Програма за опазване на околната среда 2016 2020 г. Общинска програма за опазване на околната среда 2016 2020 година

1.4.2.Специализирани зелени площи

Обобщени показатели на специализирани площи:

• 
  обща площ – 817,5 дка.
  
• 
  обезпеченост – 9,3 м²/ж.
  

1.4.3. Санитарно-защитно озеленяване

• 
  Ветрозащитните пояси и санитарно защитни пояси са разположени около градската територия , като в северния и част от северозападния край на града имат функция на ветрозащитни, а в другата си част защитават близките жилищни комплекси и града от шум, прах и газове. Изградени са пояси на обща площ от 1173 дка. Ширината на поясите е 20-30 м, като се предвижда тяхното уплътняване и навлизане в жилищните територии. Представляват сравнително добре развита система от пояси, на много места със значителна ширина, основно тангиращи с главните транспортни артерии – градски магистрали, булеварди и обходни пътища.
  

В транспортният план на Община град Добрич е разработена схема за велодвижение, като в участъци от зелените пояси се осъществява вело връзка с крайгадските зони за отдих, жилищните комплекси и други основни места в града.

• 
  Крайречна зеленина по протежение на р. Добричка. В рамките на регулацията на град Добрич озеленяването по поречието на р. Добричка е извършено на около 30%. Общо резервираните зелени площи по дерето на реката в градската територия е 96 дка. Състоянието е средно и задоволително, с почти липсващо поддържане. Растителността заема средно – 15-30% от общата територия, групирана произволно в чисти и смесени групи от дървета. Основните видове, използвани за озеленяване, са: пирамидална топола /Populus pyramidalis/, бяла топола /Populus alba/, липа /Tilia sp./, златен дъжд /Laburnum vulgare/, люляк /Syringa sp./ и др. Ежегодно се извършват мероприятия по машинно и ръчно почистване на участъците с най – ниска проводимост на дерето, почистване на саморасла растителност. Община град Добрич използва възможностите на ОПРР за подобряване на състоянието на дерето на реката.
  
• 
  Дерета и оврази. Това са основно крайградски територии горски фонд – в голямата си част обрастнали с естествена местна влаголюбива растителност. Общата площ на деретата е 253 дка.
  

1.4.4. Транспортно озеленяване

Градската и крайградска транспортна зеленина, разположена в средни ивици, зелени площи по тротоарите и други прилежащи зелени площи е 1236 дка. Дървесната растителност при транспортното озеленяване е представена предимно от липа, чинар, ясен, конски кестен. В регулацията на Добрич трасето на ЖП-линията е съпроводено от зелени пояси от акация /Rhubinia pseudoacacia/.

Придружаващата транспорта зеленина в градската територия, като улична растителност носи следните характеристики:

• 
  Общ брой на алейни дървета – 18 000 броя;
  
• 
  Храсти – 27 000 броя;
  
• 
  Живи плетове – 10 кm.
  

1.4.5. Озеленени площи за ограничено ползване

Това са озеленени терени ограничени в парцел с ограничен достъп и ползване съгласно функциите на сградите към които са приобщени. От такъв характер са дворовете на детски и учебни заведения, обществени сгради, производствени и складови терени, спортни обекти и съоръжения, жилищни комплекси, дворове и вили.

• 
  Дворове на детски заведения
  

Обезпеченост – 0,84 м²/ж.

• 
  Дворове на учебни заведения
  

Обезпеченост – 2,24 м²/ж.

• 
  Озеленени площи към обществени сгради
  

Обезпеченост – 1,02 м²/ж.

• 
  Озеленени площи към производствени и складови терени
  

Обезпеченост – 5,37 м²/ж.

• 
  Озеленени площи към спортни обекти и спортни съоръжения
  

• 
  Зелени площи в жилищни комплекси.
  

Община град Добрич има одобрени проекти за реконструкция и изграждане на 37 междублокови пространства, които предстои да бъдат финансирани по ОПРР през новия програмен период 2014-2020 г.

Община град Добрич попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “Добруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е представена от запазени в слаба степен естествени гори, равнинни терени с преобладаване на мезоксеротермната растителност, предимно от луковична ливадина /Poa bulbosa L/, пасищен райграс /Lolium perenne L/, троскот /Cydon dactylon L/, белизма /Dichantium ischaemum/, садина /Crysopogon gryllus L./ и др. разпространени по мери, необработваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. В рамките на общината са разположени отделни лесозащитни пояси по високите равни тераси, върху черноземни почви, с доминиране на цер /Quercus cerris L/, на места смесени с дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/, летен дъб /Quercus robur L/, полски клен /Acer campestre L/, келяв габър, мъждрян /Fraxinus ornus/ и космат дъб /Quercus pubescens/ . Незначително е разпространението на мекиша /Acer tataricum/, благуна /Quercus conferta/, елшата /Alnus glutinosa/, върбата /Salix sp./, габъра /Carpinus betulus/, обикновения бук /Fagus silvatica/. Покрай дерета и суходолия се срещат формации от полски бряст /Ulmus campestre/, ясен /Fraxinus ornus/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/ и по слабо върби /Salix alba, Salix babilonica/. Естествено растящите насаждения са изключително от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, гледичията, черният бор, шестила, клена, явора, ореха, сребролистната липа, и др. От храстовите видове се срещат: дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, дрян, чашкодрян, птиче грозде, черна калина. Изкуствено внесени са: миризлива върба, тамарикс, златен дъжд, люляк. Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове: житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.

В рамките на общината естествените горски екосистеми заемат само локални райони - лесопарк “Кобанлъка” и полезащитни пояси, с доминиране на смесените широколистни гори с представени в тях в различна степен: видове дъб, липа, ясен, шестил, габър, махалебка. Характерен елемент на крайградския ландшафт са полезащитните горски пояси пояси, изградени от местна и внесена растителност.

Най-важна роля за градската околна среда, санитарно-хигиенните условия на живеене и свързания с това здравен статус на населението на град Добрич има зелената система.

В резултат на множество изследвания е доказана ролята на растителността за опазване читотата на въздуха и почвите от замърсяване. Различните растителни видове имат различна поглъщателна способност /при широколистните видове е по-висока от иглолистните/ . При формиране на защитни растителни пояси е важен състава, гъстотата, възрастта на насажденията, разположението на масивите спрямо замърсителя, начина на проектиране на поясите /ефективни са многоетажните пояси/ и други.

Растителността има изключително важна роля по отношение на :

• 
  Ограничаване замърсяването с тежки метали от транспорта.
  

• 
  Намаляване на запрашеността.
  

• 
  Намаляване на азотните оксиди, серният диоксид и други токсични въздействия във въздуха.
  

• 
  Намаляване на шума.
  

За да се направи оценка на екологичния риск е необходима информация за съдържанието на токсичните метални и други замърсители в обектите на околната среда – води, седименти, утайки, почви, прах. Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ извършва непрекъснат ежегоден мониторинг на екологичните обекти съгласно действащото законодателство и изградената Национална система за мониторинг на води и почви.

Наблюдението върху качеството на атмосферния въздух и неговия контрол се осъществява от Национална система за мониторинг на КАВ, част от НСМОС. Тя се обслужва от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита и спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.

От октомври 2008 г. контрол върху качеството на атмосферния въздух на територията на град Добрич се осъществява от автоматична измервателна станция (АИС) с EoI код BG0067A, към НАСЕМ. Съгласно Заповед № РД-66/28.01.2013 г. на МОСВ, от юни 2013 г. пункта за мониторинг е преместен от ул.”Отец Паисий” /географски координати: N43⁰34’11.11 и E27⁰49’36.11/ на нова площадка, разположена в ОУ „Хан Аспарух“, с географски координати: N43⁰33’10.38 и E27⁰49’59.06. Новата площадка е разположена в район с предимно жилищно застрояване и средна интензивност на автомобилния поток. Съгласно класификацията на пунктовете за мониторинг АИС ОУ „Хан Аспарух“ – град Добриче градски фонов и данните за качеството на въздуха са представителни за много по-голям район от града с обхват 100 до 2000 м.

В територията на община Добрич няма разположени защитени обекти. Най-близко разположените такива са в землището на Община Добричка. Това са защитените местности Орлова могила и Сухата река.

Защитена местност „Орлова могила” е с площ 42,7 ха и е отредена за такава със заповед № РД-819/23.08.2002 г. Намира се в землището на село Орлова могила, община Добричка. Опазва останки от степни гори в Южна Добруджа и находище на божур.

Защитена местност „Суха река” се намира в Североизточна България, като част от нея попада и в Румъния, периодичен приток на р. Дунав, в източната част на Дунавската равнина и е суходолие от Добруджанското плато.

Тя е обявена за защитена със Заповед № РД-538/12.07.2007г., с цел опазване на територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания – местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици, редки и уязвими растителни видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност, екологичен мониторинг и развитие на устойчив туризъм.

Местността е с обща площ 23 079,176 дка и обхваща части от землищата на с. Дряновец, с. Воднянци, с. Хитово, с. Житница, с. Пчелник, с. Крагулево – община Добричка; с. Ефрейтор Бакалово, с. Зимница, с. Огняново, с. Габер, с. Капитан Димитрово – община Крушари; с. Балик, с. Оногур, с. Коларци, с. Брестница – община Тервел, обл. Добрич и с. Краново и с. Голеш- общ. Кайнарджа, обл. Силистра.

Животинският свят в тези участъци е представен по слабо поради, наличието на натоварени транспортни потоци, населени мяста и производствени дейности.

Гръбначната фауна е представена от:

Клас земноводни /Amphibia/

- Разред – Опашати /Caudata/, представени от дъждовници /Salamandridae/: обикновен тритон /Triturus Vulgaris/; гребенист тритон /T. Cristatus/;

- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от кръглоезични /Dicoglossidae/: родове - чесновници /Pelobatidae/ - обикновена чесновница /Pelobates fuscus/; крастави жаби /Bufonidae/, представени от почти всички видове – Bufo ssp.

Клас влечуги /Reptilia/

- Разред – люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Suaria/ - слепооци /Ancuidae/; гущери /Lacertidae/- ливаден гущер /Lacerta agilis/, триивичест гущер /L. trilineata/, зелен гущер /L. viridis/; Сцинкови /Scincidae/ - представени от змии /Untergattung Serpentes/; Смокове /Colubridae/ представени богато от почти всички видове без водните змии – Coluber ssp.; отровници /Viperidae/, представени от – пепелянка /Vipera ammodytes/.

Птиците са с доминиране на - видове гугутки /Streptopelia ssp./, кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче /Oenanthe oenanthe/, врабчета /Passer domesticus/ /Passer montanus/, гарга /чавка/ (Coloeus monedula) градинска лястовица /Delichon urbica/, лястовица /Delichon urbica/, сврака /Pica pica/, сива врана /Corvus cornix/, полска врана (Corvus flagilegus) сойка (Garilus grandarius), голям синигер /Parus major/, чавка /Corvus monedula/, поен дрозд, черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/ , сребриста чайка /Larus argentatus/ и др.

От бозайниците се срещат -мишки /Apodemus ssp./, плъхове /Rattus ssp./, таралеж /Erinaceus concolor/, къртица /Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, лалугер / Citelus citelus/ , съсел / Glis glis/, заек (Lepus europaeus), скитащи кучета и други.

В тях животинският свят е значително по-богато представен:

- Разред – Опашати /Caudata/, представени от дъждовници /Salamandridae/: обикновен тритон /Triturus Vulgaris/; гребенист тритон /T. Cristatus/;

- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от кръглоезични /Dicoglossidae/: родове - чесновници /Pelobatidae/ - обикновена чесновница /Pelobates fuscus/; крастави жаби /Bufonidae/, представени от почти всички видове – Bufo ssp., представени от семейство Дървестници /Hylidae/ - дървестна жаба /Hyla arborea/ и семейство водни жаби /Ranidae/, представени от дългокрака горска жаба и голяма водна жаба.

Клас влечуги /Reptilia/

- Разред – костенурки представени от: гръцка сухоземна костенурка.

- Люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Lacertidae/-кримски гущер /Lacerta taurica/, горски гущер, степен гущер /Podarcis muralis/; гущери /Suaria/ - слепооци /Ancuidae/; гущери /Lacertidae/- ливаден гущер /Lacerta agilis/, триивичест гущер /L. trilineata/, зелен гущер /L. viridis/; Сцинкови /Scincidae/ - представени от змии /Untergattung Serpentes/; Смокове /Colubridae/ представени богато от почти всички видове без водните змии – Coluber ssp.; отровници /Viperidae/, представени от – пепелянка /Vipera ammodytes/.

- Смокове /Colubridae/ представени допълнително от водните змии – обикновена и сива;

- Разред – люспести влечуги /Squamanta/

Клас бозайници /Mammalia/

От бозайниците се срещат още - горски сънливец, лисица, невестука, черен пор, дива свиня, мишки /Apodemus ssp./, плъхове /Rattus ssp./, таралеж /Erinaceus concolor/, къртица /Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, лалугер / Citelus citelus/ , съсел / Glis glis/, заек (Lepus europaeus), скитащи кучета и други.

2. териториално – административни ФАКТОРИ
2.1.Население

Към м. септември 2015 г. населението на община град Добрич по постоянен адрес е 108 390 души, а по настоящ адрес е 91 066 души (по данни от ГД „ГРАО”).Постоянното население в град Добрич, според последното преброяването от 01.02.2011 г., е 91 030 души и е на девето място в страната по брой жители.

Територията на общината е 109 018 дка, от които поземленият фонд представлява над 67 % от общата площ.

Отделните фондове заемат следния дял:

• 
  Фонд населени места – 19 528 дка;
  
• 
  Производствени, стопански, комунални обекти и др.– 3 816 дка;
  
• 
  Гори, лесопаркове – 6 656 дка;
  
• 
  Необработваема земя, включително коммуникации – 5 906 дка;
  
• 
  Земеделска земя – 73 112 дка.
  

Град Добрич е с добре изградена инфраструктура, добри възможности за намиране на работа, наличие на средни и висши учебни заведения, богат културен живот, притежава висок потенциал за развитие.

През годините се е утвърдила трайна тенденция в посока намаляване населението на общината, което е характерно и за страната.

Анализът на възрастовата структура към м. декември 2014 г. показва, че броят на жените и на мъжете в интервала от 18 до 59 години е 50/50 % с лек превес на жените. С повишаване на възрастта данните са следните: жените над 60 години са 13261, мъжете над 63 години - 7480. Констатацията е характерна и за останалите големи градове в България.

Цялостният анализ на населението на община Добрич по групи показва, че разпределението е типично за населено място от градски тип. Това дава основание да се твърди, че процесите на урбанизация в региона протичат адекватно.

Община град Добрич граничи териториално с Община Добричка и си взаимодейства и сътрудничи с Община Балчик, Община Каварна, Община Шабла, Община Генерал Тошево, Община Тервел, а във връзка с регионалната система за управление на отпадъците и с Община Никола Козлево.

2. 
   Икономическо развитие
   

Общият брой на регистрираните стопански субекти към 2012 г. е 5032. От тях 93,3% са в категорията „микро” – с брой на заетите до 10 дни. В категорията на големите предприятия (с над 250 заети) са едва 8, което е 0,2% от общия брой на стопанските субекти.

Световната икономическа и финансова криза, която засегна страната след 2009 г. даде отражение и върху дейността на отделните стопански субекти. Едновременно със закриването на част от предприятията, са регистрирани нови производствени и обслужващи стопански субекти. В контекста на икономическата криза и сложните социално-икономически условия община град Добрич преосмисли решението си за „Бизнес зона Добрич” и даде шанс на нови бизнес субекти да инвестират на територията на града и по този начин да осигурят нови работни места.

Статистическите данни за този процес в последните години са следните: броят на фалиралите предприятия в град Добрич бележи тенденция на нарастване (от 15 закрити в 2007 г. техният брой достига 50 в 2010 г.). Аналогична е и тенденцията на новоразкритите предприятия, чийто брой намалява от 1122 в 2007 г. на 543 в 2010 г. Броят на новоразкритите предприятия е 10 пъти по-голям от този на закритите. Това е показател за наличието на добър бизнес климат макар и в условията на криза.

По данни за 2012 г. нетните приходи от продажби на територията на гард Добрич са 1 675 148 хил. лв. Размерът на брутната продукция е 761 732 хил. лв., а приходите от дейност са в размер на 1 785 024 хил. лв.

Общият брой на регистрираните стопански субекти към 2012 г. е 5032. От тях 93,3% са в категорията „микро” – с брой на заетите до 10 дни. В категорията на големите предприятия (с над 250 заети) са едва 8, което е 0,2% от общия брой на стопанските субекти.

По данни за 2012 г. коефициентът на икономическа активност на град Добрич е 57.3%. Коефициентът на заетост в общината е през 2012 г. е 47.3%, близък до средния коефициент за Североизточен район (45%) и средния за страната 45.7%.