Програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005-2015г. Настоящият документ се приема за период до 2020 г включително

ОБЩИНА МИЗИЯ ОБЛАСТ ВРАЦА

е-mail: obsh.mz@abv.bg

Оперативното изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (20 12-2020) се осъществява чрез Плана за действие (ПД), изпълняван в два периода. Първият период, 2012-2014 г., завършва с изпълнението на Националния план за действие по международната инициатива "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.", актуализиран през 2011 г., като с оглед неговото приключване (2 февруари 2015 г.) е предвиден цялостен анализ на изпълнението за периода .Вторият период, 2014-2020 г., обхваща следващия програмен период на Европейския съюз по Оперативните програми за България с оглед финансовата подкрепа и чрез инструментите на ЕС. С цел осигуряването на ефективност и устойчивост на мерките се предвижда междинен преглед/ актуализация на ПД през 2017 г. След 2020 година, Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати, съществуващите политически, социални и икономически реалности и нови предизвикателства.

Планът за действие е съобразен с Областната стратегия за интегриране на ромите на територията на област Враца и Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012- 2020) .

Изпълнението му е насочено към:

• 
  Създаване на благоприятни предпоставки за активно участие на представителите на етническите малцинства в обществените процеси на територията на Община Мизия
  
• 
  Подобряване качеството на живот, повишаване на жизнения стандарт на жителите на Община Мизия
  
• 
  Превръщане на Община Мизия в привлекателно място за живот, личностно и обществено развитие
  
• 
  Подобряване адаптивността и качеството на живот на целевите групи, нуждаещи се от социална подкрепа
  
• 
  Мотивиране и стимулиране на хората в риск да се справят с проблеми си;
  
• 
  Активизиране на гражданското общество за толерантност, съпричастност и социалност към хората в неравностойно положение
  

За разработването на плана за действие, бе сформиран екип със заповед на кмета на Община Мизия № РД.11-344/18.11.2014 г.

Община Мизия е разположена в Северозападна България и има своето определено място в цялостния обществено-икономически и духовен живот на страната.

Тя е съставна част на Област Враца. Състои се от 6 селища с административен център гр. Мизия и селата – Крушовица, Софрониево, Липница, Войводово и Сараево.

При последното преброяване на населението към 01.03.2011година населението на община Община Мизия възлиза на 8 046 души, 490 който са от ромски произход. Данните са представени в Таблица1.

Продължава тенденцията част от хората от ромски произход да се самоопределят като българи.

На територията Община Мизия има три броя общински основни училища /ОУ”Цанко Церковски” в гр. Мизия, ОУ”Отец Паисий” - с. Софрониево, ОУ”Христо Ботев - с. Крушовица/, Професионална гимназия по химични технологии”Васил Левски” гр. Мизия, пет детски заведения - 2 броя Обединени детски заведения в гр. Мизия, Целодневна детска градина - с. Софрониево, Обединено детско заведение - с. Крушовица и Целодневна детска градина - с. Липница, Общински детски комплекс – гр. Мизия

Децата в детските градини и учебните заведения са предимно от ромски произход.

Училищното и детско здравеопазване се осигурява от петнадесет медицински сестри, работещи в здравните кабинети в училищата и детските градини от общината.

Всички деца на територията на община Мизия се имунизират, съгласно именизационния им календар. Извършват се и профилактични прегледи и изследвания на населението за социално - значимите заболявания.

Община Мизия има линейка от м.януари 2007г./ дарение от Министерството на отбраната/ – оборудван реаномобил, която транспортира спешни пациенти, инвалиди, социално слаби и самотни възрастни хора до болнични и социални заведения. Линейката е на разположение 24 ч с двама шофьори.

Здравето на населението е обусловено от комплексното въздействие на биологични и социални фактори, като определящи се считат обществено-политическото и икономическо ниво на развитие и произтичащите от него условия на живот.

Населението в региона е в процес на демографско стареене, като групата на възрастните над трудоспособна възраст респективно се увеличава. Процесите на стареене са изявени повече в селата, като в някои почти няма детско население. Подобна възрастова структура поражда множество социални и здравни проблеми. Възрастните хора са носители на повече от едно хронично заболяване, това променя вида на здравните и социални потребности, като отправя определени изисквания към тяхното задоволяване.

Ограничаването на достъпа до здравни услуги, недостатъчните финансови ресурси и принудително налаганите от населението самоограничения в потреблението на здравни услуги поради икономически причини, съдействата за високите нива на заболеваемостта, на общата и детска смъртност, задържането на общата продължителност на живота, влошават качеството на живот на населението и възпрепятстват демографското му развитие.
Заболяванията, които се наблюдават в последните няколко години са:

1.Сърдечно съдови - 50-60%

2.Белодробни - 10-12%

3.Гастроинтестициални - 8-10%

4.Онкологични - 7-8%

5.Болести на опорно двигателния апарат - 5-6%

6.Болести на обмяната на веществата - 2-5%

7.Болести на пикочо половите органи - 5-7%

8.Болести на репродуктивните органи - 1-2%

9.Болести касаещи нервното и психично състояние на гражданите - 10%

• 
  наличието на неосигурени лица от община Мизия, води до невъзможен достъп до системата на здравеопазване;
  
• 
  липса на групови практики за първична медицинска помощ, които да осигуряват неотложна помощ на пациентите денонощно;
  
• 
  ограничен избор на селското население на личен лекар;
  
• 
  негативните демографски процеси поставят допълнителни изисквания пред здравеопазването, поради това че възрастното население има повече от едно хронично заболяване и това оскъпява здравното обслужване.
  

В общината няма обособени квартали на уязвими етнически малцинства със структурна бедност. В населените места има квартали с по-компактна маса от етническите малцинства, но навсякъде населението в тях е смесено На тези места има изградена водоснабдителна мрежа и електроснабдяване. Няма изградена канализация. Уличната инфраструктура представлява твърда настилка – асфалт, макадам. Кварталите се намират в регулация на населените места. Представителите на етническите малцинства основно притежват документи за собственост, малка част са с право на строеж върху общинска земя.

Благодарение на реализиране програми за заетост и предимно на НП ”ОСПОЗ”, ОП ”РЧР”и др.,общината се стерми да назначи повечето хора и да създава повече работни места.

• 
  Наблюдава се тенденция за увеличаване делът на регистрираните трайно безработни лица;
  
• 
  Голям е делът на нерегистрираните безработни
  
• 
  Висок е процентът на ниско образованите, което е сериозна пречка при осигуряването на работа;
  

	2010	2011	2012
Висше	16	15	20
Средно	308	303	326
Основно	298	293	295
Начално и по-ниско	105	109	118
Общо	727	720	759

Основни средища на културната дейност в общината са петте читалища, както следва: Читалище „Просвета – 1915” - гр. Мизия с площ 1338 кв.м, Читалище „Пробуда – 27” – с. Софрониево с площ 760кв.м., Читалище „Просвета” с площ 660 кв.м. и 300 места – с. Крушовица, Читалище „Отец Паисий” – с. Липница с площ 300 кв.м., Читалище „Христо Ботев -29”, с. Войводово с площ 310 кв.м.

Читалище “Христо Ботев 29” с. Войводово вече 75 години е огнище на духовността. Отбелязването на българските празници е традиция за организаторите и селото, но в тях се открояват характерните за кюстендилския и ихтиманския край обичаи. Настоятелството към читалище “Христо Ботев” с. Войводово кандидатства през 2002 г. по проект за изграждане на Дневен център за работа с деца. Изграден и оборудван чрез съвместното финансиране от общината и Обединените Холандски фондации, центъра предоставя най-съвременни условия за извънкласна работа с децата от селото. Те се обучават в компютърния кабинет и участват в кръжоците по приложно изкуство с природни материали, фолклор и местна кухня.

Тенденциите в съвременното развитие на културния живот в общината са свързани с подпомагане приобщаването на община Мизия към балканското и европейското културно пространство, чрез различни инициативи и програми на общината, както и с участие в инициативите на културни институции на територията на Република Румъния. За дългосрочно развитие на установеното транс-гранично сътрудничество, читалището в с. Софрониево поддържа приятелски отношения със самодейци от с. Янка, Република Румъния. Всяка година читалището участва със своя програма във Фолклорния фестивал „Песните на Дунава” в община Янка.

През период от две години в гр.Каракъл - Република Румъния се организират фестивали на „Румънския калуш”. Танцовият състав на читалището винаги участва в тези фестивали и се представя на добро ниво. А румънските самодейци ежегодно вземат участие в концерта организиран по време на традиционния празник на селото.

Като атрактивен културен обект от местно значение е „Тъкачната работилница” в с. Софрониево, която представя един традиционен занаят, до който посетителите на селото могат сами да се докоснат. Тъкането на битови изделия: пана, престилки, пътеки са само част от дейностите, които развиват занаятчиите от с. Софрониево. През 2007 г. с подкрепата на Читалище „Пробуда – 27” и Кметство с. Софрониево се създава Сдружение „Старата ракла”.

В с.Софрониево по проект е изграден и Общински център за художествени занаяти.

Всички читалищаса оборудвани с компютри по проект „Глобални библиотеки”.

Във всяко населено място на общината традиционно се честват редица празници.

В село Войводово се пресъздават сурвакарска вечер, наречена по нашему “Сурваки”, Лазаровден, ритуалното зарязване на лозята на 14 февруари и своеобразното пресъздаване на ритуала “Гергьовден” от фолклорната група “Бъдеще без минало няма”. На Велики четвъртък може да се наблюдава боядисването на великденски яйца и подреждането на богатата великденска изложба. Всичко това показва, че е жив българския дух, обичани са нашите празници и са тачени народните традиции.

В село Софрониево могат да се почувстват очарованието на българския бит и неповторимата атмосфера на пролетните празници. На 22 март всяка година на читалищната сцена децата и самодейците посрещат пролетта с богати програми и типично софрониевски фолклор. Автентичните танци и типичните за тях костюми, софрониевчани показват на национално ниво, участвайки и печелейки златни медали на фестивала в Копривщица. На Великденските празници се месят Великденски хлябове, боядисват се великденски яйца и в празника се появяват елементи на традиционни раздавания, които са характерни за това село.

В село Крушовица девизът на местните самодейци е “Хубав ден Великден, дваж по-хубав ден Гергьовден”. На Гергьовден момите от селото берат цветя и вият венци за кошарата и стадото. Много веселие, песни и танци на възрастни и деца с

В село Липница подредената етнографска сбирка предоставя възможност за съприкосновение с традициите, запазени през вековете. Изложбата е подредена в кътове, които пресъздават различни моменти от ежедневието на селското семейство, на традициите и обичаите от св. Никола до Гергьовден. Интересен обичай е “барбарене”, който се провежда на Сирни заговезни и е характерен за Липнишкия край. Друг обичай е “Комичене” на Цветница, който е рано сутринта след Лазаров ден, и на който се получават върбови клонки за здраве и се гостува в дома на кумицата, за почерпка с попара, сирене и захар в голяма пръстена паница.

Изграждането на ефективно сътрудничество и партньорство между местните институции, малцинствената общност, нестопанските организации и лидери са гаранция за решаването на конкретни проблеми на населението и проактивни действия за реализиране на съвместни програми допринасящи за процеса на интеграция на малцинствата.

• 
  Повишено качеството на образование на ромско население
  
• 
  Намалена безработицата сред малцинствата
  
• 
  Повишена здравна и екологична култура на учениците и младите хора
  
• 
  Изградени нови зелени площи и детски площадки ( в Ромските квартали)
  

• 
  Подобрено състоянието на техническата инфраструктура в ромсите кварталите;
  

• 
  Съхранена идентичност на малцинствените общности
  
• 
  Повишена осведоменост на целевите групи
  

Оценката на изпълнението на плана за действие се осъществява от Общински съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (ОССЕИВ) чрез мониторинг и прилагане на различни форми за наблюдение и оценка.

Мониторинга се осъществява, чрез систематично събиране и анализиране на информация, както и съгласуване на мерките по плановия документ. Община Мизия ще включи заинтересованите страни в осъществяването на оценката и наблюдението. На база тези функции основните методи на мониторинга са:

• 
  Отчитане на изпълнението на заложените дейности по приоритетите на плана в административен мониторингов доклад.
  
• 
  Формиране на коригиращи мерки, с оглед изпълнението на заложените дейности по приоритетите на плана
  
• 
  ОССЕИВ координира и обобщава получената информация в доклада.
  
• 
  Докладът се представя за одобрение пред ОССЕИВ.
  
• 
  Докладът се приема от Общински съвет
  

Важен фактор за изпълнението на общинския план за действие е да се организира и толерира включването на всички институции, официално представени ромски организации по места, отделни ромски представители на компактни групи от ромското население.