Програма за околната среда на ООН отдел за сухоземни екосистеми



Дата16.07.2017
Размер171.38 Kb.
ТипПрограма


НАСОКИ:

Развитие на национални паркове

и защитени територии с цел туризъм

СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ТУРИЗЪМ



c/ Capitan Haya, 42

28020 Madrid

Spain




Тел. 34 (1) 571 06 28

Факс: 34 (1) 571 37 33

Телекс: 42188 ОМТ Е

ПРОГРАМА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА НА ООН

Отдел за сухоземни екосистеми


Център за дейности по индустриални и екологични програми

Tour Mirabeau

39-43, quai Andre Citroen

75739 PARIS CEDEX 15

France
Тел. 33 (1) 40 58 88 50

Факс: 33 (1) 40 58 88 74

Телекс: 204 997 F


Осъществено със съдействието на:
Международния съюз за опазване на природата

IUCN


Джефри А. МакНили

Джеймс В. Торсел

Хектор Кебалос-Ласкурайн

Увод

С нарастването на населението и натиска на градския живот, хората все повече търсят спокойствието и уединението сред природата и броят на посетителите в националните паркове и защитените територии продължава да се увеличава. Въпреки че по-голямата част от туристическия поток в националните паркове традиционно е с местен произход, международният туризъм също е значим фактор на местата като Южна Африка, Коста Рика, Индия, Непал, Индонезия, Австралия и САЩ.

Защитените територии имат важен принос за устойчивостта на човешкото общество, особено чрез запазването на световното природно и културно наследство. Сред ценностите им са поддържането на представителни образци за естествени райони и опазване на биологичното разнообразие, или съхраняването на екологичната стабилност в заобикалящите ги райони. Защитените територии разкриват възможности за селско развитие и рационално използване на гранични земи за проучвания и мониторинг, за опазване, образование, и рекреация и туризъм. Сега, много страни са развили свои защитени територии, които в днешно време обхващат около 12 процента от Земята.

Системите за защитени територии се различават в всяка страна в зависимост от нуждите и приоритетите, както и различията в законодателните, институционалните и финансови системи. Освен това, набора от услуги и ценности, които защитените територии предлагат е такъв, че някои цели на управлението са несъвместими с други. Това е довело до установяването от Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) на система от категории и дефиниции за защитените територии. Може би най-познатата от тези категории е Национален парк (Категория II), която е представена от около 1 400 местности, обхващащи над 300 милиона хектара (приблизително площта на Индия).



Туризмът като динамичен световен феномен

Туризмът се превърна в една от най-активните икономически дейности в света. Изчислено е, че през 1991 год. в света са регистрирани 449 милиона международни пристигания (WTO, 1992). През 1990 год. туризмът е натрупал 62,5 милиарда долара за развитите страни (WTO, 1991). Пътуванията и туризма дори в развити страни като Съединените щати са донесли повече печалби от износа на автомобили, селско-продукти или химични продукти.

Природният туризъм, известен още като екотуризъм, е сравнително нов феномен, но вече дял от цялата туристическа индустрия. Той се определя като туризъм, включващ пътувания до сравнително необезпокоявани природни местности със специфичната цел на изучаване, наслада и удоволствие от природата и нейните растения и животни, както и от съществуващите културни аспекти (и на миналото, и на настоящето) на тези територии (Ceballos-Lascurain, 1988). Природният туризъм се развива бързо, имайки предвид изчисленията, показващи, че печалбите от природния туризъм за 1988 за развитите страни са 12 милиарда долара (Lindberg, 1991). Природният туризъм се различава от масовия туризъм с това, че оказва по-слабо въздействие върху околната среда и с това, че се нуждае от по-слабо развитие на инфраструктура. Екотуризмът е феномен, състоящ се от голям спектър от възможности - от научен подход до обикновено посещение на природна местност като форма на почивка за уикенда или като част от по-голямо пътуване. Именно затова, в това проучване, термините природен туризъм и екотуризъм са взаимозаменяеми.

Защитени територии и национални паркове

Националните паркове се създават с цел опазване на сравнително големи територии, където:

А. Една или повече екосистеми не се променят материално от човешката експлоатация и присъствие, където растителните и животинските видове, геоморфологичните места и местообитанията представляват особено научен, образователен и рекреационен интерес или които включват ландшафти с изключителни качества и красота;

Б. Най-значимата компетентна институция в страната е предприела стъпки за премахване или елиминиране в най-кратки възможни срокове на възможна експлоатация в цялата територия и за ефективно съхраняване на екологичните, геоморфологични или естетични белези, които са довели до създаването; и

В. Достъпът на посетителите е позволен при специални условия с духовни, образователни, културни и рекреационни цели.

Затова, националните паркове по дефиниция са отворени за обществен достъп. На международна среща, проведена в Ню Делхи през ноември 1969 год. е постигнато съгласие, че подобно ползване: “може да бъде съчетано с опазване на природата чрез създаване на система от зони. При нея, може да има една зона, в която да бъдат изградени пътища или други средства за достъп, сгради или други структури за посрещане на туристи, и да бъдат установени паркови административни функции и да бъдат създадени подходящи съоръжения за рекреация. Тази специална туристическо/административна зона може да не бъде конкретно предназначена за опазване на природата, но ще бъде изключително ограничена и разположена, така че да създава условия за минимални въздействия върху опазващата функция на парка. Една от целите на националните паркове е и да задоволява желанието за посещения от страна на обществото, съдържайки диви природни места навсякъде из парка и предоставяйки възможност за специален туризъм в ограничена форма.

Другите категории защитени територии също позволяват рекреационно и туристическо ползване (вж. Таблица 1 за системата от категории за защитените територии); разликата е в целите на управление в тези местности, особено по отношение на набора от ползи, които те трябва по предназначение да носят на местното население. В този материал термините “национален парк” и “защитена територия” са използвани като взаимозаменяеми и с цел означаване на природните местности, които имат известен международно признат статут на опазване и които позволяват известни равнища на посещаемост и туризъм.

Цел на материала

Световната туристическа организация (СТО) е подготвила специално изложение за ролята на туризма в опазването на природата (1983) и е подписала Съвместна декларация за туризма и околната среда с Програмата за околна среда към ООН (UNEP). В контекста на тези два документа и с цел стимулиране на по-подходящо развитие на туризма в националните паркове и защитените територии, СТО и UNEP привличат IUCN да подготви насоки, касаещи:



  • начините и средствата за въвличане на местните хора, населяващи районите в и около защитените територии, за да получат по-големи социални и икономически изгоди от туризма;

  • определяне на равнището на туризъм, което е подходящо за национален парк;

  • подобряването на управлението на природните ценности на отделните местности;

  • определяне дизайна на подходяща туристическа инфраструктура в парка;

  • осигуряване на по-добри образователни и интерпретативни услуги за посетителите;

  • стимулиране на по-голямо наслаждение от страна на посетителите на ценностите на националния парк; и

  • определяне на начините, по които туристическите дейности в парка могат да служат като механизми за собствено финансиране и по този начин – като средство за опазване.

Насоченост на материала

Насоките за основно предназначени за националните паркове и защитени територии в развитите страни с надеждата, че те ще бъдат полезни при създаването или прегледа на плановете за управление на парковете и защитените територии в тези страни.

Таблица 1. Категории и цели на управление на защитени територии

Въпреки че всички защитени територии контролират присъствието на човека и донякъде ползването на ресурси, в рамките на този контрол е възможна известна свобода на действие. Следните категории са създадени в последователен ред според човешкото ползване, позволено в района.



  1. Научен резерват/строг природен резерват. Опазване на природата и поддържане на естествените процеси в необезпокоявано състояние с цел осигуряване на екологично представителни образци на естествената природа с цел научни изследвания, екологичен мониторинг и образование и с цел поддържане на генетични ресурси в динамично и еволюционно състояние.

  2. Национален парк. Защита на изключителни природни и естествени местности с национална или международна значимост за научни, образователни и рекреационни цели. Съществуват сравнително големи естествени местности, които не са материално променени от човешка дейност и в които комерсиалните форми на ползване са забранени.

  3. Природен паметник / природна забележителност. Опазване и съхраняване на национално значими природни черти поради интереса към тях и техните уникални характеристики. Това са сравнително малки територии, насочени към опазването на конкретни белези.

  4. Управлявани природни резервати / резерват на дивата природа. Осигуряване на естествени условия с цел опазване на национално значими видове, групи от видове, биотични общности или физически белези на околната среда, когато те изискват специфични човешки манипулации за тяхното поддържане. Контролираният добив на някои ресурси е допустим.

  5. Защитени ландшафти. Поддържане на национално значимата характеристика на ландшафтите – хармоничното взаимодействие между човек и земя, като в същото време предлага възможности за рекреация и туризъм в условията на обичайния живот и икономически дейности на региона.

  6. Ресурсни резервати. Защита на природни ресурси на места за бъдещо ползване и преустановяване на дейности, които могат да повлияят на ресурсите, чрез определяне на цели на базата на знания и планиране.

  7. Природни биотични местности / антропологични резервати. Позволява на начина на живот на общностите, живеещи в хармония с природата да продължат да живеят, необезпокоявани от модерни технологии. Извличането на ресурси става по традиционните методи.

  8. Управлявани местности с многостранно ползване/управлявани ресурси. Осигуряване устойчиво производство на вода, дървен материал, дива природа, паша и рекреация, наред с опазване на природата, основно насочено към подкрепата на икономически дейности (въпреки че е възможно създаването на определени зони, които да бъдат в рамките на местностите и да реализират специални цели на опазване).

РАЗХОДИ И ПОЛЗИ ОТ ТУРИЗМА В ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

I.1 Ролята на туризма в националните паркове в развитите страни

Освен многото други функции (опазване на водоеми и почви, подобряване на местния климат, поддържане на популации на важни видове растения и животни, научни изследвания, образование, подобряване на екологичните условия в заобикалящите райони, и поддържане на културните ценности) националните паркове играят важна роля и за развитието на туризма в много развити страни. Много от тези местности са центрове на международния туризъм, особено в Източна и Южна Африка, Коста Рика, Еквадор, Индия, Непал и Индонезия. В много от страните на Азия и Южна Америка туризмът в националните паркове е бил само национален феномен и до съвсем скоро международните туристи са били вторична цел. През паркове като Иквази в Бразилия и Аржентина минават над 2 милиона туристи годишно, повечето от които от близките градове. Резерватът Цибодас в Ява, Националния парк Као Йай в Тайланд, Националният парк Баратпур в Индия са други примери, при които местният туризъм и рекреация са особено важни.



I.2 Икономика на туризма в националните паркове

Туризмът сред природните местности е икономически много важен в много страни; в почти всички тропически райони, атракциите, които природата предлага се използват за развитието на туризма, независимо дали националните паркове са подходящо устроени за посетители. В страните с особени природни атракции, туризмът се използва за основна причина за създаването на национален парк. В Кения, например, туризмът е най-печелившия източник на чужда валута и е допринесъл с 400 милиона долара за международния обмен през 1988. В Националния парк в Руанда туристите, дошли да видят горилите, донасят годишно около 1 милион долара от входна такса и между 2 и 3 милиона долара от други услуги. Непал е спечелил 45 милиона долара от посетители, привлечени главно от Хималайския релеф, природа и култура. Един от националните паркове в Еквадор печели преки печалби от туристи 700 000 долара с потенциала да достига над 25 милиона долара на година. Икономическите модели в Националния парк Амбозели в Кения показват, че всеки лъв носи 27 000 долара годишно; стадото слонове – около 610 000 долара само с цел наблюдаване. Подобни животни са много по-ценни живи за туристическа атракция, отколкото мъртви; сравнителната печалба от лов би била много по-малко от 10% от споменатите стойности. Нещо повече цялата паркова мрежа има възвръщаемост (основно от туризъм) около 4- долара на хектар в сравнение с 80 цента на хектар и при най-оптимистична възвръщаемост от селско-стопанство.

Сред служителите на опазването с Източна Африка има принцип, който гласи: “Природата плаща и затова се запазва”. Природният туризъм в развитите страни е още по-печеливш бизнес. Системата от национални паркове на САЩ, например, е най-голямата самостоятелна система за привличане на туристи където и да било по света, справяйки се с 270 милиона посетители през 1989 (Baker, 1990). Държавните паркове (тези, които се управляват от държавното правителство, а не от федералното правителство на САЩ) привличат 500 милиона посетители. В Канада националните паркове привличат над 20 милиона посетители годишно, като провинциалните паркове привличат още 47 милиона (Prescott-Allen and Prescott-Allen, 1968).

През 1985 год. общо 167,5 милиона американски граждани на 16 и повече години са взели участие в някакъв вид рекреационна дейност, свързана с дивата природа, включително и консумативна (лов и риболов) и неконсумативна (US Fish and Wildlife Service, 1988). Вторият тип превишавали многократно броят на консумативните: 161 милиона души за взели участие в поне един вид неконсумативна дейност, срещу 50,6 милиона души, които са ловили риба и 18,5 милиона, които са ловували. Неконсумативните разходи на 16 и повече годишните американци са били 14 милиарда долара, от които 4,4 милиарда са били свързани с пътуване. Освен това, 29,5 милиона американци на 16 и повече години са пътували предимно с цел наблюдение, фотографиране или хранене на диви животни. Като най-голямата самостоятелна категория, наблюдението на птици е доставила удоволствие на 25 милиона души. Пътуващите 29,5 милиона са участвали в 274 милиона пътувания от мястото, където живеят, включително и 1 130 000 американски граждани, които са пътували в чужбина с цел природен туризъм, прекарвайки общо повече от 8 милиона дни в чужбина. Това са средно 100 долара на ден от всеки американец в чуждата страна по време на екотуристическото пътешествие, което означава около 800 милиона за всички чужди страни общо, посетени от американци.

Социо-икономическите изгоди от туризма в националните паркове могат да бъдат значими. Настоящият материал не е място за подробен анализ, но би било важно да разберем следното:


  • Туризмът осигурява работа на местните хора - и директно в туристическия сектор, и в различни подкрепящи и осигуряващи ресурси дейности;

  • Той стимулира развитието на печеливши местни индустрии – хотели, ресторанти, транспортни системи, сувенири и занаяти;

  • Набира чужда валута;

  • Разнообразява местната икономика, особено в селските райони, където селско-стопанските ангажименти са спорадични или недостатъчни;

  • Стимулира селската икономика чрез създаване на търсене;

  • Стимулира подобрения на местните транспортни и комуникативни инфраструктури, което носи печалба за местното население;

  • Тъй като защитените територии, развити с цел туризъм са се превърнали в показни за цяла Америка, местните власти може да потърсят допълнително средства за включване и съседни местности;

  • Стимулира продуктивното ползване на земи, които са гранични за селското стопанство, осигурявайки запазване на естествената растителност на огромни територии;

  • Усъвършенства междукултурното разбирателство e глобалното общуване;

  • При правилно приложение, може да осигури самофинансиращи се механизми за управляващите парка, които след това да служат като инструмент за опазване на природното наследство;

  • Създава рекреационни съоръжения, които могат да бъдат използвани от местни общности , или от местни и чужди посетители;

  • Стимулира опазване чрез убеждаване на правителствени членове и на обществеността в значимостта на природните местности.

Тези ползи са особено валидни за случаите, при които земите определени за защитени територии нямат селскостопанско значение. Ползите ще бъдат дори по-значими, тъй като възможността за съществуването на други диви места за рекреация се намалява. Нещо повече, правилно планиран и ръководен туризъм – именно това към което се стреми екотуризмът – е незамърсяващ и възстановяем.

В случай, че екотуризмът не бъде приет за приоритет в правителствените центрове, особено в развитите страни, трябва да се положат значителни усилия за успешно въвличане на местни жители в туристическите дейности. Обикновено хората, населяващи най-близко защитената територия се характеризират с много ниски приходи и разполагат с малко активни икономически възможности. Екотуризмът може да даде на тези хора добра икономическа алтернатива, с допълнителни възможности за тези жители да започнат работа като пазачи и защитници на защитената територия, тъй като тяхното благосъстояние зависи от опазването на природата. Местните хора притежават значителни практически и теоретически познания за природните характеристики на района (ландшафт, флора и фауна) и с малко обучение автоматично се превръщат в природна охрана. Те могат да вземат директно участие в икономически дейности, свързани с оперирането на хотели, ресторанти и други туристически услуги. В много случаи местната общественост може да служи за концесионери на туристическите услуги



I.3 Концесии

Обикновено, властите управляващи защитените територии, особено в по-малко развитите страни, не разполагат с достатъчно технически, икономически и организационни ресурси, за да управляват и развиват ефективно туристически дейности в района. В повечето случаи е по-подходящо управляващото звено на парка да отдаде на концесия на конкретни личности, фирми или местни общности за специфични туристически дейности като построяване и управляване на места за нощувки, ресторанти и магазинчета за сувенири; езда, екскурзии с лодки, планинско катерене с придружител, наблюдаване на птици; сувенири, книжарници и много други стоки и услуги, подкрепящи туризма. Разбира се, това е важно при наличието на добър план за управление за парка и при условие, че парковите власти прилагат насоките и правилата, приети за парка. Чрез използването на концесии, местните хора могат да спечелят от екотуризма и впоследствие ще бъдат най-добрите пазачи на парка, тъй като това касае прехраната им. Концесиите могат да допринесат, освен входната такса, за създаването на самофинансиращи се механизми, толкова необходими на защитените територии, засегнати от ограничените бюджети на държавните институции.



I.5 Негативни въздействия на туризма върху националните паркове

Дори и защитени, националните паркове нямат имунитет срещу влошаване на природата при неподходящо управление, натиск от страна на заобикалящото човешко население и прекалени равнища на туристическо ползване. Един от най-сериозните проблеми на много национални паркове и защитени територии е как да се справят с увеличаващия се брой посетители, търсещи възможности за рекреация в природна среда.

Много от местата, посетени от екотуристи поддържат чувствителни екосистеми, които не могат да понесат сериозни смущения. Оригиналният план за управление на Национален парк Галапагос, например, предвиждал максимум от 12 000 посетители. Реалният брой на посетителите е нараснал от 7 500 през 1975 год. до 32 595 през 1987 (Lindberg, 1991) и много изследователи са разтревожени сега, че този прекален и неконтролируем поток може да предизвиква сериозна деградация на околната среда.

В някои случаи, туризмът оказва негативно въздействие върху дивата природа в защитените територии. Леопардите и лъвовете, например, започнали да намаляват ловната си активност, когато са заобиколени от повече от шест превозни средства (Western and Henry, 1979). И в Анапурна, и в Сагарматха преселници използват природни ресурси по неустойчиви начини. Сечта на дървета за горене е предизвикало сериозни нарушения в природата.

Други потенциални негативни въздействия, които могат да бъдат споменати включват:


  • местните хора могат да започнат да смятат, че защитените територии са създадени в полза на хора, идващи от другаде, а не за тях. Други социо-икономически въздействия са документирани от Южния Тихоокеански университет (1980);

  • много от местностите с консервационна значимост привличат малко туристи (напр. големи участъци от тропическите гори и много от мангровите мочурища), така че те не получават достатъчни внимание и от страна на управляващата ги агенция;

  • ако отговорните за вземане на решения бъдат накарани да повярват, че паркът съществува основно с икономически цели, а техните очаквания в тази насока не са изпълнение, те може да започнат да търсят по-изгодни алтернативи за ползване на земята; и

  • правителствата може да се опитват да търсят максимална икономическа възвръщаемост от парковете чрез неподходящо развитие, но големите хотели, магистрали или голф игрища, създадени за да привличат повече посетители ще намалят природните ценности на парка и постепенно ще го превърнат в местност, чието основно предназначение е масовия туризъм, а не опазването на природата.

I. 6 Равновесие между положителни и отрицателни въздействия

Ползите от туризъм в националните паркове може да са значителни, но обратният ефект, който неминуемо придружава положителния трябва да бъде внимателно разглеждан и третиран с точно планиране и ефективно управление.

Водещият принцип за развитието на туризъм в националните паркове е да се управляват природните и човешки ресурси така, че да се доведе до максимум удоволствието на посетителите и да се сведе до минимум отрицателното въздействие на туризма. Това изисква обективна оценка на потенциалните отрицателни въздействия и подробен анализ за това как да бъде третиран този потенциал. Правени са грешки при развитието на туризъм в защитени територии навсякъде по света и причинените резултати са прекалено очевидни. Таблица 2 представя списък на няколко реални или потенциални отрицателни ефекта на туризма.

Таблица 2. Потенциални екологични ефекти от туризма в защитени територии:

Видовете отрицателно въздействие на посетителите, които трябва да бъдат контролирани

Фактор

Въздействие на природните качества

Коментар

Прекомерно струпване на хора

Екологичен стрес, животните демонстрират промени в поведението

Смущения, намаляване на качеството, нужда от ограничения и по-добро регулиране

Прекомерно развитие

Поява на бедни пренаселени квартали, прекалено много издигнати от човешка ръка структури

Грозно урбанистично развитие

Рекреация:

Моторни лодки

Риболов

Сафарита (пeшеходни)



Смущения на дивата природа

Никакъв


Смущения на дивата природа


Чувствителност по време на сезона на мътене, шум

Конкуренция с природни хищници

Прекалено ползване и ерозия на пътеките


Замърсяване:

Шум (радиоапарати и др.)

Боклук

Вандалски разрушения



Смущения на природните звуци

Накърняване на природната среда, привикване на природата към боклук

Разрушаване на съоръжения


Раздразнение на дивите животни и други посетители

Естетически и здравословен проблем

Премахване на природни белези


Хранене на диви животни

Промяна на поведението, опасност за туристите

Премахване на животни с навици

Превозни средства:

Голяма скорост

Шофиране извън пътищата


Убиване на диви животни

Унищожаване на почви и растителност



Екологични промени, прах

Смущения на дивите животни



Разни:

Събиране на сувенири

Дърва за горене

Пътища и изкопи

Електропроводници

Изкуствени водни дупки и добавяне на сол

Въвеждане на външни екзотични растения и животни


Премахване на природни атракции, нарушаване на естествени процеси

Нарушаване на местообитания, смърт на дребни животни

Загуба на местообитание, дренаж

Унищожаване на растителността

Концентриране на неестествена дива природа, нарушения на растителността

Конкуренция с дивите видове



Миди, корали, рогове, редки растения

Смущения на кръговрата естествена енергия

Естетически белези

Естетическо въздействие

Промяна на необходимите почви

Объркване сред обществеността









Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница