Програма за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух



страница5/20
Дата11.06.2018
Размер3.13 Mb.
#73421
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

2.3.4. Слънчева радиация


Интензивността на сумарната слънчева радиация /образувана от пряка и разсеяна слънчева радиация/ е в пряка зависимост от височината на слънцето над хоризонта и от прозрачността на атмосферата, характеризирана главно чрез облачността. Сумарната слънчева радиация има характерен дневен и годишен ход с максимум по обяд и през лятото при напълно ясно небе. За територията на общината сумарната годишна слънчева радиация е около 5500 MJ/m2. Слънчевото греене като продължителност е различно през различните сезони и зависи от два основни фактора - режим на облачност и продължителност на деня. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е около 2200 часа. Облачността има максимум през зимните месеци /среден бал 7,1/, което намалява около 72% притока на топлина към земната повърхност.

2.3.5. Влажност

Таблица 2.9. Средна месечна относителна влажност, в %:



яну

фев

мар

апр

май

юни

юли

авг

сеп

окт

нов

дек

ср. год

84

80

75

68

70

66

64

65

69

76

84

86

74

През студеното полугодие средните месечни стойности на относителната влажност на въздуха се изменят от 70 до 86%, а през топлото полугодие от 64 до 70%.



2.3.6. Мъгли

Таблица 2.10. Брой дни с мъгла по месеци и годишно:



яну

фев

мар

апр

май

юни

юли

авг

сеп

окт

нов

дек

год

5,6

3,7

2,1

0,5

0,1

0,0

0,0

0,0

0,3

2,8

5,1

6,3

26,5

Мъглите се образуват като резултат от съчетаването на климатичните условия и физикогеографските характеристики на района. Това е състояние на въздуха в приземния слой, когато видимостта е под 1 km. Кондензацията на наличните водни пари във въздуха в следствие на понижената температура за дадена относителна влажност предизвиква повишаване на концентрацията на различните замърсители на въздуха, които се явяват център за кондензацията на водните пари. Намалената видимост е резултат от кондензацията на водните пари и замърсяване на въздуха с прах, сажди и оксиди от изгарянето на течни и твърди горива и други горими продукти. Разсейването на мъглите става с повишаването на температурата през деня, усилването на турбулентността на въздуха, появяването на вятър и разрушаването на температурната инверсия.



2.3.7. Вятър


Вятърът е от особено голямо значение за естественото пречистване на въздуха и разсейването на локалните приземни концентрации на вредни вещества на по-голяма площ и намаляването на техните стойности до допустимите. От основните му характеристики- посока и скорост, зависят посоките и разстоянията, до които достигат със съответната концентрация праховите и газови вредности. От тази гледна точка от съществено значение е броят на дните с малка скорост на вятъра, когато приземната концентрация на вредни вещества достига максимални стойности.
Таблица 2.11. Средна месечна и годишна скорост на вятъра m/s

яну

фев

мар

апр

май

юни

юли

авг

сеп

окт

нов

дек

год

2.3

2.6

2.7

2.2

1.9

1.9

1.9

1.7

1.6

1.6

1.8

1.8

2.0

Таблица 2.12. Средна скорост на вятъра по посока m/s






яну

фев

мар

апр

май

юни

юли

авг

сеп

окт

нов

дек

N

2.7

3.1

3.6

3.2

2.6

2.9

3.2

3.1

3.0

2.7

2.1

2.2

NE

2.4

2.4

4.1

2.3

2.3

2.1

2.1

1.8

2.2

2.4

2.2

2.2

E

3.2

2.8

3.4

3.1

2.5

1.9

2.1

1.7

1.9

2.5

2.5

2.4

SE

1.6

1.7

2.3

2.2

1.9

1.9

1.9

1.7

1.9

1.9

2.0

1.8

S

1.7

1.6

2.1

1.5

1.7

1.6

1.5

1.3

1.9

1.4

1.0

2.8

SW

3.0

2.8

2.8

2.6

2.2

1.8

2.0

1.8

1.9

2.1

2.3

2.7

W

4.4

4.6

4.5

3.7

3.1

3.0

3.4

3.3

3.0

2.9

3.7

2.8

NW

4.6

4.6

4.2

3.8

3.4

3.5

3.8

3.6

3.4

3.5

3.7

3.1

Таблица 2.13. Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%)






яну

фев

мар

апр

май

юни

юли

авг

сеп

окт

нов

дек

год

N

5.1

6.1

6.1

6.6

4.0

4.7

5.9

5.8

5.2

5.7

4.3

4.6

5.4

NE

9.7

9.8

4.8

12.4

10.5

9.1

7.3

6.0

7.3

9.0

10.4

10.6

8.9

E

20.3

16.8

19.9

14.3

12.1

7.0

7.0

10.5

11.7

16.2

23.8

18.7

14.8

SE

7.4

5.2

12.3

7.9

7.7

6.9

7.1

7.2

8.4

9.1

9.2

6.5

7.9

S

2.2

3.3

2.9

5.5

7.9

6.2

8.6

6.9

7.9

5.7

4.8

3.8

5.5

SW

12.5

12.9

11.9

10.4

13.1

13.3

14.6

13.9

16.8

16.1

11.3

12.5

13.3

W

25.0

24.6

23.4

25.0

27.3

27.8

28.5

27.2

24.3

23.3

21.2

25.7

25.5

NW

17.7

21.1

18.7

17.9

17.3

24.9

21.0

22.6

18.3

14.9

14.9

17.5

18.9

тихо

25.3

18.1

16.6

18.2

18.1

21.9

22.3

28.2

27.1

27.5

26.3

27.4

23.2








Роза на ветровете за района на град Видин

Откритостта на Видинската низина и равнинният терен способстват за развитие на ветровете. Преобладаващите ветрове имат предимно западна и северозападна посока. Те са доказателство не само за доминиращо влияние на океанските въздушни маси, но и за обусловените от тях валежни прояви. Сравнително по-редки са случаите на ветрова дейност с източна компонента, която обикновено е свързана с валежи през зимата.

Тихото време средногодишно е 23,2 %. Особено характерно е за летно-есенно-зимния период, когато дните с безветрие достигат стойности над 20 - 27 %. Районът на общината се отличава със сравнително малка до умерена скорост на вятъра. През отделни, макар и кратки периоди от време, могат да се наблюдават и ветрове със скорост 15 - 20 м/сек. Твърде силни и поривисти са западните и северозападните ветрове. Най-слаби са южните ветрове.

В обобщение, от климатична гледна точка най-неблагоприятен за качеството на атмосферния въздух е есенно-зимният сезон, когато е най-голям процентът на тихото време и е най-голям броя на дните с мъгли и ниското количество слънчева радиация. Всички тези фактори са предпоставка за образуването на турбулентен топлинен поток, който допринася за задържането на замърсителите в приземния въздушен слой.



3. СЪСТОЯНИЕ НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

3.1. ИЗПОЛЗВАНИ ТЕРМИНИ

  • "Качество на атмосферния въздух" е състоянието на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен и антропогенен произход.

  • "Приземен слой"- атмосферния въздух на височина до 100 м. от повърхността на Земята.

  • "Замърсяване на атмосферния въздух"- всяко постъпване на вредни вещества /замърсители/ в него.

  • "Вредно вещество (замърсител)"- всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда.

  • "Емисия"- изпускане на вредни вещества /замърсители/ в атмосферния въздух. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество при нормални условия.

  • "Организирано изпускане"- е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство- комин, газоход, канал и др.

  • "Неорганизирано изпускане"- е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка - товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.

  • "Ниво"- определена стойност за концентрацията на даден замърсител.

  • "Пределно допустима концентрация (ПДК)"- максималната концентрация на вредно вещество, която за определен период от време не оказва нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху човека.

  • "Максималната еднократна пределно допустима концентрация (ПДК м.е.)"- допустимата краткосрочна концентрация за определен замърсител в продължение на 30- или 60-минутна експозиция.

  • "Максималната еднократна концентрация"- най високата от краткосрочните концентрации за определен замърсител, регистрирани в даден пункт за определен период на наблюдение.

  • "Средноденонощната пределно допустима концентрация (ПДК ср.дн.)"-допустимата концентрация в продължение на 24-часова експозиция.

  • "Средноденонощната концентрация"- средната аритметична стойност от еднократните концентрации, регистрирани неколкократно през денонощието или тази, отчетена при непрекъснато пробовземане в продължение на 24 часа.

  • "Средногодишната пределно допустима концентрация (ПДК ср.год.)"-допустимата концентрация в продължение на едногодишна експозиция.

  • "Средногодишната концентрация"- средната аритметична стойност от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница