Програма за опазване на околната среда на община антоново 2009- 2013 г



страница3/9
Дата22.12.2018
Размер1.77 Mb.
#108560
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2.2. Води



2.2.1. Законодателство

Закона за опазване на околната среда (ЗООС) дефинира опазването и използването на водите и водните обекти като дългосрочна държавна политика, основана на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с цел: постигане на добро състояние на всички води за осигуряването на необходимата по количество и качество вода за питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения, за благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони и за стопанските и социалните дейности.

Закона за водите (ЗВ) определя условията за опазването и използването на водите и водните обекти. Целта на ЗВ е осигуряване на единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчивото развитие на страната. Във връзка с това в ЗВ са разгледани по-широко въпросите на собствеността върху водите, водните обекти и водостопанските системи и съоръжения; режимите на ползване на водите и водните обекти; опазването на водите и водните обекти; структурата и органите за управление на водите; формите за участие на частния сектор във водостопанската дейност; финансовата организация и икономическото регулиране и т.н. ЗВ изигра съществена роля за регулиране на обществените отношения в областта на водния сектор по един съвременен начин, адекватен на настъпилите през последното десетилетие промени в общественото устройство. Въпреки че действащият ЗВ е сравнително нов (в сила от 20.01.2009 г.), той претърпява 10 поправки, изменения и допълнения, което създава впечатление за известна неустойчивост на някои правни норми.

В текстовете на ЗООС и ЗВ са посочени основни принципи на ефективната екологична политика като “замърсителят плаща”, “обществеността има право да знае”, “споделена отговорност”, “превантивен контрол”, “интегрирано управление” и т.н. Въведени са както хоризонтални мерки (разрешителни режими за ползване на води и водни обекти, емисионни ограничения за съдържание на определени вредни вещества, схеми за интегрирано управление на околната среда и екологично одитиране), така и икономически регулатори на поведението на лицата-водоползватели (санкции, екологични продуктови такси, потребителски такси, данъчни диференциации, такси за използване на природни ресурси; пазарни механизми).

Остава открит въпроса за създаването на единен орган за управление на неделимите водни ресурси на страната (т.нар. воден регулатор), както и формирането на съответните икономически регулатори за образуване на цените за услуги в сектора (добиване, доставка, отвеждане, пречистване) и т.н. Това регулиране е повече от необходимо, доколкото все още твърде много държавни

агенции и общините имат отговорности, задължения или отношение към управлението на количеството и качеството на водите и състоянието на водните обекти.

В текстовете на ЗООС и ЗВ са посочени основни принципи на ефективната екологична политика като “замърсителят плаща”, “обществеността има право да знае”, “споделена отговорност”, “превантивен контрол”, “интегрирано управление” и т.н. Въведени са както хоризонтални мерки (разрешителни режими за ползване на води и водни обекти, емисионни ограничения за съдържание на определени вредни вещества, схеми за интегрирано управление на околната среда и екологично одитиране), така и икономически регулатори на поведението на лицата-водоползватели (санкции, екологични продуктови такси, потребителски такси, данъчни диференциации, такси за използване на природни ресурси; пазарни механизми).

Остава открит въпроса за създаването на единен орган за управление на неделимите водни ресурси на страната (т.нар. воден регулатор), както и формирането на съответните икономически регулатори за образуване на цените за услуги в сектора (добиване, доставка, отвеждане, пречистване) и т.н. Това регулиране е повече от необходимо, доколкото все още твърде много държавни агенции и общините имат отговорности, задължения или отношение към управлението на количеството и качеството на водите и състоянието на водните обекти.


Стратегии, програми и планове за действие, свързани с водите (вкл. програми за приложение на директиви на ЕС (DSIPs):

Стратегическото програмиране и планиране на дейностите, вкл. резултат-ориентирано бюджетиране, са характерна особеност на изследвания период. Като конкретно развитие на Управленската програма на Правителството на Република България (2001) и Плана за икономическо развитие (2000-2009), в периода бяха разработени и се изпълняват:

Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България до 2015 г. – утвърдена от Правителството през март 2004 г.

Стратегия по околна среда за целите на ISPA (актуализирана през 2003г.) Стратегията съдържа предварителен списък на обектите, предвидени за финансиране чрез този инструмент, в т.ч. приоритетни проекти и обекти от Националната програма за приоритетно изграждане на селищни пречиствателни станции за отпадни води в населени места с над 10 000 еквивалентни жители.

Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) за населени места над 10000 екв.жители (1999г.). В Програмата са идентифицирани 104 селища с население над 10 000 екв.жители. От тях 25 населени места имат изградени ГПСОВ, но част от тях се нуждаят от реконструкция. В програмата са определени 36 приоритетни обекта за завършване до 2007г. Във връзка с постигнатите договорености по глава 22 “околна среда” и Стратегията по околна за целите на ISPA, Програмата преминава процес на актуализация за привеждането й в съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕС и договорените срокове.

Програма за прилагане на Директива 91/271/ЕС (DSIP) за пречистване на отпадъчните води от населените места (2003г.) Програмата разработва


нормативните основи и документите, транспониращи директивите, отговорните институции, механизмите за мониторинг и инвестиционните аспекти за прилагането на Директивата в договорените срокове. Разработен е План за действие до юни 20013г. В основата на инвестиционните разчети за прилагането на Директивата е залегнала актуализираната Национална програма за приоритетно изграждане на ГПСОВ.

Програма за прилагане на Директива 76/464/ЕС (DSIP) и дъщерните директиви за замърсяването на водната среда, причинено от определени опасни вещества (2003г.). В хода на преговорите с Европейската комисия по глава 22 «околна среда», първоначално исканият преходен период е оттеглен от българска страна. В Програмата са разработени нормативните основи и документите, транспониращи директивите, отговорните институции, механизмите за мониторинг и инвестиционните аспекти за прилагането на Директивата в съответните срокове.

Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване (2009г.). В нея са залегнали приоритетни мерки за опазване и поддържане на водните ресурси на страната.Конкретните дейности, които се предприемат са със срок за изпълнение до 2013г.

Национална програма за изграждане и реконструкция на канализационните системи на населените места

Все още няма разработена Програма за приложението на Рамковата директива за водите (DSIP) 2000/60/ЕС. Със сътрудничеството на Кралство Дания (DANCEE) от 2003 г. се осъществява проект за ускорено въвеждане на някои елементи на РВД, свързани с типологията на водните обекти, класификацията на тяхното екологично състояние и тяхната интеркалибрация. Резултатите следва да подпомогнат МОСВ да посрещне някои от тeкущите срокове, изисквани от Директивата.




Водни ресурси и потребности:





  • От 2001г. се изпълнява Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване, целяща преодоляване на кризите в питейно-битовото водоснабдяване на населението и опазване на водните ресурси.

  • Наблюдава се ясна тенденция към намаляване на общото количество иззети и ползвани водни ресурси през последните 5 години и нарастване на количеството на съхранените водни ресурси.

  • България е страна слабо обезпечена с водни ресурси. Съществува голяма диференциация в териториалното разпределение на наличните водните ресурси. В определени региони все още съществува чувствителен воден дефицит, а населението е подложено на сезонен и дори целогодишен режим на водоподаване.

  • Недостатъчноса предприетите мерки и осигурените средства за подобряване на водния баланс и увеличаване на достъпните водни ресурси с алтерантивни схеми за водоподаване и водопотребление с въвличане на нови водоизточници.


Водоснабдяване и водоползване:





  • Наблюдава се трайна тенденция към намаляване на общото водоползване през последните 5 години, особено в индустриалния сектор. Нараства делът на оборотното ползване на води.

  • Общото количество ползвана вода от населението постепенно намалява и се задържа около 95 л/ч/ден.

  • Нараства делът на населението включено към водоснабдителните мрежи за питейна вода (98.8%).

  • Коефициента на полезно използваната вода прогресивно намалява през последните години, поради високата степен на амортизация на водоснабдителните мрежи.

  • Системата за измерване и отчитане на ползваните води не е обхванала изцяло всички потребители, вкл. в битовия сектор.

Канализационни системи и пречистване на отпадни води:





  • Общото количество на образуваните отпадъчни води намалява с близо 65% за последните 5 години както в индустриалния, така и в битовия сектор.

  • Все още близо 31% от отпадъчните води, зауствани във водните обекти, не са третирани.

  • Увеличава се броят на ГПСОВ и делът на населението, обслужвано от ГПСОВ. Близо 80% от пречистваните отпадъчни води са подложени и на биологично пречистване.

  • Действащите ГПСОВ работят с около 56% от проектния си капацитет поради недоизграденост на канализационните мрежи и довеждащите колектори.

  • Близо 32% от населението все още не е включено в селищни канализационни мрежи.

Качество на водите:





  • Близо 75% от дължината на реките в страната е в състояние, което отговаря на нормираните показатели за добро качество на водите. Като цяло качеството на подземните води и на крайбрежните морски води отговаря на нормативните изисквания.

  • Идентифицирани са множество чувствителни зони в речни участъци и отделни водоеми, приемащи отпадни води.

  • Като цяло качеството на питейните води напълно съответства на БДС, но в отделни точки на страната все още съдържанието на нитрати в питейните води остава над нормативните изисквания.

  • Определени са чувствителните зони във водните обекти с отношение към риска от еутрофизация.

  • Във водните обекти все още не са определени районите за къпане, за развъждане на риби и на черупчести организми. Не е завършен регистърът

на защитените територии (зони на специална защита), както и на водните тела, предназначени за бъдещо водоползване за питейни води.



  • Рискът от еутрофикация на отделни крайморски езера или участъци в крайбрежната зона за ползване не намалява чувствително.

  • Наблюдава се обща тенденция към намаляване на товарите от основните биогени (азот и фосфор).

2.2.2. Повърхностни води

Водосборният басейн е разположен в умереноконтинетална подзона, за която са типични студените зими и дългите горещи лета. Валежите са от голямо значение за режима на повърхностните и подземните води.

Територията на община Антоново се характеризира с планински, полупланински и равнинен релеф, което именно обуславя наличието на множество извори, респективно формирането на реки и дерета, като основната е р.Стара речка и р.Бяла река при с.Малоградец. В по голямата си част, притоците са коригирани през периода 1955г. до 1990г., като са оразмерени с обезпеченост 10%. Основният им водоприемник р.Янтра е коригиран в периода 1970г.-1990г., а през 1981-1991г. е извършена реконструкция по цялата и дължина. Река Янтра е оразмерена с обезпеченост 50% при провеждане на водите.Средната гъстота на речната мрежа не надвишава 0,6-0,8км/кв.км. Имат плитки неизразителни речни корита и пороен характер. Годишните им оттоци са непостоянни и неравномерно разпределени, като голяма част от деретата през лятото пресъхват. Характеризират се предимно с дъждовно и дъждовно-снежно подхранване. Средногодишният модул на повърхностния отток не надвишава 1-2 l/s кв. км., а на минималния е до 0,5 l/s кв. км.. През пролетта и при обилни валежи, поради предимно слабия наклон на релефа, непропускливата земна основа и наличието на технологични прегради (шосейни и ж. п. насипи), част от повърхностните води не могат да бъдат “поети” от речно-овражната мрежа, разливат се на широки площи и образуват временни заблатявания или поддържат високи нива на подземните води.

В рамките на една типична година за режима на оттока във водосборния басейн на р.Янтра са характерни два периода. Периодът на пролетното пълноводие започва обикновено през февруари и свършва през юни. Вторият период е периодът на маловодие, който започва през юли и продължава до септември. От началото на октомври се отбелязва умерено увеличение на водното количество на реката, поради есенните валежи, но то е значително по-малко от пролетното пълноводие и вторичният максимум, който обикновено се наблюдава през ноември, е много по-малък от този през пролетта. Това умерено увеличение на водното количество продължава без прекъсване до края на януари.


Емисионно състояние на водите
Река Стара речка е чист водоизточник и няма особенни замърсявания.

Емисионното състояние на р.Стара речка се определя от Националната Автоматична Система за Екологичен Мониторинг при с.Кесарово.

Динамиката в изменението на качеството на повърхносните води се характеризира чрез:


  • Определяне еквивалентните показатели, разтворен кислород, О2, БПК5, ХПК и перманганатна окисляемост, отразяващи присъствието на органични вещества в речните води и трансформирането им;

  • Определяне съдържанието на различни азотни форми и фосфати, свързани с цикъла на разпадане и образувае на органични вещества

Оценката на качеството на повърхностните води е съгласно изискванията на Наредба № 7 – относно показателите и норми за определяне на допустимата степен на замърсяване на различни категории повърхностно течащи води.

Имисионното състояние на водите в приемника в по-голям период от време отговарят по отношение на физикохимичните показатели на проектната си категория.

Състояние на повърхностните води през периода 01.01.2001-31.12.2004г. са контролирани 17 основни физико-химични показатели и 7 допълнителни показатели.

