Програма за опазване на околната среда на община Стралджа 2014-2020г. Община стралджа, област ямбол

1.4. Климат

Община Стралджа е бедна на полезни изкопаеми. Има открито находище на бяла глина североизточно от с. Атолово, която се използва за производство на керамични изделия /керемиди/ от предприятието “Керамична къща Стралджа” ЕООД. Открити са големи запаси на варовик край с. Каменец с добри експлоатационни качества за производство на хидратна вар. Варовиците имат широко разпространение при производството на цимент, вар, карбит, за облицовка на сгради и др. Съществува и полиметално находище между селата Тамарино и Люлин, но поради съкращение на отрасъла, същото е закрито.

В Община Стралджа има 22 населени места – 1 град и 21 села. Административен център на Общината е гр. Стралджа. От останалите 21 населени места 6 са села със статут на кметства /с над 250 жители, с провеждане на избори/ и 15 са села със статут на наместничества /под 250 жители, без провеждане на избори, с назначаеми кметски наместници/. Селата от общината са: Александрово, Атолово, Богорово, Воденичане, Войника, Джинот, Зимница, Иречеково, Каменец, Леярово, Лозенец, Люлин, Маленово, Недялско, Палаузово, Поляна, Правдино, Първенец, Саранско, Тамарино, Чарда.

Състоянието на атмосферния въздух в приземния слой до голяма степен зависи от въздействието на антропогенните фактори. Същите действат комплексно с различна степен и сфера на влияние.

На територията на Община Стралджа няма изграден пункт, като част от НАСЕМ – Подсистема “Въздух” за оценка качеството на атмосферния въздух. Това се дължи на факта, че на територията общината липсват крупни източници на замърсители. За качеството на въздуха може да се съди по наличната за гр. Ямбол информация от проведени през последните три години изследвания. Тази информация не показва системно замърсяване на въздуха, изразено с наднормени концентрации на вредни газове и прах. Регистрирани са единични случаи на превишаване на ПДК за прах, серен диоксид, азотен оксид и въглероден оксид. По данни на Националния център по околна среда и устойчиво развитие към Министерството на околната среда, районът около и в гр.Ямбол спада към слабо замърсените въздушни райони на България. Типични замърсители на района са: въглероден оксид – СО, серен диоксид – SO₂, азотен диоксид – NO₂, сероводород – H₂S, амоняк – NH₃, въглеводороди – CmHn и прах.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автомобилният транспорт, изгарянето на твърди горива (дърва и въглища) в битовия сектор, промишлените инсталации, както и дейности с неорганизирано изпускане на вредни вещества от кариери за добив на инертни материали, трошачно–сортировъчни инсталации, зърнобази, строителни и ремонтни площадки, неблагоустроените територии в населените места.

На територията на Община Стралджа не са ситуирани крупни обекти замърсители на атмосферния въздух. Основните точкови източници на вредни емисии са Компресорна станция «Лозенец», с. Лозенец на «Булгартрансгаз» ЕАД, база за обезвреждане на боеприпаси, с. Лозенец на «Берета трейдинг» ООД, “Керамична къща Стралджа” ЕООД и “Завод за Поливна Техника”АД гр. Стралджа. Емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от производ­ствените дейности са с основна качествена характеристика: серни оксиди, азотни оксиди, въглероден оксид и диоксид, въглеводороди, прах. Емисионният мониторинг показва спазване на регламентираните норми за допустими емисии и условията на разрешителните за емисии парникови газове и плановете за мониторинг към тях. Единствено по отношение на Компресорната станция «Лозенец» през последните години не се спазват регламентираните Норми за допустими емисии по показатели въглероден диоксид и азотни оксиди, за което на дружеството е наложена санкция.

През юни 2012г., в следствие на възникнала авария в базата за обезвреждане на боеприпаси, с. Лозенец на «Берета трейдинг» ООД, бяха извършени измервания на няколко показателя за качеството на атмосферния въздух с Мобилна автоматичн астанция от РИОСВ – Стара Загора. Анализът и оценката на съответствието на с праговите стойности на регламентираните норми за изследваните показатели показаха липсата на превишения и нарушаване на качеството на атмосферния въздух.

Във връзка с европейската и национална политика, насочени към намаляване на емисиите от парниковите газове и пряко свързаната с този факт промяна на климата, община Стралджа е предприела мерки, свързани с повишаване на енергийната ефективност и внедряване на възобновяеми енергийни източници. Редица обществени сгради, училища, детски градини са санирани в съответствие с изискванията за енергийната ефективност. Най-много използвани от възобновяемите енергийни източници са вятърната и слънчевата енергия. Към настоящия момент общината изпълнява проект за монтиране на улично осветление с 220бр. LED лампи захранвани със слънчева енергия в четири населени места от Общината - гр.Стралджа, с.Лозенец, с.Воденичане и с.Зимница.

За подобряване качеството на въздуха е необходимо да се предприемат действия за осигуряване на нов енергиен източник за промишлеността, обществения сектор и бита. В тази връзка през 2013 г. общината разработи проект за използването на геотермалната енергия на разположените в близост до гр. Стралджа сондажи на минерални води за отопление на сградите от образователната инфраструктура на територията на гр. Стралджа. Търси се финансиране за изпълнението на проекта.

Като положителна тенденция по отношение подобряване качеството на атмосферния въздух е газификация на промишлени обекти, какъвто е “Керамична къща Стралджа” ЕООД, работещ до скоро на гориво мазут. Газопроводът, с който е захранено предприятието преминава през гр. Стралджа и предоставя реална възможност за включване на обществени сгради и битови потребители в газопреносната мрежа, с оглед намаляване на емисиите на замърсителите от този сектор.
2.2. Води
Повърхностни води

Водите в област Ямбол принадлежат към Източнобеломорския район за басейново управление на водите, който включва басейните на реките Марица, Тунджа, Арда. В община Стралджа по-големите реки са Мочурица, приток на Тунджа и Мараш, която се влива в Мочурица. В Плана за управление на речните басейни / ПУРБ / в Източнобеломорски район, р. Мочурица и притоците и са определени като Водно тяло с код BG3TU600R02. Всяко водно тяло е речен участък с еднакво екологично и химично състояние, който има важна роля при управлението на водите. В ПУРБ в Източнобеломорски район за водните тела са подготвени конкретни програми от мерки, чрез реализацията на които трябва да се постигне добро състояние на водите.

Река Мочурица представлява ляв приток на р.Тунджа, като се влива в нея малко преди гр.Ямбол. Извира от южните склонове на Спидовска планина, западно от с.Ново село. Има дължина 85,9 км и водосборна площ 1278 км2. Реката има ниски брегове, слаб наклон и тече бавно, като често се разлива. Коритото й е гъсто обрасло с висока водна растителност. През 2012 - 2013г. «Напоителни системи» ЕАД извършиха почистване на коритото от с. Деветак, община Карнобат до с. Зимница, община Стралджа.

Многоводната фаза на реките Мочурица и Мараш е от ноември до април, което се отразява и на качеството на повърхностно течащите им води – през тези месеци нивото на замърсяващите вещества е по-малко в резултат на по-голямото разреждане на постъпващите отпадъчни води.

Основни замърсители на повърхностните води са битово-фекалните, отпадъчните води от животновъдството и промишлените отпадъчни води. На територията на общината няма изградени пречиствателни станции за битови отпадъчни води /ПСОВ/. Заустването на каналите и деретата става директно в открити водоеми, най-вече в реките Мараш и Мочурица. Град Стралджа и с. Зимница са най-големите източници на отпадъчни води - промишлени и битови. В река Мочурица е заустена и градската канализация на гр. Карнобат, който също няма ПСОВ. След 2002 година почти ежегодно през летните месеци се констатират отравяния на ихтиофауната в р. Мочурица. Със заповед № РД – 970 от 28.07.2003г. на МОСВ р. Мочурица от изворите до вливането и в р. Тунджа е определена за чувствителна зона.

По-големите действащи обекти на територията на Община Стралджа - „Керамична къща Стралджа“ ЕООД, „Булгаргтрансгаз“ ЕАД, Компресорна станция „Лозенец“ и «ЗПТ» АД са с изградени и действащи локални пречиствателни съоръжения за пречистване на заустваните отпадъчни води.

На територията на община Стралджа на р. Мочурица и р. Мараш няма пунктове за контролен и оперативен мониторинг. За мониторинг по биологични елементи за качество са определени 5 пункта в с. Маленово, с. Воденичане, с. Чарда, преди с. Лозенец и след с. Лозенец.

Басейнова дирекция е наложила санкции на 4 обекта: «Терра-Агро» АД, «Сън-Шайн Трейд» ООД, «Керамична къща Стралджа» ЕООД и «Инком ПВ» ООД във връзка с констатирани нарушения на условията по издадени разрешителни.

Поздемните води на територията на община Стралджа попадат в Подземно водно тяло BG3G00000NQ015 /Порови води в Неоген - Кватернер - Сливенско- Стралджанска област/, разположено в едноименната котловина. Тя е една от най-големите по площ у нас, започва от с. Бинкос на запад и стига до с. Нейчово на изток, през западната и част преминава р. Тунджа, а през източната – р. Мочурица. ПВТ има площ от 800 кв. км. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са глинести пясъци. Водоносният хоризонт е изграден от чакъли, гравелити, пясъци, пясъчници и глини. Средна дебелина на ПВТ - 118 м, средна водопроводимост на ПВТ - 1770 м²/ден, среден коефициент на филтрация на ПВТ - 15 м/ден. Подхранване на ПВТ в Стралджанската част - инфилтриращите се валежни и речни води, потока се движи от север на юг. Среден модул на подземния отток е 3,2 л/сек/км².

МОСВ има два пункта за контролен и оперативен мониторинг на подземните водни тела в общината – при гр. Стралджа и при с. Зимница. При измерванията за 2013 година в пункт Стралджа се наблюдават значителни отклоне¬ния от стандарта по показателите хлориди (Cl-), сулфати (SO4 2-), твърдост, калций (Ca 2+), магнезий (Mg 2+), електропроводимост, нитратни йони (NO3-) и натрий. При измерванията в пункт с. Зимница няма отклонения от стандарта, освен по показател нитратни йони (NO3-). Общата оценка за химическото състояние на ПВТ за 2013г. е „лошо“.

На територията на общината се намират няколко находища на минерални води – в землището на гр. Стралджа, в с. Лозенец и землището му и в с. Правдино. Министърът на Министерството на околната среда и водите предостави безвъзмездно за управление и ползване от община Стралджа за 25 – годишен срок находище на минерални води „Стралджа”, гр. Стралджа с водовземни съоръжения Сондаж № Я-2, Сондаж № Я-12, Сондаж № Я-50 и Сондаж № Р-1х. Находището е № 86 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. За сондажите е изготвен доклад за оценка на експлоатационните ресурси и е издадена заповед за утвърждаването им. За Сондаж № Р-1х е издадено разрешително на Община Стралджа за водовземане от минерална вода с цел „Използване на геотермалната енергия на водата за отопление на обществени сгради”.

На територията на град Стралджа функционира покрит стоманобетонов канал за битови и дъждовни води.

Общината има изготвени два технически проекта за доизграждане на канализационните системи на гр. Стралджа и с. Зимница и строеж на ПСОВ, които са в резултат от успешно приключили проекти за техническа помощ по ОПОС. И двете населени места са с между 2 000 и 10 000 екв. ж., т.е. изграждането на пречиствателните им станции ще бъде приоритетно след като бъдат изградени ПСОВ на населените места с над 10 000 екв. ж. И за двете ПСОВ са отредени площадки. Изготвен е и технически проект за водопроводната и канализационната система, както и изграждане на ПСОВ в с. Воденичане.

Проблем за област Ямбол и респективно за община Стралджа е ниският дял на дома­кин­ствата, свързани с обществена канализация: 10,5% /табл. 1/ - за сравнение средният показател за страната е 72,5%. Огромен е процентът на домакинства без достъп до канализация (13.6%), близо 5 пъти по-голям от средния за България (2,9%). Отпадните води от канализацията се заустват директно във водните течения или деретата, поради липсата на изградена ПСОВ.

Преобладаващият тип канализация в общината е чрез попивна яма. Изключително голям е и броят на домакинствата без достъп до канализация.

Водоснабдяването в общината се осигурява от 32 източника, намиращи се в 12 вододайни зони и 5 броя резервни водоизточника. Подаването на питейна вода се осъществява с помпени станции и гравитачно, от подземни водоизточници, попадащи в две водо­снаб­ди­тел­ни групи - "Стралджа" (в която са включени гр. Стралджа, с. Лозенец, Воденичане и с. Атолово) и "Бакаджик" (попадат селата Тамарино, Каменец, Войника и Саранско). Общата дължина на водопроводната мрежа към 2011 година, е 372 км и тя покрива 100% от населените места в общината.

Водопотреблението за битови и стопански нужди на жител от населението средно за дено­но­щие е от 78,6 до 140 литра, като в него се включват количествата за питейно-битови нужди, обществено обслужване, промишленост и селско стопанство. Изразходваната питей­на вода средно на жител в общината е 89 л/чов./ден, което е по-нисък показател от средния за страната - 102 л/чов./ден. Изразходваната питейна вода средно на жител в общината е 89 л/чов./ден, което е по-нисък показател от средния за страната - 102 л/чов./ден.

Към 2012 година голяма част от водопроводната мрежа в населените места е силно амортизирана - външните водопроводи са основно от етернитови тръби /около 78 000 м/. Те са полагани в периода 1970-1980 година. Стоманените тръби са около 3 500 м – една част са вече корозирали и често аварират. Сменени са само около 3 000 м за с. Чарда от ПС Могила с полиетиленови тръби през 2001-2002 година. Това води до огромни загуби при преноса на питейна вода - 79%.

Вътрешната водопроводна мрежа на територията на общината е 212 км.

Табл. 5. Дял от домакинствата по източник на водоснабдяване в община Стралджа

Населено място	Дял от домакинствата с достъп до:
	Обществено водоснабдяване	Собствен водоизточник	Няма източник на вода
България	96,2%	1,3%	0,7%
Община Стралджа	86,4%	1,8%	2,3%

Източник: НСИ - Преброяване на населението 2011

Тревожни са данните за дела на обитаваните жилища в общината, които нямат из­точ­ник на вода – цели 2,3%. За сравнения средният дял за страната на тези домакинства е 0,7%.

Друг основен проблем на водоснабдяването, освен загубите на вода, е нейното качество. Голям процент от външните водопроводи са от етернитови тръби, които са канцерогенни и вредят на човешкото здраве.

За 2013г. стандартността по микробиологични показатели на питейната вода е 94.25%.

По химични показатери стандартността е около 75%. Нестандартността се дължи на наднорменото съдържание на нитрати. Населените места, които ползват нитейни води с нитрати над нормата от 50 мг/л са Богорово – 72 мг/л, Войника – 58 мг/л, Джинот – 90 мг/л, Зимница – 101 мг/л, Иречеково – 95 мг/л, Недялско – 52 мг/л, Правдино – 67 мг/л, Първенец – 54 мг/л, Саранско – 70 мг/л и Тамарино – 54 мг/л. По становище на СЗО и НЦООЗ към МЗ регистрираните превишения нямат здравно значение. За сравнение не са малко селищата в страната с 300 – 400 мг/л нитрати в питейните води.

Част от големите предприятия в общината имат изградени собствени водоизточници за промишлени нужди - “Керамична къща Стралджа” ЕООД, “ЗПТ” АД, както и Компресорна станция „Лозенец” на „Булгартрансгаз” ЕАД. Останалите ползват води за технологични и питейни нужди от селищните водопроводни мрежи.