Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6



страница13/22
Дата28.09.2016
Размер1.32 Mb.
#11035
ТипПрограма
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   22

1.18. Културно-историческо наследство




1.18.1. История на прилежащите територии

Според Шкорпил (1926) крайбрежието на юг от Стара планина се разделя на две части. Мандренското езеро се причислява към втората - Странджанската част. Това езеро се свързва направо с морето чрез проток Порос (сега Форос), дълбок 1-1,5 м., през който могат да преминават кораби. Бреговете са повечето блатисти, като по Русокастренска река блатата продължават до с. Русо Кастро.


Редица римски летописци, географи и историци съобщават за град, наречен Деултум, основан по времето на император Василиян в най-западната част на Акрианското езеро (днешното Мандренско езеро) между реките Русокастренска и Карабунарска (сега Средецка), при днешното село Дебелт. Този град е бил ограден от три страни с блата и до него се е стигало с кораби. Покрай него е минавал древния окоп Еркесията, който дълго време е бил граница между България и Византия.
На южната страна на Мандренското езеро е съществувало пристанище-крепост, наречена Скафида. За него се пише: "При с. Скефа се намира устието на Факийска река. До него единственото сухо място между крайбрежните мочури е наречено Калебурун (Крепостен мост); на един хълм над езерото се намират остатъци от старо кастро; дирите на някакъв калдъръм изчезвали, казват, под прозрачните езерни води".
Развалините на крепостта, наречена Скафида заедно с близкия Перро се споменават във всички италиански карти на Черно море още от времето на портулана на генуезеца Пиетро Весконте от 1318 г.
В старофренска хроника за похода на граф Амадеа Савойски през 1366 г. се споменава градеца Скафида като добро и безопасно пристанище.
"Тясното устие на тукашната лагуна" се упоменава и от венецианския географ Негри от XV в.
Никита Акаминита казва в едно съобщение, че при обсада на Цариград от латините в 1203 г. цар Алекси III избягал по море в Дебелт.
Според Иречек Мандренското езеро, което той нарича лагуна, поради вливащите се в него реки образува течение към морето чрез пролива Порос (Форос). Той споменава за многобройни извори, които нарича "сладководни водни кладенци" по пясъчните ивици, отделящи Ваякьойското, Атанасовското и Поморийското езера от морето.

1.18.2. История на “Пода”

В миналото територията на "Пода" е била блатиста, покрита почти изцяло с водолюбива растителност. Сегашната й най-северна част е представлявала пясъчни дюни, незасегнати от разливите на Мандра. Към началото на ХХ в. тази част е използвана за отглеждане на лозя. Шосето Бургас-Созопол е минавало непосредствено до брега на морето (Фиг.17 Приложение 1).


За оформяне на сегашния облик на местността решаваща роля е изиграла последвалата интензивна човешка дейност в нейните граници и околните водоеми. През 1928-29 г. през залива Форос е построено преградно съоръжение за улов на риба - гард. То е представлявало система от железни решетки, поставени във водата, свързвайки по този начин територията на "Пода" със западната част на нос Форос. Те са позволявали на дребните кефалови риби да навлизат в заградената от гарда площ на залива Форос и да се изхранват там през лятото. През септември, когато рибата е нараснала достатъчно, за да не може да премине през отворите на решетките, последните са били спускани. По дължина на гарда е имало отвори, в които рибата се е струпвала и е можело лесно да се събира с кепче. През 50-60-те години е имало много голям улов на риба в тези части. Събрани са две приблизително еднакви сведения за рекорден улов през 1956/57г. - 40-50 тона при моста на канала, свързващ езерото Мандра с Черно море и за улов от 30-40 тона през 1966/67 г. на същото място. Възможно е да става въпрос за едно и също събитие, като за по-достоверно може да се приеме второто твърдение.

Със започване на строителството на Нефтопреработватвателния завод (по-късно "Нефтохим - ЕАД", днес – “ЛУКОЙЛ Нефтохим”), през 1960 г., източната част на езерото Мандра е била предоставена за изграждане на окислителни (впоследствие стабилизационни) езера за отпадни води на завода.


През 1963 г. се построява язовирна стена, която превръща голяма част от полусоленото Мандренско езеро в сладководен язовир, събиращ водите на Изворска, Факийска, Средецка (Грудовска) и Русокастренска реки. Частта от бившето езеро, останала на изток от язовирната стена, запазва връзката си с морето. Тя е известна под името Узунгерен.
С построяване на новият шосеен път Бургас-Созопол в началото 70-те години част от четвъртото стабилизационно езеро е била откъсната. Това, заедно с построяването на ККЗ “Илия Бояджиев”, довежда до окончателното формиране на бъдещата защитена местност в днешните й граници.
Послeдвалите интензивни човешки дейности допринесли местността да се раздели на различни по характер, форма и големина участъци. Прокарват се два нефтопровода, водопровод, електрически далекопровод, отводнителен канал. Непосредствено покрай западната граница на защитената местност се прокарват различни видове съобщителни кабели, вкопани непосредствено до банкета на пътя. Някои от съоръженията на ПТТ минават и през "Пода" (Фиг.14 Приложение 1). Извършва се изземване и насипване на земни маси, паша на домашни животни, косене на тревна растителност и др.
Споменатите по-горе големи улови на риба са привлекли интереса на местни рибари, които впоследствие изграждат постройки за живеене покрай морето. Освен бараките и фургоните за живеене те са изградили обработваеми градинки с малка площ. Отглеждани са домашни животни - предимно кози и кучета.
През 60-те години на ХХ в. в сегашната североизточна част на защитената местност, на брега на морето е бил изграден ресторант “Гарда”, който при построяването на новия път е бил изоставен и разрушен.
Човешките дейности на територията на днешната защитена местност са оказвали пряко или косвено влияние на биологичното разнообразие в нея. От особено значение е било изоставянето на окислителните басейни в “Пода”, което е дало възможност за възстановяване на първоначалната растителност и свързаната с нея фауна. При изпускане на вода от язовира (и особено при преливане вследствие на пролетно пълноводие) към южната част на “Пода” се осигурява приток сладка вода. Той “разрежда” солените морски води в югоизточната част на местността. Това се благоприятства и от останките от бившия гард, който действа като вълнолом за силните вълнения в залива. Осладняването на водата и естествените плитчини в тази част довеждат до бързото разрастване на специфични растителни съобщества навътре в морето - главно тръстикови масиви, а на места и морски болбошонос.


Каталог: nnps -> files
files -> Република българия министерство на околната среда и водите
files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
files -> Law for the biological diversity
files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница