Програма за опазване на околната среда 2009 2014 г. Актуализация 2014 г. Съдържание те имат следните по-важни социални и екологични функции: 19

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Излезлите през последните няколко години нови нормативни документи, базирани на рамковите изисквания на Европейския съюз по опазване на околната среда, са предпоставка за актуализиране на програмите по околна среда

В съответствие с новите законови норми, настоящата Програма за опазване на околната среда на територията на Община град Добрич е с период на действие 2009 -2014 година.

Програмата е изготвена в съответствие с Указанията на Министерството на околната среда и водите относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда, на основание изискванията на чл.79, ал.1от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

При разработването на настоящата програма е отразен обхвата, залегнал в европейската практика, действащата нормативна уредба, съобразена с месните условия и състоянието на околната среда на територията на общината.

• 
  Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината;
  
• 
  Да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване;
  
• 
  Да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономически потенциал;
  
• 
  Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите;
  
• 
  Да се предвидят основните мерки, чрез които общината следва да изпълни задълженията си и реализира правомощията си, делегирани й от нормативните актове в областта на околната среда.
  

• 
  Да аргументира проектите на общината, които тя ще предложи за финансиране.
  
• 
  Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.
  

2. 
   Нормативна база
   
   1. 
      Международно законодателство
      

2. 
   НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
   

• 
  Наредба № 4 от 8.07.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата;
  
• 
  Наредба № 5 от 1.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове;
  
• 
  Наредба № 1 от 9.05.2006 г. за условията и реда за лицензиране на зоологическите градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 43 от 26.05.2006 г.);
  
• 
  Наредба № 6 от 23.10.2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 105 от 2.12.2003 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.05.2006 г.);
  
• 
  Наредба № 2 от 20.01.2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.);
  
• 
  Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складове за билки, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г.).
  

1. 
   АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ.
   

1. 
   Оценка и анализ на природния потенциал
   
   1. 
      Географско разположение
      

Територията на общината съвпада с координатите на град Добрич (в случая са формирани две общини, разположени в града, като едната - Община град Добрич обслужва нуждите на града, а Община Добричка е център на съседни населени места и територии).

В състава на Община град Добрич няма формирани отделни административно-териториални единици–кметства. Тя обхваща население от едно единствено населено място.

Общината е разположена в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина, почти в центъра на Добруджанското плато. Географските координати са 43⁰34’ северна ширина и 27⁰51’ източна дължина. Надморската височина при станция “Добрич” е 251 метра.

Релефът на града е преобладаващо равнинен, слабо разчленен и прорязан от суходолия. През града с посока юг–север преминава коритото на Суха река.

Върху площта, която обхваща територията на общината (в по-голямата си част градска урбанизирана), не са извършвани целенасочени проучвателни мероприятия за търсене на полезни изкопаеми. Няма данни за наличие на такива. Принципно районът, в който е разположена общината (Добруджанското плато), е проучван за находища на нефт, газ, въглища метални полезни изкопаеми.

В северната част на платото са открити минимални по количество залежи на нефт и природен газ (Шабленско и Тюленовско находища).

Доказано е наличие на големи количества коксуващи се въглища, разположени на над 80 km², на труднодостъпна дълбочина от 1500-2000m. Югоизточно от с. Оброчище и гр. Балчик е разположено и едно от най-големите и значими в света находища на манганова руда.

2. 
   Климатични условия
   

Влиянието на тропични въздушни маси е слабо изразено.

Преминаването на циклонални въздушни маси е свързано с рязка промяна в стойностите на атмосферното налягане.

По-долу е направен преглед на метеорологичните характеристики на района, в който е разположена общината.

Режимът на вятъра над територията се определя от редица фактори, основните от които са атмосферната циркулация, формите на релефа, характера на постилащата повърхност. Релефните дадености, отдалечеността от естествени планински възвишения са предпоставка за ветровите процеси.

Районът се характеризира като ветровит. Основният въздушен пренос е от северозапад с честота на проявление на северозападните ветрове 18.7 %. Втори по значимост са северните ветрове - около 18%. Най-слабо проявление имат ветровете с южна компонента - 8.1 %.

За гр. Добрич променливостта на средната месечна скорост на вятъра има добре изразен годишен ход с максимум през зимните и минимум през летните месеци.

Силата на ветровете се колебае в широки граници (от 1 m/s до над 20 m/s). През зимния период се случва силните ветрове да продължават по няколко денонощия.

Най-стабилно атмосферното налягане е през летните месеци и при антициклонално състояние на времето. При преминаване на циклони (най-често през пролетния и зимния сезони) се наблюдават резки промени в стойностите на барометричното налягане.

Средногодишните стойности на атмосферното налягане за Добрич е 986,9 хектопаскала (hPа). Най-високите средно месечни стойности са през ноември и октомври, а най-ниските през февруари и юли. През летните месеци атмосферното налягане е най-стабилно по отношение на месечните стойности. Денонощният ход обаче показва по-големи амплитуди през летните месеци, отколкото през зимните.

3) Температура на въздуха.

Средногодишната стойност на температурата на въздуха за Добрич е 10,2⁰С. В следващата таблица е представен годишният й ход по месеци.

• 
  Средната месечна максимална температура за януари е положителна 1,8⁰С;
  
• 
  Маскималната температура през същия месец достига 19,6⁰С;
  
• 
  Минималната средногодишна температура през януари е –5,6⁰С;
  
• 
  Абсолютната минимална – 29,4⁰С
  

• 
  Средната месечна температура (за април) - 16,0⁰С;
  
• 
  Абсолютната максимална температура за април 32,4⁰С;
  
• 
  Абсолютната минимална температура за април –7,7⁰С.
  

• 
  средна месечна температура 21,0⁰С;
  
• 
  средна месечна максимална температура 28,1⁰С;
  
• 
  абсолютна максимална температура 38,9⁰С;
  
• 
  средна месечна минимална температура 15,3⁰С;
  
• 
  абсолютна минимална температура 6,4⁰С;
  

Близостта на територията на общината до морето - около 30 km, оказва съвсем слабо влияние върху абсолютните максимални температури през лятото.

• 
  средната месечна температура през октомври е 11,3⁰С;
  
• 
  средната максимална температура - 18,2⁰С;
  
• 
  абсолютната максимална температура за октомври достига до 32,9⁰С;
  
• 
  Абсолютната минимална температура достига до – 7,5⁰С.
  

Високият процент на “отвореност” на релефните форми предопределя ниската степен на инверсионните температурни процеси. Характерни са кратковременни динамични инверсии.

Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средната годишна валежна сума за Добрич е около 515 mm, при 672 mm за цялата страна.

В разпределението на валежите през годината се наблюдават добре проявен континентален режим - летен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум. През лятото падат 80 % от годишните валежи.

Минималният месечен валеж е през март – 25 mm, а максималният през юни – 83 mm.

Средната дата на образуване на първата снежна покривка е 15 декември, а средната дата на стопяване на последната снежна покривка е 4 март. Средната продължителност на снежната покривка е 79 дни. Средната й дебелина е 6 сm, а максималната - 45 сm.

Макар и рядко, през периода април-октомври падат интензивни поройни дъждове. Опасността от тях е както в голямото количество валеж за кратко време, така и в силния вятър и градушки, които често ги съпътстват. Броят на гръмотевичните дни достига до 29 годишно.

Мъглата е състояние на въздуха в приземния слой, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1 km. В Добрич мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 24 до 143 през цялата година.

Продължителността на мъглата е друга основна характеристика. Най-често са мъглите с продължителност до 3 часа и от 3 до 6 часа. Наблюдават се и мъгли с продължителност няколко денонощия. Те затормозяват транспорта, трудовата дейност в много отрасли и водят до повишаване концентрациите на много от замърсителите на приземния въздух.

6) Влажност на въздуха

Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86 %, а през лятото спада до 68-69 %.

Въздухът в гр. Добрич е относително най-сух през м. юли и м. август. Това е благодарение на влиянието на Черно море. За сравнение данните за станция “Плевен” за тези месеци са съответно 60% и 62%.

Данните за средно месечните и годишна относителна влажност в проценти са представени в следващата таблица.

Минимумът се измества през пролетните месеци – април и март. Относителната влажност в съчетание с температурата и вятъра оказват влияние върху поведението на аерозолните частици т.е. върху степента на замърсеност на атмосферния въздух в града, особено през зимния период.

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия.

Замърсяването на атмосферата в града се отразява върху загубите от биологично активната част на слънчевата радиация. Газовете от двигателите с вътрешно горене и от промишлените и битови обекти интензивно поглъщат ултравиолетовата радиация. От друга страна токсичността на тези газове под действието на същата радиация нараства десетки пъти.

Сумарната радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности.

От значение за прихода и разхода на слънчевата радиация е и прозрачността на атмосферата, която в града понякога варира значително.

Продължителността на слънчевото греене има сериозно отношение към компонентите на околната среда. Броят на часовете слънчево греене зависи от дължината на деня, респективно от географската ширина на мястото, облачността и закритостта на хоризонта.

За сравнение – годишният максимум от 2506 часа е измерен в станция Сандански, а годишният минимум – 1848 часа е за станция на вр. Ботев. Две трети от часовете слънчево греене са през топлото полугодие.

За сравнение, станция “Сандански” е с 46 дни годишно без слънчево греене, а станция “Лом” -106 дни годишно.

Конкретни данни за слънчевата радиация за станция Добрич липсват, поради което са използвани репрезентативни данни за други райони на страната.

Сумарната радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности.

Познаването на светлинния режим в града е тясно свързано с хигиената на труда, експлоатацията на различни технически съоръжения и др.

3. 
   Почви. Характеристика. Особености. Разпространение.
   

Почвите са от най – добре запасените с азот и хумус, но поради неравномерното разпределение на валежите в района, нитрификационните процеси не протичат равномерно, и снабдяването на растенията с азот през летните месеци е затруднено.

Слабокиселата реакция на горния А хоридонт, обуславя по-голяма подвижност на фосфора, който е усвоим за растенията.

Почвите са добре запасени с микроелементи с изключение на бор и молибден.

Втората разновидност – “делувиани почви”, са разпространени са по склоновете в югозападната и западната част на хълма и по протежение на р. Суха. Почвите са от разновидност “делувиални почви, тежко песъчливо глинести”. Мощността на хумустния им слой е 50-60 cm, като са образувани върху делувиални глини с мощност 50-120 cm, на места с варовити ядки, върху подложка от льосовидни глини, върху сарматски отложения песъчливи мергели и или карбонатни седименти - ронливи пясъчници, сиво-зелени глини и аргилити. А-хоризонт има тъмносиво-кафяв до черен цвят, има рохкаво сложение, а подорницата е средно песъкливо-глинеста. Хоризонт “В” е глинест до глинесто-песъчлив, с мощтност 50-120 cm без глееви петна. “С” хоризонт е различен от глини с много тежко сложение, до песъкливи глини и прослойки от пясъци, обуславящи по добрите общи физични и физико-механични, физико-химични и водно-въздушни свойства. Почвите са добре изветрели, съдържат малко количество карбонати, почвената реакция е неутрална.

Бонитировката в на почвите района е направена по агропочвени групи, според сравнителната оценка на почвите и климата, която се основава на качеството на земите и пригодността им за отглеждане на определени селскостопански култури. Почти цялата територия, заета от земеделски земи в общината е втора бонитетна група, което показва че те са добри земи с бонитет от 70 до 80 бала.

4. 
   Зелена система
   

 Обществени паркове и градини;

 Специализирани паркове и градини;

 Санитарно - защитно озеленяване;

 Транспортно озеленяване;

 Озеленяване за ограничено ползване.