По изключение е допустимо непра-вителствена организация да действа пред Съда от името на починало преди подаването на жалбата лице с тежки психически увреждания, за което се твърди, че е жертва на нарушение на чл. 2 и което няма близки роднини, нито властите са му назначили настойник. Въпреки че не е била упълномощена, организа-цията има качеството на негов представител de facto.
Решение на Голямото отделение по делото Centre for Legal Resources on behalf of Valentin Câmpeanu v. Romania (no. 47848/08)
|
Фактите: Жалбата е подадена от румънс-ката неправителствена организация Център за правни ресурси (Centre for Legal Resources – „CLR“) от името на г-н Къмпяну – румънски гражданин от ромски произход, починал през 2004 г. на 18-годишна възраст.
Майката на г-н Къмпяну го изоставила веднага след раждането му през 1985 г. и той бил настанен в дом за сираци. През 1990 г. било установено, че е ХИВ-позитивен и страда от тежка интелектуална недостатъчност, а по-късно се проявили и симптоми, свързани с ХИВ – белодробна туберкулоза, пневмония и хроничен хепа-тит. През 1992 г. той бил преместен в център за деца с увреждания, а по късно в център за настаняване.
Когато навършил пълнолетие, физическото и психическото му състояние били подло-жени на поредица оценки, с цел настаня-ването му в подходяща институция. След като на няколко места отказали да го приемат, на 5 февруари 2004 г. той бил настанен в център за медицински и социални грижи, като искането за наста-няване не споменавало психическите му проблеми. Според доклада на центъра за състоянието му при настаняването, изпра-тен на CLR през март 2004 г., г-н Къмпяну бил в напреднал стадий на психическа и физическа деградация, нямал лекарства за ХИВ, нито обувки и бельо под дрипите, с които бил облечен. Медицинският преглед констатирал сериозна интелектуална недос-татъчност, ХИВ-инфекция и недохранване. В доклада било отбелязано и че пациентът не може да се ориентира във времето и пространството, да се храни сам и да се грижи за личната си хигиена и че отказва да сътрудничи. В деня след настаняването му в центъра поведението на г-н Къмпяну станало агресивно и му били дадени успо-коителни. На 9 февруари той бил отведен в най-близката психиатрична болница за изследване, диагностициране и лечение, но бил върнат в центъра още същия ден с предписани успокоителни, тъй като в болницата преценили, че състоянието му не е спешно, без да са събрали сведения за медицинската му история, защото бил некооперативен.
Центърът получил антиретровирусни лекарства и терапията на г-н Къмпяну продължила, но състоянието му било все така възбудено и агресивно. След неуспешни постъпки за връщането му в институцията, от която бил преместен, центърът получил от местната комисия по здравеопазване указания да бъде отведен отново в психиатричната болница за няколкодневно лечение на хиперагресив-ното му поведение, което било сторено на 13 февруари. На 19 февруари той отказал да се храни и да приема лекарства и затова му било предписано интравенозно лечение с глюкоза и витамини. На 20 февруари наблюдатели на CLR посетили болницата. Според изготвения от тях доклад г-н Къмпяну бил заключен сам в неотоплена стая, облечен единствено с горнище на пижама; в стаята имало само легло, без чаршафи и завивки; той не можел да се храни, нито да ползва тоалетна сам, но болничният персонал отказвал да му помага, изглежда поради страх от зараза с ХИВ. Изводът на наблюдателите бил, че болницата не предоставя елементарно лечение и грижа. Г-н Къмпяну починал същата вечер. В издадения на 23 февруари акт за смърт като непосредствена причина за смъртта била посочена кардиореспи-раторна недостатъчност. Въпреки норма-тивното задължение за аутопсия в случай на смърт, настъпила в психиатрична болница, такава не била проведена, тъй като в болницата преценили, че смъртта не е подозрителна, с оглед на ХИВ инфекцията и психическото увреждане на пациента.
През февруари и отново през юни 2004 г. CLR подала искания за образуване на наказателно производство във връзка с обстоятелствата около смъртта на г-н Къмпяну, като твърдяла извършването на престъпления спрямо него от служителите на Отдела за закрила на детето, центъра за настаняване, медико-социалния център и психиатричната болница. Посочвала, че г-н Къмпяну не е бил настанен в медицинско заведение, подходящо за неговото със-тояние; че увреждането му неправилно е било определено като средно, а не тежко, противно на предишните и последващите поставени му диагнози; че в противоречие със закона не му е бил назначен настойник, когато е навършил пълнолетие; че центърът за настаняване го е изпратил в медико-социалния център без необходимите му антиретровирусни лекарства; че прехвър-лянето му от медико-социалния център в болницата не е било необходимо и уместно и че в противоречие със закона решението за това е било взето без неговото или на негов представител съгласие; че в болни-цата не е получил адекватни грижи, лечение и хранене, с което според CLR персоналът й е извършил непредпазливо убийство или злепоставяне.
Образуваното наказателно производство било прекратено. Прокуратурата поста-новила, че на пациента е било предоставено адекватно лечение и че смъртта му е настъпила в резултат на усложнения, причинени от ХИВ инфекцията. По жалба на CRL горестоящият прокурор отменил постановлението и върнал преписката с конкретни указания за допълнително раз-следване. Производството било прекратено отново. По жалба на CRL първоинстан-ционният съд отменил постановлението, като констатирал редица неизяснени въпроси. Прокуратурата обжалвала и с окончателно решение от април 2008 г. окръжният съд приел, че няма причинно-следствена връзка между предписаното лечение и смъртта на г-н Къмпяну, като се позовал главно на съдебно-медицинските заключения и на междувременно постано-веното решение на местната медицинска колегия, че няма данни за лекарски грешки и основания за дисциплинарна отговорност.
По жалби на CRL обстоятелствата около смъртта на г-н Къмпяну били разследвани и от комисия, сформирана за целта от област-ния управител, както и от Националната агенция за защита на децата и за осиновя-ването. И двете проверки установили неред-ности и пропуски, но в заключение било прието, че като цяло действията по лече-нието са били законни и оправдани и че правата на починалия не са нарушени.
Пред Съда CRL е представила експертно становище, изготвено от Международната федерация на организациите за здравеопаз-ване и права на човека. В него се изтъкват недостатъци на медицинската докумен-тация за състоянието на г-н Къмпяну, посочва се, че в болницата не е бил консул-тиран от специалист по инфекциозни болес-ти и че е възможно в резултат на неадек-ватното лечение да е имал нова атака на ХИВ и свързана с вируса пневмония, недиагностицирана и нелекувана. Според становището смъртта е била резултат от груба медицинска небрежност.
През 2005 г., по повод разследване на смъртта на 17 души в същата болница, прокуратурата е намерила, че няма основа-ние за повдигане на наказателно обвинение, но е поискала от Министерството на здра-веопазването да се предприемат админис-тративни мерки за отстраняване на пробле-мите, свързани с материалната база и недос-тига на персонал. В наказателно произ-водство, образувано по искане на CRL във връзка със смъртта на друг пациент на същата болница, Върховният касационен съд е отхвърлил възражението на прокура-турата, че организацията няма locus standi.
Според доклада на Комитета за предот-вратяване на изтезанията от посещението му през 2004 г. в психиатричната болница, в която е бил настанен г-н Къмпяну, през зимните месеци на 2003 г. и 2004 г. там са починали при подозрителни обстоятелства 109 пациенти, 16 от които под 40-годишна възраст. При това и при предходните си посещения през 1995 и 1999 г. Комитетът е критикувал остро условията в болницата –недостига на персонал и лошата материална база, ниското качество и недостатъчното количество на храната и липсата на отопление, чието съчетание според него е могло да допринесе за фаталния изход в много случаи. Установил е и настаняване на пациенти без съгласието им, в нарушение на закона. През 2003 г. Министерството на здравеопазването е публикувало доклад след посещение на същата болница, според който на пациентите са давани неподхо-дящи лекарства, медицинският персонал е недостатъчен и управлението на болницата страда от ред недостатъци. През 2004 г. безпокойство за условията в тази психиат-рична болница са изразили и специалните докладчици на ООН за правото на здра-веопазване, за правото на изхранване и за изтезанията.
Решението:
Оплакванията по членове 2, 3 и 13
от Конвенцията
Допустимост
80. Правителството прави възражение за недопустимост ratione personae, защото организацията нямала locus standi да подаде жалба от името на г-н Къмпяну.
96-105. След преглед на решенията си, в които е тълкувал понятията статус на жертва и право на жалба, и по-точно преки и непреки жертви на нарушения, потен-циални жертви, actio popularis и предста-вителство, Съдът намира, че настоящият случай не попада в нито една от тези категории. Организацията е подала жалба след смъртта на силно уязвимо лице без близки роднини, прекарало целия си живот в институции и починало в болница – според оплакванията в резултат на неглижиране, без да е имала с него значим контакт приживе и да е била упълномощена или инструктирана от него или от друго оправомощено лице. При произнасянето по допустимостта на жалбата следва да се отчете, че Конвенцията трябва да се тълкува като гарантираща практически и ефективни права и че решенията на Съда имат и по-общата цел да разясняват, охраняват и развиват създадените от нея правила, допринасяйки за спазване на задълженията, поети от договарящите държави. В същото време Съдът трябва да осигури последователност в тълкуването на правилата за допустимостта.
106-107. По делото е безспорно, че пряка жертва на твърдените нарушения на Кон-венцията е г-н Къмпяну и че СRL не е доказала достатъчно „близка връзка“ с него или „личен интерес“ от жалбата, за да бъде приета за непряка жертва.
108-110. Макар да е бил формално дееспо-собен, г-н Къмпяну не е бил в състояние да предприеме правни действия без съвет и подкрепа. След смъртта му CRL е ини-циирала различни производства за изяс-няване на обстоятелствата, при които тя е настъпила. Съдът отдава сериозно значение на факта, че правото на организацията да действа от негово име пред медицинските и съдебни органи в страната не е било оспорено или поставено под съмнение.
111. „Съдът отбелязва също така, че към момента на смъртта му г-н Къмпяну не е имал известни близки роднини и че когато е навършил пълнолетие не е бил назначен настойник или оправомощено лице, което да се грижи за правните му и други интереси, въпреки законовото задължение за това. На национално ниво CRL се е включила като негов представител малко преди той да почине – по време, когато е било очевидно, че е неспособен да изрази каквато и да било воля или мнение за нуждите и интересите си, а още по-малко желание да прибегне до правни средства за защита. И тъй като властите не са му назначили настойник или друг предста-вител, не е имало форма за защитата и представляването му пред болницата, националните съдилища или Съда. От значение е също така, че основното оплакване по Конвенцията е за нарушение на правото на живот, което г-н Къмпяну, макар да е пряка жертва, очевидно не може да поддържа, защото е починал.“
112-113. Съдът намира, че при изключител-ните обстоятелства по настоящото дело и с оглед на сериозния характер на твърде-нията, трябва да се даде възможност на CRL да действа като представител на г-н Къмпяну, макар да не е упълномощена и макар той да е починал преди подаването на жалбата. Обратното би направило невъз-можно разглеждането на подобни сериозни оплаквания на международно ниво и би позволило на ответната държава да избегне отговорността си по Конвенцията поради неизпълнението на собственото й законово задължение да назначи на г-н Къмпяну представител, а това би било в противо-речие с общия дух на Конвенцията и задъл-жението на държавите по чл. 34 да не препятстват ефективното упражняване на правото на жалба пред Съда. Признаването на CRL на право да действа като предста-вител на г-н Къмпяну съответства и на подхода на Съда по дела, свързани с правото по чл. 5, § 4 от Конвенцията на лишени от свобода „душевноболни лица“ (чл. 5, § 1, б. „e“). По тези дела е от съществено значение засегнатото лице да има достъп до съд и възможност да бъде изслушано лично или чрез някаква форма на представителство.
114. Ето защо, предвид качеството на CRL на de facto представител на г-н Къмпяну, Съдът отхвърля възражението на правител-ството, че организацията няма locus standi.
По съществото на оплакването по чл. 2
115. CLR поддържа, че чрез неуместните си решения за настаняване на г-н Къмпяну в институции, които не разполагат с необхо-димите за неговото състояние компетент-ност и условия, както и с последвалите неподходящи медицински действия или пропуски властите са допринесли пряко или непряко за преждевременната му смърт.
130-133. Съдът прави преглед на практи-ката си, в която са изведени общите принципи при оплаквания за нарушение на правото на живот, като цитира, наред с други, делата Dodov v. Bulgaria (no. 59548/00, 17.01.2008 г.), Nencheva and Others v. Bulgaria (no. 48609/06, 18.06.2013 г.), Nikolova and Velichkova v. Bulgaria (no. 7888/03, 20.12.2007 г.).
134-135. Що се отнася до материалния аспект на чл. 2 Съдът отбелязва, че г-н Къмпяну е прекарал целия си живот в институции. Тъй като след навършване на пълнолетие не му е бил назначен настой-ник, презумпцията е била, че той е дееспо-собен въпреки тежкото му психическо увреждане. Властите обаче са действали в противоречие със законовите изисквания, приложими към дееспособни лица – не са търсили неговото съгласие за премества-нето му в различните медицински заведе-ния, нито за приемането му в психиат-ричната болница, не е бил информиран или консултиран за предприетите медицински грижи, нито e бил уведомен за възможност-та да обжалва всяка една от тези мерки.
136-139. Водещото при взимането на решенията къде да бъде настанен г-н Къмпяну е било кои институции биха го приели, а не къде той би получавал нужните му медицински грижи и подкрепа. Първо е бил настанен в медико-социален център, където не е имало условия за пациенти с психични проблеми, а след това е бил приет в психиатрична болница, въпреки че по-рано настаняването му там е било отказано поради невъзможност за полагане на грижи за ХИВ позитивни пациенти. Следователно прехвърлянето на г-н Къмпяну от едно място на друго се е извършвало без надлежното му диагнос-тициране, без адекватни последващи грижи и при пълно незачитане на действителното му здравословно състояние и основните му медицински нужди. Съдът обръща особено внимание на факта, че не му е била осигурена постоянна антиретровирусна терапия и са му били давани основно успокоителни и витамини, без сериозен преглед, който да установи причините за психическото му състояние.
140. В този контекст Съдът подчертава уязвимото положение на г-н Къмпяну и факта, че през целия си живот той е бил на разпореждането на властите, които следова-телно са били отговорни за лечението му и дължат убедителни обяснения за предприе-тите действия. На първо място Съдът отбелязва, че фактическите твърдения на CRL за събитията, довели до смъртта на г-н Къмпяну, се потвърждават от констатира-ните в националното производство и в представеното от CLR медицинско заклю-чение сериозни недостатъци в решенията на медицинските органи. Второ, правителст-вото не е представило достатъчно доказа-телства, които да поставят под съмнение верността на твърденията, направени от името на жертвата. Съдът признава, че ХИВ инфекцията е много сериозно прогресира-що заболяване, но не може да пренебрегне ясните и непротиворечиви данни за сериоз-ни недостатъци в процеса на взимане на решения относно предоставянето на подхо-дящи медикаменти и грижи на г-н Къмпяну, нито празнотите поради липсата на надлеж-ни медицински документи за състоянието му преди да почине и на убедителни обяс-нения относно действителната причина за смъртта му.
141-143. Случаят на г-н Къмпяну следва да се оцени и във връзка с общата ситуация в разглеждания период. Властите са били наясно с потресаващите условия в психиат-ричната болница, където липсата на отопле-ние и пълноценна храна и недостигът на медицински персонал и медикаменти са до-вели до увеличен брой смъртни случаи през зимата на 2003 г. Реакцията им обаче е била неадекватна, а с решението си да настанят г-н Къмпяну в тази болница, въпреки вече повишената му уязвимост, властите безраз-съдно са изложили живота му на опасност. Продължаващото бездействие на медицин-ския персонал да му осигури подходящи грижи и лечение също е било решаващ фактор за неговата преждевременна смърт.
144. Изложеното е достатъчно за Съда да заключи, че властите не са предоставили изискваното ниво на защита на живота на г-н Къмпяну. Следователно е налице наруше-ние на чл. 2 от Конвенцията в материалния му аспект.
145-147. Съдът намира нарушение и на про-цедурния аспект на чл. 2 заради липсата на ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта на г-н Къмпяну, и по-спе-циално идентифициране на отговорните ли-ца. Не са били надлежно разгледани, а още по-малко поправени разкритите от властите процедурни недостатъци – че противно на закона не е била извършена аутопсия веднага след смъртта му; приложената терапия не е била изследвана ефективно; не са били събрани важни медицински данни и не са били изяснени противоречията в твърденията на медицинския персонал.
151-153. Съдът отбелязва липсата на адек-ватен механизъм за защита на хора с психически увреждания, които твърдят, че са жертви на нарушение на чл. 2, и намира нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 2 от Конвенцията заради пропуска на държавата да установи и приложи адекватна правна рамка, позволяваща твърденията за нару-шение на правото на живот на г-н Къмпяну да бъдат разгледани от независим орган.
154-156. Съдът приема, че с оглед на заклю-ченията му по чл. 2 и чл. 13 във връзка с чл. 2, не възниква самостоятелен въпрос по чл. 3 и по чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвен-цията. По оплакванията за нарушения на правата на г-н Къмпяну по членове 5, 8 и 14 Съдът не намира за нужно да се произнесе отделно, тъй като вече е разгледал основните въпроси, поставени в жалбата.
157-161. На основание чл. 46 от Конвен-цията Съдът препоръчва на Румъния да предприеме общи мерки, които да гаран-тират, че лица с психически увреждания в положение, сходно с това на г-н Къмпяну, ще се ползват от независимо представи-телство, което да позволи техните оплаква-ния по Конвенцията, свързани със здравето или лечението им, да бъдат разглеждани от съд или друг независим орган.