Програма за опазване на околната среда на община Стралджа 2014-2020г. Община стралджа, област ямбол



страница9/9
Дата09.09.2016
Размер1.54 Mb.
#8568
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9
РАЗДЕЛ ПЕТИ: ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА


  1. Отговорен отдел и длъжностно лице за координация по изпълнението на програмата

Координацията по изпълнението на програмата ще се осъществява от ресорния Зам. кмет на община Стралджа. Отговорният отдел е отдел „Териториално селищно устройство и екология“ и в частност еколога на общината. Посочените длъжностни лица вземат решения при възникване на проблеми по изпълнението на програмата, контролират изпълнението на планираните дейности от общински служители и външни организации, следят за спазване на поставените срокове за реализация на мерките.


  1. Схема за следене на напредъка на изпълнение на програмата

Изпълнението на програмата ще се следи по съответствие на сроковете, заложени за реализиране на конкретните дейности и очакваните резултати. Отчитането на резултатите от прилагането на програмата ще бъде ежегодно.

Контролът върху изпълненението на Общинската програма за опазване на околната среда се извършва от Общинския съвет на община Стралджа.

Финансирането на отделните действия се извършва в рамките на ежегодно утвърждаваните средства по бюджета, национални програми, националните фондове и донорски програми, имащи отношение към околната среда. Основните национални и международни източници за финансиране на екологични проекти са:


  • Държавния бюджет;

  • Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда;

  • Националния доверителен екофонд

  • Кохезионен фонд

  • Европейски фонд за регионално развитие

  • Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

  • Механизъм съвместно изпълнение в рамките на протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата

  • Споразуменията за двустранно сътрудничество - с Австрия; Кралство Белгия; Великобритания; Федерална Република Германия; Княжество Монако; Кралство Холандия, Япония

  • Международни организации и финансови институции - Програма за глобално опазване на околната среда (ГЕФ); Nordic фондове; CIM проекти; Централно европейска инициатива; Американска агенция за международно развитие (USAID); Световна банка; Програма ALTENER; Програма SAVE




  1. Актуализация на програмата и отчети за изпълнението и

Настоящата програма за опазване на околната среда в община Стралджа е отворен документ и подлежи на усъвършенстване, допълване и актуализиране. При настъпила промяна в приоритетите на общината, съществени изменения в съществуващите условия, промяна в нормативната уредба по опазване на околната среда, се подготвя актуализация на програмата чрез мотивирано предложение до Общински съвет Стралджа.

Годишният отчет се изготвя от Кмета на общината до края на първото тримесечие на следващата година и се внася в Общински съвет за одобрение. В отчета се отбелязва напредъка в постигане на набелязаните цели и приоритети, отчитат се настъпилите промени в екологичната обстановка, изменения в законовата и нормативна база и произтичащите от това промени в отговорностите и задълженията на местните власти по отношение опазване на околната среда.

Изготвените отчети се предоставят за информация в РИОСВ.


  1. Информиране на РИОСВ и обществеността

ОПООС на община Стралджа, както и годишните отчети за изпълнението и са достъпни за компетентните органи (РИОСВ – Стара Загора и МОСВ) и обществеността чрез интернет страницата на общината www.straldzha.net

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Описание на основните видове лечебни растения, местоположението на естествените им находища и приложението им
- Дъбове :

От най-разпространените лечебни растения се явява основните дървесени видове като благуна (Quercus conferta), летния дъб (Quercus robur)Благуна се среща повсеместно в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори ( 0 – 500 м.н.в.) в чисти или смесени с други дъбове насаждения. С лечебна цел се използва кората от клоните или стъблата на по-младите дървета, която съдържа дъбилни вещества, танини и др. Дъбови кори се добиват и от летния дъб, който се среща по-ограничено заедно с полския ясен предимно в подпояса на крайречните и лонгозни гори ( 0 – 700 м.н.в.).

Дъбът се смята за добър диуретик. Дъбът съдържа танин. Листата и жълъдите на дъба са отровни за едрия рогат добитък – коне, овце и кози, тъй като в големи количества таниновата киселина става токсична. Причинява се увреждане на бъбреците и гастроентерит. Симптомите на отравяне включват липса на апетит, запек, диария (която може да съдържа кръв), кръв в урината и колики. Изключение правят домашните свине, които могат да се хранят изцяло с жълъди в подходящи условия. Жълъдите, също са годни за консумация от хората в преработен вид, след извличане на танина.
- Сребролистна липа

Най-голямо разпространение от липите има сребролистната липа (Tilia argentea). В естествено състояние тя се среща единично в състава на насажденията най-вече със северно изложение в землището на село Войника, но фактически от тези дървета по една или друга причина не може да се добива липов цвят, в големи количества.Може да се добива от местното население, но само за лични нужди.

Цветовете от липа (липов цвят) притежават потогонно, леко дезинфекционно (противомикробно), противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие. Липата се използва под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища (ларингит, трахеобронхит) и други температурни състояния. Като леко диуретично средство липовият цвят намира приложение за лечение на някои заболявания на пикочните пътища. Под формата на запарка или отвара липовият цвят се използува още и външно за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина.В народната медицина се препоръчва отвара от липов цвят под формата на бани при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.
- Бял бор

В горите собственост на община Стралджа е внесен изкуствено белия бор (Pinus sylvestris), на който използваемите части съдържат етерични масла, смоли, витамини и други полезни вещества. Смолата се прилага при белодробен абсцес и хемороиди. Разтопена смола, смесена с мас по равни части се използва при рани от протриване и циреи.

Вътрешно приложение: 1 супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Белият бор има противовъзпалително, отхрачващо, омекчаващо лигавиците действие; разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур, при бронхити, ангина, туберколоза, при простуда (за инхалации и разтривки), ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Боровите връхчета се използват при задух, подагра, хемороиди. На по-сериозни ресурси от това лечебно растение обаче не може да се разчита, защото то е извън ареала си и след една определена възраст започва масово да съхне.


- Орех

На територията на общинските гори има няколко големи площи с орехови култури, въпреки че повечето от тях са в лошо състояние, останалите могат да се използват за извличането на лечебните свойства от ореха. Основните свойства на листата, корите и зелената обвивка на плодовете на ореха са противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система.. Листата и зелената обвивка на плодовете най-често се прилагат за укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, на венците, на стомаха, на червата, при бяло течение у жените, хемороиди, кървене, нередовна менструация, опаразитяване с чревни глисти, и др. Плодовете се прилагат при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.

Вътрешно приложение - приготвя запарка от една супена лъжица сухи листа с 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Външно приложение - листата се използват под формата на отвара, която се приготвя от 3-5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).

Лечебни съставки: листата съдържат танини, флавоноиди, горчиви вещества, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, етерично масло, минерални соли и др.
- Акация

Водните извлеци от цветовете притежават температуропонижаващо и отхрачващо действие. В по-големи дози действуват очистително на дебелите черва. Спиртен извлек от млади клончета понижава повишената стомашна киселинност, притежава пикочогонно действие и понижава кръвното налягане.Акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Използват се цветовете кората и листата. Цветовете на акацията съдържат етерично масло, флавоноиди, танини. В кората се намират отровни вещества. Действие и приложение: Листата и цветовете се прилагат при бронхити, трахеобронхити, високо кръвно налягане, повишена киселинност на стомашния сок, жлъчнокаменна болест, невралгии.

Начин на употреба - Половин лъжица изсушени цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престояват около 20 минути. Пие се по 1 кафеена чашка 2—3 пъти дневно.

Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.
В състава на повечето дъбови насаждения влизат единично или с по 1-2 десети и много други дървесни видове – мъждрян, бряст, мекиш, габър и горскоплодни – брекиня, махалебка, киселица и други. Полският бряст (Ulmus campestris), мъждрянът (Fraxinus ornus), габърът (Carpinus betulus) и мекишът (Acer tataricum), от които се извличат дроги предимно от кората, не се срещат в компактни чисти насаждения а само единично в състава на горите. Състоянието им е добро, но ресурсите са твърде разпръснати и в незначителни количества, за да имат някакво значение за билкосъбиране. По подобен начин стоят нещата и с горскоплодните видове – брекиня (Sorbus torinalis), махалебка (Prunus mahaleb) и киселица (Malus sylvestris). На територията на общината те се използват предимно с ловностопанска цел. Тук е мястото да се споменат бялата върба (Salix alba), от която с лечебна цел се използват корите и листата, (подотдели 297 т, у, х и др.).
1.2 Храсти

Горите собственост на община Стралджа са светлолюбиви, рехави, на повечето места с разкъсан склоп, което е особено благоприятно за развитието на гъст подлес от храсти. Повечето от тях са лечебни растения.


- Драка (Paliurus spina-christi)

В народната медицина се използва като отхрачващо средство, за успокояване на еластична кашлица. Прилага се при магарешка кашлица и хроничен бронхит. Препоръчва се за лечение на хипертонията и някои кожни заболявания (екземи и др). Използват се плодовете.

Начин на употреба: Приготвя се отвара от 1 супена лъжица плодове с 1/2 л вода, която се пие по 1/2 чаена чаша преди ядене.

Съдържат дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин.


- Дрян (Cornus mas)

В народната медицина с отвара от плодовете на Дряна се лекува простуда и треска, а с отвара от листата - стомашно-чревни болести. Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и понижават температурата. Плодовете и кората имат още противовъзпалителни, противоанемични свойства. Отварата действа и за успокояване при възпалени венци. Дренките съдържат плодови киселини, захари, както и Витамин C в големи количества. Прилагат се още при кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, колит, подагра, анемия, заболявания на пикочните пътища, пясъци и камъни в бъбреците. Специално корите от младите клонки се използват за лечение на блатна треска. Използват се плодовете на Дряна.

Начин на употреба: Запарка се прави от 5–10 г сухи плодове на 250 см³ вряща вода, която се изпива на 1–2 пъти. Може да се използува и за гаргара при кървящи венци.

Лечебни съставки : флавонола рутин, витамин С, рганични киселини, захароза, пектин. Среща се повсеместно.


- Червен глог (Crataegus monogina)

Използва се за лечение на сърдечносъдови заболявания - леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние, нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и др. Използват се листата с цветовете или само цветовете, или плодовете.

Начин на употреба: Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица от билката се залива с 250мл вряща вода и се оставя да кисне 2 чяаса. Пие се по 1 винана чаша (около 200мл.) 3 пъти дневно. В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура (1:5), от която се взема по 20 капки 2-3 пъти дневно. У нас е създаден препарат от глог, наречен "Кратемон", който се прилага за лечение на коронарна болест.

Лечебни съставки: Главните действащи вещества са флавоноидите - хиперозит, крерцетин, витексин и др. - общо над 15 на брой. От другите фенолни съединения се съдържат кафената и хлорогенова киселина, левкоцианидин, както и катехи.


- Трънка (Prunus spinosa)

Билката има запичащо и противовъзпалително действие. Плодовете на трънката със стипчивия си вкус са привлекли вниманието на народните лечители. Те се прилагат като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства. Цветовете се използват като успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство. Прилагат се при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при болезнени състояния (невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики на жлъчния мехур и др.).Използват се цветовете и плодовете

Начин на употреба: 6-8 изсушени плода се заливат с 250 см3 вода и се варят, докато водата намалее с 1/3. Чаят се прецежда и се изпива на 2-3 пъти за 1 ден. Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода и киснат 8 часа). Запарката се изпива за 1 ден.

Лечебни съставки: Цветовете съдържат флавоноиди, главно кемпферол, кемпферол - 3,7-дирам-нозид и кверцетин; малко цианогенни гликозиди, захари и др. Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.


- Шипка (Rosa canina)

В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високовинаминен източник, които повишава защитните сили на организма. Използва при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържанието на танини и пектини. Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете от шипка стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилва съпротивителните сили на организма и повишава работоспособността. Тя е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Шипката повлиява особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет. Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и др. Използва при лечение на хиповитаминоза (състояние след тежко боледуване) и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма. Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa дa ce лeĸyвaт paни oт изгapянe ce нyждaeтe oт вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe. Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo. Още от векове, се използват в народната медицина. В различните страни се е използвала за най-различни заболявания. В Русия се е употебявала за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит, колит. В Китай билката е ползвана като средство против глисти. Използват се плодовете на шипката. Те представляват един своеобразен склад за витамини. Нормализира храносмилането.

Начин на употреба: Консумира под формата на чай, сладка, вино и др.Чай от шипка: 1с.л. сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизиране на организма.Сироп: особено полезен е за бебета и малки деца, като хранителна добавка.

Лечебни съставки: В плода има богато съдържание на керотин (провитамин А 7%); витамин С; пектини (около 11%); отганични киселини (ябълова и лимонена); масло (около 2%); незаместими мастни киселини ( Омега-3  и Омега-6); витамин В1 (около 430мг%) и витамин В2; ликопен; витамин РР и витамин К; флавоноиди - рутин, кемпферол, кверетин;  захари (предимно захароза, около 2.5%), дъбилни вещества и минерални соли (около 3.25%), най-вече калиеви (около 512 мг%), калциеви (около 50 мг%), натриеви (около 47 мг%) , фосфорни (около 54 мг%), и магнезиеви (около 122 мг%) соли. Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100гр плод се съдържа около 2г витамин. Съдържанието на минерални соли е високо- калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и др. В семената на шипката има съдържане на витамин Е.


- Смрадлика (Cotinus coggygria)

В районите с основна скала от варовик е много разпространена. Тя се среща под склопа на насажденията, но на отделни места покрива изцяло някои голини и поляни, като достига височина 1 – 1,5 метра. По-концентрирани находища са установени в района на Мараша (отдели 300303). Листата на смрадликата са особено ценни, защото съдържат до 25% дъбилни вещества, етерични масла, флавоноиди и други. Състоянието на ресурсите е добро, макар че местообитанията са предимно бедни и по-каменливи, защото химичния състав на растението естествено го предпазва от паша. Смрадликата действа антисептично, противовъзпалително и кръвоспиращо. Прилага се с много добър ефект при хемороиди (за бани), бяло течение (за вагинални промивки), трудно заздравяващи рани, афти на устната кухина, стоматити, пиорея, възпаление на венците и др. В българската народна медицина смрадликата се използва при кръвохрачене, възпаление на червата и стомаха, при бъбречни заболявания, диария, киселини в стомаха.


1.3. Тревисти растения

Много ценни билки са и някои тревисти растения, които се срещат в района на стопанството, главно по поляните, дивечовите ниви и ливади


- Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Народното наименование на билката е „христова кръв“ или „христова чудотворка“

Среща се много рядко на територията на стопанството главно по Бакаджика - широко известен е като средство за билково лечение при депресия.

Жълтият кантарион притежава разнообразни и много полезни свойства. Действа противовъзпалително, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко понижава артериалното налягане, има пикочогонен ефект. Съставката хиперицин има меко антидепресивно действие. Използва се при производството на много лекарствени препарати. Жълтият кантарион може да бъдe полезeн при лечение на алкохолизъм, въпреки че дозировката и ефикасността не са проучени в детайли. По последни данни се предполага, че ежедневно лечение с жълт кантарион може да облекчи най-често срещаните физически и поведенчески симптоми, свързани с предменструалния синдром. Външно, маслото от жълт кантарион се използва за лечение на рани, ожулвания и първа степен изгаряния.

Билката и цветовете съдържат различни полифеноли: флавоноиди ( рутин, кверцетин), фенолни киселини.
- Риган (Origanum vulgare)

Среща се на същите места като жълтия кантарион, в относително добро количество и състояние и билката може да бъде добивана.

Риганът има отхрачващо действие, успокоява кашлицата. Действа потогонно при коклюш, трахеит, остър и хроничен бронхит. Помага при спазми и болки в стомаха и червата, при метеоризъм. Риганът има нервно успокоително действие. Поради съдържанието на етерично масло той има антисептично действие. Успокоява нервната система. Билката стимулира секрецията на храносмилателните, потните и бронхиалните жлези, възбужда апетита, засилва перисталтиката на червата. Риганът има ефективно анти - бактериално свойство.. Доказано е, че в един грам риган има 42 пъти по-голяма антиоксидантна сила в сравнение с ябълките, 15 пъти повече - от портокалите, 30 пъти повече - от картофите и 4 пъти повече - от боровинките. Риганът е богат на нутриенти и е добър източник на фибри, които предпазват от причиняващите рак токсини, също така понижава нивото на холестерола.

Риганът се отглеждаи като културно растение заради ароматичното си масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Използват се цветоносните връхни части на растението, които се събират по време на цъфтежа. Отрязват се на около 20 см от върха

Начин на приложение:билката се приема под формата на чай : една супена лъжица се залива с половин литър кипяща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по една чаша 4 пъти на ден,преди ядене. Използва се при простудни заболявания и при хранителни смущения. Риганът се пие и като обикновен чай.

Риган се приема под формата на запарка: при лишеи и обриви при малки дена:  100гр от билката се варят в три литра вода за 10 мин. Отварата се прецежда и се прибавя във водата, с която детето се къпе.

Лечебни съставки: В диво състояние, риганът се среща почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна до към 1600 м надморска височина.
- Бял равнец (Achillea millefolium)

Притежава противовъзпалително действие за лечение на фебрилни състояния. Подобрява кръвоснабдяването, спомага за понижаване на кръвното налягане. Използва се за лечение на рани, при вътрешни и външни кръвоизливи, при хемороиди. Има известно ободряващо и болкоуспокояващо действие.

Начин на употреба: Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см3 вряща вода. След като изстине, запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в продължение на 1—2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

Лечебни съставки: В надземната част се съдържа от 0,20 до 0,50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0,05—0,10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен етеричното масло съдържа сесквитерпена α-кариофилен и други моно- и бициклични терпени: α - и β-пинен, циенол, туйон, камфора, борнеол, сложни естери. Билката съдържа още горчивото вещество ахилеин, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7-гликозид, органични киселини, витамин С и К, аспарагин, нитрати и др.



  • Kоприва (Urtica dioica)

Среша се по деретата, на влажни места. Кръвоспиращо, диуретично, смекчаващо, антианемично действие. Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използвани още от древната медицина като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от носа, червата, при маточни и други кръвотечения.

Билката се препоръчва при анемии, при храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди. Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм за витамини и минерални соли. Употребява се и външно като улесняващо епителизирането на раните средство, при отоци, при натъртвания, косопад и др.Експериментално не е потвърдена способността на копривата да ускорява съсирваемостта на кръвта, но е доказано съдосвиващото й действие и тонизиращото й действие върху матката. Този факт подкрепя целесъобразността на употребата на растението при маточни кръвотечения.

С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата - от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.

Начин на употреба - Сухите листа от коприва се използват под формата на запарка при дневна доза 4 чаени лъжички листа на 250 см3 вряща вода. Запарката се използва и външно. При косопад се приготвя отвара от 100 г листа, които се варят 30 мин в 1/2 л вода и 1/2 л оцет. С отварата се намокрят корените на космите или се измива косата вечер преди лягане.

Лечебни съставки: Листата съдържат дъбилни вещества, витамин С, К, каротеноиди, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, хистамин и др., а коренищата - дъбилни вещества, нишесте и др
- Глухарче (Taraxacum officinale)

Билката има жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо и пикочогонно действие.В ранна пролет пресните листа на растението се използуват за приготвяне на богата на витамини салата, от корените се прави заместител на кафето. Те се използват и при приготвяне на лекарствени форми. Може да бъде използвано в умерени дози за непродължително време без опасност от отравяне. Благоприятното действие при стомашно-чревни и жлъчни заболявания. Използват се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция при чернодробни и жлъчни заболявания. Използват се корените, събрани през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се изкопават, изчистват сe от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След отцеждане на водата корените се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок.

Начин на употреба: Използва се извлек, като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве.

Лечебни съставки: Корените съдържат горчивите вещества с гликозиден характер - тараксацин и т факсацерин, които са с неизучен химически състав; около 40% инулин, който през пролетта е само 2%: слузни вещества, каучук, органични киселини, смолисти вещества, тритерпенови съединения от β - амиринов и лупеолов тип, β - ситостерол и стигмастерот и около 18% захари.


- Мащерка (Thymus Serpyllum)

Мащерката се използва срещу гъбични инфекции. Тя служи като природен дезинфектант. Преди появата на съвременните антибиотици, тя е била използвана за лечебни превръзки. Има дезодориращо и дезинфекционно действие. Действа антисептично и помага срещу възпаления по кожата. Мащерката отваря порите и регулира дейността на мастните жлези. Бани направени с мащерка лекуват заболявания на дихателните пътища и действат успокояващо на нервната система. Компреси с мащерка са подходящи за мазна кожа. При изпотяване на краката и дланите се прави запарка. При екземи, гнойни пъпки и сърбежи се използва крем от мащерка. Като лекарство се използва за респираторни инфекции, кашлица и бронхит - под формата на тинктура, билков чай, мехлем, сироп или чрез вдишване на пара. Тъй като мащерката е антисептична, сварена във вода и охладена, е много ефективена срещу възпаление на гърлото.

Използват се цъфтящите надземни части на растението.

Начин на приложение:



Компрес от мащерка: Една супена лъжица изсушени листа и цвят се залива с около 300-400 г. вряща вода и се оставя да кисне 15 минути.

Крем с мащерка: Засегнатите участъци се мажат вечер след почистване. Кремът се приготвя от 1 чаена лъжичка мащерка, 1 чаена чаша вода, 50 грама безсолна свинска мас и 10 грама прясно масло. Мащерката се запарва във водата и се оставя да кисне покрита 30 минути. После се прецежда. Маста и маслото се топят заедно на водна баня при постоянно бъркане. Долива се отново затоплената отвара от мащерката. Сместа се държи добре затворена в порцеланов съд на хладно.

Запарка от мащерка: Една шепа от изсушената билка се залива с един литър вряла вода и се оставя да престои така една нощ, след което се прецежда. Краката и ръцете се потапят многократно в течността.

Чай от мащерка: чаена лъжица се залива с 200 мл. вряла вода и се запарва 5-10 мин.

Лечебски вещества: богата на етерично масло, тимол, флавонови гликозиди, минерални соли, дъбилни вещества и др.


- Горска ягода (Fragaria vesca),

Среща се по горските поляни в най-високите части на Бакаджика и компактния горски комплекс, разположен на част от склоновете на Стара планина.

Плодовете на горската ягода са ценен диетичен продукт. Пресните плодове се препоръчват като лечебно средство при високо артериално налягане, при атеросклероза, а също така при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при анемия, авитаминоза, неврастения, при запек, подагра, маточни кръвотечения и др.

Използуват се още като леко диуретично средство при бъбречни камъни, при подагра, при диарии, чернодробни възпаления и др. Листа- берат се без дръжките и след събирането на плодовете. Берат се, сушат се и се опаковат отделно от листата на горската ягода. Воден извлек от листата на ягодата предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето. Маточните съкращения също се усилват.

Начин на употреба - Приготвя се запарка от плодовете — 2 чаени лъжици се заливат с 250 см3 вряща вода. От листата се приготвя запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Лечебни вещества: Плодовете съдържат органични киселини (лимонена, ябълчна), дъбилни ве¬щества, етерично масло, 5—50 мг % витамин С, каротен, до 15% захари, антоциани, пектини. Листата съдържат дъбилни вещества, флавоноиди, до 300 мг% витамин С.


- Овчарска торбичка (Capsella Bursa Pastoris)

Расте като плевел и бурен по тревисти места, край пътища и сгради, по пасища и ливади. Стръковете се прилагат като кръвоспиращо и тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и преди раждане. Фармакологичното проучване установи слабо тонизиращо действие върху маточната мускулатура и върху мускулатурата на периферните кръвоносни съдове. Дрогата показва и понижаващо артериалното налягане действие. Изсушената билка не ускорява съсирваемостта на кръвта. Само прясната билка леко скъсява времето на кървене. Може би затова в народната медицина растението се използва предимно в прясно състояние. Необходими са допълнителни проучвания, за да се прецени точно полезността на билката. Засега няма убедителни данни за нейната ефикасност и не трябва да се разчита безрезервно на действието й, което може да стане причина за тежък кръвоизлив. Използват се стръковете. Събират се по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отрязват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите розеткови листа.

Начин на употреба: Приготвя се извлек от 4 чаени лъжички билка с 1 л вода. След 8 часа извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден. Използва се и като спиртен извлек.

Лечебни вещества: cъдържа биогенни амини (холин, ацетилхолин, тирамин и хистамин); флавоноиди - главно диосмин; танини, органични киселини и витамин С.





1 Mетодика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци, 2012 г.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница