Програма за опазване на околната среда на община Долни чифлик Период на действие: 2008-2013 г. Декември



страница3/7
Дата08.05.2017
Размер1.02 Mb.
#20859
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7

1.2.3. Почви и нарушени терени


На територията на общината има следните почвени типове:

  • излужени и карбонатни черноземи в комплекс със сиви горски почви - в най-северните части на общината (на север от р. Камчия) в землищата на селата Венелин, Пчелник, Гроздьово, Нова шипка и Старо оряхово;

  • сиво-кафяви горски почви – в хълмистите и нископланински части и на територията на юг от Камчийската низина (землищата на с. Булаир,
    с. Бърдарево, с. Голица, с. Кривини, с. Рудник, с. Юнец, с. Солник и
    с. Шкорпиловци);

  • алувиално-ливадните почви - преобладават в Камчийската долина, долината на река Фъндъклийска и притоците им.

По отношение на почвената характеристика общината може да се раздели на две зони:

  • Първа зона – обхваща северната част на общината и включва Камчийската низина и оградните й склонове, заета е от алувиално-ливадни почви и черноземи. Преобладаващите земи са от І до ІІІ категория.

  • Втора зона - обхваща южните части на общината, където преобладават сиво-кафявите горски почви и алувиално-ливадни почви. Преобладаващите земи са от ІІІ до V категория.

Подходяща зона за отглеждането на екологично чиста селскостопанска продукция е първа зона. Във втора зона е уместно да се съхранят естествените горски съобщества и да се стимулира в по-висока степен развитието на екотуризма. Опазването и подобряването на почвеното плодородие в перспектива ще бъде постигнато чрез подходящ сеитбооборот при оптимално използване на торове и препарати за растителна защита, консултации на частните земеделски производители с професионални агрономи и т.н.

В с. Старо оряхово има пункт за мониторинг на почвите и отчитане влиянието на р. Камчия върху почвите.

Като цяло в общината наднормено замърсяване с тежки метали няма. Ограничено замърсяване с олово и кадмий съществува в няколко метровата прилежаща ивица на пътя Варна – Бургас и Старо Оряхово – Провадия.

Почвите в общината се замърсяват главно от нелегалните сметища около населените места и неправилното съхранение на селскостопанските отпадъци. Данни за замърсяване на почвите има за територията на бившето летище в с. Пчелник.

Нарушени са почвената покривка и ландшафта на местата, където се добиват незаконно строителни материали. Това е сериозен проблем за община Долни чифлик и областта. В сравнение с други общини по Северното черноморие, в община Долни чифлик ерозиралите терени и свлачищата са малко.

Вкислени и засолени почви има в териториите на резерват “Камчия”, както и в местността “Блатото” в с. Старо оряхово и с. Ново оряхово. Вкисляването и засоляването е следствие от отводняване на терените и проникване на солени води от морето [5].

За ограничаване на замърсяването на почвите на територията на община Долни чифлик следва да бъдат закрити, санирани и рекултивирани съществуващите нерегламентирани сметища, да бъдат предприети мерки за недопускане възникването на нови замърсени с участъци места и да се организира правилното съхранение и компостиране на селскостопанските отпадъци.

1.2.4. Геоложка основа


Общината заема по-голямата част от Долнокамчийското понижение, Камчийската планина, северния склон на Еминска планина и южния склон на Авренското плато. Територията на общината е разположена между 0 и 561 м надморска височина. Надморската височина се понижава от запад на изток и от юг на север. Релефът е преобладаващо равнинен и равнинно-хълмист. При устието на р. Камчия и р. Фъндъклийска се е формирала най-дългата по Българското черноморие пясъчна ивица и успоредно на нея - дюнен вал.

Общината попада в една от лабилните в тектонско отношение части на страната – VII степен на сеизмична активност.

В общината няма наличие на рудни изкопаеми, освен мангановите руди при с. Рудник, които не се експлоатират поради ниското съдържание на манган. През последните години при направени изследвания в акваторията на шелфа за разкриване на нефт и газ от български и чуждестранни фирми, Долнокамчийската област е оценена като перспективна по отношение на запасите от нефт и газ.

Общината е богата на находища на строителни материали – пясък, чакъл, глина, мергели. С промишлено значение са находищата на глини и мергели при с. Гроздьово и пясък при с. Старо оряхово. В близост до много от населените места има разработени и по-малки находища за задоволяване на нуждите на населението.

Две от кариерите за строителни материали на територията на общината /находящи се съответно в имот №000119 в землището на с. Старо оряхово и в имот №0000554 в землището на с. Шкорпиловци, и двата общинска частна собственост/, са с изчерпан капацитет. Съгласно изискванията на Закона за опазване на земеделските земи [38], кариерите като земи с нарушен почвен профил подлежат на рекултивация. Задължително рекултивацията се извършва на два етапа – техническа и биолоогична рекултивация. Техническата рекултивация на кариерите е удачно да бъде осъществена чрез запълване на терените със строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради. С провеждане на подходящи мероприятия по техническата рекултивация ще бъде повдигнато нивото на терена и изравнено с това на околните площи, същевремонно ще бъдат оползотворени строителните отпадъци, генерирани на територията на общината, вместо да бъдат депонирани.

По данни на РИОСВ – Варна в общината към 31.12.2003 г. са регистрирани 3 бр. свлачища с обща площ 480 дка, от които две са условно стабилизирани, а активно е едно свлачище с площ 15 дка. Към посочената дата няма нововъзникнали свлачища и абразионен бряг. Проведено е едно укрепително мероприятие.


1.2.5. Биоразнообразие


Характеристика на съществуващата растителност

В територията на общината изцяло се включва Държавна дивечовъдна станция “Шерба“ – с. Горен чифлик и Държавно лесничейство – Старо Оряхово.

