Програма за опазване на околната среда на община Стралджа 2014-2020г. Община стралджа, област ямбол


Биоразнообразие, защитени видове растения и животни



страница4/9
Дата09.09.2016
Размер1.54 Mb.
#8568
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Биоразнообразие, защитени видове растения и животни

Според биогеографското райониране на България община Стралджа попада в Среднобългарски район, подрайон на Тунджанската хълмиста низина.

Във фитогеографско отношение районът се отнася към Македоно-тракийската провинция. Характеризира се с разнообразна растителност, която е част от фитогенофонда на страната ни. Тук се срещат едновременно средноевропейски и средиземноморски видове.

Стара планина, като фитоклиматична бариера, препятства проникването на по-топлолюбивата флора на север от нея и на по-студоустойчивата флора на юг от нея.

Малката надморска височина, преходноконтиненталният климат и плодородните черноземни смолници благоприятстват естественото разпространение само на широколистната растителност. Разпространени са ксеротермни екосистеми, формирани от цер, благун, горун, келяв габър, явор, полски клен, драка, глог, върба, дива круша и др.

Голямо е разнообразието на билки, гъби и тревна растителност. Преобладават представители от семействата лютикови, кисели треви, житни, бобови, сенникоцветни, сложноцветни, кръстоцветни и др.


Табл. 13. Застрашени растителни видове, включени в Червена книга на Р. България /2011г. /


Вид, българско наименование

Вид, българско наименование

Статут


Бесарабско глухарче


Taraxacum bessarabicum

Застрашен

Гмелинова гърлица


Limonium gmelini

Застрашен

Гола копривка


Celtis glabrata

Застрашен,

Терциерен реликт

Грудков здравец


Geranium tuberosum

Застрашен

Елвезиево кокиче


Galanthus elwesii

Застрашен,

Защитен вид

Източна тамянка


Ferula orientalis

Критично застрашен, Защитен вид

Кримско зарасличе


Symphytum tauricum

Застрашен

Небодлива метличина

Centaurea inermis

Уязвим,

Български ендемит, Защитен вид

Редкоцветен живовлек


Plantago tenuiflora

Застрашен

Сиво великденче

Veronica glauca

Критично застрашен, Балкански ендемит, Защитен вид

Стоянова дрипавка

Crepis stojanovii

Критично застрашен, Балкански субендемит, Защитен вид

Стрибърнова ведрица

Fritillaria stribrnyi

Критично застрашен, Балкански ендемит, Защитен вид

Тракийски клин

Astragalus thracica

Уязвим,

Балкански ендемит, Защитен вид

Ферулов прангос

Prangos ferulacea

Застрашен,

Защитен вид

Чуждоземен шпорец

Delphinium peregrinum

Застрашен

В подрайон Тунджанска хълмиста низина преобладават средноевропейски животински видове, характерни за широколистния пояс, но се срещат и голям брой средиземноморски и преходно средиземноморски видове. Разпространението на животинските видове е свързано и с особеностите на релефа, който обуславя различни растителни пояси, обитавани от различни фаунистични комплекси.

Бозайната фауна е представена основно от степни и обитаващи откритите пространства и агроландшафти видове. Голяма част от тях са активни през нощта, а през деня са скрити в подземни убежища, гъсти треви или храсти. За Тунджанска хълмиста низина най-характерни са европейска къртица (Talpa europaea), източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon), малка белозъбка (Crocidura suaveolens), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), обикновена полевка (Microtus arvalis), сляпо куче (Spalax leucodon), европейски лалугер (Spermophilus citellus) и полска мишка (Apodemus agrarius). Широко разпространен е и европейският див заек (Lepus europaeus).

От хищните видове по разпространени са язовец (Meles meles), черен пор (Putorius putorius, лисица (Vulpes vulpes), чакал (Canis mesomelas, невестулка (Mustela nivalis, видра (Lutra lutra) и пъстър пор. Представителите на копитните дива свиня (Sus scrofa) и сърна (Capreolus capreolus) са по-редки и обитават заетите с естествени гори и храсталаци площи. За мочурливите места са характерни водният плъх (Arvicola terrestris) и малката водна земеровка (Neomys anomalus).

В орнитологично отношение важни местообитания има във водосбора на р. Мочурица и Стралджанското блато, които са характерени с разнообразието от водолюбиви птици и в западната част на общината 18 километровата верига от възвишения известна като Бакаджиците в която намират благоприятни обитания голяма част от птиците, които обитават пояса на широколистните гори и храсталаците, с малки полянки между тях. През територията на общината преминава един от основните пътища за миграция на прелетните птици - Via pontica. Разнообразието сред птиците е голямо. Срещат се: кълвачи / разред Piciformes /, поен дрозд / Turdus philomelos /, пъдпъдък / Coturnix coturnix /, яребица /Arborophila gingica /, тракийски кеклик / Alectoris chukar /, къдроглав пеликан / Pelecanus crispus /, малък корморан / Phalacrocorax pygmeus /, сем. Бекасови / Scolopacidae /, малка бяла чапла / Egretta garzetta /, голяма бяла чапла / Ardea alba /, дропла / Otis tarda /, малък воден бик / Ixobrychus minutus /, голям воден бик / Botaurus stellaris/, соколи / Falco /, ястреби / Accipiter /, черна каня / Milvus migrans /, обикновен мишелов / Buteo buteo /, бухал / Bubo Bubo/, горска ушата сова / Asio otus /, домашна кукумявка / Athene noctua /, сива врана / Corvus cornix /, сврака / Pica pica /, сойка / Garrulus glandarius /, кукувица / Cuculus canorus /, кос / Turdus merula /, синигери / Parus /, речен дъждосвирец / Charadrius dubius /, осояд / Pernis apivorus /, пчелояд / Merops apiaster /, ливаден дърдавец / Crex crex /, полска чучулига / Alauda arvensis /, горска чучулига / Lullula arborea /, качулата чучулига /Galerida cristata / гълъб / Columba livia /, гривяк / Columba palumbus /, гургулица /Streptopelia turtur /, селска лястовица / Hirundo rustica /, градска лястовица / Delichon urbicum / и др.

Храсталаците и сухите тревисти пространства са естествени обитания на влечугите: смок мишкар (Zamenbis longissimus), смокът стрелец (Dolichophis caspius), шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата костенурка (Testudo ehrmanni), които поради преобладаването на обработваеми земи са доста редки, гущерите (Sauria) от семейство (Lacertidae) същински гущери, представени от ливадния гущер (Lacerta agilis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata), зеления гущер (Lacerta viridis) и жълтокоремника (Ophisaurus apodus).

Мочурливите места на изток от гр. Стралджа, бавно течащите и стоящи водоеми са основните места за представителите на Земноводните (Amphibia).

Една част от бозайниците и птиците са ловни обекти, но на територията на община Стралджа се срещат и много от животинските видове, които са включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие и защитени на територията на страната.

Някои от тях се срещат случайно, други като повечето от птиците редовно по време на миграции и зимуване, а за трети територията на общината е едно от малкото места в България, където са намерили благоприятни условия и се размножават успешно.
Малката надморска височина, преходноконтиненталният климат и плодородните почви благоприятстват естественото разпространение на лечебните растения, които заемат значителен и важен дял от флората на Стралджанския регион. В равнинтата част, около и в обработваемите площи, могат да се събират добри количества от лайка, жълт и червен кантарион, коприва, бабини зъби /трабузан/ синя жлъчка, широколист и теснолист жиловлек, черен и нисък бъз /бъзак/, ветрогон, водно пипериче, врабчови чревца, вратига, върбинка, глухарче, девисил, дяволска уста, еньовче, лепка, овчарска торбичка, паричка, пача трева, пелин, петопръстик, пирей, троскот, репей, синя метличина, мак, слез и др. Хълмистите части на Стралджанския район са богати на плод от червен глог, драка, къпина, шипка, гръмотрън, стръкове и листа от подбел, червено подъбиче, бял равнец, девесил и много други. С решение на общински съвет Стралджа е одобрена тарифа за таксите на страничните ползвания и страничните горски продукти, добити от общинския горски фонд.

Описание на основните видове лечебни растения, местоположението на естествените им находища и приложението им са описани в Приложение 1.

Лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане или унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фонд със сегашна или бъдеща ценност. Опазването на лечебните растения е система от мерки и дейности, целящи запазването на биологичното им разнообразие и на техните ресурси. Опазването включва поддържането и съхраняване на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации на видовете.
Защитени територии

В землището на с. Палаузово съществува защитена местност “Блатото”. Обявена е за такава със Заповед № 1938/03.007.1970 на МГГП, с площ 16 ха, Държавен поземлен фонд. Обявена е с цел опазване на естественото находище на блатно кокиче (Leucojum aestivum L.). Видът е включен в Приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие и е под специален режим на опазване и ползване, който се регламентира със Заповед №РД 521/22.04.2005 г. на МОСВ. На 12.10.2012г. находището е отдадено на концесия на „Фито Палаузово” АД за срок от 20 години.

На територията на общината има 7 защитени зони по Натура 2000.

Табл. 14. Защитени зони по Натура 2000


Защитена зона

Наименование

Площ

Година на обявяване

Директива по която са индетифицирани

BG 0002028

„Комплекс Стралджа”

28,718.20 дка

Заповед на министъра на МОСВ № РД-550/05.09.2008г.

Директива 79/409/ЕЕС (за птиците)

BG 0000205

„Стралджа”

8,820.20 дка

Решение на МС

№ 122/02.03.2007г.



Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията)

BG 0000198

„Средецка река”

7,077.80 дка

Решение на МС

№ 122/02.03.2007г.



Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията)

BG 0000196

„Река Мочурица”

69,105.70 дка

Решение на МС

№ 122/02.03.2007г.



Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията)

BG 0000402

„Бакаджиците”

45,048.70 дка

Решение на МС

№ 122/02.03.2007г.



Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията)

BG 0000513

„Войнишки Бакаджик”

11,389.40 дка

Решение на МС

№ 122/02.03.2007г.



Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията)

BG 0000420

„Гребенец”

98,845,30

Решение на МС

№ 122/02.03.2007г.



Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията)

2.6. Шум
Шумът е един от най-разпространените и агресивни замърсители на околната среда. Проблемът с шумовото замърсяване на околната среда става все по-голям, особено за големите градове. Източниците на шум могат да бъдат обособени в две основни групи - промишлен и транспортен.

Конкретно за община Стралджа източници на шум се явяват ЖП и автотранспорта. Промишлените предприятия на града са изнесени в южната част и производството им е такова, че не натоварват шумово околната среда. През територията на 18 населени места от общината преминават пътища от ІІІ клас. По застроителния план на град Стралджа е предвидено изграждане на обходен път в западната част. Железопътният транспорт създава проблеми за гр. Стралджа и с. Зимница. Железопътната линия София - Бургас преминава през двете населени места, а жилищните сгради са разположени в сервитут от 50 м.

Мониторинг на транспортния шум не се извършва на територията на общината. За подобряване на акустичното състояние на общината могат да се проведат различни мероприятия - извършване на ремонт на пътища и линейно засаждане на дървета по протежение на основните пътни артерии.
2.7. Зелени площи в населените места

В общинския център има два парка – парк «Младост» и парк «Южен», които през 2013г. бяха основно реконструирани и възобновени. В почти всички останали населени места също има малки паркове, но само малка част от тях се поддържат и са в добро състояние.


2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения
РИОСВ – Стара Загора измерва радиационния гама – фон един път годишно като мощност на еквивалентната доза и стойностите му са в интервала от 0,14 до 0,24 микросиверта на час т. е. през годините досега не са констатирани значими промени в стойностите.
2.9. Управленски фактори
В структурата на общинска администрация няма обособен отдел по опазване на околната среда (ООС). Опазването на околната среда е направление към отдел „Териториално селищно устройство и екология”. По проблеми на ООС работят трима специалисти: главен експерт „Екология“, ст. специалист, отдел ТСУЕ и гл. специалист, отдел ТСУЕ. Докладването се насочва към намалник отдел «ТСУЕ» и ресорния Заместник кмет.

Общинската комисия по смисъла на ЗМСМА, отговорна за решаване на проблемите свързани с опазване на околната среда е Комисията по устройство на територията и евроинтеграция.

Контролно звено в рамките на общината се състои от трима специалисти, които контролират изпълнението на Общинските наредби в сферата. По населени места контролни правомощия имат и кметовете и кметските наместници.


Местната нормативна уредба, имаща отношение към опазване на околната среда включва следните програми и документи:

  • Програма за управление на отпадъците за периода 2014г. – 2020г. на Община Стралджа,

  • Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Стралджа – последна

актуализация – 2011 г.,

  • Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги – последна актуализация – 2013 г.,

Наредба № 8 за управление на отпадъците на територията на Община Стралджа–

2014 г.,



  • Наредба № 15 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Стралджа – 2008г.


Община Стралджа, съвместно с общините Ямбол, Сливен, Тунджа и Нова Загора изпълнява проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол – Първа фаза“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, Приоритетна ос 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”. На финансиране от проекта подлежат изграждане на клетка 1 на регионалното депо, подготовка за реализацията на следващия етап за изграждане на сепарираща и компостираща инсталации, както и проектиране и изпълнение на техническата рекултивация на съществуващи депа на общини Ямбол, Сливен, Нова Загора и Стралджа.

За информиране на обществеността относно въпросите , свързани с опазване на

околната среда се използват различни подходи – публикуване на информация в сайта на общината и в местния вестник «Стралджански новини», провеждане на информационни кампании, изполване на възможностите, които осигуряват различни тематични проекти. От 2013г. започна изпълнението на партньорския с Община Кавакли, Турция проект «За по-добър живот», финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция. Част от дейностите по проекта са обучение на ученици по теми, свързани с опазване на околната среда, провеждане на ученически конкурс на тема «Моята зелена идея», провеждане на кампания за събиране на батерии, провеждане на информационни срещи с гражданите на общината, изработване и разпространение на брошури за различните потоци отпадъци. Общината ежегодно участва в организираната от bTV кампания „Да изчистим България за един ден“.
Услугите, които общината предоставя, свързани с опазване на околната среда са само в сферата на управление на отпадъците и на озеленяване и чистота в населените места.

Дейностите по събиране и транспортиране на битовите отпадъци за всички населени места са възложени след проведена обществена поръчка на «БКС- Христо Нанев» ЕООД, притежаваща нужното за целта разрешително по чл. 37 от ЗУО. Населените места се обслужват от 1 бр. контейнеровоз «Газ 53» , 1 бр.сметосъбирачна машина „Щаер 1231”, 1 бр. сметосъбираща машина тип «МАН» , 1 бр. булдозер, 1 бр. ескаватор и 1 бр. камион самосвал «Шкода».

За събирането на битовите отпадъци към юни 2014 г. са осигурени както следва:

- 55 бр. контейнери тип 4 m­3;

- 466 бр. контейнери тип „Бобър“ -1,1 m­3;

- 410 бр. пластмасови кофи 0,24 m­3 ;

- 1 555 бр. кофи тип „Мева” 0,11 m­3;

Изгорените или механично увредени съдове се подменят с налични оборотни такива веднага след установяване на повредата. Контейнерите в общината се поддържат в добро състояние. Постепенно с амортизация на контейнерите от 4 м3 се предвижда те да се подменят с индивидуални съдове и с контейнери тип „Бобър”.

От 2013г. на територията на общината функционира Общинско социално предприятие за озеленяване и благоустройство, което изпълнява съответните функции.
3. Икономическо развитие
Сравнителният анализ на ключови икономическите тенденции в периода 2008-2012 г. показва стабилен ръст на общинската икономика. Само за период от 5 години почти всички показатели бележат растеж от над 50%. Данните за броя на нефинансовите предприятия показват ръст от 37%, което в абсолютни стойности представлява възникването на нови 102 фирми или 20 средногодишно. Тези стойности са по-високи от същите на областно ниво, което показва, че общинските предприятия са по-„жизнени” от тези в област Ямбол като цяло. Стойността на ДМА също се увеличава отчетливо – с над 171 % за разглеждания период, което показва едни сериозни инвестиции в наличните предприятия. За разглеждания период над 50% е нараснала стойността на произведената продукция, приходите от икономическите дейности, както и нетните приходи от продажби.

Структуроопределящите отрасли на местната икономика са: селско стопанство, хранително–вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, металообработване, мебелна промишленост. Местните ресурси не се използват пълноценно и не са достатъчно обвързани с производството. Има добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали /вар, облицован камък/ и в преработката на зърнени култури, зеленчуци и плодове. Големи резерви има в оранжерийното производство на базата на термалните води.

В общината като селскостопански район се обуславя развитието на хранително-вкусовата промишленост. Развива се главно мелничарството, хлебопроизводството, производство на безалкохолни напитки. На територията на общината работят успешно над 10 фирми за производство на хляб и мелничарската промишленост.

Добри условия и перспектива има в развитието на керамичната промишленост, поради наличие на подходящи глинени запаси. Заводът на “КЕРЕМИЧНА КЪЩА Стралджа” ЕООД изцяло е оборудван с машини и технологична екипировка от водещите световни производители MORANDO и CERIC с капацитет на производство 44 милиона керемиди годишно. Находищата на глина се намират на 12 км. от производствената площадка, залежите на глината надхвърлят 5 млн.куб.м, като състава е уникален с високо съдържание на желязо, без примеси на варовици, висока пластичност и чистота от вредни примеси. Дружеството планира да увеличи инвестициите си и да изгради нов завод за тухли и облицовъчна керамика. Заводът е газифициран.

Завод за Профилни Тръби”АД (ЗПТ АД), гр. Стралджа. Фирмата разполага със съвременни машини и съоръжения разположени в двата основни цеха – “Тръбопроизводство” и “Поцинковане”. След приватизацията на дружеството през 1999 г. са направени големи инвестиции за обновяване на производствената номенклатура и изграждане на закрити складове за готова продукция. Усвоено е производството на електрозаварени затворени профили, тръби и шини за крайпътна ограда /мантинели/.

Освен тези най-големи производствени мощности на територията на общината функционират и следните по-малки:

„Винпром Ямбол” ЕАД – производство на алкохолни напитки;

“АРС мебел” - гр. Стралджа – производство на мебели;

“Тракия Табак” - гр. Стралджа – отглеждане и сушене на тютюн;

ЕТ „Тодор Стайков” – гр. Ямбол – отглеждане и сушене на тютюн

ЕТ “ Антон Андонов” - гр. Стралджа - производство на хляб и тестени изделия;

ЕТ “Антон Бачков” - гр. Пловдив – фуражен цех;

“Компресорна станция” - с. Лозенец – газоразпределение;

“Градус” - гр. Стралджа - отглеждане на кокошки носачки и бройлери;

“Мелница – П.Жеков” - с. Зимница – производство на брашно;

“Царевин” - с. Зимница – производство на царевично брашно;

“Градус 1”ООД - с. Зимница – отглеждане на кокошки носачки и бройлери;

ЕТ “СПАС – Сюлейман Джамбаз” - с. Зимница - отглеждане и сушене на тютюн, зеленчукопроизводство

„Варовик Комерс” ЕООД - с. Каменец – производство на негасена вар.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница