Програма за опазване и възстановяване на околната среда 2002 2005 г. Бургас, май 2002 г. Въведение

Въздушен транспорт

Община Бургас разполага с 250 394 dka обработваема земя. Близо 80% от нея се намира в равнинната част. 20% от площите са слабо продуктивни и се намират в хълмистите предпланински селища в полите на Стара планина. Площите в равнинната част са плодородни с дълбок хумусно-акумулативен слой.

Най-голям процент - 40% от обработваемата земя се заема от зърнено-хлебните и зърнено-фуражните култури. Водеща култура е пшеницата, от която се получават стабилни средни добиви. На второ място се нарежда ечемика, следван от царевицата и слънчогледа. В общината има изключително благоприятни условия и традиции за развитие на лозарство и овощарство. С лозя са засети 15 хил.dka площи, а овощните градини са 8 832 dka. Отглеждат се праскови, ябълки, череши, бадеми, кайсии и вишни. Съществува тенденция на намаляване на заетите площи, като в същото време се наблюдава и намаление на добивите от единица площ.

На територията на Община Бургас има добра основа за развитие на животновъдството, което се характеризира с широка специализация и бързо намаляване на поголовието. Отглеждат се 4 513 бр. говеда, 19 726 бр. овце, 9 835 бр. свине, 4 513 бр. кози и 49 790 бр. птици. По-голяма част от животните се отглеждат в частния сектор.

Основните фактори, влияещи на развитието на туризма могат да бъдат разделени на следните основни групи: плажови ресурси; биоклиматични ресурси; горски ресурси; защитени природни територии.

Едно от най-ценните богатства на територията на общината са бреговата ивица с пясъчните плажове. Тяхното съчетание с благоприятните хидроклиматични условия са природна даденост, която обуславя развитието на туризма в Общината. Общата дължина на морския бряг в границите на Община Бургас е 38 750 m, от които 19 750 m или 51% е плаж и 6 000 m (15.5%) скалист бряг.

Характерно за гр. Бургас е значението му на разпределител на туристическия поток към прилежащите курорти на север и на юг. Поради голямото предлагане, предпочитанията както на чуждите, така и на българските туристи в последните години са курортите по Черноморието извън границите на Община Бургас. Наблюдава се трайна тенденция туристите да избягват силно урбанизираните територии с типично градски тип за сметка на курортите и ваканционните селища.

В Община Бургас има 5 курортни обекта - Сарафово, Бургас, Крайморие, Отманли - парк “Росенец” и Бургаски минерални бани - с. Ветрен.

Най-голям процент използваемост се наблюдава при хотелите - 100%, следван от къмпингите - 85% и почивните ведомствени домове в парк “Росенец” - 80%. Не може да се посочи достоверен процент използваемост на частните квартири, поради фактът, че отдаването на квартири не се обявява от собствениците с цел неплащане на данъци.

Община Бургас има ресурс за развитие на морския туризъм, който се търси в посока на бизнес туризма (деловия туризъм), конгресния туризъм, маршрутно-познавателния и балнеотуризма.

1.13. Финансови фактори

Общо разходите по бюджета на Община Бургас през 2000 г. са в размер на 66 048 926 хил. лв. Само за дейности по поддържане на чистотата усвоените средства са 3 760 хил.лв, като неразплатените средства към 31.12.2000 г. възлизат на 2 500 хил.лв. Относителният дял на усвоените средства за поддържане на чистотата представлява 5.7 % от общите разходи по бюджета.

За 2001 г. Община Бургас няма приет бюджет. Разходите по бюджета, към 31.12.2001 г. възлизат на 44 878 264 лв. За дейности по поддържане на чистота са усвоени 3 675 хил. лв или 8,2 % от общите разходи на общината. Неразплатените средства за тези дейности към края на същата година възлизат на 3 165 хил.лв., от които само за 2001г. неразплатените средства са около 700 хил. лв.

Планираните за 2002 г. средства за дейностите по поддържане на чистотата на територията на общината, съгласно приетата от Общински съвет – Бургас План-сметка са 6 004 хил.лв., като извършените до 31.05.2002 г. разходи са на стойност 1 788 хил.лв.

Необходимите средства за дейностите по поддържане на чистотата се формират от събраната такса за битови отпадъци. Такса ‘битови отпадъци’ за 2001 г., приета от Общински съвет Бургас като промил върху данъчната оценка на недвижимите имоти е диференцирана – 2.5%о за населението и 10%о за промишлените предприятия.

Общински съвет Бургас на свое заседание на 13/02/2002 г. прие такса “битови отпадъци” за 2002 г. както следва:

А. За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия, когато таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота:

- за гр. Бургас и кварталите - 1.7%о, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 0.85 %о, за депониране и поддръжка на депа и ПС – 0.15%о и за почистване на места за обществено ползване – 0.7%о;

- за съставни селища – 5%о, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3.3 %о, за депониране и поддръжка на депа и ПС – 1.0%о и за почистване на места за обществено ползване – 0.7%о.

Б. За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия, когато таксата се определя съобразно вида и броя на използваните съдове, т.е. по реда на чл. 65 от ЗМДТ – съгласно размера определен в Приложение 8.1. плюс 0.7%о върху данъчната оценка на имота, за който е подадена декларацията.

В. За нежилищни имоти, намиращи се в границите на районите, включени в системата на организирано поддържане на чистотата – таксата е в размер на 10 %о.

Подробности относно финансовите аспекти на дейностите по поддържане на чистотата са дадени в т.3 Отпадъци.

Отчетът за приходите и разходите по общинския фонд “Опазване на околната среда” за 2001 г. показва, че в съответствие с Наредбата за събиране, разходване и контрол на средствата по фондовете за опазване на околната среда и приоритетите в екологичната политика на общината са били извършени разходи в размер на 93 419 лв. Чрез средствата са финансирани проекти с екологична насоченост на НПО, дейности по растителна и биологична защита, опазване на защитени природни обекти, заплащане на извършени ОВОС на общински обекти, мониторинг на околната среда, мероприятия с екологична насоченост, членски внос за участие в екологични сдружения и организации и др.

Законът за Държавния бюджет на Република България за 2002 г. с Параграф 10, по т.7 на Приложение 8, закрива считано от 01/01/2002 г. общинските фондове за опазване на околната среда. Единната бюджетна класификация за 2002 г., утвърдена в съответствие с разпоредбите на чл.2 ал.7 от Закона за устройството на държавния бюджет съдържа специална дейност – 621 – “Управление, контрол и регулиране на дейностите по опазване на околната среда” към функция VI “Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда”. По тази специална дейност следва да се извършва планирането и отчитането на разходите, предвидени за опазване на околната среда в общините по пълна бюджетна класификация.

Основните тенденции за движението на концентрациите на замърсителите и качеството на околната среда за периода 1992 – 2000 г. са разгледани подробно в излезлия от печат през м. септември 2001 г. четвърти “Доклад по мониторинг на околната среда на Община Бургас”. Той е резултат от съвместната дейност на институциите в региона, работещи по проблемите на околната среда – Община Бургас Дирекция “Екология”, РИОСВ, ХЕИ, ХМО, РДМА, “Поддържане чистотата на морските води” ООД, Университет “Проф. д-р А. Златаров” и представлява пълен анализ на наличните данни за отделните компоненти – въздух, води, почва и факторите отпадъци, шум, радиоактивно замърсяване. Нещо повече – представени са емисиите от различните източници на замърсяване, както и мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда.

В този смисъл Докладът по мониторинг се явява неразделна част от Програмата на Община Бургас за опазване и възстановяване на околната среда.
1. Атмосферен въздух

Опазването на качеството на атмосферния въздух е огромен проблем, който ще доминира в политиката на ЕС и през следващите години. Въздухът няма да стане по – чист единствено чрез стриктен контрол на замърсяването. Това ще изисква задълбочени промени в политиката на ЕС, националните и местните политики като разнообразие на мерки, действия и практики в различните области.

Спектърът от глобални проблеми, изискващ внимание е широк: изчерпването на озоновия слой, киселинните дъждове, нивата на озона и другите замърсители в приземните слоеве, промените в климата.

Тези проблеми действително са много тревожни, но изглеждат отдалечени от ежедневния живот на хората. За много здравни експерти и гражданите по – важното е директната връзка между качеството на въздуха в населените места и човешкото здраве.

В градските територии са концентрирани голяма част от промишлените дейности, интензивен трафик, но тук са разположени и жилищата на хората. В резултат на това огромното нарастване на замърсяването на въздуха е проблем, който рефлектира върху всеки от нас. И всички ние имаме ролята да участваме в намирането на решение.

Новата Рамкова директива 96/62/ЕС за управление на качеството на въздуха в градовете е ключов елемент от стратегията на ЕС за подобряване качеството на въздуха като цяло. Това налага стриктни изисквания относно извършвания мониторинг за вида и броя на контролираните замърсители, с оглед изготвяне на планове за действие за подобряване качеството на въздуха в средносрочен и дългосрочен аспект. От друга страна информирането на обществеността е основно изискване в Директивата.

Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори. Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

Източниците на замърсяване на въздуха за Бургас могат да бъдат класифицирани и групирани по относителен дял, както следва:

• 
  “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, окислителни езера на “Лукойл Нефтохим Бургас” до к-с “Меден Рудник”, водните площи на околните езера;
  
• 
  интензивен автомобилен транспорт (79.3% от автомобилния парк е на възраст над 10 год.);
  
• 
  Северна и Южна промишлени зони /парокотелни инсталации на промишлените предприятия/, “Топлофикация” ЕАД;
  
• 
  битови източници и предприятия, разположени в жилищни райони;
  

• 
  гаров и пристанищен район;
  

• 
  акватория на Бургаския залив - като естествен източник на сяроводород.
  

Ако се изчисли показателят kg емисии на жител от Общината и се сравни с показателя за страната, резултатите показват следното:

Община Бургас се намира в значително по – добро състояние от страната по натоварване с азотни оксиди. Източници на азотни оксиди са енергетиката, пътният транспорт и горивните процеси в индустрията.

Не така са поставени нещата по отношение на серните оксиди – независимо че не са регистрирани превишения на имисионните норми /като средно – годишни стойности/ на показателя за Бургас, сравнително високо остава натоварването на въздуха. Основен източник на серни оксиди са горивните процеси – използват се горива с високо сярно съдържание и изпускащите устройства не са оборудвани /в повечето случаи/ с подходящи очистни съоръжения.

Основните замърсители на атмосферния въздух фини прахови частици, серен и азотен диоксиди, въглероден оксид, озон, оловни аерозоли – това са и характерните замърсители за всички големи населени места в страната. Но съществуват и специфични за Бургас замърсители - сяроводород, фенол и други органични вещества. Качеството на въздуха на територията на Община Бургас към 01/01/2002 г. се контролира в 5 пункта, включени в Националната система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/ на МОСВ:

- пункт к-с “Славейков” – с ръчно пробонабиране, през светлата част на денонощието, само през работните дни. Показателите, които се наблюдават са: прах, серен диоксид, азотен диоксид, сяроводород, фенол, амоняк, оловни аерозоли и фини прахови частици. Обхванати са районите под въздействието на промишлените предприятия от Северна промишлена зона, “Топлофикация” ЕАД и на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Обслужва се от РИОСВ;

- автоматична станция “Долно Езерово” – денонощни замервания по общ суспендиран прах, серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, въглероден оксид, сяроводород и озон. Районът попада основно под въздействието на “Лукойл Нефтохим” АД и промишлените предприятия, разположени източно от кв. Долно Езерово, както и комунално – битовата дейност на населеното място. Обслужва се от РИОСВ;

- автоматична станция “Меден Рудник” – денонощни замервания по общ суспендиран прах, серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, въглероден оксид, сяроводород и озон. Районът попада основно под въздействието на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД и емисиите от утаителните басейни на рафинерията, както и търпи въздействие от заустването на непречистени или частично пречистени битово - фекални води на комплекса. Обслужва се от РИОСВ;

- пункт ХЕИ – на пресечката на ул. “Сан Стефано” и ул. “Александровска” – с ръчно пробонабиране, през светлата част на денонощието, само през работните дни. Замърсителите, които се контролират са: прах, серен диоксид, азотен диоксид, фенол и амоняк /от м. май 2001 г. се правят замервания за общ суспендиран прах/. Районът попада под непосредственото въздействие на оживения автомобилен трафик по ул. “Сан Стефано, комунално – битовата дейност и общото промишлено замърсяване. Обслужва се от ХЕИ;

- пункт “Морска градина” – пункт с ръчно пробонабиране, само през работните дни, извършва се и нощно пробонабиране. Разположението на пункта е в близост до бул. “Д. Димов”, свързващ изхода на Бургас за Слънчев бряг и Варна с ЦГЧ. По бул. “Д. Димов” минава и градският транспорт за комплексите “Лазур”, “Зорница”, “Изгрев” и “Славейков”. Контролират се замърсителите серен диоксид, азотен диоксид, сяроводород и фенол. Обслужва се от ХМО.

До 31/12/1999 г. в мониторинговата система на Община Бургас бе включен и действаше и пункт “Дом на нефтохимика”, но бе закрит поради липса на средства. Община Бургас търси възможности и съдействие от различни институции за възстановяване на този пункт, тъй като счита, че съществуването му е необходимо от гледна точка информация за общото замърсяване в ЦГЧ и пряко за влиянието на автотранспорта при замърсяването на въздуха.

Данните от пунктове “Морска градина” и “Сан Стефано” постъпват ежедневно в Дирекция “Екология”, а тези от пункт “Славейков” и автоматичните станции “Долно Езерово” и “Меден Рудник” - ежеседмично. Резултатите от пунктовете за контрол на атмосферното замърсяване /по налични данни в Община Бургас/ за периода 01/01/ - 31/12/2001 г. обобщено са представени в Таблица 5.

Нормативните документи за опазване чистотата на атмосферния въздух в последните години напълно се хармонизираха със съответните Европейски директиви и в този смисъл в сила са нови Наредби за пределните норми за замърсяващи вещества на атмосферния въздух с предвидени гратисни периоди по години, в които следва нормите да бъдат спазени:

Серен диоксид – СЧН 350 mkrg/m³ и ДО за 2002 г. 90 mkrg/m³;

СДН 125 mkrg/m³ и ДО за 2002 г. 15 mkrg/m³;

Азотни оксиди - СЧН 200 mkrg/m³ и ДО за 2002 г. 80 mkrg/m³;

СГН 40 mkrg/m³ и ДО за 2002 г. 16 mkrg/m³

Фини прахови частици - СДН 50 mkrg/m³ и ДО 25 mkrg/m³

СГН 30 mkrg/m³ и ДО 15 mkrg/m³

Оловни аерозоли - СГН 0.5 mkrg/m³ и ДО 0.4 mkrg/m³

Озон за 8 ч експозиция - 110 mkrg/m³

Амоняк - МЕ 0.25 mg/m3; СД 0.1 mg/m3

Общ суспендиран прах – МЕ 0.5 mg/m3; СД 0.25 mg/m3

Сяроводород – МЕ 0.005 mg/m3; СД 0.003 mg/m3

Фенол – МЕ 0.02 mg/m3; СД 0.01 mg/m3.

Легенда: ПДК – пределно – допустима концентрация

МЕ – максимално – еднократна ПДК

СД – средно – денонощна ПДК

СЧН – средно часова норма за опазване на човешкото здраве

СДН – средно денонощна норма за опазване на човешкото здраве

ДО – допустимо отклонение /по Наредба 9/

PM10 – фини прахови частици – т.е. всички частици, преминаващи през размерно – селективен сепаратор с критичен размер 10 микрона при 50%-на ефективност на задържане.

Обобщената картина за качеството на атмосферния въздух за първите пет месеца на 2002 г. може да бъде представена посредством следващата таблица:
Таблица 6. Данни от пунктовете за контрол на атмосферното замърсяване за периода 01/01/ - 31/05/2002 г.

Пункт	Контр. замърсители	Общ брой дни с про бонабиране	Общ брой проби	Брой проби над нормите	% проби над нормите	Ср. ст/ст за периода mg/m3
Морска градина /обслужва се от ХМО/	SO2	104	624	-	-	0.0046
	NO2	104	624	-	-	0.0110
	фенол	104	624	-	-	0.00087
	H2S	104	624	1 МЕ	0.16%	0.00075
К-с “Славейков” /обслужва се от РИОСВ/	прах	81	81	4 СД	4.94%	0.11816
	SO2	105	418	-	-	0.003455
	NO2	105	418	-	-	0.02009
	H2S	105	392	4 МЕ	1.02%	0.00015
	фенол	105	418	1 МЕ	0.24%	0.00014
	NH3	105	418	1 СД	0.95%	0.00158
	Pb	1	1	-	-	7.2 мкгр/м3
	РМ10	30	30	12 в ДО	40%	51.27 мкрг/м3
Бул. “Сан Стефано” /обслужва се от ХЕИ/	SO2	82	324	-	-	0.0152
	NO2	82	324	1 СЧН, в ДО	0.31%	0.0763
	фенол	82	324	Над МЕ ПДК-3	0.93%	0.0018
	NH3	82	324	-	-	0.0264
	прах	82	82	Над СД ПДК-26	31.7%	0.1662
Автомат. станция Долно Езерово /обслужва се от РИОСВ/	прах	97		-	-	0.0211
	SO2	97		-	-	0.0163
	CO	97		-	-	0.0019
	NOх	97		-	-	0.0118
	H2S	-		-		-
	O3	97		-	-	0.0106
Автомат. станция “Меден Рудник” /обслужва се от РИОСВ/	прах	-		-	-	-
	SO2	73		-	-	0.0101
	NOх	42		-	-	0.00028
	H2S	-		-	-	-
	O3	73		-	-	0.0336

На територията на Община Бургас са разположени две автоматизирани системи OPSIS за контрол и на специфични органични замърсители – едната е в сградата на РИОСВ, а другата – в “Лукойл Нефтохим Бургас”. Данни от тези системи не постъпват в Община Бургас.

Анализът на тенденциите в движението на концентрациите на контролираните замърсители на въздуха след 1992 г. се извършва на база обобщени средно – годишни стойности по отделни замърсяващи вещества и показва следното:

Общ суспендиран прах

Пункт “Сан Стефано” се очертава като най-замърсеният с общ суспендиран прах и през 2001 г. в 13% от дните са били регистрирани наднормени стойности. Високи концентрации са отбелязани и през първите 5 месеца на тази година – средно – денонощните норми са били превишени в 32% от дните.

От 01/01/2001 г. съгласно изискванията на Наредба 9 на МОСВ в пункт к-с “Славейков” се извършва пробонабиране за определяне съдържанието на ФПЧ във въздуха. Средно годишната стойност за м.г. 47.8 мкрг/м3 не надвишава нормата, но в близо 50% от дните регистрираните концентрации са високи; високи /макар и в рамките на допустимите отклонения над нормата/ остават и средно месечните стойности за първите пет месеца на т.г.

Сяроводород

Индексът за общото замърсяване на въздуха със сяроводород след 1993 год. показва трайна тенденция за задържане на нива, значително под допустимите. Все още обаче се регистрират единични концентрации, които превишават допустимите норми.

Като най – замърсен пункт се определя кв. Долно Езерово - през втората половина на 2000 г. в 26% от случаите регистрираните нива са били над допустимите МЕ ПДК и в 5% са били надвишени средно – денонощните норми. /Анализаторът за H₂S на автоматичната станция бе повреден и от м. януари до м. юли 2000 г. няма регистрация за нивата H₂S; по същите причини няма замервания за H₂S и след 12/03/2001 г., вкл. и за 2002 г./.

Сравнителните анализи за 2002 г. показват, че средно месечните стойности за пунктове “Морска градина” и к-с “Славейков” /в които единствено се следят концентрациите на този замърсител/ се задържат близо 3 пъти по-ниски от средно – денонощната норма.

Серен диоксид

Регистрираните концентрации на SO₂, осреднени в общ индекс за Бургас са значително под ПДК. Кв. Долно Езерово се определя като най – силно замърсеният пункт по този показател, но средно – годишните стойности след 1997 г. са значително под нормата. Основната причина за замърсяването със SO₂, което се доказва и от месеците през които се регистрират наднормени нива, е използването на твърдо гориво /дърва и въглища/ за отопление през зимния период. За 2000 г. са регистрирани само 4 превишения на средно – часовите норми за опазване на човешкото здраве. Завишени са концентрациите, без да се превишават пределно – допустимите норми през зимните месеци и в пункта на бул. “Сан Стефано”. Обяснението на този факт е аналогично с това за кв. Долно Езерово – домовете в ЦГЧ на гр. Бургас не са включени към централно топлозахранване, а и предвид икономическата ситуация все повече домакинства използват за отопление “твърдо гориво”.

Факт е, че за 2002 г. няма регистриран нито един случай на превишение на средно часовите норми за опазване на човешкото здраве, в нито един от пунктовете.

Азотен диоксид

Средногодишната концентрация на NO₂, получена чрез данните от всички пунктове в общ индекс за Бургас, след 1993 год. се задържа на нива под допустимите норми, но през последните 4 години е ясно изразена тенденцията за повишение на стойностите.

Като най - силно замърсен пункт се очертава този на ул. “Сан Стефано” и това е обяснимо с оглед местоположението му – в близост до натоварена транспортна артерия. През 2000 г. данните сочат високо замърсяване с NO₂ - индексът за този пункт е значително над средно – годишната норма, а в близо 3% от случаите на пробонабиране там са регистрирани превишения на средно – часовите норми за опазване на човешкото здраве. Аналогична е картината и през 2001 г. – средно годишната норма е била надвишена почти 2 пъти; относително високи концентрации са регистрирани и през първите пет месеца на т.г. – средно - месечните стойности са между 65 и 89 мкрг/м3, въпреки че има само едно превишение на средно часовата норма.

Фенол

Средно – годишните стойности на концентрациите на фенол като обобщен индекс определят ясно изразена тенденция на задържане на нива до 10 пъти под допустимите. Регистрират се и епизодични концентрации над нормите, но като цяло под 1% от пробите са над МЕ ПДК.

За Бургас проблем представлява и специфичното замърсяване с органични вещества - стирол, бензен, толуен и др., във връзка и с дейността на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, където само организираните източници на емисии са над 3000. Не разполагаме с данни за регистрираните нива на тези замърсители.

Много от най – сериозните екологични проблеми в големите градове на страната, в т.ч. и за Бургас са свързани с автомобилния транспорт. Като цяло сектор “транспорт” допринася за 60% от емисиите на СО, около 25% от емисиите на СО₂, свързани с енергийни процеси, около 38% от тоталните емисии на NО_х, бензиновите двигатели на МПС допринасят за замърсяването на въздуха с приблизително 40% от емисиите на ЛОС, а към това се добавя и фактът, че транспортът е източник и на шумово замърсяване. Това натоварване на въздуха оказва сериозни последици върху човешкото здраве. Поради това емисиите от транспорта изискват специално внимание. Стратегията по околна среда на Р. България от 1992 г. обръща специално внимание на мобилните източници на замърсяване на въздуха и ги подрежда сред приоритетните проблеми на замърсяване на въздуха, особено за големите градове. Общите годишни емисии от транспортния сектор (за различните замърсители) се изчисляват на базата на статистически данни за консумацията на горива.

Типичен замърсител на атмосферния въздух от пътния транспорт са оловните аерозоли, което се дължи на преимуществената употреба на оловни бензини. Въпреки че през последните две-три години нараства относителния дял на безоловните бензини, то не е достатъчно да компенсира абсолютното увеличение на количествата общо употребявани бензини, което води до увеличение емисиите на олово. През 1998 г. бе приета Национална програма за поетапно прекратяване производството, вноса и употребата на оловни бензини. Програмата предвижда употребата на оловосъдържащи бензини да бъде прекратена до 2003 г. Ходът на изпълнение на програмата дава основание да се очаква, че ще бъдат решени проблемите с емисиите на олово. Проблемни обаче остават емисиите на останалите замърсяващи вещества от транспорта.
Таблица 7. Годишни емисии от автомобилния транспорт в Община Бургас

Замър-сител	1992 г.	1993 г.	1994 г.	1995 г.	1996 г.	1997 г.	1998 г.	1999 г.	2000 г.
SОx, т.	55	56	58	58	45	121	130	66	60
NОx, т.	388	401	415	455	358	768	907	485	810
CO2, х.т.	75.422	78.148	60.873	90.913	71.453	144.3	175.507	186.306	102.32
Тв. час-тици, т.	9.92	10.079	10.238	9.228	7.233	24	23.6	11.89	10
Pb аеро-золи, т.	0.48	0.5	0.52	0.65	0.51	0.34	0.49	0.29	0.51

Друга съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта е, че по пътищата в страната се движат предимно морално и технически стари автомобили, като тенденцията непрекъснато се засилва. Около 80% от регистрираните в Бургас автомобили са на “възраст” над десет години, а пазарът на автомобили “втора ръка“ значително нараства.

За установяване влиянието на автомобилния транспорт при замърсяването на въздуха като първи етап през 1999 г. Община Бургас проведе изследване на представителни извадки групи автомобили по марки с цел да се изясни състоянието на автомобилния парк и респективно делът на автомобилите, в чиито отработили газове вредните вещества не превишават установените норми по БДС.

Бяха изследвани общо 340 леки автомобили, в това число и 125 бр. с газови уредби. Паралелно с това бяха изследвани 150 леки, лекотоварни автомобили и камиони с дизелови двигатели. Параметрите за контрол са: съдържание на въглероден оксид, съдържание на въглеводороди, съдържание на въглероден диоксид и димност – за дизеловите двигатели. Резултатите от изследването са сравнявани както с Директива 92/55/ЕЕС на Европейския съюз, така и с БДС 17.2.4.16-82. Данните показват:

- бензинови МПС бивше соц. производство /средна възраст 16 год. и среден пробег 161 хил. км./ – 48.3% не отговарят на БДС, а 45.6% превишават Европейските норми;

- бензинови МПС западно производство /средна възраст 10 год. и среден пробег 155 хил. км./ - 36.3% не отговарят на БДС, а 32.5% превишават Европейските норми;

- автомобили с газови уредби /средна възраст 13 год. и среден пробег 168 хил. км./ - 37.6% не отговарят на БДС, а 35.2% превишават Европейските норми;

- дизелови МПС /средна възраст 10 год. и среден пробег 190 хил км./ - 16.7% не отговарят на БДС, а 42.7% превишават Европейските норми.

Резултатите: близо 50 % от автомобилите, производство на бившите соц. страни, които са и най – масово разпространени в Община Бургас изхвърлят с отработилите газове количества СО, които превишават изискванията на БДС, като средно – годишният пробег на всеки автомобил е над 16 хил. км. Така наречените автомобили западно производство са екологично по – приемливи, тъй като само 36% от изследваните не отговарят на действащия БДС. Много показателно е “екологичното” състояние на автомобилите, които са с газови уредби – не е достатъчно само да се конвертира двигателят за работа с пропан – бутан, за да се получи “екологичен” автомобил, а е абсолютно необходимо да се извършат подходящите регулировки за удовлетворяване на изискванията за ниски емисии на СО с изпусканите газове. Състоянието на леките и лекотоварни автомобили с дизелови двигатели е сравнително добро – само 16.7% не отговарят на изискванията на БДС за димност, но не бива да се подценява фактът, че 42.7% не отговарят на Европейските изисквания.

През м. декември 2001 г. чрез общинския фонд ООС е финансиран проект “Оценка на влиянието на автомобилния транспорт върху качеството на атмосферния въздух в Община Бургас”, на стойност 4 800 лв. Като резултат от работата по проекта ще се получат концентрационните полета на основните замърсители както в непосредствена близост до транспортните артерии /в хоризонтала и профили по височина/, така и в прилежащите жилищни райони – т.е. ще се получи представителна картина за замърсяването на въздуха само от автомобилния транспорт, нещо, което до момента не е извършвано в страната. Използването на компютърни модели за оценка замърсяването от подвижни източници ще позволи моделиране на цялостната транспортна схема на Община Бургас, а от тук и възможностите за съответните управленски решения и конкретни действия за редуциране замърсяването на въздуха от мобилните източници.

През м. юни 2000 г. на територията на Бургас бяха направени измервания на параметрите на атмосферния въздух за оценка на качеството му с мобилна автоматична станция на РИОСВ – Ст. Загора, като бе проследена динамиката в концентрациите на следните инградиенти: въглероден оксид, озон, серен диоксид, азотен оксид, азотен диоксид, прах, сяроводород и амоняк. Отчитани бяха и шест метеорологични фактора: атмосферно налягане, посока и скорост на вятъра, температура, роза на ветровете и влажност на въздуха и слънчевото греене.

На пет пункта са отбирани проби в продължение на 24 часа, с регистриране на стойностите през интервал от 36 минути:

Пункт 1 – 26/06/2000 – в двора на училището в кв. “М. Рудник”, в непосредствена близост до жилищна зона;

Пункт 2 – 27/06/2000 – в двора на училище “В. Априлов” – жилищна зона с интензивен автомобилен транспорт;

Пункт 3 – 28/06/2000 – в двора на училището в кв. Долно Езерово – в непосредствена близост до жилищна зона;

Пункт 4 – 29/06/2000 – к-с “Изгрев” в двора на училището – жилищна зона с интензивен автомобилен транспорт;

Пункт 5 – 30/06/2000 – на площад “Тройката” – пред Дома на нефтохимика – централна зона на града.

Направеното обследване на атмосферния въздух не дава данни за превишаване на пределно допустимите норми на следените замърсители. Регистрирани са превишени само за прах нетоксичен, както следва:

На 28/06/2000 - 1.12 пъти над СД ПДК

На 29/06/2000 - 1.6 пъти над СД ПДК.

Подобно обследване е извършено и в периода 21 – 25/11/2000 г., но пунктовете, в които се контролира имисионното състояние на въздуха са три за територията на Общината:

Пункт 1 – 22/11/2000 – в двора на училище “В. Априлов” – жилищна зона с интензивен автомобилен транспорт;

Пункт 2 – 23/11/2000 – к-с “Изгрев” в двора на училището – жилищна зона с интензивен автомобилен транспорт;

Пункт 3 – 22/11/2000 – в кв. “М. Рудник”, в близост до езеро “Вая” – до индустриалната зона на града.

На пунктовете са отбирани проби в продължение на 24 часа, с регистриране на стойностите през интервал от 36 минути.

Направеното обследване на атмосферния въздух не дава данни за превишаване на пределно допустимите концентрации на следените замърсители. Регистрирани са превишения само за общ прах нетоксичен, както следва:

На 23/11/2000 - 1.228 пъти над СД ПДК

2. Води

Община Бургас на изток граничи с Черно море и на територията й са разположени три големи езера - Бургаско, Атанасовско и Мандра, и протича част от р. Айтоска.

Черно море

Водите на Черно море се считат за слабо солени в сравнение с водите на Световния океан. Използването на морето като рекреационен ресурс се определя от термичния му режим - температура на водата над 18С от юни до края на октомври.

Езера

Езерните води са в пряка и косвена връзка с морските води. Данните за езерата са дадени в Таблица 8.

Атанасовско езеро е лагунно езеро, най-северното от Бургаските езера. Разположено е в източната част на Бургаската низина.

Бургаското езеро Вая е крайморско езеро, разположено на запад от Бургас, най-голямото от Бургаските езера. Представлява лиман (удавена речна долина). Езерото приема водите на р. Айтоска и Домусбунар. Чрез канал е свързано с Черно море. Солеността на водите му е около 10.58‰ и е със значителни сезонни колебания. Водосборната зона възлиза на 1 050 km².

Мандренското езеро е лиман, най-южното от Бургаските езера. С Черно море е свързано чрез естествения канал Пода. Южно от устието си езерото се разширява и образува залива Узунгерен. В езерото се вливат реките Средецка, Русокастренска, Факийска и Изворска. Дъното е тинесто, с повече гниеща растителност към западния му край. Водата е сладка, без колебания на солеността.
Таблица 8. Обобщени данни за Бургаските езера

N	Езеро	Повърхност	Воден обем	Дълбочина, m
		km2	млн. m3	средна	макс.
1	Атанасовско	16.9	4.3	0.25	0.9
2	Бургаско /Вая/	27.6	19	0.7	1
3	Мандренско	10	11	1.8	4

Река Айтоска

Река Айтоска е с обща дължина около 32 km. Влива се в езеро “Вая” и е най-големият приток на този крайбрежен водоем. Значително намаляване на водния дебит се наблюдава през летните месеци.

Минерални води

Бургаските минерални бани са разположени на 15 km северозападно от Бургас. Тук е открит топъл минерален извор с дебит около 50 l/s и t=41С. Лечебната вода е азотна, силно алкална (рН 9.9), хлориднокарбонатна, съдържа флуор, стронций, арсен и др. йони. Използва се за лечение чрез пиене и къпане.

2.1. Водоснабдяване

Община Бургас е водоснабдена с питейна вода от язовирите “Камчия” и “Ясна поляна” и много местни източници.

Язовир “Камчия” е изграден през 1973 г. на река Луда Камчия в Източната част на Стара планина. Водният обем на язовира се формира от р. Луда Камчия и нейните притоци – р. Котленска, р. Глоговска, р. Нейковска, р. Ичеренска, р. Медвенска и р. Садовска. Водосборната площ е 1 612 km². Максималният обем на язовира е 228 млн. m³, а мъртвият обем е 51 млн. m³. Водовземането се осъществява от водовземна кула при ниво 223 m и 218 m.

Язовир “Ясна поляна” е изграден на река Дудинска в Странджа планина през 1972 г. Максималният обем на язовира е 37.8 млн. m³, като полезният е 27 млн. m³. Водният обем на язовира се формира от река Дудинска и нейните притоци р. Демир Кьой, р. Кайла дере, р. Жузлията, р. Казан Бунар и р. Юнтала с водосборна площ 50.8 km².

На територията на Община Бургас, в землищата на 11 населени места съществуват общо 29 броя микроязовири и водоеми от местно значение, с общ полезен обем 4 635 хил m³ /за 6 от тях няма данни за обема им/. От тях в добро състояние, годни за ползване са 7 броя и други 6 са в задоволително състояние. Останалите са неизползваеми.

Всички населени места на територията на Общината са водоснабдени, като годишно подаваната питейна вода варира между 37 – 43 млн. m³. Полезно използваната питейна вода е около 25 млн. m³. Близо 50% се консумира от населението, следващите по големина консуматори са промишлеността и услугите. За съжаление водопроводната мрежа не е в добро експлоатационно състояние и загубите на питейна вода са големи. Затова е необходимо една от основните задачи да бъде реконструкция и подмяна на изградената водопроводна мрежа.

Промишлено водоснабдяване с условно чиста вода се осъществява в “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, който има самостоятелен водопровод от яз. Мандра.

Каталог: www systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance Course 5 -> Lekcii Course 5 -> Lekcii Course 5 HTML -> Statia-17 -> TODOROV ON LINE BG
Lekcii Course 5 HTML -> Цонка Консулова
Lekcii Course 5 HTML -> Планиране в екологията и реновация на пристанищата в България
Lekcii Course 5 HTML -> Инструменти за екологичен мениджмънт на пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Ролята на проекта арена в Глобалната Система за Наблюдение на океана и приносът му за пристанищата като крайни потребители на оперативна океанографска информация
Lekcii Course 5 HTML -> Българско и международно право за екологичен мениджмънт на пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Състояние на околната среда на пристанище варна
TODOROV ON LINE BG -> IX. план за действие атмосферен въздух
Lekcii Course 5 HTML -> Биография име : коста тончев донев народност : Българин
Statia-17 -> Програма за Световно устойчиво развитие основата на Дневен ред 21? верен отговор Да Влиза ли управление на природните ресурси в задачите на Дневен ред 21? верен отговор Да

Изтегляне 1.54 Mb.

Сподели с приятели: