Програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2015 г.: Отчет на администрацията на нкбтх (анкбтх)



страница1/22
Дата24.07.2016
Размер3.81 Mb.
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


стр. |








Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я



М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА




ГОДИШЕН ОТЧЕТ 2015 г.

ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА (НКБТХ) И

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ТРАФИКА НА ХОРА И ЗАКРИЛА НА ЖЕРТВИТЕ В БЪЛГАРИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение

2. Тенденции по проблема „Трафикът на хора“ в България през 2015 г. и дейности по противодействие на международните и неправителствени организации

3. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2015 г.: Отчет на администрацията на НКБТХ (АНКБТХ)

4. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2015 г.: Отчет на институциите - членовете на НКБТХ

5. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2015 г.: Отчет на Местните комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ)





  1. ВЪВЕДЕНИЕ




    1. Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ): Общи положения www.antitraffic.government.bg; https://www.facebook.com/NCCTHB/

Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) е създадена на основание чл. 4 от Закона за борба с трафик на хора (ЗБТХ) и има за цел да определя и ръководи прилагането на националната политика в областта на противодействието на трафика на хора.

Националната комисия е колективен орган към Министерски съвет на Р България, който се състои от председател, двама заместник-председатели (когато и които се определят от председателя), като председателят на Националната комисия е определен от Министерския съвет заместник министър-председател. В състава на Комисията се включват заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на образованието и науката, заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник-председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, определени от съответните министри и председатели. В състава на Националната комисия се включват определените от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба техни заместници.

Според Правилника за организацията и дейността на Националната комисия за борба с трафика на хора, Националната комисия се подпомага от администрация в състав до девет щатни бройки, като в това число влиза и секретаря на Комисията, ръководещ нейната администрация.

С решение № 46 на Министерския съвет от 29 януари 2015 г., г-жа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси е Председател на Националната комисия. До края на м. март секретар на НКБТХ продължава да бъде г-жа Антоанета Василева. От края на месец март до края на май, 2015 г. към НКБТХ няма определен секретар, като със заповед от 01.06.2015 г., за и.д. секретар на НКБТХ е назначена г-жа Камелия Димитрова.

За осъществяване на своята дейност Националната комисия провежда периодично заседания, които са открити (с опция за провеждане на закрити заседания, само ако се предоставя и обсъжда класифицираната информация или когато са застрашени общественият ред и националната сигурност) и се провеждат с участието на членовете на НКБТХ. Представителите на юридическите лица с нестопанска цел и на международните организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите, могат да участват в заседанията като наблюдатели.

През 2015 г. са проведени две заседания на Националната комисия - на 12.03.2015 г., на което са приети проекта на национална програма за противодействие на трафика на хора и закрила на жервтвите за 2015 г. и отчет за дейността на НКБТХ и във връзка осъществяваното в страната в областта на борбата с трафика на хора през 2014 г., като допълнително, програмата е утвърдена с Решение № 598/6.08.2015 г. на Министерски съвет. На 03.12.2015 г. е проведено второто и последно за годината заседнатие на Националната комисия, в което са представени и утвърдени от членовете предложения за изготвяне на Национална стратегия за противодействие на трафика на хора, в синхрон на следващата Европейска стратегия; актуализиране на НМН; предложение за сключване на споразумения с институции-членове на НКБТХ за изграждане на еднинна система за мониторинг и анализ на данни за жертви на трафик

Към НКБТХ функционира и т.нар. Постоянна работна група на експертно ниво (ПРГ), която да подпомага работата на самата комисия и най-вече на администрацията на НКБТХ (АНКБТХ) (предложение, включено в прокта на Национална програма, приета на заседнаие на Комисията през 2006 г.). ПРГ се състои от водещи експерти по проблема трафик на хора от различните държавни институции, международни и неправителствени организации. Работната група е създадена и да служи като инструмент за външен мониторинг и оценка на дейностите и резултатите от усилията на Националната комисия и водените политики на национално ниво.

Посредством АНКБТХ, Националната комисия координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на Закона за борба с трафика на хора. АНКБТХ ежегодно разработва и представя за утвърждаване на заседание на НКБТХ и одобрение от Министерски съвет, Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите и ежегоден Отчет за дейността на НКБТХ и противодействието на трафика на хора и закрила на жертвите в България. Някои от другите основни задачи и функции на Националната комисия според ЗБТХ, които не са споменати до този момент включват:

- Създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора;

- Участие в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;

- Организация по провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора;

- Разработване на програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора;

- Ръководство и контрол на дейността на местните комисии и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, включително регистрирането на физически и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора.

Националната комисия e част от мрежата на националните докладчици или еквивалентни механизми към офиса на анти-трафик координатора на Европейския съюз (ЕС). Във връзка приетата Директива 36/2011/ЕС, една от основните отговорности на националните докладчици е мониторинга на изпълняваната политика за предотвратяване на трафика на хора на национално ниво, както и събирането на данни на национално ниво и периодичното докладване на Анти-трафик координатора на ЕС. НКБТХ е част и от инициираната от Международен център за развитие на миграционната политика (МЦРМП/ ICMPD) мрежа на анти-трафик координаторите за Югоизточна Европа. Това е от изключително значение не само за международното сътрудничество, създаването и прилагането на политики, но и координирането на случаи на жертви на трафик на хора и в помощ на международното разследване на случаи.

В качестото си на национален координатор и еквивалентен механизъм на национален докладчик по въпросите на трафика на хора, НКБТХ посредством своята администрация, координира работата по сигнали за потенциални жертви на трафик – от тяхната идентификация и насочване до подпомагане на разследването на случаи и пълноценната реинтеграция на пострадалите лица. Тази задача се осъществява посредством т.нар. Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора (НМН). Администрацията на Националната комисия приема и отговаря и на други запитвания или подаване на информация по проблема трафик на хора. През 2015 г. е стартиран процес по актуализация на НМН, като конкретните предложения за промени или надгарждане на текста по механизма и най-вече неговото официализиране като документ от Министерски съвет са гласувани на последното годишно заседание на Националната комисия от 03.12.2015 г. (по подробна информация за актуализацията на НМН може да бъде намерена в отчитането по раздел 1 от Националната програма, по-долу в документа). Националната комисия има подпомагаща роля при работата по случаи на непълнолетните лица (деца), жертви на трафик, по които се прилага Координационният механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца – жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. Според механизма, в тези сигнали, в срок до 24 часа задължително се уведомяват едновременно Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Министерството на вътрешните работи (МВР), като в повечето случаи незабавно се уведомява и Агенцията за социално подпомагане (АСП). В работата по координация на сигнали, АНКБТХ все повече въвлича и Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с оглед на изработването на насоки във връзка идентификацията на жертви на трафик на хора сред търсещите убежище и бежанци, както и тяхното адекватно насочване към подходящи услуги. В същото време, от същствено значение за работата по събиране и анализ на данни на НКБТХ е предоставянето на информация за работата по случаите, отработени по механизма от всички релевантни институции и организации, т.ч. и кризисните центрове за деца.

Към НКБТХ функционират девет местни комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ), прилагащи политиките за борба с трафика на хора, превенция и закрила на жертвите на местно ниво. Комисиите се създават към общините, имат секретар, членове, представители от институции и организации, работещи по противодействието на трафика на хора и закрила на жертвите; председатели на местните комисии са заместник-кметове. Местните комисии за борба с трафик на хорасе намират в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Русе и Сливен.

Към НКБТХ от страна на общините във Варна и Бургас са отпуснати за безвъзмездно ползване общински имоти с цел функционирането на Приюти за временно настаняване на жертви на трафик на хора (ПВНЖТХ) и Центрове за закрила и помощ на жертви на трафик на хора. Към отпуснатите към Националната комисия два общински имота (в градовете Варна и Бургас), през 2015 г. Община Бургас предоставя още един общински имот за разкриване на услуга за жертви на трафик, с фокус последваща реинтеграция за жертви на трафик на хора, където пострадалите от това престъпление да бъдат подпомогнати и икономически в процеса на овластяване и след първоначален престой в останалите дългосрочни услуги. Функционирането на приютите и центровете е разписано в Правилник за приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафик на хора (Обн. ДВ. бр.19 от 9 Март 2004г., изм. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2014 г.).

В началото на месец юни 2015 г., след назначаване на и.д. секретар на Националната комисия, от непосредствено значение за работата на АНКБТХ е подготовката и осъществяването на необходимата процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за избор на доставчик на услуги в двата приюта и центрове за закрила и временно настаняване на жертви на трафик на хора, с цел тяхното разкриване отново и изпълнение на един от най-важните ангажименти на Националната комисия – закрилата на жертвите на трафик на хора (ЖТХ). Обществената поръчка за услугата в град Варна е спечелена от фондация „SOS-семейства в риск“, неправителствената организация, която и в предходното функциониране на приюта управлява услугата. Освен услугата „приют за ЖТХ“, организацията управлява и Кризисен център за жени и деца пострадали от насилие и трафик на хора. Организацията е член на Местната комисия за борба с трафика на хора – гр. Варна (МКБТХ) и част от сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола и трафик на хора“. През декември месец 2015 г. са осъществени дейности по почистване и ремонт на вътрешната част на приюта и от януари месец 2016 г. започва и настаняването на потърпевши лица.

По отношение на услугите, базирани в град Бургас – поради непълно представени документи по кандидатстване, процедурата беше прекратена и не бе избран доставчки. Поради тази причина беше образувана нова процедура по кандидатстване и предоставяне на документи в края на 2015 г. (информация за всички проведени процедури може да бъде видяна и на интернет страницата на НКБТХ), като през месец февруари 2016 г. бяха разгледани наново предоставените кандидатури. Към датата на финализирането на отчета, предстои подписване на договор с избрания доставчик на услуги за приютите в Бургас. Очакванията са, че в началото на месец март 2016 г. ще могат да стартират и останалите усуги по защита и закрила.

Във връзка с предоставянето на услуги по защита и закрила на потърпевши лица от престъплението трафик на хора, важно е да се отбележи, че в края на 2015 г. се финализира изготвянето на документ във връзка минималните стандарти на работа на приютите и центровете за защита и помощ на жертвите. От страна на администрацията на Националната комисия е започнат процес по изготвяне на законодателни промени, пряко засягащи подкрепата и защитата на ЖТХ, които през 2016 г. ще бъдат предоставени на на членовете на НКБТХ (в т.ч. и актуализацията на НМН). В рамките на проект-компонент на НКБТХ от Българо-швейцарската програма за противодействие на трафика на хора, се планира и стартиране на процес по проучване от необходимостта и изграждането на допълнителни социални услуги за ЖТХ, който процес да завърши с разкриване на услугите до края на 2017г.


    1. Националната програма за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2015 г.




Основна част от провежданата национална политика за борба с трафик на хора е поредица от реализиране на поставени стратегически и оперативни цели, задаващи параметрите на дейности и по Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите. Програмата, която е съставена от седем раздела и седем стратегически цели, се разработва ежегодно от експерти към администрацията на Националната комисия (АНКБТХ) и секретарите на МКБТХ, като се консултира/обсъжда с Постоянната експертна работна група към Комисията. Проекта на програма се предоставя за съгласуване и одобрение от членовете на Националната комисия, като впоследствие се официализира като се утвърждава на заседание на Министерски съвет.

Както беше опоменато в точка 1.1. по-горе в настоящия документ, проекта на Национална програма за 2015 г. е приет на заседание на НКБТХ от 12.03.2015 г., а програмата е утвърдена с Решение № 598/6.08.2015 г. на Министерски съвет. Националните програми (и отчети) могат също да бъдат намерени на интернет страницата на НКБТХ.



Програмата за 2015 г. включва следните раздели, стратегически и оперативни цели:
РАЗДЕЛ I „ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ”

Стратегическа цел I: Утвърждаване на работещи механизми за институционална подкрепа и развиване на административните структури, предвидени в Закона за борба с трафика на хора, на национално и местно ниво и осигуряване на тяхното ефективно функциониране.

Оперативни цели:

Цел 1

Ръководене и контролиране на дейността на структурите по Закона за борба с трафика на хора.

Цел 2


Организация и координация между отделните ведомства и организации с оглед прилагането на Закона за борба с трафика на хора и ефективното изпълнение на политиката за предотвратяване на трафика на хора.


РАЗДЕЛ II „ПРЕВЕНЦИЯ”

Стратегическа цел II: Повишаване на осведомеността и чуствителността на обществото и рисковите групи по проблемите на трафика на хора.

Оперативни цели:

Цел 1

Създаване на обществена непримиримост към трафика на хора.

Цел 2

Организиране и провеждане на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора на международно, национално и местно ниво.


РАЗДЕЛ ІІІ „ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА КАДРИ”

Стратегическа цел III: Развиване и надграждане на експертността на специалисти в областта на противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите.

Оперативни цели:

Цел 1

Разработване и реализиране на програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора.

Цел 2


Допълнителна квалификация на служителите на Секретариата на НКБТХ и на местните структури на НКБТХ, както и на експертите в Постоянната работна група към Националната комисия.

Цел 3


Повишаване на квалификацията на полицаи, прокурори, съдии и социални работници, ангажирани в сферата на борба с трафика на хора.


РАЗДЕЛ IV „ЗАЩИТА, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РЕИНТЕГРАЦИЯ НА ЖЕРТВИТЕ НА ТРАФИК НА ХОРА”

Стратегическа цел IV: Преодоляване на последиците от трафика на хора и реинтегриране на жертвите в обществото чрез оказване на помощ, подкрепа, съдействие и защита.

Оперативни цели:

Цел 1

Прилагане на Националния и Транснационалния механизъм за рефериране на жертвите на трафик на хора.

Цел 2


Повишен брой жертви на трафик получили защита и подкрепа в приютите за временно настаняване на жертви на трафик на хора, кризисни центрове и други центровете за подкрепа.

Цел 3


Реинтеграция на жертвите на трафик чрез квалификация, трудова заетост и др.


РАЗДЕЛ V „ПРОУЧВАНЕ, АНАЛИЗ И СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ НА ДАННИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТРАФИКА НА ХОРА”

Стратегическа цел V: Проследяване на развитието и тенденциите при престъплението „трафик на хора”, неговото предотвратяване и противодействие.

Оперативни цели:

Цел 1

Създаване на единна база данни за жертвите и за извършителите на трафик на хора.

Цел 2

Координиран механизъм за събиране на данни от всички ведомства и НПО.

Цел 3

Събиране на данни за жертвите на трафик след напускането на приютите и кризисните центрове.


РАЗДЕЛ VI „МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО”

Стратегическа цел VI: Развитие на международното сътрудничество чрез обмен на добри практики в областта на предотвратяването и противодействието на трафика на хора.

Оперативни цели:

Цел 1

Представяне на българското законодателство и добри практики.

Цел 2


Изградени партньорства по линия на двустранното и многостранното сътрудничество.

Цел 3

Разработване и реализиране на международни проекти насочени към противодействие трафика на хора.


РАЗДЕЛ VII „ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ”

Стратегическа цел VII: Надграждане на законодателната рамка с цел подобряване на ефективното противодействие на трафика на хора в България.

Оперативни цели:

Цел 1

Съгласуване на националното законодателство с поетите ангажименти по международни правни документи от Република България.

Цел 2


Актуализиране на нормативната база за по–ефективно изпълнение на държавната политика за предотвратяване и противодействие на трафика на хора.



  1. ТЕНДЕНЦИИ ПО ПРОБЛЕМА „ТРАФИК НА ХОРА“ И ДЕЙНОСТИ ПО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРДОНИТЕ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ




    1. Тенденции по проблема „трафик на хора“

Съществуват няколко основни институции, публикуващи данни и анализи на европейско и международно ниво, които най-често се ползват и при разписването на частта от националните годишни отчети, касаеща тенденциите в областта на престъплението „трафик на хора“. Отделно, самата Национална комисия, в качеството си на колективен тип организационна структура, както и национален докладчик или еквивалентен механизъм, също периодично докладва във връзка изготвянето на тези документи, като администрацията на НКБТХ подготвя един общ и координиран отговор за България. Това обикновено са данни и отговор от страна на България, необходими за докладите на Евростат, във връзка мониторинга по изпълнението на Конвенцията за борба с трафика на хора към Съвета на Европа (групата от експерти и секретариат ГРЕТА), америкаснки департамент по правосъдие и т.нар. Доклад за трафика на хора (Trafficking in persons report), проучвания и доклади на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), доклади на Офиса по наркотици и престъпност към ООН и др.

Изготвянето на проучвания и анализ по проблема трафик на хора на национално ниво, особено през последните години се прави основно от неправителствени и международни организации. В същото време, тези анализи остават недостатъчни. От съществено значение е националната програма, стратегически цели, а от там и ръководене на политики, да се базират на актуални проучвания, анализ и данни, което годишно да бъде заложено в програмното и бюджетно планиране и осигуряване. Перидично, във връзка докладването на България и изготвянето на национални отчети, от страна на администрацията на Националната комисия (както и от страна на Местните комисии) се изискват данни и информация от различни институции и организации на централно и местни ниво, включително отдел „Аналитичен“ към Върховна Касационна Прокуратура (ВКС), което обаче представлява само отделен фрагмент от цялостната работа и анализ на ситуацията.

Въз основа на докладите публикувани от Евростат и основно разглеждащи данни за три-годишния период 2010, 2011 и 2012 г., както беше описано и в предходния отчет на Националната комисия за 2014 г., основните страни на произход на жертви на трафик от ЕС са Румъния, България, Холандия, Унгария и Полша. Водещи страни на произход за жервти на трафик извън ЕС са Нигерия, Бразилия, Китай, Виетнам и Русия. През този тригодишен период, 30 146 жертви на трафик са регистрирани в 28-те страни-членки на ЕС. Около 80% от жертвите са от женски пол, а според вида на експлоатация – почти 70% от жертвите са експлоатирани сексуално. По отношение на трафикантите - не малка част от тях са граждани на ЕС (околко 69%) като България, Латвия и Унгария са докладвали, че за този тригодишен период заподозрените лица в данните от съответната държава, са граждани на тяхната страна. Страните-членки докладват, че за същия период около 8 805 души са наказателно преследвани във връзка престъплението „трафик на хора“, а само 3 885 са осъдителните присъди.



Данните събрани от администрацията на НКБТХ, институциите – членове на Националната комисия, МКБТХ, неправителствените и международни организации през 2015 г, отново трафика на хора с цел сексуална експлоатация, особено на лица от женски пол е водещ в зависимост от типа експлоатация. В същото време е съществено значение да се отчитат различни фактори като:


  • Сексуалната експлоатация e по-ясна за разграничение от страна на различните специалисти, особено на жени и момичета. Пострадалите от трафик с цел сексуална експлатация и насилствена проституция, също все повече се себеидентифицират като пострадали и търсят съдействие от властите или неправителствените организации, предоставящи защита и закрила;

  • Не случайно, по-горе е отбелязано „сексуалната експлоатация на жени и момичета“; различни проучвания, включително на Център за изследване на демокрацията, както и разследвания на медии сочат, че остават маргинализирани различни групи от лица, жертви на такъв тип експлоатация, например проституиращи мъже и момчета, както и лица с различно сексуално себеопределяне. Не се изследва и разглежда достатъчно темата за проституиращите лица като обект на експлоатация и остава неясен статута на проституиращите лица. В българското законодателство все още има много неревизирани текстове, които поставят тези маргинализирани групи в неизгодна позиция, особено ако те предприемат процес по свидетелстване срещу трафикантите, включително потърпевшите лица на вътрешен трафик на хора, търсенето на обезщетение и финансова компенсация;

  • Трафикът на хора с цел трудова експлоатация остава по-труден за разграничение, включително идентификация на жертвите (и себеидентификацията от страна на самите жертви). Все още няма завършени производства и наказателни присъди за трафиканти във връзка трафик с цел трудова експлоатация. В по-голямата част от сигналите координирани от администрацията на Националната комисия, обратната връзка е, че разследването е прекратено, поради фактори като, че е счетено за случай от частно-трудов характер, липса на достатъчно доказателствен материал и откази от страна на съответна прокуратура да образува наказателно производство (и съответно прекратяване на проверка). При казусите възникващи във връзка този тип експлоатация е важно да се отчита и различното трудово законодателство и трудова уредба като цяло, в различните страни-членки на ЕС. Това е особено валидно и при намесата на посредничещи фирми, набиращи работна ръка, както и командироването на лица от една страна-членка в друга. Например в Чехия, както е коментирано в два международни проекта на Република Чехия през 2015 г. става ясно, че български граждани са ескплаоатирани трудово, именно поради различни „врати“ в трудовата уредба, които позволяват наемане на по-евтина работна ръка посредством подобни „агенции за посредничество“, през които наетите хора автоматично губят различни привилегии (като участие и обособяване в синдикат; специфики при здравното и пенсионно осигуряване, което не е в пълна степен в полза на наетото лице, неуточнени клаузи при трудова злопоука, заболяване или бременност и др.). Както и според доклада на Евростат, така и за българските граждани станали жертви на трудова експлаоатация, по-голям е броят на формално и неформално идентифицираните мъже.Във връзка ТНХ с цел трудова експлоатация, е важно да се наблегне и за повишаване на капацитета на специалистите работещи по тези случаи, както и анализ на ситуацията от нуждата на услуги за жертвите (както според препоръките от страна на ГРЕТА и други доклади) и самия профил на хората, потърпевши от престъплението в тази му измеримост;

  • Идентифицирането на част от жертвите, които в процеса на трафик са извършвали и други престъпления, често е затруднено или липсва на такова разпознаване, както и съществуват редица съмнения за пълното и съдържателно транспониране на Директива 2011/36/ЕС, особено в тази връзка. Липсва и цялостно разписано определение на трафик на хора както според Директивата. В тази връзка, много показателен може да бъде изложения случай от г-жа Надя Кожухарова /координатор на анти-трафик програмата към фондация „Асоциация Анимус“/ Ла Страда България/1 в рамките на Националната среща, организираща се ежегодно от администрацията на НКБТХ (за 2015 г., състояла се на 26.01.2016 г.), а именно:

Младата жена, К. потърпевша от редица престъпления, включително както се оказва в хода на работата с нея - е настанена в КЦ за насилие, заедно с новороденото си бебе. Детето не е признато от бащата, който е наркозависим и доскоро се е вричал в любов към жената. В името на тяхното бъдеще като „семейство“, както и за добруването на детето, мъжът кара жената на краде и да проституира. Самият той никога не е рискувал. Опитите й да откаже са били наказвани с насилие и заплахи от раздяла. К. е заключвана в квартирата им, документите й за самоличност са отнети. Когато бременността й напредва и става „негодна“ за работа е изоставена от мъжа. К. Е обвиняема по 8 дела за кражба и съществува риск да получи ефективна присъда от поне 5 години затвор. Същевременно са налице всички индикации за експлоатация и трафик на хора (трафик с цел сексуална експлоатация и трафик с цел други криминални деяния, в слуая – кражби).




  • Запазва се тенденцията не малка част от ЖТХ да са хора с различна степен на умствена

изостаналост и/или психиатрични разстройства. В голяма част от случаите, жертвите са били и жертви на домашно насилие (включително сексуално насилие и инцест). При мъжете, особено по-възрастни мъже, биват експлоатирани с цел просия; при жените и децата (включително момчета), най-вече става въпрос за трафик с цел сексуална експлоатация и просия. В тази връзка е важно да се отбележе, че все по-често жертвите са експлоатирани по различни начини; трафикът се осъществява във всеки един аспект, в който може да бъде експлоатирана жертвата.




    1. Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница