1. ПРИРОДО – ГЕОГРАФСКИ И ТЕРИТОРИАЛНО – АДМИНИСТРАТИВНИ
1.1. Физико- географска характеристика
1.1.1. Местонахождение, съседни общини.
Община Трявна заема площ от 255 кв. км. Обхваща част от централния Предбалкан и част от прилежащите северни склонове на Централна Стара планина (Тревненска планина).
На запад община Трявна граничи с община Габрово, на север - с община Дряново, на североизток и изток с община Велико Търново и на юг с общините Казанлък и Мъглиж. Град Трявна има пътна връзка със следните основни направления: Шипченски проход (до гр. Габрово- 19 км), Прохода на Републиката (до Вонеща вода-20 км), гр.Велико Търново – 40 км.
51% от земята е горски фонд(131 420 дка); 42% (107 634 дка)-селскостопански земи и 7 %(15 863 дка )от територията са населени места .
1.1.2. Релеф
Релефът на общината е предимно планински и полупланински, включващ част от Главната старопланинска верига и Предбалкана. Площта и се характеризира с голямо разнообразие на теренни форми - същинска планина, речни долини, хълмове, седловини, билни заравнености. Теренът е преимуществено планински, като надморската височина варира между 400 и 1489 м, средната надморска височина на общинската територия е 700 м. Град Трявна е разположен на 435 мНВ, а най-високата точка е връх Бедек. Наличието на множество ручеи и малки реки, течащи предимно в овразите прави околността извън пътищата почти непроходима за механизиран транспорт.
1.1.3. Климат
Климатът e важен компонент на географската среда. Той оказва силно влияние върху останалите компоненти на природната среда – води, почви, растителен и животински свят. Има голямо значение за развитие на селското и горско стопанство, туристическото дело, отделните видове транспорт, строителството и промишлеността.
Територията на Община Трявна попада в зоната на умерено-континенталния климат. Неговите измерения се обуславят до голяма степен от непосредствената близост на планината, от обраслите с гори големи планински повърхности и от начупения релеф. Характеризира се с по – високи минимални температури през лятото в сравнение с тези за страната. Горите влияят върху намаляването на температурите през лятото и запазване на по – високи температурни стойности през зимата. Под влияние на климата влажността на региона е сравнително висока през всички годишни сезони. Естествената защитеност от големия брой планински възвишения и горски насаждения оказва влияние върху намаляване на скоростта на движение на въздушните маси и спадане на тяхната сила. Ветровете са непериодични и с разнообразен интензитет, преобладават северните, северозападните и западните ветрове по долините на реките типичен е вечерният планински вятър.
Зимата в региона е сравнително студена със средни температури за януари от – 5,5° до + 2,8 0C. Пролетта настъпва късно – в края на март със средни температури за април от + 5,5 0C до + 16,5 0C. Лятото е прохладно и влажно със средни температури за юли от +14,6 0C до + 27,4 0C. Есента е топла, с първи есенни застудявания в края на октомври – началото на ноември. Средните минимални температури за ноември варират между + 2,7 0C до +11,1 0C. Периодът, през който няма минусови температури, е средно 196 дни през годината. Регионът се характеризира с висока (2190 часа) годишна продължителност на слънчевото греене. Средната годишна влажност на въздуха е 74 %, като най – ниските и стойности – 30 % са през горещите летни месеци, като в периода края на лятото и началото на есента са характерни продължителни засушавания, въпреки че в района преобладават летните валежи, които достигат до 1/3 от годишната валежна сума / 881 мм/ кв.м./. снеговалежите в региона са обилни, максимумът е в края на януари – началото на февруари. Снежната покривка се задържа средно 110 дни в годината.
таблица 1
Брой дни
|
температура
на въздуха °с
|
Вятър
м / сек
|
влажност на
въздуха в %
|
% от годината
|
48,6
|
под 0
|
над 3
|
над 70
|
8,5
|
55,9
|
0 - 5
|
0,5 – 3
|
над 80
|
19,1
|
107,7
|
5 – 15
|
0,5 – 3
|
30 – 70
|
29,6
|
146,1
|
15 – 25
|
0,5 – 3
|
31 – 70
|
37,4
|
6,7
|
над 25
|
0 – 0,5
|
над 30
|
5,4
|
1.1.4. Полезни изкопаеми
На територията на Община Трявна има находища на черни каменни въглища.
1.1.5. Хидрография
На територията на общината функционира един микроязовир с наименование “Трявна”. Година на въвеждане в експлоатация – 1961г. Залята площ - 40 дка. Водосборен район - дере Хитревци.
Река Тревненска води началото си от Тревненска планина. Общата дължина на реката е 25,8 км; ср.наклон - 2,44 %; ср.надморска височина – 667 м; ширина на речното корито от 3 до 25 м. Дъното на реката е скалисто и с наноси.
Територията на общината е насечена от редица малки реки и дерета.
1.1.6. Геостратегическо положение
Община Трявна е разположена в Северните склонове на Средна Стара планина. Най-ниската точка е на 380 м надм. височина, а най-високата е връх “Бедек”- 1489 м в югозападната част на общината. През територията и преминават реките Тревненска и Беличенска, а границите и се очертават от общините Дряново и Габрово на север и запад, на изток граничи с Търновски регион, а на юг билото на Стара планина я дели от Старозагорски регион.
В Тревненския край се намират следи от материалната култура на различни племена и народи, живели тук в продължение на хилядолетия. Вероятно Трявна е възникнала като проходно селище, служещо за връзка между Мизия и Тракия по важните пътища на Яйканлийския (Дъбовския), Тревненския (Мъглижкия), Енинския и Крънския проходи. Удобните проходи през Стара планина отрано били използвани за връзка между Северна и Южна България.
Първите сигурни данни за съществуването на Трявна обаче, се откриват в турските данъчни регистри и като година на създаване на Трявна е упомената 1565 г. През 18-19 век Трявна се оформя като стопански и културен център на района. С усет към красотата, вярност към многовековните традиции и любов към българското, тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството, които овладяват до такова съвършенство, че ги превръщат в изкуство. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата възрожденска художествена школа по българските земи – Тревненската. Най-значими, запазени стари архитектурни паметници са: кулата с часовника и старинния мост (1814-1845г.) - единствения запазен в страната възрожденски площад; Даскаловата къща; Славейковото школо и други общо 141 паметници на културата, по-голямата част от които включени в миналото в 100-те национални туристически обекти, а 6 от тях са с национално значение.
За опазване на това неоценимо наследство с решение 146/1979г. на Министерски съвет старинната част на града и архитектурно-историческия ансамбъл пл.А.Кънчев са обявени за архитектурен и исторически резерват. Това богатство се увеличава непрекъснато с дарения от произведения на изкуството от прочути съвременни майстори- художници, скулптори, резбари, както от самите тях, така и от притежатели на богати колекции.
Още от преди началото на 20-те години Трявна е предпочитан за отдих курорт, а от 1963г. гр.Трявна и гр.Плачковци са обявени за планински курорти.
Умерено-континенталният характер на климата в Тревненската община е добре изразен. Той се формира под непосредственото въздействие на Стара планина. Особено значимо е както наличието на иглолистни и широколистни гори непосредствено до градовете, така и чистия планински въздух. Умереният климат – малки денонощни и годишни температурни амплитуди, отсъствието на промишлени замърсители са ценени и досега от български и чуждестранни туристи. Неоценено богаство са многобройните видове билки и редки защитени растителни видове.
Релефът и климатичните особености на региона са причина гр.Трявна да бъде избран от Цар Борис III и царица Йоана за построяването на климатичен детски санаториум за белодробни заболявания, открит 1944 г. Тук е построено и първото в страната ни SOS – детско селище през 1993 г.
Традициите, природните дадености и местоположението на общината са предпоставка за развитието на различни видове туризъм:
-
Културен (младежки, фестивален, специализиран);
-
Познавателен (ученически, младежки);
-
Рекреативен (зимен и летен);
-
Планински (спортен и хоби);
-
Лечебен (зимен и летен);
-
Семеен;
-
Селски;
-
Екологичен;
-
Ловен.
-
Количествени характеристики на ресурсите /площ, гори, селскостопанска земя и др. /
-
площ на общината – 254 910 дка
-
селскостопански фонд - 107 634 дка
-
горски фонд - 131 420 дка
Сподели с приятели: |