Програма за опазване на околната среда 2008 2013 г

-Такса за 1 м³ битов отпадък в размер на 18.00 лв.

-Такса за ползване на депо 0.5 промила за района в които няма организирано събиране и извозване на битови отпадъци.

В Бюджет 2007 г. Община Несебър е предвидила 21 205 436лв. за дейности по благоустрояване и опазване на околната среда.

Население на община Несебър към 31.12.2004г.

Постоянното население на община Несебър наброява 20471д. (2004г.) – 4,9% от населението на област Бургас. В областния център е концентрирано близо половината (46%) от населението на областта. Общините, с изкл. на Бургас, се подреждат в две основни групи – до 10 хил.д. – 3 б и от 10 хил.д. до 30 хил.д. – останалите 8 общини, където се включва и Несебър. Населението на общините, разположени на черноморското крайбрежие обхваща 2/3 от това на областта.

В демографското развитие на община Несебър се наблюдава тенденция на непрекъснато нарастване. Темповете са най-високи от средата на 60-те до средата на 70-те години на изминалия 20 в. Постепенно интензитетът на прираста намалява, но запазва положителните си стойности.

Населението в центъра на общината – гр. Несебър, също следва тенденция на непрекъснато нарастване. За последните 50 г., броят му се увеличава почти четирикратно, а на общината – 1,5 пъти. През 1984 г. за град е обявен и Обзор. Населението му е с тенденция на нарастване до края на 20 в., след което е регистрирано задържане.

Селското население е с колебливост в динамиката. След период на нарастване до средата на 50-те години, започва намаление (1956-1975), последвано от период на слабо нарастване, което продължава и до сега. След 2000г. е регистрирано нарастване във всички села, с изключение на най-малките, където населението се запазва като численост и с.Гюльовца, в което е регистрирано намаление. Най-голям е прирастът в селата Св.Влас, Равда и Тънково, докато в останалите той е неголям, но положителен.

Тенденциите в демографското развитие на община Несебър от началото на настоящия век са в посока на нарастване.

В град Несебър е съсредоточено 45,7% (9360 д.) от населението на общината, а общо градското население е 55,6% (вкл. Обзор). Селското население (44,4%) обитава села, които по броя на населението си са много малки (до 200 жители), малки (от 200 до 1000 жит.), средни (от 1000 до 2000 жит.). и големи (от 2000 до 5000 жит.). В много малките села (5 бр.) до 200 жит, (в действителност те са до 100 жит.) живее 1,4% (2004 г.) от населението на общината. В малките села (2 бр.) живее 6,1% от населението на общината. Средните села са 4 бр. – Равда (1826 д.), Оризаре (1397 д.), Тънково (1083 д.) и Кошарица (1067 д.), като в тях е съсредоточено над ¼ от населението на общината. Село Свети Влас (2183 д.) се включва към големите села.

Измененията в броя на населението са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението на община Несебър по възрастови групи е по-благоприятно в сравнение със средните стойности на показателя за областта, района и страната, обусловено от възрастовия състав предимно на градското, и до известна степен и на селското население. За отбелязване е ниският дял на възрастното население и високият дял на възрастовата група от 15 до 64 г. За периода 2001-2004г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на младите хора под 15 г.. Контингентите от 15 до 64 г. нарастват като абсолютен брой и относителен дял от общото население. Възрастните хора на 65 и повече години нарастват като абсолютен брой при запазване на относителния им дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Несебър (0-14г.: 15-64г.:65+) е 14,2:72,0:13,8% - 2004 г. – делът на младите генерации е по-висок от този на възрастните хора. По населени места се очертават значителни различия във възрастовия състав на населениет). Град Несебър е с благоприятна възрастова структура с много висок дял на лицата във възрастовата група 15-64г. (76,8%), която е основен източник на работна сила. Населението под 15 г. съставлява 13,2% от общото население на града (13,8% - средно за Р България, 14,8% - за област Бургас). Делът на възрастните хора в гр.Несебър (10%) е значително по-нисък от стойността на показателя за страната (17,2%) и областта (15,4%). Град Обзор е с възрастова структура близка до средната за страната.

Селското население на общината е със стационарен тип възрастова структура. Младите хора до 15г. са 15,3%, контингентите от 15 до 64 г. - 68,1% от населението на селата, а лицата на 65 и повече години – 16,6%. Село Св. Влас, средните села и с.Гюльовца (от малките села) са с нормална възрастова структура, благоприятстваща положителен прираст на населението им. Много малките села са с нарушена възрастова структура и застаряване на населението.

Структурата на населението по пол на община Несебър е взаимосвързана с възрастовата структура. Съотношението между мъжете и жените показва минимален превес на жените - на 100 мъже се падат 101 жени (средно за област Бургас – 105, за Р България - 106). Ситуацията за градското население на общината е аналогична – на 100 мъже се падат 101 жени, докато при селското население в общия му брой съотношението между мъжете и жените е изравнено (на 100 мъже се падат 100 жени). За периода 2001-2004 г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура).

Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2004г. в община Несебър са родени 191 деца. За годините след 2000г. броят на родените е в границите 150 -200 деца. Коефициентът на раждаемост през 2004г. е 9,3‰ – под средния за областта (10,3‰), и близък до този за страната (9,0‰). Раждаемостта на населението на община Несебър за периода 2001-2004 г. е в диапазона 8-10‰. Смъртността е с по-високи от раждаемостта стойности - през 2004г. умрелите лица в общината са 232 или 11,3 на 1000 д. от населението. През последните 4 години общата смъртност е в границите 10-13‰. Детската смъртност за периода е под средната за областта и страната. През 2004г. стойността на този показател е 10,5‰ (за област Бургас – 14,1‰, за Р България – 11,6‰). Естественият прираст на населението е отрицателен, но с по-малки стойности в сравнение със средните за страната.

За 2001-2004г. коефициентът на естествен прираст за община Несебър е в диапазона от –0,3‰ (към 2003г.) до –3,5‰ (към 2001г.)

Демографските процеси в общината благоприятстват запазване на населението. Възрастовата структура и фертилните контингенти са със сравнително нормални пропорции. По населени места се наблюдават различия в процесите, обусловени от броя на населението и формиралите се структури, предимно полово-възрастова. Демографското развитие на общината се определя от населението на градовете, големите и средните села.

Важна характеристика на населението е образователното равнищ.. За периода между последните две преброявания (1992-2001г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование, което е характерно за областта, района и страната. През 2001г. населението с високо образователно равнище съставлява повече от половината (50,8%) от лицата на 7 и повече години в община Несебър. Преобладаващата част от тази група е в центъра на общината – гр. Несебър.

Разпределението на населението по етническа група към 2001 г.² е както следва: 90,1% - българи; 4,7% - турци; 2,3% - роми; 2,9% - други. За периода 1992-2001г. се наблюдава абсолютно намаление на общото население, в т.ч. на българския етнос. Несъществено нарастване е регистрирано при другите етноси (ромски, турски и други). Основно вероизповедание е християнското (изповядвано от близо 95% от населението на общината. Останалото население (към 5% от общото) е с мюсюлманско вероизповедание.

Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към стабилизиране и запазване на населението, ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, развитие на образованието и обучението.

Икономически активните лица в община Несебър са 9405д. (2003г.). Коефициентът на икономическа активност е 40,9% - по-нисък от средния за страната (49,2%), Югоизточния район за планиране (49,5%) и област Бургас (50,1%).

Заетост

През последните години се наблюдава нарастване на заетите - 5098д. през 2001г. на 6532 през 2003г. Третичният сектор обхваща по-голямата част от заетите лица (82,9%) –туризъм, търговия и други съпътстващи дейности. Вторичният сектор ангажира 12,1% от общо заетите, а първичният – 5,0%. Третичният сектор (хотели, ресторанти и търговия) e почти изцяло частен. За периода 2001-2003г. се наблюдава нарастване на заетите лица и в трите сектора на икономиката. Най-голямо е нарастването в третичния сектор. Сравнен с област Бургас и страната, третичният сектор в община Несебър има най-висок относителен дял. Подобна структура на заетите имат и други общини, разположени на черноморското крайбрежие – Царево, Созопол, Приморско и др.

Безработица

Равнището на безработица в община Несебър (4,72% средногодишно равнище през 2004г.) е едно от най-ниските в страната. То е 2,7 пъти по-ниско от средното за страната (12,67%) и Югоизточния район за планиране (12,87%), 1,9 пъти по-ниско от средното за област Бургас (8,88%).

Регистрираните в общината безработни през 2004 г. са 444 (ср.год.брой). От тях до 29г. вкл. са 76 д., или 17,1%. Делът на безработните младежи е по-нисък в сравнение със средните стойности на показателя за страната (26,4%), област Бургас (28,1%) и Югоизточния район за планиране (30,3%). Основни причини за безработицата сред младежите са: несъответствие на професионалното обучение и търсенето на пазара на труда, изискванията на работодателите да наемат на работа трудови кадри с професионален опит, липса на квалификация, специалност и професия сред част от безработните младежи. Делът на продължително безработните лица (с регистрация над 1г.) е 8,1% - значително под средната стойност за областта (44,1%) и страната (52,9%). Тези лица са неравностойна група на пазара на труда, защото постепенно губят трудовите си навици, квалификация и мотивация и възможностите им за започване на работа намаляват. Поради тези причини са включени в редица национални и регионални програми за заетост.

През 2005г., част от безработнитe са включени в програми за заетост и обучение.

Основните проблеми на заетостта и безработицата са: наличие на сезонна заетост и по-висок дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия. Същевременно, ресурсният потенциал и доминиращата туристическата индустрия са основната форма на форми на заетост. Необходими са мерки за привличане на инвестиции в диверсифициране на общинската икономика, позволяващо целогодишна заетост.

II. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (SWOT)

Един от основните етапи в стратегическото планиране е “анализа на средата”. Изводите от този анализ са важна предпоставка за осъществяване на понататъшните стъпки в процеса на стратегическо планиране – SWOT анализ, целеполагането и изготвянето на план за действие. Това наложи те да бъдат изложени в тази част по структуриран начин. Избран бе подходът основните изводи да се групират в две основни части:

- Достижения и силни страни, проблеми и слаби страни и

- Възможности и заплахи.
1. Достижения и силни страни, проблеми и слаби страни

1.1 Географско положение, природни условия и ресурси

Благоприятно географско и транспортно положение в региона –общината граничи с Общините Бяла, Долни Чифлик и Несебър, близост до летище Бургас

слабост – периферност, слабо развита вътрешна зона на общината;

възможности - междуобщински връзки; междуобластни връзки

заплахи – засилване на неравномерността в развитието на населените места от общината;

• 
  Разнообразие от природни условия и ресурси – много силно съчетание между море, бряг, гори и климат
  

възможности –развитие на морски и селски туризъм и рекреация; екологично ориентирани дейности;

заплахи – прекалена урбанизация

• 
  Плодородна земя с качествена и разнообразна почвена покривка - голям относителен дял на обработваемата земя
  

възможности - производство на разнообразна и специализирана земеделска продукция;

слабост - непълноценно използване на обработваемата земя - увеличава се делът на незасетите площи, амортизирани и разрушени хидромелиоративни мрежи и съоръжения, недостатъчни растителни защитни пояси и залесявания в равнинната част, нарушена структура на земеползването чрез раздробяване, невъзможност за прилагане на модерно обработване на земята; прекомерно застрояване.

заплахи - намаляване на дела на обработваната земя и разрушаване на структурата на земеползването чрез прекалено раздробяване на имотите;

Екологичен баланс – в общината няма значителни източници на замърсители на околната среда. Отличен екологичен баланс. Богато биоразнообразие

силна страна – голямо разнообразие на билки, гъби, диви плодове, дивеч; гори – голяма лесистост; голяма брой на защитените местности

възможности – разширяване на туристическата дейност с развитие на екотуризъм и увеличаване на икономическото развитие на района

заплаха – силни рестрикции за развитие на туристическия потенциал на защитените зони по НАТУРА 2000.
1.2. Икономическо развитие

Завършени процеси на преструктуриране и приватизация в икономиката на общината – развитие на туризма

възможности – обогатяване на туристическите услуги пред вид желанието на местните хора да се занимават изключително с туризъм чрез създаване на общ план за алтернативен туиризъм; информиране на населението за достъпните финансови източници; използване на средства от предприсъединителните фондове и програми на Европейския съюз

заплаха - засилване на икономическата изостаналост в периферните части на общината и задълбочаване на вътрешнообщинските различия; неизползване на съществуващи възможности, ограничаване на иновациите.

Наличие на условия за развитие на селскостопанско стопанство

слабости:

силно разпокъсана земеделска земя; липса на тържища и борса; амортизирани трайни насаждения; броят на селскостопанските животни е намалял няколкократно в сравнение с предходни години:

слаб е санитарният контрол, липсва селекция и внасяне на устойчиви породи, издребнява отглеждането в домашни условия, няма ориентираност към пазарна реализация;

недостатъчно са организирани, информирани и защитени производителите в селското стопанство, липсва съвременна агрокултура, ограничен е достъпът до пазарна и технологична информация, затруднен е достъпът до преференциални кредити.

ефективността на селскостопанското производство се снижава от раздробеността на земята, липсата на ефективни структури за организация на производството, снабдяването и маркетинговите дейности;

заплахи – трайна тенденция на спад в селското стопанство; ограничен достъп до пазари; липса на технологично обновяване и модернизация;

възможност – разнообразно земеделие, вкл. биологично земеделие; затваряне на цикъла селскостопанско производство – преработваща индустрия; създаване на тържища и борси; експортно-ориентирани сектори на растениевъдството и появата на висококачествени и конкурентноспособни на европейския пазар продукти. Използване на възможностите за развитие на екологично земеделие в площите, попадащи в защитени зони по НАТУРА 2000.

Значителен рекреационно-туристически потенциал - развит международен туризъм

слабости – недостатъчна реклама на българското Черноморие; ясно подчертана сезонност.

възможности - развитие на разнообразни видове и форми на туризъм чрез използване на културно-историческото наследство и разнообразните природни ресурси; организиране на туристическите организации и изготвяне на стратегия за популяризирането на туристически услуги.

заплаха - неоползотворяване на съществуващия потенциал, неефективни инвестиции. Прекалена урбанизация. Лоша инфраструктура.
1.3. Социална сфера

• 
  Застаряване и намаляване на населението
  

заплаха – влошена възрастова структура, намаляване дела на младите хора във вътрешността на общината;

Една от най-ниската степен на безработица за страната

слабост – ясно изразена сезонна заетост;

заплахи - спад в качеството на човешките ресурси поради несъответствие на професионалното обучение и търсенето на пазара;

възможности – прилагане на активни мерки в областта на заетостта; привличане на младите и квалифицирани кадри към сферата на туризма и услугите свързани с него; мерки за превличате на инвестиции в диверсифициране на общинската икономика позволяваща целогодишна заетост;

• 
  Системата на здравеопазването е обезпечена с достатъчно здравни заведения и болнични легла
  

слабости - в условията на стартирала здравна реформа остават необхванати от лекарски практики много от социално слабите слоеве и села; няма оборудвани кабинети за практиките в малките населени места;

заплаха - да останат извън системата на качествена здравна помощ слоеве от социално слабото население;

Образование

слабости - в системата на образованието не са обхванати всички деца в общината; броят на децата в една паралелка намалява; материалната база е в състояние да поеме потребностите на образованието, но е остаряла и не достигат средства за ремонти;

заплаха - по-нататъшно намаляване на децата в системата на образованието не само поради демографската криза, но и поради икономическите затруднения за бедното население; пустеещи сгради;

• 
  Системата на културата - наличие на културни институции и обекти – театър, кино, археологически и етнографски музеи, читалища с библиотеки обединена школа за култура и фолклор, религиозни домове;
  

възможности - развитие на традициите и издигане на ролята на общината като културен център с регионално значение;

слабости - недостатъчни средства за тяхното поддържане и ефикасно функциониране;

заплаха - физическо деградиране на обектите и занемаряване на културната дейност ориентирана само към гост-туристите в активния сезон.
1.4. Техническа инфраструктура

• 
  Изградена инфраструктура на територията на общината – наличие на пътна мрежа до населените места в общината, училищна, спортно-техническа база;
  

възможности – използване на транспортния коридор Варна-Бургас-М.Търново;

слабости - непълно усвояване на възможностите, които предоставя добре развитата инфраструктура;

заплаха - неизпълнение или забавяне на инвестиционни проекти в инфраструктурата, важни за развитието на общината;

Пътна мрежа до всички населени места

слабости – невъзможност за разширяване на пътната мрежа; липса на достатъчно паркинг места; лошо състояние на второ и третокласните пътища; липса на съвременна инфраструктура - пристанища

заплаха –прекаленао транспортно натоварване през туристическия сезон по пътищата;

Водоснабдяване и канализация – всички населени места в общината са водоснабдени. ГПСОВ Община Несебър пречиства битовите води в ПСОВ “Елените” и ПСОВ “Равда”

слабости – липса на достатъчно количество питейна вода през туристическия сезон. Недостиг на канализация и пречиствателни съоръжения;

• 
  Добре развита мрежа от населени места – централно и преимуществено разположение на силно развития общински център;
  

възможности - формиране на балансирана система от населени места и развитие на нови връзки между града и селото;


2. SWOT – АНАЛИЗ

В технологията на стратегическото планиране SWOT анализът има ключово значение. Благодарение на него получените резултати от “анализа на средата” могат да се приоритизират и да бъдат структурирани по начин, позволяващ извличането на генералните стратегически цели, които ще преследва общината през следващите години.

SWOT анализът предлага възможност за творческо интерпретиране на резултатите от направените анализи, което е видно от предложената по-долу схема.
SWOT анализа на “Опазването на околната среда в Община Несебър”

I квадрант: Силни страни	II квадрант: Възможности
Благоприятно местоположение и природни условия. Богат и атрактивен природен комплекс (море, климат, плажове, ландшафти) за туризъм и отдих Добре развита инфраструктура и комуникации. Богато биологично разнообразие. Липса на големи промишлени замърсители. Високо качество на околната среда	Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с опазването на околната среда Обществена нагласа в подкрепа на усилията за опазване на околната среда Развитие на туризма като приоритетен отрасъл. Експониране на природно-туристическите ресурси
IV квадрант: Слаби страни	III квадрант: Заплахи
Неекологосъобразно третиране на отпадъците. Необхванати в канализационна система населени места. Недостиг на капацитет и пречиствателни съоръжения за отпадъчни води. Незадоволително състояние на пътната мрежа в общината. Интензивно строителство	Глобалните промени в климата Все по–интензивен автомобилен транспорт Свръх урбанизация Изхабяване на туристическия потенциал Инвестиционен натиск, заплашващ рекреационните ресурси и природния баланс;

Каталог: AWCadmin -> tiny mce -> plugins -> imagemanager -> files -> programi
programi -> Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г
files -> О б щ и н а н е с е б ъ р п р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община несебър настоящата програма
files -> Отчет за изпълнението на общинска програма за опазване на околната среда за 2015 г.; Отчет за изпълнението на общинска програма за управление на отпадъците за 2015 г
files -> Общи положения Този правилник оределя дейността на приюта и механизмите за нейното осъществяване. Съобразен е с всички действащи в момента нормативни актове – звмд, обнародван в държавен вестник брой №87 / 11
files -> Изграждане и рекострукция на водоснабдителната и канализационна инфраструктура в общината

Изтегляне 1.65 Mb.

Сподели с приятели: