Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива период на действие

2.Общи положения ………………………….. 4 стр.

3. Цел на програмата …………………………. 4 стр.

4.Основни цели ………………………………..6 стр.

5. Подцели ……………………………………..6 стр.

6. Нормативна база. Приложими нормативни актове …….7. стр.

7. Профил на община Угърчин ……………….7 стр.

8. Географско положение ……………………7 стр.

9. Релеф ………………………………………….8 стр.

10. Полезни изкопаеми …………………………9 стр.

11. Климат ………………………………………9 стр.

12. Води и водни ресурси ………………………9 стл.

13. Почви …………………………………………9 стр.

14. Флористично разнообразие …………………10 стр.

15. Фаунистично разнообразие …………………10 стр.

16. Демографско развитие …………………….10 стр.

17. Бройи динамика на населението …………..10 стр.

18. Гъстота на населението …………………….12 стр.

19. Естествен прираст …………………………..12 стр.

20. Сграден фонд ………………………………..13 стр.

21. Топлоснабдяване …………………………….15 стр.

22.Газификация ………………………………….15 стр.

23. Улично осветление …………………………..16 стр.

24. Услуги …………………………………………16 стр.

25. Образование …………………………………..16 стр.

26. Здравеопазване ……………………………….16 стр.

27. Социални услуги ……………………………..17 стр.

28. Отразлова структура на общинската икономика ..18 стр.

29. Промишленост ………………………………..18 стр.

30. Селско стопанство …………………………….19 стр.

31. Растениевъдство ……………………………….20 стр.

32. Животновъдство ……………………………….21 стр.

33. Горско стопанство …………………………….22 стр.

34. Транспорт ………………………………………22 стр.

35. Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията ..23 стр.

36. Техническа инфраструктура ………………….23 стр.

37. Канализационна мрежа ……………………….23 стр.

38. Транспортна мрежа и достъпност …………….23 стр.

39. Енергийна мрежа и системност ……………….23 стр.

40. Комуникационни мрежи ………………………..24 стр.

41. Административно-териториално устройство на общината ..24 стр.

42. Баланс на територията …………………………..24 стр.

43. Екологично състояние и рискове ………………25 стр.

44. Качество на атмосферния въздух ……………….25 стр.

45. Качество на водите …………………………26стр.

46. Административен капацитет ………………29 стр.

47.Енергийна мрежа ……………………………..30 стр.

48. Възможности за насърчаване. Връзки с други програми …31 стр.

49. Определяне на потенциала и възможностите за използване на видове ресурси ..32 стр.

50. Слънчева енергия …………………………..32 стр.

51. Вятърна енергия …………………………….39 стр.

52. Водна енергия ………………………………..46 стр.

53. Геотермална енергия …………………………47 стр.

54. Енергия от биомаса …………………………..47 стр.

55. Производство на биогаз………………………52 стр.

56. Избор на мерки, заложени в национален план за действие за енергията от ВИ/ НПДЕВИ/.54 стр.

57.Общинска лолитика за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници . 55стр

58. Приоритети , цели и мерки …………………..56 стр.

59. Проекти …………………………………..60 стр.

60. Списък с идейни проекти по краткосрочна програма ..61 стр.

61. Списък с идейни проекти по дъгосрочната програма ..64 стр.

62. Списък на реализирани проекти …………69 стр.

63. Наблюдение и оценка на програмата………72 стр.

64. Оценка на риска ……………………………..73 стр.

65. Управление на риска ……………………….73 стр.

66. Разработване на местен устойчив енергиен план ..75 стр.

67. Наблюдение и оценка на общинската програма за насърчаване на използването ВЕИ ..75 стр.

68. Обучение и информиране ………………..75 стр.

69. Срокове за изпълнение на програмата ……76стр.

70. Заключение …………………………………77 стр.

АЕИ - Алтернативни енергийни източници

БДС - Български държавен стандарт

ВЕИ - Възобновяеми енергийни източници

ДВ - Държавен вестник

ДДС - Данък добавена стойност

ЕЕООС -Енергийна ефективност и опазване на околната среда

ЕК - Европейската комисия

ЕО -Европейската общност

ЕС -Европейски съюз

ЕС -25 25-те държави-членки на ЕС

ЗВАЕИБ - Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата

КПД -Коефициент на полезно действие

МИЕ -Министерство на икономиката и енергетиката

МОСВ -Министерство на околната среда и водите

МС - Министерския съвет

НДПВЕИ - Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ

НСИ - Национален статистически институт

Кг - килограм

м3 - кубичен метър

пл.м3 - плътен кубичен метър

т -тон

тнe - тон нефтен еквивалент

GWh - гигаватчас

kW -киловат

MJ - мегаджаул

MW - мегават

MWth -мегават топлинна мощност

MWel - мегават електрическа мощност

MWhth - мегаватчас топлинна енергия

Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентно способността и енергийната независимост на националната икономика . Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС . Добивът на енергията от ВЕИ силно се влияе от климатичните условия .

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергията .

1. 
   ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА
   

Националните цели за развитие на сектора на ВЕИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ (НДПВЕИ):

- Производство на електроенергия: Делът на ВЕИ през 2015 година да надвиши 9%отбрутното производство на електрическа енергия.

- Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.

- Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата, да бъде съобразено с реалните възможности и пазарни условия в страната.

Стимулиране производството на енергия от ВЕИ се обуславя и от още два важни фактора: намаляване на енергийната зависимост на страната и намаляване на вредните емисиите парникови газове.Регионалните цели трябва да са в синхрон с националните цели. По същество обаче, те са по-прагматични и са свързани с конкретни регионални проблеми. Най-важните от тях са:

• 
  Повишаване на енергийната независимост на общините и региона;
  
• 
  Създаване на временна и постоянна трудова заетост;
  
• 
  Подобряване параметрите на околната среда;
  
• 
  Привличане на местни и чуждестранни инвестиции;
  
• 
  Осигуряване на по-евтина енергия;
  
• 
  Въвеждане на нови технологии и ноу-хау.
  
• 
  Осъществяване на местно устойчиво енергийно развитие.
  

Очаквани ефекти от подобряване на взаимодействието между централните и местните органи на изпълнителната власт:

- балансиране на икономическите, екологичните и социалните аспекти приусвояване потенциала на ВЕИ.

- институционална и секторна координация при решаване на задачите за развитие на ВЕИ.

- повишаване на квалификацията в институциите на регионално ниво вприлагането на областните и общински програми по ВЕИ.

- изграждане на информационна система за подпомагане на дейностите поЕЕ и ВЕИ на местно ниво.

Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.

Общинската програма е съобразена с развитието на Северозападен район за планиране, особеностите и потенциала на община Угърчин за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива.

Общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ е израз на политиката за устойчиво развитие на община Угърчин .

2. 
   ОСНОВНИ ЦЕЛИ
   

1. 
   Насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, подобряване на средата за живот и труд.
   
2. 
   Създаване на условия за активизиране на икономическия живот в общината при спазване на установените норми за вредни вещества в атмосферата.
   

3. 
   Повишаване нивото на:
   

4. 
   Създаване на системата за събиране на информация за енергопотреблението на общинските обекти и изготвяне на точни анализи и прогнози.
   
5. 
   Изготвяне на проекти за финансиране от Програмите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието и науката, Програма за развитие на селските райони, Фонд Козлодуй и други за внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки.
   
6. 
   Включване в Национални, регионални, областни и местни проекти за Евроинтеграция и партньорство за съвместно финансиране.
   
7. 
   Използване потенциала на екипа на общината, на Съюза на учените в България и изграждане на партньорство при реализиране на мероприятия за енергийна ефективност.
   

Настоящата дъгосрочна общинска програма за насърчаване и използване на възобновяеми енергийни източници 2013-2023 г. на община Угърчин е разработена в съответствие с :

Община Угърчин в териториално-устройствено положение е учредена с Указ на ДС № 2295 / 26.12.1978г. с един град и дванадесет села. Територията е много слабо заселена, както спрямо съставните на областта общини, така и спрямо всички общини в страната.

Общината се намира на 120 км от столицата София; 33 км. западно от гр. Ловеч и 28 км. източно от гр. Луковит.

Общата площ на общината е 523,103 кв.км. и е на четвърто място по площ в Ловешка област (след Троян , Ловеч и Тетевен).

Дължината на Републиканската мрежа на територията на общината е 91км. и 330 метра, в това число: І-ви клас – 25,040 км., ІІ-ри клас – няма, дължината на ІІІ-ти клас е – 66,290 км. І-ви клас включва: Път І-4 -Български Извор – Велико Търново, участък с дължина – 25,040 км. преминаващ през територията на Община Угърчин; Път – III -307- Луковит-Дерманци-Угърчин-Микре с обща дължина – 21,530 км.; Път - ІІІ-3504-Угърчин-Орляне-Радювене-Ловеч; Път – ІІІ -401- Микре - Ловеч с дължина -13 км.; Път-ІІІ-402-Български Извор - Борима –Троян, участък с дължина - 6 км.; Път-ІІІ-3005-Плевен – Беглеж – Катунец , участък с дължина - 11,500 км.

Б. РЕЛЕФ

Средната надморска височина е около 270 м. като в южните и части е над 350 м. и има полупланински характер. На таблица 1 е посочена надморската височина на населените места, включени в общината. Независимо от относително малката надморска височина, релефът е силно насечен от гънки планински тип, които се извисяват 50-150 м. над речните нива. Вертикалното разчленение на общината е 180 м. На юг землищата на селата Лесидрен и Кирчево завършват към високите части на Централна Стара планина. Наклонените терени са подходящи за развитие на овощарство и лозарство. Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял, височините Курджелан, Гюлата и Сухата китка.

Таблица 1. Географско положение и надморска височина по населени места¹

Разпространени са нерудни изкопаеми: червен камък (с. Лесидрен и с. Кирчево), сив варовик (с. Микре), пясъци, глини за тухли и керемиди (с.Сопот). Кариерите и находищата са от местно значение и се стопанисват от общината. Засега не се налагат рекултивационни мероприятия.

Очакваните промени в климата на община Угърчин са свързани с отчетената за България обща тенденция към затопляне, както и увеличаване честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания, проливни валежи, гръмотевични бури и градушки.

Очакваните въздействия от промените в климата върху територията са свързани с влошаване на условията за селско и горско стопанство, намаляване на добивите, проблеми с водоснабдяването, повишаване на рисковете от пожари, загуба на биологично разнообразие, влошаване на условията за туризъм и рекреация в общината.

Д. ВОДИ И ВОДНИ РЕСУРСИ

Общината обхваща водосбора на няколко реки: Сопотска, Калник (частично), Лесидренска, Елешница, Катунецка, Дрипла, Тоша (горното течение) и най-голямата за района р.Каменица. Всички реки, с изключение на р.Дрипла (с.Голец), са от водосборния басейн на р.Вит (десни притоци). Реките са малки, с малък дебит и почти пресъхващи през летния сезон. Водите на язовир „Сопот” не се оползотворяват пълноценно на територията на общината. Въпреки това има потенциал за развитие на рибовъдство и спортен риболов. Отводнителни артерии са дерета и реки по ниските части между гънките на релефа. Водостопанско значение са придобили реките Калник и Каменица след изграждането на яз.Сопот. Язовир Сопот е с водно огледало от над 5 кв.км., но е с неголяма дълбочина. Поради тази причина водите му нямат питейни качества.

Почвеното разнообразие не е голямо. Преобладават кафявите горски почви, а покрай речните корита алувиално-ливадни почви, като същите са подходящи за развитие на различни земеделски култури. Изключително ценен и богат е растителния ресурс от лечебни растения. Рeлефът и почвено-климатичните условия в района са създали условия за естественото развитие на почти целия набор лечебни растения, диворастящи плодове и гъби.

Културно райониране на лечебните растения на територията няма. Естествените местонахождения са се обособили от почвено-климатичните условия и биологичните изисквания на лечебните растения. В земи, гори и около водни басейни – общинска собственост се срещат жълт кантарион, иглика лечебна, бъз/червен, черен/, къпина, трънка, бял равнец и още много други лечебни растения.

Основният горски масив е съставен предимно от букови насаждения. Разнообразният релеф със своите форми и повърхности обуславят от своя страна голямо разнообразие в почвените и растежните условия за развитие и разпространение на горите. В типологично отношение това се изразява в разпределението на площта на лесничейство Лесидрен в два лесорастителни пояса, а именно – долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбови гори (0 – 600 м н.в.) и среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600 – 1 800м н.в.). Решаващо значение за географското разпространение на отделните дървесни видове и насаждения имат надморската височина, изложението и наклона на дървопроизводителните площи. Горите са силно повлияни от интензивното ползване, включително и голи сечи на големи площи. Откритите пространства – пасища, са предимно обрасли с ксеротермна и мезоксеротермна растителност с преобладаване на валесийска власатка, черна садина, обикновена полевица и др.

З. ФАУНИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

Интересна е орнитофауната в района. Срещани са: бял щъркел, черен щъркел, орел змияр, белоопашат мишелов, скален орел, бухал, ястребогушо коприварче, горска улулица, въртошийка, среден пъстър кълвач, градинска овесарка, ливаден дърдавец, червеногърба сврачка и др. Разпространени са разнообразни дивечови видове – диви прасета, сърни и елени лопатари, както и фазани, благоприятстващи за развитието на ловен туризъм и превръщането на горските масиви в природни паркове.

В територията на с.Лесидрен има гнездово находище на сиви чапли в 70- 80 годишна дъбово-габърова гора.

2.2. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ

А . БРОЙ И ДИНАМИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО

Към 31.12.2012 г. броят на населението на община Угърчин е 6261 д. като в периода 2007-2012 г. динамиката му бележи тенденции, които не се различават от общата за страната и областта и се характеризират с постепенно намаление (фиг. 4).

Фигура 4. Брой и динамика на населението на община Угърчин за период 2007-2012 г.² (в души)

Броят на населението по населени места е представен на таблица 10 като са използвани данни от официалното преброяване през 2011 г. С оглед на данните от таблицата може да се изведе заключението, че най-голям по брой на населението в общината е град Угърчин, следван от селата Кирчево и Лесидрен.

Таблица 10. Брой на населението по населени места в община Угърчин за 2011г.³

Анализирайки в ретроспективен аспект демографското развитие по години на преброяване, могат да се установят две противоположни тенденции. До 80-те години на ХХ век в страната е налице непрекъснато нарастване на броя на населението, като прираст с най-високи стойности се отчита през средата на миналия век, след което темпът на нарастване постепенно спада, но запазва положителната си стойност. В резултат на неблагоприятните демографски процеси (отрицателно естествено възпроизводство и миграции) периодът 1975-2011 г. се характеризира с непрекъснато намаляване на броя на населението. Аналогично е развитието и на гр. Угърчин - намаляване броя на населението се отчита по-късно – след 1985 г. През последните години интензитетът в динамиката на населението на общината намалява в резултат на взаимосвързаното влияние на демографските и социално-икономическите условия, като темповете, с които намалява градското и селското население са почти идентични (табл. 11).

Таблица 11. Динамика на броя на населението община Угърчин за 1985 - 2011 г.⁴

Населението на Община Угърчин към 31.12.2012 г. е 6 261 души, а на област Ловеч - 137 708 души. За Ловешка област е характерна ниска средна гъстота на населението от 34,3 души на кв. км. В рамките на областта, най-висока гъстота на населението, има община Ловеч – 52,6 души на кв. км. Средната гъстота на населението за страната е 66,4 души на кв. км. Средната гъстота на населението за община Угърчин е 14 души на кв. км. и тя е не само най-рядко населената община в областта, но и в страната.

За периода 2007-2012 г. се забелязва лека положителна тенденция към намаляване на отрицателния естествен прираст, което се дължи главно на намаляването на смъртността (табл. 12 и 13). Въпреки тенденциите, отрицателният естествен прираст за 2012 г. все още остава по-висок от стойностите на областта, района и страната. (фиг. 5).

Таблица 12. Живородени в община Угърчин в периода 2007-2012 г.⁵

Таблица 13. Умирания в община Угърчин за периода 2007-2012 г.⁶

Фигура 5. Естествен прираст за 2012 г. (в %_о)⁷

• 
  Общинска собственост;
  
• 
  Държавна собственост;
  
• 
  Частна собственост.
  

- Две лекарски практики ;

Всички сгради на детските и учебни заведения са в добро състояние .

Читалищните сгради са в незадоволително състояние . Такова е състоянието и на електрическите и отоплителни инсталации. Това води до високи разходи за поддръжка и отопление .

Във всички общинските сгради осветлението не е подменено с луминесцентно .

Сградите на физически лица/домакинства/използват за отопление основно твърдо гориво, за битови нужди на домакинствата се използва освен твърдо гориво , в по-редки случай-газ пропан бутан и ел енергия. За отоплевие се използват локални парни инсталации, по-малко се използва ел. Енергия, във фирмените сгради и помещения използвани в сферата на услугите .