Програма за опазване на околната среда 2009 2014 г. Актуализация 2014 г. Съдържание те имат следните по-важни социални и екологични функции: 19



страница1/10
Дата21.06.2018
Размер1.6 Mb.
#75083
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Общинска програма за опазване на околната среда 2009 2014 г. – Актуализация 2014 г.




СЪДЪРЖАНИЕ

Те имат следните по-важни социални и екологични функции: 19

- рекреационни - задоволяват потребностите от спорт и отдих; 19

- естетически и ландшафтно - естетически; 19

- биоклиматични - приток на свеж чист въздух от крайградските зони, подобряване на микроклиматичните характеристики на средата; 19

- мелиоративни - преразпределение на повърхностния и подземен отток на водите; 19

- екологични - предотвратяване миграцията на замърсители от урбанистичните дейности и транспорта, продуцират кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали /от транспорта и промишлеността/ в почвата и околната среда. Не е предмет на настоящата програма подробното повторение на направеното обследване на зелената система и изведените бъдещи нужди и действия. Програмата има за цел да характеризира актуалната ситуация от екологична гледна точка и да приоритетизира бъдещите действия по отношение на зелената система. 19



Обществени зелени площи – паркове и градини 19

Специализирани зелени площи – паркове и градини 23

Санитарно-защитно озеленяване 23

Транспортно озеленяване 24



Обслужващи зелени площи 25

1.СЪЩЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ И ПРАКТИКИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ 65

1.1. Данни за отпадъците 65

1.2. СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРАКТИКИ ЗА СЪБИРАНЕ И ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ 69



    1. ВЪВЕДЕНИЕ

Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда.

Излезлите през последните няколко години нови нормативни документи, базирани на рамковите изисквания на Европейския съюз по опазване на околната среда, са предпоставка за актуализиране на програмите по околна среда

В съответствие с новите законови норми, настоящата Програма за опазване на околната среда на територията на Община град Добрич е с период на действие 2009 -2014 година.

Програмата е изготвена в съответствие с Указанията на Министерството на околната среда и водите относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда, на основание изискванията на чл.79, ал.1от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).


ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА:

При разработването на настоящата програма е отразен обхвата, залегнал в европейската практика, действащата нормативна уредба, съобразена с месните условия и състоянието на околната среда на територията на общината.



Програмата цели:

  • Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината;

  • Да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване;

  • Да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономически потенциал;

  • Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите;

  • Да се предвидят основните мерки, чрез които общината следва да изпълни задълженията си и реализира правомощията си, делегирани й от нормативните актове в областта на околната среда.

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо и местно значение.

  • Да аргументира проектите на общината, които тя ще предложи за финансиране.

  • Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.



    1. Нормативна база

        1. Международно законодателство

Директива 2004/35/ЕО от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети.

Директива 85/337/ЕЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕС, изменена и допълнена с Директива 2003/35/ЕС относно участието на обществеността при изготвянето на някои планове и програми, касаещи околната среда 31985L0337 31997L0011 32003L0035.

Директива 90/313/ЕЕС относно достъпа до информация за състоянието на околната среда, отменена с Директива 2003/4/EC относно достъпа на обществеността до информация 31990L0313 32003L0004.

Директива 2001/42/ЕС за оценка на въздействието на някои планове и програми върху околната среда 32001L0042.

Рамкова Директива 96/62/ЕС за управление и оценка на качеството на атмосферния въздух и Решение 97/101/ЕС относно взаимния обмен на информация за качеството на атмосферния въздух 31996L0062.

Директива 1999/30/ЕС относно норми за съдържание на серен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (първа дъщерна) 31999L0030.

Директива 2000/69/ЕС относно норми на допустими емисии на бензин и въглеродни оксиди в атмосферния въздух 32000L0069.

Директива 2002/3/ЕС относно озона в атмосферния въздух 32002R0003.

Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 Декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на емисиите от определени замърсители, изпускани в атмосферния въздух от големите горивни инсталации.

Директива 94/63/ЕС за ограничаване на емисиите от ЛОС при съхранение и превоз на бензини между терминали и бензиностанции 31994L0063.

Директиви 98/70/ЕС , изменена и допълнена с Директива 2003/17/ЕС относно нормите за съдържание на вредни вещества в бензините, газьола за промишлени и комунални цели и дизеловото гориво 31998L007032003L0017.

Директиви 99/32/ЕС относно намаляване съдържанието на сяра в определени течни горива 31999L0032.

Директива 2005/33/ЕС, изменяща Директива 99/32/ЕС.

Директива 99/13/ЕС за ограничаване на емисиите от ЛОС при определени промишлени дейности 31999L0013.

Директива 2004/42/ЕО от 21 април 2004 година относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства и за изменение на Директива 1999/13/ЕО.

Директива 97/68/ЕС относно мерките за ограничаване на замърсяването на атмосферния въздух с газо- и прахообразни замърсители от двигатели, инсталирани в извънпътни машини.

Рамкова Директива 2000/60/ЕС за водите 32000L0060.

Директива 2006/7/ЕС относно управление на качеството на водите за къпане, отменяща Директива 76/160/ЕЕС 32006L0007.

Директива 76/160/ЕЕС относно качеството на водите за къпане:31976L0160.

Директива 98/83/ЕС относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека 31998L0083.

Директива 75/440/ЕЕС относно изискванията за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно битови водоснабдяване, изменена от Директиви 79/869/ЕЕС и 91/692/ЕЕС:31975L0440 31979L0869 31991L0692.

Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, изменена с Директива 98/15/ЕЕС:31991L0271 31998L0015.

Директива 91/676/ЕЕС относно защита на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници 31991L0676.

Директива 80/68/ЕЕС за защита на подземните води от замърсяване с опасни вещества, изменена от Директива 91/692/ЕЕС:31980L0068 и 31991L0692 и Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им 32006LO118 BG.

Директива 2006/11/ЕС за замърсяването на водите с опасни вещества и 7 дъщерни директиви, отменяща Директива 76/464/ЕЕС 32006L0011.

Директива 76/464/ЕЕС за замърсяването на водите с опасни вещества и 7 дъщерни към нея, всички изменени от Директива 91/692/ЕЕС 31976L0464 31991L0692.

Директива 92/43/ЕЕС относно съхранението на природните местообитания и на дивата флора и фауна 31992L0043.

Директива 79/409 за съхранението на дивите птици 31979L0409

Директива 1999/22/ЕС относно отглеждането на диви животни в зоологическите градини 31999L0022.

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска), ратифицирана на 25.01.1991 г., в сила за Р България от 01.05. 1991 г., обн. ДВ, бр. 23/1995 г.

Конвенция за биологичното разнообразие е ратифицирана на 29.02.1996 г., в сила за РБългария от 16.07.1996, обн. ДВ, бр.19/1999 г.

Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска), ратифицирана, в сила за РБългария от 24.01.1976 г., обн. ДВ, бр. 56/10.07.1992 г.

Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Вашингтонска, CITES), ратифицирана през 1990 г., в сила за Р България от 16.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 6/1992 г.

Конвенция за защита на световното културно и природно наследство, ратифицирана и влязла в сила за България през 1976 г.

Конвенция за защита на мигриращите видове (Бонска), ратифицирана със закон - ДВ, бр. 69/1999 г., обн. в ДВ, бр. 16/2000 г., в сила от 01.11.1999 г.

Директива 96/82/ЕЕС относно контрола на големите аварии с опасни химикали 31996L0082.

Директива 2003/105/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2003 изменяща Директива на Съвета 96/82/EC за контрол на големите аварии с опасни вещества 32003L0105.

Рамкова Директива 2000/14/ЕС относно шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите 32000L0014.

Директива 2002/49/ЕС за оценка и управление на шума в околната среда 32002L0049.


        1. НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г., посл. изм., бр. 82 от 16.10.2009 г.).

Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (Загл. изм. - ДВ, бр.105/29.12.2005г., попр., бр.4/13.01.2006г.).

Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.).

Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.).

Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн. ДВ, бр.10/04.02.2000 г., посл.изм. бр.34/25.4.2006г., в сила от 1.10.2006г.).

Закон за водите (обн., ДВ, бр.67/27.07.1999 г, изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.).

Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн.ДВ, бр.87 от 30.10.2007 г.).

Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн. ДВ, бр.87/2000 г.).

Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ, бр.88/2000 г.).

Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97/2000 г.).

Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн. ДВ, бр.98/2000 г.).

Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн. ДВ, бр.30/2001 г.).

Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн. ДВ, бр.66/2001 г.).

Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (обн. ДВ, бр.25/2002 г.).

Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн. ДВ, бр.63/2002 г.

Закон за чистотата на атмосферния въздух (oбн., ДВ, бр. 45 от 28.05.1996 г., посл. изм., бр. 102 от 19.12.2006 г.).

Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (Издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 64 от 5.08.2005 г., в сила от 6.08.2006 г.).

Наредба № 1 от 16.01.2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).

Наредба № 1 от 13.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти (обн., ДВ, бр. 51 от 6.05.1998 г.).

Наредба № 2 от 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 51 от 6.05.1998 г., посл. изм., бр. 64 от 5.08.2005 г., в сила от 6.08.2006 г.).

Наредба № 4 от 5.07.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.).

Наредба № 5 от 15.04.2003 г. за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест (обн., ДВ, бр. 39 от 25.04.2003г.).

Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 31 от 6.04.1999 г., посл. изм., бр. 93 от 21.10.2003г.).

Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (обн., ДВ, бр. 96 от 31.10.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 20 от 6 Март 2007 г.).

Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (обн. ДВ, бр. 45 от 14.05.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.).

Наредба № 8 от 3.05.1999 г. за норми за озон в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 46 от 18.05.1999 г., отм., бр. 64 от 23.07.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.; според § 6, т. 1 ПЗР на Наредба № 4 от 5 юли 2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух, (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.) чл. 3, 5 и 8 се отменят от 1.01.2010г.).

Наредба № 9 от 3.05.1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 46 от 18.05.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.).

Наредба № 10 от 6.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г.).

Наредба № 11 от 14 Май 2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (обн., ДВ., бр. 42 от 29 Май 2007 г.).

Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн., ДВ, бр. 88 от 3.10.1997 г., посл. изм., бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).

Наредба № 16 от 12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (обн., ДВ, бр. 75 от 24.08.1999г., в сила от 25.05.2000г.).

Наредба за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой (Приложение № 6 към чл. 8 на ПМС № 254 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., посл. изм., бр. 15 от 16 Февруари 2007 г.).

Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., в сила от 1.10.2003 г., посл. изм., бр. 76 от 21 Септември 2007 г.).

Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти (обн., ДВ., бр. 20 от 6 Март 2007 г.).

Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Закон за подземните богатства (Обн. ДВ, бр.23/12.03.1999г.).

Наредба за геолого-техническата документация на проучвателните и миннодобивните обекти (Обн. ДВ, бр.108/10.12.1999 г.).

Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (Обн. ДВ, бр.59 от 29.06.1999г.).

Закон за биологичното разнообразие (обн. ДВ, бр. 77/ 09.08.2002 г., изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2005 г.).

Закон за лечебните растения (обн. ДВ, бр. 29/ 07.04.2000 г.).

  • Наредба № 4 от 8.07.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата;

  • Наредба № 5 от 1.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове;

  • Наредба № 1 от 9.05.2006 г. за условията и реда за лицензиране на зоологическите градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 43 от 26.05.2006 г.);

  • Наредба № 6 от 23.10.2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 105 от 2.12.2003 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.05.2006 г.);

  • Наредба № 2 от 20.01.2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.);

  • Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складове за билки, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г.).

Закон за защитените територии (обн. ДВ, бр.133/11.11.1998 г.).

Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии (приета с ПМС №7/ 08.02.2000 г., обн. ДВ, бр.13/15.02.2000год.).

Закон за защита от шума в околната среда (обн. ДВ, бр.74/13.09.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.).

Наредба № 2 от 5.04.2006 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2006 г., в сила от 1.02.2006 г.

Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2006


    1. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ.

  1. Оценка и анализ на природния потенциал

    1. Географско разположение

Град Добрич е център на Добричка област, разположена в североизточния край на България. Областта граничи от изток с Черно море (около 110 km дължина на крайбрежието), от юг с Варненска област, от север с територията на Румъния, от запад със Силистренска област, а югозападно с Шуменска област. По териториално-административен принцип са оформени осем общини. Община Добрич е водеща в областта и разполага с най-голям икономически, социален, културен и научен потенциал.

Територията на общината съвпада с координатите на град Добрич (в случая са формирани две общини, разположени в града, като едната - Община град Добрич обслужва нуждите на града, а Община Добричка е център на съседни населени места и територии).

В състава на Община град Добрич няма формирани отделни административно-териториални единици–кметства. Тя обхваща население от едно единствено населено място.

Общината е разположена в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина, почти в центъра на Добруджанското плато. Географските координати са 43034’ северна ширина и 27051’ източна дължина. Надморската височина при станция “Добрич” е 251 метра.

Релефът на града е преобладаващо равнинен, слабо разчленен и прорязан от суходолия. През града с посока юг–север преминава коритото на Суха река.

Върху площта, която обхваща територията на общината (в по-голямата си част градска урбанизирана), не са извършвани целенасочени проучвателни мероприятия за търсене на полезни изкопаеми. Няма данни за наличие на такива. Принципно районът, в който е разположена общината (Добруджанското плато), е проучван за находища на нефт, газ, въглища метални полезни изкопаеми.

В северната част на платото са открити минимални по количество залежи на нефт и природен газ (Шабленско и Тюленовско находища).

Доказано е наличие на големи количества коксуващи се въглища, разположени на над 80 km2, на труднодостъпна дълбочина от 1500-2000m. Югоизточно от с. Оброчище и гр. Балчик е разположено и едно от най-големите и значими в света находища на манганова руда.



    1. Климатични условия

Климатът на територията е умерено-континентален със степно влияние. Формира се под влияние на океанските въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи основно от северозапад и запад и по-рядко откъм север и североизток, и на континентални въздушни маси на умерените ширини, които нахлуват предимно откъм североизток и по-рядко откъм северозапад. През зимата се наблюдават нахлувания и на арктични въздушни маси, което усилва континенталността на климата.

Влиянието на тропични въздушни маси е слабо изразено.

Преминаването на циклонални въздушни маси е свързано с рязка промяна в стойностите на атмосферното налягане.

По-долу е направен преглед на метеорологичните характеристики на района, в който е разположена общината.



1) Ветрови процеси

Режимът на вятъра над територията се определя от редица фактори, основните от които са атмосферната циркулация, формите на релефа, характера на постилащата повърхност. Релефните дадености, отдалечеността от естествени планински възвишения са предпоставка за ветровите процеси.

Районът се характеризира като ветровит. Основният въздушен пренос е от северозапад с честота на проявление на северозападните ветрове 18.7 %. Втори по значимост са северните ветрове - около 18%. Най-слабо проявление имат ветровете с южна компонента - 8.1 %.

За гр. Добрич променливостта на средната месечна скорост на вятъра има добре изразен годишен ход с максимум през зимните и минимум през летните месеци.



Средната месечна скорост на вятъра


I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

4,8

5,0

5,1

4,3

3,5

2,9

2,7

2,8

2,7

3,2

4,2

4,0

3,8

От анализа на многогодишните данни се установява, че честотата на проявление при тихо време (безветрие и вятър със скорост до 1 m/s.) е до 20% от всички случаи.

Силата на ветровете се колебае в широки граници (от 1 m/s до над 20 m/s). През зимния период се случва силните ветрове да продължават по няколко денонощия.



Честотата на вятъра по посоки и тихото време по месеци и средната скорост на вятъра (m/s) по месеци и посоки са представени в следващите таблици.
Честотата на вятъра по посоки и тихото време по месеци


Посока

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Год.
N

23,6

22, 3

25,6

15,7

15,7

14,4

17,1

18,1

20,4

20,1

21,6

23,2

19,8

NE

8,4

12,0

13,0

13,0

13,5

10,8

10,3

8,7

10,8

13,8

11,6

10,1

11,4

E

6,4

4,9

8,3

11,1

8,7

6,5

7,9

6,3

8,3

6,3

7,2

6,2

7,3

SE

8,9

6,1

9,6

14,2

15,8

11,6

9,0

14,3

13,5

12,5

12,8

9,3

11,5

S

8,1

13,1

12,8

11,8

10,7

11,1

9,8

9,2

11,7

13,5

10,9

13,2

11,3

SW

8,7

7,9

5,9

8,0

7,0

7,5

5,1

7,0

6,6

9,6

7,7

7,8

7,4

W

19,3

15,5

14,0

15,0

17,1

20,5

20,8

19,2

13,6

11,9

14,2

15,8

16,4

NW

16,6

18,1

10,9

11,2

11,5

17,5

19,9

17,1

15,0

12,2

14,0

14,3

14,9

тихо

19,4

14,7

12,6

13,6

16,9

21,9

24,8

30,6

28,1

31,3

21,1

24,1

21,3


Средната скорост на вятъра /m/s/ по месеци и посоки


Пос.

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ
N

4,4

5,1

5,3

4,1

4,0

4,1

3,2

3,0

3,1

3,7

3,9

4,1

NE

5,2

4,1

5,4

4,8

4,2

4,0

3,5

3,4

4,4

4,0

4,3

4,3

E

4,7

3,7

4,7

4,3

4,2

3,3

3,0

3,0

2,9

2,8

3,6

4,0

SE

4,9

4,3

5,0

5,1

4,7

3,7

3,8

3,8

3,9

3,8

4,3

4,6

S

4,0

4,4

4,4

4,7

4,2

3,7

3,8

3,7

3,2

3,8

4,6

4,8

SW

4,0

4,9

4,9

5,0

5,0

3,7

3,7

3,8

3,2

4,7

4,8

4,3

W

4,4

5,0

4,5

4,2

4,1

3,7

3,3

3,5

3,6

4,2

4,0

3,8

NW

4,7

5,7

5,6

4,7

3,7

3,8

3,7

3,6

3,6

3,8

3,8

4,2

2) Атмосферно налягане

Най-стабилно атмосферното налягане е през летните месеци и при антициклонално състояние на времето. При преминаване на циклони (най-често през пролетния и зимния сезони) се наблюдават резки промени в стойностите на барометричното налягане.

Средногодишните стойности на атмосферното налягане за Добрич е 986,9 хектопаскала (hPа). Най-високите средно месечни стойности са през ноември и октомври, а най-ниските през февруари и юли. През летните месеци атмосферното налягане е най-стабилно по отношение на месечните стойности. Денонощният ход обаче показва по-големи амплитуди през летните месеци, отколкото през зимните.

3) Температура на въздуха.

Средногодишната стойност на температурата на въздуха за Добрич е 10,20С. В следващата таблица е представен годишният й ход по месеци.


Средна месечна и годишна температура на въздуха

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

-1,6

0,1

3,6

9,5

14,8

18,6

21,1

20,7

16,6

11,4

6,5

1,5

10,2

През зимния сезон средната температура на най - студения месец – януари е –1,90С.

  • Средната месечна максимална температура за януари е положителна 1,80С;

  • Маскималната температура през същия месец достига 19,60С;

  • Минималната средногодишна температура през януари е –5,60С;

  • Абсолютната минимална – 29,40С

През пролетта температурите са:

  • Средната месечна температура (за април) - 16,00С;

  • Абсолютната максимална температура за април 32,40С;

  • Абсолютната минимална температура за април –7,70С.

Летните температури за най-топлия месец юли са следните:

  • средна месечна температура 21,00С;

  • средна месечна максимална температура 28,10С;

  • абсолютна максимална температура 38,90С;

  • средна месечна минимална температура 15,30С;

  • абсолютна минимална температура 6,40С;

Абсолютната максимална температура, измерена в станция Добрич през м. август, е 40,00С.

Близостта на територията на общината до морето - около 30 km, оказва съвсем слабо влияние върху абсолютните максимални температури през лятото.



Есента е най-благоприятен сезон в термично отношение.

  • средната месечна температура през октомври е 11,30С;

  • средната максимална температура - 18,20С;

  • абсолютната максимална температура за октомври достига до 32,90С;

  • Абсолютната минимална температура достига до – 7,50С.

Средната годишна амплитуда в температурния режим е 22,90С.

Високият процент на “отвореност” на релефните форми предопределя ниската степен на инверсионните температурни процеси. Характерни са кратковременни динамични инверсии.



4) Валежи

Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средната годишна валежна сума за Добрич е около 515 mm, при 672 mm за цялата страна.

В разпределението на валежите през годината се наблюдават добре проявен континентален режим - летен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум. През лятото падат 80 % от годишните валежи.

Минималният месечен валеж е през март – 25 mm, а максималният през юни – 83 mm.

Средната дата на образуване на първата снежна покривка е 15 декември, а средната дата на стопяване на последната снежна покривка е 4 март. Средната продължителност на снежната покривка е 79 дни. Средната й дебелина е 6 сm, а максималната - 45 сm.

Макар и рядко, през периода април-октомври падат интензивни поройни дъждове. Опасността от тях е както в голямото количество валеж за кратко време, така и в силния вятър и градушки, които често ги съпътстват. Броят на гръмотевичните дни достига до 29 годишно.



5) Мъгли

Мъглата е състояние на въздуха в приземния слой, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1 km. В Добрич мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 24 до 143 през цялата година.

Продължителността на мъглата е друга основна характеристика. Най-често са мъглите с продължителност до 3 часа и от 3 до 6 часа. Наблюдават се и мъгли с продължителност няколко денонощия. Те затормозяват транспорта, трудовата дейност в много отрасли и водят до повишаване концентрациите на много от замърсителите на приземния въздух.

6) Влажност на въздуха

Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86 %, а през лятото спада до 68-69 %.

Въздухът в гр. Добрич е относително най-сух през м. юли и м. август. Това е благодарение на влиянието на Черно море. За сравнение данните за станция “Плевен” за тези месеци са съответно 60% и 62%.

Данните за средно месечните и годишна относителна влажност в проценти са представени в следващата таблица.



Средно месечните и годишна относителна влажност в проценти

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

88

86

81

77

78

75

69

70

74

79

86

87

79

Интерес представляват стойностите на абсолютната минимална относителна влажност (%), показани в таблицата по – долу.

Абсолютната минимална относителна влажност (%)


I

II

III

ССС IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

37

34

18

16

22

23

24

18

21

19

23

34

16

Минимумът се измества през пролетните месеци – април и март. Относителната влажност в съчетание с температурата и вятъра оказват влияние върху поведението на аерозолните частици т.е. върху степента на замърсеност на атмосферния въздух в града, особено през зимния период.



7) Слънчева радиация и слънчево греене

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия.

Замърсяването на атмосферата в града се отразява върху загубите от биологично активната част на слънчевата радиация. Газовете от двигателите с вътрешно горене и от промишлените и битови обекти интензивно поглъщат ултравиолетовата радиация. От друга страна токсичността на тези газове под действието на същата радиация нараства десетки пъти.

Сумарната радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности.

От значение за прихода и разхода на слънчевата радиация е и прозрачността на атмосферата, която в града понякога варира значително.

Продължителността на слънчевото греене има сериозно отношение към компонентите на околната среда. Броят на часовете слънчево греене зависи от дължината на деня, респективно от географската ширина на мястото, облачността и закритостта на хоризонта.



Продължителност на слънчево греене (часове)*

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

78

89

126

182

241

283

324

308

231

177

92

68

2199

*Данните са за многогодишен период на наблюдение и са измерени в станция “Добруджански институт” (220 м.Н).

За сравнение – годишният максимум от 2506 часа е измерен в станция Сандански, а годишният минимум – 1848 часа е за станция на вр. Ботев. Две трети от часовете слънчево греене са през топлото полугодие.



Брой на дните без слънчево греене


I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

15

10

8

5

1

1

0

0

2

4

10

15

71

За сравнение, станция “Сандански” е с 46 дни годишно без слънчево греене, а станция “Лом” -106 дни годишно.

Конкретни данни за слънчевата радиация за станция Добрич липсват, поради което са използвани репрезентативни данни за други райони на страната.

Сумарната радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности.

Познаването на светлинния режим в града е тясно свързано с хигиената на труда, експлоатацията на различни технически съоръжения и др.


    1. Почви. Характеристика. Особености. Разпространение.

Според почвената класификация на България /М.Пенков/, територията на община Добрич попада в Добруджански почвен район. В региона на Добрич няма съществено разнообразие на почви, обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните почви - отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна - деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се. По суходолията, долината на р. Суха са разпространени наносните почви представени от алувиалните, делувиални, алувиално –делувиалните почви. Антропогенната дейност през годините е създала известно количество антропогенни почви представени от насипни и деградирали антросоли.

Излужените черноземи /LEACHED CHERNOZEMS-FAO-UNESCO/ са развити повсеместно в терените на община Добрич върху високите заравнени и слабонаклонени тераси. Почвите имат сравнително мощен почвен профил, състоящ се от хумусно-акумулативен хоризонт /70-80 cm/ и безкарбонатен преходен хоризонт /40-50 cm/. Почвите са тежко-песъчливо-глинести, с плътно сложение, средно до силно излужени. Хумусният хоризонт е много тъмно-кафяв, с троховидно зърнеста структура, като карбонатите са измити над 90 cm /карбонатен мицел в профила почти липсва/. Преходният хоризонт е светлокафяв, уплътнен, тежко-песъчливо-глинест и с буцеста структура. Водопропускливостта им е добра и варира от 0.6 до 1.3 m/h. Почвите са добре запасени с хумус /3-5%/, отличават се с добри общи физични свойства – добра водопропускливост (0.6 до 1.35 m/24h, в зависимост от дълбочината) и добър въздушен режим. Водният капацитет е добър - ППВ при рF= 2.5, варира от 25-26.5%. Излужените черноземи са подложени на ветрова ерозия, а по рядка по склоновете на суходолието и на водна ерозия.

Почвите са от най – добре запасените с азот и хумус, но поради неравномерното разпределение на валежите в района, нитрификационните процеси не протичат равномерно, и снабдяването на растенията с азот през летните месеци е затруднено.

Слабокиселата реакция на горния А хоридонт, обуславя по-голяма подвижност на фосфора, който е усвоим за растенията.

Почвите са добре запасени с микроелементи с изключение на бор и молибден.



Деградирани черноземи–лесивирани /LUVIC CHERNOZEMS- FAO-UNESCO/. Разпространени са на отделни петна в най южната част на общината. Тези почви в миналото неправилно са означавани като оподзолени. Този вид по отношентие на химичния си състав и свойствата заема преходно положение между излужените черноземи и тъмно-кафявите горски почви – лесивирани. Образувани са върху горско-степни условия, върху льос – тежко песъчливо глинест, разположен върху изветрели сарматски варовици и варовити мергели. Характеризират се с текстурно диференциран профил, в който хумусно-елувиалният хоризонт е по-светъл /~50 cm/, с троховидно-дребнобуцеста структура, уплътнен в долната си част. Илувиално-метаморфният хоризонт е ~60 cm, с плътно сложение , с буцесто призматична структура. Реакцията на почвата е слабо-до средно- кисела. Степента на наситеност с бази Са2+ и Mg2+ е по ниска в сравнение с останалинте видове черноземи. Характеризират се с по-неблагоприятни общи физични и механични свойства в сравнение с предходния вид. Филтрацията е от 1,6 до 0,8 m/h. Имат по-добра водозадържаща способност, по-ниска водопропускливост и с по-голямо съдържание на въздух от предходния вид.

Глинести /тежки/ черноземи, временно повърхностно преовлажняващи се Деградирани черноземи–лесивирани /LUVIC CHERNOZEMS- FAO-UNESCO/. В практиката много често се срещат като тежки почви или тежки черноземи. Срещат се на отделни пeтна в основата на северните и северозападните склонове, в терени с нарушено водооттичане, върху жълто-кафяви глини. В миналото тези глини са били покрити от льос, който е изнесен от ерозия и върху глините е установен черноземен тип почвообразувателен процес. Тежките черноземи се преовлажняват временно и повърхностно всяка втора или трета година. В тях пролетното преовлажняване затормозява растежа и развитието на растенията. В района на Добрич почвите са глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се са от типа “с дълбоко ниво на подпочвените води”. Почвите се характеризират с мощен профил, състоящ се от хумустно акумулативен и преходен хоризонт. Характеризират се с текстурно диференциран профил, в който хумусно-елувиалният хоризонт е много тъмно сив до сиво-кафяв /~70-75 cm/, с глинесто-буцеста структура, уплътнен в долната си част /с гланцирани структурни агрегати/, не шупва от солна киселина. Илувиално-метаморфният хоризонт е тъмно – кафяв, ~45-50 cm, с плътно сложение, глинест, с буцеста структура, не шупва от солна киселина. С – хоризонт е жълтеникаво – кафяв, свеж, плътен, с буцеста структура, с карбонатни жилки и белоочки, шупва силно от солна киселина.

Делувиални почви /DELUVIUMSOLS-FAO-UNESCO/. Представени от две разновидности. Първата от тях е “делувиални почви”, тежко песъчливо глинести, временно поврхностно преовлажняващи се, с ниво на подпочвените води до 5 m” /DELUVIUMSOLS, TEMPORAPY SURFASE WATERLOGGIN-FAO-UNESCO/. Разкриват се в ниските, средните и южни участъци на източната част на града, разположени върху ниски участъци, старо русло на река Суха. Мощността на хумустния им слой е 60-80 cm, като са образувани върху деградирали лльосовидни глини. А- хоризонт има тъмносиво-кафяв до черен цвят. Горният слой от 20-30 cm има рохкаво сложение, а послдващият уплътнен. Хоризонт “В” има буцесто-призматична структура, с мощтност 80-230 cm, като в долните части на “В” хоридзонт и “С” хоризонт се наблюдават глееви петна. “С” хоризонт е с много тежко сложение, свързано с голямата количеств глини, обуславящи изключително неблагоприятните общи физични и физико-механични, физико-химични и водно-въздушни свойства. Карбонатите са измити на голяма дълбочина, почвената реакция на “А” хоризонт е от неутрална до слабо кисела, на “В” и “С” хоризонт неутрална. Почвите са средно запасени с органично вещество. Съдържаниета на хумус /~ 2%/ е в хумусно-акумулативния хоризонт. Аналогична е картината и със съдържанието на общия азот. Установени са високи стойности на в хоризонт “В”, дължащи се на забавен водообмен. Съотношението магнезий/калций достига 50-60%, което е много неблагоприятно и граничи по отношение на агрегирането с рисковия статус. Тези характеристики ни дават основание локални петна от тази разновидност да отнесем към категорията “ магнезиево- солнцовати делувиални почви, временно повърхностно преовлажняващи се, образувани върху тежко-песъкливо глинести материали”. Обемната плътност при ППВ е много висока. Общата порьозност при ППВ е добра в повърхностните 30 cm /5%/, като на дълбочина намалява под 45% в долните части на “А” хоризонт и в “В” хоризонт.

Втората разновидност – “делувиани почви”, са разпространени са по склоновете в югозападната и западната част на хълма и по протежение на р. Суха. Почвите са от разновидност “делувиални почви, тежко песъчливо глинести”. Мощността на хумустния им слой е 50-60 cm, като са образувани върху делувиални глини с мощност 50-120 cm, на места с варовити ядки, върху подложка от льосовидни глини, върху сарматски отложения песъчливи мергели и или карбонатни седименти - ронливи пясъчници, сиво-зелени глини и аргилити. А-хоризонт има тъмносиво-кафяв до черен цвят, има рохкаво сложение, а подорницата е средно песъкливо-глинеста. Хоризонт “В” е глинест до глинесто-песъчлив, с мощтност 50-120 cm без глееви петна. “С” хоризонт е различен от глини с много тежко сложение, до песъкливи глини и прослойки от пясъци, обуславящи по добрите общи физични и физико-механични, физико-химични и водно-въздушни свойства. Почвите са добре изветрели, съдържат малко количество карбонати, почвената реакция е неутрална.



Алувиалните почви /FLUVISOLS-FAO-UNESCO/ са слабо развити, формирани главно по дъното на суходолието на р. Суха, върху алувиалните наноси. Представени от централен алувий с разнороден състав. Почвите са със благоприятни физични, физикомеханични и водни свойства и високо плодородие. Почвите са от разред “наситени алувиални почви”. Хумусното съдържание е ~ 3%, с хумусен хоризонт ~45 cm, рохкаво сложение, зърнесто-троховидна структура, като под него следват пластове с различен петрографски и механичен състав. В тези зони почвите са с протичащ процес на черноземен тип почвообразуване.

Антропогенни почви /antrosols-fao-UNESCO/. Представени са от деградирали антросоли Те са условно наречени почви и представляват терени с унищожени почвени характеристики вследствие на човешката дейност. В тази разновидност попадат: терените с иззети почвени и подпочвени слоеве с цел разполагане на промишлени и комуникационни обекти; терени със съществено променена вертикална планировка-насипи, изкопи, корекция на дерета; терени с натрупани върху почвите изкуствени насипи от глини материали за оформяне протежението на основните транспортни артерии-ЖП, пътища и др. Антропогенните наслаги са променили изцяло естествената геоложка среда и почвените характеристики.

Бонитировката в на почвите района е направена по агропочвени групи, според сравнителната оценка на почвите и климата, която се основава на качеството на земите и пригодността им за отглеждане на определени селскостопански култури. Почти цялата територия, заета от земеделски земи в общината е втора бонитетна група, което показва че те са добри земи с бонитет от 70 до 80 бала.




    1. Зелена система

За територията на община Добрич има изготвен подробен план “Зелена система”, в който е извършено обстойно обследване на статуса на съществуващата градска и крайградска зеленина, състоянието на видовете, като са изведени нуждите на града. Съобразно характерните за града ландшафтно-градоустройствени и демографски условия е направено райониране, с представен анализ на рекреационната задоволеност със зелени площи по видове категории при отчитане на голяма част от екологичните функции на растителността.

Зелената система включва следните категории зелени площи:

 Обществени паркове и градини;

 Специализирани паркове и градини;

 Санитарно - защитно озеленяване;

 Транспортно озеленяване;

 Озеленяване за ограничено ползване.



Каталог: files -> info pages
info pages -> Възнагражденията на Секционните избирателни комисии ще се изплащат на 11 и 14 ноември 2011 г
info pages -> Кметства в общината Телефонен код Служебен телефон
info pages -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
info pages -> Технически спецификации технически изисквания за безоловен бензин а – 95Н
info pages -> Програма за развитие на читалищната дейност в община град добрич 2015
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Програма за опазване на околната среда 2016 2020 г. Общинска програма за опазване на околната среда 2016 2020 година


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница