Културно-исторически находки в защитената местност

1.19.1. Структура на ландшафта

В ландшафтно отношение ЗМ”Пода” попада в Черноморската (крайбрежната) зона, която обхваща ивицата западно от морския бряг. Средната й дължина е 40-50 км, като тук се включва и Бургаската низина, част от която е и защитената местност. Оформянето на релефа е свързано с хлътването на Черноморската котловина в края на плиоцена и през кватернера по система от разнопосочни разломи. Ритмичното потъване на котловината заедно с понижаването на нивото на морския басейн и устията на приточните артерии е дало тласък за активизиране на регресивната ерозия и за оформяне на долинната мрежа в крайбрежната ивица. Потъванията по крайбрежието се потвърждават от наблюдаваната в Черноморската зона удавени речни устия (лимани) и наличните на места лагуни, към които се отнася и Пода. Бургаската низина обхваща Бургаския синклинорий и се отличава със слабо изразен от запад на изток наклон. При нея се забелязват и съответни диагонални наклони, насочени към лиманите на Бургаския залив и хълмовете на Върли бряг. Потъванията заедно с издиганията на полуостровите се съпровождат със синхронната проява на акумулацията и абразията и е довело до образуването на плажове.

Климатичният елемент на ландшафта се е формирал в резултат на значителната климатообразуваща роля на Черноморския басейн и Средиземноморското климатично влияние.

По отношение на водния елемент реките се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване - до 80% и слабо влияние на снежните валежи.

Почвения и растителния елемент на ландшафта са в зависимост от характеристиките на хидроклиматичните условия и от особеностите на скалната основа и релефа. Пода е разположена върху алувиални материали (като част от по-голяма река в миналото) в следствие са се формирали алувиални почви заети от водолюбива и влаголюбива тревна растителност.

Животинският свят не е оказал влияние върху формирането на ландшафта в района.

През годините терена е бил обект на различни антропогенни въздействия. Съществено е променен общия вид на мястото през шейсетте години, след превръщането му в окислителен басейн на нефтената рафинерия .

Ландшафните елементи определят ЗМ”Пода” като типично черноморско крайбрежно блато, възникнало на мястото на лагуна и съставено от свръхсолени, солени,полусолени и сладководни водоеми, а общият му облик се определя от преобладаващите обраствания с тръстика.

1.19.2. Естетически качества

Липсват описания на естетическите качества на защитената местност. Най-общо може да се отбележи, че повечето хора изпитват положителни чувства от вида на територията. Относително малката площ и наличието на редица антропогенни елементи на територията (метални стълбове, бетонни основи и др.) и в околностите (комини, сгради, съоръжения и други) до известна степен снижават естетическото въздействие на “Пода” върху посетителите.

1.20. Състояние на компонентите на околната среда

Състоянието на компонентите на околната среда в района на самата защитена местност не са били предмет на специално проучване и мониторинг. Затова в настоящето разглеждане се привеждат данните за района на Бургас в частта му, най-близка до защитената местност.

Въздух

Налице е относително постоянно ниво на средногодишната радиация на атмосферния въздух, радиоактивността на валежите и атмосферните отлагания. Измерените стойности са в границите на естествения радиационен фон.

През периода 1997-1999 г. концентрациите на замърсители като сероводород и фенол значително намаляват спрямо предходните години. По отношение на шумовото замърсяване ЗМ “Пода” е засегната от интензивното движение по първокласния път Е87. Нивото на шума, както през деня, така и в тъмната част на денонощието, особено през делничните дни на седмицата и активния туристически сезон, е значително. Увеличеният транспортен трафик вероятно води до повишаване концентрациите на азотния диоксид.

Води

За граничещия на изток със защитената местност Бургаски залив над ПДК са азот (амониев), азот (нитритен) и съдържанието на фосфати.

Съдържанието на нефтопродукти във водите на езерото Мандра, които частично навлизат в ЗМ”Пода” се покачва за периода 1993-1998 г., за 1999 г. то е под ПДК. В общ план качеството на водата е добро, влошава се инцидентно при дъжд, вследствие отмивания по течението на вливащите се реки и брегове.

Почви

В ЗМ”Пода” и близките околности не са провеждани конкретни проучвания относно натрупването на тежки метали в почвите.

Първа оценка

Тази част от плана за управление представлява синтез на цялата налична информация и на значимостта на защитената местност. Тя включва извършения анализ на естествеността, рядкостта, уязвимостта, типичността, стабилността, както и на цялостното биологично разнообразие и социално-икономически особености на ЗМ “Пода”. В нея е поставен акцент на най-ценните елементи на “Пода”, които го определят като защитена територия със световна значимост. Първата оценка дава базата за определяне на дългосрочните цели на защитената местност

1.21. Значение за биологичното разнообразие

1.21.1. Световно значение

• 
  едно от най-богатите места по видово многообразие на птиците на единица площ, включващо 249 вида на площ от 1 кв. км;
  
• 
  място на обитаване на 8 световно застрашени видове птици: къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), белоока потапница (Aythya nyroca), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), голям креслив орел (Aquila clanga), царски орел (Aquila heliaca) и ливаден дърдавец (Crex crex);
  
• 
  място, покриващо числените критерии на Рамсарската конвенция по отношение на 6 вида птици.
  

Каталог: nnps -> files
files -> Република българия министерство на околната среда и водите
files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
files -> Law for the biological diversity
files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г

Изтегляне 1.32 Mb.

Сподели с приятели: