I. Възражения на правителството по допустимостта на жалбата

I. Възражения на правителството по допустимостта на жалбата

 

Според Голямото отделение, по отношение на оплакванията на жалбоподателката, че държавата не й е предоставила закрила и не й е осигурила ефективно правно средство за защита, тя все още може да поддържа, че е жертва, тъй като нито е било признато нарушението на правата й по Конвенцията, нито й е било присъдено подходящо обезщетение. Вярно е, че присъденото от CICT обезщетение е било изплатено от държавен фонд и е обезщетение от страна на държавата за причинените на жалбоподателката вреди в резултат на престъпление, извършено от трето лице. То обаче представлява плащане ex gratia и по никакъв начин не касае отговорността на държавата. Именно поради това държавата никога не е страна в производството пред CICT. Освен това, макар L.H. да е бил осъден да плати на жалбоподателката над 300 000 евро, дори и след образуваното изпълнително производство тя е получила около 10% от тази сума. Перспективите за изплащане на остатъка са минимални. Съществена е и разликата между обезщетението за неимуществени вреди, определено от CICT (27 000 евро), и определеното от наказателния съд (200 000 евро).

II.  По твърдението за нарушение на материалния аспект на чл. 3 от Конвенцията

123-129. По същество оплакването на жалбоподателката е, че в нарушение на позитивното си задължение по чл. 3 държавата не е въвела адекватна правна рамка за закрила на децата от сексуален тормоз, за опасността от какъвто е знаела или е трябвало да знае, като чрез тази правна рамка е трябвало да се балансира фактът, че държавата не управлява националните училища.
130-136.  Според правителството отговорността на държавата по чл. 3 не може да бъде ангажирана, тъй като L.H. не е бил държавен служител, а е бил назначен от управителя на училището, който от своя страна е управлявал от името на патрона. Това не съставлявало просто техническо административно разграничение, а реално „отстъпване“ на собствеността и управлението на училищата в полза на вероизповеданията. Отговорността на държавата за престъпления, които не са свързани с осигуряването на право по Конвенцията, била ограничена до непосредствено задължение за закрила и нямало доказателства, че през 1973 г. държавата е знаела или е трябвало да знае за наличието на реална опасност даден учител да упражнява насилие над ученици. Освен това националното законодателство съдържало ефективни механизми за защита, съответстващи на известните към онзи момент рискове.

Преценката на Съда

143.  Фактите по настоящото дело са се осъществили през 1973 г. Съдът трябва да обсъди евентуалната отговорност на държавата от гледна точка на фактите и стандартите към 1973 г. и най-вече като игнорира настоящата информираност на обществото за опасността от сексуално насилие над деца в системата на образованието, доколкото тази информираност е резултат на скорошни обществени обсъждания, в това число и в Ирландия.

1.  Приложимо позитивно задължение на държавата

144.  Съдът припомня, че чл. 3 задължава държавите да предприемат мерки, за да гарантират, че лицата под тяхна юрисдикция няма да бъдат подлагани на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, включително малтретиране от други частни лица. Това позитивно задължение обаче не може да възлага на властите прекомерна тежест с оглед непредвидимостта на човешкото поведение и оперативните решения, които трябва да бъдат вземани съобразно приоритетите и наличните ресурси. Въпреки това изискваните мерки трябва най-малкото да осигуряват ефективна защита на деца и други уязвими лица и следва да включват разумни стъпки за предотвратяване на малтретиране, за което властите са знаели или е трябвало да знаят.
1145.  Позитивното задължение за закрила има голямо значение в контекста на предоставянето на важни обществени услуги като училищното образование, където училищните власти са задължени да закрилят здравето и благополучието на учениците и особено на малките ученици, които са силно уязвими и се намират под изключителния контрол на тези власти.
146-149. Както сега, така и през 1973 г., властите са били длъжни да осигурят закрилата на децата от малтретиране, като приемат необходимите специални мерки и гаранции. Единствената ефективна мярка за възпиране на тежки деяния като това по настоящото дело е наличието на наказателноправни разпоредби, подкрепени от съответния механизъм за прилагането им. Пропускът да бъдат предприети разумни мерки, които биха имали реални изгледи да променят крайния резултат или да намалят степента на увреждането, е достатъчен за да бъде ангажирана отговорността на държавата.
150-152.  Държавата не може да се освободи от задължението си спрямо децата в основните училища чрез делегиране на своите отговорности на частни институции или лица.  Съдът не приема довода на правителството, че държавата е освободена от задълженията си по Конвенцията, тъй като жалбоподателката е предпочела да посещава национално училище. Тя не е разполагала с „реална и приемлива алтернатива“. Във всеки случай държавата не може да бъде освободена от позитивното си задължение просто защото детето предпочита една от одобрените от държавата възможности за образование – в национално училище, частно училище или у дома. Въпросът е дали националната правна уредба, и най-вече механизмите за разкриване и докладване на нарушения са предоставяли ефективна защита на децата, посещаващи национално училище, срещу опасността от сексуални посегателства, за която властите през 1973 г. да са знаели или да е трябвало да знаят.

2.  Било ли е изпълнено позитивното задължение?

153-158.  Страните спорятсамо относно отговорността на държавата. Ролите на религиозните общности и на държавата при предоставянето на начално образование в Ирландия са били ясно разграничени още от началото на XIX век. Държавата е осигурявала образованието (учебните планове, лицензирането на учителите и финансирането на училищата), но то се е предоставяло от националните училища, притежавани и управлявани от органите на религиозните институции. Министърът на образованието не е разполагал с никакви преки и ежедневни управителни или контролни функции в националните училища.  Към края на 70-те години на ХХ век националните училища представлявали 94% от всички основни училища, като 91% от тях били притежавани и управлявани от католическата църква. Следователно по това време голямото мнозинство от деца на възраст под 12-13 г. са учели в най-близкото им национално училище.
159-162. Явно обаче държавата е имала информация за извършвани сексуални посегателства срещу непълнолетни, тъй като след обявяването на независимостта през 1922 г. са били запазени или приети закони, криминализиращи такива деяния.  Доказателствата, представени пред Съда, разкриват устойчиво ниво на броя на разследванията на сексуални престъпления срещу деца преди 70-те години на ХХ век. При това положение, като се е отказала от упражняването на контрол върху образованието на огромната част на децата в полза на недържавни институции, държавата трябва да е била наясно, че ако липсва адекватна правна рамка за защита на децата, съществуват рискове за тяхната сигурност. На тези рискове е трябвало да се обърне внимание чрез приемането на съответни мерки и гаранции, които да включват най-малкото ефективни механизми за разкриване и докладване на случаи на малтретиране, доколкото тези процедури имат основно значение за прилагането на наказателноправните разпоредби, за предотвратяването на случаите на малтретиране и в крайна сметка за изпълнение на позитивното задължение на държавата да осигурява закрила.
163-167.  Съществуващата процедура за докладване, регламентирана в няколко нормативни акта, не съдържа задължение за държавата да контролира поведението на учителите спрямо учениците и не предвижда процедура за подаване на оплаквания директно до държавен орган от дете или родител в случай на малтретиране. Системата за проверка на училищата от училищни инспектори пък не съдържа задължение за инспекторите да проучват или контролират поведението на учителите спрямо учениците и не дава никаква възможност на децата или родителите да отправят оплаквания направо до инспектора. Следователно тези механизми не осигуряват ефективна връзка между държавните органи и децата от основните училища и техните родители.
168.   При високия брой на наказателните производства за сексуални посегателства срещу деца в този период държавата трябва да е знаела за упражняваното насилие и въпреки това е продължила да възлага управлението на голямата част от началните училища на недържавни институции, без да предвиди механизъм за ефективен контрол. Напротив, евентуалните оплаквания са били насочвани не към държавните органи, а към управителите, които не са държавни служители.
169.  При тези обстоятелства държавата не е изпълнила позитивното си задължение да защити жалбоподателката от сексуалното насилие, на което е била подложена като дете в националното училище през 1973 г. Следователно има нарушение на правата й по чл. 3 от Конвенцията.

Каталог: media -> documents
documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот
documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда
documents -> Media information
documents -> Бюлетин съдебна практика по
documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили
documents -> Бюлетин съдебна практика по

Изтегляне 418.71 Kb.

Сподели с приятели: