Програма за намаляване на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 2017 национално проучване за нивата радон в сгради

Да се поставят основите на системна национална политика, насочена към

Да се изготви радонова карта на Република България.

Да се създаде система за контрол на нови и съществуващи сгради по
отношение референтните нива на радон.

Да се подобри обществената осведоменост.

Да се създаде система за контрол на радон на работните места.

Радонът - общонационален, социален и медицински проблем

Радонът е естествен източник на йонизиращо лъчение и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята.

Радонът, който има няколко изотопа, е естествено срещащ се безцветен и без мирис радиоактивен благороден газ. Радонът е инертен газ и може да мигрира на значителни разстояния от мястото на образуване.

Облъчването от радон води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове, като рискът е пропорционален на средната концентрация на радон и по времето на облъчване. Съгласно Световната здравна организация (СЗО) радонът е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили. Рискът за здравето се увеличава многократно при комбинираното действие на тютюнопушене и облъчване от радон.

Навлизането на радон в сградите е сложен процес и се влияе от много фактори, като промени в атмосферното налягане, скорост на вятъра и валежите и т. н. Като следствие от тези атмосферни влияния, в допълнение към дневните и сезонните колебания, концентрациите на радон в закрити помещения показват значителна годишна променливост. По тази причина, за да се направи надеждна оценка на риска от радон, е необходимо да се провеждат дългосрочни (от три месеца до една година) измервания на радон в сградата.

С по-големи мащаби са проучванията в Европа, Северна Америка и Китай. Въз основа на тези данни СЗО е направила оценка, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон.

Статистиката у нас показва, че всяка година на 100 000 души население се откриват над 200 случая на злокачествени новообразувания на дихателни органи и гръден кош, а смъртността е над 50 души. Следователно между 6 и 28 случая от тях биха могли да се свържат с повишена концентрация на радон.

Представително Национално проучване за нивата на радон в сгради.

В България не е провеждано системно национално проучване за концентрацията на радон в сгради. Налични са данни от проучвания на отделни райони, които дават изолирана картина за състоянието на проблема в България. Липсата на цялостна картина създава затруднения при планиране на дейности за редуциране облъчването на населението.

В рамките на Националната програма се планира провеждане на национално проучване за нивата на радон в сгради. Целта на проучването е да се оцени разпределението на годишната концентрация на радон в жилищни сгради. По-добрата информираност ще даде възможност за предприемането на адекватни мерки за защита на населението от риска при дългосрочно облъчване от радон в сгради.

Проучването обхваща измервания в цялата страна и ще допринесе за разработването на ширак спектър ръководства и нормативни документи, съдействащи за реализирането на Национална стратегия за намаляване на въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население.

За провеждане на националното проучване се използват пасивни детектори за дългосрочно (6 месеца) измерване на концентрацията на радон в сгради. Използват се детектори, които се състоят от CR-39 чип, поставен в цилиндрична дифузионна камера, която представлява филтър. Ролята на тази филтрираща среда е да предотврати достъпа на аерозоли и дъщерните продукти на радона върху чипа по време на експозиция (престоя на детектора в обследваното помещение). Всеки детектор е комплектован с инструкция за примерното му позициониране в помещението, информационна брошура и първичен протокол.

Разпределението на детекторите е според административно-териториалното деление на страната.

• 
  Община Априлци – общо 2 детектора за гр.Априлци
  
• 
  Община Летница – общо 3 детектора, 2 за гр.Летница и 1 с.Крушуна
  
• 
  Община Ловеч – общо 35 детектора, 26 за гр.Ловеч и 9 за селата
  
• 
  Община Луковит – общо 12 детектора, по 6 за гр.Луковит и за селата
  
• 
  Община Тетевен – общо 15 детектора, 7 за гр.Тетевен и 8 за селата
  
• 
  Община Троян – общо 23 детектора, 15 за гр.Троян и 8 за селата
  
• 
  Община Угърчин – общо 5 детектора, 2 за гр.Угърчин и 3 за селата
  
• 
  Община Ябланица – общо 4 детектора, по 2 за гр.Угърчин и са селата
  

Национелното проучване за радон в сгради стартира през м.март 2015 г. Проучването се провежда в 2 фази, като всяка фаза има трайност 6 месеца.

В рамките на един месец служителите на Дирекцията с помощта на общинските координатори поставиха в домовете на желаещи хора детекторите и проведоха анкетно проучване в 62 градски и 37 селски дома. Събраните данни от анкетите въведохме в електронна “база-данни” таблица, която беше изпратена в Националния център по радиобиология и радиационна защита гр.София за сумиране на данните, обработка и оценка на средната концентрация на радон в областта.

В началото на месец януари 2016 г. започна ІІ-ра фаза от проучването – замяна на детекторите с нови в същите жилища, с което се повтаря процедурата. Резултатът се счита за представителен – скринингова оценка за облъчването на населението от радон в приземните етажи на жилищата.