Програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население област ловеч

Радонът е естествен източник на йонизиращо лъчение и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята.

Радонът, който има няколко изотопа, е естествено срещащ се безцветен и без мирис радиоактивен благороден газ. Най-дългоживеещ от изотопите е радон-222 (²²²Rn) с период на полуразпадане 3.826 дни, който по-нататък ще бъде наричан само „радон”. Радонът е член на уран-радиевото семейство и се получава при разпадането на радий-226 (²²⁶Ra) с период на полуразпадане 1620 години. Радонът е инертен газ и може да мигрира на значителни разстояния от мястото на образуване.

Единицата за активност на радионуклид в международната система от единици (SI) е бекерел (Bq) и съответства на едно радиоактивно разпадане в секунда.

Облъчването от радон води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове, като рискът е пропорционален на средната концентрация на радон и по времето на облъчване. Съгласно Световната здравна организация, (СЗО) радонът е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили. Рискът за здравето се увеличава многократно при комбинираното действие на тютюнопушене и облъчване от радон.

Облъчването на населението от радон в сгради е значително по-голямо от облъчването на открито. Основният източник на радон във въздуха на дадена сграда е почвата и скалите, разположени под нея. Като инертен газ радонът може свободно да прониква в сградите чрез дефекти във външната обвивка на сградата и малки пукнатини в основата. Други източници на радон са строителните материали и питейната вода от водоснабдителните системи. В отделни случаи е възможно някой от посочените източници да преобладава. В райони с уранодобив могат да се срещнат жилища, за които като строителни материали са използвани материали в т.ч. отпадъчни с високо съдържание на радий. Водите могат да се окажат основен източник за населени места в близост до находища на минерални води с високо съдържание на радон. Атмосферният въздух в околната среда може да има принос в много редки случаи – например в близост до уранови рудници, на места, които са много специфични в геоложко, релефно и климатично отношение.

Навлизането на радон в сградите е сложен процес и се влияе от много фактори, като промени в атмосферното налягане, скорост на вятъра и валежите и т. н. Като следствие от тези атмосферни влияния, в допълнение към дневните и сезонните колебания, концентрациите на радон в закрити помещения показват значителна годишна променливост. По тази причина, за да се направи надеждна оценка на риска от радон, е необходимо да се провеждат дългосрочни (от три месеца до една година) измервания на радон в сградата.
2. Рискови фактори и здравни ефекти

Основният път на облъчване от радон и дъщерните му продукти е чрез вдишване (инхалиране). Краткоживеещите дъщерни продукти от разпадане на радон се отлагат върху аерозолни частици и прах във въздуха или по повърхности в помещенията. Вдишани тези частици се прикрепят по дихателните пътища и водят до облъчване на чувствителните клетки в белодробната тъкан от алфа и бета частици.

След 1990 г. са проведени голям брой проучвания, които разглеждат връзката между концентрацията на радон в сгради и рак на белия дроб в общата популация. С по-големи мащаби са проучванията в Европа, Северна Америка и Китай. Въз основа на тези данни СЗО е направила оценка, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон.

Статистиката у нас показва, че всяка година на 100 000 души население се откриват над 200 случая на злокачествени новообразувания на дихателни органи и гръден кош, а смъртността е над 50 души. Следователно между 6 и 28 случая от тях биха могли да се свържат с повишена концентрация на радон.

В Наредбата за основните норми за радиационна защита (ДВ, бр. 76 от 2012 г.) са регламентирани изисквания за ограничаване на облъчване, дължащо се на естествени източници. Определени са референтни нива за ограничаване на облъчването от радон, както следва:

1. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 200 Bq.m^-3 за новопостроени жилищни и обществени сгради;

2. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 300 Bq.m^-3 за съществуващи жилищни и обществени сгради;

3. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 1000 Bq.m^-3 за работни места.

В специфични случаи, когато продължителността на обитаване в съществуващи сгради с обществено предназначение е малка, министърът на здравеопазването може да определи за средногодишната концентрация на радон във въздуха референтно ниво, по-голямо от 300 Bq.m^-3, но не повече от 1000 Bq.m^-3.

При идентифициране на сгради и работни места, където референтните нива са надвишени, се предприемат мерки за:

1. намаляване концентрацията на радон във въздуха на обществени сгради и работни места в съответствие с принципа за оптимизация;

2. информиране и насърчаване на лицата, живеещи в съществуващи сгради, за предприемане на действия за намаляване концентрацията на радон във въздуха на съответните помещения (чрез подобряване на вентилацията, ограничаване на постъплението на радон и др.);

3. системен контрол на концентрацията на радон в сгради и работни места с повишено съдържание на радон във въздуха.

В световен мащаб технологии за снижаване на нивата на радон в сгради се прилагат от края на 80-те години на миналия век. Масово използваните технологии са предназначени за сгради, в които основният източник на радон е теренът под сградата. Такъв е случаят в над 90% от сградите, в които се установява радонов проблем, изискващ прилагане на технически мерки за защита. Концептуално, основните методи са два:

• 
  Пасивен. Източникът се изолира, като се нанася изолираща подова замазка или подът се покрие с изолиращо фолио. Понякога се комбинират и двете средства. Замазката/защитното фолио служат като дифузионни бариери пред проникването на радон. Ефективността на пасивните средства е ограничена. Обикновено се постига снижаване на концентрациите до 2÷5 пъти, много рядко над 10 пъти. Друг съществен недостатък на тези средства е това, че дори малко нарушаване на тяхната цялост (например, поява на микропукнатини, което става неизбежно с течение на времето) води до рязко снижаване на тяхната ефективност. Поради това пасивните методи в момента не се прилагат широко.
  
• 
  Активен. Техническата идея на всички инсталации от активен тип е проста: да се „изсмуче” радонът от почвения слой под сградата и изхвърли в атмосферата, така че да не може да проникне в помещенията. Реализирането на тези своеобразни „радонови аспиратори” става чрез инсталирането на т. н. „противорадонови шахти” или на контур от „противорадонови канавки”. Трябва да отбележим, че с активни противорадонови инсталации се постига много по-голямо снижаване на концентрациите, отколкото с пасивни средства. По правило концентрациите се намаляват повече от 10 пъти, като е постигано и стократно снижаване. Понастоящем това е предпочитания метод за борба с радона в сгради, позволяващ пълно и трайно решаване на проблема на сравнително достъпна цена.
  

• 
  Да се подобри обществената осведоменост.
  

• 
  Граждани
  
• 
  Строителни специалисти
  
• 
  Печатни и електронни медии
  

1. 
   Провеждане на представително Национално проучване за нивата на радон в сгради на територията на Област Ловеч.
   

Най-значителен принос от естествения радиационен фон за дозата на населението като цяло е облъчването от радон в сгради. В много държави са извършени мащабни проучвания, за да се установи неговото разпределение. Резултатите от тях дават основание да се въведат изисквания за разработване и прилагане на програма, насочена към защита на обществото срещу облъчването от радон в сгради. За да бъдат ефективни защитните мерки следва да се базират на реални данни от страната.

В България не е провеждано системно национално проучване за концентрацията на радон в сгради. Налични са данни от проучвания на отделни райони, които дават изолирана картина за състоянието на проблема в България. Липсата на цялостна картина създава затруднения при планиране на дейности за редуциране облъчването на населението.

Горното е основание, в рамките на Националната програма, да се планира провеждане на национално проучване за нивата на радон в сгради. Целта на проучването е да се оцени разпределението на годишната концентрация на радон в жилищни сгради. По-добрата информираност ще даде възможност за предприемането на адекватни мерки за защита на населението от риска при дългосрочно облъчване от радон в сгради.

Националното проучване трябва да се проведе чрез кумулативни измервания, като се използват признати и утвърдени в ЕС методи и техники за определяне концентрация на радон в сгради. Използваните средства за измерване трябва да имат сертификат за калибриране (проследимост по национални и/или международни еталони). Проучването ще завърши с изготвянето на радонова карта на България.

Проучване нивото на радон в сгради на територията на област Ловеч. Разпределение на радоновите детектори по кодове в общините Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица.

За провеждане на националното проучване се използват пасивни детектори за дългосрочно (6 месеца) измерване на концентрацията на радон в сгради. Използват се детектори, които се състоят от CR-39 чип поставен в цилиндрична дифузионна камера, която представлява филтър. Ролята на тази филтрираща среда е да предотврати достъпа на аерозоли и дъщерните продукти на радона върху чипа по време на експозиция (престоя на детектора в обследваното помещение). Всеки детектор е комплектован с инструкция за примерното му позициониране в помещението, информационна брошура и първичен протокол.

Проучването се провежда на две фази по 6 месеца.

2. 
   Разработване на стратегия за комуникация, отчитаща специфичните особености, приоритети и функции на различните целеви групи
   

Ефективната комуникация изисква сътрудничество между различни организации, ясни и координирани съобщения, както и привличането на сътрудници, на които обществото има доверие.

• 
  Консенсус между държавни, общински, неправителствени и стопански институции и гражданското общество на регионално и местно ниво за необходимостта от провеждане на активна политика за намаляване нивата на радон в жилищни и обществени сгради.
  
• 
  Ангажиране и пряко участие на органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, системата на здравеопазването и образованието, неправителствените и стопански организации, националните и местни медии.
  

1. 
   Ръководство на програмата
   

Областните координационни съвети се състоят от регионален координатор и членове. Членовете на ОКС са представители на регионалните структури на ведомствата в НКС и общините в съответните административни области.

Поименният състав на Областните координационни съвети се определя със заповед на министъра на здравеопазването.

Областните координационни съвети имат следните функции и задължения:

- приемат Областната програма за намаляване въздействието на радон върху здравето на населението и осъществяват контрол на изпълнението й;

- събират и обработват тримесечни отчети за извършените в рамките на програмата дейности по области и ги изпращат до националния координатор;

- правят предложения за подобряване дейността на ОКС;

- организират кампании на информиране на населението на областно ниво за рискове от облъчването от радон и начините за редуцирането на концентрацията в сгради;

- прилагат процедурите, проектите, методиките, протоколите и други документи, свързани с изпълнението на програмата;

- организират реализацията на националните кампании на областно ниво.

2. 
   Контрол върху изпълнението на програмата
   

• 
  Министерство на здравеопазването;
  
• 
  Национален координационен съвет на Националната програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население;
  
• 
  Национален координатор и регионални координатори по програмата;
  

3. 
   Изпълнители на програмата:
   

• 
  Членове на областните координационни съвети и определените съобразно техните правомощия изпълнители на регионално ниво
  
• 
  Експерти по дейностите за промоция и обучение 
  
• 
  Други изпълнители по програмата – служби по трудова медицина, общини, средства за масова информация
  

• 
  Тримесечни, шестмесечни и годишни отчети на Областните координационни съвети до НКС
  
• 
  Периодичен анализ на дейностите по националното проучване за нивата на радон в сгради, което ще се извършва в рамките на програмата.
  
• 
  Окончателен анализ и оценка на първия етап от програмата   декември 2017 г.