Преобладаващи дървесни видове в ДЛ ”Старо Оряхово” са благун – 53,2% и зимен дъб – 12,2%. Средногодишното ползване на главните сечи е 39 560 м3, а на отгледните сечи 25 150 м3. Годишно се залесяват 29,4 ха топола, акация, липа и ясен. Една част от територията се използва за паша на едър и дребен рогат добитък, а друга е обект на билкарите за диворастящи билки и горски плодове.

Преобладаващите дървести видове в ДДС “Шерба” са благун 25,8% и цер 16,7%. Средногодишните ползване на главните сечи 19178 м3, а на огледните 11613 м3. Ежегодно се залесяват в ДДС “Шерба” 27,2 ха топола, акация, липа, ясен. Ежегодно се извършват почвоподготовка, отглеждане и попълване на култури, осветления, прочистки без материален добив, подпомагане естественото възобновяване. Санитарните мероприятия са свързани с инвентаризация за нападения от вредители и болести и извеждане на санитарни сечи.

Горските територии в община Долни чифлик са 285 331 дка – лесистостта на общината е 58%. Горите са предимно дъбови, по-малко букови и смесени широколистни гори, а по поречието на р. Камчия – лонгозни гори от ясен, бряст, явор и клен. Горските системи в района на р. Камчия са нарушени поради обезводняване и засоляване на подпочвените води, довели за изменение на флората и фауната.

Около устието и долното течение на река Камчия е характерна лонгозната гора от полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, полски бряст /Ulmus minor/, полски клен /Acer campestrе/ и черна елша /Alnus glutinosa/, с подлес главно от обикновен глог /Crataegus monogyna/, обикновен дрян /Cornus mas/ и кучи дрян /Cornus sanguinea/, често в съчетание с мезофилна и хигрофитна тревна растителност (Бондев, 1991). Характерни тук са певдолианите представени от повет /Clematis vitalba/, скрипка /Smilax exelsa/, гърбач /Periploca graeca/ и др. Заблатените територии сред гората, както и няколкото малки блата между нея и пясъчните дюни са обрасли главно с тръстика /Phragmites australis/ и теснолистен папур /Typha angustifolia/. Храстовите съобщества са съставени главно от драка /Paliurus spina-christi/, обикновен глог /Crataegus monogyna/, птиче грозде /Ligustrum vulgare/. Пясъчните дюни са покрити с псамофитни (сухоустйчиви) тревни съобщества с преобладаване главно на класник /Leymus racemosus/, песъчар /Ammophilla arenaria/, борзеанов игловръх /Alyssum borseanum/ и др.

Горските екосистеми се характеризират с влошено здравословно състояние поради нападение от вредители през 1992-1994г., а през 1995 страдат от съхнене по дъба, характерно за ГС Старо Оряхово, довело до големи поражения върху дъбовите насаждения.

Нарушени са и горските екосистеми в резерват “Камчия”, поради обезводняване и засоляване на подпочвени води и почви, довели до изменения на флората и фауната, което е несъвместимо със статута на защита и значението на резервата.

Нарушенията в горските екосистеми са предизвикани допълнително и от пожари, незаконна сеч, паша без позволително или на забранени места, незаконно разораване на площи, незаконно строителство в горския фонд.

Защитени растения на територията на община Долни чифрик са: блатно кокиче, бял оман, благун, дъб, бук и габър. Техните местообитания попадат в защитените територии.


Характеристика на животинския свят

Общината попада в Черноморския зоогеографски район. Тук средиземноморското влияние върху фауната е доста силно. При редица групи насекоми средиземноморските видове преобладават над евросибирските и европейските. Така при скакалците те са 41%, при полутвърдокрилите се увеличават на 53% и при мрежокрилите (Neuroptera) достигат 54%.

Още по-голям е техният състав при халофилните и халоби онтните водни полутвърдокрили – до 72%. Явното преобладаване на такива видове до н. Емине на север сочи, че Стара планина, въпреки малката височина, е и тук една доста стабилна биогеографска бариера. По отношение на гнездящите птици този район има няколко характерни особености. Тук 42,2% от тях спадат към пойните видове, което се наблюдава само в Дунавския район. В процентно отношение пък видовете от евросибирския комплекс (21,7%) са на последно място сред всички зоогеографски райони. Като цяло орнитофауната се характеризира с висока степен на обособеност и това се дължи на редица специфични черти в условията на жизнената среда.

Една от най-важните особености на района е наличието в него на много, и то изключително редки видове, които за нашата страна са познати само тук. Това са около 500 вида безгръбначни, намерени в по едно находище, и то в малобройни популации. По този си показател районът е на първо място сред останалите зоогеографски райони. Повечето от тези видове се срещат само по Северното крайбрежие (до н. Емине на юг).

В района на “Камчийска планина” са установени 189 вида, от които 47 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 22 вида, в SPEC3 – 50 вида.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Камчийска планина е разположена на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради това че е най-ниската и лесна за преминаване преграда. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици, за хранене и нощуване. Районът на язовир Цонево е един от малкото в страната където гнезди орелът рибар /Pandion haliaetus/. Камчийска планина е едно от най-значимите места в страната за осояда /Pernis apivorus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, ловния сокол /Falco cherrug/, горската чучулига /Lullula arborea/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, както и за четири вида кълвачи – средния пъстър /Dendrocopos medius/, сирийския /Dendrocopos syriacus/, черния /Dryocopus martius/ и сивия /Picus canus/. По време на миграция и зимуване в язовирите на Камчийска планина се струпват значителни количества водолюбиви птици, които спират там по пътя си към влажните зони на юг от Стара планина. Там е установен да зимува също и световно застрашеният къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/.

В района на заливните гори край Камчия са установени 237 вида птици, от които 53 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 101 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 25 вида, в SPEC3 – 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 82 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 76 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В комплекса гнездят в значителна численост сивия кълвач /Picus canus/, черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ и полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, поради което мястото e едно от най-важните за тези видове в Европа. Полубеловратата мухоловка е представена тук с най-плътната си популация в България. Комплексът е едно от трите места по българското черноморско крайбрежие, където гнезди морския орел /Haliaeetus albicilla/. Камчия се намира на миграционния път Via Pontica и разнообразието от птици по време на прелет тук е много голямо.

Горските масиви се използват за почивка от големи количества грабливи птици. Ежегодно по време на миграциите могат да се наблюдават прелитащи ята бели щъркели /Сiconia сiconia/, къдроглави пеликани /Pelecanus crispus/ и розови пеликани /Pelecanus onocrotalus/, както и ливаден дърдавец /Crex crex/, представители на чапловите, дъждосвирцовите и пойните птици. Разливите югозападно от резервата имат особена стойност като зимовище на пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата бяла чапла /Egretta alba/ и червеногушата гъска /Branta ruficollis/. През зимата в неголеми количества в района се задържа малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/.

Характерна черта на този район са и многото ендемити, и то почти изключително сред надземната фауна. По Южното Черноморско крайбрежие вече са установени окало 120, а по Северното – 85 такива ендемични видове, и то почти изключително от безгръбначните животни – охлюви, сухоземни мокрици, паяци и бръмбари. Произходът на повечето от тези ендемити е от Понтийската област, която в недалечното минало е била отделена от съседните си области. От друга страна, тук са установени изключително малко реликти – само няколко вида безгръбначни.

Преобладаващите видове дивеч в ловните райони “Лонгоз”, “Самотино” и комплекс “Горска барака” са благороден елен, сърна, дива свиня, заек, яребица, шаран, каракуда. В ДЛ Старо Оряхово обект на ловен туризъм са дива свиня и бекас. В ДДС “Шерба”, с. Горен чифлик обект на ловен туризъм са елен, дива свиня, сърна, муфлон и бекас.


1.2.7. Защитени територии


Съгласно Регистъра на защитените територии, създаден и поддържан от Изпълнителната агенция по околна среда [26], на територията на община Долни чифлик към месец декември 2008 г. попадат следните защитени територии:

  1. Поддържан резерват „Вълчи проход” с местоположение: с. Голица, общ. Долни чифлик;

  2. Защитена местност „Камчийски пясъци” с местоположение: с. Старо оряхово и с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик;

  3. Резерват „Камчия” с местоположение: с. Близнаци, общ. Аврен, с. Ново оряхово, общ. Долни чифлик, с. Старо Оряхово, общ. Долни чифлик;

  4. Поддържан резерват „Киров дол” с местоположение: с. Бърдарево, общ. Долни чифлик;

  5. Защитена местност „Лонгоза”, местоположение: с. Близнаци, общ. Аврен; с. Ново Оряхово, общ. Долни чифлик; с. Равна гора, общ. Аврен; с. Старо Оряхово, общ. Долни чифлик; с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик;

  6. Защитена местност „Михов дол”, местоположение: с. Голица, общ. Долни чифлик;

  7. Природна забележителност „Находище на бял оман”, местоположение: с. Детелина, общ. Долни чифлик;

  8. Защитена местност „Орлов камък”, местоположение: с. Горен чифлик, общ. Долни чифлик;

  9. Защитена местност „Солник”, местоположение: с. Солник, общ. Долни чифлик.

През 2007 г. със заповед на министъра на околната среда и водите и на основание на Закона за защитените територии три буферни зони на територията на община Долни чифлик са прекатегоризирани в защитени местности. Буферната зона на резерват „Камчия” става защитена местност „Лонгоза”, буферната зона на поддържан резерват “Киров дол” става защитена местност “Солник”, а тази на поддържан резерват “Вълчи преход” – защитена местност “Михов дол”.

Предназначението на буферните зони е ограничаване на антропогенното въздействие върху резерватите и подържаните резервати. При прекатегоризирането им в защитени местности, по реда на Закона за защитените територии те продължат да изпълняват тези функции и техните граници, площ и режим на защита не се променят.


В срок от една година РИОСВ-Варна трябва да предприеме необходимите действия, съгласно нормативно установената процедура за означаване на границите на защитената местност с трайно и ясно видими знаци на терен.

Резерват камчия 

Резерват „Камчия” е обявен е през 1951 г., а със заповед № 105/14.02.1980 г., площта е увеличена на 842,1 ха. намира се в землището на селата Ново Оряхово, Старо Оряхово и Близнаци, област Варна. Разположен е по долното течение на р. камчия, на 25 км южно от гр. Варна, в близост до курортите Камчия и Шкорпиловци.

Крайречните заливни гори около устието на р. Камчия днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. В южната част са пресечени от две заблатени територии с продълговата форма, почти изцяло обрасли с тръстика, папур и друга водолюбива растителност. Това са т.н. азмаци – Мазният и Лесинският, които по същество представляват стари речни ръкави, непресъхващи почти през цялата  година. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава на горската растителност, в който се включват запазени коренни съобщества на полски ясен, дръжкоцветен дъб, полски бряст и други влаголюбиви дървесни и храстови видове, съчетани с всичките 6 вида дървовидни лиани, срещащи се в България – обикновен повет, бръшлян, хмел, гьрбач, скрипка, дива лоза, а също така и 7 вида тревисти лиани. Като цяло преобладават растителните съобщества с доминиране на полския ясен.

Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с измененията на нивото на р. Камчия.

Биологичното разнообразие в резервата е впечатляващо. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея, са 245 вида. Камчийският лонгоз е единственото известно находище на българския ендемит грудеста горва. Също така се срещат застрашените от изчезване лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.

Река Камчия и азмаците се обитават от 39 вида риби, от които 31 са постоянни, а 8 -  временни обитатели, навлизащи от морето. Част от тях са редки и застрашени от изчезване. Такива са брияната, змиорката, деветиглената бодливка, трииглата бодливка, шаранът, кавказкото попче, върловката и др.

Общо на територията на резервата се срещат 14 вида земноводни и влечуги. Земноводните са представени от кафявата и зелената крастава жаба, жабата дървесница, горската дългокрака жаба, балканската чесновница, голямата водна жаба. Сред най-срещаните по тези места влечуги са обикновената блатна костенурка, шипоопашатата и шипобедрената сухоземна костенурка. Характерни са също зеленият, стенният, сивият, горският, кримският и ивичестият гущер, двата вида водни змии – обикновената и сивата, смокът мишкар и големият стрелец.

установени са 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България над 800 м н.в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг вид в природозащитно отношение е видрата, включена в Европейския червен списък.

Изключително голямо е значението на цялата територия по отношение на орнитофауната. В района са установени 258 вида птици, което съставлява 66% от общо установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус, от които 32 вида гнездят.

Сред редките за България и Европа видове птици, размножаващи се в резервата, са: черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, както и седем (от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловратата мухоловка резерват Камчия е едно от най-важните места за тези видове в Европа.

разнообразието от орнитологични видове по време на миграция е много голямо – прелитат ята от бели щъркели, къдроглави и розови пеликани, редица представители на чапловите, дъждосвирцовите и пойните птици.

Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България.

Поради голямото си природозащитно, екологично и научнопрактическо значение резерват “Камчия” получава международно признание през 1977 г., когато е включен в световната мрежа от биосферни резервати в рамките на програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО за опазване на най-представителните екосистеми на планетата.

Резерватът може да бъде наблюдаван по периферията на северната му граница – при КК Камчия и югоизточните периферни части, до които се достига по асфалтов път Ново Оряхово – Шкорпиловци. 

В района на резервата се забраняват: всякакъв вид строителство; замърсяване с отпадъци; безпокоене, преследване, улавяне, убиване на диви животни, повреждане на гнездата и леговищата им; ловуване и риболов; унищожаване на тревна, храстова и дървесна растителност; събиране на диворастящи растения, плодове и семена; залесяване с неприсъщи за района растителни видове; лагеруване и палене на огън; движение на посетители извън определените за това места; паша на селскостопански животни; разкриване на кариери, както и всякакви други дейности, които нарушават самобитния характер на природата.

За ограничаване на антропогенното въздействие върху резервата е обявена буферна зона със Заповед № 391/25.04.1983 г., с площ от 230 ха.

В района на буферната зона се забраняват: всякакъв вид строителство; ловуване и риболов; събирането на диворастящи растения, плодове и семена; употреба на химически средства за растителна защита; движение на моторни плавателни съдове по река Камчия и други дейности, които са източници на шум, или смущават животинския свят в резервата; изменението на водния режим на реката, замърсяването й с химически вещества, промишлени и битови отпадъци [6].

През 2007 г. със заповед на Министъра на околната среда и водите буферната зона на резерват „Камчия” е прекатегоризирана в защитена местност „Лонгоза”.   



Поддържан резерват Киров дол

Обявен е през 1968 г., а със Заповед № 386/15.10.1999 г. е прекатегоризиран, с площ 51,5 ха. Намира се в землището на село Солник, община Долни Чифлик, област Варна. Заема обширна горска площ – типични коренни благуново-церово-букови гори, разпространени масово на Балканския полуостров през миналото и значително намалели през XX век. Горите на резервата са запазени от антропогенно въздействие. Резерватът е труднодостъпен за автомобилен транспорт.

В района на резервата се забраняват: строителство на сгради и пътища; късане или унищожаване на тревна, храстова и дървесна растителност, както и събиране на билки; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове; движение на посетители извън определените за това места; ловуване; преследване, улавяне, убиване на диви животни, повреждане на гнездата и леговищата им; разкриване на кариери и всякакви дейности, водещи до промяна на естествения облик на местността или водния режим; паша на селскостопански животни; лагеруване и палене на огън.

За ограничаване на антропогенното въздействие върху поддържания резерват е обявена буферна зона със Заповед № 761/12.08.1986 г., на площ от 26,6 ха. В района на буферната зона се забраняват: строителство на сгради и пътища; разкриване на кариери; промяна на водния режим и естествения облик на местността; използване на химически средства за растителна защита; лагеруване и палене на огън извън определените за това места; ловуване; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове [6].

През 2007 г. със заповед на Министъра на околната среда и водите буферната зона на поддържан резерват „Киров дол” е прекатегоризирана в защитена местност „Солник”.   

Поддържан резерват ВЪЛЧИ ПРЕХОД

Обявен е през 1968 г., а със Заповед № 371/15.10.1999 г. е прекатегоризиран, с площ 43,9 ха. Намира се северно от село Голица, община Долни Чифлик, област Варна. Заема обширни гори – типични буково-дъбови, буково-благунови и благуново-габърови гори, възрастни, от естествен произход, с растителност в отлично състояние. Горите на резервата са изцяло запазени от антропогенно въздействие. Резерватът е недостъпен за автомобилен транспорт – до него се стига по горски път.

В района на резервата се забраняват: строителство на сгради и пътища; късане или унищожаване на тревна, храстова и дървесна растителност, както и събиране на билки; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове; движение на посетители извън определените за това места; ловуване; преследване, улавяне, убиване на диви животни, повреждане на гнездата и леговищата им; разкриване на кариери и всякакви дейности, водещи до промяна на естествения облик на местността или водния режим; паша на селскостопански животни; лагеруване и палене на огън;

За ограничаване на антропогенното въздействие върху поддържания резерват е обявена БЗ със Заповед №761/12.08.1986 г., с площ 86,9 ха. В района на БЗ се забраняват: строителство на сгради и пътища; разкриване на кариери; промяна на водния режим и естествения облик на местността; използване на химически средства за растителна защита; лагеруване и палене на огън извън определените за това места; ловуване; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове [6].

През 2007 г. със заповед на Министъра на околната среда и водите буферната зона на поддържан резерват „Вълчи преход” е прекатегоризирана в защитена местност „Михов дол”.

Местност Камчийски пясъци

Отхвърлена е като защитената местност с Решение №11572/ 22.11.2006 г. от ВАС. Площта й е 372,6 ха и е разположена в съседство с биосферния резерват “Камчия” и охранява типичната за тези места псамофитна растителност. Поради спорното бъдеще на бившата Защитена местност “Камчийски пясъци”, предвид високия икономически потенциал, както и високата екологична стойност на въпросната територия е планирана като територия с допустима промяна на предназначението, тъй като нейния статут следва тепърва да бъде уточнен на национално ниво.



Защитената местност Орлов камък

Защитената местност се намира в землището на гр. Долни чифлик. Защитава находище на божур и останки от степни гори от Южна Добруджа и важен на науката и културата водопад.

Това природно богатство е застрашено от незаконната сеч, незаконното разораване на площи, незаконното строителство, пожари предизвикани от човешка немърливост, незаконния улов и редица други.

Природна забележителност Находище на бял оман

В границите на Община Долни чифлик е и едно от местообитанията на рядко срещаното в североизточна България лечебно растение бял оман, записано в Червената книга на Р.България. Находището (2 ха) се намира в землището на с. Детелина и е обявено като природна забележителност със заповед № 853/10.08.1983 г.



Защитени зони по НАТУРА 2000

С цел осигуряване на дългосрочното оцеляване на ценните и застрашени видове и местообитания и в съответствие с международните договорености в областта на опазването на околната среда и биоразнообразието, в Р.България за обявени защитени зони, които са част от общоевропейската мрежа НАТУРА 2000. Това са места от територията на страната, които отговарят на изискванията на двете основни за опазването на околната среда директиви: Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна [30] и Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици [29].

В границите на община Долни чифлик попадат части от следните защитени зони, определени съгласно изискванията на Директивата за опазване на дивите птици:


  • BG0002044 Камчийска планина - одобрена с решение на Министерски съвет №802 от 04.12.2007 г.

  • BG0002045 Комплекс Камчия - одобрена с решение на Министерски съвет №802 от 04.12.2007 г.

Защитени зони, определени съгласно изискванията на Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, части от които са разположени в общината са:

  • BG0000100 Плаж Шкорпиловци - одобрена на заседание на МС №802 от 04.12.2007 г.

  • BG0000116 Камчия - одобрена с решение на Министерски съвет №802 от 04.12.2007 г.

  • BG0000133 Камчийска и Еминска планина - одобрена с решение на Министерски съвет №661 от 16 октомври 2007 г.

  • BG0000144 Река Камчия - одобрена с решение на Министерски съвет №122 от 02 март 2007 г.

Картов материал за всяка от изброените защитени зони е предствен в приложение 3 към настоящата програма.
      1. Лечебни растения


Информация за лечебните растения е предоставена от ДГС Старо оряхово. От дървесните видове лечебни растения на територията на ДГС Старо оряхово се срещат благун, източен бук, полски ясен и обикновен габър. Благунът е основния лесообразувател в района и се среща повсеместно (с изключение на гората „Лонгоза”), в чисти или в смесени с други дъбови насаждения, като заема парциална площ 12 668,6 ха.

Полският ясен е преобладаващия дървесен вид в естествените насаждения в Лонгоза и е разпространен върху площ от 1 183,2 ха.

Източният бук и обикновеният габър се срещат в смесени насаждения по стръмните брегови земи на доловете по цялата територия на лесничейството, като първият вид заема 1075,4 ха, а вторият – 649 ха.

Сравнително широко разпространение по доловете има и сребролистната липа. Тя е разпространена по склоновете и в младите насаждения на м. «Корито», където участва в състава на насажденията с 3-4 десети, на места и повече, като след изведените дървесни сечи е изместила коренните дъбове.

В състава на повечето смесени широколистни насаждения, разпространени като правило по сенчестите изложения и при надморска височине над 150 м, влизат единично или с 1-2 десети в съставите на насажденията и други дървесни видове със значение като лечебни растения – горскоплодните брекиня и скоруша, планинския бряст и планинския ясен и по-ограничено (м. «Тиганка») – шестила.

Широко разпространение в източната част на лесничейството, предимно по сухи терени, има мъждряна.

В «Лонгоза» единично в състава на насажденията, но повсеместно се срещат полският бряст и летният дъб. Последният вид участва във формирането на смесени насаждения с полския бряст в ЗМ «Камчийски пясъци», където на места дори преобладава в състава на насажденията. Ограничено, по самия бряг на р. Камчия, са разпространени бялата върба и черната елша, като тези видове формират малки по площ насаждения около мочурите в ЗМ «Камчийски пясъци».

На територията на лесничейството са създадени и култури от два дървесни вида лечебни растения – бял бор и чинар. Културите от бял бор, макар и ограничено, са наблюдавани по цялата територия на лесничейството, а от чинар – изключително в Лонгоза.

Като цяло състоянието на ресурсите от посочените видове е добро. Те са обект на горскостопанска дейност, но тя не застрашава количествения им потенциал, още по-малко разпространението им.

Основните видове лечебни растения, които се събират в района са 20-30 вида, като четири от тях попадат в квотен режим. Това са лудото биле, лечебната иглика, лечебният ранилист и лазаркинята. В най-големи количества от тях се събира лудото биле. При събирането на корените трябва да се спазват следните изисквания: да не се събират корени от млади растения, да се събират само половината от зрелите индивиди, а останалите да се оставят за възстановяване на находището, следващото влизане в находището да става след три години. При събирането на корени, не се допуска събиране на листа от същото находище. Листата трябва да се събират от друго находище, като 1/3 от индивидите не се събират, а от останалите не се събират връхните листа.

От лечебната иглика в по-ограничени количества се събират корените, като основно се събират цветовете. Теренните проучвания показват, че популацията на вида е в стабилно състояние и условията в региона са благоприятни за неговото развитие. Нормите, които трябва да се спазват са събиране на 2/3 от цветовете, като останалите растения се оставят за възстановяване на популацията.

Под квотен режим е ползването на лазаркинята. Популациите на вида са с добра численост и обилие. При събирането на стръковете трябва да се внимава да не се отскубне растението, тъй като е много нежно. Да се събират само 2/3 от разцъфналите растения и находището да се ползва през две години.

От лечебните видове в малки количества се събира и лечебният ранилист. Нормите за събиране са: да се събират само половината от индивидите и периода на ползване да е през три години на едно и също находище.

С много слабо ползване са решетката и тлъстигата, поради ограниченото им разпространение.

През пролетния сезон един от най-събираните видове е мечият лук. Липсата на квота за използването на вида го е поставило в уязвимо положение. Необходимо е да се разработят и спазват норми за ползването му.

Със специфично ползване е горската ягода. Ползването на растението започва от пролетта, когато се събират листата и продължава до края на август със събирането на плодовете. Поради основно вегетативният начин на размножаване на горската ягода, ако плодовете се събират внимателно, без да се изкореняват растенията, няма проблеми за нейното състояние.

С продължителен времеви период на събиране са листата на къпината. И при този вид събирането започва през пролетта и приключва през есента. Като препоръчителни норми могат да се посочат събиране до 2/3 от листата на един храст, като не се нанася поражение на цветоносните органи. Находищата могат да се ползват ежегодно.

Друг вид с традиционно ползване, но по-ограничено разпространение е червеният кантарион. Добиваните количесва трябва да имат лимит и препоръчителната норма на събиране на стръковете е да се оставят половината на цветоносните стъбла за да има семена за размножаване на индивидите. С цел подпомагане нормалната регенерация на находището е необходимо то да се ползва през година-две.

Продуктивността на находищата на мащерките в района е много добра и предполага стопанско ползване на лечебното растние. Находищата са разпръснати на територията на общината, главно в отворените пространства между горските масиви и по откритите пасища и ливади. За да се ползва устойчиво суровината е необходимо растенията да се изкореняват и да се оставят около ¼ добре разцъфнали стъбла от храстче. Периодичността на ползване на находищата зависи от тяхното състояние. Могат да се ползват ежегодно или през година.

С плътни и продуктивни популации се отличава подъбичето. Това е вид, който се срещо по периферията на дъбовите и буковите гори и на откритите места. Разпространено е на територията на цялото лесничейство и има много добър потенциал за стопанско ползване. За да се съхранят добрите качества на ресурса е необходимо растенията да не се изкореняват и да се оставят около 1/3 от добре развитите екземпляри за бъдещото размножаване. Доброто състояние на находището ще се запази, ако периода на ползването му е през две-три години.

Репеят е рудерален вид, силно привързан към антропогенни и деградирани местообитания. Ако има интерес към дългосрочно ползване на суровината е необходимо да се оставят около 1/3 от развити и цъфтящи екземпляри, които да поддържат семена за размножаване на вида.
Съгласно изискванията на Закона за лечебните растения, община Долни чифлик има следните ангажименти по отношение опазването и устойчивото ползване на лечебните растения:


  • да извърши анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения;

  • да определи приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове;

  • да направи избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях;

  • да формулира предложения за разработване на местни нормативни актове за начините на земеползване съобразно изискванията на нормативните актове и плановите документи от по-висока степен.

Изпълнението на изброените дейности е включено в плана за действие към настоящата програма.

1.2.9. Зелена система


Средната зелена площ в общината е 13 м2/жител [5]. Тя покрива норматива, определен Наредба №7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните територии и устройствени зони [42] - 4 м2/жител за селата и 12 м2/жител за малки градове.

Зелената система е в лошо състояние. Единствено в централната част на гр. Долни чифлик зелените площи са в поддържан вид. Системата се нуждае от рехабилитация и обогатяване, за да бъдат възстановени нейните рекреационни, естетически, кикроклиматични и екологични функции. Особено внимание следва да се обърне на екологичните функции на зелената система. Зелените площи предотвратяват разсейването на замърсители от промишлени дейности и транспорта, продуцират кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали /от транспорта и промишлеността/ в почвата и околната среда. Във връзка с това благоприятно въздействие върху околнаата среда на общината би имало транспортното озеленяване /създаване на зелени пояси около пътните артерии/, санитарно-защитното озеленяване /изграждане на залесителен пояс на депото за битови отпадъци в гр. Долни чифлик и др./, поддържането и изграждането на нови паркове и градини в населените места.

В община Долни чифлик е разработен проект "Залесяване на нископродуктивни и ерозирали земи на територията на община Долни чифлик". Проекта обхваща девет имота, разположени в селата Венелин, Гроздьово, Ново оряхово и един в гр. Долни чифлик, на който се намира общинското депо за битови отпадъци. Чрез реализацията на проекта ще се постигне положително въздействие върху състоянието на почвената покривка на базата на мелиоративната функция на залесяването и санитарна охрана на замърсените с отпадъци площи на общинското депо.

1.2.10. Отпадъци


Към настоящия момент не съществува достатъчно достоверна система за отчитане и документиране на количествата и състава на отпадъците, генерирани на територията на община Долни чифлик.

В общината се генерират битови, строителни, производствени, опасни и селскостопански отпадъци.



Битови отпадъци

В проекта “Мерки за управление на отпадъците за региони Бургас, Добрич и Провадия” са извършени конкретни изследвания на количествата и състава на отпадъците в региона. Количествата генерираните битови отпадъци в община Долни чифлик са определени при следните изходни условия:



  • приета прогноза за изменение на броя на постоянните жители на общината на база на тенденциите през последните години;

  • приета норма на натрупване за постоянните жители 225 кг/жит.год.;

  • отчитане на курортистите през активния сезон и на очакваното им увеличение през следващите години (от 2 500 легла сега до 50 000 легла в бъдеще);

  • приета норма на натрупване за курортистите 367 кг/жит.год;

  • продължителност на туристическия сезон – 2 месеца; натовареност на базата 80%.

Прогнозните количества генерирани битови отпадъци и приетия в проекта морфологичен състав на отпадъците са представени съответно в таблица 10 и 11.

Таблица 10. Генерирани битови отпадъци в Община Долни Чифлик



Година

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

Население

19027

18857

18688

18521

18355

18191

18028

17867

17707

Отпадъци от население,т

4288

4249

4211

4174

4136

4099

4063

4026

3990

Нощувки туристи, екв. жит.

-

-

4000

5000

6605

6605

6605

6605

6605

Отпадъци от туристи, т

-

-

1468

1835

2424

2424

2424

2424

2424

Общо генерирани отпадъци, т

4288

4249

5679

6009

6560

6523

6487

6450

6414

Общо депонирани отпадъци, т

3795

3712

4900

4556

4721

4447

4197

4159

4121

Таблица 11. Морфологичен състав на генерираните отпадъци, т

Име/ Година

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

Хартия

303

324

346

361

379

393

407

415

423

431

437

Полимери

31

46

53

64

71

76

80

82

83

84

83

Метал

50

51

52

55

55

55

55

53

54

54

54

Стъкло

56

71

85

95

95

117

119

122

121

129

119

Общо рециклируеми

440

492

536

575

600

641

661

672

681

698

693

Общо битови отпадъци

4327

4288

4249

4211

4174

4136

4099

4063

4026

3990

3955

Основният начин за третиране на твърдите битови отпадъци в общината е депонирането. До 2005 г. за целта са използвани 16 селски сметища и 1 общинско депо. Освен тях са съществували множество нерегламентирани сметища. С въвеждане на системата за събиране на отпадъците за всички населени места се преминава към депонирането им на общинското депо в гр. Долни чифлик. Депото е разположено в местността “Дюлгер бахче” в землището на Долни Чифлик, на 1,5 км наляво от регулацията до пътя за Варна през с. Старо Оряхово. Общината е представила План за реконструкция и привеждане на депото в съответствие с предписанията на Наредба 8/2004 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци – Решение №03-08-00/30.09.2005.

Депото е в експлоатация от 1979 г. Теренът е публична общинска собственост на община Долни Чифлик с площ 35,238 дка. По данни от статистическия отчет за битовите отпадъци в общината заета площ на депото към края на 2007 е 31,000 дка. Остатъчният капацитет на депото е 18 025 т.

Експлоатацията на депото създава риск за околната среда. То не е оградено и защитено срещу разпиляване на отпадъците. В северозападна посока от депото минава открито речно течение (канал), който може да бъде замърсено от изтичащия от депото инфилтрат. В обхвата на мерките по възстановяване и закриване на депото трябва да бъде включено изграждането на преграден дренаж за инфилтрат по северозападната граница на депото. В геоложко отношение районът, в който се намира депото, е изграден от алувиалните отложения на р. Камчия, смесени с тези от Чаир дере. В алувиалните отложения има формирани водоносни хоризонти, които са в хидравлическа връзка с водите на реките. Съществува опасност от замърсяване на повърхностните и плитко залягащите почвени води. Необходимо е провеждането на мониторинг на повърхностните и подземни води.

Дейността по събирането и транспортирането на битовите отпадъци, почистването и запръстяването на депото от 1.01.2005 г. се извършва от фирма, с която общината има сключен договор. През 2007 г. 100% от населението на общината (20 653 бр. жители) е обхванато в организирана система за събиране и транспортиране на битови отпадъци [2].

След въвеждането на система за организирано сметосъбиране и извозване на отпадъците на общинското депо, предстои закриване на всички селски сметища в общината. Изготвен е регистър на замърсените с отпадъци места и са определени средствата и график за почистването им.

Община Долни чифлик е акционер в “ЕКОПОЛИС-7” АД – гр. Провадия. Дружеството ще управлява и експлоатира регионално депо Провадия. Депото е в проектна фаза, което значи, че до неговото изграждане ангажиментите на общината по отношение на отпадъците са:



  • организиране на разделно сметосъбиране;

  • поетапно закриване на всички нерегламентирани сметища;

  • изграждане на контейнерни и претоварни станции на местата на действащите сметища на селата.

След изграждане на депото в Провадия се предвижда закриване на общинското депо и трайно ликвидиране на старите замърсявания. Регионалната система за управление на отпадъците ще дава възможност за регулярно и прецизно определяне на количествата и състава на различните потоци отпадъци, прогнозиране и планиране на бъдещото развитие на управлението на отпадъците, осъществяване на професионален мониторинг и контрол на съоръженията и закритите общински депа, по-ефикасно управление на специфичните отпадъчни потоци. Експлоатационни разходи и другите разходи, които влияят върху размера на такса битови отпадъци (транспортни разходи, разходи за сортиране, обезвреждане, оползотворяване, обезвреждане на неоползотворимите остатъци, пречиствателни съоръжения, мониторинг, наем на земя, отчисления за погасяване на инвестициите, закриване, рекултивация и следексплоатационни грижи) ще се оптимизират.

Строителни отпадъци

Строителните отпадъци не се отделят регулярно и няма конкретни данни за количествата и състава им. Очаква се значително нарастване на тези отпадъци през следващите години във връзка с предстоящото масирано строителство в КК „Шкорпиловци”.

На този етап няма ефикасни мерки против нелегално изхвърляне на строителни отпадъци на територията на общината или неправомерно депониране съвместно с битовите отпадъци. Селските сметища и общинското депо не се охраняват и на практика недобросъвестни лица могат да разтоварват там отпадъци, с което нарушават режима на ползването им. Не се прилагат техники за оползотворяване и рециклиране на строителните отпадъци [2].

Поради очакваното увеличаване на количествата строителни отпадъци и наличието на стари замърсявания, причинени и от строителни отпадъци, общината ще съдейства при проучвания за изграждане на регионални съоръжения за строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради. Както беше споменато в раздел Геоложка основа, строителните отпадъци, генерирани на територията на общината е целесъобразно да бъдат оползотворявани за рекултивация на нарушени терени.



Производствени отпадъци

На територията на общината няма развити крупни производствени предприятия и не се генерират значими количества производствени отпадъци. Отговорни за управлението на производствените отпадъци са лицата, в чиято дейност те се образуват. Съответните фирми следва да ги водят на отчет в РИОСВ-Варна, да изпълняват програми за управлението им и да ги предават за оползотворяване или обезвреждане на лица, притежаващи разрешителен документ по чл. 37 на ЗУО [57] или комплексно разрешително.

Бъдещата визия на общината не е свързана с развитието на такива отрасли, които да доведат до появата на значими количества производствени отпадъци.

Опасни отпадъци

В общината няма действащи системи и пунктове за събиране и/или третиране на опасни отпадъци от домакинствата, като батерии, луминесцентни лампи и др. Определени са само със заповед на Кмета места за събиране и съхранение на излезли от употреба луминесцентни лампи, за събиране на негодни за употреба батерии и за смяна на отработени масла. Отработени масла се събират в определени парцели на гр. Долни чифлик, с. Старо оряхово, с. Пчелник, с. Гроздьово, с. Голица и всички бензиностанции и автосервизи в района; негодни за употреба батерии – на две места в гр. Долни чифлик и в селата Старо оряхово, Гроздьово, Горни чифлик, Пчелник и Голица; излезли от употреба луминесцентни лампи – на три места в гр. Долни чифлик.

На територията на общината действат фирми, лицензирани да събират излезли от употреба МПС, автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла.

На територията на общината има неоползотворените хербициди и пестициди, които се съхраняват във ВВ-кубове на територията на бивше летище в землището на с. Пчелник. Общината разполага с 28 куба, от които има неизползвани 4 бр. - напълно достатъчни да обезпечат нуждите на общината [2].

Усъвършенстването на системата за управление на отпадъци в община Долни чифлик може да бъде постигнато чрез предприемане на действия по следните направления:


  • разделно събиране на биоразградимите отпадъци и оползотворяването им чрез компостиране /домашно и организирано/ - до 2013 г. количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 50% от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 година [Наредба №8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа.....];

  • разделно събиране на опасните отпадъци от бита /батерии, луминесцентни лампи, акумулатори, електрическо и електронно оборудване/ и предаването им за рециклиране или обезвреждане;

  • въвеждане на регионална система за управление на отпадъците;

  • законосъобразно третиране на строителните отпадъци;

  • закриване на всички нерегламентирани сметища на територията на общината и на общинското депо, което в момента на отговаря на нормативните изисквания;

  • саниране на замърсените с отпадъци места и недопускане възникването на нови.


1.2.11. Шум


Основните източници на шум в общината са автотранспорта и промишлените предприятия в гр. Долни чифлик. Шумовото натоварване в общината е ограничено. Известно натоварване на акустичната обстановка има в гр. Долни чифлик, с. Рудник и с. Старо оряхово, където е сравнително по-интензивен автотранспорта. Поради слабото развитие на промишлена дейност в общината въздействието й върху акустичната обстановка е незначително.

Мероприятията, които следва да се извършат от общината за запазване на акустичния комфорт на населението, са свързани с поддържане и озеленяване на площите в района на източниците на производствен шум и пътните артерии, ремонт на пътните участъци и подобряване организацията на движението на автомобилите.


1.2.12. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения


Град Долни чифлик е включен в единната национална система за радиационен мониторинг. Радиационния фон се измерва ежедневно и до момента не са установени наднормени стойности на йонизиращи лъчения. На територията на общината няма източници на радиационно замърсяване.


Каталог: assets -> Prezentacii
assets -> От Закона за туризма уважаеми хотелиери
assets -> 143 основно училище “георги бенковски”; град софия район “подуяне”; улица “тодорини кукли” №9
assets -> 143 основно училище "георги бенковски"; град софия
Prezentacii -> Община Долни Чифлик 3 Въведение 3 1 Обхват на програмата 3
Prezentacii -> Приложение 1 система за събиране и транспортиране на битовите отпадъци от територията на община долни чифлик
Prezentacii -> Община Долни чифлик, област Варна Общинска стратегия и план за действие за развитие на социалните услуги (2011 – 2015)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница