Програма за опазване на околната среда 2009 2014 г. Актуализация 2014 г. Съдържание те имат следните по-важни социални и екологични функции: 19
Изтегляне 1.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Главни улици ІV-ти клас
- Водоснабдяване и канализация 10.1. Водоснабдяване
- 10.2. Канализационни мрежи и пречиствателна станция
- ГАЗИФИКАЦИЯ Газификационната мрежа е в процес на поетапно разширяване. Изградена е
- ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И СЪОБЩЕНИЯ
- АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Въздух
- 1.1. Източници на атмосферно замърсяване
- Организирани източници
- Неорганизирани източници
- Анализ на качеството на атмосферния въздух по замърсители
- Азотни оксиди / Азотен диоксид
- Горноюрско-долнокредна карбонатна серия
- Горноюрско-валанжският /малм-маланжски/
- Сарматският водоносен хоризонт
- Анализ на условията и тенденции в процесите Общи параметри
Районни артерии ІІІ-ти клас:
Главни улици ІV-ти клас:
Транспортната система в града се нуждае от актуализация и оптимизация.
10.1. Водоснабдяване Град Добрич е с изцяло изградена водоснабдителна система, която е изградена като сключена система. Населението на града е обхванато изцяло и получава вода от водопреносната мрежа. С малки изключения се обезпечават с вода и действащите фирми от производствения сектор и услугите, само частично някои от тях имат собствени водоизточници и не са абонати на „В и К” ЕООД – Добрич. Общото количество на подаваната вода в град Добри варира около 45 – 50000 м3/ден и се осигурява от 5 групи кладенци в района на Шабла (Макединка, Батово, Богдан, Алмалии), Одринци, Приморци. Анализите показва , че основната част от тези количества се подава от помпените станции на групите Шабла/Македонка и останалата от крайградските водоизточници – основно от Приморци. „В и К” ЕООД – район Добрич, разполага с 13 помпени станции по основните магистрални водопроводи към града – Шабла, Горичане, Македонка, Гурково, Дъбрава, Приморци, Минково, Алмалии, Ботево, Богдан, Одринци и на 5-ти км - Водна кула и 3 хидрофорни станции – Реджия (жк”Север”), 2-9 (жк ”Запад”) и Дружба (жк ”Дружба-3”),които осигуряват питейна вода за високите сгради в града. Анализите показват , че и в настоящият момент и за в бъдеще наличните застроени обеми – 22 000 м3 на резервоарите са недостатъчни за града. Това в не малко случаи води до режимно водоподаване в част от кварталите на Добрич. Недостатъчните обеми за бъдещи периоди трябва да прецизират, да се обвържат и преизчислят с тенденциите и демографските анализи за развитието на града. По данни на консултантка фирма по изготвяне на Прединвестиционно проучване – окончателно проучване за водния сектор на град Добрич са необходими резервоари за още около 16000 м3. Довеждащите водопроводи от водоизточниците до ПС и от ПС до резервоарите за Добрич са изградени изцяло. Общата дължина на магистралните водопроводи е около 104 км, от които по материал на тръбите - 73.5 % са от стомана, 22.2% - етернит и 4.3 % - ПЕВП. Имайки предвид периода на изграждане на стоманените и етернитови участъци – 70-80–те години на миналия век, състоянието им е незадоволително – с чести аварии и големи загуби на вода - 40 – 65 % поради износени гумени уплътнители и липса на антикорозионна защита. Това налага и реконструкцията им. Вътрешноградската разпределителна мрежа на Добрич се захранва от пет довеждащи до града водопровода с обща дължина от около 21 км. От тях три са директно свързани с водопроводния пръстен около центъра на град Добрич:
Останалите две връзки - довеждащ водопровод от водната кула на 5-ти км. до ЖК”Добротица” е изграден със стоманени тръби - DN 400, а водопроводът от резервоар 16000 м3 при 5-ти км до ЖК „Балик – Йовково” - със стоманени тръби - DN 700 / DN 800. Проблеми и аварии и по петте връзки не липсват. Основната част от разпределителната мрежа на град Добрич (около 60 %) е построена през периода 1954 – 1975 година. Преобладаващ материал на тръбите е етернит 70 %, стоманените тръби са 12 % в тази мрежа. Съществена част- около 67 км от тези водопроводи, са с диаметър 60 мм – за етернита и с цолови тръби от ½” до 2” и до 80 мм за стоманата. ПЕВП тръбите се появяват от 2001 година, когато благодарение на субсидия от Световна банка започва влагането им в разпределителната мрежа и вече представляват 15 % от нея. Като цяло дължината на разпределителната мрежа (в това число и водопроводите от резервоарите до града) е приблизително 205 км. Според българската Наредба № 2 за проектиране, изграждане и експлоатация на водопроводните системи (22.03.2005), минималният вътрешен диаметър на уличните водопроводи за териториите с население под 100 000 жители трябва да е 80 мм. Това означава, че има за подмяна приблизително 67 км от уличната мрежа, чийто диаметър е до 80 мм. В централната градска част на Добрич има основен водопроводен пръстен, който снабдява всяка част от разпределителната мрежа с питейна вода. Той е изграден с тръби от етернит, чугун, ПЕВП . 10.2. Канализационни мрежи и пречиствателна станция Канализацията на град Добрич е смесена, отвеждаща едновременно битовите и атмосферни води и разделна в някои квартали на града /ЖК Балик , ЖК Добротица/. Канализационната мрежа на град Добрич е изградена по изработен Генерален план през 1954 и актуализиран през 1986 и 1993 година. На базата на този план са изградени един основен Главен колектор І, единадесет събиратели и второстепенна мрежа с обща дължина 210 км, включително и 23 км дъждовна канализация. Канализационната мрежа е изградена като смесена система за ЦГЧ и част от жилищните квартали - „Запад” „Север 1 и 2”, „Русия 3, 4”, а разделна е в жк ”Балик-Йовково”, „Строител”, „Дружба 1,2,3,4” и „Добротица”. Всички основни канализационна колектори – Гл. колектор І и събиратели от І до ХІ са с бетонови тръби – кръгли и яйцевидни с диаметри от 200 мм до 2000 мм и от 60/90 см до 90/135 см. Степента на изграденост на канализацията и около 84 %, а степента на обхвата на населението – 97%. Значителен брой улици в някой от кварталите – жк ”Балик-Йовково” – юг, все още са без канализация. Без канализационна мрежа е и квартал „Рилци”, с обща дължина на уличната мрежа 12 км. През 2008-2009 г. Община Добрич възложи и бе разработен работен проект за жилищната зона „Рилци”. В последните години Община Добрич изгради и канализационна мрежа – 2340 м в жк”Изгрев”с полиетиленови тръби. Основата на канализационната мрежа на град Добрич е Гл. колектор І, който започва с кръгли бетонови тръби с диаметър 400 мм в западната част на града, обхожда по-голяма част от града и в района на бившата зеленчукова градина на север от града,където се намира площадката на старата ПСОВ на града, преминава в отвеждащия колектор към новата ГПСОВ. Към Гл. колектор І или към 3-те канализационни помпени станции отвеждат и заустват водите си и основните събиратели от І до ХІ. Те създават гръбнака на канализационната мрежа на града. Към тях насочват и заустват водите си второстепенните улични профили, които са изградени основно с бетонови тръби с диаметри от 200 до 400 мм. Напоследък има вложени и полиетиленови тръби с ф 300 при разширението на канализационната мрежа в кв.„Изгрев” и при реконструкцията на канализацията на ЖК „Русия”. В канализационната мрежа на град Добрич работят три канализационни помпени станции – Свежест, Югоизток и Иглика, като служат за повдигане и заустване на отпадъчните води от най- ниските точки в града , в основните събиратели. Отпадъчните води от град Добрич се насочват към основните единадесет събиратели и чрез тях се включват в Главен колектор І, който зауства и преминава в отвеждащ колектор към градската пречиствателна станция за отпадъчни води. Водите от града достигат площадката на ГПСОВ по гравитачен път, по трасе със стоманобетонни тръби с ф 2000 мм и дължина 7.5 км. ГПСОВ на Добрич е пусната в експлоатация през 1986 година. Тя се намира на около 7.0 км северозападно от града, до село Врачанци и е построена върху площ от 9.96 ха. ГПСОВ е проектирана и изградена съгласно стандартите за проектиране и строителство , в сила през 1986 година. Станцията е изградена за механично и биологично пречистване. По данни на „В и К ЕООД, в нея постъпват средно около 25000 м3/ден отпадъчни води. Пречистените води от ГПСОВ се оттичат в коритото на Суха река. С проекта за водния сектор на град Добрич по ОПОС 2007-2013 г. предстои реконструкция и модернизация на съоръженията и на станцията.
Уличното осветление на територията на град Добрич се захранва от 170 касети с отворена магистрална схема, като мрежата е смесена - кабелно и въздушно захранване. Мрежата за улично осветление се стопанисва от Община гр.Добрич. При извършване на строително - монтажните работи по проектите за благоустрояване на градския парк „Свети Георги” и централната пешеходната зона са подменени всички съществуващи осветителни тела. Община гр.Добрич работи усилено върху по-икономично стопанисване на мрежите за улично осветление, при запазване на качеството. Повишаването на енергийната ефективност на уличното осветление чрез реализиране на целенасочени мерки за икономия на енергия се вписва в цялостната общинска политика.
Газификационната мрежа е в процес на поетапно разширяване. Изградена е Автоматична газорегулираща станция. Реализирани са и са пуснати в експлоатация 3 клона, обслужващи промишлени и комунални обекти. Газифицирани са голяма част от детските градини и училища. Общински обекти - основно се състоят от училища и детски заведения /детски градини и детски ясли/ – Спортните бази, Художествена галерия, Център за ученическо, техническо и научно творчество, корпус ІІІ на Община град Добрич, зала “Добрич”, са включени в краткосрочната програма. Промишлен сектор - всички работещите промишлени предприятия и фирми в града са газифицирани. Част от старите големи предприятия продължава да се преструктурират, вследствие на което възникват не малък брой малки частни фирми. Поради промяната на собствеността за по-голямата част от тях може да се счита, че не са енергийно обезпечени и централно отоплени. При сега изградените газопроводи тези обекти са с готовност за газификация при заявено искане от тяхна страна. Обществен сектор - основно това са учебни сгради държавна собственост, хотели, търговско-промишлени и административни сгради за услуги, които са държавна и частна собственост - също със собствени котелни централи, както и такива без централно отопление. Тези обекти основно използват природния газ през зимния период за отопление. В някои от сферите на услугите е възможно използването му не само за отопление, а и като гориво за технологични нужди и други процеси - пекарни, подгряване /вместо с ел. ток и други горива/ и др. Битов сектор - много съществен въпрос при газификацията на битовия сектор са необходимите инвестиции, които всяко домакинство трябва да вложи за преустройството и изграждането на нови инсталации, закупуване и монтиране на нови съоръжения, дори при най висока конкурентноспособност на цените на природния газ спрямо останалите енергоносители. Тенденцията за повишаване стойността на ел. ток в сравнение с природния газ също оказва съществено влияние за по-бързото преминаване в домакинствата на природен газ. Поради тези причини населението бързо се ориентира към ползването на тази услуга. Жилищните блокове в град Добрич са почти 100 % частна собственост и поради различните финансови възможности на собствениците на жилища, развитието на мрежата е поетапно, което успява да удовлетвори желанието на заявилите за съответната годината абонати да се газифицират.
В град Добрич функционират 6 обекта за пощенски услуги. Териториално обектите покриват цялата градска зона и напълно задоволяват нуждите. Община град Добрич е обхваната от две районирани телефонни мрежи с четири аналогови и цифрова централи. Общият брой на монтирания капацитет е 6 090 броя цифрови номера и 42 000 броя аналогови номера, от които 30 % са незаети. В града функционират три мобилни мрежи – цифрови на “М-тел”, "ГлоБул" и „ВиваТел”. В Общината работи радио-телевизионна станция за пренасяне и разпространение на радио телевизионни програми, кабелни телевизии и телефония. В станцията са монтирани четири телевизионни предавателя, осем радиопредавателя и съоръжения за четири радиорелейни линии. Град Добрич е свързан с оптичен кабел с Варна-Албена-Балчик-Каварна-Генерал Тошево-Добрич, отклонение Варна-Тервел-Силистра, с което се осигуряват надеждни и качествени междуселищни телефонни връзки, мобилни и интернет връзки със страната и чужбина.
Климатичните и метеорологични фактори оказват сериозно влияние върху степента на замърсяване на въздушния басейн. Те пряко допринасят за по-доброто или по-лошо разсейване на емитираните от източниците вредни вещества. Географското разположение и климатичните особености създават благоприятни условия за проветряване на територията на града и лесна дисперсия на замърсяването на въздуха За разглеждания район атмосферата се характеризира с определена устойчивост, тихото време е около 21%, което отговаря на класове “А” и “В” на устойчивост според Pasquill – Gifford. По-рядко през годината устойчивостта на атмосферата може да се определи като “безразлична” (клас “D“) или “неустойчива” (клас “Е”). Скоростта и посоката на вятъра, както и тихото време, са основните фактори, оказващи влияние върху разпространението и разсейването на атмосферните замърсители и определено имат съществен принос за относително ниския потенциал на замърсяване на въздуха. Относително високите средни скорости (над 3 m/s), както и ниският процент на тихо време обуславят ефективното разсейване на емитираните замърсители и предотваратяват появявянето на инверсии, а оттук и задържане на вредни вещества във въздуха. Постоянната посока на местните ветрове от своя страна също допринасят за по-бързо разсейване на вредните вещества, попаднали във въздуха. В същото време наличието на вятър допринася за повишаване запрашеността на въздуха през периодите на усилени селскостопански дейности (оране, сеене, прибиране на реколтата и др.), посредством унос на прах от разположените около територията на общината земеделски площи. Тихото време (около 21%) е фактор, който забавя ефективното разсейване и натоварва атмосферата с по-големи концентрации на замърсителите. Наличието на висока влажност и големия брой на дни с мъгли оказват отрицателно влияние върху способността на въздушния басейн да се самопречиства. За района това е определящо през зимния период. Замърсяването в района на община Добрич се оформя от транспорта, промишлените предприятия, битовото отопление, селскостопанските дейности. Основното замърсяване е с прах, серен диоксид, азотни оксиди, оловни аерозоли и въглероден оксид. Наднормени показатели формира замърсяването с прах и по-рядко със серен диоксид. 1.1. Източници на атмосферно замърсяване Замърсяването на атмосферния въздух на територията на общината се дължи основно на транспортния поток по градската улична мрежа, промишлеността, битовото отопление през студения период, селскостопанските дейности в близост до територията, дейностите върху открити площи с насипни материали (депа, кариери, сметища, строителни площадки и др.). Основните замърсяващи вещества са прах, серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), оловни аерозоли и въглероден оксид (CO). Наднормени стойности се отчитат при показателите прах и серен диоксид (последния главно през зимния период). Останалите са в нормите. Най-значим проблем е замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици. Най-високите концентрации през последните 2 отчетни години са регистрирани през месеците януари, ноември и декември. През топлата част от годината (май-август) СДК не превишават праговата стойност за СДН.
Всички източници на вредни емисиии, които имат определени параметри (точни координати, височина, напречно сечение, скорост на газовия поток, дебит, температура на газа и масов поток на вредни вещества) се характеризират като стационарни точкови източници. Това са димоходите (комини) на горивни инсталации, изпускателните устройства на производствени вентилации и аспирации и др. В. Площни В някои от разглежданите предприятия съществуват повече от един източника със сходни характеристики, които при моделирането на процесите на разсейване са обединени и обособени като площен източник (комбинация от няколко самостоятелни стационарни източника). Такива са “Старт”, “Сердика”. Също така поради определено ниското застрояване, характера на терена, вида на отоплителните уреди, като площни източници могат да се приемат комините на битовото отопление на населението. Върху територията на града жителите обитават около 32-34 хиляди домакинства, като малка част от тях се отопляват с електроенергия. През последните години изразходваните средно количества горива в административния, стопанския и битовия сектор, техните емисионни фактори и емитираните при изгарянето им в атмосферата вредни вещества, са показани в таблиците по-долу.
На територията на общината съществуват редица неорганизирани източници на атмосферно замърсяване. Това са дихателите на горивни резервоари в предприятията и обектите за съхраняване и търговия с горива, леярни цехове, открити площи за насипни материали, депа за отпадъци, кариери за добив на инертни материали. Такива източници са бензиностанциите, депата за ТБО и строителни отпадъци, площадките на бетоновите възли и др. На територията на общината действат над петдесет обекта за съхраняване и търговия с течни горива бензиностанции, газастанции комбинирани обекти. Емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), отделяни от т.н. големи и малки дишания, както и при зареждане на автомобилите, са изчислени на основание вместимостта на обемите, броят на годишните зареждания, климатичните особенности на района и др. Те възлизат средногодишно на следните количества:
Замърсяването на атмосферния въздух на територията на общината се дължи основно на транспортния поток по градската улична мрежа, промишлеността, битовото отопление през студения период, селскостопанските дейности в близост до територията, дейностите върху открити площи с насипни материали (депа, кариери, сметища, строителни площадки и др.). Замърсяването е главно от горивни процеси при изгарянето на твърди горива, използвани за отопление от населението. Регистрираните превишения и съвпадението на най-високите среднодневни концентрации с активния отоплителен сезон е ясно доказателство за това. Към замърсяване на въздуха от битовото отопление се наслагват и емисиите на ФПЧ10 от автомобилния транспорт, предвид на това, че АИС попада под частичното влияние на автотранспорта - в близост до него улиците са с интензивен автомобилен трафик. В района на града е налице съществена концентрация на промишлени производства, емитиращи вредни вещества във въздушния басейн. Промишлеността на Добрич е представена от 17 фирми, на територията на които има един или няколко източника на емисии от ФПЧ10. “Голяма Добруджанска мелница” ЕООД, мелничен комплекс на фирма “Савимекс” ЕООД, завода на “Бряст-Д”АД за производство на мебели. Северната промишлена зона, което създава предпоставки за локално замърсяване. Те формират общо емисии от около 68 т/год., представляващо 75% от всички емисии на ФПЧ10, генерирани от промишлеността. Като най- значим проблем се отчита замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ10). Анализът на данните от по-дълъг период – 2003-2012 г., показва че тенденцията е за относително запазване в нивата на замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ10. Броят на констатираните превишавания за едногодишен период надвишава 2,8 пъти определената норма за 2009 година и 2,6 пъти за 2010 година. През 2009 година са регистрирани общо 99 броя СДК над ПС на СДН. От данните се вижда, че за 2009г всички регистрирани превишения на СДН са регистрирани през отоплителния сезон октомври – април и нито едно през неотоплителния сезон. Подобна е картината и за 2010г, когато от всички регистрирани 93 превишения, само 6 са извън отоплителния сезон. За 2010г се наблюдава лек спад в броя на превишаванията сравнен с 2009г., но остава значително над допустимия брой от 35 за една календарна година. Като цяло анализът очертава низходяща тенденция в замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10 през 2010 година спрямо предходната 2009г. Това се наблюдава в занижените стойностите на измерените СДК, както и по-малкия брой дни, в които е регистрирано превишение на СДН. Този резултат е постигнат в резултат на предприетите и изпълнени към настоящият момент мерки за подобряване качеството на въздуха. Независимо от понижението на СДК на ФПЧ10, отклоненията от нормата са значителни и резултатите показват, че не е достигната необходимата степен на редуциране на този замърсител. В периода 2011 – 2013 г. Община град Добрич е изпълнила редица мерки за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух ( и по – конкретно снижаване концентрациите на фините прахови частици). В резултат, през 2013 г. дните с превишения в средно дневните концентрации на ФПЧ10 са 20 (при 35 допустими съгласно действащата нормативна уредба). За сравнение, към 2011 г. в 144 дни са измерени средно дневни концентрации над допустимото количество, а през 2012 г. тези дни са 89. През периода май-октомври се наблюдават устойчиво по-ниски стойности на ФПЧ10, като се регистрират единични завишени стойности. Може да се предположи, че формирането им се дължи на транспорта и на строително-ремонтни работи по сградния фонд и инфраструктурни обекти.
От местната система за мониторинг е организирано ръчно пробонабиране на общ суспендиран прах в четири пункта в град Добрич през студен и топъл период на годината. В останалите пунктове от местния мониторинг се наблюдава същате динамика в концентрациите. Това представя влиянието на емисии на общ суспендиран прах най-вече от битовото отопление при изгаряне въглища и дърва за огрев през студения период на годината. Причина за високата запрашеност в района на пункт “Отец Паисий” около кооперативния пазар е интензивният автомобилен транспорт (леко- и тежкотоварен) през топлия период на годината, недоброто състояние на пътното покритие, малката ширина на пътното платно, както и недостатъчното озеленяване. Голяма част от праха се образува и при извършване на строително-ремонтни работи по сградния фонд и инфраструктурни обекти, където културата на работа е занижена, също и при транспортиране на прахообразуващи материали, където рядко се спазват нормативните изисквания.
Данните от мобилната станция за имисионен контрол показват, че средноденонощните концентрации на серен диоксид в пункта в централната част на града са изключително ниски през 2005 г. и са в много тесен диапазон - от 5,0 до 6,0 g/m3 и са много под допустимата норма (СДН+ДО = 125 g/m3). През 2006 г. средноденонощните концентрации са малко по-високи и са в границите от 1,0 до 32,6 g/m3, но отново са под установената норма. През 2007 г. средноденонощните концентрации в началото на годината (през месец март) варират от 3,4 до 5,5 g/m3, а през месец май са регистрирани само нулеви стойности. По-различна е картината в транспортно-ориентирания пункт „КАТ”. През 2005 г. средноденонощните концентрации на серен диоксид са много ниски и варират от 5,4 до 18,8 g/m3, а през 2006 г. - от 25,9 до 34,4 g/m3 (СДН+ДО = 125 g/m3). През 2007 г. обаче средноденонощните концентрации са ниски само през студения период на годината (през месеците февруари и март) - от 4,0 до 7,4 g/m3, а през топлия период на годината (през месец май) средноденонощните концентрации са значително по-високи и са в границите от 82,3 до 195,9g/m3, като превишават установената норма до 1,6 пъти (СДН+ДО = 125 g/m3). Налице е ясно изразена сезонна зависимост в замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид. Сезонната динамика и високите концентрации през студените периоди през годините е свързана най-вече с емисиите на SO2 от местните отоплителни котли и битовото отопление в резултат на изгаряне на твърди и течни горива с високо сярно съдържание. Тази сезонна динамика е най-характерна за централния градски фонов пункт. Обратната зависимост в замърсяването на атмосферния въздух и по-високи концентрации на SO2 през летния период в сравнение със зимния период се дължат на интензивния автомобилен транспорт и емисиите на SO2 най-вече от леко- и тежкотоварните автомобили с дизелови двигатели в района на транспортно-ориентирания пункт „КАТ” и в района на пункт „Отец Паисий” до кооперативния пазар. За разсейването на SO2 в атмосферата пречат тесните улици тип “каньон”, сравнително високите сгради, а това спомага за натрупване на замърсители и в случая на серен диоксид в зоната на дишане на пешеходците.
Данните от мониторинга показват, че средноденонощните концентрации на сероводород в пунктовете на града през целия период на наблюдение са под допустимата денонощна норма, като се наблюдават свзонни и годишни изменения, но винаги стойностите са под ПДК. Замърсяването на атмосферния въздух със сероводород показва, че основните причинители са горивните процеси при изгаряне на твърди и течни горива с високо сярно съдържание. Обикновено във въглищата се съдържа от 1 до 4% сяра. Отношението на количествата на неорганичните и органични сулфиди във въглищата се изменя от 4:1 до 1:3, но средно е около 2:1. Неорганичната сяра присъства във вид на дисулфиди и сулфати. Органичната сяра е във вид на сулфиди на тиофена. При нагряване на въглищата протича изпарение на органичните и в по-малка степен на неорганичните съединения, при което се образува сероводород (H2S), в малки количества въглероден дисулфид (CS2), карбонилсулфид (COS) и примеси от производните на тиофена, тиоли и органични сулфиди. В нефта и в продуктите на нефта сярата се среща във вид на H2S, меркаптани, сулфиди и тиофени. Следователно, основните замърсители на атмосферния въздух със H2S са парови централи, местни отоплителни котли в града, битовото отопление. За замърсяването в значителна степен допринася и автомобилният транспорт.
Основната част в състава на емисиите от азотни оксиди (NOx) представлява азотният оксид (NO), който впоследствие се окислява до азотен диоксид (NO2) с озон и други окислители. В процеса на окисление вземат участие и ненаситените въглеводороди и СО, които присъстват в замърсената среда. Пространственото разпределение на NO2 зависи до голяма степен от химическите реакции на превръщане на NO до NO2, фотоустойчивото равновесие с озона и другите окислители в атмосферата. Като цяло NO2 се проявява като вторичен замърсител. Данните от мобилната станция за имисионен контрол показват, че в пункта в централната част на града средноденонощните концентрации на NO2 в атмосферния въздух през 2005 г. са ниски - до 13,7 mg/m3; през 2006 г. - до 14,1 mg/m3 и най-ниски през 2007 г. - до 4,2 mg/m3, като са значително под допустимата норма (СГН+ДО2007г=46mg/m3). В останалите пунктове картината е аналогична. По-високите концентрации на NO2 през студения период на годината се дължат на емисиите на азотен диоксид от горивни процеси - парови централи в града, местни отоплителни инсталации, също така и битовото отопление. Високите концентрации на NO2 през топлия период свидетелстват за влияние на емисиите на автомобилния транспорт върху замърсяването на атмосферния въздух с NO2, поради увеличения автомобилен трафик на моторни превозни средства през летния сезон. Въглероден оксид Данните за СО показват, че средноденонощните концентрации в пункта в централната част на града през 2005 г. са много ниски и са в твърде тесен диапазон - от 0,2 до 1,0 mg/m3; през 2006 г. са малко по-високи - от 1,0 до 3,2 mg/m3 и през 2007 г. още по-високи - от 2,1 до 3,6mg/m3, но през всичките години са под допустимата норма (нормата на СО за опазване на човешкото здраве e максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието - 10 mg/m3 ). Резултатите от всички пунктове демонстрират в някои случаи по-високи концентрации на въглероден оксид през топлите периоди, а в някои случаи през студените периоди на годината. Данните от денонощното колебание на концентрациите на СО на 12.03.2007 г. (студен период) показват, че едночасовите концентрации на СО през нощните и дневните часове са сравнително ниски и са в границите от 1,7 до 3,0 mg/m3. След 17 h се наблюдава рязко нарастване на концентрациите до 5,3 mg/m3, като това ниво на замърсяване се запазва до края на денонощието - до 24h. Представените данни очертават целогодишно замърсяване на атмосферния въздух с въглероден оксид и открояват източниците на зъмърсяване. Преди всичко това са горивни инсталации - парови централи и местни отоплителни котли в града. Особено внимание трябва да се отдели и на битовото отопление през студените периоди на годините, в резултат на непълно изгаряне на горивата в домашните отоплителни печки. Съществен принос в замърсяването на атмосферния въздух с въглероден оксид има и авотомобилният транспорт. Озон Озонът е вторичен замърсител в приземния слой на атмосферата, който се образува в резултат на фотохимични реакции на летливи органични съединения, азотни оксиди и СО в присъствие на ултравиолетова слънчева радиация. На озона е обърнато специално внимание, имайки в предвид индикаторния му характер по отношение на фотохимичния смог. Средноденонощните концентрации на озон във всички пунктове на града през целия период на наблюдение не превишават допустимата норма. През 2005 г. те са в интервала от 1,0 до 2,2 mg/m3; през 2006 г. средноденонощните концентрации са малко по-високи - от 8,3 до 13,9 mg/m3 и през 2007 г. - от 11,7 до 12,6 mg/m3 (Праг за здравна защина - 110 mg/m3.Това е максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието). Максималните едночасови концентрации на озон също не превишават установените норми. Резултатите за пункта в централната част на града показват, че максималните нива през 2005 г. варират от 2,0 до 2,4 mg/m3; през 2006 г. те са малко по-високи - от 8,9 до 14,6 mg/m3 и през 2007 г. - от 13,1 до 13,4 mg/m3 (Праг за информиране на населението (ПИН) -средночасова стойност - 180 mg/m3). Във всички пунктове за мониторинг не са регистринани и максимални еднократни концентрации, които да съответстват на Прага за предупреждение на населението - 240 mg/m3. Представените данни показват, че на територията на гр. Добрич не е имало ситуация за образуване на фотохимичен смог през наблюдавания период. Както бе посочено по-горе, най-високата максимална еднократна концентрация на озон през периода е 62,0 mg/m3, регистрирана в пункт „Промишлена зона” през 2004 г., но тя е значително под прага за информиране на населението. Оловни аерозоли Данните показват, че средноденонощните концентрации на оловни аерозоли в атмосферния въздух през студения период варират в доста широки граници и са значително под допустимата норма (СГН+ДО2003=0,7g/m3). През топлия период средноденонощните нива са малко по-високи, но отново са под установената норма. Данните за средногодишното замърсяване с оловни аерозоли показва, че средногодишните концентрации на оловни аерозоли за периода 2002 - 2004 г. очертават възходяща тенденция, независимо от това, че нивата са много ниски. След 2004 г. се наблюдава низходяща тенденция в замърсяването с оловни аерозоли в този пункт и средногодишната концентрация през 2006 г. спада до 0,015g/m3 и е значително под допустимата норма (СГН+ДО2006=0,5g/m3). Низходящата тенденция в замърсяването на атмосферния въздух с оловни аерозоли след 2004 г. е свързана най-вече с намаляване на емисиите на Pb аерозоли от автомобилния транспорт във връзка с продажбите на безоловни бензини в търговската млежа. Според Европейското законодателство употребата на оловни бензини се препоръчва да бъде спряна след 01.01.2005 г., а България е поела ангажимента да прекрати производството, вноса и употребата но оловосъдържащ бензин до края на 2003 г. Другият основен източник на оловни аерозоли в атмосферния въздух е акумулаторният завод „Старт”. Според проучвания на РИОКОЗ - гр. Добрич след основно технологично преоборудване на завода, монтиране на пречиствателни съоръжения и добро озеленяване около заводската площадка след 1996 г. се наблюдава постепенно намаляване на концентрациите на оловни аерозоли в атмосферния въздух, а след 2000 г. вече средногодишните нива са незначителни и съответно не съществува здравен риск за населението на гр. Добрич.
Районът на общината, съгласно физико-географското райониране, попада в Добруджанската подобласт на Източна Дунавска равнина. Според геоморфоложкото райониране на страната районът спада към областта на Дунавската епиплатформена равнина. Тя е с нисък пластово-денудационен и акумулационен релеф, малкоамплитудни денивелации на денудационните фации и значително потъване на акумулационните фации на заравнените повърхнини. Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна област е дълбоко разчленена с каньоновидни речни долини (релефът е разчленен с хълмист характер, като в издигнатите си части е заравнен с преобладаваща льосова покривка и редица карстови форми развити в неогенските седименти). Надморската височина е ~ 200-250m. Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата при проливни валежи. Повърхностният отток не е по-голям от 10% спрямо валежите, като по-голямата част от него се изпарява или понира в карстовия терен. Общината е бедна на повърхностни водни ресурси. През територията на град Добрич преминава първоначално в източна посока, а след това в северна посока дерето на река Добричка, която е приток на Суха река. Последната води началото си от село Брестак. В по-голямата си част има голямо речно легло, запълнено с наносни материали и стръмни склонове. По-главните й притоци са Ботевско, Лясковско и Богдановско сухи дерета. Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Суха река е и приемник на отпадните води на град Добрич след пречистването им в ПСОВ. До град Добрич тя е ІІ категория водоприемник, а след него – ІІІ категория. Езера няма. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, обуславят липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. При наличие на повърхностни води те се дренират от древна речна мрежа с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0.250 km / km 2. Модулът на оттока е слаб 0,5 – 1,0 l/s/km2. Това се дължи на ниските валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта на геоложката основа и малкия наклон на релефа. Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Националната система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/, подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”. В района има само един пункт на тази мрежа – на р. Суха след гр. Добрич. Измерванията по принцип се извършват тримесечно по показателите: температура на въздуха, температура на водата, рН, разтворен кислород, наситеност с О2, окисляемост, електропроводимост, разтворени вещества /РВ/, неразтворени вещества /НВ/, азот нитратен, азот амониев, азот нитритен, фосфати, БПК5, ХПК, хлориди, сулфати, цианиди, детергенти, масла и нефтопродукти. От специфичните показатели се анализира общ манган, абщо желязо, олово, кадмий, мед, хром /шест- и тривалентен/, цинк, никел и обща твърдост. Качеството на водата през разглеждания период в мониторинговата точка съответства на проектната трета категория на реката по всички изследвани показатели. Главните източници на замърсяване на повърхностните води са промишлеността (има предприятия, които заустват непречистени или недостатъчно пречистени води в река Добричка), бита, транспорта (основно с масла и нефтопродукти), селскостопанската дейност (основно животновъдството). 2.2 Подземни води Подземните води са важно звено във водния баланс на Община град Добрич в по-глобален мащаб. Добруджанският район попада в област с континентално климатично влияние върху оттока. В хидрографско отношение той се състои от отточна и безотточна части. Причината за тази особеност са характерните за него карстови процеси. Оттокът в отточната част се формира почти изцяло от водите на карстови извори, но след това намалява и напълно се загубва в окарстените речни долини на безотточната част. Просмукващите се води се оттичат подземно. Поради това средният модул на оттока общо за района е най-малкият в страната – 0.43 l/s/km2. В хидрогеоложко отношение районът на гр. Добрич се характеризира като беден на подземни води. От геолого-тектонски аспект районът на общината е част от Мизийската платформа. Горният структурен етаж на платформата е представен от следните седименти:
Изветрително-денудационните процеси са в съвременен етап на развитие, като част от льосовите глини са слабо пропадъчни при навлажняване. Карстовите процеси са интензивни, поради голямата разкритост на варовиците или близостта на варовиковите комплекси до повърхността на терена. Каверните са с малки размери, но многобройни с преобладаваща интензивна напуканост. В тектонско отношение районът на обекта попада на границата между източния склон на Северобългарското сводово издигане /структура от първи разряд/ и западната част на второразрядните Варненска и Камчийска грабеновидни депресии. Макротектонската зоналност между тях се определя от Венелин-Добричкия разломен сноп. Територията на общината е със сеизмична активност от VІІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник и Кс = 0.15. Фундаментът и долният структурен етаж на Мизийската плоча залягат на дълбочина, която няма отношение към формирането на перспективни водоносни хоризонти. Стопанско значение за водоснабдяването на общината имат водоносните хоризонти от горния структурен етаж на платформената покривка в района. Горноюрско-валанжският /малм-маланжски/ водоносен хоризонт е разпространен на територията на Северна и Североизточна България. Литоложки е представен от варовици, доломити и доломитизирани варовици на Каспичанската и Разградската свити. Водите му са напорни. Изгражда пукнатинно-карстов колектор със слоест или еднороден водоносен хоризонт. Горната и долна част на малм-валанжския карбонатен комплекс са с ниска проводимост, докато средната част е високопроницаема зона /от 200 до около 400 m/ с открита кавернозност 10-15 % за пълната мощност. Директното подхранване на хоризонта се осъществява в района на Северобългарското сводово издигане, а индиректно - по крупни тектонски нарушения или в пряк контакт /при липса на водоупор/ с отгорезалягащите водоносни хоризонти на долно- и горнокредните, палеогенски и неогенски отложения. Дренирането му във вид на извори се извършва по Южно-Мизийския разлом и Венелин-Аксаковската /Толбухинска/ дислокация /Девненски и Златински извори/. По предварителни данни се предполага, че известна част от него се разтоварва по дизюнктивни нарушения в района на Черноморския шелф. Генералното направление на потока е в североизточно направление към Черно море. Филтрационните показатели на хоризонта в различните части на областта са твърде разнообразни и се отличават с голям размах. Дълбочината на горния водоупор е на около 400 m, а на долния - 1200 m със средна мощност 800 m. Статичното ниво на хоризонта в разглеждания район е на около 190-215 m от повърхността с дебит от порядъка на 2 до 8 l/s при понижение 2.5 - 8.5 m /данните са от сондажите Р-56х и Р-112х/. По химически състав водите са хидрокарбонатно-магнезиево-натриеви, пресни, твърди с температура 13-16 . Сарматският водоносен хоризонт е широко разпространен на разглежданата територия. Формиран е в пукнатинно-карстовия и поров колектор /представен от органогенни неравномерно напукани и окарстени варовици и разнозърнести пясъци/ на горния и долен сармат. Характеризира се с неиздържана мощност и фациална изменчивост. Подхранването му се осъществява предимно от атмосферните валежи, част от речните оттоци, които се губят в карстовите му форми /река Суха/ и съобщаване с кватернерния водоносен хоризонт. Атмосферните валежи понират директно в сарматските отложения или през маломощната льсова или алувиална покривка. Площното му простирание обхваща североизточната част от Варненското и Добруджанското плато. Водите от горния сармат са грунтови, в долния - напорни. Долният водоупор е изграден от глините и мергелите на долния сармат. Мощността му е около 80 m, като статичното водно ниво се разкрива на 20-50 m от повърхността. Коефициента на филтрация се изменя от 5 до 20 m/d, а водопроводимостта - 80-300 m2/d. Водоотдаването е 0.1-0.2, като напорния градиент е 0.005-0.01. Водите дренират като извори там, където хоризонтът е подсечен от дерета или в Дуранкулашкото и Шабленското езера, както и в акваторията на Черно море. Химичният състав на водите е хидрокарбонатно-магнезиево-калциев. Кватернерните води имат ограничено стопанско значение. Те са формирани в материалите на льосовия комплекс и дълбочината им зависи от близостта и наличието на водоупор (в случая плътни песъкливи глини или сарматски мергелни глини). Установени са три зони на дълбочина на тези води на територията на общината: от 0 до 3 m (в ниските средни и южни участъци на източната част на града), от 3 до 5 m (в източния район на града и в ниската част на западния склон) и над 5 m (в останалата част на града – с най-голямо разпространение). В миналото основното замърсяване на подземните води е било с нитрати и нитрити вследствие на интензивното третиране с азотни торове на земеделските земи, но засега този процес е в застой, поради лошото икономическо състояние на земеделските стопански субекти. Установените вододайни зони, замърсени с нитрати, не засягат Община град Добрич. Изводи:
Съгласно чл. 32, ал.1 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради. Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които той е генериран. В разглежданата градска територия се различават промишлен (производствен), транспортен, битов шум и шум от строителни дейности. В зависимост от характера (постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат), честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вердно. Основният аспект на вредното въздействие на шума, разгледан в настоящата програма е свързан с влиянието му върху човешкия организъм. Неправилно е да се мисли, че високите шумови нива влияят само върху слуховия апарат на човека. Отражение на генерирания при различни дейности шум е медицински доказано върху психическото и нервно състояние на личността (централната нервна система), имунната система, дейността на стомашно-чревния тракт, обмяната на веществата, сърдечно съдовата система, жлезите с вътрешна секреция и др. Ежегодно органите на МЗ (РИОКОЗ) в гр. Добрич извършват измервания на нивото на уличния шум, представляващ хиперинтензивен фактор. На територията на града има над 20 пункта на измерване, като повечето от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони, в близост до локални източници на шум (автогари, ж.п. гари) и 9 в жилищни райони. За град Добрич основният проблем възниква за сметка на пораждания от транспортния поток шум. За него е характерна флуктуалност, периодичност, променлива интензивност. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и лесотехническите мероприятия засилват или намаляват влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява отново в централната градска част, основно през работно време и делнични дни. Тук са съсредоточени повечето от основните транспортни потоци, улиците са по-тесни, сградите са с по-висока гъстота, залесяването е по-рехаво. След 1990 г. се наблюдава завишение на интензитета на шумовите нива с тенденция за стабилизиране около 64-68 dB., което е относително неблагоприятно като фактор на средата за обитаване. Най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др. Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там. С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за организиран отдих (градските паркове). Характерното разположение на промишленити зони, обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите. В зависимост от разглеждания район битовият шум има различно въздействие. В централната градска част, където преобладава ниско строителство, но са концентрирани повечето обществени и увеселителни заведения, шумът е с по-висока интензивност и степен на вредно въздействие, особенно в часовете за отдих. В крайните жилищни квартали битовият шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част, поради факта, че сградите са на по-големи разстояния, съществуват озеленени и залесени терени, които са естествен шумопоглъщащ филтър. Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районит, в които се извършва строителство. В настоящия момент значителни интензивни строителни мероприятия на територията не се извършват и поради това не се генерира сериозен строителен шум. Освен това този вид шум е ограничен по време (предимно в светлата част на деня) и е с невисок интензитет. В заключение, изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др. Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там. С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за организиран отдих (градските паркове). Влезлият в сила от 01.01.2006г. Закон за защита от шума в околната среда регламентира за агломерациите да бъдат разработвани и представяни за одобрение стратегически карти за шум. Последните определят районите с констатирано превишаване на стойностите на даден показател за шум, което може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се прилагат планове за действие. Съгласно официално становище на министъра на околната среда от 2013 г., община град Добрич не е необходимо да разработва стратегическа карта за шум, тъй като броят на населението на агломерационния ареал на общината е под необходимия брой, задължаващ общините да изготвят такива карти.
Развитието на промишлени дейности в района на Добрич, интензивното селско стопанство и животновъдството са източници за замърсяване на почвите в района. Почвите могат да бъдат замърсени от:
В зависимост от типовете замърсители и техните свойства- киселинно-основни, окислително-редукционни, комплексообразуващи, йонообменни и други могат да бъдат променени и генетично-обособените почвени условия. Като следствие се изменя въздушно – водния режим на почвата и микробиологичните процеси в нея, като и могат да настъпят физикохимични и биохимични трансформации. Замърсителите се натрупват в повърхностните почвени слоеве, където реактивоспособността е най-силно изразена. Замърсителите, след попадането им в почвата, образуват нови вещества: утаечни форми и продукти от взаимодействието с твърдата фаза; разтворими и неразтворими минерални и органични комплекси, адсорбирани обменни форми и свободни йони в разтвор. Най-честите промени в почвите са свързани с изменения в сорбционните и киселинно-основни изменения, които дестабилизират биологичната усвоимост на макро и микро елементите и предизвикват явления на хранителен дефицит. В същото време почвата има роля на универсален сорбент и неутрализатор, обусловена от поглъщателната способност на органогенните колоиди и почвените микроорганизми. Тази способност на самоочистване е ограничена при насищане с вредни вещества и при съществени изменения възстановяването и е почти невъзможно. - Замърсяване от унос на газове и прах Най-голям принос в замърсяването на градската среда и респективно на почвите има автомобилният транспорт, изхвърлящ ~ 50% от замърсителите, като при определени климатични условия се включва и вторично замърсяване от праха по уличната мрежа. Замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт е основен фактор, влияещ натрупването на тежки метали в повърхностните почвени слоеве в близост до натоварени транспортни потоци – градски магистрали, булеварди и натоварени улици. Замърсяването на почвите с олово от дейностите на завод “Старт” са изследвани в периода 1990-1991г. От тогава насам заводът е подобрил значително технологичните си процеси и пречистването на изходящите потоци – въздух и води, вследствие на което са намалени значително и емисиите влияещи на статуса на почвите. Средното съдържание на олово в почвите за страната ни е 25mg/kg, фоновото съдържание на олово за Добрич варира от 15-20 mg/kg, като измерените през 90-91г съдържания на олово в почвите повлияни от завод “Старт” варират от 201 до 940 mg/kg. В почвата оловото има следното поведение: закрепва се в октаедрите и поради големият си йонен радиус се свързва активно с органичното вещество; разпределението му в почвеният профил се характеризира с акумулиране в хумусно-акумулативния хоризонт; съединенията на оловото - фосфати, карбонати, хидроокиси и други са слабо разтворими. Установено е, че оловото при незамърсени почви е равномерно разпределено между всички гранулометрични фракции, а при замърсени почви участието на оловото нараства в илестата фракция. Важна особеност при замърсяването на почвите с олово е постоянният процес на акумулация, което означава, че процесът на замърсяване е прогресивен. Почвата има слаба самоочистваща способност по отношение на тежките метали, като оловото може да остане в нея над 1000 години. Пречистването се ускорява с отглеждане на растения които го натрупват в корените си. Растенията усвояват най-вече онази част от оловото, която се намира в разтворено състояние в почвения разтвор. Натрупването на олово в различните органи на растенията е следното: най-много олово акумулират корените, след това листата и най-малко семената. По тази причина с конкретни изследвания е доказано, че при замърсени почви с олово отглеждането например на житни (ечемик) не води до замърсяване на растителната продукция - семената, докато отглеждането на кореноплодни - моркови, картофи и други е свързано със силно замърсяване на продукцията. През периода 90-91г. е извършено подробно обследване на почвите за установяване на замърсяването с олово от дейностите на завод “Старт”. Анализът на извършеното пробовземане има следните резултати:
През 2002 г. е извършено пилотно проучване на състоянието на почвите в община Добрич, във връзка с изготвяне на Хигиенна оценка на качествата на околната среда. Взети и обработени са 25 почвени проби – по 5 проби от основните 5 градски зони. С атомно-адсобционен спектрофотометър са анализирани концентрациите на Pb, Cd, As, Cr, Cu и Zn в почвите. Анализирани са получените резултати в сравнение с ПДК и средните за страната фонови концентрации. Сравнителният анализ показва, че като цяло замърсяването на почвите с тежки метали е под регламентираните норми – ПДК, с изключение на данните от опробването взети от Южна промишлена зона и района на РИОКОЗ и Многопрофилна болница. Нивото на олово в почвите в района на РИОКОЗ и болницата е 231 mg/kg, което е 2,8 пъти над ПДК. Анализът, направен в Хигиенната оценка от 2002 г. /след направено сравнение със съдържанието на тежки метали в почвите в близост до други натоварени транспортни възли/, допуска възможност за остатъчни стари замърсявания, различни от транспортното замърсяване. Отстоянието на мястото на пробване от завод “Старт” е ~ 560-600 m, като мястото на опробване попада в граничните зони на влияние на завод “Старт”, установени при опробването през 90-91 г. Поради ниската самопречиствателна способност на почвите към тежките метали и по-специално към оловото, считаме, че изводът направен в хигиенната оценка е резонен, като установените наднормени концентрации в района на РИОКОЗ отразяват остатъци от стари замърсявания. В останалите обследвани райони на гр. Добрич, макар и съдържанието на тежки метали да е под нормите, сравнителните анализи показват, че съществува антропогенно замърсяване на почвите с олово и цинк /пробите показват стойности над фоновите за страната/, като това влияние се дължи най-вече на автомобилния транспорт. Проучванията са установили липса на замърсяване на почвите с мед, като стойностите в промишлените зони са под ПДК, но над фоновите за страната.
Почвени проби в близост до заустени производствени води не са правени. Не е провеждан и мониторинг по протежението на градския канал, където са заустените непречистени в достатъчна степен води от промишлеността и други източници с органични замърсители. В дерето от промишлеността е възможно да постъпят органични вещества, утайки, сулфати, фосфати, общ азот, масла, нефтопродукти, специфични токсични вещества, нитрати, тежки метали и др. Инфилтрирането на замърсени води от Суха река води до локални изменения в почвата след постъпване на замърсителите. Районът на влияние на замърсяването е в рамките на съществуващите естествени и създадени растителни зелени пояси. - заблатени терени Локални заблатявания се оформят предимно през влажния сезон в ниските участъци, предимно по руслото на р. Суха река и северните склонове на “Чорчолийките”. Временните и локални заблатявания се дължат на високите подпочвени води в района – до 3 m и глинестият характер на материалите, които изграждат близкият водоупор, слабият наклон обезпечаващ оттока на водите. Терените със заблатявания и временно повърхностно преовлажняване са предимно частни земеделски земи, ползвани за отглеждане на зеленчуци и култури и обхващат площ ~80 dka. Възможностите за подобряване на почвените и градските условия са свързани с възможни благоустройствени мероприятия насочени към – отводняване на терените чрез дрениране на водите в изграден отводнителен канал и озеленяване на териториите с високи подпочвени води.
Съществуват много слаби процеси на ерозия по склоновете на суходолието на Суха река в южната част на града и по северния склон на “Чорчолийките”, на места с наклони ~15%. Ерозията не видима, като на някои места е изнесена малка част от хоризонт А. В откритите земеделски равнинни райони почвите са изложени на ветрова ерозия и водна ерозия при поливните земи. Затова е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Изграждането на защитни пояси, ограничаването на пашата на животни в тях, могат да спомогнат за ограничаване на ветровата ерозия.
Замърсяването на почвите в община Добрич над нормите с олово следва лентовидно /5-20 m/ натоварените транспортни потоци /с над 6000х еквивалентни мотоеденици дневно/; в периметър до 500-600 m от завод “Старт” в източна, североизточна, северна, южна и югоизточна посока; Замърсени над нормите с олово са почвите в жилищни райони разположени в ареала на замърсяване на завод “Старт”, като измерените стойности по улиците “Ив.Вазов”, “Шипка, “Кирил и Методий, “Кр. Договор”, “П. Атанасов” и “Катюша”, поддържат нива на замърсяване от 1.8 до 6.3 пъти над ПДК. Отглеждането на кореноплодни /картофи, моркови и др/ и повечето видове зеленчуци, в дворните градини на замърсените райони е опасно за здравето на хората, поради миграцията на оловото в хранителната верига. Замърсяването на почвите по протежение на натоварените транспортни потоци е предимно в зелени площи с висока роля на блокиране миграцията на оловото от съществуващата трайна декоративна растителност. Добре озеленените ивици блокират и допълнителната миграция на оловото заедно с фините прахови частици в периоди с вятър. Замърсяването на земеделски земи в западна посока /наветрената страна на завод “Старт” варира, като след 300 m е в границите на ПДК. В тези земи е препоръчително отглеждането на зърнени култури, които акумулират нищожни количества от метала в семената си. Замърсяването на почвите от инфилтрация на замърсени води е локално, в ограничен периметър около източника, при висока самопречистваща способност на почвата и попадащо предимно в рамките на производствените площадки, в обществени зелени площи и зелени защитни пояси. Липсват значителни замърсявания на почвите в общината от депониране на твърди битови отпадъци. Замърсяването на почвите от нерегламентирани локални замърсявания с ТБО е нищожно при висока самопречиствателна способност на почвата. В местата с високи подпочвени води, съществува тенденция /естествен процес/ за вкисляване и засоляване на почвите. Тенденции С подобряване на икономическото развитие /респективно интензивно развитие на производствените дейности/ в региона и увеличаване на движещите се в града транспортни средства с повишаване на стандарта на живот ще се завиши постъпването на замърсители в почвите; Ще намалее до 30% делът на постъпване на замърсители в почвата от промишлеността и топло производството, в следствие на приравняване на действащото в страната ни законодателство с Европейското, в т.ч. и системите за контрол и санкции на замърсителите; Делът на замърсяването от автомобилният транспорт ще нарасне до 60-65%, като влиянието на отделяните вредности ще достигне периметър до 90 m от натоварените градски булеварди и магистрали. Почвите в този диапазон ще се повлияят от отделяните вредности, като се очаква до 30-40 m - високи стойности /над ПДК/ на оловото и цинка в повърхностните 15 сm, локални вкислявания на почвата вследствие на отделените азотни, въглеродни и серни оксиди; промяна във физикохимичните и биологични характеристики на почвите; Замърсяването на почвите с олово в периметър до 500-600 m от завод “Старт” в източна, североизточна, северна, южна и югоизточна посока ще продължи да поддържа високи нива 1-12 пъти над ПДК. Това се дължи на слабата самоочистваща способност на почвите, акумулационното поведение на оловото в почвите и способността му да мигрира по хранителната верига. Непрекъснатото усъвършенстване на системите и контрола по сметосъбирането ще елиминира изцяло съществуващи локални замърсявания от микросметища и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.
Анализът на съществуващото състояние е направен на база натрупания практически опит през последните години и резултатите от конкретни изследвания и проучвания. Съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – ДВ бр. 86/2003 г., Програмата за управление на дейностите по отпадъците разглежда посочените в чл. 2, ал. 1 от ЗУО видове отпадъци, а именно:
|