Програма за опазване на околната среда община искър, област плевен (2007-2011 г.) Гр. Искър 2007 год

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата програма е разработена в съответствие с чл. 79, т. 1 от Закона за опазване на околната среда и Указанията на Министерство на околната среда и водите, относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда.

С нейната реализация се цели да се идентифицират и анализират проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да се установят причините за тях и да се предложат решения и действия за тяхното преодоляване.
Програмата следва:

• 
  Да открои приоритетите в разглежданата област.
  

• 
  Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите.
  

• 
  Да аргументира проектите на общината, които тя ще предложи за финансиране.
  

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо значение.

Основно използвано в разработката е стратегическо планиране, почиващо на SWOT анализ.
Съответстващо на този подход е и съдържанието на Програмата:

I. Анализ на средата

II. Анализ на силните, слабите страни, възможности и заплахи - SWOT анализ

IІІ. Визия за околната среда на Община Искър

ІV. Стратегически цели

V. План за действие

VI. Организация за изпълнение на програмата

VII. Приложения

В тези граници община Искър заема площ от 243,9 кв.км (5,2% от територията на областта) и включва землищата на четири населени места: гр. Искър и селата селата Долни Луковит, Писарово и Староселци.

Характерно за географското положение на общината, е че тя е разположена в район с предимно аграрни функции, което определя нейната специализация и роля в областната икономика.

Общинската територия попада в района на разпространение на черноземните почви, което в комбинация с равниният характер на територията, наличните агроекологични условия и водни ресурси, предопределя сравнително добрите условия за развитието на интензивно земеделие.

В транспортно-географско отношение територията на общината остава встрани от основните транспортни магистрали и комуникационни оси за страната.

През нейната територия обаче преминава най-краткия път между гр. Плевен и останалите стопански центрове в централните части на Дунавската равнина за Северозападния регион за планиране. Макар на настоящият етап да не се наблюдават засилени стопански връзки в това направление, в бъдеще с развитието на транспортната инфраструктура и с построяването на Дунав мост-2 между Видин и Калафат се очертава реална перспектива община Искър да се превърне във важна транзитна територия, през която се осъществяват интензивни превози и комуникации.

Релефът на територията на общината е развит изцяло в низинния пояс (0-200 м) и не се отличава със значителна морфографска сложност. Средната надморска височина на територията на общината е 121 м, като варира в границите 46 - 184 м. н.в. Най - ниските стойности закономерно се наблюдават в крайречните пространства, където територията достига средно едва 44-46 м. Територията видимо увеличава надморската си височина в долинните склонове и формира превишения спрямо низинните участъци с 50 до 120 м. Поради това се наблюдават характерни стойности като 144,6 м. н. в. в местността Драките (североизточно от Староселци), 95 - 103 м н. в. (местността Равнището), 147,8 м н. в. (местността Бакъра), 135 м н. в. (местността Чекръците), 164,9 м н.в. (местността Рогочово), 152 м н. в. (местността Махмудовото) до 164 м н.в. на изток към местността Герганина падина. Видим контраст в морфографския облик на релефа създава асиметричната форма на Искърската долина - просторен и полегат ляв склон от запад (южно от Долни Луковит) и стръмен, на места недостъпен десен склон - от изток. Този контраст е осезателен в стръмните долинни участъци в местността Биволарника, земите, западно от Староселци и северозападно от Писарово.

Естественият прираст в общината е отрицателен – под средния за областта и страната, което се дължи на ниския коефициент на раждаемост (около и под средния за областта и страната) и високия коефициент на смъртност (около и над средния за областта и страната). Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, които до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.

На територията на общината функционират Средно общообразователно училище, две основни училища, едно начално, четири детски градини. Към Детската градина е гр. Искър има функционираща Млечна кухня за деца от 1 до 3 год. възраст, също така и Общинска болница, ЦСМП, четири читалища и др.

Населението на общината наброява 8357 души, от които 4188 жени.

НАСЕЛЕНИЕ В ОБЩИНАТА ПО НАСЕЛЕНИ МЕСТА
Населено място	Брой жители
гр. Искър	3839
с. Долни Луковит	2220
с. Староселци	1315
с. Писарово	983

1. 
   Повърхностни и подземни води на територията на общината.
   

Водните ресурси на територията на общината са представени от повърхностни и подземни води. От своя страна повърхностните води включват реките, протичащи през територията на общината и двата изкуствени водоема (в землищата на гр. Искър, с площ 49,8226 дка, и на с. Староселци, с площ 130,153 дка), които се използват за риболов. Подземните води са представени от различни по произход, дълбочина на залягане и свойства напорни и безнапорни води.

Основна водна артерия е река Искър. В наблюдаваната територия тя приема водите на по-големите речни системи Гостиля, Староселски дол, Женски дол. Гъстотата на речната система в този териториален обхват е 1,19 km. Максималните количества на средномесечния отток в тази част на поречието се формират в периода март – май, като главният максимум настъпва през месец май - 89,1 m3/s. Този късно-пролетен максимум се обяснява със значителната допълнителна приточност от районите на Стара планина и Предбалкана, нарастването на пролетните валежи и благоприятните условия за снеготопенето. През летните месеци стойностите на оттока спадат независимо от най-високите за годината валежни количества. Минималните стойности в разпределението на средномесечния отток се наблюдават през август (24,6 m³/s) и се задържат устойчиво ниски през есенния период (30-39 m³/s). Явлението е обусловено от намаления хидроложки ефект на валежите в условията на високи температури на въздуха и от изчерпването на подземните водни запаси в приповърхностния слой.

В сезонното разпределение на оттока максималните му стойности са през пролетния сезон, който заедно със зимния формира от 70 до 80 % от годишния отток. Съотношението на обемите на зимния и пролетния отток показва, че режимът на реките има континентален характер.

В землището на гр. Искър подпочвените води залягат на дълбочина 1-4 м. Съществуват данни за наличието в дълбочина на артезиански басейни, обусловени от присъщото за региона напластяване на седиментни формации с разнородни физико-химични свойства и условия на водопропускливост.

Минерални води - на територията на общината има два минерални извора – в землището на гр. Искър и в с. Писарово, които са с малък дебит и не се използват.

Водоснабдяване - Всички населени места в община Искър са водоснабдени, като водоснабдяването се осъществява от 16 водоизточника с дебит 45 л/с. Общата дължина на водопроводната мрежа в общината възлиза на 128 км, като тя е изградена единствено от етернитови тръби, които са амортизирани и с висока степен на риск от аварии.

Поради малкия бюджет за капиталови разходи и трудния планински терен състоянието на водопреносната мрежа е незадоволително, поради което чести са авариите. По данни НСИ в общината потреблението на вода, доставена от общественото снабдяване през периода 2003-2005 г. е намаляло от 348 хил. куб.м до 294 хил.куб.м, като потреблението на вода, доставена от общественото снабдяване от домакинствата също е намаляло от 291 хил.куб.м. до 244 хил.куб.м. Намаляващото водопотребление е свързано вероятно с демографската ситуация в общината, за която е характерна тенденция към намаляване на броя на населението.

Валежите – Средногодишните суми на валежите в района варират от 542 mm за Долни Дъбник до 580 mm за Кнежа и са под средните за района (600 mm) и за страната. Вътрешно-годишното разпределение на валежите показва изразителни валежни максимуми, проявени през месеците май-юни (64-83 mm) и съответно зимни минимуми в периода декември-март (31-41 mm). Месец февруари показва най-ниските валежни количества - едва 29-36 mm. В летните месеци се отчитат 179-188 mm, през зимните 100-114 mm. Пролетните валежни суми (142-155 mm) слабо превишават падналите през есента (119-136 mm). Сумите на валежите във вегетационния период (април-октомври) едва достигат 364-367 mm (Долна Митрополия, Долни Дъбник) или 65-67 % от годишните количества.

Броят на дните със снежна покривка е 44 за региона, което е в пряка зависимост от температурния режим, количеството на падналия сняг и степента на облесеност. Снежна покривка се задържа устойчиво в периода ноември-март. Средният брой на дните със снежна покривка е 23 за Плевен и 26 за Кнежа.

Ниските валежни количества, в допълнение с бързото оттичане на водите (в условията на непосредствена близост на местния ерозионен базис и редуцираното присъствие на естествена растителност) и високите стойности на изпарение, обективно налагат намесата на антропогенния фактор в стила на мелиоративните мероприятия за оптимално оползотворяване на наличните земеделски ресурси.

Опазването на подземните и повърхностните води в общината от замърсяване налага предприемането на ефикасни мерки за решаването на проблема за изграждане на ПСОВ и канализационни системи в населените места, в които за целта се използват попивни (септични) ями.

Важно също така да се поддържа проводимостта на речните легла в съответствие с изискванията на чл. 138, ал. 4, т. 5 и чл. 140, ал. (3) от Закона за водите, за което според закона е необходимо:

- премахване на всички дървета и храсти, израснали във водното течение и всички паднали и наклонени дървета в руслото; обрастването с дървета и храсти на бреговете е благоприятно с оглед

противодействието на водната ерозия;

- премахване на незаконни постройки, огради, складирани материали и др. от границите на речните русла, както и премахване на незаконни водовземания и подприщващи съоръжения; всички те могат да повишат унищожителната сила на водата в случай на отнасяне при високи води;

- почистване на нерегламентирани сметища за битови и строителни отпадъци;

- почистване от наноси на руслото преди и след мостовете и осигуряване проводимостта на светлите им отвори;

- почистване на наносни острови и полуострови в коригираните участъци, които отклоняват посоката на водното течение и създават опасност от компрометиране на корекционните съоръжения.

Тези дейности следва да бъдат извършвани своевременно от компетентните органи с цел осигуряване на проводимостта на речните русла. За всички останали дейности в руслата на реките, които не са свързани с отнемане на води, но притежават потенциал за въздействие върху режима на водите, съгласно чл. 46 от Закона за водите подлежат на разрешителен режим. На издаване на разрешително за ползване на воден обект подлежат следните дейности:

- изземване на наносни материали и изнасянето им от руслото на реката;

- построяване на диги, подпорни стени и др. корекционни съоръжения;

- изграждане на линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти (аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи).

Необходимо е да се обърне особено внимание върху факта, че изземването на инертен материал от дерета е опасно, тъй като се отразява на поддържането на водния баланс на повърхностни и подземни води.

Анализираната територия се характеризира с умерено-континентален климат - тя попада в района на Западната Дунавска равнина на Умереноконтиненталната област от Климатичното райониране на България. Режимът на климатичните елементи тук има изразителни континентални черти. Своето закономерно влияние в тази насока оказва равнинният характер на релефа, ниската надморска височина на териториите, широката откритост на хоризонта на север, хидрографските особености и естеството на растителните комплекси.

За характеристиката на климатичните условия са използвани осреднени данни от климатичните станции в Долна Митрополия (62 м н.в.), Кнежа (120 м н.в.), Плевен (163) и Телиш (205 м н.в.), което позволява да се формират комплексни впечатления за особеностите на климата в общината.

Отчетливо е влиянието на въздушни маси от север-северозапад, на континенталните въздушни маси на умерените ширини, постъпващи от североизток, и на континенталните въздушни маси, образувани над самия Балкански полуостров. С най-голяма честота през зимните месеци се отличават студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север. Първите им прояви се отбелязват от края на септември - началото на месец октомври. Влиянието им е свързано с рязко спадане на температурите и образуването на първите слани. Топлите континентални въздушни маси са характерни за лятното полугодие. Проявата им се съпровожда от устойчивото задържане на високи температури на въздуха. Този процес е особено изразителен в условията на спокойна атмосфера и силно прегряване на земната повърхност.

Важно климатообразуващо значение имат и океанските въздушни маси, постъпващи от запад-северозапад. Те се съвпровождат с обилни валежи, повишаване на температурите през зимата или понижаването им през топлото полугодие, често придружени от гръмотевични бури, поройни валежи и градушки. Макар и рядко в региона се наблюдава нахлуването на въздушни маси от арктичните (през зимата) или тропични ширини (през лятото). Под тяхно влияние са отчетени екстремални положителни и отрицателни температурни стойности през всички сезони.

Годишната продължителност на слънчевото греене надхвърля 2200 часа. Максимална продължителност на слънчевото греене се наблюдава през месец юли, а минимална - декември. Есенните месеци се отличават с по-високи стойности, в сравнение с пролетните, което се обяснява с формирането и задържането на облачност през пролетта под влияние на циркулационните фактори. Продължителността на свободното от мраз време е 220 дни в годината. Средните годишни температури са в границите 10,6 Сє до 11,6 Сє, като средните стойности за областта са от порядъка на 10,7 Сє. Наблюдават се явни преходи в стойностите на температурите на въздуха през отделните сезони. Това намира израз в нарастване на средномесечните температури с 4-5 Сє от месец март към месец април, април-май, май-юни, респективно същите стойности на понижение на температурите се наблюдават в прехода септември-октомври, октомври-ноември и ноември-декември. Най-студен месец е януари, което се потвърждава в отрицателните средномесечни температури от -2,2 Сє (Плевен) до -3,6 Сє (Кнежа). Станция Долна Митрополия показва стойности, присъщи за анализирания регион - 2,7 Сє (през януари). Континенталният характер на климата намира отражение във формирането на най-високите средномесечни температури през месеците юли (23,1 Сє, Долна Митрополия; 23,4 Сє, Плевен) и август (22,2 Сє, Кнежа до 22,9 Сє, Плевен).

Под съчетаното влияние на факторите за формиране на местния климат средните месечни максимални температури на въздуха достигат значителни стойности. Абсолютните максимуми за годината са отчетени през месец юли за станция Плевен (42,5 Сє) и август за станциите, разположени в непосредствена близост до района на изследване - Телиш (42,0 Сє) и Долна Митрополия (42,4 Сє). Високите температурни стойности устойчиво се задържат даже през месеците септември и октомври. Анализът на осреднените стойности за студеното полугодие показва, че стойностите на максималните температури се запазват изразително високи дори и в най-студените месеци - 20,5 Сє (ХІІ), 19,0 Сє(І) и 20,2 Сє (ІІ) (Телиш). Тук отново стойностите за есенните месеци превишават стойностите за пролетните.

Резултатите от анализа в подкрепа на изразителната континенталност в чертите на климата се потвърждават в данните за годишните температурни амплитуди. Те формират средни стойности за региона от 23,7 Сє - значително по-високи, спрямо други региони на страната, но по-ниски спрямо регионите на Средна Дунавска равнина и Крайдунавските низини, предвид диференцираната проява в режима на климатичните елементи.

2. 
   Качество на атмосферния въздух /КАВ/
   

Тези данни показват, че вида и степента на замърсяване на въздушния басейн по населени места са в пряка зависимост от стопанските дейности в тях и от броя на населението в съответното населено място. От данните става ясно, че общината спада към общините в областта и региона с добри характеристики на качеството на атмосферния въздух, което се дължи на липсата на големи предприятия - “горещи точки”, които трайно да замърсяват въздушния басейн.