Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г.
- БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 40, май 2015 г.
- ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБИТЕ ПРЕД ЕСПЧ ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Виж по-долу в раздел „Защита на собствеността“ .
- Виж по-долу в раздел „За брана на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне“.
- ЗАБРАНА НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ
- С оглед на враждебните обществени нагласи към лицата с различна сексуална ориентация или полова идентичност в Грузия , властите са знаели или е трябвало да знаят
- Виж по-долу в раздел „Право на зачитане на личния живот“ .
 
 
ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г. Проектът “Укрепване на защитата на правата на човека в България” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 40, май 2015 г. В настоящия четиридесети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратки резюмета на решения, постановени през май 2015 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу други държави и анотации на всички решения на ЕСПЧ по дела срещу България. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно.
1. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ 12 2. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ 17 3. ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА 19 4. ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ 27 Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е този бюлетин да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България.
Фактите: През април 2009 г. жалбо-подателката била оперирана от рак на стомаха и преминала курс химиотерапия. През следващите месеци тя на няколко пъти имала психични проблеми. При такъв епизод на 29 октомври 2009 г. съпругът й потърсил медицинска помощ. По предпи-сание на общопрактикуващия лекар и на психиатъра, който я прегледал, тя била откарана с линейка в психиатрична болница в Скопие (на стотина километра от дома й), като психиатърът препоръчал да бъде придружена от полиция. Била изписана на 31 октомври 2009 г. В изготвената епик-риза, както и в документите, съставени при приемането й в местната болница и при прегледа й от общопрактикуващия лекар същия ден, били описани следи от нара-нявания по тялото й. Жалбоподателката твърди, че в линейката ръцете й са били закачени с белезници на гърба, че полицаите са я удряли с палка и юмрук и заплашвали, а едната от тях седнала на краката й, за да я накара насила да лежи на носилката. Завела наказателно дело срещу двамата полицаи, но те били оправдани поради липса на достатъчно доказателства. Решението: 35. Жалбоподателката се оплаква, че поли-цаите са я третирали в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. 38-40. Страните спорят по фактите.
42-44. Съдът напомня, че при преценката на доказателствата прилага стандарта „извън разумно съмнение“ и че е особено внимателен, когато конкретните обстоя-телства в случая налагат да встъпи в ролята на първоинстанционен съд по фактите. При оплаквания по чл. 3 обаче Съдът проявява готовност да бъде по-критичен към изво-дите на националните съдилища. Когато ги разглежда, той може да отчете качеството на производството и възможните пропуски в процеса по взимане на решение. Фактът, че според националните съдилища употре-бата на сила не е осъществила състав на престъпление, не освобождава държавата от отговорността й по Конвенцията. По много дела Съдът е постановявал, че когато на дадено лице са били причинени нараня-вания докато е било задържано или по друг начин е било под контрола на полицията, възниква силна презумпция, че е било подложено на малтретиране. 45. В настоящия случай правителството оспорва твърденията на жалбоподателката, като отрича, първо, да са й били слагани белезници и, второ, нараняванията, описани в епикризата при изписването й от психиат-рията, които се виждат и на представените снимки, да са й били нанесени докато е била транспортирана до болницата. Според правителството снимките и медицинските документи не отразяват наранявания, които може да са причинени от белезници, а отразените са резултат от самоувреждане или причинени от съпруга й. 46-48. В наказателното производство и пред Съда жалбоподателката е представила три медицински удостоверения и четири снимки в подкрепа на твърденията си, че е била малтретирана от двамата полицаи. В епикризата, издадена при изписването й от психиатричната болница, е отбелязано само, че при приемането й е имала по тялото „няколко хематома с различен размер, най-вероятно датиращи отскоро“. В другите две удостоверения от 31 октомври подробно са отразени броят, разположе-нието и размерът на следите от нара-нявания. И в двете са описани хематоми в долната част на краката, а в едното и драскотини и хематоми по стомаха и гърба. Всички те се виждат и на снимките. Противно на поддържаното от правителст-вото, има и отразени кръвонасядания по китките. При това положение Съдът прие-ма, че твърденията на жалбоподателката за съществуването на нараняванията са под-крепени с подходящи доказателства и остава да се установи дали те са били причинени от полицаите в линейката. Оценка на установените факти a) Нараняванията по гърба, стомаха и краката на жалбоподателката 49-50. Правителството твърди, че те са били причинени преди транспортирането й в психиатрията, като се позовава на свидетелските показания, дадени пред полицията от местен лекар и от нейна съседка. Тези показания са цитирани и в нарочен доклад, изготвен от МВР, който е бил част от материалите в наказателното производство. И макар че нито прокурорът, нито съдилищата са се позовали на тях или са проверили достоверността им, няма пречка те да бъдат съобразени от Съда. 51-52. Показанията на съседката, че жалбоподателката е била малтретирана физически от съпруга си, не са подкрепени от други доказателства. Според епикризата жалбоподателката е имала „може би обосновано параноидно отношение към съпруга си“, но това не е достатъчно на Съда за да приеме, че нараняванията по гърба, стомаха и краката й са били нанесени от него. Показанията на лекаря, че жалбоподателката се е самонаранила два дни преди 29 октомври, също не са подкрепени от други доказателства, но това не е достатъчно само по себе си, за да хвърли съмнение върху достоверността им, основания за което не е посочила и жалбоподателката. Ето защо Съдът ги взема предвид, като оценява тяхната доказателст-вена стойност с оглед на другите разпола-гаеми доказателства. От особено значение е, че жалбоподателката е имала история на самонараняване след операцията, както е потвърдил и съпругът й. 53. При тези обстоятелства Съдът намира, че правителството е дало правдоподобно обяснение как жалбоподателката е полу-чила раните по гърба, стомаха и долната част на краката си. Той не може да приеме за доказано „извън разумно съмнение“, че тези наранявания са били причинени от полицаите по време на транспортирането й до психиатрията. б) Нараняванията по китките на жалбоподателката 54-55. Правителството отрича на жалбопо-дателката да са били поставяни белезници в линейката и твърди, че няма доказателства тя да е получила такива наранявания, но не дава обяснение как са могли да бъдат причинени отразените в медицинската документация хематоми по китките й и признава, че подобни белези могат да бъдат оставени от белезници. Според Съда те не могат да бъдат обяснени с данните за само-нараняване два дни преди хоспитализа-цията. При тези обстоятелства твърденията на жалбоподателката са достатъчно убеди-телни и доказани извън разумно съмнение и за Съда остава да установи дали използва-нето на белезници е било оправдано в конкретния случай. 56-59. Преди това Съдът припомня изведе-ните в практиката му по чл. 3 принципи, включително че поставянето на белезници по правило не поставя проблем по чл. 3, когато са били използвани при законосъоб-разен арест или задържане и това не е било съпроводено с употреба на сила или публично унижение, надхвърлящи разумно необходимото при конкретните обстоя-телства. От значение е например дали има основание да се вярва, че лицето ще окаже съпротива или ще избяга, ще причини наранявания или вреди или ще укрие доказателства. 60-62. В настоящия случай полицаите, които са придружили жалбоподателката съгласно инструкциите на психиатъра, са били предупредени „за състоянието й“. В отговор на отказа й да се качи в линейката и с оглед на емоционалното й поведение при пристигането им в нейния дом, единият от тях е поставил белезници на ръцете й, като ги е закачил зад гърба. Доказано е извън разумно съмнение, че в това състояние тя е била принудена да легне в линейката по гръб и полицаите са я държали, за да не стане, през целия път до болницата – т.е. в продължение на около час, като жалбопода-телката е твърдяла с последователност пред националните органи и пред Съда, че едната от тях е седнала на краката й. По време на пътуването жалбоподателката е била под контрола на полицаите, които са били длъжни да положат грижа за физичес-кото й благополучие. Съдът обръща внима-ние и на здравословното й състояние – психическо и физическо, в резултат на което тя е била уязвима. Ако се приеме, че белезниците са й били поставени за да бъде предпазена от самонараняване, според Съда не е доказано, че държането им през цялото време е било пропорционално. Този въпрос не е бил обсъден в националното произ-водство, нито пред Съда правителството е твърдяло, че не е имало други, по-леки мерки, които да минимизират възможността за самонараняване, без да се посяга на личната автономия на жалбоподателката. Националните съдилища не са направили фактически констатации и по въпроса дали й е било дадено успокоително, по който нейните и на полицаите показания са били различни. И накрая, в линейката жалбопо-дателката не е била придружена от съпруга си или друг близък човек. 63. При тези конкретни обстоятелства Съдът не вижда никакви основания да приеме, че използването на белезници по описания от жалбоподателката начин по време на цялото пътуване до болницата е било пропорционално. Следователно тя е била подложена на унизително третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Фактите: Жалбоподатели са неправи-телствената организация Identoba, защи-таваща правата на хората с различна сексуална ориентация в Грузия, и 14 физически лица. На 8 май 2012 г. Identoba уведомила общината за подготвяно от нея мирно шествие в столицата по повод на Международния ден срещу хомофобията, насрочено за 17 май с.г. Тя посочила маршрута и очаквания брой на участниците и поискала да бъде осигурена охрана срещу евентуално насилие, с оглед на съществу-ващите отрицателни обществени нагласи спрямо сексуалните малцинства. Полицията се свързала с организаторите и ги уверила, че на мястото ще бъде изпратен патрул. В уречения ден се събрали около 30-тина души, включително и жалбоподателите – физически лица. Те носели банери с надписи като „Аз съм гей“, „Обичам приятеля си гей“ и „Любовта е любов“, знамена и чадъри с цветовете на дъгата. Скоро след началото на демонстрацията те били пресрещнати от стотина членове на религиозни групи („контрадемонстран-тите“), които започнали да ги обиждат с думи като „болни“, „извратени“ и „педерасти“, преградили пътя им и ги обградили. В този момент патрулните коли, които дотогава ги съпровождали, се отдалечили от мястото. Неколцината присъстващи полицаи отказали да се намесят, като обяснили, че не са част от патрула. Напрежението ескалирало и контрадемонстрантите започнали да чупят банери, да разкъсват знамена, да блъскат, удрят и ритат участниците в предната редица. Едва тогава полицията се намесила и разделила двете групи. Докато контра-демонстрантите продължавали да сипят обиди и заплахи, включително със смърт, полицаите арестували някои от жалбопо-дателите и ги отвели от мястото на събитията. Според правителството мярката имала за цел както да им попречи да блокират уличния трафик, така и да ги защити от насилие. По-късно част от демонстрантите, включително и някои от жалбоподателите, потърсили медицинска помощ за нараняванията си. Жалбоподателите подали оплаквания, в които изрично искали разследване на разкриващите дискриминационен умисъл вербални и физически атаки, при отчитане на хомофобското намерение като утежня-ващо обстоятелство съгласно НК, както и на действията, съответно бездействията на полицейските служители, които не им предоставили защита. Били образувани две наказателни производства за лека телесна повреда срещу неизвестен извършител, които все още са висящи. На двама контра-демонстранти били наложени администра-тивни глоби в размер на по около 45 евро за нарушаване на обществения ред. Минис-терството на вътрешните работи уведомило организаторите, че полицейските служи-тели не са нарушили задълженията си и няма основания да им бъде търсена отговорност. Решението: 40-41. Неправителствената организация Identoba и жалбоподателите физически лица се оплакват, че нападението на контрадемонстрантите и липсата на над-лежно разследване на инцидента от страна властите съставляват нарушение на правата им по членове 3, 8 (личен живот), 10 и 11, самостоятелно и във връзка с чл. 14, както и на чл. 13 във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията. Правителството възразява, че организацията няма статуса на жертва, тъй като не може да твърди нарушение на своите права въз основа на факти, които засягат някои от индивидуалните й членове. 42-46. Съдът обявява за недопустими като несъвместими с персоналния обхват на Конвенцията оплакванията на Identoba по членове 3 и 8, самостоятелно и във връзка с членове 13 и 14. Той отбелязва, че не става ясно дали организацията се оплаква от името на индивидуалните си членове или от свое име като юридическо лице. Оплаква-нията и по двата текста са от умишлените атаки срещу физическия и психически интегритет на физически лица и липсата на защита от страна на властите. Физическият интегритет не може да се отнася за юридическо лице. Дори организацията да се оплаква от името на индивидуалните си членове, чиято телесна неприкосновеност е била засегната по време на инцидента, тя не може да твърди, че е жертва на действия или бездействия, накърнили правата и свободите на членовете й, които са пълнолетни дееспособни лица и могат да подадат жалба от свое име. 47-49. Що се отнася до оплакванията на Identoba по членове 10 и 11, самостоятелно и във връзка с чл. 14, по принцип юриди-ческите лица могат да бъдат засегнати при упражняването на собственото си право на свобода на изразяване и на мирни събрания. Съдът подчертава по-конкретно, че правото на мирни събрания може да бъде упражня-вано както от индивидуалните участници в тях, така и от организаторите им, включи-телно юридически лица. Препятстването на митинга е засегнало интереса на самото сдружение жалбоподател като негов орга-низатор да може да изпрати своите послания чрез провеждането му. Поради това Identoba може да претендира от свое собствено име, че е жертва на нарушение на чл. 11. Предвид тясната връзка на чл. 11 с чл. 10 и допълващата роля на чл. 14, Съдът отхвърля възражението на правителството по отношение и на трите разпоредби. Оплакването по чл. 3 във връзка с чл. 14 от Конвенцията 56-64. Като се позовават на членове 3 и 14, жалбоподателите физически лица се оплакват, че властите не са ги защитили от контрадемонстрантите по време на мирното шествие и не са разследвали ефективно инцидента. Съдът намира, че следва да разгледа оплакванията едновременно по двете разпоредби, тъй като се твърди насилие, основано на хомофобия и трансфобия, и безучастие от страна на властите, които според жалбоподателите не ги защитили, а освен това не разследвали достатъчно това мотивирано от предраз-съдъци насилие. 