2.4. Шум
Шумовото замърсяване в населените места е не по-маловажен проблем от останалите замърсители. По територията на общината зависимостта е правопропорционална – по-голямо селище, по-голямо шумово натоварване.
Измерванията и оценките за въздействие на шума се извършват от ХЕИ-Търговище
В гр.Антоново се провежда контрол на уличния шум в 2 пункта, разпределени по групи както следва:
-
Централна градска част
-
бул.”Тозлушки герой”
На всяка улица се разполагат по 1 или 2 пункта за наблюдение, на които се извършват 6 измервания. При измерването се използва еквивалентен шумомер РФТ 00026.
През м. септември 2007г.бяха извършени замервания на комунално-битовия шум в гр.Антоново.
С най- високи шумови нива са следните пунктове:
- бул. “Тозлушки герой ” - 68.9 ДБА
С най-ниски стойности на шумови нива са следните пунктове:
- кв. “Божица - 48.3 ДБА
Повишаването на шумовото ниво на кв.”Изток” обходния път ГП-4 София -Варна което е от 2-4 ДБА от предходната година се обяснява с увеличаващия се брой МПС и липса на подходяща строителна шумозащита. Необходимо е извършване на допълнителни мероприятия за намаляване на комунално – битовия шум / асфалтиране, озеленяване,залесяване и др./ в районите с повишени шумови нива.
Наблюдава се намаляване на шумовите нива входящите и изходящи което се дължи на отклоняването на тежкотоварните МПС по околовръстни пътища.
Таблица 10. Измерени шумови нива на пунктовете в гр.Антоново през 2007г.
№ по ред
|
ПУНКТОВЕ
|
2007г.
|
Максимум
|
Средно
|
Минимум
|
1
|
бул.”Тозлушки герой”
|
68.9 ДБА
|
58.9 ДБА
|
648.9 ДБА
|
2
|
кв. “Божица
|
48.3 ДБА
|
48.3 ДБА
|
48.3 ДБА
|
Натоварването на шум в рамките на града е в рамките на допустимите норми. За подобряване на нивото на шум е необходимо да се предприеме:
-
Реконструкция и поддръжка на уличната мрежа в града.
-
Изграждане на добре съобразена с инфраструктурата транспортна схема.
-
Изграждане на защитни пояси около жилищните квартали, намиращи се в непосредствена близост до натоварени пътни артерии.
-
Извеждане на тежкотоварните автомобили от централната част на града.
2.5. Почви
Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинският и хълмист релеф и растителна покривка. Най-голяма част от територията на Община Антоново е покрита със сиви горски почви. Количеството на хумуса е най-високо в повърхностният хоризонт, а в дълбочина намалява. По механичен състав са тежко песъчливо-глинести. Характеризират се с добри водно-физични свойства със средна до слаба водопроницаемият, добра водозадържаща способност и сравнително благоприятен въздушен режим.
Следващи по разпространение са черноземните почви /типични слабо излужени, излужени/. Разпространени са главно в Антоновоското поле. Общата мощност на почвения им профил е 60-80см., а само на хумусния хоризонт- 20-25 см. По механичен състав те са тежко и по-рядко средно песъчливо-глинести. Притежават средна до висока водопропускливост, ниска до средна водозадържаща способност и добър въздушен режим. По съдържание на органично вещество са слабо хумусни, а по отношение на общия азот и фосфора са средно запасени. Обработват се сравнително леко. В разчленените релефни форми се намират смесени алувиално-делувиални почви, а в леглата на водните течения-алувиални. Тези типове почви са с по-ограничено разпространение. Те се отличават с много добър воден и хранителен режим и високо естествено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци, ягоди, овощни градини, царевица, цвекло.
Плиткият профил на почвите в района на община Антоново с най-голяма надморска височина до 540м надморско ниво прави площите неподходящи за отглеждане на селскостопански култури. Част от тях могат да се използват за пасища или след съответни мелиорации – за лозя. Най-рационално би било залесяването им с горскоплодни храсти.
Според почвеното райониране на България община принадлежи към Старопланинския почвен район. Този район включва община Антоново и Община Котел и Община Омуртаг.
Територията на общината се разполага в почвено географския район на Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска под зона на сивите горски почви, Източна Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска провинция.
Според почвено-географското райониране на България общината попада в Старопланинска провинция от пояса на лесивираните – обикновени, хромови/канелено видни, калциеви, ветрични и светли почви.
Основните почвени типове са излужени черноземи, сиви горски почви и алувиално-/делувиално-/ ливадни. Излужените черноземи са най-разпространените черноземи в района на с.Изворово. Във връзка с механичния състав и плътността сивите горски почви са характеризирани в категориите средно и тежко песъкливо глинести и песъкливо глинести върху варовити скали с текстурен коефициент 2. Те са слабо или средно ерузирани. Алувиалните почви са песъкливи и песъкливо глинести в зависимост от характера на наносният материал. По отношение на бонитировъчното групиране те се намират във втора бонитетна група /добри земи с бонитет 60-80 бала/ и трета бонитетна група /средни земи с бонитет 40-60 бала/.
При карбонатните черноземи А хоризонта има мощност от 40 до 80 см., като при слабо мощните може да спадне до 30-40 см., а при мощните да достигне 80-100 см. Общата мощност на хумусния и преходния хоризонт /А+В/ е 80-190 см. Линията на шупване се намира на повърхността или на дълбочина от 2 до 5 см. Карбонатния мицел се отлага на дълбочина 15-20 см. Не се наблюдава уплътняване на В хоризонт. Карбонатните черноземи, развити върху льо са предимно средно песъчливо глинести.
Излужените черноземи се характеризират с голяма мощност на хумусно-акумулативния хоризонт и на целия почвен профил – съответно 35-70 см. и 200 см. и повече. Хумусният хоризонт е ясно очертан, в него не се наблюдават карбонатни включения / мицели/. Мощността му е 46-65 см. с леко до тежко песъчливо глинест механичен състав. При излужените черноземи А хоризонт се движи в не много широки граници- от 50 до 80 см. при излужения вид и 40-60 см. при силно излужения. Общата мощност на хумусния и преходния хоризонт /А+В/ е 90-150 см. Линията на шупване е на дълбочина 80-100 см. в края на А и в началото на В хоризонт. Карбонатния мицел се отлага на дълбочина 80-100 см. Уплътняване на В хоризонт е силно подчертано. Върху льоса и льосовидните глини преобладават тежко песъчливо-глинестите и леко глинестите разновидности.
Излужените черноземи имат много добре изразена троховидно-зърнеста структура в хумусния хоризонт при целинни условия, но при орни-значително разпрашена. Относителната плътност варира слабо – 2,65-2,75 но обемната плътност е сравнително по-висока в орния пласт – 1,5-1,6 г/см3
в сухо състояние. Тези показатели формират по-ниска обща порьозност в сравнение с карбонатните – до 50 % в орницата и 30-40% в по-долните слоеве.
Механичният състав на излужените черноземи варира в зависимост от почвообразуващите материали, но обикновено тези каквито са в района на лудогорието, образувани върху льос и льосови материали са тежко глинести, а тези образувани върху песъчливо-глинести отложения – леко глинести до песъчливо глинести и глинесто песъчливи. В дълбочина се забелязва известно уплътнение.
Съдържанието на хумус е в широк диапазон, но в общи линии в по-големи количества в сравнение с карбонатните черноземи - /от 3,15 % до 6,52 %/.
Излужените черноземи са средно до богато запасени с азот – 0,129-0,612 %. Тези почви са сравнително богати на общ фосфор, както и фосфорният режим е по-благоприятен в сравнение с карбонатните черноземи. Почвите имат сравнително благоприятен калиев режим и осигуряват добро калиево хранене на растителността. Реакцията на излужените черноземи е неутрална до слабо алкална – РН 6,6-7,9.
Излужените черноземи имат високо естествено плодородие, но при дългогодишното им ползване и при тях са настъпили някои деградационни процеси – значително обезструктуряване, развитие на водна и ветрова ерозия, обедняване на основни хранителни и микроелементи, недобра филтрация, недостатъчни водни запаси и др.
По отношение на устойчивостта им към химическо замърсяване тези почви се отнасят към I - II клас при целини условия и II- III клас – при обработваеми.
Сивите горски почви са образувани при условията на Севернобългарската лесо-степ и Пред балкана върху различни по състав и свойства почва образуващи скали. Тъмносивите са съвсем малко по площ в района и заемат по-ниските и заравнени части от терена. Светлосивите са застъпени в по-голяма степен и са почти изключително плитки.
Най-общото и най-характерното за сивите горски почви в района е, че са образувани върху изветрителни продукти на карбонатни или без карбонатни скали и под изключителното влияние на широколистна горска растителност – под благи нови, хорнови и церови чисти и смесени гори.
Сивите горски почви се характеризират с маломощен /30-40 см/ песъчливо-глинест и разправен хумусен хоризонт и добре развит /12.00-120 см/ плътен, глинест и алувиален хоризонт с призматично-буцеста структура. Преходът между двата хоризонта е ясно очертан. Силно подчертана е и диференциацията на профила по механичен състав. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е средно 1,5-2,5 % и рязко пада под 1,0 % в следващия по-долу алувиален хоризонт. Това именно обуславя и слабата запасеният на еднометровият им почвен слой с хумус. Почвената реакция е средно и силно кисела. Поради наличието на мощен алувиален хоризонт тези почви имат висока водозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим.
Тъмносивите горски почви се отличават от сивите с малко по-високо съдържание на хумус /2-3%/, малко по-мощен хумусен хоризонт /30-
40см/, по-слабо развит алувиален хоризонт и по-слабо изразена текстурна диференциация на профила. Образувани са върху карбонатни почва образуващи материали под влияние на разредена широколистна растителност или в резултат на деградацията на сивите горски почви.
Мощността на хумусно-алувиалния хоризонт и на почвения профил при слабо ерозираните сиви горски почви е съответно 18-30 и 70-100 см, а при средно ерозираните 10-15 и 40-50 см.
По същите причини и механичният състав е твърде разнообразен: средно-песъкливо глинест – с 40-45% съдържание на физическа глина /частици по-малки от 0,01 мм/ при първите и средно песъкливо – глинест с 30-32 % физическа глина при вторите.
Алувиалните и алувиално-ливадните почви са разположени в заливките и над заливки тераси на притоците на р.Стара река. Те са формирани върху алувиални отложения под въздействието на ливадна растителност и близки подпочвени води през зимно-пролетния период. Имат рохкав и добре аериран профил и хумусен хоризонт в различна степен хумус оран /средно 1-3%/, чиято мощност е обикновено между 10 и 40 см. Под него следват пластове от нанос, някои от които са повлияни от почва образователния процес, но впоследствие залети и погребани. Механичният състав е изключително разнообразен, но най-често песъчлив и глинесто-песъчлив. Почвената реакция е в почти всички случаи неутрална до слабо алкална.
Алувиално /-делувиално/ - ливадните почви в района имат средно мощен хумусен хоризонт /30-40см./ и не особено дълбок почвен профил /до около 60-70 см/. Те са рохкави, почти без структурни или със слабо оформена и нездрава трохи видно-зърнеста структура в повърхностния хоризонт. В дълбочина следват без карбонатна и карбонатни пясъци, чакъл и песъчливи глини.
Механичният състав е лек- обикновено глинесто-песъклив със съдържание на физическа глина в слабо изразения хумусен хоризонт 11,4-19,0 %.
Те са бедно хумусни почви и слабо запасени с общ азот. Стойностите им са съответно под 1.0 % и под 0.1 %. Почвената реакция в повърхностния хоризонт е неутрална – РН /Н2О/ 6,9 и в РН /КСL/ 5.95. В следващите надолу хоризонти и пластове почвената реакция е слабо алкална.
По отношение устойчивостта на тези почви на химическо замърсяване поради неутралната си до слабо алкална реакция биха могли да бъдат отнесени към трети клас.
Като цяло в района на Община Антоново преобладават селскостопанските площи с дълбоки и много дълбоки почви. Сравнително ограничено е разпространението на плитките и твърде плитки почви – 18
Таблица 11. Средни данни за процентното съдържание на хумус, общ азот и физична глина в различните типове почва.
Тип почва
|
Хумус - %
|
Общ азот- %
|
Физична глина (фракция < 0.01 mm %)
|
хоризонти
|
А
|
В
|
А
|
В
|
А
|
В
|
1.Сива горска
|
3.35
|
1.34
|
0.245
|
0.117
|
26.89
|
25.55
|
2.Тъмносива горска
|
5.22
|
3.6
|
0.413
|
0.139
|
41.11
|
44.36
|
3.Светлосива горска
|
2.18
|
0.9
|
0.191
|
0.081
|
31.78
|
32.03
|
4.Чернозем
|
4.25
|
1.29
|
0.248
|
0.086
|
21.56
|
27.75
|
Сподели с приятели: |