Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6
Настоящо ползване на прилежащите територии
Изтегляне 1.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.17.1. Население и демографска характеристика
- 1.17.2. Селищна мрежа, техническа инфраструктура, застроени площи, сгради
- 1.17.3. Селско стопанство
- 1.17.4. Горско стопанство
- 1.17.5. Лов, риболов, събиране на природни продукти
- 1.17.6. Туризъм, рекреация, спорт, услуги
- 1.17.7. Промишленост
- 1.17.8. Териториално планиране
- 1.17.9. Други
1.17. Настоящо ползване на прилежащите територииЗа прилежащи на защитена местност “Пода” приемаме териториите обхващащи залива Форос, Узунгерен, Комлушката низина, стабилизационните езера на "ЛУКОЙЛ Нефтохим", язовир "Мандра, южната индустриална зона на Бургас, нос Форос и района на кварталите "Меден рудник" и "Крайморие".На Фиг.16(Приложение 1) са представени графично основните ползвания в района, по-подробна информация за което е представена по-долу. 1.17.1. Население и демографска характеристикаЗМ "Пода" се намира непосредствено до гъсто населения район на град Бургас. Той е шестият по големина град в България и второто най-голямо селище по Черноморското крайбрежие. Населението му е 193316 жители, които през курортния сезон се увеличават значително. Най-близко до местността са жилищните комплекси "Крайморие" и "Меден рудник". Останалите селища в района са по-малки, като непосредствено около ЗМ има множество единични постройки или групи сгради, където постоянно или през лятото живеят хора. 1.17.2. Селищна мрежа, техническа инфраструктура, застроени площи, сградиСелищната мрежа в района на защитената местност обхваща южната индустриална зона на Бургас, кварталите Меден Рудник и Крайморие и селата Маринка и Твърдица. Най-общо, мрежата може да се определи като такава със средна гъстота. Към това се добавят и някои елементи на селищни образувания в околността на ЗМ “Пода”. Такива са рибарските постройки в залива Форос, екарисажа, стопанския комплекс Крайморие, радиопредавателния комплекс, приюта за бездомни кучета, редица единични постройки и други. От съществено значение за “Пода” е съседството от запад с бившите окислителни (настоящи стабилизационни) езера на “ЛУКОЙЛ Нефтохим”. Най-близко до "Пода" е четвъртото езеро, като самата местност е била част от него. Макар не в непосредствена близост, от значение за защитената местност е и инфраструктурата на пристанище Бургас. Поради затворения характер на залива и сравнително малките му размери, то може да има както косвени, така и преки въздействия върху защитената територия. Нееднократно при щурмови явления до плажната ивица на “Пода” са засядали плавателни съдове. 1.17.3. Селско стопанствоСъществуват неголеми по площ обработваеми земи със зърнени култури в землището на кв. "Крайморие" в близост до залива Форос. Необработваемите площи в района се ползват като пасища. В районите на Узунгерен и залива Форос има частни свинарници, които са на самия бряг на водоемите. Непосредствено южно от ЗМ, на брега на канала се намира изоставена каменна кариера. Дъното й при валежи се запълва с вода. При пресъхване на отделни участъци през летните месеци възникват благоприятни условия за паша на домашни животни. 1.17.4. Горско стопанствоХълмът непосредствено южно от защитената местност и някои други части на района се отнасят към горския фонд, но горскостопански дейности не се извършват. 1.17.5. Лов, риболов, събиране на природни продуктиНа по-голямата част от посочения район (с изключение на селищата), включително до самите граници на защитената местност, се ловува. Обект на лов са предимно птици и дребни бозайници. Местата на най-интензивно ползване за лов са посочени на Фиг.16. Във всички водоеми извън защитената местност се риболовства както с въдица, така и с други съоръжения (грибове, рачила и даляни). При риболов се използва и морската акватория пред "Пода" и в залива Форос. В залива Форос има до 3 даляна, в Узунгерен те са 2. В Узунгерен се лови предимно атерина и стронгил, като по преки наблюдения и сведения на рибарите улова на сезон възлиза на около 14 - 15 тона (съставен предимно от атерина).
В прилежащия на защитената местност район се извършва масов летен курортен туризъм. Това с особена сила важи за Бургас (включително кварталите му Крайморие и Меден Рудник). Най-близките до "Пода" плажове са в кв. Крайморие. Интензивни рекреационни дейности са характерни за летния сезон и във всички останали селища в района, като към това следва да се отнесе и натоварения трафик на минаващия непосредствено до защитената местност международен път Е87 в участъка Бургас - Созопол. От множеството спортове, практикувани в района около ЗМ “Пода” следва да се отбележат специално ветроходството с яхти и сърфове в Бургаския залив. Като един от най-големите градове в България и като център на интензивен летен туризъм Бургас и околните селища предлагат целия комплекс курортни и други услуги. 1.17.7. ПромишленостНепосредствено до северната граница на защитената местност опира Южната индустриална зона на град Бургас (Кораборемонтен и корабостроителен завод "Илия Бояджиев"). В района на залива Узунгерен се намира Асфалтовата база - Бургас. На хълма Кафка е разположен местния екарисаж. Водите от това предприятие се изливат в залива Форос непосредствено до защитената местност. Макар и разположена извън отбелязаните околности на защитената местност, върху нея оказва влияние и нефтената рафинерия “ЛУКОЙЛ Нефтохим”. При северозападни ветрове отработените газове на рафинерията достигат до ЗМ “Пода”. 1.17.8. Териториално планиранеСпоред предложения териториално устройствен план на град Бургас (1997 г.) настоящата Южна индустриална зона ще бъде изместена по дължината на северния бряг на Бургаското езеро. Досега използваната територия ще бъде оставена като резервна площ за евентуално бъдещо разширение на пристанище Бургас. Територията на защитена местност “Пода” заедно с хълма Кафка и акваторията на Узунгерен попадат в бъдещата паркова зона. 1.17.9. ДругиПрез 70-те години Комлушката низина се е използвала за сметище. Отделни купчини смет и досега могат да се видят в някои нейни участъци. Понастоящем Комлушката низина е удълбочена, а образувалите се по този начин басейни са пълни с вода. Около 1997 г. фирма "Хидротехнически и драгажни дейности ООД" - Варна е добивала пясък от дъното на водоемите. Каталог: nnps -> files files -> Република българия министерство на околната среда и водите files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини files -> Общи положения files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст files -> Световното наследство днес и утре с младите хора files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия files -> Law for the biological diversity files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|