Програма за опазване на околната среда на община Стралджа 2014-2020г. Община стралджа, област ямбол

Отпадъците са пряк замърсител на въздуха, водите и почвата и носят непосредствен риск за здравето на човека, затова решаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците, се явяват едни от най-сериозните. От друга страна, голяма част от отпадъ­ците притежават ценни суровинни качества и могат да бъдат рециклирани и отново оползотворени в производството и селското стопанство.

На територията на общината се генерират предимно битови отпадъци.

Количеството на събираните отпадъци се оценява косвено, по разчетен път, на база

на транспортните документи. Липсата на кантари на съществуващото депо затруднява точното определяне на количествата отпадъци, постъпващи за депониране.

Количествата събрани битови отпадъци се отчитат в тонове и се определят на база отчетените автомобилни курсове.

От таблицата по-горе става ясно, че за периода 2009 – 2011 г. се наблюдава тенденция на увеличаване количествата събрани битови отпадъци. Увеличението е поради факта, че от септември 2010 г. броят на разположените в селата контейнери тип „Бобър” беше увеличен и от 2011 г. периодът на сметоизвозване за селата от общината се променя от 30 на 20 дена. За годините 2012 и 2013, обаче, се наблюдава тенденция на намаляване на събраните битови отпадъци, което се дължи на провежданата политика в Община Стралджа относно намаляване на битовите отпадъци и не на последно място намаляващото население в някои населени места на Общината.

През 2010 г., в рамките на проект „Техническа помощ за създаване на система за интегрирано управление на отпадъците в регион Ямбол (общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа)”, финансиран от ОПОС, е направен морфологичен анализ на отпадъците на Община Стралджа.

От така представените данни се вижда, че за периода 2009 – 2010 г. се наблюдава намаляване на депонираните строителни отпадъци в Община Стралджа. За периода 2011 – 2013 г. резултатът е нулев, защото задължените лица са пренасочени да депонират на депо Ямбол.

От данните в таблицата се наблюдава тенденция на увеличаване на събраните отпадъци от опаковки, както и на количествата, които са рециклируеми. Причините за тази положителна тенденция се предполага да са повишеното осъзнаване от страна на обществото за важността от разделното събиране на отпадъци, както и новата сепарираща инсталация на Екобулпак АД изградена в землището на с. Хаджидимитрово, където се очаква да бъде новото регионално депо.

Съгласно Националната програма за прилагане на Директива 99/31/ЕС:

• 100% биоразградими са хранителните, хартиените, картонените, дървесните и

градинските отпадъци;

• 20% от текстилните отпадъци;

• 25% от отпадъците от кожи

Анализът показва, че в Община Стралджа има добри предпоставки за въвеждане на разделно събиране на отпадъци с биологичен произход и съответното оползотворяване, напр. чрез компостиране – храна, хартия, картон, дърво и градински съставляват общо 25,68% от ТБО в Община Стралджа. Ако към тях се добавят органичните материали от категория „други“ този процент може да достигне 40% от отпадъците в общината и да се определи като най-голямата по количество фракция от ТБО в Община Стралджа.

В съответствие със Закона за управление на отпадъците чл. 31 ал. 1 т. 2 – целта е най-късно до 31 декември 2020г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Република България през 1995г.

• до 31 декември 2016 г. - не по-малко от 25 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани през 2014 г.

• до 31 декември 2020 г. - не по-малко от 50 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани през 2014 г.

• до 31 декември 2025 г. - не по-малко от 70 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани през 2014 г.

Бъдещото регионално депо за битови отпадъци се намира в землищата на селата Дражево и Хаджи Димитрово, община «Тунджа». Към момента депото функционира като общинско депо на община Ямбол.

Община Стралджа, съвместно с общините Ямбол /в качеството й на водеща община/, Сливен, Тунджа и Нова Загора кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, Приоритетна ос 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”, процедура BG161PO005/10/2.10/07/22 „Изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в региони: Борово (Бяла, област Русе), Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Костенец (Самоков), Левски (Никопол), Луковит, Панагюрище, Плевен, Разлог, Стара Загора и Ямбол”. Проектното предложение беше одобрено и на 17.10.2012г. се сключи договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол – Първа фаза“.

Съгласно одобреното проектно предложение „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол – Първа фаза“, на финансиране подлежат изграждане на клетка 1 на регионалното депо, подготовка за реализацията на следващия етап за изграждане на сепарираща и компостираща инсталации, както и проектиране и изпълнение на техническата рекултивация на съществуващи депа на общини Ямбол, Сливен, Нова Загора и Стралджа. Проектът предвижда регионалната система да бъде изградена на две фази, като обхвата й ще бъде както следва:

Първа фаза: Изграждане на клетка 1 за депониране на отпадъци и сключване на споразумение с Организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки за предварително третиране на отпадъка на общините от „регион Ямбол”- общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа.

Втора фаза: Изграждане на инсталация за механично и биологично третиране с производство на RDF; център за рециклиране за временно съхранение на опасни отпадъци от домакинствата; изграждане на инсталация за компостиране на зелени отпадъци и въвеждане на домашно компостиране; изграждане на  инсталация за рециклиране на строителни отпадъци и клетка за обезвреждането им; изграждане на клетки 2, 3 и 4 за депониране на отпадъците; разширяване обхвата на разделното събиране на хартия, пластмаси, стъкло и метали.

В Община Стралджа е разработена система за разделното събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки от домакинствата, търговските и обществените обекти и промишлеността. Системата за разделно събиране обхваща общинския център – гр.Стралджа , с. Зимница, с. Лозенец и с. Чарда. На територията на Общината са разположени 67 броя жълти контейнери тип „ Бобър” за хартия, пластмаса и метал и 35 броя зелени контейнери тип „Иглу” за стъкло. За извършване на дейности по разделно събиране на отпадъци от опаковки Община Стралджа има сключен договор с Национална организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки „Екобулпак” АД.

Нерегламентираните замърсявания нарушават ландшафта, замърсяват почвите, повърхностните и подземните води и представляват източник на зарази и неприятни миризми.

В Община Стралджа има издадени разрешителни на две фирми-оператори на площадки за събиране на отпадъци от черни и цветни метали. Това са „Промишлени суровини” ЕООД с разрешително № 00-ДО-228-04 от 21.06.2012г. и „ДЖИ ЕС” ЕООД – гр. Ямбол – разрешително № 13-ДО-435-00 от 15.01.2013 г.

2.4. Почви и нарушени терени

По отношение на почвеното – географско райониране на България /по Нинов, 1997 и 2002 г./, територията на общината попада в Балканско – Средиземноморска почвена подобласт, която е част от Средиземноморската област. В границите на тази подобласт, основният почвен тип на равнинните части и планинските склонове са най-вече лесивираните канеловидни и канелените почви. В котловинната част на Стралджанското поле са разпространени смолниците и черноземсмолници. По поречието на реките се срещат алувиално – ливадни почви и солончаци. Почвеното разнообразие на този район е благоприятно за отглеждането на редица земеделски култури: лозя, тютюн, зърнени култури, овощия, зеленчуци и др.

РИОСВ – Стара Загора извършва контрол на качеството на почвите по отношение на ерозия, вкисляване и засоляване. Ерозирали почви на територията на общината няма. Системният мониторинг за промени в киселинно-алкалните свойства на почвите установи вкислени почви в района на с. Иречеково.

При с. Палаузово има пункт на мрежата за мониторинг за замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди, но през 2011 и 2012 година не е провеждан мониторинг на този пункт. В района на Стралджа не са констатирани нарушения за замърсяване на почвите над МДК с тежки метали, металоиди и устойчиви органични вещества (пестициди. Също така органохлорните пестициди, полихлорираните бифенили и полицикличните ароматни въглеводороди са в граници много под ПДК.).

Ежегодно се осъществява мониторинг на почвите за засолявания. На територията на община Стралджа пунктът се намира южно от селищните граници на гр. Стралджа. Анализните резултати за 2012 и 2013 година показват, че почвите се определят като слабо солонцовати до солонци. В състава на солите преобладават хидрокарбонатите и сулфатите на натрия.

Както навсякъде в страната, така и в общината има увредени почви в резултат на опожаряване на стърнищата.

В резултат на добивни дейности има и физически нарушени почви. На територията на община Стралджа са разположени следните кариери:

• 
  Находище ”Конак Тарла” в землището на гр. Стралджа, с площ 105 503 дка - добив на подземни богатства - строителни материали /глини/, държавна концесия.
  
• 
  Находище ”Блатото” в землището на с. Лозенец, с площ 308 904 дка - добив на подземни богатства – строителни материали /глини/, държавна концесия
  
• 
  Находище ”Кояджика” в землището на с. Палаузово, с площ 203 694 м². - добив на подземни богатства - строителни материали /трахити/, държавна концесия.
  
• 
  Находище”Каменец” в землището на с. Каменец, с площ 0,568 км². - добив на подземни богатства - строителни материали / мрамори и мраморизирани варовици /, държавна концесия.
  
• 
  Находище”Иречеково” в землището на с. Иречеково, с площ 413 дка - добив на подземни богатства - строителни материали /трахибазалти/, държавна концесия.
  
• 
  Общинска концесия за добив за строителни материали /варовици за добив на негасена вар /, с площ 118 651 м², в землището на с. Каменец.
  

Проблем с продуктите за растителна защита (ПРЗ) с изтекъл срок на годност и с неизвестен произход на територията на общината към август 2013 година не е налице.

Всички събрани през годините количества пестициди са безопасно съхранени и експортирани в склад в с. Меден кладенец, община „Тунджа”.

2.5. Защитени територии и биоразнообразие

Гори

Община Стралджа попада в тракийската горско-растителна област с преобладаващи иглолистни и широколистни гори и нискостеблена растителност. Горите на територията на общината са 13.24% от общата територия или 89580 дка, като са разположени по южните склонове на Стара планина, Бакаджиците и по северозападните разклонения на Странджа планина, в землищата на гр. Стралджа, с. Каменец, с. Войника, с. Лозенец и с. Поляна. Преобладават гори за реконструкция – 31 595 дка, издънкови гори – 17 782 дка, иглолистни гори – 14 668 дка, широколистни гори – 1 861 дка, нискостеблени гори – 6 505 дка и др. В миналото, на територията на общината горите са били тракийски смесени термофилни дъбови гори, но в последствие са били унищожени и заети от селскостопански площи. Ландшафтните райони /по Петров, 1982/, които се наблюдават на тази територия са предимно нископланинските субколхидски гори и ксерофитно – храстови гори, които са частично земеделски усвоени. Преобладаващите гори са от космат дъб, цер, благун и виргилиев дъб. Тези гори заемат предимно терени с плитки почви. Видовото разнообразие в горите се допълва от бял и черен бор, акация, орех, полски бряст, полски ясен, келяв габър, тополи, червен дъб, зимен дъб, мъждрян, клен, сребролистна липа, американски ясен и гледичия. Средната възраст на горите е 44 години.

Общата площ на общинския горски фонд е 2 762,5 ха, от които:

• 
  Горски територии със стопански функции - 1 528,2 ха,
  
• 
  Горски територии със защитни функции – 61,2 ха,
  

• 
  защита на ерозирани горски земи - 27,3 ха,
  
• 
  полезащитни горски пояси - 19,1 ха,
  
• 
  защитна ивица газопровод - 14,8 ха,
  

• 
  Горски територии със специални функции
  

• 
  зелени зони – 182,5 ха,
  
• 
  територии, включени в границите на защитени зони – част от
  

• 
  ЗЗ BG0000402 „Бакаджиците“ – 17,7 ха
  
• 
  ЗЗ BG0000513 „Войнишки Бакаджик“ – 836,6 ха
  

в землищата на гр. Стралджа, с. Каменец, с. Войника се използва за дърводобив. За периода 2004 – 2012г., в горските територии са добити общо 2 177 м³ строителна дървесина и 15 216 м³ пространствени дърва за огрев за нуждите на жителите на общината.

За рекреационни цели се използват горите в местността „Мараш“ в полите на Стара планина, където има туристически маршрути, заслони, както и действаща хижа – хижа „Люляк“. Във Войнишкия Бакаджик през 2012г., с финансиране по трансграничен проект беше извършен основен ремонт на съществуващата там хижа „Инджови извори“. С цел популяризиране на местното биоразнообразие, в района бяха изградени две еко пътеки с места за краткотраен отдих, едно място за пикник, две платформи за наблюдение на птици и бозайници