Програма за отраслова професионална подготовка по учебен предмет



страница1/3
Дата18.09.2017
Размер488.21 Kb.
#30505
ТипПрограма
  1   2   3

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Министър на културата

З А П О В Е Д

РД 09………./……………….2017 г.

На основание чл. 13д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, при спазване изискванията на чл. 66, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с осигуряването на обучението по учебен предмет

У Т В Ъ Р Ж Д А В А М

Учебна програма за отраслова професионална подготовка по учебен предмет История на музиката за професии код 212010 „Музикант - инструменталист“, код 212030 „Музикант - вокалист от професионално направление код 212 “Музикални и сценични изкуства”.

Учебната програма влиза в сила от учебната 2017/2018 година.

БОИЛ БАНОВ

Министър на културата


Приложение
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА



УЧЕБНА ПРОГРАМА

за отраслова професионална подготовка

по

ИСТОРИЯ НА МУЗИКАТА


Утвърдена със заповед № РД …………………………. 2017 г.


ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

код 212 “Музикални и сценични изкуства”

ПРОФЕСИИ:
код 212010 “Музикант-инструменталист”
код 212030 „Музикант – вокалист“

София, 2017 година

I. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Учебната програма по история на музиката дава възможност за запознаване с историческите процеси в еволюцията на музикалното мислене. Разкрива закономерностите в творческия път, естетиката и стилистиката на композиторите от различни епохи и национални школи, както и в по-общи явления в музикалната история като: художествена методология, исторически стилове, направления и тенденции. В обучението се акцентира върху творческата индивидуалност на композиторите и конкретни техни творби, разглеждани в контекста на общите закономерности за съответната музикално-историческа епоха и национална школа.

Методологическите основи на предмета се определят от принципите на научно-социологическия подход към историческото развитие на обществото, културата и общественото съзнание. В процеса на обучение се осъществяват междупредметни връзки с предметите: музикален анализ, хармония, полифония, българска народна музика, история, български език и литература, изобразително изкуство, философия и психология.

Разделите и темите са представени в методична последователност, пълнота и логическа връзка. В часовете се прави стилистичен и структурен анализ на изучаваните творби и се прослушват характерни откъси от тях. В края на всяка учебна година и в края на целия курс на обучение учениците трябва да могат да се ориентират в хода на историческия процес през съответната епоха и в индивидуалните творчески различия на изучаваните композитори.
II. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ

В резултат на обучението ученикът трябва да:



  • познава развитието на музикалното изкуство в исторически план и да го осъзнава като част от световния исторически процес;

  • познава епохите, направленията, тенденциите и стиловете в музикалното изкуство, както и съдържанието, стиловите особености, изразните средства и начините за използването им в музикалните произведения от различните епохи;

  • познава автори и техните творби;

  • анализира определена творба с характерната терминология и изразни средства.

III. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО ВРЕМЕ

Разпределението на часовете е в съответствие с утвърдените типови учебни планове за професиите музикант – инструменталист и музикант – вокалист.



VIII клас

IХ клас

Xклас

ХІ

ХІІ

Брой

уч. седм.

Общ бр. часове

Брой

уч. седм.

Общ бр. часове

Брой уч. седм.

Общ бр. часове

Брой уч. седм.

Общ бр. часове

Брой уч. седм.

Общ бр. часове

36

72

36

72

36

36*

36

72

29

58

*Препоръчително е в Х кл. учебното време да се увеличи с 1 факултативен час за допълнителна подготовка по предмета.
IV. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Структурирането на учебното съдържание е по раздели и теми. За всеки раздел в програмата са записани препоръчителен брой учебни часове, теми и музикална литература. Учителят конкретизира броя на учебните часове за всяка тема в съответствие с посочените за раздела. Препоръчително е да се отделят повече часове за авторите и творбите, включени в Националната изпитна програма за придобиване степен на професионална квалификация. Учителят разпределя броя на часовете, предвидени по учебния план и по учебната програма в годишното си разпределение.



За постигане целите на обучението учителят разпределя учебните часове за нови знания, упражнения и контрол.



по ред

Наименование на раздели и теми

Брой часове




VІІІ клас




1.

Въведение

2

1.1.

