Програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси 2008 2013 София, България съдържание
Изтегляне 0.6 Mb.
|
|
Министерство на земеделието и храните Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Утвърдил: Валери Цветанов Министър на земеделието и храните 
Национална програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси 2008 – 2013 София, България СЪДЪРЖАНИЕ:
Списък на използваните съкращения:
І. Въведение. Разработването на Национална програма за опазване, възстановяване и подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси (за краткост в текста - Националната програма) е заложено в Националния стратегически план за рибарството и аквакултурите, Националната програма за рибарство и аквакултури и в националната нормативна уредба за рибарския сектор. Националната програма включва общи мерки за опазване, възстановяване и защита на ресурсите и е основа за разработването на годишните програми за подпомагане на устойчивото развитие на рибните популации и научно-изследователските дейности, осигуряващи ефективното управление на рибните ресурси. ІІ. Обща характеристика на водните обекти на територията на Република България. Република България е относително бедна на водни ресурси в сравнение с повечето европейски държави. Климатичните условия, геоложкия строеж и разнообразият земен релеф, определят разпределението и гъстотата на речната мрежа. Малката територия на страната ни и непосредствената й близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта и до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи. Сладководните водни обекти на територията на България са реките, естествените езера, язовирите, баластриери, рибовъдните стопанства и р. Дунав. Общата дължина на вътрешните за страната реки е 20 231 км с водна повърхност около 15 000 хектара. Беломорският (Егейски) басейн покрива южната част на страната и представлява около 42 % от територията на България. Големите водосбори в този басейн са на р. Марица, р. Арда, р. Тунджа, р. Места и р. Струма. Дунавският басейн покрива северната част на страната и е с площ около 43 % от общата площ на България. Големите реки вливащи се в р. Дунав са Искър, Лом, Огоста, Вит, Осъм и Янтра. Черноморският басейн покрива източната част от страната и представлява приблизително 15 % територията на България. По-големи реки вливащи се директно в Черно море са Батовска, Девненска, Провадийска, Камчия, Факийска, Русокастренска, Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска. Характерни за повечето български реки са големите колебания на водното им ниво и поройният характер през пролетта в горните им течения. Реките по течението си, в зависимост от условията и видовият състав, условно се разделят на пъстървова, пъстървово-мрянова, мрянова и шаранова зона, като границите между отделните зони са размити. Реките на територията на България се обитават от повече от 50 вида и подвида риби. Те имат основно значение за любителския риболов, практикуван от над 120 000 български граждани. Дължината на р. Дунав в границите на България е 471 км и е най-голямата река в България като се явява граница с Румъния. Река Дунав се отличава с най-богатата ихтиофауна в Европа (около 85 вида). Българският участък се обитава от около 65 вида риба. Река Дунав има важно значение за любителския и стопанския риболов в страната и е единствената плавателна наша река. Високопланинските езера в България са предимно малки по площ, и не се отличават с богата обща биомаса, в това число и ихтиофауна. Обитавани са от типични високопланински видове. Повечето от високопланинските ни езера попадат в защитени територии, като режима на достъп и риболов се определя от управлението на съответната територия и само в някои от тях е разрешен любителски риболов. Останалите естествени езера се намират в равнините: повечето са край Черно море – Бургаско, Варненско, Шабленско, Дуранкулак и др.; край Дунав – Сребърна; няколко малки езера има и във вътрешността на страната. При големи засушавания крайморските езера се осоляват. Те се отличават с топли води, с богата хранителна база и ихтиофауна. Част от тях попадат в защитени територии. Естествените езера имат значение основно за любителския риболов. Големите държавни язовири (около 250, с обща водна повърхност 29 452 хектара) се използват комплексно – за напояване, енергодобив, като рибостопански обекти, като зони за отдих и др. Това многоцелево използване, обуславя големите колебания на водните нива и поради това понякога възникват неблагоприятни условия за водните организми и конфликт на интересите на различните ползватели на водоемите. В тях са дефинирани зони за аквакултури, стопански и любителски риболов. Големите и стопански значими язовири (51 на брой според дефиницията в Закона за водите) се използват предимно за любителски риболов и развитие на аквакултури в садкови установки. Малките и средно големи язовири се използват за стопански риболов, отглеждане на аквакултури и любителски риболов. Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА) регламентира в язовирите публична държавна собственост (51 на брой) да не се извършва стопански риболов. Те се ползват от любителите риболовци и лицата, отглеждащи аквакултури. От всички 214 държавни язовира, 114 са с предназначение за любителски риболов. Общата водна повърхност на язовирите в България е 63 664 хектара. Общата водна площ на язовирите за любителски риболов е 40 050 хектара. Съгласно принципите на Общата европейска политика в областта на рибарството (ОПР) с цел поддържане на равновесие във водните екосистеми се налага дефинирането на отговорна управленска политика и въвеждането на критерии за поддръжка и гарантиране опазването, рационалното използване и стабилността на рибните популации. ІІІ. Състояние на околната среда и водите. Качеството на водите в България се определя от антропогенното въздействие от различни източници: точкови (промишлени предприятия, селища, животновъдни ферми и др.) и дифузни източници на замърсяване (нерегламентирани сметища и др.). Влияние върху качеството оказват и други фактори като промени във водния режим, самопречиствателната способност на водните екосистеми, обезлесяването и др. Водоемите и реките във вътрешността на страната ни са съхранени в екологично отношение, особено горните и средни течения на реките и планинските езера и язовири, където антропогенното въздейстие е минимално. Преди 1990 година значително бяха замърсени част от долните течения на наши реки и някои от язовирите. Заради икономическата криза през 90-те години при прехода към пазарна икономика, замърсяванията от индустрията на наши реки и язовири бяха преустановени и те започнаха да се възстановяват постепенно. Изграждането на пречиствателни станции за битови отпадни води също допринесе за подобряване на състоянието на замърсените участъци. Наблюдава се подобрение в екологичното състояние на водите на р. Дунав през последното десетилетие, но то продължава да буди тревога. Реката е замърсена с химически вещества, тежки метали, нефтопродукти, пестициди, както и органично и микробиологично замърсяване. Продължават да се наблюдават залпови индустриални замърсявания и с нефтопродукти във водосборния басейн на р. Дунав. Дългосрочната прогноза за състоянието на р. Дунав е намаляване на общото й замърсяване. От съществено значение за екологичното състояние и за опазването на водните биоресурси е предотвратяването на замърсяването на реките и управлението им като устойчив ресурс за човешките дейности. Важно е да се възползваме от настоящата ситуация на относително добро екологично състояние на околната среда и водите в България и при развитието на индустрията, при мащабното строителство в страната ни и особено по крайбрежието и курортите ни, при процесите на урбанизация да опазим природата си чиста. С внимание трябва да подхождаме и към изграждането на хидротехнически съоръжения по реките (ВЕЦ-ове, баражи и др.), към добива на инертни материали, при отклоняването на води и поддържането на минимален воден отток и прочие. ІV. Състояние на рибните запаси във вътрешните водоеми и р. Дунав. Особеното геологично минало и географското положение на България са обусловили формирането на сравнително богато видово разнообразие на водните организми. В нея се срещат значителен брой ендемични видове, характерни само за нашите или на Балканския полуостров водоеми. Ето защо в днешно време опазването на генетичния фонд и естествените рибни популации у нас придобиват все по-голямо значение в национален, регионален и дори в глобален мащаб.
Съвременната ихтиофауна на България е съставена от над 204 вида риби, от които 154 населяват постоянно или временно сладките и бракични води – реки, езера, блата и изкуствени водоеми. Въпреки многобройните ихтиологични изследвания в българските реки и езера (вкл. язовири), повечето от данните са от еднократни наблюдения, които при това са извършвани преди 2000 г. За повечето вътрешни реки и за почти всички големи язовири липсва достатъчно информация, която би позволила да се оцени актуалното състояние на ихтиофауната, с оглед изискванията на националните и европейските нормативни документи за устойчивото управление на природните ресурси, опазването на биологичното разнообразие и подобряването на екологичното състояние на водите. Липсва и достатъчно пълна информация за състоянието на популациите на повечето видове с природозащитно и стопанско (включително и за любителския риболов) значение в мащабите на страната. Изключение правят някои водни обекти (язовири, р. Дунав), в които се извършва стопански риболов и, съответно, се предоставя информация за уловите, съгласно изискванията на ЗРА). В повечето водни обекти обаче, измененията в структурата на рибните съобщества и състоянието на запасите могат да бъдат оценявани само по косвени признаци и на базата на информация с несигурна достоверност. Независимо от очевидния недостиг на научни данни, анализът на достъпната информация позволява да се очертаят редица неблагоприятни промени в качествените и количествените параметри на рибните съобщества през последните години. Наблюдава се общо намаляване на уловите, особено силно изразено при видовете с висока значимост от гледна точка на любителския и стопанския риболов (в язовирите – бяла риба, сом, шаран; в реките – речна пъстърва). В много водни обекти освен промени в състоянието на рибните ресурси в качествено и количествено отношение, има промени и в съотношението между отделните видове и във възрастовата структура на популациите. В редица язовири има данни за влошена трофична структура на рибните съобщества с твърде нисък относителен дял на хищните спрямо мирните риби, което е един от признаците за нарушено екологично състояние и води до влошаване на качествата на водата. Има видове като дивият шаран, които практически са изместени в нашите водоеми от различни културни породи шаран, отглеждани в рибовъдни стопанства. Други видове са със силно намалени запаси или са включени в Червената книга на България (1985 г.) като застрашени или изчезнали. Популациите на най-ценните и важни за риболова видове риба в р. Дунав са изключително нестабилни, поради което не може да бъде гарантиран, нито предварително да се планира техния улов. Някои естрови видове като шип (Acipenser nudiventris) и атлантическа есетра (Acipenser sturio) вече не се срещат в реката (включени са в Червената книга на България, като застрашени видове и уловът им е забранен). Популациите на останалите есетрови видове и особено на моруната са със силно намалени запаси и са необходими специални и спешни мерки за да се опазят. Това негативно развитие на състоянието на рибните запаси води до промени в режимите на риболов, както по отношение на отделни видове, така и по отношение на отделни водни обекти. За да се компенсира влошеното състояние на запасите е неоходимо да се предприемат комплекс от мерки от отговорните държавни институции, съвместно с научно-изследователските и неправителствените организации за възстановяване и подкрепа на рибните популации. Същевременно трябва да се развива производството на аквакултури в тези водни обекти, включително на зарибителен материал за подпомагане на естествените популации.
|