Методи за регулиране на водния режим на почвите

• 
  агротехнически;
  
• 
  хидромелиоративни;
  
• 
  химични;
  
• 
  физични.
  

Агротехническите и агромелиоративни мероприятия за отводняване на почвения профил имат временен характер и най-често не могат да се прилагат самостоятелно при дълбоко преовлажнени терени. Те обаче имат много добър ефект при повърхностно преовлажнени или при много тежки и плътни почви, при които не се установява постоянно преовлажняване с външни за терени води. Освен това са евтини и не изискват специална техника, оборудване и разработване на самастоятелни мелиоративни проекти. Такива мероприятия могат да бъдат:

• 
  Орган на тесни ивици по посока на наклона;
  
• 
  Профилиране на теренната повърхност.
  

6. 
   Дифузно и локално почвено замърсяване
   

Дифузното замърсяване на почвите се причинява предимно от атмосферни отлагания, неподходящи земеделски практики и управление на отпадъци и отпадъчни води. За проследяване на дифузното замърсяване на земеделските земи в страната се прилага методология на Еропейската Агенция по околна среда. Почвените проби от избрани пунктове – привързани към общоевропейската мрежа за наблюдение и контрол ЕМЕР, са изследвани и за съдържания на живак общ въглерод и някои органични съединения. Резултатите показват добро общо състояние на почвите в страната и инцидентна поява на превишения на пределно допустимите стойности. В 0.7% и 0.9% от резултатите за съответно повърхносния и подповърхностния почвен слой пределно допустимите концентрации са превишени над два пъти.

Пунктовете, в които е установено превишаване на пределно допустимите концентрации в повърхностния и подповърхностния почвен слой са показани на фигура № 4 и фигура № 5.

Фигура № 4. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с превишения на стойностите на ПДК в повърхностен почвен слой

Както се вижда на фигурата в района на община Сатовча са констатирани леки превишения на ПДК за хром и никел.

Фигура № 5. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с превишения на стойностите на ПДК в подповърхностен почвен слой

В подповърхностния слой на почвата в района на община Сатовча не са регистрирани стойности на тежки метали над ПДК.

7. 
   Мерки за ограничаване на дифузното и локално почвено замърсяване
   

За ограничаване на това замърсяване на почвите община Сатовча е предвидила:

• 
  Идентифициране на замърсените с отпадъци площи на територията на община Сатовча чрез провеждане на анкета с кметовете на населените места.
  
• 
  Изготвяне план – график за почистване и рекултивация на замърсените с отпадъци площи.
  

• 
  Подобряване качествата на околната среда чрез позитивно влияние
  
• 
  върху почвата и въздуха с произведения органичен тор.
  
• 
  Получаване на екологично чиста продукция от градината и възстановяване на екоземеделието.
  
• 
  Ползване на компоста получен от отпадъците като органичен тор съхранил качествата на хранителните елементи, необходими за развитието на растенията.
  
• 
  Създаване възможност за домакинствата да управляват процеса на разграждане на биомасата за своя полза.
  
• 
  Изграждане навици у населението за оползотворяване и подобряване на разделно събиране на отпадъците.
  
• 
  Повишаване на екологичната култура на населението от община Сатовча.
  
• 
  Намаляване разходите по събирането, извозването и депонирането на битовите отпадъци от бюджета на общината.
  

• 
  В предвидените съвместни дейности с НПО Община Сатовча ще подготви разяснителна кампания за младите земеделски производители относно спазване на Правилата за добри земеделски практики и торенето с органични торове (оборски тор).
  

8. 
   Складове за съхранение на продукти за растителна защита – забранени или с изминал срок на годност
   

На територията на Република България има общо 81 централни склада в ремонтирани или специално изградени постройки отговарящи на изискванията за безопасно съхранение на опасни отпадъци, както и 96 площадки с ББ-кубове. Най-голям е броят на изоставените складове в област Плевен (69 броя), област Стара Загора (52 броя) и София (48 броя).

Фигура № 6. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/складове	Фигура № 7. Количества забранени и негодни за употреба пестициди, t

Състояние на пестицидите на територията на община Сатовча

За подобряване на свойствата на почвата е необходимо провеждане на химическа мелиорация.

Засолените почви са типичен представител на почвите с неблагоприятен състав и свойства за развитие на растенията. Към тях се отнасят т.н солонци (същински засолени почви), чиято най-съществена педогенетична особеност е значителната концентрация на водноразтворими соли в почвения профил и т.н солонци (алкални почви, съдържащи и в по-малко количество хидролизно-алкалния нормален натриев карбонат (сода) и натрий в обменно състояние (над 20% от Т). В определени случаи условията на почвообразуване се комбинират така, че се създават предпоставки за едновременно протичане на солончаков и солонцов процес. В зависимост от съдържанието на обменен натрий почвите се делят на няколко групи, като почви съдържащи обменен натрий по-малко от 5% от сорбционния капацитет не се считат за солонцевати, тъй като натрият в посоченото количество не предизвиква пептизация на почвените колоиди. Следователно при характеризиране (оценка) и контрол на засолените почви е необходимо да се установи общата им солева концентрация и т.н степен на солонцеватост, т.е какво количество от сорбционния капацитет се пада на обменния натрий.

Фигура № 8. Съдържание на обменен натрий

На територията на община Сатовча няма данни за засолени почви.

Фигура № 9. Вкисляване на почвите /стойности на рН/

На територията на община Сатовча няма данни за вкислени почви.

Фигура № 10. Опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите – Свлачища

На територията на община Сатовча в две населени места при продължителни валежи се активират свлачища. Това са селата Плетена и Осина.

9. 
   Мерки и дейности, които предприема община Сатовча за постигане изпълнението на целите на Конвенцията на Обединените Нации за борба с опустяването
   

• 
  Предприемане на интегриран подход по отношение на физическите, биологическите и социално-икономическите аспекти на процесите на опустиняване и сушата посредством прилагане на Националната стратегия и програмата за действие на местно ниво.
  
• 
  Укрепване на административен капацитет на общините с цел определяне на отговорности и дейности по координация и прилагане на мерки;
  
• 
  Сътрудничество между общините за противопоставяне на деградацията на земята;
  
• 
  Участие в регионални програми по предотвратяване на деградацията на земята;
  
• 
  Подпомагане процеса на обучение, повишаване на загрижеността и участието на обществеността.
  

10. 
    МЕРКИ „Биологично земеделие“
    

Община Сатовча предвижда провеждането на разяснителна кампания сред земеделските производители в района във връзка с основните им задължения:

• 
  Да се прилагат правила на биологичното производство (встъпвайки в период на преход към биологично производство, намирайки се в период на преход или преминал периода на преход) в съответствие с националното и европейското законодателство в областта на биологичното производство;
  
• 
  Да се използва и съхранява оборския тор от биологичното стопанство в съответствие с Правилата за добра земеделска практика;
  
• 
  Да се спазва минималният критерий за сеитбооборот;
  
• 
  Да не се отглеждат биологични зърнени, зърнено-фуражни или зеленчукови култури, при наклон по-голям от 6⁰ , когато е налице значителен риск от възникване на почвена ерозия;
  
• 
  Да не разорават ливадите и пасищата, които имат важна природна стойност, за отглеждане на зърнени или зеленчукови култури или за засаждане на многогодишни култури;
  
• 
  Да не се унищожават съществуващи синори, отделни дървета или малки горски участъци;
  
• 
  Да се поддържа гъстота на животинските единици при пасищата, управлявани по биологичния метод на производство между 0.5 (0.1) – 1.5 ЖЕ / Ха, за да се избягва преизпасването и / или недоизпасването;
  
• 
  Да не се косят ливадите повече от три пъти годишно.
  

• 
  Поощряване въвеждането на устойчиви сеитбообръщения, които включват растителна покривка през зимата и бобови култури (бобови, люцерна, детелина).
  
• 
  Подпомагане планирането на сеитбообръщение и изготвянето на баланси на хранителните вещества (в т.ч съхранението и използването на оборския тор).
  
• 
  Поощряване използването на сеитбообръщение, разработено в съответствие със специфичните критерии за контрол на почвената ерозия и за намаляване на загубата на биогени (особено нитрати).
  

• 
  Подпомагане на земеделски стопани и групи от земеделски производители при изпълнение на подходящи мерки за намаляване на риска от почвена водна и ветрова ерозия върху “компакти” блокове земя (т.е група от съседни парцели).
  
• 
  Намаляване на почвеното замърсяване.
  
• 
  Прекратяване на деградационните процеси в селскостопанските земи застрашени или засегнати от ерозия.
  
• 
  Принос към опазването, възстановяването и подобряване на почвеното плодородие и екологичните функции на почвения слой.
  

Участие на всички земеделски производители в:

• 
  определяне на ерозионните проблеми в общината;
  
• 
  определяне на причините за тази ерозия;
  
• 
  избор на агрономически и технически мерки за контролиране на почвената ерозия от изброените по-долу:
  

• 
  разораването да се извършва по контуите;
  
• 
  поясно редуване на културите – поясите, широки 30-100 м. с редуващи се окопни и слятопокровни култури се разполагат напречно или контурно на склона за борба с водната ерозия и напречно на преобладаващите ветрове за да контролират ветровата ерозия. Експериментално е потвърдено, че чрез поясното редуване производствените разходи нарастват с 10-15% в резултат на непълния захват на машините по границите на поясите, увеличените празни ходове, частично незасетите площи и др. Ефектът от поясната обработка е многостранен и включва защита на почвите от ерозия, увеличаване на добивите, подобряване на условията в местообитанията на дивите животни и птици, намаляване риска от пожари и т.н;
  
• 
  буферни ивици – прокарват се напречно на склона на разстояние 20-80 м. в зависимост от наклона на терена, почвения тип и други фактори. Ширината на ивиците е около 8 м. Те не само защитават почвата от ерозия но затревените буферни ивици осигуряват много по-добри условия за местообитаване на различни диви животни и птици. В зависимост от разстоянието между тях и ширината им те заемат от 10-30% от обработваемата площ;
  
• 
  превръщането на обработваемите земи в пасища;
  
• 
  подобрителни мероприятия в пасищата – почистване на пасищата от камъни, храсти и друга вредна растителност, освен това може да се извърши частично засяване и подхранване на пасищата, което в някои райони носи реални приходи;
  
• 
  оттокоотвеждащи бразди – браздите се прокарват напречно на склона с известен наклон сеитба на слятопокровни култури. Разстоянието между тях е 20-40 м;
  
• 
  наорни тераси – изграждат се чрез 5-6 застъпващи се наоравания напречно на склона. Този подход се използва, когато наклонът на склона е по-голям от 12-13%;
  
• 
  засаждане на ветрови пояси (от подходящи дървета и храсти засаждани по определен ред в комбинация с бързо или бавно растящи сортове).