Хипотези за произхода на музиката




1.2.

Музикална култура на първобитното общество




2.

Музикалната култура на древните цивилизации

3

2.1.

Египет, Месопотамия, Палестина, Китай, Индия, Тракия, Гърция, Рим - социална функция на музиката, ладови и метроритмични особености, нотопис, музикална теория и естетика.




2.2.

Музикално-поетичните жанрове в античната гръцка култура.




3.

Средновековната музикална култура

6

3.1.

Източна средновековна музикална култура




3.2.

Средновековната музикална култура на Западна Европа




4.

Музикалната култура в Западна Европа през епохата на Ренесанса

9

4.1.

Общи проблеми на епохата. Арс нова.




4.2.

Строг полифоничен стил. Нидерландска полифонична школа.




4.3.

Римска и венецианска полифонични школи.




4.4.

Светска музика.




4.5.

Музикалната наука през Ренесанса




5.

Музикалната култура през 17 и първата половина на 18 век

24

5.1.

Общи проблеми на епохата. Стилове в изкуството - барок, класицизъм, рококо и „чувствителен стил”.




5.2.

Възникване на операта.




5.3.

Вокално-инструментални жанрове.




5.4.

Инструментална музика.




5.5.

Г. Ф. Хендел (1685-1759)




5.6.

Й. С. Бах (1685-1750)




6.

Музиката в епохата на Просвещението

28

6.1.

Възникване на комичната опера.




6.2.

Оперната реформа на Кр. В. Глук.




6.3.

Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил




6.4.

Йозеф Хайдн (1732-1809)




6.5.

Волфганг А. Моцарт (1756-1791)







ІХ клас




6.

Музиката в епохата на Просвещението

10

6.6

Лудвиг ван Бетовен (1770-1827)




7.

Музикален романтизъм

2

7.1.

Предпоставки за възникване и естетика на романтизма.




7.2.

Жанрова система, изразни средства и композиционни принципи.




8.

Австрийски музикален романтизъм

5

8.1.

Франц Шуберт (1797-1828)




9.1.

Немски музикален романтизъм

13

9.1.

Карл Мария фон Вебер (1786-1826)




9.2.

Феликс Менделсон-Бартолди (1809-1847)




9.3.

Роберт Шуман (1810-1856)




10.

Италиански музикален романтизъм

11

10.1.

Джоакино Росини (1792-1868)




10.2.

Гаетано Доницети (1797-1848) и Винченцо Белини (1801-1835)




10.3.

Николо Паганини (1782-1840)




11.

Френски музикален романтизъм

6

11.1.

Френската музикална култура и оперния театър




11.2.

Хектор Берлиоз (1803-1869)




12.

Полската музикална школа през епохата на роматизма

5

12.1.

Фредерик Шопен (1810-1849)




13.

Унгарската музикална школа през епохата на романтизма

6

13.1.

Ференц Лист (1811-1886)




14.

Европейската музикална култура през втората половина на ХІХ век

14

14.1.

Еволюция на романтичните идеи и на музикалния език. Формиране на музикален реализъм. Музикалната култура на Германия




14.2.

Рихард Вагнер (1813-1883)




14.3.

Йоханес Брамс (1833-1887)




14.4.

Антон Брукнер (1824-1896) и неговият симфонизъм.







Х клас




15.

Италианската опера през втората половина на ХІХ век

5

15.1.

Джузепе Верди (1813-1901)




16.

Френската музикална култура през втората половина на ХІХ век

5

16.1.

Възникване и характерни черти на Парижката оперета и лиричната опера.




16.2.

Жорж Бизе (1838-1875)




16.3.

Развитие на инструменталната музика - Цезар Франк и Камий Сен-Санс




17.

Чешката музикална школа през ХІХ век.

4

17.1.

Бедржих Сметана (1824-1884)




17.2.

Антонин Дворжак (1841-1904)




18.

Норвежката музикална школа през ХІХ век

1

18.1.

Едвард Григ (1843-1907)




19.

Руската музикална школа през ХІХ век

21

19.1.

Обществено-политически и културни условия в страната.




19.2.

М. И. Глинка (1804-1857)




19.3.

Балакиревски кръжок




19.4.

А. П. Бородин (1833-1887)




19.5.

М. П. Мусоргски (1839-1881)




19.6.

Н. А. Римски-Корсаков (1844-1908)




19.7.

П. И. Чайковски (1840-1893)




19.8.

Беляевски кръжок. А. К. Глазунов, А. Лядов и С. Танеев.




19.9.

С. В. Рахманинов (1873-1943)







ХІ клас




20.

Музикалната култура от края на 19 и началото на 20 век

28

20.1.

Италиански веризъм – Пиетро Маскани и Руджиеро Леонкавало




20.2.

Джакомо Пучини (1858-1924)




20.3.

Музикален импресионизъм




20.4.

Клод Дебюси (1862-1918)




20.5.

Морис Равел (1875-1937)




20.6.

А. Н. Скрябин (1872-1915)




20.7.

Рихард Щраус (1864-1949)




20.8.

Густав Малер (1860-1911)




21.

Музикалната култура през 10–те и 20-те години на ХХ век

16

21.1.

Музикален експресионизъм




21.2.

Нововиенска музикална школа – А. Шьонберг, А. Берг и А. Веберн




21.3.

Музикален неокласицизъм. Игор Стравински (1882-1971)




21.4.

Бела Барток (1881-1945)




22.

Музикалната култура на Франция след Първата световна война до средата на ХХ век

5

22.1.

Френската „Шесторка“




22.2.

Артур Онегер (1892-1955)




23.

Немската музикална култура след Първата световна война.

5

23.1.

Паул Хиндемит (1895-1963)




23.2.

Карл Орф (1895-1982)




24.

Руската музикална култура след 1917 година

12

24.1.

Общи проблеми, идейни течения, периодизация




24.2.

Сергей Прокофиев (1891-1953)




24.3.

Дмитрий Шостакович (1906-1975)




24.4.

Арам Хачатурян (1903-1978)




25.

Музикалната култура на Англия през ХХ век

2

25.1.

Бенджамин Бритън (1913-1976)




26.

Музикалната култура на САЩ

2

26.1.

Джордж Гершуин (1898-1937)




27.

Приложната музика в бита и културата на ХХ век

2

27.1.

Стилове в съвременната популярна музика. World Мusic




27.2.

Музика, медии и технологии.







ХІІ клас




28.

Нови явления в музиката от втората половина на ХХ век

6

28.1.

Нови музикално-естетически тенденции и стилистични решения




28.2.

Музикалният авангард в Западна Европа




28.3.

Музикалният авангард в Централна и Източна Европа




29.

Българска музикална култура

52

29.1.

Музикалната култура по българските земи в древността.




29.2.

Духовната православна култура на Средновековна България.




29.3.

Музикалната култура на България през епохата на Възраждането.




29.4.

Българската музикална култура след Освобождението до края на Първата световна война.




29.5.

Песенните жанрове, водещи в творчеството на българските композитори от Първото поколение.




29.6.

Оркестровите жанрове в творчеството на българските композитори от Първото поколение.




29.7.

Оперното творчество на българските композитори от Първото поколение.




29.8.

Добри Христов (1875-1941)




29.9.

Българската музикална култура от края на 10-те до средата на 40-те години на ХХ век – Второто поколение български композитори.




29.10.

Българската музикална култура от средата на 40-те до средата на 50-те години на ХХ век.




29.11.

Петко Стайнов (1896-1977)




29.12.

Панчо Владигеров (1899-1978)




29.13.

Димитър Ненов (1902-1953)




29.14.

Любомир Пипков (1904-1974)




29.15.

Веселин Стоянов (1902-1969)




29.16.

Филип Кутев (1903-1982)




29.17.

Марин Големинов (1908- 2000)




29.18.

Парашкев Хаджиев (1912-1992)




29.19.

Нови Нови явления в българската музикална култура от средата на 50-те до края на 80-те години на ХХ век.




29.20.

Александър Райчев (1922-2003)




29.21.

Лазар Николов (1922-2005)




29.22.

Константин Илиев (1924-1988)




29.23.

Най-новата българска музика. Българските имена от световния подиум.







Всичко часове:

274





Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница