Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г


III.  По твърдението за нарушение на процедурния аспект на чл. 3 от Конвенцията



страница3/4
Дата23.01.2017
Размер418.71 Kb.
#13326
ТипПрограма
1   2   3   4

III.  По твърдението за нарушение на процедурния аспект на чл. 3 от Конвенцията


170-174. Съдът намира, че няма нарушение на процедурния аспект на чл. 3 от Конвенцията, тъй като веднага след като до полицията е било подадено оплакване, срещу L.H. е било започнато разследване, в резултат на което той е бил осъден, а на жалбоподателката е било присъдено обезщетение.

IV.  По твърдението за нарушение на чл. 13 във връзка с материалния аспект на чл. 3 от Конвенцията


175-179. Съдът отхвърля възражението на правителството, че жалбоподателката е имала възможност да води успешно гражданско дело за вреди срещу патрона на училището, епархията, на която той е бил епископ, управителя или техните правоприемници. Тъй като чл. 13 гарантира правно средство, чрез което да бъде ангажирана отговорността на държавата, предлаганите средства за защита срещу частни лица и недържавни институции са неефективни, независимо от изгледите им за успех. По същия начин и осъждането на L.H. не представлява ефективно средство за защита.

180-187. Съдът обсъжда подробно други граждански искове срещу държавата, посочени от правителството, и намира, че в случая те също са били неефективни. Следователно е извършено нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвенцията.


188-195. С оглед на това заключение Съдът намира, че не е необходимо да разглежда отделно оплакванията на жалбоподателката за нарушаване на правото на личен живот и правото на защита от дискриминация.

Задължаването на затворници, изолирани поради подозрение, че са погълнали наркотици с цел да ги внесат в затвора, да носят за кратък период от време запечатани гащеризони, които не могат да свалят без помощта на надзирател, не нарушава чл. 3 само по себе си.

Решение на Съда по делото Lindström and Mässeli v. Finland, жалба № 24630/10



Фактите:

През 2004 г. двамата жалбоподатели, тогава затворници, били поставени в изолация след ненаблюдавано свиждане, поради подозрение, че са погълнали наркотици с цел да ги да внесат в затвора. Първият останал в изолация три дни, а вторият – седем. По време на изолацията те били принудени да носят запечатани с пластмасови ленти гащеризони, покриващи цялото им тяло, от врата до глезените, и свързани с обувките. Свалянето на гащеризоните било възможно само с помощта на надзирател.

Жалбоподателите твърдят, че се е случвало охраната да не може да ги отведе до тоалетната достатъчно бързо и са били принудени да се изхождат в гащеризоните си, както и че след това не им е било позволявано да се преоблекат или да се измият. В резултат на това и двамата развили кожни инфекции. През 2005 г. и двамата подали жалби до полицията. На директора на затвора и началниците на охраната били повдигнати наказателни обвинения. През 2007 г. обаче съдилищата постановили оправдателни присъди.

Решението:

На основание чл. 3 от Конвенцията жалбоподателите се оплакват, че като са били принудени да носят запечатани гащеризони, са били подложени на нечовешко и унизително отнасяне.

46-47. Макар жалбоподателите да отричат, че са имали намерението да внесат наркотици, Съдът приема, че поддържането на реда и сигурността в затворите и защитата на здравето на затворниците са основателни причини за налагане на задължението за носене на гащеризони от описания тип. Други начини за наблюдение – чрез камера или пряк надзор, биха могли да се окажат недостатъчни. Освен това безспорно тези мерки са имали за цел да защитят здравето на затворниците, а не да унижават. Разбира се, при определени обстоятелства използването на тези мерки може да наруши чл. 3.

48. В настоящия случай съдилищата са разгледали твърденията на жалбоподателите и са постановили, че подсъдимите не са имали за цел жалбоподателите да се изхождат в гащеризоните си и че няма данни надзирателите да са се бавели, когато са били викани. Не е било доказано и жалбоподателите да не са имали възможност да се измият или да са били длъжни да продължат да носят изцапаните гащеризони. Пред съдилищата те не са представили доказателства, че кожните проблеми са резултат от носенето на гащеризоните. Следователно, тъй като Съдът не може да ревизира преценката на фактите, направена от националните съдилища, той приема, че жалбоподателите не са успели да докажат твърденията си.

49. „Съдът намира, че в ситуация, в която са налице убедителни причини, свързани със сигурността, практиката да се използват запечатани гащеризони за относително кратки периоди на изолация не може, сама по себе си, да достигне степента на суровост, която се изисква за прилагането на чл. 3 от Конвенцията. Това е особено вярно в настоящия случай, в който жалбоподателите не са могли да представят доказателства в подкрепа на твърденията си за евентуални унизителни елементи на третирането им.“

50. Следователно не е извършено нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

51-65. Съдът е комуникирал ex officio оплакването за третирането на жалбоподателите и от гледна точка на чл. 8 и намира нарушение на правото им на личен живот, тъй като задължаването им да носят запечатани гащеризони не е било „предвидено в закона” по смисъла на тази разпоредба. То се е основавало на правила, приети от директора на затвора въз основа на несигурна законова делегация, адресирани към персонала и следователно съмнително достъпни за жалбоподателите, а и относимата законова разпоредба не е била ясна и предвидима.



3. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ДОСТЪП ДО СЪД




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Производството пред ВКС по допустимост на касационните жалби по чл. 280 от Гражданския процесуален кодекс не е в нарушение на принципа за справедливост на процеса и на изискването за достъп до съд.

Решение на Съда по допустимостта по делото Valchev and others v. Bulgaria (№ 47450/11 и др.)




Фактите:

Жалбоподателите били страни в различни граждански производства. В периода 2010 – 2011 г. те подали касационни жалби, които не били допуснати за разглеждане по реда на ГПК от 2007 г. Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват от нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, като поддържат, че са били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо другата страна в процеса, тъй като националните съдилища не са им изпратили отговорите на подадените касационни жалби и не им е била дадена възможност да изложат писмено или устно становището си по тях пред Върховния касационен съд (ВКС), който преценява дали да допусне жалбата до разглеждане. По този начин според тях са били нарушени принципите за състезателност на производство и за равнопоставеност на страните („равенство на средствата”).

На следващо място жалбоподателите се оплакват, че несправедливо са били лишени от достъп до ВКС. Според тях разпоредбите относно допустимостта на касационните жалби са твърде неясни: формулировката на чл. 280, ал. 1 ГПК на практика давала на ВКС неограничена дискреция при преценката дали да допусне една касационна жалба до разглеждане или не.

Решението:

68-81. По оплакването за нарушение на принципа за равенство на средствата Съдът не счита за нужно да преценява дали изискването по чл. 6 за справедливост на процеса е приложимо към производството по допустимостта по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като намира оплакването на жалбоподателите за явно необосновано по следните съображения:

На първо място, подаването на касационна жалба вече не е право, както е било по Кодекса от 1952 г., тъй като целта на касационното производство сега е уеднаквяване на съдебната практика. Производството по допустимостта на касационните оплаквания е конкретен етап от гражданското производство, в който съдът не разглежда по същество делото, нито дори касационната жалба, а само решава съобразно критериите, изложени в чл. 280, ал. 1 ГПК, дали жалбата трябва да бъде допусната до разглеждане по същество или не. За да направи преценката си, ВКС се произнася въз основа на кратко изложение, в което трябва ясно да са посочени касационните основания, както и въз основа на отговора на другата страна. Така касационният жалбоподател е този, който трябва да убеди ВКС, че жалбата му следва да бъде допусната до разглеждане, и в тази връзка той има възможност да изложи всичките си аргументи. Следователно в контекста на тази специфична процедура фактът, че впоследствие не му са дава възможност да допълни изложението си в отговор на становището на ответната страна, не го поставя в по-неблагоприятно положение спрямо другата страна, нито накърнява недопустимо състезателността на производството. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че преди делата на жалбоподателите да достигнат до ВКС, те са били разгледани в състезатален процес от две съдебни инстанции.

82-95. По оплакването за нарушаване на правото на достъп до съд, по-конкретно до ВКС, Съдът намира, че ограничаването на допустимостта на касационните жалби чрез широко формулирани критерии преследва легитимна цел и попада в пределите на свободата на преценка на държавата. Що се отнася до възражението, че критериите са твърде неясни, Съдът приема, че неизбежно в много закони се ползват повече или по-малко общи термини, чието съдържание се изяснява в практиката по прилагането им. Това е още по-вярно за разпоредбите, регламентиращи предварителната преценка на жалби до върховните съдилища, тъй като тези норми трябва да дават възможност съдилищата да се концентрират върху същинската си задача да уеднаквяват приложението на закона.

По тези съображеня Съдът намира, че оплакванията са явно необосновани и следва да бъдат обявени за недопустими на основание чл. 35, §§ 3(а) и 4 от Конвенцията.




Комуникирана е жалба с оплакване, че отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. е бил неясен и непредвидим, а прилагането му от съдилищата – произволно и непропорционално.
Todorov and others v. Bulgaria (№ 50705/11)

Първият жалбоподател и втората жалбоподателка – негова съпруга, се оплакват от нарушение на чл. 6, §§ 1 и 2 и чл. 13 от Конвенцията, както и чл. 1 от Протокол № 1, в резултат на отнемането на имущество на основание закона от 2005 г. По-конкретно жалбоподателите се оплакват, че законът не е бил ясен и предвидим и че отнемането е било произволно и непропорционално, заради характера и обхвата на законовите презумпции и защото преместването на тежестта на доказване в производството е позволило на съдилищата да постановят отнемане без да установяват връзката между имуществото и извършеното от първия жалбоподател престъпление.

На основание чл. 4 от Протокол № 7 първият жалбоподател се оплаква, че в производството по закона от 2005 г. му е било наложено наказание за същото деяние, за което вече е бил осъден в наказателното производство.

Третият и четвъртата от жалбоподателите – родители на първия жалбоподател, се оплакват, че не им е била дадена възможност да участват в производството, в което е било отнето единственото им жилище.






4. ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ





Съдът е комуникирал жалба на жена, отвлечена с цел проституция, която е била бита и насилвана в продължение на две денонощия и твърди, че двама от извършителите са били полицейски служители.
S.Z. c. Bulgarie (№ 29263/12)
Виж в раздел 2









5. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ





  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ






Кратките и лаконични мотиви на търговския съд за закриването на издателска къща на основание незаконната й дейност не предоставят относимо и достатъчно оправдание за намесата в свободата на изразяване на издателството.

Решение на Съда по делото Perihan and Mezopotamya Basin Yayin a.ş. v. Turkey (№ 21377/03)



Фактите: Дружеството жалбоподател е издателство с офиси в три турски града. През 1997 г. и трите офиса били претърсени и били иззети или конфискувани различни публикации, за които се твърдяло, че са незаконни. Срещу управителите на клоновете, изпълнителния директор и членове на съвета на директорите на дружеството били образувани наказателни производства. По едно от тях била постановена оправдателна присъда, второто било прекратено поради изтичане на давността за преследване, а третото било спряно поради новоприет закон относно престъпленията, свързани с медиите.

През 1998 г., по искане на Министерството на промишлеността и търговията, търговският съд открил процедура по прекратяване на дружеството жалбоподател на основанието, че чрез публикациите си пропагандира дейността на ПКК.

С решение от октомври 2001 г. съдът уважил искането, като приел, че издателството носи отговорността за

дейността на клоновете си, а тъй като тя е съставлявала нарушение на обществения ред, издателството трябва да бъде закрито.



Решението:

Дружеството жалбоподател твърди, че решението на властите за прекратяването му нарушава правото му на свобода на изразяване.

51-52. Съдът отбелязва, че безспорно закриването на издателството по твърдение за незаконна дейност на негови клонове представлява намеса в правата му по чл. 10 от Конвенцията. В настоящия случай намесата е била предвидена в закона и е преследвала легитимната цел защита на националната сигурност и предотвратяване на престъпленията.

53-54. За да се произнесе дали закриването на издателството е било необходимо, Съдът следва да прецени дали тази мярка е била пропорционална на преследваната цел и дали властите са изложили относими и достатъчни мотиви за налагането й. В настоящия случай решението за прекратяването на дружеството жалбоподател е толкова кратко и лаконично, че Съдът не може да разбере как и защо е било прието, че с дейността си то е нарушавало обществения ред. В тази връзка той отбелязва, че по повод дейността на двата клона са били образувани наказателни производства и са били конфискувани вестници, книги, касети и документи, за които се е твърдяло, че са незаконни. И двете производства обаче не са довели до осъждане на служители на дружеството жалбоподател. Вярно е, че по закон гражданските съдилища в Турция не са обвързани от изводите на наказателните съдилища, но лаконичните мотиви на търговския съд не предоставят достатъчно и относимо оправдание за намесата в свободата на изразяване на дружеството.

55. След като не е било доказано, че дружеството жалбоподател е осъществявало незаконна дейност, и като отчита особено сериозните последици на решението за закриване на издателска къща, Съдът намира, че разглежданата намеса не е била пропорционална на преследваната легитимна цел и не е била необходима в едно демократично общество. Следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.







  1. ЗАБРАНА НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА



  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ



Нормата, съгласно която фамилното име на всяко родено от брак дете е фамилното име на съпруга, и невъзможността това правило да бъде дерогирано, дори при съгласие на двамата съпрузи, представляват дискриминация по отношение на жените по признак пол.

Решение на Съда по делото Cusan and Fazzo v. Italy ( № 77/07)



Фактите: Жалбоподателите са съпрузи. При раждането на първото им дете те поискали да бъде вписано в регистъра на населението с фамилното име на майката, но им било отказано и детето било записано с фамилията на бащата. Жалбоподателите безуспешно обжалвали отказа на властите. В крайна сметка през 2012 г. им било позволено да добавят фамилното име на майката към фамилното име на детето.

Решението:

Жалбоподателите твърдят нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 (право на семеен живот), защото към онзи момент законът не е позволявал родителите да избират фамилното име на децата, родени в брак.

29-33. Съдът отхвърля възражението на правителството, че след 2012 г. жалбоподателите вече нямат статус на жертви. Фамилното име на майката е било добавено, вместо да замести това на бащата, каквото е било желанието им.

34-38. По възражението на правителството за недопустимост на жалбата поради малозначителност (чл. 35, § 3b) Съдът посочва, че макар и да няма финансово измерение, въпросът за името на дъщеря им очевидно е бил важен за жалбоподателите и следователно не е налице първото изискване на чл. 35, § 3b – „жалбоподателят да не е претърпял значителна вреда“. Освен това въпросът за правото на родителите да изберат фамилно име на детето си е от значение за „зачитането на правата на човека“, а решението на Съда ще спомогне за развитието на националното законодателство в тази сфера.

54-57. Относно приложимостта на чл. 14 във връзка с чл. 8 към настоящия случай Съдът посочва, че фамилното име попада в обхвата на защитата на личния и семейния живот и че „като родители жалбоподателите са имали интерес и право да участват при определяне на фамилното име на новороденото си дете. Нещо повече, италианското законодателство винаги им е признавало locus standi в производството по обжалване на отказа на властите да впишат името на майката като фамилно име. Важно е да се отбележи също, че Съдът винаги е признавал правото на родителите по чл. 8 да избират първото име на детето си. Това се отнася и за фамилното име.“

58-61. Съдът обобщава принципите, изведени в практиката му по чл. 14 във връзка с чл. 8, и припомня, че за да не представлява дискриминация, различното третиране трябва да е обективно и разумно оправдано и да преследва легитимна цел.

62-63. В настоящия случай италианското законодателство не е предвиждало изключение от правилото, че при раждането на „законните деца“ се дава фамилното име на бащата. Вярно е, че е допустимо на по-късен етап с президентски указ да бъде разрешена промяна на фамилното име и в настоящия случай на жалбоподателите е било позволено да добавят фамилното име на майката към това на детето. Трябва обаче да се прави разлика между избора на фамилно име на едно дете при раждането му и възможността за последваща промяна на името. „По тези съображения Съдът е на мнение, че във връзка с определянето на фамилното име на тяхното „законно“ дете, като лица в сходна ситуация майката и бащата на детето са били третирани различно. За разлика от бащата, майката не е имала възможност да даде своето фамилно име на новороденото си дете, дори съпругът й да е съгласен.“

64. „Съдът напомня, че ако една политика или обща мярка непропорционално засяга група лица, вероятността тя да бъде намерена за дискриминационна не може да бъде изключена, дори ако мярката не е нарочно насочена към тази група. Освен това само много сериозни съображения могат да убедят Съда, че дадено различно отнасяне по признак пол е съвместимо с Конвенцията.“

65-66. Съдът вече е имал случай да разгледа донякъде сходни проблеми по делата Burghartz c. Suisse (22.02.1994 г.), Ünal Tekeli c. Turquie (№ 29865/96) и Losonci Rose et Rose c. Suisse (№ 664/06, § 26, 9.11. 2010 г.). Първото касае отхвърляне на искането на съпруг към фамилното му име да бъде добавено това на съпругата му. Във второто е обсъдено правилото на турския закон, че за разлика от мъжа, след брака жената не може да продължи да ползва моминското си име. Третото е относно изискването на швейцарския закон при сключването на брак двамата съпрузи заедно да подадат искане за приемане на фамилното име на съпругата, като в противен случай съпругата автоматично приема фамилното име на съпруга си. „По всички тези дела Съдът е констатирал нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 и е подчертал колко важно е утвърждаването на равенството между половете и елиминирането на всички форми на дискриминация по признак пол при избора на фамилно име.“ Отбелязал е също така, че традицията семейното фамилно име да е това на съпруга не може да оправдае дискриминирането на жените.

67-68. Аналогични са изводите и в настоящия случай, в който при определянето на фамилното име на детето родителите са третирани различно единствено на основание различния им пол. Оспорваната законодателна уредба изисква фамилното име на детето винаги да е това на бащата, без значение дали волята на съпрузите не е друга. Правилото фамилното име на бащата да бъде давано на роденото от брака дете може да е необходимо на практика и не е непременно несъвместимо с Конвенцията, но фактът, че то не може да бъде дерогирано при вписването на имената на новородено дете, го прави твърде крайно и дискриминационно спрямо жените.



Следователно е налице нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията



  1. ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ




Комуникирана е жалба с оплакване, че отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. е бил неясен и непредвидим, а прилагането му от съдилищата – произволно и непропорционално.
Todorov and others v. Bulgaria (№ 50705/11) Виж в раздел 3


8. ДРУГИ ПРАВА


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ




Имигрант, който е напуснал страната доброволно, вече не е под юрисдикцията на държавата по смисъла на чл. 1 от Конвенцията и следователно не може да твърди, че като не е бил допуснат да се върне на нейна територия, властите са нарушили правата, гарантирани му от Конвенцията.

Решение по допустимостта по делото Abdul Wahab Khan v. the United Kingdom (№ 11987/11)

1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница