Програма за опазване на околната среда на община антоново 2009- 2013 г

ВЪВЕДЕНИЕ

Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро още през 1992 г. даде израз на осъзнаването на нарастващите опасности в цял свят, предизвиквани от все по-острите екологични проблеми.

“Срещата на върха за Земята” в Рио прокламира няколко фундаментални и дългосрочни решения, ангажиращи международната общност със следните ключови принципи на екологичната политика:

• 
  Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда;
  

• 
  Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им;
  
• 
  Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях;
  
• 
  Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишлеността, селското стопанство и др.
  

Антоновската община е разположена в Североизточна България, в югозападната част на Търговищка област.На север , североизток и изток граничи с общините Попово, Търговище и Омуртаг / Търговищка област /, на югоизток – с община Котел / Сливенска област /, а на югозапад – с общините Елена, Златарица и Стражица / Великотърновска област / . Община Антоново се намира изцяло в Пад балкана .Северната граница на общината, която следи долината на Голяма река и вододела между Голяма река и река Черни Лом, съвпада с физикогеографската граница между Дунавската хълмиста равнина и Пред балкана . По долината на Стара река минава границата между източната и средната част на Пред балкана .В пределите на общината се включват нископланинската област “Сланник”, Антоновските възвишения, долината на Голяма река със западната и северозападната част на язовир “Ястребино”, долината на Стара река.

На територията на общината е развит само автомобилния транспорт.Физикогеографското положение е предпоставка за транспортна достъпност от север на юг и от изток на запад. През общината преминава първокласен път I – 4 София – Варна. Неизползвана е съществуващата възможност за реализиране на напречна връзка, пресичаща Стара планина през прохода Вратник.

В бъдеще както природогеографските така и транспортно – комуникационните дадености на територията на общината следва да бъдат използвани най – пълноценно като потенциал за развитие и локализация на функции и дейности, както с общинско, така и с регионално и национално значение.

В националния и в Областния план за регионално развитие Община Антоново е включена към общините в критично състояние и упадък, т.нар.”изостанали селски райони”. Граничните общини Омуртаг, Златарица и Елена също са включени в тази категория.Очевидно Община Антоново с нейните природо географски и транспортни потенциали ще търси своето място и в бъдеще в развитието на областта, към което следва да бъдат насочени усилията на общинските ръководства с оглед на преодоляване на негативните демографски, социални и устройствени проблеми.

Територията на Община Антоново , анализирана и оценявана като реална даденост има непосредствено отношение към социално – икономическото и инфраструктурното й развитие. Поземлените ресурси на общината с присъщите им количествени оценки и качествени характеристики следва да бъдат отчитани при разработване както на стратегическите насоки, така и на по – непосредствените и по – конкретни планови намерения и разчети за развитие на общината.

Размерът и структурата на поземлените фондове, включени в териториалния обхват на община Антоново, дават представа за характера на територията й.Някои от тях са едни от най-важните ресурси за развитието на такива отрасли и дейности като селското стопанство, горското стопанство и транспортна инфраструктура. Развитието на селищната мрежа също отчита характеристиките на поземлените ресурси.

Местната икономика, както и при други малки общини е с подчертан моно структурен характер. В нея водещи функции има селското стопанство. Неговото развитие до голяма степен се предопределя и от количеството и качеството на поземлените ресурси. Развитието на селското стопанство няма друга алтернатива за общината.Тази дейност се очертава като основна и приоритетна за развитието на община Антоново , както в дългосрочен така и в краткосрочен и средно срочен план. Развитието на промишлени производства до голяма степен ще допълва и ще е пряко свързано с развитието на приоритетни отрасли и дейности от т.нар.първичен сектор / селско и горско стопанство , добивна промишленост /.

Така посочените и редица други допълващи ги аргументи за икономическото , селищното и инфраструктурното развитие на община Антоново през следващия 7 годишен период доказват значимостта на териториалните

Горските територии заемат 177 215 дка от общата площ на общината. Това подсказва възможностите за определен тип развитие на община Антоново през следващите години, то има отношение към използването на териториалните дадености и потенциали за развитие на:

• 
  Горското стопанство и свързаните с него допълващи, съпътстващи дейности – билки, гъби, горски плодове и др.
  
• 
  Развитие на екологично полупланинско животновъдство и полупланинско земеделие / отглеждане на тревни фуражи и др. /
  
• 
  Развитие на непретенциозни форми на туризма / еко, познавателен, маршрутен и др. /
  

Характерът и структурата на земеделските земи на територията на община Антоново също следва да бъдат отчитани при обосноваване на насоките и параметрите на общинската стратегия и на общинската програма в частта им за развитието на аграрния сектор. Представа за размера и характеристиката на земеделските територии в община Антоново дават данните от Таблица № 1.

Територията на община Антоново е сравнително бедна на водни ресурси. Тя се отводнява главно от Стара река и Голяма река. Двете реки извират от северните склонове на Стара планина, протичат почти успоредно в западна посока и се вливат в река Янтра . На територията на общината те се намират в средното си течение. Имат снежно-дъждовен режим със значителни колебания на водните количества.

В източната част на общината на река Голяма река е изграден язовир “Ястребино” . Той е най-големият в Търговищка област с обем 62.8 млн.куб.м., дължина до 5 км и около 5 000 дка водна площ.

Община Антоново е бедна на плитки подпочвени води. Карстовите извори имат малък дебит и тяхното значение е свързано само с водоснабдяването на някои селища. Подпочвените плитки води са акумулирани предимно в терасните, глинести отложения, които имат ниски филтрационни своиства , поради което водните запаси нямат промишлено значение, На дълбочина 3 – 5 м. Подпочвените води се дренират като разпръснати малки извори по склоновете. Повечето запаси от плитки подпочвени води са усвоени за питейно водоснабдяване. Перспективни водоносни хоризонти не са открити.

Анализ и оценка на селищната мрежа.

Селищната мрежа на територията на община Антоново обхваща общо 60 населени места , от които 1 град и 59 села . Тези селища са пръснати на голяма територия, отдалечени са едно от друго и от общинския център. Значителните разстояния от гр.Антоново до селата и махалите в периферната част на общината затрудняват много организацията на икономическия, социалния и културен живот. Друг сериозен проблем е обезлюдяването на почти всички населени места, което допълнително затруднява живота в общината.

Групирането на селищата според живеещото в тях население с вярна адресна регистрация към 06.02.2000г. е показано в Таблица № 2.

Таблица № 2.

Брой население	Бр.населени места	Общо население
под 50 жители	29	525
от 51 до 100 жители	14	965
от 101 до 200 жители	7	935
от 201 до 300 жители	3	757
от 301 до 500 жители	4	1467
от 501 до 1000 жители	1	524
над 1000 жители	2	2618
Общо	60	7791

Тези данни говорят за една гъста селищна мрежа с изключително висок дял на пръснатите селища. Това е естествено като се има предвид разположението на община Антоново в пределите на Пред балкана. Тук на 100 кв.км площ се падат 12.7 населени места. За страната този показател е 4.8, а за Търговищка област около 7 населени места на 100 кв.км площ.

Един от важните за селищните функции на населените места са числеността на населението в тях, административното им положение, икономическите и обслужващите им функции. В зависимост от степента на изявеност сред всички населени места се откроява общинският център гр.Антоново . Освен , че това е най-населеното селище / 23 % от цялото население на общината е съсредоточено тук / със своите административни и обслужващи функции гр.Антоново доминира силно над останалите населени места. С обслужващите си функции в сферата на образованието / Средно общообразователно училище, Целодневна детска градина, Общински датски комплекс /, на здравеопазването / поликлиника, център за спешна медицинска помощ – филиал на Търговищки ЦСМП / , на културата / Народно читалище “Христо Ботев” / , на реда и сигурността / полицейски участък, районна служба за пожарна безопасност / и др. гр.Антоново е с със селищни функции присъщи на повечето центрове на малки общини в страната. По-високата населеност на гр.Антоново допълнена с развитостта на обслужващите му функции са стимулирани в миналото и развитието на неговите икономически функции. Икономическият потенциал на гр.Антоново днес отстъпва от позициите, които е имал в средата на осемдесетте години на 20-ти век. В общинския център са изградени производствени мощности за металообработване, за шивашка промишленост и др., които днес не се експлоатират.Аграрният сектор е с потенциал , който все още не е използван.

От останалите населени места със сравнително добре развити селищни функции са селата Трескавец, Стеврек, Любичево, Разделци, Изворово, Добротица, Моравка и Таймище. Икономическите функции на селата се реализират основно в сферата на частния сектор.

В по-малолюдните населени места основната селищна функция е свързана с обитаването , а в икономически план - в частния сектор на селското стопанство.

Състоянието, досегашните и очаквани тенденции в развитието на населението на община Антоново следва да се разглежда като един от факторите, въздействащи върху социално-икономическото и инфраструктурното й развитие. Количествените оценки и качествените характеристики на населението се отчитат при обосноваване на ресурсите и потенциалите на общината. Освен като човешки потенциал, населението е и основен субект в пазара на труда.

В съответствие с разработените от Министерството на регионалното развитие и благоустройство “Указания за обема и съдържанието на общинските стратегии за развитие и програми за реализация” населението на община Антоново се анализира и оценява чрез системата от следните показатели:

• 
  Брой и динамика в числеността на населението;
  
• 
  Естествено и механично движение на населението;
  
• 
  Възрастова и полова структура;
  
• 
  Етническа структура;
  

Броят на населението в община Антоново към 06.02.2000г. е 7910 жители. Според последното официално преброяване към 04.12.1992г. населението на общината е било 8697 жители. В същото време средния брой лица, които живеят в една община е 30 530 души. Данните показват, че община Антоново е много по-малка според броя на населението от средната община както за страната, така и за Търговищка област , към която принадлежи.

До 1946г. населението на общината непрекъснато е увеличавало своя брой. Липсата на изявен притегателен център в годините на индустриализацията е изиграла своята роля и след 1946год. населението започва да намалява. Конкретните цифри са следните:

1926 – 23 377 жители

1934 – 25 769 жители

1946 – 26 450 жители

1956 – 19 340 жители

1965 – 14 719 жители

1975 – 12 107 жители

1985 – 10 038 жители

1992 - 8 697 жители

2009 - 7 740 жители

Както се забелязва в периода 1946 – 2009 год. населението на община Антоново е намаляло три пъти. В сравнение с други общини това обезлюдяване е сравнително силно. Основната причина за намаляване на населението е миграцията към големите градове на страната , а също така и към по-близките общински центрове Омуртаг, Търговище, Попово, Елена, Горна Оряховица, Велико Търново, Лясковец.

Наличието на относително голям брой мюсюлманско население в общината е допълнителна причина за механичен отлив посредством изселване в Република Турция. Тенденцията към намаляване на броя на населението е характерна за всички селища. Незначителните отклонения в различни периоди се дължат от една страна на процеса на завръщане на градско население в селата след 1989г. , а от друга на конкретната етническа структура, както на общината , така и на всяко селище по отделно.

Средната гъстота на населението в община Антоново е 16.8 души на квадратен километър , което е показател за слаба заселеност на територията. Тази гъстота е много по-ниска от средната за страната / 78.7 души на кв.км / и от средната за намиращата се в съседство община Търговище / 95.4 души на кв.км / . В отделните години на преброяванията средната гъстота на населението в община Антоново се е изменяла както следва:

1926 – 49.5

1934 – 54.6

1946 – 56

1956 – 40.9

1965 – 31.2

1975 – 25.6

1985 – 21.3

1992 – 18.4

2009 – 16.8

От посочените в най-обобщен вид демографски данни се очертава наличието на демографски срив и демографска криза , които са характерни за страната като цяло и за много от малките общини.

Естествено и механично движение на населението.

Един от основните демографски фактори даващи отражение върху числеността на населението са фактическите парметри на показателите формиращи неговия естествен прираст – раждаемост и смъртност. Анализите и оценките за състоянието и очертаващите се тенденции в естественото движение на населението са важни от гледна точка на стратегическите насоки за развитието на общината.

Данните за броя на родените в община Антоново очертават една крайно неблагоприятна тенденция. От общо родени 123 деца през 1992г. този брой през 1999г. намалява на 54 деца.

По този начин и показателят за раждаемост е с тенденция на съществено намаляване – от 14.6 % в 1992г. същият спада до 6.8 % в 1999г.

За разлика от подчертаната тенденция на спад в раждаемостта при смъртността се очертава тенденция на покачване. Тя се увеличава от 14.1 % / 1992г. / до 17.4 % / 1999г. / .

Естественият прираст на населението в община Антоново е с отрицателни величини -10.6 % . Налице е неблагоприятна тенденция за нарастване на отрицателния естествен прираст. За сравнение през 1992г. той е бил 0.5 %. Всичко това показва, че при запазване на тези тенденции се ограничават възможностите за естественото възпроизводство на населението през следващите години. Този проблем ще рефлектира и върху бъдещата възрастова структура на населението в общината , както и върху трудовия пазар.

Втория фактор, оказващ въздействие върху броя на населението засяга неговото механично движение. Механичният прираст като демографски показател е резултат от разликата между броя на заселените и изселените. Данните показват , че за периода 1992 – 1999г. броя на заселените и броят на изселените се движи в широки граници. През 1992г. в община Антоново са се заселили 381 жители, които през 1999г. намаляват до 258 / 57 в Антоново и 201 в селата / . Същата тенденция се запазва и при броя на изселените – 433 жители през 1992г. и 518 жители през 1999г. Неблагоприятното в случая е , че броят на изселените превишава този на заселените, което формира и отрицателен механичен прираст – 32.5 % към 1999г.

Половата структура на населението на община Антоново не се различава съществено от стандартната. Към 06.02.2009 г. броят на мъжете е 3916 / 50.26 % / , а жените са 3875 / 49.74 % /. За 1992г. тези цифри били съответно 4338 и 4368, докато през 1985г. превес са имали мъжете,а данните са били съответно 5630 и 4975. Тези изменения са резултат от все по-застаряващото население и от по-малката средна продължителност на живота при мъжете.

За настоящото и бъдещото развитие на общината по-съществено е отражението на възрастовата структура на населението. Тя се отчита при обосноваването на контингентите от деца в предучилищна и училищна възраст, на трудовите ресурси и др.

По отношение на основните възрастови групи структурата на населението в община Антоново е с неблагоприятни показатели. Към 06.02.2009 г. тази структура е както следва:

• 
  население в под трудоспособна възраст – 1579 души, или 20.3 % от общия му брой;
  
• 
  население в трудоспособна възраст – 3909 души, или 50.2 %;
  
• 
  население в над трудоспособна възраст – 2303 души, или 29.5 %;
  

Въпросът за етническия състав на община Антоново е от голямо значение поради различията в динамиката на демографските процеси сред отделните етнически групи, а оттам и различия във възрастовата структура сред българи, турци и цигани. Възрастовите структури показват натрупване на лица от българската етническа група във високите възрастови интервали, за разлика от турската и особено от циганската етническа група, където населението се съсредоточава в по-младите възрасти.

Заетостта и безработицата сред населението са двете страни на търсенето и предлагането на работна сила в община Антоново . Оценките за възрастовата структура на населението показват, че повече от половината от населението на общината / 50.2 % / е в трудоспособна възраст. В основни линии от този контингент се формират трудовите ресурси. Икономическата конюнктура илюстрира с моментното състояние на общинската икономика показва, че този трудов потенциал почти не се използва.

Равнището на безработица към 31.03.2009г. е 74.33 % / при 67.09 % към 31.03.1999г. /. Регистрираните безработни лица към 31.03.2009г. активно търсещи работа чрез БТ – гр.Омуртаг възлиза на 1836 при 1535 към 31.03.1999г.

Анализът се базира на годишните доклади за състоянието на околната среда изготвяни от РИОСВ Шумен. Първото, което прави впечатление от направения анализ е, че община Търговище заема незначително място в отчетните годишни доклади на РИОСВ. От написаното в тях на свой ред е видно, че не съществуват сериозни проблеми с общинско и още по - малко с регионално значение, произтичащи от екологичната обстановка в общината.

1. 
   Атмосферен въздух
   

Опазването на качеството на атмосферния въздух е огромен проблем, който ще доминира в политиката на ЕС и през следващите години. Въздухът няма да стане по – чист единствено чрез стриктен контрол на замърсяването. Това ще изисква задълбочени промени в политиката на ЕС, националните и местните политики като разнообразие на мерки, действия и практики в различните области.

Спектърът от глобални проблеми, изискващ внимание е широк: изчерпването на озоновия слой, киселинните дъждове, нивата на озона и другите замърсители в приземните слоеве, промените в климата.

Тези проблеми действително са много тревожни, но изглеждат отдалечени от ежедневния живот на хората. За много здравни експерти и гражданите по – важното е директната връзка между качеството на въздуха в населените места и човешкото здраве.

В градските територии са концентрирани голяма част от промишлените дейности, интензивен трафик, но тук са разположени и жилищата на хората. В резултат на това огромното нарастване на замърсяването на въздуха е проблем, който рефлектира върху всеки от нас. И всички ние имаме ролята да участваме в намирането на решение.

Новата Рамкова директива 96/62/ЕС за управление на качеството на въздуха в градовете е ключов елемент от стратегията на ЕС за подобряване качеството на въздуха като цяло. Това налага стриктни изисквания относно извършвания мониторинг за вида и броя на контролираните замърсители, с оглед изготвяне на планове за действие за подобряване качеството на въздуха в средносрочен и дългосрочен аспект. От друга страна информирането на обществеността е основно изискване в Директивата.

Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори. Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух.

Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

Eемисионни норми са тези норми на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Нормите за емисии се класифицират по компоненти в зависимост от технологичните източници и провеждането на горивните процеси.

Емисионни норми са тези пределно допустими концентрации -ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирани за определен период от време, чието наличие не е свързано с риск за здравето.

През периода 2001-2009 г. качеството на въздуха на гр.Антоново е наблюдавано в един ръчен пункт, намиращ се на бул.”Тозлушки герой” № 2. На 30.06.2004 г. пунктът е закрит.
В пункт Антоново наблюдаваните показатели, характеризиращи състоянието на атмосферния въздух в приземния слой са: прах, серен диоксид и оловни аерозоли са замърсители, които то 01.01.2000 г. се контролират съгласно наредби № 7,8 и 9 /03.051999 г. /. Продължителността на пробонабиране за оловни аерозоли е 8 часа в интервала 08:00-16:00 часа. Проби за определяне на оловни аерозоли в атмосферния въздух са вземани и анализирани два пъти седмично, съгласно предварително изготвен график. Показателите серен диоксид и азотен диоксид се пробонабират четирикратно в продължение на един час в интервалите 08:00-09:00; 10:30-11:30;13:00-14:00 и 15:30-16:30 часа.

Показателите сероводород и прах са контролирани замърсители по Наредба № 14/23.09.1997 г. Продължителността на пробонабиране и анализ на проби за показател прах е 8 часа, в интервала от 08:00 до 16:00, а сероводородът е пробонабиран четирикратно с продължителност на пробонабиране 30 мин. В интервалите 08:00-08:30; 11:00-11:30; 14:00-14:30 и 16:00-16:30 часа.

В гр. Търговище е извършвано пробонабиране и анализ на проби през всичките месеци на периода 2001-2004 г., с изключение на м. юни 2004 г.

Максимално еднократните концентрации на серен диоксид и азотен диоксид не превишават пределнодопустимите норми през целия период. За показател серен диоксид най-високи максимално еднократни концентрации през посочения период се отбелязват през м. юни 2002 г. и м. декември 2003 г.; за показател азотен диоксид – през м. ноември 2001 г., м. януари, февруари, март и декември 2002 г. и януари и декември 2003 г., но те също са в границите на нормата.

Пробонабирания на сероводород са извършвани, но резултатите не са представени от РИОСВ Шумен, тъй като трябва да бъдат коригирани с корелационен коефициент.

Средноденонощните концентрации на контролираните показатели не са коментирани, тъй като имат само индикативен характер и не дават представителна информация в денонощен аспект.

През 2004 г. направление “Опазване чистотата на въздуха към РИОСВ-Шумен е извършило проверки с пробонабиране на шест обекта, намиращи се на територията на община Антоново. Обхванати са четири горивни инсталации и две технологични единици с обслужващите ги прахоуловителни системи. Съставени са общо 22 констативни протокола при проверки на обекти.

По-крупни обекти с източници на емисии са: Завод за Пътни знаци гр.Антоново.

От извършените замервания на горе цитираните показатели следва, че като сравним с ПДК - средноденонощни концентрации, замърсяването на атмосферния въздух на гр.Търговище е под допустимия екологичен праг.

Източниците на замърсяване на въздуха за гр.Антоново могат да бъдат класифицирани и групирани по относителен дял, както следва:

- промишлени източници: “Завод за пътни знаци гр.Антоново”.

- интензивен автомобилен транспорт (79.3% от автомобилния парк е на възраст над 10 год.)- мобилни източници;

- битови източници и предприятия, разположени в жилищни райони /организирани източници/ ;

- транспортни кръстовища, булеварди и др. /неорганизирани източници/;

Община Антоново се намира в значително по–добро състояние от страната по натоварване с азотни оксиди и серни оксиди.

Източници на емисии от азотни оксиди са енергетиката, пътният транспорт и горивните процеси в индустрията.

Основен източник на серни оксиди са горивните процеси – използват се горива с високо сярно съдържание и изпускащите устройства не са оборудвани /в повечето случаи/ с подходящи очистени съоръжения.

Основните замърсители на атмосферния въздух са: фини прахови частици, серен и азотни диоксиди, въглероден оксид, оловни аерозоли.

Нормативните документи за опазване чистотата на атмосферния въздух в последните години напълно се хармонизираха със съответните Европейски директиви и в този смисъл в сила са нови Наредби за пределните норми за замърсяващи вещества на атмосферния въздух с предвидени гратис ни периоди по години, в които следва нормите да бъдат спазени:

Серен диоксид – СЧН 350 mkrg/m3 и ДО за 2002 г. 90 mkrg/m3;

СДН 125 mkrg/m3 и ДО за 2002 г. 15 mkrg/m3;

Азотни оксиди - СЧН 200 mkrg/m3 и ДО за 2002 г. 80 mkrg/m3;

СГН 40 mkrg/m3 и ДО за 2002 г. 16 mkrg/m3

Фини прахови частици - СДН 50 mkrg/m3 и ДО 25 mkrg/m3

СГН 30 mkrg/m3 и ДО 15 mkrg/m3

Оловни аерозоли - СГН 0.5 mkrg/m3 и ДО 0.4 mkrg/m3

Озон за 8 ч експозиция - 110 mkrg/m3

Амоняк - МЕ 0.25 mg/m3; СД 0.1 mg/m3

Общ суспендиран прах – МЕ 0.5 mg/m3; СД 0.25 mg/m3

Сяроводород – МЕ 0.005 mg/m3; СД 0.003 mg/m3

Фенол – МЕ 0.02 mg/m3; СД 0.01 mg/m3.

Районът на община Антоново се отнася към тези, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове по чл. 30 ал. 3 и 4. В тази връзка общинските органи, съгласувано с РИОСВ следва да предприемат мерки за ограничаване на емисиите по реда на Закона за чистотата на атмосферния въздух / ДВ бр.45/96г. изм. и доп. бр.27/2000г./ чрез издаване на разрешителни за експлоатация, с оглед поддържане нивата на замърсителите под оценъчните прагове и запазване доброто качество на въздуха, съвместимо с устойчивото им развитие.

Като приоритети в работата по поддържане КАВ могат да се отбележат:

• 
  увеличаване използването на дървесина за сметка на брикети и въглища в битовия сектор;
  

Предимствата на природния газ като енергиен източник са безспорни и това е една много добра възможност за развитието на общината, като разширението на газо-снабдителната мрежа ще зависи от икономическата обосновка.

Газификацията ще има и социални аспекти, които се резюмират до следното:

1. 
   Създава екологична атмосфера, която привлича инвеститори в областта на селското стопанство и хранително вкусовата промишленост.
   
2. 
   Създава възможност за въвеждане на специални технологии преимуществено използващи природен газ: пещи, сушилни и други.
   
3. 
   Създават се работни места временно в процеса на строеж – около 20 места и 2-3 постоянни работни места по обслужване на системата.
   
4. 
   Подобрява се комфортът в домовете и обществените учреждения като детски градини, училища и др. като се спазват задължителните температури, предписани от ХЕИ.
   

• 
  изчезва серния диоксид, обусловен от окисляването на сярата, съдържаща се в горивата /най-вече в нафтата и въглищата/;
  
• 
  намалява се емисията на азотни оксиди с почти 70 % вследствие на екологичният процес на горене;
  
• 
  намаляват почти 100 % емисиите от въглероден оксид в следствие на стабилното изгаряне на газа;
  
• 
  намаляват до пълно прекратяване емисиите от сажди, пепел и твърди частици
  

• 
  при природния газ не се замърсява почвата, изгарянето му е свързано с много по-малко отделяне на шум.
  

Намаляването на упоменатите емисии води до създаване на околна среда, благоприятна за населението.

Освен по-чистият въздух преимущество е и намаляването на вероятността за замърсяване на почвата и водите при транспортирането и съхраняването на въглища и нафта за отопление.

Много от най–сериозните екологични проблеми в големите градове на страната, в т.ч. и за Антоново са свързани с автомобилния транспорт. Като цяло сектор “транспорт” допринася за 60 % от емисиите на СО, около 25 % от емисиите на СО2, свързани с енергийни процеси, около 38 % от тоталните емисии на NОх, бензиновите двигатели на МПС допринасят за замърсяването на въздуха с приблизително 40 % от емисиите на ЛОС - летливи органични съединения, а към това се добавя и фактът, че транспортът е източник и на шумово замърсяване. Това натоварване на въздуха оказва сериозни последици върху човешкото здраве. Поради това емисиите от транспорта изискват специално внимание.

Стратегията по околна среда на Р. България от 1992 г. обръща специално внимание на мобилните източници на замърсяване на въздуха и ги подрежда сред приоритетните проблеми на замърсяване на въздуха, особено за големите градове. Общите годишни емисии от транспортния сектор (за различните замърсители) се изчисляват на базата на статистически данни за консумацията на горива. По-долу са показани емисионните фактори за замърсителите, изпускани от МПС според вида на двигателя за 1 тон консумирано гориво /kg / Mg/.

Таблица 6. Емисионни фактори за замърсителите, изпускани от МПС според вида на двигателя за 1 тон консумирано гориво /kg / Mg/.

Замърсители	Дизелови двигатели	Бензинови четиритактови	Бензинови двутактови
Серен диоксид	6.0	1.0	1.0
Азотни оксиди	48.8	9.61	2.1
ЛОС	7.08	43.4	602
Метан	0.17	2.17	6.0
Въглероден оксид	15.8	1193	1103
Въглероден диоксид	3150	3170	3170
Двуазотен окис	1.30	0.08	0.02
Амоняк	0.007	0.005	0.004
Олово	­-	152.02	-

Типичен замърсител на атмосферния въздух от пътния транспорт са оловните аерозоли, което се дължи на преимуществената употреба на оловни бензини. Въпреки че през последните две-три години нараства относителния дял на безоловните бензини, то не е достатъчно да компенсира абсолютното увеличение на количествата общо употребявани бензини, което води до увеличение емисиите на олово.

През 1998 г. бе приета Национална програма за поетапно прекратяване производството, вноса и употребата на оловни бензини. Програмата предвижда употребата на олово съдържащи бензини да бъде прекратена до края на 2003 г. Ходът на изпълнение на програмата дава основание да се очаква, че ще бъдат решени проблемите с емисиите на олово. Проблемни обаче остават емисиите на останалите замърсяващи вещества от транспорта.

Друга съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта е, че по пътищата в страната се движат предимно морално и технически стари автомобили, като тенденцията непрекъснато се засилва. По данни на РДВР - КАТ около 80 % от регистрираните автомобили са на

За установяване влиянието на автомобилния транспорт при замърсяването на въздуха като първи етап през 2006 г. Община Търговище да проведе изследване на представителни извадки групи автомобили по марки с цел да се изясни състоянието на автомобилния парк и респективно делът на автомобилите, в чиито отработили газове вредните вещества не превишават установените норми по БДС.

Параметрите за контрол са: съдържание на въглероден оксид, съдържание на въглеводороди, съдържание на въглероден диоксид и димност – за дизеловите двигатели. Резултатите от изследването да се сравнят както с Директива 92/55/ЕЕС на Европейския съюз, така и с БДС 17.2.4.16-82.

От представителни извадки на МОСВ, проведени в различни големи градове на Р България са получени следните резултати: близо 50 % от автомобилите, производство на бившите соц. страни, които са и най – масово разпространени изхвърлят с отработилите газове количества СО, които превишават изискванията на БДС, като средно – годишният пробег на всеки автомобил е над 16 хил. км. Така наречените автомобили западно производство са екологично по–приемливи, тъй като само 36 % от изследваните не отговарят на действащия БДС.

Много показателно е “екологичното” състояние на автомобилите, които са с газови уредби – не е достатъчно само да се конвертира двигателят за работа с пропан – бутан, за да се получи “екологичен” автомобил, а е абсолютно необходимо да се извършат подходящите регулировки за удовлетворяване на изискванията за ниски емисии на СО с изпусканите газове.

Състоянието на леките и лекотоварни автомобили с дизелови двигатели е сравнително добро – само 16.7 % не отговарят на изискванията на БДС за димност, но не бива да се подценява фактът, че 42.7 % не отговарят на Европейските изисквания.

Изследването на мобилните източници ще позволи моделиране на цялостната транспортна схема на Община Търговище, а от тук и възможностите за съответните управленски решения и конкретни действия за редуциране замърсяването на въздуха от мобилните източници.

При функционирането си останалите промишлени производства оказват минимално негативно влияние върху качеството на въздуха.

Цели и приоритети:

Целта се определя от необходимостта да се защити здравето на хората, животните и растенията, природните и културни ценности от вредни въздействия, както и да се предотврати настъпването на опасности и щети при изменение качеството на въздуха в резултат на различните дейности.

Конкретните цели са: намаляване нивата на емисиите от серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово, с оглед спазване на нормите за тези замърсители в атмосферния въздух, както следва:

серен диоксид – нормата да бъде спазена към 01/01/2009 г.;

азотен диоксид – нормата да бъде спазена към 01/01/2010 г.;

фини прахови частици – нормата да бъде спазена към 31/12/2008 г.;

олово – преустановяване производството и употребата на оловни бензини към 31/12/2003 г. и нормата да бъде спазена към 01/01/2009 г.
Изборът на приоритети се основава на следните критерии:

• 
  риск за човешкото здраве;
  
• 
  въздействие върху чувствителни екосистеми.
  

• 
  ограничаване на емисиите от оловни аерозоли в резултат на употребата на оловни бензини;
  
• 
  редуциране замърсяването на атмосферния въздух чрез намаляване на емисиите на вредни вещества от промишлеността, автомобилния транспорт и битовия сектор;
  
• 
  усъвършенстване на мониторинговата система;
  

• 
  информираност на населението, повишаване на екологичната култура.