65-67. Съдът припомня общите принципи на приложение на материалноправния и процедурния аспект на чл. 3, включително че дискриминационното третиране прин-ципно може само по себе си да съставлява унизително отношение по смисъла на чл. 3, когато достига такова ниво, че да представлява оскърбление на човешкото достойнство. По-конкретно, третиране, основано на предразсъдъците от страна на хетеросексуално мнозинство спрямо хомо-сексуално малцинство, по правило може да попадне в приложното поле на чл. 3. Във всички случаи, при разглеждането на твърдяно малтретиране в светлината на чл. 3 дискриминационните забележки и обиди трябва да се считат за утежняващ фактор. Когато разследват случаи на насилие, властите трябва да предприемат всички разумни мерки за разкриване на евентуални дискриминационни мотиви, макар това да е трудна задача. Поставянето на насилието и бруталността с дискриминационно намере-ние на равна основа с останалите случаи би означавало затваряне на очите за специ-фичния характер на актове, които са особено деструктивни за основните права. 68-71. Като се има предвид принципно уязвимото положение на лицата с различна сексуална ориентация или полова идентич-ност в Грузия, където в някои слоеве от обществото съществуват отрицателни нагласи спрямо тях според данни на Коми-саря по правата на човека на Съвета на Европа и работещи в защита на правата им организации, както и с оглед на тежките обиди и заплахи, включително със смърт, чупенето на банери и разкъсването на знамена, които също свидетелстват за хомофобската конотация на употребяваната от контрадемонстрантите реч и които са били последвани от физическо насилие, Съдът счита, че не е от толкова голямо значение дали някои от жалбоподателите са получили телесни повреди с определена тежест. Участниците са били заобиколени от разгневена и числено превъзхождаща ги тълпа и ситуацията е била силно плашеща и тревожна. Вербалната и физическа агресия очевидно е имала за цел да предизвика страх у жалбоподателите, така че да се откажат от изразяваната подкрепа. Чувс-твата им на емоционално страдание трябва да са били изострени от факта, че обещаната им полицейска закрила не е била предоставена своевременно и адекватно. Поради това Съдът намира, че третирането, на което са били подложени жалбопо-дателите, със сигурност е предизвикало у тях чувства на страх, мъка и несигурност, несъвместими със зачитането на човешкото им достойнство, и е достигнало мини-малния праг на тежест, който се изисква за да бъде приложим чл. 3, във връзка с чл. 14. 72-74. Като отбелязва, че полицията и общинските власти са били уведомени за предстоящото шествие и изрично са били призовани да защитят демонстрантите от предвидимия протест на хора с хомофобски и трансфобски възгледи, и като взима предвид вече проявяваното враждебното отношение към тази общност, Съдът намира, че властите са знаели или е трябвало за знаят за рисковете, които носят свързаните с нея обществени прояви, и са били длъжни да осигурят засилена защита срещу атаки от частни лица. Вместо това ограниченият брой полицейски служители, присъстващи в началото на демонстра-цията, са се отдалечили от мястото, когато са започнали вербалните нападки, и по този начин са позволили напрежението да стигне до физическо насилие. В момента, в който все пак са решили да се намесят, тормозът, обидите и дори физическите посегателства по отношение на жалбоподателите и другите участници в шествието вече са били факт. Освен това, вместо закъснялата им реакция да се насочи към обуздаване на най-агресивните контрадемонстранти, тя се е състояла в арест и отвеждане на някои от жалбоподателите – самите жертви, които е следвало да закрилят. Поради това Съдът приема, че властите не са предоставили адекватна защита на индивидуалните жалбоподатели срещу мотивираните от предразсъдъци атаки на частни лица по време на шествието. 75-78. Съдът приема също така, че властите не са разследвали ефективно инцидента. По-конкретно той отбелязва, че разслед-ването по оплакванията от малтретиране, подадени от участници в шествието още на следващия ден, по необясними причини е било ограничено до две отделни и неза-висими производства относно телесните повреди, нанесени само на двама от тях, вместо да бъде извършена всестранна и пълна проверка на обстоятелствата около инцидента. Дори и в тези две производства няма значителен напредък след повече от две години. Единствената реакция на влас-тите до момента е налагането на административни глоби от около 45 евро на двама от контрадемонстрантите, което на фона на проявената агресия е недостатъчно за изпълнение на процедурните задължения по чл. 3. Съдът отбелязва, че не са били използвани по-подходящи разпоредби на НК като физическо нападение, отправяне на смъртни заплахи и посегателство върху свободата на мирни събрания, както и съществуващи възможности за разкриване на извършителите, след като се е знаело към кои религиозни групи принадлежат контрадемонстрантите и е имало видеоза-писи, на които ясно са се виждали най-агресивните нападатели. И още по-важно, според националния наказателен закон дискриминацията на основата на сексуална ориентация и полова идентичност се счита за утежняващо обстоятелство при извърш-ването на престъпление и е било същест-вено разследването да се води в този контекст. Въпреки това не са били предприети действия за разкриването на евентуални хомофобски и трансфобски мотиви, което е било задължително с оглед на враждебното отношение към тази общност и на използвания език на омразата по време на нападението. „Без такъв строг подход от страна на правоохранителните органи, мотивираните от предразсъдъци престъпления неизбежно биха били трети-рани на равна основа с обикновените и това безразличие би представлявало официално примиряване или дори одобряване на престъпленията на омразата.“ 79-81. Съдът обобщава направените по-горе изводи и стига до заключение, че ответната държава е нарушила позитивните си задължения по чл. 3 във връзка с чл. 14 от Конвенцията. Оплакването по членове 10 и 11 във връзка с чл. 14 от Конвенцията 82. Като се позовават на тези разпоредби, жалбоподателите се оплакват, че са били лишени от възможността да продължат мирното се шествие поради атаките на контрадемонстрантите и бездействието на полицията. 91-92. Съдът отбелязва, че при такива обстоятелства чл. 11 е lex specialis и не е необходимо оплакването по чл. 10 да бъде разглеждано самостоятелно. При все това, чл. 11 следва да бъде приложен в светлината на принципите по чл. 10. Тъй като фактите по делото попадат в прилож-ното поле на чл. 11 и жалбоподателите твърдят, че нарушението на правото им на свобода на мирните събрания е имало дискриминационен оттенък, чл. 14 също е приложим и случаят следва да бъде разгледан по чл. 11 във връзка с чл. 14. 93-96. Съдът припомня общите принципи, установени в практиката му по членове 11, 10 и 14, и по-специално голямото значение, което е отдавал на плурализма, толерант-ността и широкомислието, чийто гарант трябва да бъде държавата. Поради това чл. 11 понякога изисква вземането на пози-тивни мерки дори и в сферата на отноше-нията между частни лица, което е особено важно за хората с непопулярни възгледи или принадлежащи към малцинства. Участ-ниците в мирни демонстрации трябва да могат, с помощта на държавата, да ги провеждат без страх, че ще бъдат подложе-ни на физическо насилие от страна на опонентите си, защото такъв страх би възпрял сдружения или други групи с общи идеи и интереси да изразяват открито мнението си по спорни въпроси, засягащи общността. 97-100. В случая страните са съгласни, че прекъсването на участието на жалбопода-телите в мирното шествие представлява намеса в правата им по чл. 11, тълкувани в светлината на релевантните принципи по чл. 10. Конвенцията защитава публичните форми на изразяване, включително чрез мирни събрания, и изказването на мнение с цел повишаване на информираността и защита на основните права на различни сексуални малцинства. Изводите на Съда, направени във връзка с членове 3 и 14, се относими и при разглеждането на това оплакване, тъй като то е свързано със същите фактически обстоятелства. По-специално, въпреки че властите са били уведомени за шествието цели 9 дни по-рано, те не са използвали този период за старателна подготвителна работа, макар да са знаели или да е трябвало да знаят за риска от напрежение. Те са били длъжни да използват всички възможни средства, като например публично и недвусмислено да призоват към толерантност, да предупредят потенциалните правонарушители за въз-можните санкции и да изпратят повече полицейски служители. Съдът приема, че властите не са осигурили мирното провеж-дане на шествието, като не са противо-действали достатъчно на хомофобски настроените и агресивни контрадемонст-ранти, с което са нарушили позитивните си задължения по чл. 11 във връзка с чл. 14 от Конвенцията. 106. Оплакванията на индивидуалните жалбоподатели по чл. 8 – самстоятелно или във връзка с членове 13 и 14, както и оплакването им от неефективността на разследването – този път от гледна точка на чл. 13, Съдът приема за явно необосновани, тъй като просто повтарят въпросите, вече разгледани детайлно по членове 3 и 11 във връзка с чл. 14, които са lex specialis.
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|