Програма за посещението на съдиите във Виена, Република Австрия, при посещението бяха изслушани следните лекции
Изтегляне 388.91 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 15.06.2009 г. Обзор на социалното осигуряване, лектор д-р Петер Бауер
- Какво покриват осигуровките при злополука
- Основни органи и институции в системата на здравеопазването
- Обезщетение при временна неработоспособност
- Видове пенсии за прослужено време
- Помощ за гледане на нуждаещ се
- АДМИНИСТРАТИВНА И СЪДЕБНА ЗАЩИТА
- Съдиите посетиха Върховен административен съд във Виена. Бяха посрещнати от д-р Хайнрих Ценс, съдия в същия съд, който представи накратко организацията на работата в съда.
- Бяха изслушани следните лекции
Д О К Л А Д ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА СЪДИИ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЪВ ВИЕНА, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТ 2 - ПРОУЧВАНЕ НА СЪДЕБНИ ПРАКТИКИ НА ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ПРОЕКТ „КОМПЕТЕНТНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ – ГАРАНТИ ЗА ТОЧНОТО И ЕДНАКВО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНИТЕ В АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ” Съгласно предварително утвърдената програма за посещението на съдиите във Виена, Република Австрия, при посещението бяха изслушани следните лекции: 15.06.2009 г. Обзор на социалното осигуряване, лектор д-р Петер Бауер На 15.06.2009 г. след пристигане на българските съдии във Виена и настаняването им в НОВОТЕЛ Wien City, Aspernbruckengasse 1, от 14.00 ч. започна първата по програмата на семинара лекция „Обзор на социалното осигуряване”, която изнесе д-р ПЕТЕР БАУЕР – бивш съдия от Върховния административен съд на Австрия и председател на отделението, разглеждащо дела по социално осигуряване и автор на многобройни публикации по тази материя. Д-р Бауер представи австрийската система на социално осигуряване, която бележи началото си от 1887 г. с въвеждане на социалното осигуряване срещу трудова злополука. Постепенно системата се е разширила с регламентиране на други области и в момента съществуват три обособени клона: 1. социално осигуряване срещу трудова злополука; 2. здравно осигуряване и 3. пенсионно осигуряване. Между тях има разнообразни законови норми, като има разлика при социалното осигуряване на държавните служители, работниците, самонаети лица и други категории осигурени лица. Най-голямата група социалноосигурени лица са лицата, назначени по частноправни договори. Австрийската система за социално осигуряване се базира на принципа на всеобщо задължително осигуряване, което обхваща 99% от населението. Осигуровката е срещу болест, злополука, пенсионна и срещу безработица. В Австрия са създадени и функционират 22 (двадесет и два) осигурителни института, които се самоуправляват като съществуващите камери на работодателите и на работниците/ служителите определят хората, които ръководят социалното осигуряване. На практика тези, които внасят осигурителни вноски, участват в управлението на осигурителните институти. Правилата, по които се управляват по същество, са изключително сложни. Участието в социалноосигурителната система е задължително за работниците и служителите в Австрия. След започване на работа, работодателят има задължение да регистрира работника/служителя в съответната осигурителна институция. С регистрацията се издава и социален осигурителен номер за конкретния работник/служител. Финансирането на всички услуги на социално осигурените лица става чрез осигурителни вноски. Вноските, които са за трудова злополука се плащат от работодателите, а за социалното и здравно осигуряване вноските се разпределят между работника и работодателя. Работодателите удържат от трудовите възнаграждения и внасят осигурителните вноск във фондовете за социално осигуряване (27 към момента). Тези фондове са обединени във Федерацията на австрийските институции за социално осигуряване, която защитава основните интереси на социалноосигурителните фондове и ги представлява по въпроси от общ интерес. Тази федерация играе важна роля при развитието на законодателството за социалното осигуряване, както и на общественото здравеопазване. Размерът на вноските зависи от това, дали работникът е зает в сферата на услугите (администрация, банки и т.н.) или в сферата на производството (строителство, промишленост), дали е в занаятчийския бранш или е работник с минимален доход. В действителност осигурителните вноски са недостатъчни, за да покрият всички нужди на социалното, пенсионно и здравно осигуряване, поради което бюджета им се попълва от данъците. Осигурени срещу трудова злополука са работниците, служителите, учениците, студентите, а служителите от Червения кръст са застраховани срещу трудова злополука. Администрирането на този вид застраховка срещу злополука се осъществява от една обща каса. Какво покриват осигуровките при злополука? Медицинските грижи по време на лечение на травмите и уврежданията от злополуката; Медицинската рехабилитация, професионална рехабилитация, разходите за преквалификация на работниците; Превенция срещу трудови злополуки – осъществява се от експерти, които проверяват предприятията и предлагат мерки за сигурност на работните места. ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ Законовото здравно осигуряване съществува в Австрия от 1889 година, но едва през 1956 г. влиза в сила Основен закон за социалното осигуряване, с който за първи път получава подробна уредба здравното осигуряване на самостоятелно осигуряващите се лица. Други приети нормативни актове са Закона за федералните лечебни заведения и Закона за лечебните заведения в провинциите, с които се регламентират взаимоотношенията между фондовете за здравно осигуряване и болничните заведения. Съгласно Австрийската конституция федералното правителство отговаря за почти всички сфери на здравеопазването (с някои изключения в законодателството и правоприлагането). Най-същественото изключение е свързано с болничния сектор. В този сектор всяка от отделните девет провинции приема здравното законодателство и следи за неговото приложение, а същевременно санитарният контрол е от компетентността на федералното правителство. През 1997 г. са създадени девет провинциални фондове за финансиране на болничните заведения. Тези фондове са юридически лица, които заплащат за здравните услуги, предоставени на всеки здравноосигурен пациент. Повече от две трети от австрийската система на здравеопазване се поддържат финансово от постъпленията от социалните осигуровки и от основните данъчни приходи. Около една трета се заплащат пряко от лицата, получили здравни услуги. Основни органи и институции в системата на здравеопазването - Федерални министерства; Федерално министерство на социалното обезпечаване – в неговата компетентност влиза управлението на здравеопазването на федерално ниво. От 2000 г. министерството разполага с Държавен секретариат по здравеопазването. Някои от основните правомощия на Федералното министерство на социалното обезпечаване се отнасят до: общата здравна политика; защита здравето на населението; осъществява надзор върху здравноосигурителната система и контролира социалноосигурителните организации; отговаря за професионалната подготовка на медиците и на другите служители в сектора на обществената хигиена и здравеопазване, хигиена и ваксинация, борба с инфекциозните заболявания, профилактика, работни условия за здравните служители. Федерацията на агенциите за социално осигуряване е влиятелна институция, която определя размера на сумите, които се възстановяват при покупка на предписани лекарства, очертава приоритетите в предоставянето на здравни услуги, сключва договори с изпълнителите на здравни услуги и координира дейността на отделните осигурителни институции. Провинции (Laender) и местни общини – законодателството на ниво провинции се одобрява и приема от провинциалните парламенти. Всяка общинска администрация разполага с отдел по здравеопазването, който се оглавява от общински медицински служител. Съгласно федералния Закон за лечебните заведения всяка провинция е длъжна да осигури необходимата болнична помощ в рамките на своята територия; Професионални органи (Асоциация на лекарите, Асоциация на фармацевтите), Асоциации по силата на закона. Доброволни асоциации – Австрийската асоциация на медиците е професионалният представител на лекарите. Организирана е като холдингова компания, в която членуват девет провинциални (регионални) лекарски асоциации. Членуването в регионалните лекарски асоциации е задължително за всеки доктор. Австрийската асоциация на акушерките е създадена по силата на закона. Съществуват и доброволни асоциации на други професионалисти (психотерапевти, физиотерапевти и др.). Асоциациите на отделните професионалисти водят преговори със съответните здравноосигурителни фондове и с Федерацията на австрийските институции за социално осигуряване. Обществени лечебни заведения (държавни болници) – осъществяват стационарно здравно обслужване на здравно осигурените лица и предоставят две трети от болничните легла. Освен тях в Австрия функционират т.нар.”фондови болници”, които са предимно обществени, болници за интензивно лечение с нестопанска (идеална) цел, както и частни лечебни заведения, благотворителни организации и групи за самопомощ. Най-значимата организация, предоставяща спешна медицинска помощ, е Червеният кръст, който е структуриран и организиран на федерално равнище. На регионално равнище (Laender) като част от Червения кръст действат девет асоциации. Пакетът здравни услуги в социалното здравно осигуряване обхваща медицинското обслужване от общопрактикуващи лекари и специалисти, стоматологична помощ, болнична помощ, обезщетения при болест и профилактични прегледи и програми. 99% от населението се осигурява в някои от 24-те здравноосигурителни каси. Изборът на каса се определя от трудовото правоотношение. Осигурените лица получават електронна карта, в която се отразяват изпълнените лечения. Повечето от общопрактикуващите лекари са в договорни отношения с една или повече здравноосигурителни каси. Пациентите свободно избират своя лекуващ лекар по обща медицина или специализиран лекуващ лекар. Посещението при специалист по принцип се прави с направление от общопрактикуващ лекар. С цел повишаване на ролята на първичната за сметка на специализираната здравна помощ се поставя изискване за интегриране на здравните и социални регионални структури. Една част от набраните средства за здравно осигуряване са предназначени за профилактика. Профилактичните прегледи на населението се заплащат от касата. Изградена е специална система, която обхваща задължителни прегледи на бременни жени и здравни грижи и социални помощи на майки с малки деца. Има различен вид имунизации, като не всички се поемат от касата. Снабдяването с лекарства и медикаменти става от аптеките, които имат сключени договори със здравноосигурителните каси, откъдето получават стойността на всяко отпуснато лекарство. Обезщетение при временна неработоспособност При временна неработоспособност работодателят изплаща на работника/служителя обезщетение от 6 до 12 седмици. Размера на това обезщетение е в зависимост от трудовия стаж при този работодател. След изтичане на периода на обезщетението работодателят изплаща на работника 60% от трудовото възнаграждение. На бременните жени се изплаща обезщетение за бременност и раждане – 8 седмици преди и 8 седмици след раждането, след което получават детски надбавки. ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В Австрия всички хора с трудови доходи са включени в пенсионноосигурителната система.Общата система засяга всички работещи като за някои професионални съсловия, нпр. Миньори има отделни разпоредби. Съществуват също така две специализирани системи, които съответстват на общата – за земеделски стопани и хора със свободни професии, различни системи за държавни служители (напр. във федералното правителство, в министерствата или в управата на различни райони). Общата пенсионноосигурителна система се гради върху принципа за изплащане на пенсиите въз основа на правените през годините на трудовия стаж осигурителни (пенсионни) вноски. За получаване на пенсия за прослужено време се изисква определен минимален период на участие в общата схема, независимо за какъв вид пенсия става дума. Необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за прослужено време е 15 години. Пенсионната възраст за отпускане на пенсия за прослужено време за мъжете е 65 години, а за жените – 60 години. Различната за мъжете и жените пенсионна възраст, въведена с националното законодателство, е в несъответствие с директивата за равноправие между двата пола по отношение на възрастта за пенсиониране. Съдът на европейските общност (СЕО) се е произнесъл с решение по този въпрос, в съответствие с което в продължение на 10 години в Австрия трябва да се изравни възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, което ще започне от 2018 г. и ще завърши през 2028 година. Видове пенсии за прослужено време: редовна пенсия; ранна пенсия поради безработица; ранна пенсия благодарение на продължителен осигурителен период; ранна пенсия поради намалена трудоспособност (за работници по трудово правоотношение) или поради невъзможност за лична издръжка (при самонаети лица). При ранното пенсиониране (с изключение на случаите поради намалена трудоспособност или ограничена възможност за лична издръжка) възрастта е 60 години за мъжете и 55 – за жените, а при споменатите изключения възрастта за мъжете е 57 години, а за жените – 55 години. При отпускане на пенсия за инвалидност се спазва принципа на рехабилитация преди пенсионирането. Това означава, че когато едно лице кандидатства за пенсия за инвалидност, преди това следва да се установи дали не може да изпълнява някаква трудова дейност и едва след като се стигне до заключение за трайна неработоспособност, се отпуска исканата пенсия. По отношение на пенсиите на съдиите – отпуснатите до 2005 г. са в размер на 80% от заплатата. В момента пенсиите на съдиите се определят като на държавните служители и размерът им се ограничава с въведения таван. Счита се, че това е преходен период, след което ще бъде възстановено старото положение. Помощ за гледане на нуждаещ се – тази форма на социално подпомагане е въведена пред 1993 година. Различават се 7 (седем) степени помощи. Първата степен обхваща полагане на грижи над 50 часа месечно, а последната (седма) степен се състои в постоянни грижи за неподвижен човек. Тази помощ се поема изцяло от данъците и се изплаща от пенсионната каса. АДМИНИСТРАТИВНА И СЪДЕБНА ЗАЩИТА Уредбата на разрешаване на възникналите спорове във връзка със социалното осигуряване предвижда обжалване по административен ред на издаваните индивидуални административни актове. Например, по размера на осигурителните вноски социално осигурителните каси се произнасят с решение, което може да бъде оспорено и решението по оспорването се взема от областния управител. Конституцията забранява акт на административен орган да се обжалва пред гражданския съд. Когато администрацията се е произнесла с отказ по направено искане, напр. за отпускане на пенсия, възможността на лицето за защита е да подаде иск пред гражданския съд (във Виена правораздава Съд за социални въпроси), който не проверява законосъобразността на издадения индивидуален административен акт, а образува гражданско дело и разрешава въпроса за отпускане на пенсия на лицето. В производството съдът може да назначи вещо лице, като хонорарите на вещите лица и заплатите на съдиите се поемат от социалноосигурителните каси. Основните дела, които се водят, са за пенсии и за помощи на лице, които се нуждаят от социални грижи. Съставът, който разглежда тези дела се състои от 1 съдия и по един представител на работодателите и на работниците. Решението на Социалния съд може да бъде обжалвано пред апелативния съд, който заседава в състав от 3 (трима) професионални съдии и още двама непрофесионални съдии. По ограничен брой дела има възможност на касационна жалба. Спазва се чл.280 от гражданскопроцесуалния кодекс – Върховния съд може да допусне за разглеждане на касационна жалба и да образува дело при изключително важен проблем. Възможността за касационно обжалване е ограничена само до много важни въпроси. Касационният съд решава дали обжалването е допустимо. Българските съдии изслушаха с внимание и интерес изчерпателно поставените от лектора д-р Петер Бауер въпроси и проведоха дискусия, при която отчетоха многобройните положителни страни от системата на Австрийското социално осигуряване и необходимостта от възприемането им в България.
От 9.00 ч. Бе изнесена лекцията „Съдебна практика в областта на социалното осигуряване”, лектор д-р Ханс Петер Леховер, съдия във Върховния административен съд, Виена В началото на изложението си д-р Ханс Петер Лехофер направи разграничение между социалното осигуряване и социалното подпомагане. Тъй като Австрийската система за социално и здравно осигуряване беше разгледана в лекцията на д-р Петер Бауер, лекторът д-р Ханс Петер Лехофер се спря по-подробно на социалните помощи за бедните. Това е последната мрежа, създадена от държавата за подпомагане на хората, които са изпаднали в тежко материално положение. Те получават осигурени права на осигурени лица, без да имат социални осигуровки. Социалните помощи изключват целия набор от социални услуги, получаван по линия на социалното осигуряване. Изискване за отпускане на социална помощ от държавата е осребряване на наличното имущество на нуждаещото се лице, което не засяга единственото му жилище.
Върховният административен съд на Австрия разглежда около 100 социални дела годишно. 1. Около ¾ от делата са за възстановяване на неправилно изплатени от общината социални помощи на лица, които не са имали право и 2. ¼ от делата са за разрешаване на спорове при отказ за отпускане на социална помощ. Други видове оспорвания пред Върховния административен съд са във връзка със задължителното социално осигуряване. По тези спорове пред ВАС се разглеждат въпроси, като: кой е осигурено лице, дали има трудово правоотношение или лицето е предприемач, върху кои доходи се плащат социални осигуровки и др.; преизчисляване на осигурителните вноски – споровете са свързани с големи предприятия и се проверява дали осигурителните доходи са обявени в действителния им размер, върху който се дължат осигурителни вноски; плащане на вноски с наказателни постановления – когато социалноосигурителните институти са наложили санкции на съответните предприятия. Ръководителите на предприятията отговарят лично за невнасяне на осигурителни вноски на работещите при тях лица, включително чрез удръжки от трудовите им възнаграждения или пенсии, в случай че са се пенсионирали междувременно; по приложение на Регламент ЕС 1408/71 г.; спорове между отделните социалноосигурителни институти, финансиране на здравната каса; до спорове за разрешаване от ВАС се стига при осъществяване на контрола върху органите на социалноосигунряване. Числен състав на съдиите от Върховния административен съд и на съдебните състави Във Върховния административен съд на Австрия има 68 съдии, включително председателят на съда и председателите на отделенията. Броят на съдиите е достатъчен, за да се справи с броя на делата във ВАС. Видове дела по материя, които се разглеждат във ВАС: бежанци; целия набор от административни дела; данъчни дела и акцизи – 3 състава разглеждат данъчни дела и 1 – акцизи; Понастоящем функционират 24 състава, всеки състав е от 5 съдии, като един съдия участва в по два състава. Делата се разглеждат в състав от 5 съдии, а при наказателните постановления в състав от 3-ма съдии. Годишно във ВАС се разглеждат и решават по същество около 7500 дела. Много малък е броят на делата, разгледани в открити заседания – 20 – 30 дела годишно. Около 4000 – 5000 дела са по искане за спиране. Жалбите нямат суспензивен ефект и съдът се произнася по искания за спиране действието на административния акт. Към съдебното решение се пишат мотиви. Единствените решения, при които не се пишат мотиви е когато страната е подала молба за спиране и другата страна не е възразила на искането. Основания за спиране: Да не противоречи на обществения интерес (напр.национална сигурност); да не се нарушава принципа на съразмерност – от изпълнението да се претърпят по-големи вреди. На 68 съдии във ВАС има 24 научни сътрудници, които документират практиката и помагат на съдиите. Във ВАС има и младши съдии. Това са юристи, които са изкарали практическия изпит и имат най-малко юридически стаж 9 месеца, след който още 3 години помагат на съдиите. Върховният административен съд е отправил преюдициално запитване пред СЕО във връзка с прилагането на чл.43 ЕО и чл.48 ЕО при различия с националните разпоредби относно: Свободата на установяване – Социално осигуряване – Държавно финансирана национална система на здравеопазване – Система за обезщетения в натура – Система за възстановяване на разходите, изплатени от осигуреното лице – Разрешение за създаване на частна поликлиника, предоставяща амбулаторни дентални грижи – Критерий за оценяване на нуждите, оправдаващи учредяването на лечебно заведение – Цел за поддържане на качествени, балансирани и общодостъпни медицински или болнични услуги – Цел за предотвратяване на риск от тежко засягане на финансовата балансираност на системата за социално осигуряване – Съгласуваност – Пропорционалност.
Лекцията на Д-р Ханс Петер Лехофер, изнесена пред българските съдии, е изключително интересна и полезна за тяхната работа, защото дава насоки как да се подобри организацията на правораздаването във Върховния административен съд на България за справяне с огромния брой дела, във връзка с което следва да се направят предложения за законодателни и структурни промени. От 14.00 до 17.00 часа д-р Хайнрих Ценс представи темата „Правна уредба на статута на държавния служител” На 16.06.2009 г. във Върховния административен съд на Австрия Д-р Хайнрих Ценс запозна групата български съдии с ПРАВНАТА УРЕДБА НА СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ В АВСТРИЯ. Лекцията на Д-р Ценс беше изслушана с голям интерес, зададоха се много въпроси и се проведе дискусия по разискваната тема. В миналото държавните служители в Австрия са носели титлата ЩАТСКИ СЪВЕТНИК. По настоящем в Австрия има 2 (два) типа държавни служители: 1. заети по силата на договор и 2. заети в обществената сфера. Първият тип държавни служители изпълняват своите задължения по договор с частноправен характер и техните права се защитават от гражданските съдилища. Върховният административен съд разглежда спорове на държавните служители от обществената сфера. Между двете световни войни Конституционният съд на Австрия се е произнесъл дали е допустимо държавния служител да бъде назначаван с договор и да бъде освобождаван по силата на договор. Защото служебните правоотношения с държавния служител са приключвали със смъртта на лицето, т.е. назначението на държавна служба е пожизнено. В момента в системата на държавната администрация има повече държавни служители, заети по силата на договор (ДС от първия тип), отколкото тези, заети в обществената сфера (ДС от втория тип). ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ ЗАЕТИ В ОБЩЕСТВЕНАТА СФЕРА Държавни служители от обществената сфера могат да бъдат: ДС на федерално равнище, ДС на провинция Долна Австрия, ДС на определени общини, Командировани държавни служители. За определяне статута на държавните служители на федерално равнище е компетентно федералното правителство, а за отделните общини – съобразно местното и федерално законодателство. Възникването на командированите държавни служители става в началото на 90-те години от миналия век, когато са приватизирани много публични предприятия, като например: ПОЩИ И ТЕЛЕГРАФ. Всички държавни служители до този момент, които са на федерално равнище, запазват своите права във връзка с изискването на федералните закони и продължават да работят в приватизираното частно дружество като командировани. Тогава министърът на Пощите и телеграфните услуги се е отказал от своя пост на главен държавен служител и по този начин е създадено друг вид управление на колективния орган (главен мениджър). Т.нар. командирован държавен служител си запазва функциите, но не подлежи на парламентарен контрол. Тази система не е напълно лишена от пробив – пощите се стремят да имат печалби, да преструктурират своята дейност. АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ БУНДЕСМИНИСТЪР – когато говорим за държавните служители на федерално равнище, за тях отговарят съответните федерални министри. В Австрия има 2 (две) административни инстанции: процедурата пред първата инстанция е в рамките на административния орган и неговото решение подлежи на въззивно обжалване пред федералния министър, който се произнася по въпроса като последна въззивна инстанция. Неговите актове могат да се оспорват пред Върховния административен съд или пред Конституционния съд. Държавния служител може да сезира Конституционния съд, когато са нарушени конституционните му права и когато решението на административния орган се основава на закон, който е противоконституционен. Пред Върховния административен съд могат да се оспорват тези решения, с които се нарушават субективни права на държавния служител. Производствата пред КС и пред ВАС са контролно-отменителни – и двата съда не решават въпроса по същество, а само на процесуално основание отменят и връщат за произнасяне от административната инстанция. Правата на държавните служители се защитават от чл.6 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), на който основава решенията си Европейския съд за правата на човека. На тези изисквания се базира принципа на контрол на държавните служители, упражняван от Върховния административен съд, който е твърде минимизиран. Със Закона за конкурсите е предвиден конкурс за назначаване на държавни служители на определени позиции. Възникват спорове във връзка с възможността за оспорване на назначението от загубилия кандидат в конкурса. Тези спорове се решават от Върховния административен съд чрез прилагане на теорията на т.нар. ПРАВНА КОНЦЕНТРАЦИЯ, която приема за критерий на допустимост на оспорването от загубилия кандидат закона, на който се основава административния акт за назначаването на спечелилия конкурса. Ако актът се базира на закон, който е ясно определен, загубилия кандидат няма право да оспорва. Обратно, ако законът е по-общ, издаденият въз основа на него административен акт може да бъде оспорван. Обикновено съдът стига до извода, че загубилия кандидат няма това право. При определена категория щатни бройки за учители се дава право на всички кандидати да участват в конкурса за назначаване. Конституционният съд застъпва една теория, която по принцип отказва на загубилата страна да оспорва – в случай, че участник в конкурса е назначен от колективен орган от минимум три лица, те трябва да са постигнали съгласие, че назначеният кандидат е спечелил конкурса. Съществуват и недиректни способи за проверка на назначенията, основани на Закона за равнопоставеността. Лице, което смята, че е подложено на дискриминация при назначаването – позовава се на възраст, пол, сексуална ориентация, убеждение – има право да оспорва назначаването на другия кандидат. В производството пред съда се събират доказателства, с които оспорващият трябва да докаже, че е бил по-добрият кандидат и тогава административният орган трябва да установи защо е взел погрешно решение. В кратък срок (1 ден) административният орган има право да обясни защо е взел това решение. В Австрия има закон, който предвижда изплащане на обезщетение на дискриминираното лице от органът, който го е дискриминирал. Държавния служител става несменяем, ако е работил 6 години в държавната администрация. Когато е придобил статут на несменяемост държавният служител може да напусне държавната служба по собствено желание. В съда има интересни казуси от напуснали по собствено желание лица, които са поставени под натиск да подадат молбата си за напускане. Други основания за напускане на държавния служител са: организационни промени, недостатъчна квалификация, липса на успех в работата и дисциплинарно наказание. Преместването на друга работа е последица от дисциплинарни мерки, за което административният орган трябва да се произнесе с формален административен акт. ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ През 1994 година в Австрия е проведена голяма реформа при определяне заплатите на държавните служители. Преди реформата, системата на заплащане на държавния служител е била категоризирана по определен начин и това се е определяло с факта на неговото назначаване в зависимост от това къде работи. Освен тази форма на заплащане има категоризация на ДС в зависимост от образованието – средно, висше. Съществува и трети вид подкатегоризация – държавният служител първоначално се назначава на най-ниската възможна позиция и на всеки две години получава увеличение на заплатата. Прието е, че тази система е несправедлива, тъй като за изпълнение на едни и същи функционални задължения получава увеличение на заплатата и повишение само за това, че са минали 2 години. Реформата от 1994 г. обвързва заплащането на държавния служител от предизвикателствата на неговата работа. Тя признава вида на заплащането от предишните категории – основна заплата, която нараства всеки 2 години (2000 евро основна заплата на най-младшия ДС до 4600 евро на най-старшия), но за допълнителни изисквания към квалификацията се получават значителни надбавки. Напр., на директор на дирекция в министерство към края на кариерата надбавката за допълнителни изисквания е 3000 евро към основната заплата. ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО Дисциплинарното производство е свързано с общото поведение на държавния служител, което руши имиджа на държавната служба. Дисциплинарните производства се провеждат когато държавният служител по непредпазливост или с умисъл нарушава служебните си задължения. За допуснатите нарушения се налагат следните дисциплинарни наказания на държавния служител:
РАЗМЕР НА ПЕНСИИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ Преди 2005 г. размера на пенсиите се е определял на 80% от последната заплата. Тази система е променяна три пъти от законодателя и сега на практика има 3 системи за определяне размера на пенсиите: - За навършилите към 2005 г. 50 годишна възраст важи принципа – пенсията ще се определя от осигурителния доход, изчислен при средната стойност на всички заплати през целия трудов стаж или по избор на лицето – през 15 най-благоприятни години. - Назначените след 2005 г. ще получават пенсии като останалите граждани, като размерът се определя на 80% от средния осигурителен доход и вероятно няма да надхвърля 2200 евро. - Най-сложната система за определяне размера на пенсиите включва периодите на заплащане до и след 2004 г., като 88% от размера на пенсията се изчислява на база първия период и 12% - на база втория, като пенсиите ще се редуцират до определения таван. Каталог: home.nsf -> vPagesLookup vPagesLookup -> Закон за държавния служител vPagesLookup -> І. общи положения vPagesLookup -> Заседание в състав: председател: йордан константинов vPagesLookup -> Върховен административен съд з а п о в е д Изтегляне 388.91 Kb. Сподели с приятели:
|