подходът, основан на услугите на екосистемата е описан в точка 3.2 и там са посочени неговите предимства и недостатъци. Оценката на разходите, свързани с деградацията на морската среда се извършва чрез сравнение на целевото равнище при постигане на ДСМОС – или на сценария/сценариите с прилагане на РДМС – и базовия сценарий към избрания времеви хоризонт (2020 г.).

Тематичният подход има за цел оценка на текущите разходи и загуба на благосъстояние поради увреждане на морската среда. Първоначално е необходимо да се определят темите или предметните области, свързани с увреждане на средата като еутрофикация, нефтено замърсяване, отпадъци в резултат на корабоплаването и т.н. Следващите етапи са определяне на референтно ниво – например състояние, при което целите на ДСМОС са постигнати – и извършване на сравнение между това ниво и текущото състояние посредством качествени, количествени или стойностни показатели. Крайната оценка се формира от последиците за благосъстоянието от влошеното състояние на морската среда в настоящето, спрямо избраното целево равнище.

Разходно-ориентираният подход анализира текущите разходи за опазване на морската среда по сектори и разпределението им между икономическите агенти. Той дава информация за съществуващата финансова структура за опазване на морската екосистема, която може да бъде полезна и на следващ етап при формулиране на програма от мерки. За разлика от предходните два подхода анализът на разходите от прилагане на съществуващото законодателство не включва референтно състояние. Предмет на експертна оценка е каква част от законодателството в областта на околната среда има отношение към морската среда и съответно каква част от извършваните разходи се отнасят до нея.

Всеки от посочените подходи разкрива част от пълните разходи за обществото от деградацията на морската среда. Подходът, основан на услугите на екосистемата е най-амбициозен, но ограниченията му са свързани с непълнотите в знанията ни за процесите в природата и обществото. Тематичният подход отчита текущите разходи, произтичащи от влошеното състояние на морската екосистема, но липсата на данни в някои области означава, че част от анализа ще се основава на качествени показатели. Разходно-ориентираният подход стъпва върху налични финансови данни, но не предоставя информация за потенциалните ползи от допълнителни мерки за подобряване на състоянието на морската среда.

С оглед на съществуващата информация за Черно море в Първоначалната оценка може да бъде приложен тематичният или разходно-ориентираният подход. Конкретният избор може да бъде направен след допълнителен анализ на данните. Румънската оценка се основава на разходно-ориентирания подход.

Оценката на риска според чл. 14.4 от РДМС е важен елемент при последващото определяне на програма от мерки. От държавите-членки не се изисква “да предприемат конкретни стъпки, ако не съществува сериозен риск за морската среда или ако разходите биха били непропорционално големи, като се отчитат рисковете за морската среда, както и при условие, че не се наблюдава последващо влошаване”. В този смисъл е необходимо да се съпоставят очакваните промени в морската среда с разходите, свързани с нейното подобряване.

• 
  Анализът на чувствителността може да изпълнява няколко основни цели, които се отнасят до разработването на базов сценарий и сценарии при прилагане на морска стратегия:
  
• 
  Идентифициране на маловажни входни променливи с цел редуциране на параметрите на използвания модел.
  
• 
  Идентифициране на входни променливи, които изискват допълнително изследване.
  
• 
  Подобряване на разбирането за структурата на модела.
  
• 
  Оценка на качеството на модела – дали достоверността (несигурността) по отношение на резултатите от сценария зависи от липсата на данни, от структурата на модела или от субективни предположения и допускания.