Програма за опазване на околната среда на община трявна период на действие на програмата 2011г. 2015г
Изтегляне 1.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3. Замърсяване на почви с пестициди
- 4.4. Заблатени почви
- 4.6. Физически нарушени почви, нарушени терени от добивна дейност, от изкопни работи
- 4.7. Замърсени с вредни вещества и отпадъци
- ИЗВОДИ
- 5. Защитени територии и биоразнообразие
4.2. Замърсяване на почви с нитратиОбработваемите земи в района на общината са слабо плодородни, поради ниското съдържание на хумус в горния повърхностен слой. Това налага използването на естествени и изкуствени торове за подобряване на техните качества. С възстановяването на частната собственост върху земята практиката по наторяване на почвите мина през различни фази: от предозирано и безконтролно към наторяване преобладаващо с естествени торове и в умерена степен с изкуствени. Няма конкретни анализи на почвени проби от района за замърсяване с нитрати. 4.3. Замърсяване на почви с пестицидиЗалежалите и негодни пестициди с безвъзменно отпуснати средства от НФООС през 2000 година са препакетирани и прехвърлени в централен склад за екологосъобразно съхранение, което доведе до премахване опасността от разпиляване и незаконното им използване. Освободените помещения, използвани до момента за складирането на пестицидите, на територията на общината са санирани. 4.4. Заблатени почвиНа територията на общината няма заблатени почви. 4.5. Ерозирали почвиГолемите наклони на терените, обемът и интензивността на валежите в съчетание с почвените условия са част от факторите, които определят интензивността на ерозията. Естествената ерозия се ускорява под влияние на човешката дейност. Незасетите обработваеми земи са подложени на около 30 пъти по-интензивни ерозионни процеси в сравнение с почви под горска покривка. Широколистните насаждения в горския фонд, със своите водозадържащи функции имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси. Незаконните масови сечи, провеждането на голи сечи и подмяната на широколистните с иглолистини култури провокира ерозионните процеси. В общината няма данни за силно ерозирали почви в района. 4.6. Физически нарушени почви, нарушени терени от добивна дейност, от изкопни работиПрез 1997 година бе завършена и окончателно приета и биологичната рекултивация ( след изпълнена преди това техническа рекултивация) на открит участък на мина “Лев”. 4.7. Замърсени с вредни вещества и отпадъциНе са провеждани наблюдения за площи замърсени с вредни вещества или отпадъци. При нередовно запръстяване на сметището на Трявна е възможно инцидентно замърсяване с отпадъци на района, но това на практика не се наблюдава. Замърсяванията, които са установени са от промишлени отпадъци – главно дървесни остатъци, при преработката на дървесина; строителни – изхвърляни без разрешение от общината и битови – около населените места и крайпътните артерии в общината. ИЗВОДИ1. Почвите в Община Трявна са бедни на хумус, слабо плодородни. Не са регистрирани замърсявания на почвите с нитрати от предозирано торене. 2. Не са правени проучвания на почвите в района за замърсяване с тежки метали, нефтопродукти и др. вредности, но не са налице и значими източници за подобен род замърсяване. 3. Почвите в района не са замърсени с пестициди, на са вкислени или засолени, а също не са силно повлияни от ерозионни процеси. 5. Защитени територии и биоразнообразие5.1. Гори – състояние, видово разнообразие, собственост, използване на рекреационни цели, за дърводобив, за други цели.Община Трявна е разположена в Предбалкана. В този район преобладават горски дървесни видове. Горите заемат приблизително 48% /131 420 дка/ от територията на общината. Отделни райони, главно около реките са заети със селскостопански култури. Скалните образувания са покрити с мъхове и лишеи. Горите са изградени предимно от широколистни листопадни и смесени горски и храстови съобщества. Поради благоприятния климат тези съобщества са по-богати на видове от средноевропейските. Основните видове, които заемат най-големи площи са бука, различните видове дъбове- цер, зимен, летен дъб и благун, габъра , акация и др. В широколистните и смесените широколистно-иглолистни гори се срещат и планинския явор (над 1200мНВ) - рядък вид, сребролистната липа, едролистната липа, клен, ясен, келяв габър, ива, трепетлика, бреза и други, а от иглолистните видове най-често срещани са: черен бор, бял бор, също така обикновената ела, на някои места – европейска лиственица. В горските масиви около Трявна има успешни опити с интродуциране на червен дъб, ливански кедър, офика, питомен кестен (защитен вид за РБългария), европейска лиственица. В гр.Трявна има успешно адаптирани към местния климат видове като: източен чинар, брекина, едроцветна магнолия, магнолия-кобус, албиция, див рожков (рядък вид), гледичия, конски кестен (защитен вид), миризлива върба; реликтовите видове: гинко, тис като от последния вид има и защитено естествено находище, черен глог (защитен обект). По реките растат: черна елша, бяла върба, тритичинкова върба, плачеща върба, ракита и други. Срещани редки и защитени тревни видове: бодлив залист, алпийска крехка папрат (рядък вид), разперена светлика (рядък вид), кълбест салеп (рядък вид), нейчев зановец (рядък), блатно кокиче (защитен вид), снежно кокиче (рядък вид), момкова сълза, левурда /мечи лук/, старопланинска теменуга, ръбестостъблен воден морач, хилядолистен воден морач, панчичева пищялка (рядък вид), лудо биле (рядък вид). Контрол върху екологосъобразното използване на горите за територията на община Трявна се осъществява от Държавно горско стопанство – Плачковци. Системно се следи за опазване на горите, предотвратяване разпространението на вредители, залесяване и извеждане на санитарни сечи. Основни нарушения в горския фонд са незаконни сечи, причиняващи унищожаване и на защитени дървесни видове. Главните сечи се извеждат с цел подсигуряване естественото възобновяване на съответните насаждения с основния дървесен вид. В определени случаи се извършва изкуствено подпомагане на възобновителните процеси чрез залесяване на фиданки от зимен дъб, бук и жълъд. Въпросът за съхраняване и възстановяване на буковия дървостой е особено важен за общината, като се има предвид средообразуващата, водозадържаща и вододайна функция на гората. Имайки предвид ограничените възможности за водоснабдяване от собствени източници в общината, проблемът за запазване на въпросните гори придобива важно значение за перспективите на района в социално-икономически план.
Каталог: old -> Files -> other Files -> Средно общообразователно училище «васил левски»-троян трите имена на Files -> Уважаеми съгражани, На 31 март (събота) Files -> От 3 до 30 ноември Серия от 4 класа на тема вибрация: пробуждане на сънувача Files -> Център по Интердисциплинарно Обучение & Духовна Академия на Мистериите „Мадара” Ви канят на духовно пътешествие в Files -> Тест по български език и литература- вариант 1 Слушай внимателно текста и го запиши под диктовка Files -> Iv клас Име Клас Училище Брой Точки Време 1 Files -> Резултати от състезанието по английски език на учениците от 5 клас other -> Програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на община трявна Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|