През посочения период в пункт р. Врана над с. Пролаз трайно надвишават ПДК за I категория показатели неразтворени вещества, азот-амониев и азот-нитратен. Други показатели, при които са констатирани отклонения от нормата, но с по-малка честота са електропроводимост, окисляемост, фосфати, желязо и манган. През повечето месеци на периода се наблюдава оцветяване на водата от светлобежево до светлокафяво.

За периода 2004-2007година са извършени контролни проверки от РИОСВ-Шумен на обекти-емитери на отпадъчни води, заустващи в повърхностен воден обект на територията на община Антоново. При проверките е извършено пробонабиране на отпадъчни води и проверка на състоянието и ефективността на пречиствателните съоръжения за отпадъчни води. При наличие на замърсяващи вещества над пределно допустимите норми са налагани текущи месечни санкции.

Най-крупните обекти-източници на замърсяване по компонент отпадъчни води са:



  • селищна канализационна мрежа на гр.Антоново.

които периодично замърсяват р.Янтра по показателите: цвят, амониев и нитратен азот.
2.2.3 Подземни води
Съгласно хидрогеоложкото райониране на България, според програмата за мониторинг на подземните води, района на община Антоново попада в предбалкана на Стара планина.

Според възприетото райониране, община Антоново попада в поречието на р. Янтра и принадлежи към Черноморски район за басейново управление с център гр. Плевен.

Физико-географските и геолого-тектонските условия , обуславят формирането на различни по тип и характер подземни води, а именно:


  • порови и пукнатинно порови води;

  • води в окарстени райони.

2.2.3.1 Порови и пукнатинно порови води(води в кватернерните отложения)


В льосовидните и делувиални глинести отложения, съвместно с различно деградиралата част на докватерната подложка са се формирали предимно порови до порово-пукнатинни по тип, ненапорни по характер подземни води, които не образуват общ водоносен хоризонт. Движението им се осъществява по отделни водотоци, в зависимост от конфигурацията на подземните вододели. Дълбочината на залягане на подземните води по измервания в шахтови кладенци варира в широки граници – от 1,40м. до 6,1м. и е в зависимост от хипсометрията на релефа, а амплитудата на колебанията им в годишен аспект е ± 0,060-0,070м. Подхлранването им е изключително от инфилтрацията на повърхностни води, а дренирането се осъществява чрез незходящи извори в основата на склоновете или при изклинване на водоупора.

В смесените алувиални – делувиални глинести отложения, изграждащи речните тераси в района, са се формирари порови по тип, слабонапорни по характер подземни води, които образуват общ водоносен хоризонт, хидравлически свързан с водните строежи на реките. За долен, съвършен водоупор служат практически водонепропускливите хотривски мергели, а за горен несъвършен – различно песъчливи глини. Дебелината на водоносния хоризонт не надвишава 2.0-2.5±1.0м., а дълбочината на залягане на подземните води варира от 0.35-0.70м. до 1.25-1.5м.


Генералното течение на подземните води е двустранно- към речно-овражната система приниски строежи и обратано при високи водни строежи. Филтрационната характеристика на алувиалните глинести отложения е общо взето ниска – коефициентът на филтрация е 0,01±0,005 m/d, проводимостите – до 1,0 m2/d , което характеризира отложенията като слабоводообилни и без практическо значение. Подхранването им се извършвва изключително от инфилтрацията на повърхностни и скатови води, а дренирането им макар и затруднено се осъществява от речно-овражната система.

Долнокредитните мергели и глинести мергели са практически водонепропускливи и поради значителната им дебелина и широкоплощното разпостранение, изпълнават на регионален водоупор.
2.2.3.2 Карстови подземни води

В дълбоко залягащите напукани и неравномерно окарстени карбонатни седименти на планинската свита са се сформирали предимно пукнатинно-карстови по тип, високо напорни по характер подземни води, които са част от широко разпространеният и най-значителния в Североизточна България малм-валанжински водоносен хоризонт. Водообилността на отложенията се дължи на тяхната напуканост и окарстеност, в резултата на което са се формирали значителен по обем празнини. Разнообразието в степента на напуканост и кавернозност на комплекса, в морфологията на карста, направлението на пукнатините, допринася за голямото разнообразие на филтрационните свойства на малм-валажински водоносен хоризонт. Вероятно на места комплексът е многослоен по степен и плътност, но високата му площна нарушеност е създала условиа за хидравлична връзка и формирането на единен водоносен хоризонт.

За водоупори на хоризонта служат отложенията на юрата, а отгоре – плътните мергели на хортива.

Подхранването на хоризонта се осъществява, чрез пряка инфилтрация на валежи и повърхностен отток в места на разкритие на повърхността и чрез водообмен с други водоносни хоризонти, в районите на отсъствие на водоупори и в зоната на тектонските нарушения.

Значителна част от ресурсите на водоносния хоризонт са обект на питейно – битово, промишлено и мелиоративно водоснабдяване. Експлоатацията и стопанисването на вододобивните съоръжения повишава уязвимостта от замърсяване.

Водите от малм-валанжински водоносен хоризонт са пресни, с обща минерализация до 1,0 g/l, слабо алкални (pH = 7-8,5), а твърдостта е 14-18°Н. Температурата на водата е функция от функция от хидрогеоложката закритост на хоризонт, дълбочината на залягане, естествената скорост на движение и разстоянието до зоните на подхранване.


2.2.3.3.Минерални води
На територията на Община Антоново няма открити минерални извори.

2.2.4 Водоснабдяване


Община Антоново е водоснабдена с питейна вода от язовир “Ястребино ”

Язовир “Ястребино” е изграден през 1978 - 1981 г. в землището на бившата община Изворово с Г.Росица. Водният обем на язовира се формира от


дерета, чешми и стичащи се повърхностни води. Водосборната площ е 65 km2. Максималният обем на язовира е 68 млн. м3, а мъртвият обем е 21 млн. м3. Водовземането се осъществява от водовземна кула при ниво 223 m . От яз."Ястребино" са водоснабдени гр.Антоново за в бъдеще и гр.Омуртаг. Той се използва комплексно - за напояване и комунално- битови нужди.

На територията на община Антоново няма естествени езера.

На територията на гр.Антоново има изградена Пречиствателна станция за питейни води - микрофилтрационна озонаторна станция , въведена в експлоатация през 2007г. Като технологията е чрез микрофилтри се осъществява биологично обеззаразяване, след което се извършва озониране, с капацитет – 120л/сек, след което се подава вода за гр.Антоново.

Качеството на питейните води се изследва, както от “ВиК” ООД гр. Търговище, така и от ХЕИ – Търговище.

“ВиК” ООД гр. Търговище извършва изследвания по физикохимични показатели всеки месец в гр.Антоново и всяко тримесечие в селата. По показателите цинк, мед, флуор, барий, олово, арсен, хром, селен, кадмий и уран се правят изследвания веднъж на 5 години. Не се правят изследвания по микробиологични показатели.



Водоснабдителната система на гр.Антоново е разклонена, изградена е от етернитови, стоманени, чугунени тръби, като от нея 34 718м. са с изтекъл амортизазионен срок. От 1998г. до 2009г. са подменени 1200м. от системата с ПЕВП тръби.

Водоснабдени са гр.Антоново и всички 59 села на територията на община Антоново.


Система на водоснабдяване и канализация в община Антоново

/ основни параметри /



Населени места

Улична

мрежа


/ км /

Водопров.

мрежа


/ км /

Отн.дял

/ % /


Общо подав.

кол-во


куб.м/1м.


Полезно изп.

вода на човек

л/ч.месец


Канална

мрежа


/ км /

Отвежд.на

отп.води


1

2

3

4

5

6

7

8

9

1.

гр.Антоново

23

12,5

52

7740

2234

10

Смесено /ГПСОВ

2.

кв.Божица

7

3

42,8

60

49







3.

кв.Еревиш

10,8

3,8

27

460

53







4.

Семерци

11,3

6,3

64

350

337







5.

Банковец

5

2

40

50

36







6.

Богомолско

1,6

1

62

50

36







7.

Букак

1,4

1

71

40

29







8.

Великовци

1,2

1

83

80

75







9.

Вельово

5,2

4

76

80

69







10.

Глашатай

2,8

1

35

50

38







11.

Г.Златица

7,3

5

68

100

79







12.

Девино

2,7

2

74

130

118







13.

Дл.Поляна

3,2

3

93

100

76







14.

Добротица

12,1

8

66

500

261







15.

Изворово

12

8

65

5000

215







16.

Капище

2,5

2

74

130

116







17.

Китино

10,1

6

59

800

123







18.

Коноп

4,1

3

73

350

289







19.

Крушолак

2,5

2

74

120

92







20.

Кьосевци

13

6

46

560

512







21.

Любичево

20

12

67

270

219







22.

М.Черковна

2,6

1

38

0

0







23.

Малоградец

7

5

71

110

110







24.

Мечево

1







0

0







25.

Моравица

6,4

4

62,5

300

153







26.

Моравка

9,8

7

77

800

202







27.

Орач

9,5

6

63

130

111







28.

Пиринец

9

3

34

90

77







29.

Поройно

15

5

25

60

43







30.

Присойна

10

3

27

30

8







31.

Пчелно

12,4

5

40,3

35

31







32.

Разделци

20,8

12

57

700

310







33.

Ст.Речка

5

2

40

100

44







34.

Старчище

3

3

100

130

127







35.

Стеврек

7,5

5,5

76

700

696

1,5

Сеп.я.

36.

Стойново

2,4

1

41

35

33







37.

Стройновци

1,1

1

95

15

12







38.

Таймище

5,5

4,4

72

400

368







39.

Трескавец

11

9

81

2400

729

1,5

Сеп.я.

40.

Халваджийско

1,1

1

98

30

24







41.

Чеканци

2,3

2

95

20

18







42.

Черна Вода

3,3

2

60

150

127







43.

Черни Бряг

5

4

80

300

280







44.

Шишковица

3,2

2

62

60

50







45.

Яребично

2,9

1

34

10

0







46.

Ястребино

5

4

80

650

556







47.

Язовец

11,1

2

18

0

0







48.

Дъбравица

1,5

1

66

60

50







49.

Свободица

1,9

1

52

60

54







50.

Милино

1,5

1

66

120

115







51.

Д.Златица

16

3

18,7

20

20













355,3

197,5




24541




21



Водоснабдяването на населените места е проблемна и силно чувствителна сфера за община Антоново. Тя изисква повишено внимание и спешни мерки от страна на ръководството на общината, потребителите и ангажираните с тази дейност стопански организации и звена главно по отношение на използваемостта на този важен ресурс и преодоляването на проблемите с неефективната преносна система.

Канализацията в община Антоново е с ниска степен на издаденост. Липсват съоръжения за отвеждане и пречистване на отпадни те води.

Като цяло политиката на ръководството на общината следва да бъде насочена към ускорено развитие и изграждане на канализационна система и това да бъде водещ приоритет в дългосрочна перспектива.

Стопанисването и използването на водните площи в общината е важен приоритет в нейното развитие. Водните площи включват 1 национален и 4 местни /общински / язовири. Язовир “Ястребино” е важен водостопански, курортно-туристически и селскостопански ресурс. Той има междуобщинско значение за водоснабдяване посредством ПСПВ с.Ястребино на община Антоново и гр.Омуртаг. Другите 4 микроязовира в селата Еревиш, Семерци, Долна Златица и Пиринец са предназначени за напояване и рибовъдство. Посочените язовири се стопанисват от общината и могат да бъдат отдадени на концесия с оглед увеличаване на приходите в общинския бюджет. Те могат да се използват за отглеждане на риба и за напояване в ограничен размер, тъй като напоителните полета и каналната мрежа за напояване са в лошо състояние.

2.2.5. Канализцация


За гр.Антоново на база работни проекти от 1960 до 1973г. е изградена 4 560м. смесена канализационна мрежа, от която 3 300м. с диаметър на тръбите от Ф-300мм и останалата част с Ф- 500мм по централната част на града.

Изградената канализационна мрежа не отговаря на действащите данни за повтаряемост на оразмерителния дъжд, на интензитета му и коефициентта на оттичане. При минимална обезпеченост на канализационната мрежа, тя следва да бъде над 2.7 пъти по-голяма от проектираните през 1973г.

Общата дължина на канализационната мрежа на гр.Антоново в момента е 6 500м. улична мрежа и 1 600 м. колектори.

Изградените събирателни и довеждащи колектори на канализационната мрежа са в много лошо състояние и са в недостатъчна проводимост, поради което заустванията на канализацията в р.Кара дере дори в сухо време са безпорен факт. Има големи участъци от свързващите и главните колектори, които не са завършени.Огромни са проблемите свързани със състоянието на канализационната мрежа: - част от колекторите са неправилно оразмерени с малка пропускливост; съществуват участъци с обратен наклон, което ги прави постоянно претоварени и нефункционални. Това налага необходимостта от разширяване на съществуващите канализационни системи.

Отпадъчните води от градските райони се състоят от комбинация от потоци от битови отпадъчни води и отпадъчни води от търговски и промишлени обекти, заедно с дъждовни води и инфилтрация от почвата

около канализационните тръби. В състава на отпадъчните води се включват фекалии, други суспендирани и плаващи материали /хартия, пластмасови отпадъци, парцали/, пясък и други инертни материали, попаднали в канализационната система от покриви и настилки през периоди на силни валежи и материали, които са специфични за

характера на търговските и промишлените предприятия, включени към канализационната мрежа.

2.2. 6. Хидромелиорации


На територията на Община Антоново, обслужвана от “Напоителни системи” ЕАД клон Търговище са изградени 5 563 дка. поливни площи, в т.ч. технически годни за напояване 1 168 дка. Площите са обхванати от една напоителна система. Разпределението на изградените и годни за напояване площи се обслужват от :

напоителни язовири яз.Ястребино – 1бр. - с общ завирен обем 63 мил.м3. Напояват се предимно маломерни площи и то от индивидуални фермерри и арендатори. Неизползваемостта на напоителните системи, независимо от това, че те се охраняват и техническото им състояние все още е добро, минава напоителен канал през землището на с.Любичево до гр.Попово, поливат се площи по трасето на канала.




2.2.7. Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

Нуждата от изграждането на пречиствателна станция за отпадъчни води за гр.Антоново е определена в Националния план за развитие до 2013 г., Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води и ISPA – стратегия.

Изграждането на пречиствателна станция ще осигури пълно съответствие с Директива на Съвета на Европа 91/271/ ЕЕС отнасяща се до пречистването на градски отпадъчни води. Подходящото пречистване на отпадъчните води като това, предлагано в гр.Антоново е важна съставна част от необходимите мерки за решаване проблема с оползотворяването на недостатъчните водни ресурси и ще позволи на страната ни да изпълнява на международно ниво своите ангажименти по Конвенцията за сътрудничество и за опазване и устойчиво ползване на река Дунав и по Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване.

След пречистването в предлаганата пречиствателна станция за отпадъчни води въздействието на сегашните отпадъчни води ще бъде намалено. Водоприемник на пречистените отпадъчни води от ПСОВ ще е р. Кара дере, течаща по посока р.Янтра оттам до Черно море.

По отношение на заустването на пречистени отпадъчни води от ПСОВ Антоново, водоприемникат е категоризиран като нечувствителна зона.

Основните отпадъци, които ще бъдат генерирани по време на експлоатацията на ПСОВ ще бъдат битови отпадъци, материали, задържане в решетките, пясък, масла и греси и утайки.


Община Антоново има разработена програма за управление на отпадъците която е приета от Общински съвет – Антоново.


От направения анализ могат да се изведат следните изводи:


  1. Община Антоново изпитва затруднения със снабдяването на населението с вода.

  2. Актуализиране и изготвяне на проекти за водоснабдяване.

  3. Голям е процента на населението от общината, живеещо в населени места без изградена канализационна система.

  4. Жителите в общината имат необходимото разбиране за цеността на ресурса и разходват водата пестеливо.

  5. Загубите във водопреносната мрежа на ВиК са високи.

  6. Питейната вода в общината като цяло е с добри качества и отговаря на БДС 2823-83 “Вода за пиене”. За водоизточниците с постоянни отклонения по показател “нитрати” трябва да се изготви проект за санитарно охранителните зони с хидрогеоложки доклад. На базата на изготвените проекти ще се извърши маркировка на санитарно охранителните зони и извършване на съответните мероприятия, задължителни за всеки пояс от зоната.

  7. Няма изградена ГПСОВ.

  8. Предприятията замърсители не са съществен фактор в замърсяването на водите на територията на общината. Причината е в намаленото им производство поради икономическата стагнация.

  9. Качеството на повърхностните води не може да бъде прецизно оценено поради липса на мониторинг на водите в общината.

  10. Прогнозата за периода до 2007 г. не сочи очаквани съществени промени в нивата на водопотребление и замърсяване на водите на територията на общината.

2.3. Отпадъци
С развиването на производствената дейност и стандарта на живот на хората се увеличава и количеството на образуван отпадък. Все повече в ежедневието ни навлизат продукти за бита и други от употребата, на които се отделят отпадъци. На настоящия етап в голяма степен обезвреждането на отпадъците се извършва на депа за ТБО, но този метод не е алтернативен, поради факта, че се усвояват големи площи земеделски земи. Отпадъците не само повърхностно замърсяват околната среда те създават хигиенни

проблеми и дразнят естетическите възприятия на хората. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси те се превръщат в многофункционален замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха, почвите, което от своя страна води до създаването на сериозен здравен риск за населението.

От друга страна световната практика показва, че отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник, като тяхната повторна употреба води до съхранение на природните ресурси и околната среда.

Ето защо управлението на дейностите с отпадъци е многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на икономическа и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.

За осъществяването на правилна политика в областта на отпадъците, във връзка с внедряването на европейското законодателство и в съответствие на новите нормативни изисквания, а именно чл. 26 от Закона за опазване на околната среда и чл. 29 от Закона за управление на отпадъците, Община Антоново разработи “Програма за управление на отпадъците” за периода 2005-2011г. Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващо състояние, на база на който и при спазване на принципите за устойчиво развитие, са изведени основните приоритети в политиката на местната власт и е разработен съответния План за действие. В нея са отразени количества депонирани отпадъци както на депо за ТБО гр.Антоново, така и за всички сметища по населените места в община Антоново.Обезвреждането на битовите

и промишлени неопасни отпадъци за гр.Антоново се извършва на депото за ТБО, което е изградено на 3 км. северозападно от гр.Антоново. Попада в имот № 31 по плана на земеразделяне на с.Семерци и е с площ от 6.5 дка.. Представлява естествен овраг със стръмни скатове. Хидроложките проучвания в района показват отсъствие на ниски подпочвени води. Капацитетните възможности по проект са за вместимост на 156 800куб.м. отпадък.

Депото започва да се функционира на 02.08.2000г. и ще бъде експлоатирано до 2018г.

Депото за ТБО гр.Антоново е изградено по проект. Проекта се състои от следните части: - хидро-геоложки доклад; - ВиК част; - технологична част; - архитектурна част; - ел. част, приложени са чертежи от геодезическото заснемане на депото.

Преди започване експлоатацията на склада са извършени редица подготвителни работи, а именно изграждане на преградна стена, дренажна система, спирателен кран и черпателен резервоар.

След завършване на подготвителните работи е престъпено към подготовка на основата на склада за експлоатация. Цялата площ за складиране на отпадъците се разделя на 1 /една/ работна площадка. Първата площадка граничи непосредствено с преградната стена. През техните основи преминава и се изгражда главният събирателен колектор. Съгласно технологичния проект и схема на изграждане на склада запълването на обема започва от най-ниската му част. Първо са изградени клетките на първа работна площадка до кота 171.5м. до запълването на цялата и основа, като едновременно с това се нанася и изолиращия слой земна маса 0.25м. Заедно с натрупването и обезвреждането на отпадъците на първата работна площадка се разработва нивото на втората – поредна, като част от втория етаж лежи изцяло на първата работна площадка, а останалата част на втората работна площадка. Така след запълването на обема на първата работна площадка се пристъпва към изграждане на втория слой /етаж/ от обема на склада. Именно това е специфичното в изграждането на депото до края. т. е. използва се прогресивно -скатовия метод и площния метод.

Отпадъците, които се депонират във всяка клетка на депото са в категорията на неопасни отпадъци. До депото има изграден обходен път, започващ от III клас път за гр.Попово, обслужващ и посока с.Семерци и с.Добротица.. Депото е ел. снабдено и водоснабдено, оборудвано е с кантар, което е предпоставка депонираните количества отпадък да са точни и “базата данни” да е коректна. Като цяло констатациите за състоянието на депото са:


  • стриктно спазване на приетата проекта технология, което води до добро изграждане и уплътняване на етажите и минимално усвояване на площите;

  • добро състояние на дренажната система, което не позволява замърсяване на повърхностни и подземни води в района;

От 2000г. депото за ТБО гр.Антоново се обслужва от общинското мероприятие “БКС-Антоново”.Мероприятието изпълнява общинската програма за управление на отпадъците и включва мероприятия за реконструкция на депото и привеждането му в съответствие с изискванията на Наредба № 7/24.08.204г. за изискванията на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и Наредба № 8/24.08.2004г. за условията и изискванията за изграждане на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.



Общото количество на отпадъците, генерирани в община Антоново през периода 2000-2009г. е отразено таблица 7, а състава на генерираните отпадъци в таблица 8:

Таблица 7. Количество генерирани отпадъци


години

2001

2002

2003

2004

Количества отпадък в тона

14 155

14 519

15 302

16 843



Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница