Програма за опазване на околната среда разработена съгласно регламента на чл. 79, ал. 1 от Закона за опазване на околната



страница2/7
Дата27.07.2017
Размер1.22 Mb.
#26666
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7



СЪДЪРЖАНИЕ

тема

страница

ВЪВЕДЕНИЕ

6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЦЕЛ НА ОБЩИНСКИТЕ ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

8

ЕТАПИ В ПРОЦЕСА НА РАЗРАБОТВАНЕ НА ОПООС

10

ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА

11

ОСНОВАНИЕ

15

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА И АНАЛИЗ НА СРЕДАТА

17

ПРИРОДО – ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЛЪКИ

17

Релеф

18

Ландшафт

18

Климат

19

Води и водни басейни

19

Геология

20

Почви, растителност, животински свят


20

Културно наследство

21

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ДЕМОГРАФСКА И СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЛЪКИ

22

Демографска и социална специфика

22

Равнище на безработица и заетост

25

Икономическа характеристика на община Лъки

25

Прогнозна информация за развитие на земеделието

28

Техническа инфраструктура

29

Водоснабдяване и канализация

30

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

ЕКОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЛЪКИ

31

Анализ на компонентите на околна среда и факторите на въздействие

31

Атмосферен въздух

31

Шум

33

Почви

33

Води и водни ресурси

35

Неприятни миризми

37

Радиация, електромагнитни полета и нейонизиращи лъчения

37

Лечебни растения

38

Защитени територии, гори и биоразнообразие

38

Редки, ендемични, реликтни и защитени растителни видове, включени в Червената книга

39

Защитени територии

43

Гори

47

Влияние върху биоразнообразието в територията

48

Отпадъци

49

Генерирани отпадъци

50

Сметосъбиране и сметоизвозване

52

Система за обезвреждане на ТБО

55

Почистване на улиците и обществените места

55

Финансиране на дейностите по управление на отпадъците

55

Комисии, отдели и специалисти в областта на околната среда

58

Информация за обществеността

59

РАЗДЕЛ ІV

АНАЛИЗ НА СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИ И ЗАПЛАХИ (SWOT-анализ)

59

РАЗДЕЛ V

ВИЗИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА НА ОБЩИНА ЛЪКИ И СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА

61

Стратегически цели, приоритети и план за действие

64

Финансиране

67

РАЗДЕЛ VI ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА

Отговорности


67

Принципи и приоритетност при реализацията на ОПООС

68

Индикатори за изпълнение на програмата

69

Актуализация и допълнение на Общинската програма за опазване на околната среда

71

Процес на разработване и съгласуване на програмата

71

Приложения

72


ВЪВЕДЕНИЕ
Разработването на нова Програма за опазване на околната среда в Община Лъки се налага поради изтичането срока на действие на съществуващата, поради значителна промяна в социално – икономическото развитие на страната и на община Лъки и поради ангажимента, който вменява на общините Закона за опазване на околната среда /чл.79, ал.1/.

Необходимостта от подобен планов стратегически документ, който засяга компонентите на околната среда, екологичните проблеми и приоритетите за развитие на територията се налага от разбирането, че темата за опазването на околната среда трябва да се интегрира във всички сфери на социално-икономическото развитие , с цел да се планират действията и да се формулират приоритетите и рамката на развитие за дадена община.

По своите цели, обхват и значение ОПООС има ролята на водещ документ в областта на опазването на околната среда на местно ниво. Нейното предназначение е да съдейства за реализиране на законовите изисквания и управленските задачи в областта на екологията.

Програмата се приема от общинския съвет и отразява приоритетите и политиката му като орган на местно самоуправление. С оглед осигуряването на по-пълно и ефективно изпълнение на екологичните цели, при изготвянето и са отчетени основните приоритети в приетите национални стратегически документи. Това е направено с цел общинските власти по-успешно да ползват възможностите за финансиране на програмата чрез кандидатстване, както пред ПУДООС, така и по оперативните програми за финансиране от фондовете на Европейския съюз. Програмата обхваща основните цели и задачи в областта на околната среда и включва последователността от конкретни действия, които да бъдат предприети за изпълнение на поставените управленски цели и приоритети.

В заключение, настоящата Общинска програма за опазване на околната среда е разработена като израз на стремежа на ОбА-гр. Лъки да превърне опазването и устойчивото използване на природата и природните ресурси в свой основен приоритет, спазвайки изискванията на националното и европейско законодателство в тази сфера. Приоритети на местната власт са: Укрепване на административния капацитет на местната власт, развитието на туризма, увеличаване на трудовата заетост чрез създаване на условие за развитие на малък и среден бизнес, усъвършенстване на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова. За да се постигне горе изброеното е задължително територията да се развива устойчиво и в благоприятно екологичното състояние, а целите в тази насока са конкретизирани именно в общинската програма за опазване на околната среда, която е сред водещите местни стратегически документи.

С подобряване на качеството на живот и избиране на модела на устойчиво и стабилно развитие, като основен приоритет на програмата, Община Лъки следва да придобие облик на атрактивна и привлекателна териториална единица и ще се утвърди като екологично балансиран район за живеене, за туризъм и, за инвестиции.

Програмата за околна среда на община Лъки е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана и актуализирана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЦЕЛ НА ОБЩИНСКИТЕ ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

В условията на преход към пазарна икономика и постоянен бюджетен дефицит, българските общини често са принудени да вземат решения "в движение", импулсивно, без те да осигуряват траен ефект за околната среда и за обществото. Постепенно местната власт осъзнава необходимостта от планирани, целенасочени действия за решаване на приоритетните проблеми в различните области на обществения живот.

Оскъдните финансови ресурси на общините и постоянно нарастващите потребности на населението изискват балансиран подход за решаване на икономическите, социалните и екологичните проблеми.

За начало в създаването на ОПООС се счита Първата конференция на министрите на околната среда в Добрис през 1991 год., на която е взето решение да се създаде Обща програма за опазване на околната среда за страните в Европа, която да служи като рамка за по-добра координация на усилията за възстановяване и опазване на околната среда на национално и международно ниво. Концепцията за устойчивото развитие, приета на Конференцията на ООН за околна среда и развитие в Рио де Жанейро през 1992г.. Тя формулира новите принципи за организиране на дейностите в обществото. Приетият план за действие на ООН "Дневен ред 21", отрежда много важна роля на местните власти в процеса на вземане на решения за околната среда - те са най-близо до хората, най-близо до проблемите и в много случаи най-близо до решенията. За да бъде повишено качеството на тези решения и тяхното изпълнение, от особена важност е участието на пряко засегнатите групи от населението при взимането на решения в областта на околната среда.

И при двата международни форума се стига до извода, че процесите трябва да бъдат насочени към изготвянето на програми по опазване на околната среда на местно ниво, като се интегрират икономическите и социалните цели за планиране на дейности в областта на околната среда в условията на използване на световния опит в решаване на екологични проблеми, натрупан за повече от 25 години и при привличане и включване на всички заинтересовани страни и институции при взимане на решения.

Структурата на програмите за опазване на околната среда служи за основа при планиране на екологичните политики и приоритети в дадена община, като се поставят цели и задачи за определен период от време, които са насочени към мотивация, организиране на конкретни действия, определяне източниците на финансиране и др., което води до едно устойчиво управление на околната среда и природни ресурси в дадена територия. В процеса на разработване на програми по опазване на околната среда е задължително да се създават условия местните власти да работят в тясно сътрудничество с гражданите и в последствие заедно да прилагат "Местни програми за опазване на околната среда" за своята община.

Конвенцията за достъп до информация и участие на обществеността при вземането на управленски решения, си поставя за цел да допринесе за защита правото на всеки човек от сегашните и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, като гарантира правото на достъп до информация, участие на обществеността при взимането на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси.

Всички тези световни тенденции намират отражение в българското законодателство.



В Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл.79 е посочено, че общинските органи съставят свои програми за опазване на околната среда.

Принципното право за приемане и утвърждаване на стратегии, прогнози, програми, планове по въпроси от местно значение, включително за опазване на околната среда, е дадено на Общинските съвети с чл.21, т.12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

В най-общ смисъл общинските програми за опазване на околната среда, би могло да се дефинират, като целенасочено планиране на дейностите в областта на околната среда за определен период от време. Те могат да се считат за един инструмент за постигане на подобрения в областта на околната среда.

Основното предназначение на една общинска програма за опазване на околната среда е да се постигне устойчиво решаване на екологичните проблеми в общината и запазване на доброто състояние на околната среда. Като под цели могат да бъдат посочени:



  • идентифициране на приоритетните екологични цели и обединяване на усилията на различните заинтересовани страни за тяхното постигане;

  • формулиране на основните принципи на управление на околната среда на местно ниво;

  • определяне на ролите и отговорностите на всички заинтересовани от решаването на екологичните проблеми страни;

  • формиране на адекватна екологична политика на общината;

  • най-ефективно и целесъобразно използване на наличните ресурси;

  • ангажиране на местната общественост при вземането на решения за околната среда и в последствие при изпълнението им;

Съвременните модели на разработване на програми следват стъпките на стратегическото планиране. Най-общо казано, този подход дава отговор на 3 главни въпроса:

  • Къде сме сега? /анализ на средата/

  • Какво искаме да постигнем? /Определяне на цели и приоритети /

  • Как да го направим? /Алтернативи, план за действие, отчетност, контрол/

Програмата за опазване на околната среда на Община Лъки е разработена по метода на стратегическото планиране, като по този начин се гарантира формирането на адекватни екологични политика за общината, като се отчита влиянието на икономическите и социалните интереси в обществото и се създават условия за устойчиво развитие на общността като цяло и опазване на местните ресурси.

Още много цели на общинските екологични програми могат да бъдат формулирани, като се отчита спецификата на всяка община. Основният акцент на всяко действие обаче трябва да води до промяна на начина на мислене на общностите, за да променим и начина си на живот. Да търсим партньорство и консенсус при вземането на решения. Да обединим усилията си за опазване на околната среда сега. Да осъзнаем отговорността си пред бъдещите поколения. И както се казва в основния принцип на екологичното движение: "Да мислим глобално. Да действаме локално."


ЕТАПИ В ПРОЦЕСА НА РАЗРАБОТВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА


ОПРЕДЕЛЯНЕ И ВЪВЛИЧАНЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

ß

АНАЛИЗ НА СРЕДАТА /СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ/

ß

АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (SWOT)

ß

ИЗРАБОТВАНЕ НА ВИЗИЯ ЗА ОБЩИНАТА

ß

УСТАНОВЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

ß

РАЗРАБОТВАНЕ НА СПЕЦИФИЧНИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ

ß

УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗМЕРИТЕЛИТЕ ЗА ДОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

ß

ИЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЧРЕЗ ОПРЕДЕЛЯНЕ И ОЦЕНКА НА АЛТЕРНАТИВИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

ß

ИЗРАБОТВАНЕ НА РАБОТЕН ПЛАН

ß

СРЕДСТВА ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА

ß

РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА:

ß

МЕРКИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЕЙНОСТИТЕ, МОНИТОРИНГ, КОНТРОЛ, ОЦЕНКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА

Ключови принципи на екологичната политика

  • Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда.

  • Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им.

  • Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях.

  • Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишленост, селското стопанство и др.

Тези фундаментални принципи са намерили място и са в основата на настоящата ОПООС на община Лъки и се явява и естествено продължение на провежданата от Република България политика в областта на околната среда. Правителството на страната полага огромни усилия, както да постигне икономически и социален просперитет, така и да допринесе за предотвратяването на екологични рискове и кризи. То активно преследва тази цел като застъпва каузата за опазване на околната среда във всички европейски и международни организации и органи, в рамката на международните екологични конвенции и посредством двустранно сътрудничество с други страни. България желае да бъде добър пример за страните от региона, Европа и света като въвежда съвременни екологични стандарти, въпреки проблемите, които има като страна в преход.
ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА
Законът за опазване на околната среда (ЗООС) има за цел да създаде базата, общите принципи и правила за опазване и подобряване качеството на отделните компоненти на околната среда и управлението и контрола по отношение на факторите, които я увреждат. Критериите и изискванията на ЗООС следва да залегнат в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществяват от компетентните органи на изпълнителната власт. По този начин следва да бъде изпълнено изискването за прилагането на интегриран подход в дейностите и политиките по опазване на околната среда на общинско ниво.

Законът за опазване на околната среда регламентира задълженията на общинските администрация за разработване на Програми за опазване на околната среда по следния начин:


Основание на правомощията на органите на местната власт по отношение на процесите на управление на околната среда се съдържа в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в който е посочено, че местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност, включително в сферата на опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси (чл. 17). Законът за опазване на околната среда (ЗООС), вменява на кметовете на общини функцията на компетентен орган (чл. 10, ал. 1, т. 6). Правното основание за разработване от общините на програми за опазване на околната среда (ОПООС) се съдържа в чл. 79, ал. 1 от ЗООС. Програмите се приемат от общинските съвети (ОС), по предложение на кмета на съответната община и обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години. ОС контролират изпълнението на ОПООС. Кметът на общината ежегодно внася в ОС отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.

При разработване на ОПООС, органите на местното самоуправление се ръководят и от указания на министъра на околната среда и водите. Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.

Общинските програми се изготвят в тясно съответствие с принципите на Националната стратегия за околна среда (НСОС), която се разработва за период 10 години и се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет (чл. 76, ЗООС). НСОС съдържа анализ на състоянието на околната среда, на тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане, както и на институционалната рамка, административните и икономическите средства за осъществяване на политиката. НСОС поставя и основните цели и приоритети на национално ниво, както и посочва средствата за постигане на набелязаните цели.

Основни принципи в Закон за опазване на околната среда, касаещи ангажиментите на общините

Чл.1 ЗООС урежда обществените отношения, свързани със:

1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;

2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;

4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;

6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;

7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;

8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;

9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;

10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;

11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.
Чл.2 Целите на закона се постигат чрез:

1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;

2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;

3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;

4. управление на компонентите и факторите на околната среда;

5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;

7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;

8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;

9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;

10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.

Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:

1. устойчиво развитие;

2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;

3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;

4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;

5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;

6. замърсителят плаща за причинените вреди;

7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;

8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;

9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;

10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;

11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.



Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.

Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.

Чл. 15. (1) Кметовете на общини:

1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;

2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;

3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;

4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;

5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;

6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;

7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;

8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;

9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;

10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.

(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.

Чл. 74. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда.

Чл. 79. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите.

(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.

(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.

(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират изпълнението им.

(5) Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.

(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.

Чл. 80. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда.

ОСНОВАНИЕ
Програмата за Опазване на околната среда на Община Лъки е разработена в съответствие с чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, Закон за местното самоуправление и местните администрации и в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите. Програмата е съобразена със всички национални и европейски нормативни актове , касаещи опазването на околната среда и ролята и задълженията на местните власти.

Разработената ОПООС на Община Лъки е съобразена с национални, регионални и местни планови документи и стратегии:



Национални:

  • Проект на Национална стратегия за околна среда 2009 – 2018

  • Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020”

Регионални планови и стратегически документи:

  • Областна стратегия за развитие на Област Пловдив

  • План за управление на речните басейни на Източно беломорски район

  • Дългосрочна програма от мерки за намаляване на щетите от мечки и други едри хищници на територията на РИОСВ Смолян (2014 – 2023 г.)

Местни планови и стратегически документи:

  • Общински План за Развитие на община Лъки за периода 2014 – 2020

  • Наредба за управление на отпадъците на територията на община Лъки

  • Политиката за развитие на техническата инфраструктура в община Лъки в периода до 2020 г.

  • Стратегията за развитие на туризма в община Лъки за периода 2015-2020 г.

Предоставената информация в програмата по определени компоненти не може да се определи като изчерпателна поради липса на данни в съответните институции, но като цяло мнението на експертния екип е, че това не е повлияло негативно върху качеството на изготвената ОПООС. Въпреки това, в документа са направени препоръки за наблюдения, анализ и мониторинг на определени компоненти с цел подобряване на базата данни за компонентите на ОС в община Лъки.

Финансови инструменти

В законодателството по околна среда специално са създадени финансови инструменти за подпомагане и осигуряване на средства за органите на местното самоуправление за реализиране на програми и мерки в областта на околната среда.

Законът за общинските бюджети задължава местните власти да предвиждат в своите бюджети средства да реализиране на приетите от общинския съвет стратегии, програми и планове за развитие на общината, както и на задълженията на общината по национални и регионални програми и проекти .

В ЗООС се предвижда възможност за финансиране на общините от държавния бюджет за изпълнение на ангажиментите на местните власти по опазване на околната среда. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове когато те са заложени като приоритетни в общинските програми за околна среда.

ЗООС създава един допълнителен източник на приходи за общинските бюджети за реализиране на мерки по приоритетите, определени в ОПООС . Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от кметовете на общини, постъпват по бюджета на съответната община. Процент от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 69 от ЗООС постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект. Тези приходи, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда, могат да се изразходват единствено за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в ОПООС.

ЗООС също задължава местните власти ежегодно с приемането на общинския бюджет, по предложение на кмета на общината да се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда.

В ЗООС е предвиден и един специален финансов инструмент за реализиране на задълженията на местната власт за изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда, включително на ОПООС – това е Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) . Чрез него се предоставят на общините финансови средства под формата на безвъзмездни помощи и безлихвени или ниско лихвени заеми.

Редица оперативни програми и международни финансиращи програми в областта на околната среда и индиректно предоставят възможности за финансиране на дейности, свързани с изпълнение на ангажиментите на общините за опазване на околната среда , а също и на дейности в областта на околната среда, който не са пряко заложени в ОПООС.

ЗУО предвижда възможност за финансиране от държавния бюджет на приоритетните дейности по изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци. Финансират се само програми и проекти за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които отговарят на последователността на мерките, определени в НПУДО и които са одобрени от министъра на околната среда и водите. Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията, общините възстановяват средствата от държавния бюджет или международните програми на ПУДООС.

ЗУО, в допълнение на ЗООС определя постъпване на сумите от глобите и имуществените санкции за нарушения на закона по бюджета на съответната община, когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината (чл. 35, ал. 2). Тези средства се изразходват целево за проекти и обекти за третиране на отпадъци.

Законът за защитените територии (ЗЗТ) специално предвижда, че финансирането на дейностите на общините в защитените територии за извършване на възстановителни, поддържащи и други природозащитни дейности в тях, се подпомага от ПУДООС .
РАЗДЕЛ ПЪРВИ
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА И АНАЛИЗ НА СРЕДАТА
ПРИРОДО – ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ЛЪКИ

Община Лъки се намира в Южен централен район на България и е част от общините в област Пловдив. Разположена е в южната част на област Пловдив и в централната част на Родопите. На юг и запад граничи с общини от област Смолян - Чепеларе, Смолян и Баните, а на север и изток граничи с община Асеновград от област Пловдив. Площта й е 292,5 кв.км.. Община Лъки е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи и заема площ от 292 519 дка., от които 196 985,22 дка са горския фонд. Като част от Пловдивска област община Лъки заема 5,4 % от територията й. Географското положение на община Лъки я поставя в известна периферност и отдалеченост от основните транспортни коридори в региона. Общински център на общината е град Лъки. Той се намира на 210 км. от столицата - София, на 54 км. от областния град Пловдив, на 36 км от гр. Асеновград и на 52 км. от гр.Смолян. В състава на общината влизат  9 населени места – 1 град и 8 села. Единственият град в общината е град Лъки. Села, които влизат в състава на общината са: Белица, Борово, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово. Населението на община Лъки към 31.12.2014г. е 2 739жители.



Фиг.1. Географско позициониране на община Лъки
Релеф

Община Лъки се намира в Преспанския дял на Западните Родопи. Релефът е силно планински, с остри ридове с различни дължини и посоки. Големите наклони са допринесли за формирането на високи каменни зъбери и остри скални масиви, някой от тях лишени от всякаква растителност. Районът е богат на карстови форми. За съвременния релеф на Средните Родопи най-голямо значение има издигането на планината през неогена и кватернера. Сложната стъпаловидна промяна на разломите е обусловила стръмния стъпаловиден изглед на склоновете. Те очертават високия корпус на Средните Родопи. Формирането на релефа е обусловено в най-голяма степен от ерозионно-денудационните процеси, под чието влияние е оформена дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения терен на територията са предпоставка за силни ерозионни процеси. Средната надморска височина е 850 м. Най-ниската част на общината е на около 500м и се намира в северната й част при устието на Юговска река. На юг надморската височина се увеличава, за да достигне до 2000м при връх Преспа на южната граница на общината. Общинският център - гр. Лъки е на 634м, а най-високото населено място е с.Манастир - 1 500м.



Ландшафт

За община Лъки е изцяло характерен планинския ландшафт, които се характеризира с наличието на ясно изразена височинна поясност на природните елементи. Преобладаваща част от територията й се намира в пояса на умерените хумидни ландшафти с букови гори. Това е една общините в Пловдивска област с най-силно изразен горски ландшафт.Тясната ивица по южната и югоизточна граница на общината е заета от хладни хумидни ландшафти с иглолистни гори, а в най-северната част, по долината на река Юговска се срещат топли семихумидни ландшафти от пояса на габърово-горуновите гори. В резултат наактивната човешка дейност част от естествените горски ландшафти са трансформирани в антропогенизирани ландшафти, който на места изцяло са променили облика и хидрографската характеристика на територията. Делът на непроменените и слабо изменени горски ландшафти е 70%, като около 87% от тях се падат на буковите гори, около 11% на иглолистните гори. Силно изменените ландшафти са в резултат на формираните селища, индустриални зони, мини и кариери и заемат приблизително 0,9% от територията на общината.

Природните условия са естествени ресурси и задават ограничителните параметри за развитие на земеделието, туризма и индустрията на община Лъки.

Климат

Като част от Родопите, община Лъки се характеризира с благоприятен климат за туризъм и отдих, високопланинско земеделие и пасищно животновъдство. Климатът в района на общината е преходен между умерено-континентален и континентално-средиземноморски. Зимата е продължителна, но мека с обилни валежи от сняг. Средната годишна температура е между 6 и 11 Со, като намалява с увеличаване на надморската височина. Средната януарска температура е между 1 и - 4 Со, а средната юлска между 15 и 22 Со. Снежната покривка по високите била се задържа до края на месец май и създава добри условия за развиване на зимни спортове и съответно условия за туризъм. Лятото е прохладно като най-високи средни дневни температура за месец юли са 180С - 190С. Районът се характеризира със средно-годишна сума на валежите от 700 до 1100мм. Валежите от сняг са значителни в местата над 1300м, a дните със снежна покривка са 80 -100см годишно. Преобладаващите ветрове са западни и южни.

Влажността на въздуха е най-висока през месец януари – 80% и най-ниска през периода юли – октомври – 60%. Тук са най-малко дните със силен вятър или с мъгла в сравнени с други райони в страната. Тук се срещат уникална природна даденост – отрицателно йонизиране на въздуха, влияещо изключително благоприятно на човешкото здраве, а наличието на естествени широколистни и иглолистни гори в района гарантира благоприятното въздействие върху дихателната система.

Община Лъки попада в континентално-средиземноморската област, южнобългарската климатична подобласт, източно родопски и ниско климатичен район, а частите над 1000 м н.в. в планинска климатична област на същата подобласт. Средната годишна температура е 10 о С, средногодишната влажност на въздуха – 77,25 %, а средната продължителност на дните със снежна покривка в годината е около 70.



Води и водни басейни

Общината разполага със значителни водните ресурси. Реките, преминаващи през нея са р. Манастирска, р. Джурковска, р. Лъкинска и р. Белишка. Основното водно тяло, което преминава през територията на общината е десния приток на река Чепеларска – р. Юговска, който се формира от сливането на реките Белишка и Манастирска на няколко километра северно от град Лъки. Подземните водни хоризонти на територията на общината са формирани в карбонатни скали характеризиращи се с голямо неравномерно и локализирано водоотдаване.

Реките в общината са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и силно вариращ воден отток. Максимумът на оттока настъпва през пролетта, обусловен от топенето на снеговете по високите части на планината и максимума на валежите, а минимумът се наблюдава през летните месеци. Средно- годишните валежи са 650-700 мм/кв.м, което е над средните стойности за страната (600 мм/кв.м).

Реките Юговска, Джурковска и Белишка, в горните си течения, са с чисти и неповлияни от човешката дейност води.

Всички реки в общината са определени като втора категория водоприемници. Река Джурковска води началото си от Роженския водораздел и до гр. Лъки обира водите на много леви и десни притоци. Водосборната област на р. Джурковска е около 77 кв.км., а дължината й до събирането й с р. Манастирска е 17,25 км.

Река Манастирска води началото си от местност ”Хайдушки поляни”.Водосборната й област е около 83 кв.км., а дължината до събирането й с р. Джурковска е около 17,50км. Река Белишка е с дължина 23,6 км. и водосборна площ от 74,2 кв.км.



Геология

Територията на община Лъки е разположена върху допалеозойски метаморфни скали представени от гнайси, амфиболити, слюдени шисти, мрамори, талкошисти и кварцошисти, които изграждат мантията на т.нар. кристалинен цокъл на Родопите. В южната и най-северната част на общината се разкриват гнайси, шисти и амфиболити, а в централната й част, на обширна територия, се срещат мрамори и мраморизирани варовици. Характерни за общината са повърхностни и подземни карстови форми, сред които се открояват множество пещери. Палеозойските гранити и гранодиорити, които са част от херцинския Родопски батолит, се разкриват на отделни петна в централната и южната част на Родопите. Вулкански и вулканогенно-седиментни скали, с палеогенска възраст представени от риолити, андезити, туфи и туфити изграждат източната част на общината. Тези скали са образувани в началото на неозойската ера в резултат на активна подводна вулканична дейност. На няколко места в територията на общината се разкриват и пясъчници, глинести лиски и конгломерати с мезозйска и неозойска възраст. В Родопите се намират над 75% от запасите на оловно-цинкови руди в България и се добиват над 70% от общото им количество, като едно от тези добивни находища се намира в община Лъки.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница