Програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2014 г



страница1/9
Дата13.04.2017
Размер1.05 Mb.
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


стр. |








Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я



М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА




ОТЧЕТ

НА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ

ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА ЗА 2014 г.

СЪДЪРЖАНИЕ
1. Трафикът на хора в България през 2014 г.

1.1. Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ)

1.2. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2014 г.

1.3. Тенденции в областта на трафика на хора и експлоатацията на жертвите

1.3.1. Трафик на хора според вида експлоатация.

1.3.2. Принудителни и притегателни фактори за трафика на хора (push and pull factors). Методи за набиране.

1.3.3. Закрила на жертвите и координационни механизми. Предизвикателства в работата с жертвите на трафик на хора.

1.3.4. Наказателно преследване и статистически данни.

1.3.5. Превенция и обучения с цел предотвратяване на трафика на хора.

1.3.6. Неправителственият сектор в България.

1.3.7. Местни политики за борба с трафика на хора.

1.3.8. Международно сътрудничество и проекти.

1.3.9. Докладване на България по въвеждането и изпълнението на Директива 36/2011/ЕС. Мониторинг на България по изпълнението на Конвенцията на Съвета на Европа.

3. Детайлен отчет на Местните комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ) по

изпълнението на Националната програма за предотвратяване и противодействие на

трафика на хора и закрила на жертвите за 2014 г.

4. Детайлен отчет на представените в НКБТХ по изпълнението на Националната програма

за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2014 г.

5. Приложение: Осъществени дейности от неправителствените организации в България, работещи по превенция и подкрепа на жертвите на трафик.
I. ТРАФИКЪТ НА ХОРА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2014 г.
1.1. Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) www.antitraffic.government.bg
Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) е създадена на основание чл. 4 от Закона за борба с трафик на хора (ЗБТХ) и има за цел да определя и ръководи прилагането на националната политика в областта на противодействието на трафика на хора.

Председател на Националната комисия е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. В състава на комисията се включват заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на образованието и науката, заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник-председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, определени от съответните министри и председатели. В състава на Националната комисия се включват определените от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба техни заместници.

При осъществяване на своята дейност Националната комисия се подпомага от администрация, секретариат на Националната комисия, който се състои от общо девет щатни бройки и се ръководи от секретар, назначен от председателя на Националната комисия. Постоянната работна група към НКБТХ (ПРГ) също подпомага работата на самата комисия и секретариата. ПРГ се състои от водещите експерти по проблема трафик на хора от различните държавни институции, както и такива от международни и неправителствени организации. Работната група е създадена и да служи като инструмент за външен мониторинг и оценка на дейностите и резултатите от усилията на Националната комисия и водените политики на национално ниво.

Националната комисия организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона. Ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерски съвет Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите.

Съгласно чл. 7 от ЗБТХ Националната комисия:

1. Организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона;

2. Определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора;

3. Ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерския съвет Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му;

4. Създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора;

5. Участва в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;

6. Организира провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора;

7. Разработва програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора;

8. Ръководи и контролира дейността на местните комисии и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;

9. Регистрира физически и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора.

В заседанията на Националната комисия могат да участват и представители на юридически лица с нестопанска цел и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите от него.

Към края на 2014 г. към НКБТХ са създадени и функционират девет местни комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ), прилагащи политиките за борба с трафика на хора, превенция и закрила на жертвите на местно ниво. Комисиите, които се създават към съответните общини и чийто председатели за заместник-кметове се намират в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Русе и Сливен.

Към НКБТХ от страна на общините във Варна и Бургас са отпуснати за безвъзмездно ползване общински имоти с цел функционирането на Приюти за временно настаняване на жертви на трафик на хора (ПВНЖТХ). До началото на месец септември, 2014 г. усилено функционират два такива приюта, където основно се настаняват жени, жертви на трафик на хора. Приютите се управляват от неправителствени организации с доказан опит в работата с жертви на трафик на хора, проблемите на домашното и сексуалното насилие. За управлението на приютите, със закъснение е започнала процедура за обществена поръчка през юли 2014 г. като конкурсът не завършва с подписване на договори, което налага през септември месец се налага преустановяване на работата на приютите, като настанените по това време жертви на трафик са прехвърлени към подобни центрове и звена за защита.

Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) към Министерския съвет на Р България e еквивалентния механизъм на национален докладчик по въпросите на трафика на хора в България, както и национален анти-трафик координатор. Националната комисия е част от неформалната мрежа на националните докладчици или еквивалентни механизми на ниво Европейски съюз (ЕС). Мрежата е създадена по препоръките на Съвета, приети на 4-ти юни, 2009 г. Във връзка приетата Директива 36/2011/ЕС, националните докладчици са отговорни за мониторинга на изпълняваната политика за предотвратяване на трафика на хора на национално ниво, както и имат основна роля при събирането на данни, както на национално, така и на европейско ниво. Посредством своята администрация – сектретариата на НКБТХ, Националната комисия получава, събира и предоставя информацията, необходима при докладването на ниво ЕС. НКБТХ е част и от мрежата на анти-трафик координаторите за Югоизточна Европа. Това е от изключително значение не само за международното сътрудничество, но и при създаването и прилагането на политики и координирането на случаи на жертви на трафик на хора.

В качестото си на национален координатор и еквивалентен механизъм на национален докладчик по въпросите на трафика на хора, НКБТХ координира работата по Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора (НМН). Работата основно обхваща координиране на сигнали и случаи на пълнолетни лица жертви на трафик. Националната комисията подпомага работата при случаите на деца – жертви на трафик, по случаите на които се прилага Координационният механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца – жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. Според механизма, в тези сигнали, в срок до 24 часа задължително се уведомяват едновременно Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Министерството на вътрешните работи (МВР). В много от тези случаи се въвлича и Агенцията за социално подпомагане (АСП), като институция, ръководеща работата на отделите за закрила на детето, както и кризисните центрове за деца и лица, жертви на насилие и трафик на хора. Част от кризисните центрове са ръководени от неправителствени организации (НПО), а другата част са основани към съответна община.




1.2. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2014 г.


Провеждането на национална политика за борба с трафик на хора е поредица от дейности, насочени към реализиране на поставените стратегически и оперативни цели. Тези дейности са част от Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите, която се разработва ежегодно от НКБТХ с експертната подкрепа на администрацията на комисията, Местни комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ) и Постоянната експертна работна група към Комисията.

През 2014 г. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2014 г. е приета с решение № 480 на МС от 10.07.2014 г. на единственото състояло се заседание през годината. Изпълнението на Програма 2014 г. е незадоволително - под половината от заложените дейности са изпълнени.

Програмата включва в себе си следните оперативни (в рамките на календарната година) и стратегически цели (такива с постоянен характер), като както тази за 2014 г., така и останалите програми на Националната комисия могат да бъдат намерени в интернет страницата на НКБТХ, в раздел „Програми“ - http://antitraffic.government.bg:


РАЗДЕЛ I „ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ”

Стратегическа цел I Изграждане на механизмите за институционална подкрепа и развиване на административните структури, предвидени в Закона за борба с трафика на хора, на национално и местно ниво и осигуряване на тяхното ефективно функциониране.

Оперативни цели:

Цел 1

Разширяване, ръководене и контролиране на дейността на структурите по Закона за борба с трафика на хора.

Цел 2


Организация и координацията между отделните ведомства и организации с оглед прилагането на Закона за борба с трафика на хора и ефективното прилагане на политиката и стратегията за предотвратяване и противодействие на трафика на хора.


РАЗДЕЛ II „ПРЕВЕНЦИЯ”

Стратегическа цел II Повишаване на осведомеността на обществото и рисковите групи (жени, деца, представители на етническите малцинства, безработни и социално слаби) по проблемите на трафика на хора и разработване на механизми за неговото ограничаване и създаване на обществена непримиримост към това явление.

Оперативни цели:

Цел 1

Организиране и провеждане на превенционни, информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора на международно, национално и местно ниво.

Цел 2

Създаване на обществена непримиримост към трафика на хора.


РАЗДЕЛ ІІІ „ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА КАДРИ”

Стратегическа цел III Повишаване на капацитета на служителите, на структурите и членовете на НКБТХ.

Оперативни цели:

Цел 1

Разработване и реализиране на програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора.

Цел 2


Допълнителна квалификация на служителите на Секретариата на НКБТХ и на местните структурите на НКБТХ.

Цел 3


Повишаване на квалификацията на полицаи, прокурори, съдии и социални работници работещи в сферата на борба с трафика на хора.


РАЗДЕЛ IV „ЗАЩИТА, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РЕИНТЕГРАЦИЯ НА ЖЕРТВИТЕ НА ТРАФИК НА ХОРА”

Стратегическа цел IV Преодоляване на последиците от трафика на хора и реинтегриране на жертвите в обществото чрез оказване на помощ, подкрепа, съдействие и защита.

Оперативни цели:

Цел 1

Прилагане на Национален и Транснационален механизъм за рефериране на жертвите на трафик на хора.

Цел 2


Повишен брой жертви на трафик, получили защита и подкрепа в приютите за временно настаняване на жертви на трафик на хора, центровете за подкрепа и подслоните, ръководени от НПО.

Цел 3


Реинтеграция на жертвите на трафик чрез преквалификация и трудова заетост.

Цел 4


Регистриране на физически и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора.


РАЗДЕЛ V „ПРОУЧВАНЕ, АНАЛИЗ И СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ НА ДАННИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТРАФИКА НА ХОРА”

Стратегическа цел V Развитие на международното сътрудничество чрез обмен на добри практики в областта на предотвратяването и противодействието на трафика на хора, представяне на българското законодателство, добри практики и изградени партньорства по линия на двустранното и многостранното сътрудничество.

Оперативни цели:

Цел 1

Представяне на българското законодателство, добри практики и изградени партньорства по линия на двустранното и многостранно сътрудничество.

Цел 2


Разработване и реализиране на международни проекти, насочени към противодействие трафика на хора.


РАЗДЕЛ VI „МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО”

Стратегическа цел VI Развитие на международното сътрудничество чрез обмен на добри практики в областта на предотвратяването и противодействието на трафика на хора.

Оперативни цели:

Цел 1

Представяне на българското законодателство, добри практики и изградени партньорства по линия на двустранното и многостранното сътрудничество.

Цел 2


Разработване и реализиране на международни проекти насочени към противодействие трафика на хора.


РАЗДЕЛ VII „ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ”

Стратегическа цел VI Осъвременяване на законодателните мерки с цел подобряване на ефективното противодействие на трафика на хора в България в контекста на международната и европейска политика за борба с това престъпление.

Оперативни цели:

Цел 1

Съгласуване на националното законодателство с поетите ангажименти по международни правни документи от Република България.

Цел 2


Преодоляване на пропуски в нормативната база, водещи до противоречива практика и невъзможности за осъществяване на националната политика за предотвратяване и противодействие на трафика на хора.




1.3. Тенденции в областта на трафика на хора и експлоатацията на жертвите

Според втория доклад на Евростат (издание от 2014 г.) относно трафика на хора в ЕС, за тригодишния период 2010 – 2012 г., има общо 30 146 регистрирани жертви на трафик в 28-те страни-членки. Около 80% от регистрираните жервти са жени, като над 80% от жертвите са лица над 18 годишна възраст. Както и в първия доклад на Евростат, по-голямата част от регистрираните лица са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация. За тригодишния период на събраните данни, основните страни на произход на жертви на трафик от ЕС са Румъния, България, Холандия, Унгария и Полша. Водещи страни на произход на жервти на трафик извън ЕС са Нигерия, Бразилия, Китай, Виетнам и Русия.


1.3.1. Трафик на хора според вида експлоатация.
Втория доклад на Евростат относно трафика на хора за Европа, така и данните събрани в администрацията на НКБТХ, институциите – членки на Националната комисия, неправителствените и международни организации през 2014 г. (както и за периода 2012 – 2014 г.), трафика на хора с цел сексуална експлоатация, особено жени и деца е водещ като вид трафик на хора в зависимост от типа експлоатация (данните от българските институции и организации касаят предимно български граждани). В същото време трябва да се отчита и факта, че сексуалната експлоатация e по-ясната за разграничение от страна на различните специалисти и гражданите като цяло, особено на жени и момичета. Трафикът на хора с цел трудова експлоатация е по-труден за разграничение, включително идентификация на жертвите (и себеидентификацията от страна на самите жертви), особено отчитайки различното трудово законодателство в страните-членки на ЕС. Основно икономически и политически са факторите, включително финансовата криза, които оказват влияние върху увеличения брой жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация. Наблюдава се тенденцията на увеличен брой идентифицирани мъже, жертви на трудова експлоатация в секторите на селското стопанство и строителството. Също така, все повече се увеличава броят на трафикирани жертви с цел просия. Много често жертвите са мъже, като голяма част от тях са с форма на физически увреждания и/или психически разстройства.

По отношение получените в администрацията на НКБТХ сигнали през 2014 г. – общо 90 сигнала, по които са потърпевши над 125 лица - прави впечатление, че тези във връзка сексуална експлоатация са почти изравнени с тези, касаещи насилствен труд и трафик на хора с цел трудова експлоатация.


Външен трафик и държави на крайна дестинация.

Основните държави на крайна дестинация за жертви на трафик на хора през 2014 г. според броя на подадените сигнали в секретариата на НКБТХ - Германия се нарежда на първо място (между 18-20 сигнала), следвана от Австрия (6 сигнала); Великобритания (4 сигнала) и Италия (5 сигнала); Страните, за които сме получили по равен брой сигнали са Испания, Франция и Холандия (между 4 и 3 сигнала за страна); Други страни на дестинация, за които има получени между 3 и 2 сигнала са Гърция, Белгия, Португалия и Полша (както и България, в случаите когато не е изяснено къде е трафикирана жертвата); останалите държави, за които има получени сигнали са Швейцария, Швеция, Норвегия и Кипър.

Според специалистите от някои неправителствени и международни организации, през последните години се наблюдава тенденция жертвите на външен трафик да се завръщат все по-малко в България и/ или да ползват услуги при завръщането си. Причината за това може да е, че като граждани на ЕС имат по-голяма възможност да се установят в страната на дестинация; налице е стремеж да заминат в чужбина по-бързо и да останат в страната на дестинация. Друга причина е и липсата на информация и/или реална липса относно някои от правата и възможностите, които им дава статута на жертва на трафик на хора според българските правни механизми, включително (не)възможност за финансова компенсация. В много от случаите, реално жертвите не могат да се възползват от безплатна правна помощ, освен ако такава няма осигурена по съответни проекти. Също така, цялостно съдебния процес обикновено отнема прекалено много време и това допълнително обезкуражава жертвите, особено тези от тях, които се чувстват застрашени от трафикантите. Почти винаги, в случай че жертвата не желае да ползва услугата настаняване в кризисен център или приют, защото може да ползва ресурса на семейството си, за нея често й е трудно да се възползва от някои безплатни здравни услуги в качеството й на жертва.


Вътрешен трафик.

Вътрешният трафик остава предимно с цел сексуална експлоатация и е концентриран основно в туристически дестинации (зимни и летни курорти) и около обекти на пътната инфраструктура. След експлоатация в страната жертвите на вътрешен трафик често биват трафикирани в чужбина. Трябва да се отбележи, че доста често вътрешният фактор предхожда външния и се възприема като вид „подготовка“ на потенциалната жертва. Високо рискови за произхода на жертвите са малките населени места с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Жертвите на вътрешен трафик с цел сексуална експлоатация биват набирани от по-малки населени места и експлоатирани в големи градове, черноморски и зимни курорти и гранични райони и като цяло, където има висока концентрация на чужди туристи.


1.3.2. Принудителни и притегателни фактори за трафика на хора (push and pull factors). Методи за набиране.

Най-често срещаните принудителни фактори са бедност, безработица и липсата на възможности в по-малките селища в България, което принуждава младежите и възрастни хора да търсят по-добри възможности в големите градове в България и извън страната; липса на образование и неграмотност, липса на опит за безопасна миграция; упражнявано домашно и/или сексуално насилие. Притегателните фактори са по-добри възможности за работа и стандарт на живот в страните на крайна дестинация и най-вече високо търсене на евтина и неквалифицирана работна ръка и високо търсене на сексуални услуги в страните или регионите на крайна дестинация (особено тези от тях, където проституцията е легализирана).

Запазва се тенденцията за методите на набиране от предходните години. Обикновено набирането става чрез познати или роднини, на които жертвите имат доверие. Трафикантите се възползват от изградената доверителна връзка и се стремят да затвърдят това доверие, като обещават по-добри възможности за развитие, по-големи и постоянни доходи и подобряване на икономическото състояние в семейството на жертвата.

Също така се запазва тенденцията с т. нар. „меки методи” за набиране, не се наблюдава насилствен елемент като отвличане на потенциалната жертва. „Меките” методи включват метода „lover boy” – когато трафикантът успява да направи така, че жервтата да се влюби в него/да иска да сключат брак. Трафикантът използва това положение и състояние за манипулиране на жертвата, включително да я увещае да замине извън страната и впоследствие да извършва сексуални услуги.

Както отбелязва и програма „Национален център за безопасен Интернет“ на фондация „Приложни изследвание и комуникации“ и асоциация „Родители“ в докладването на България по Директива 2011/36/ЕС, все повече се използват различните социални мрежи в Интернет за набиране и/или манипулиране на жертвите – както запознанства през Интернет, така и обявяването на фалшиви обяви за работа; често използвани са и различни „чат“ апликации към мобилни телефони, включително за контрол на вече набрани жертви на трафик на хора.
1.3.3. Закрила на жертвите и координационни механизми. Предизвикателства в работата с жертвите на трафик на хора, основно настанените в Приютите за временно настаняване на жервти на трафик на хора (ПВНЖТХ).
Координация и закрила на жертвите.

През 2014 г. в администрацията на НКБТХ има постъпили около 90 сигнала/ молби за съдействие по отношение хора пострадали от престъплението трафик на хора. Тези 90 сигнала/ молби за съдействие касаят над 125 лица (в единият от сигналите, във връзка евентуални схеми на трафикиране на деца, не се уточнява точната бройка засегнати лица). 16 от сигналите касаят непълнолетни лица и са координирани съвместно с ДАЗД.

Част от случаите на трафик са реферирани от администрацията на НКБТХ към двата държавни приюта за временно настаняване на жервти на трафик на хора (ПВНЖТХ), които се управляват от НКБТХ, посредством водещи неправителствени организации в сферата. Предоставяните услуги в ПВНЖТХ, следват стандартните оперативни процедури (СОП), регламентирани в Националния механизъм за насочване на жертви на трафик (НМН), основно в частта „Закрила и подкрепа” и „Социално включване”. Всеки от приютите е с капацитет на настаняване 4 + 2 места. Екипът на всеки от приютите се състои от управител, социални работници, психолог, като за специфичните потребности на жертвите се ангажират външни специалисти – лекар, юрист и др. На местно ниво дейността на приютите също така се подпомага от съответните Местни комисии за борба с трафика на хора. Срокът за пребиваване в Приютите е до приключване на наказателният процес (досъдебна и съдебна фаза) за жертвите, свидетели в образуваното производство и/или е в тясна зависимост от готовността за ре-интеграция.
До началото на септември месец, 2014 г. към НКБТХ продължават активно да функционират два приюта за временно настаняване на пълнолетни жени – жертви на трафик на хора, които се финансират от бюджета на НКБТХ. В тях са настанени и обгрижени 15 жени, жертви на трафик. За сравнение, през 2013 г. дългосрочна подкрепа са получили 29 жени, през 2012 г. - 24 жени, а през 2011 г. – 22.
Както беше отбелязано в частта, касаеща тенденциите по отношение трафика на хора, в България съществуват и кризисни центрове,както само за деца, жертви на насилие и трафик на хора, така и такива от смесен характер – за деца и жени, жертва на насилие и трафик на хора. Почти всички НПО, които предоставят услугата „кризисен център“ са обединени в т.нар. алианс за защита срещу домашното насилие, който към настоящия момент се координира от фондация „Български център за джендър изследвания“. Други организации, включени и в НМН, с които НКБТХ сътрудничи по отношение кризисно настаняване на жертви преди да бъдат транспортирани в кризисни центрове и/или приюти, както и по отношение социална работа и съдействие по посрещане/ изпращане на жертви са фондация „Асоциация Анимус“, която е предтсвител за България на международната анти-трафик мрежа Ла Страда Интернешънъл.

В работата по проблема и особено помощ и подкрепа за жертвите, НКБТХ активно сътрудничи и с Международната организация по миграция (МОМ). В не малко случаи, именно МОМ съдейства по отношение логистиката и финансирането на завръщането на български гражданки от страни на дестинация посредством програмата си за доброволно, безопасно завръщане на жертви на трафик на хора.



Предизвикателства в работата с жертви на трафик на хора.

В двата държавни приюти управлявани от НКБТХ посредством водещи НПО в сферата на закрила на жертви на насилие и трафик, се наблюдава тенденцията все по-често в приютите да се обгрижват жени с умствени увреждания и психични и/или психиатрични разстройства. Смята се, че поради характера на уврежданията и психичната болест, освен че жертвите са много по-лесно манипулируеми от трафикантите, в някои случаи, поради сериозността на заболяването си, техните показания в случай, че свидетелстват срещу трафикантите, няма да могат да бъдат взети под внимание в съдебната зала. Дългата времева подължителност на наказателния процес изисква по-продължителен престой в приютите и активна работа за мотивиране на пострадалите дали веднъж съгласие да сътрудничат в процеса на преследване на трафикантите. Голяма част от жените са с различни хронични заболявания, както и имат спешна нужда от стоматологично лечение и интервенции. Голяма част от жервтите нямат или имат прекъснати здравно-осигурителни права.

Тази информация се потвърждава и от Фондация „Асоциация Анимус“/ Ла Страда България (ФАА), към която съществува програма за кризисно настаняване на жени и деца, жертви на насилие и трафик на хора.

Не малко от жертвите имат нужда от спешна хоспитализация, включително поради остри или усложнени психиатрични проблеми, а на по-късен етап се нуждаят от множество социални грижи и подкрепа, както и настаняване в специализирани инститции. Имайки предвид, че голяма част от тези хора нямат подкрепяща семейна среда, дори не рядко са били трафикирани от самите им роднини, за тях риска от ре-трафикиране е много висок.

Според информация от отчетите на двата приюта – жертвите, пребивавали в приютите (пълнолетни жени) са основно български гражданки, които са експлоатирани сексуално. В част от случаите, освен сексуалната експлоатация е упражнявана и трудова експлоатация. Пострадалите са експлоатирани в чужбина, като се запазва тенденцията за голяма част от лицата да са експлоатирани в страната (вътрешен трафик) преди извеждането им в чужбина. Жертвите на трафик са набирани предимно от родните си места – малки райони, с висок ръст на бедност и безработица. Високо рисков етап за набирането и въвличането в трафик е напускането на специализирана институция, след навършване на пълнолетие. Липсата на перспектива, сигурна семейна среда и недостатъчният житейски опит предполагат висока степен на уязвимост и лесно попадане в схемите на организираната престъпност. Това е и една от причините да се запазва тенденцията, не малка част от жените и момичетата, жертви на трафик на хора, да са въвличани посредством „метода на влюбването“ /loverboy/.

По отношение на образователния статус преобладава много ниската степен на образование на повечето от пострадалите, въпреки, че има случаи на жени завършили средно образование. Част от жертвите са подлагани на тежки форми на насилие и високо рискови сексуални практики. Нараства делът на момичетата, напуснали специализирани институции, които създават партньорска връзка с извършителя, който на определен етап от взаимоотношенията склонява жертвата към проституция, разполага и управлява средствата, и използва заплахи и физическо насилие с цел реализиране на по-голяма печалба от експлоатацията.

В семейната история на пострадалите неизменно присъства минимум един от следните фактори: домашно насилие, сексуална злоупотреба в детска възраст, институционализация или загуба на единия/двамата родители. В не малка част от случаите родител, партньор или друг член от семейството има пряко или косвено участие в процеса на въвличане на жертвите в трафик. Именно този факт, поставя сериозни бариери пред ре-интеграцията в семейна среда или разчитане на каквато и да е форма на подкрепа от близките. Същевременно, естествената потребност на пострадалите да установят контакт с човек от семейната общност поставя в риск сигурността им след напускане на приюта, особено в случай че липсват умения и ресурси за самостоятелно справяне с житейските трудности, предимно от социален и икономически характер.

Осигуряването на трудова заетост на жертвите остава проблем. След протичане на адаптивния период и набавяне на лични документи, жените биват регистрини в дирекция „Бюро по труда”. Срещите и интервютата с работодателите често са неуспешни поради липса на подходящо образование, липса или недостатъчен трудов опит, липса на трудови навици и мотивация, неусвоени умения за представяне пред работодател.

Според ФАА и информацията, подадена и в докладването на България по Директива 2011/36/ЕС, поради ниската социална интеграция на жертвите преди да са попаднали в ситуация на трафик, на практика тяхната интеграция след завръщането им в България е силно затруднена. Често интеграцията е невъзможна, тъй като социалната система не предоставя възможност за толкова интензивна и дългосрочна помощ.

Към края на 2014 г., по данни на Агенция за социално подпомагане (АСП) в страната функционират 15 кризисни центъра за деца, жертви на насилие и трафик на хора и 5 кризисни центъра за лица, жертви на насилие и трафик на хора. Всички кризисни центрове работят целогодишно при денонощен режим. Някои от центровете са от смесен характер, като там се настаняват както жени, жертви на насилие и трафик, така и деца. Това обикновено са центровете управлявани от неправителствени организации.

Основни доставчици на услугата „кризисен център“ в България са общините. Държавно делегирана дейност „кризисен център“ се изпълнява и от неправителствени организации, които се явяват външни доставчици към общините. Но при всички налични центрове инициативата за разкриването им е била или на общинските съвети, или на неправителствени организации и в нито един от случаите на държавата.1
1.3.4. Наказателно преследване и статистически данни
Брой жертви в ПВНЖТХ:

Общ брой жертви в двата приюта до началото на месец септември, 2014 г. – 16 (жени, предимно жертви на сексуална експлоатация, като част от потърпевшите са експлоатирани и трудово), като още 4 жертви на трафик, които е трябвало да бъдат настанени в приюта в гр. Варна, поради затварянето му са обгрижени в кризисен център към фондация „SOS-Семейства в риск“ (организацията, която стопансива приюта към НКБТХ във Варна).



Получени в администрацията на НКБТХ сигнали през 2014 г.: общо 90 сигнала, по които са потърпевши над 125 лица. Прави впечатление, че сигналите за случаи на сексуална експлоатация са почти равни по брой с тези за насилствен труд и трафик с цел трудова експлоатация. 16 от сигналите касаят непълнолетни лица и са координирани съвместно с ДАЗД. Един от сигналите, касаещ две румънски непълнолетни лица е координиран с ДСП-Бургас, кризисен център в Бургас и ДАЗД. Втори сигнал касае неопределен брой деца от сирийски произход е региона на гр. Стара Загора и проблеми във връзка попечителството на децата.

Останалите сигнали по вид експлоатация са: просия, продажба на новородени/ бебета, насилствен брак, джебчийски кражби;. Получени са и сигнали във връзка порнография, склоняване към проституция и домашно насилие.

Основните държави на крайна дестинация за жертви на трафик на хора през 2014 г. според подадените сигнали в секретариата на НКБТХ - Германия се нарежда на 1во място (между 18-20 сигнала), следвана от Австрия (6 сигнала); Великобритания (4 сигнала) и Италия (5 сигнала); Страните, за които сме получили по равен брой сигнали са Испания, Франция и Холандия (между 4 и 3 сигнала за страна); Други страни на дестинация, за които има получени между 3 и 2 сигнала са Гърция, Белгия, Португалия и Полша (както и България, в случаите когато не е изяснено къде е трафикирана жертвата); останалите държави, за които има получени сигнали са Швейцария, Швеция, Норвегия и Кипър.
1.3.5. Превенция и обучения с цел предотвратяване на трафика на хора
Превенцията на трафика на хора се извършва основно от секретариата на НКБТХ, някои от институциите-членове на Комисията, местните комисии (МКБТХ) и съответни дирекции към общини в страната, неправителствени и международни организации и различни образователни институции, училища, младежки домове и читалища. Превенцията се осъществява на няколко нива: информационно – към обществеността като цяло и/ или други специфични целеви групи/ лица; образователно и чрез повишаване на капацитета на специалисти или други целеви групи (като ученици и доброволци); директна работа с потърпевши или потенциални жертви и техните близки.

За разлика от предишни години, през 2014 г. Комисията на ниво секретариат реализира една единствена кампания съвместно с „Фейм кардс“/ Smart media и в партньорство с фондация „Асоциация Анимус“, Мисията на МОМ в България (използвани са подпомагащите телефони на двете организации, както и координатите на администрацията на Националната комисия), БНТ, БНР и Дарик радио. Кампанията е информационна, за обществеността като цяло. Изработени са два вида картички, като посланието на картичките и кампанията е „Не е за продан“. Картичките са разпространени в мрежата на Smart media и публикувани от Ambient media pool Ltd. „Академия за доброволци - 2014 г." е дейност заложена като част от Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2014 г. Тя е четвърта поредна Академия за доброволци, която НКБТХ реализира с финансовата подкрепа на фондация „Ханс Зайдел“, съвместно с местните комисии в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Русе и Сливен. Доброволците са предимно деца в гимназиален курс на обучение, на възраст между 14 и 17 години, които са въвлечени в активна доброволческа дейност заедно със секретарите на МКБТХ, по линия на превенцията на трафика на хора.

Академията, която по традиция се реализира съвместно и на територията с някоя от Местните комисии, през 2014 г. беше проведенав в хотел „Жеравна“, гр. Банкя, Столична община и в периода 01 - 04.07.2014 г.

Участници в Академията бяха новопостъпващи доброволци (общо 40 човека), обучени и работещи доброволци (общо 12 човека), секретарите на МКБТХ (9 човека) и специалисти от секретариата на Комисията, както и представители на медии. Обучителите и водещите на различните и паралелно провеждащи се модули бяха специалисти от Национален алианс за работа с доброволци, експерти от НКБТХ и дирекция „Превенции“ към Община Варна.

През 2014 г. Академията имаше следната основна цел и задачи – да се надгражда и развива доброволческата мрежа към МКБТХ, която да спомага работата по превенция на трафика на хора сред ученици и млади хора. Основните под-цели и задачи включваха:

- Секретарите на МКБТХ да надградят познанията си и получат умения за т.нар. доброволчески мениджмънт;

- Новопостъпващите доброволци да се запознаят с проблема трафик на хора, рисковите групи, механизмите на въвличане, последиците за жертвите, основната мрежа от институции и организации работещи по проблема в България. Какви са основните фактори за първо ниво на идентификация на жертви на трафик на хора; какво е да си доброволец, работата в екип и мрежа, и как се работи по превенция.

- „Старите“ доброволци да надградят знанията си относно работата по идентификация и работата по превенция, да доразвият уменията си за работа в мрежа и екип, предавайки познания и обучавайки новопостъпващите доброволци.


Мултидисциплинарно обучение на служители от МВР и ДАНС.

В периода 05 – 06.03.2014 г. от страна на секретариата на НКБТХ бе проведен обучителен семинар за служители на ДА“НС“, ТД “НС“, ГД „НП“ и ОД. Семинарът беше финансиран от Фондация „Ханс Зайдел“, които вече две поредни години са партньори на Националната комисия по отношение възможността за провеждане на различни обучителни семинари, целящи обмен на опит и добри практики.

Обучението имаше за цел запознавайки участниците с новите тенденции по отношение проявлението на престъплението трафика на хора в България и Европейският съюз, да даде възможност за обмяна на опит и добри практики. Чрез обучението Националната комисия имаше за цел и да подобри взаимодействието между институциите и регионални структури във връзка работата им по Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора. На обучението присъстваха общо 77 участника от цялата страна, включително секретарите на местните комисии.
1.3.6. Неправителственият сектор в България.
За съжаление трябва да се отбележи, че през 2014 г. НКБТХ отбелязва спад по отношение работата си с неправителствените и международни организации в България, както и е проведена една, единствена среща на постоянната работна група (ПРГ) към Комисията.

Сътрудничеството с НПО е основно във връзка текущи проекти на Националната комисия, в рамките на които Комисията е партньор и/или съвместна работа по предстоящи такива. В тази връзка, продължава съвместната работа с фондация „Център Надя“ в рамките на международен проект Децата, жертви на трафик- наша отговорност“ (VICTOR- Victims In Child Trafficking: Our Responsibility), като по-подробна информация за проекта може да се намери в частта за международно сътрудничество и проекти.

Във връзка финализирането на документи и стартиране на проекти в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, Националната комисия работеше и с останалите две организации подаващи проекти по програмата – Мисията на Международната организация по миграция в България и Фондация „Асоциация Анимус“. Очаква се програмата да стартира в началото на 2015 г.

Комисията е партньор по проект за работа в ромска общност в региона на град Бургас на сдружение „Равновесие“, финансиран в рамките на Програма за подкрепа на неправителствените оганизации в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Важно е да се спомене и за активното участие на няколко неправителствени организации, участващи в Платформата на гражданските организации към европейския анти-трафик координатор – сдружение „Пренебрегнати деца“, Център за изследване на демокрацията и асоциация „Деметра“, които представляват и Български алианс за защита срещу домашното насилие.
1.3.7. Местни политики за борба с трафика на хора


1.3.8. Международно сътрудничество и проекти.

Във връзка Раздел 6, Дейност 1 от Националната програма за 2014 г., служители на Секретариата на НКБТХ взеха участие в Редовните срещи на Неформалната мрежа на Националните докладчици или еквивалентни механизми за борба с трафика на хора от страните в Европейския съюз. Срещите се организират два пъти годишно от офиса на Европейския координатор за борба с трафика на хора към Европейската комисия (ЕК). Събитието цели обмен на информация и добри практики, както и провеждането на дискусия относно постигнатите резултати от работата на мрежата на националните докладчици. През 2014 г. редовните срещи се проведоха през май и октомври в гр. Брюксел, Белгия. По време на срещите бяха обсъдени ролята и развитието на международното сътрудничество в областта на трафика на хора и защита на жертвите, както и международния опит при събирането на информация за трафика на хора. На срещата през октомври се подчерта важността на платформата на Националните докладчици за борба с трафика на хора на европейско ниво и се направи кратко представяне за дейностите на ЕК и на европейския координатор. От страна на НКБТХ бяха направени презентации относно дейностите и мероприятията на комисията за превенция и противодействие на трафика на хора, съвместната работа между държавните институции и неправителствения сектор, както и относно докладването от страна на България по Директива 2011/36/ЕС. По време на мероприятието се проведе и обща сесия с платформата на неправителствените организации в ЕС за борба с трафика на хора. От страна на България от неправителствения сектор имаше представители от Центъра за изследване на демокрацията, Асоциация „Деметра“ и Сдружение „Пренебрегнати деца“ – ECPAT Bulgaria.

През месец юни 2014 г. представители на НКБТХ взеха участие в среща на координаторите за борба с трафика на хора от страните в Югоизточна Европа в гр. Истанбул, Турция. Подчерта се историята на мрежата на анти-трафик координаторите от страните от Югоизточна Европа. От представителя на ОССЕ/ODIHR, стана ясно, че работи по линията трафик на хора от 2001 г. и е наблюдавал през цялото това време голям напредък по отношение на превенция, закрила и преследване в региона на Югоизточна Европа. Говори се също за Плана за действие на ОССЕ и аднедума му. Всяка страна представена на срещата представи дейностите си от септември 2013 г., както и планираните такива в близкото бъдеще. От страна на Словения се представи предстоящия процес на събиране на информация от ЕК по чл. 19 и 20 на Директива 2011/36. Обсъди се провеждането на следващата среща в края на ноември 2014 г.

Във връзка с развитие на международното сътрудничество в областта на противодействие на трафика на хора, НКБТХ взе участие в редица международни срещи и събития:

- През март 2014 г. служители от НКБТХ взеха участие в организиран от администрацията на НКБТХ, съвместно с Община Виена, обмен на опит и представяне на добри практики за служителите от държавните институции, ангажирани с проблема „трафик на хора“ във Виена, Австрия. Oт страна на Община Виена беше организирана програма със срещи и посещения в Общината, Социалното министерство, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, кризисен център „Дреешайбе“, кризисен център за деца, граждани на Австрия. Извършени са посещения и в еквивалентната структура на отдел закрила на детето в Австрия и кризисен център, който работи с такава целева група. Осъществена беше и среща с ръководителя на еквивалентната структура, ангажирана с трафик на хора в Австрия на която се представи работата на НКБТХ. Осъществи се и среща с посланика на България във Виена, Австрия, където се обсъди взаимодействието по отношения на трафика на хора. Проведена бе и среща с директора на дирекция „Трафик на хора, каналджийство и трансгранична проституция“ към Федералната криминална полиция.

- Представители на НКБТХ взеха участие в организирана съвместна конференция на високо ниво между Съвета на Европа и ОССЕ „Не за продан – обединяване на сили срещу трафика на човешки същества”, която се проведе през м. февруари 2014 г. в гр. Виена от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Работните сесии през двата дни включваха идентификация и закрила; наказателно преследване, партньорства и координация.

- През юни 2014 г. секретарят на НКБТХ взе участие в Международна конференция, даваща начало на проекта „Рефериране и подпомагане на жертви на трафик на хора в Европа“ в Будапеща, Унгария. Конференцията беше открита от Държавния секретар на Унгария. Бяха подчертани приоритетите на ЕК в борбата с трафика на хора от анти-трафик координатора към ЕК, както и недопускането на граждани от ЕС да стават жертви на трафик и поддържането на нулева толерантност към престъплението трафик на хора. Проведена бе и специализирана сесия за добрите практики от гледна точка на международните организации, където бе споделен опита на OSCE, EUROPOL, ICMPD.

- Експерт от НКБТХ взе участие в Международна конференция „Обединяване на силите срещу трафика на хора“ през м. октомври 2014 г. във Виена, Австрия, организирана по повод Европейския ден за борба с трафика на хора (18 октомври) от Федералното министерство за Европа, интеграцията и външните работи. Акценти на конференцията бяха уязвимостта към трафик на хора на лица, от държави, където институциите не работят ефективно; ниския брой на осъдени лица за трафик на хора и ниския брой на жертви, които биват идентифицирани от общия брой жертви; спазване правата на жертвите; мигранти и бежанци като високорискови лица за попадане в ситуация на трафик на хора; успешната интеграция на жертвите на трафика на хора и др.

- През м. октомври 2014 в гр. Виена, Австрия експерт на НКБТХ взе участие в експертна работна група сформирана към Офиса по наркотици и престъпност към ООН (UNODC) по отношение разработването на Анализ на концепцията за „експлоатация“, съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 3 от Протокола за трафика на хора (т.нар. Протокол от Палермо), съпътстващ Конвенцията на ООН за трансграничната организирана престъпност. Бяха разработени три основни теми, всяка от които със съответни подвъпроси (1) Разбиране/ дефиниране на експлоатация; (2) какви са основните проблеми асоциирани с елемента „цел“ от дефиницията за трафик на хора и как могат да се преодолеят; (3) подпомагането на водещите консултанти относно изготвянето на препоръки във връзка елемента „цел“ и концепцията за експлоатация, включително споделяне на добри практики в това отношение. В заключение на експертната работна среща беше направено обобщение на работата, включително изтъкнато значението на културния и национален контекст и влиянието им върху разбирането на концепцията за експлоатация.

- През м. ноември 2014 г. секретарят на НКБТХ взе участие в XIV среща на Алианса за борба с трафика на хора на ОССЕ във Виена, Австрия, на тема „Етичните проблеми в превенцията и противодействието на трафика на хора“. Годишната среща е сред най-важните събития в международен план, на която се събират представители и експерти в областта на трафика на хора от 57 страни и 11 партньори за сътрудничество, в които членуват международни и неправителствени организации. Основна цел на конференцията беше постигането на допълнително взаимодействие на международно ниво в контекста на поетите от ОССЕ задължения за противодействие на трафика на хора и превенция на това престъпление. В различните сесии през двата дни на конференцията бяха представени и обсъдени етичната база за превенция на трудова експлоатация в частния сектор, политиките за нулева толерантност и кодекс на поведение от страните членки на ОССЕ и различни международни организации. Допълнително конференцията даде възможност за обмяна на опит и добри практики по отношение на намаляване търсенето, което насърчава всички форми на експлоатация, особено на жени и деца.



НКБТХ е партньор и работи по следните международни проекти през 2014 г.:

1. От 2012 г. НКБТХ изпълнява проект „Подобряване на националната политика за борба с трафика на хора чрез трансфер на знания, опит и добри практики” по Оперативна програма „Административен капацитет” в партньорство с бюрото на холандския докладчик по трафика на хора. Основна цел на проекта е повишаване на капацитета на НКБТХ, нейните регионални структури и НПО, развиващи дейност в областта на трафика на хора за добро управление чрез използване на знанията, опита и добрите практики на Холандия. През септември 2014 г. проектът беше финализиран от страна на Националната комисия.

2. От 2013 г. НКБТХ изпълнява проект „Изграждане на отворена, многофункционална и висококвалифицирана администрация на НКБТХ за осъществяване на координационните и стратегическите й функции в България и пред европейските и международни институции и партньори“ по Оперативна програма „Административен капацитет”. Основна цел на проекта е повишаване капацитета на НКБТХ за ефективно изпълнение на националната политика и стратегия за противодействие на трафика на хора на национално, европейско и международно ниво. През август 2014 г. проектът беше финализиран.

3. Международен проект „Създаване на Пан-Европейски мониторинг на трафика на хора”, по който НКБТХ е партньор на Министерството на вътрешните работи на Португалия. Проектът е финансиран от ЕК. Основната цел на проекта е да предостави на страните, противодействащи на трафика на хора, ефикасна система за мониторинг в рамките на най-добрите практики по отношение на хармонизирането на процедурите за събиране, третиране, анализ и обмен на информация и създаването на ефикасна уеб базира система за мониторинг и събиране на данни, и информация за трафика на хора. В рамките на проекта в гр. София през м. ноември се проведе обучение, в което участие взеха представители на Държавната агенция за национална сигурност, Националната следствена служба, Главна дирекция „Гранична полиция” и Главна дирекция „Криминална полиция” към МВР, Местните комисии за борба с трафика на хора, Международната организация по миграция, фондация „Център за безопасен интернет” и фондация „Риск монитор”.

4. НКБТХ и фондация „Център Надя” са партньори на гръцката неправителствена организация „Усмивката на детето“ в проекта „Децата, жертви на трафик - наша отговорност“ (VICTOR - Victims In Child Trafficking: Our Responsibility), www.victorproject.eu. Проектът е финансиран от Европейската комисия, програма „Превенция и борба с престъпността“. Партньори в проекта са международни организации и 15 държавни институции и неправителствени организации от 7 страни – Словения, Румъния, България, Гърция, Сърбия, Молдова и Украйна. Проектът има за цел да подобри процеса на идентифициране на деца-жертви или потенциални жертви на трафик чрез обучение на експерти, които има вероятност да влязат в контакт с тях и да се засили превенцията на трафика на деца чрез дейности за повишаване на осведомеността, насочени към уязвимите групи на деца в риск, със специален акцент върху изчезнали деца.

Създаването и функционирането на информационни бюра по проблема трафик на хора, особено на деца, включително изчезнали деца, е пилотен проект в рамките на „Виктор“. Информационните бюра са създадени в Словения (Society Kljuc), България („Център Надя“), Румъния (Save the Children Romania) и Гърция (The Smile of the Child). Към българското информационна бюро фунционира и горещата телефонна линия за изчезнали деца 116 000, на която 24/7 могат да се подават сигнали.

Секретариата на НКБТХ съдейства и за разпространението на превенционно-информационните материали по проекта посредством своите интернет и фейсбук страници, в рамките на представяне на работата по превенция пред медиите, посредством МКБТХ, както и различните свои форуми като Академия за анти-трафик доброволци през 2014 г., среща с постоянната работна група (ПРГ) към Комисията, обучения с експерти и Националната експертна работна среща за противодействие на трафика на хора.

5. Международен проект: „Превенция на трафика на хора, принадлежащи към етническите групи, с фокус към ромското малцинство в България” – двустранно сътрудничество между България и Франция за борба с трафика на хора. Проектът се управлява от Националната комисия за борба с трафика на хора и се осъществява на територията на община Варна в продължение на 2 години, чрез финансовата подкрепата на Посолството на Франция в България, Постоянното представителство на Франция към Службата на ООН и другите международни организации във Виена, както и Посолството на Франция в Румъния. Партньори на НКБТХ в осъществяването на проекта са Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, Асоциация „Национална мрежа на здравните медиатори“, Община Варна и сдружение „Съучастие“ – Варна.

6. В партньорство с Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), сдружение „Равновесие“ – гр. Бургас изпълнява проект „Овластяване на уязвими за трафик млади хора“, финансиран в рамките на Програма за подкрепа на неправителствените оганизации в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Основна цел на проекта, който е с продължителност 15 месеца (до края на месец април, 2015 г.) е овластяването на уязвими на трафик млади хора чрез предоставяне на възможности за информиран избор за собствените им и на близките им живот и бъдеще.

Специфичните цели на проекта, включват придобиване на знания и усвояване на умения за превантивна работа в собствената и специфична общност, разработване на информационна стратегия и нейното приложение в уязвимите общности; преминаване през професионални обучения и получаване на професионална квалификация по две професии от млади хора.

Една от основните целеви групи на проекта са предварително подбрани 24 безработни младежи, които са лидери за своята общност и предимно от ромските общности от общините Камено, Средец и Бургас. Другите целеви групи по проекта са (1) обществеността (предимно Ромска) в трите ромски махали около Бургас - кв. Горно Езерово, гр. Камено и гр. Средец; (2) Обществеността на град Бургас като цяло.

Съвместно със специалисти от НКБТХ са изготвени кратко ръководство, обхващащо три обучителни модули за усвояване на знания и умения за превантивна работа в общността в сферата на превенция на трафика на хора, обучения за обучители (специалисти по проекта, както и представители от самата целева група), и Информационно-превенционна стратегия, задаваща рамката и параметрите за осъществяване на различни дейности по превенция с цел информиране на обществеността и/или определени групи от обществеността, зададени като целеви групи в рамките на проекта.



1.3.9. Докладване на България по въвеждането и изпълнението на Директива 36/2011/ЕС. Мониторинг на България по изпълнението на Конвенцията на Съвета на Европа.
Докладване по Директива 2011/36/ЕС.

Както вече беше упоменато в началото на настоящият отчет, НКБТХ се явява т.нар. Национален докладчик или еквивалентен механизъм (НДЕМ) по върпосите свързани с предотвратяване на трафика на хора за България.

Директива 2011/36/ЕС (т. 27 от съображенията и чл. 19 и 20) предвижда, че задачите на НДЕМ трябва поне да „включват извършване на оценка на тенденциите в областта на трафика на хора, измерване на резултатите от действията за борба с трафика на хора, включително събиране на статистически данни в тясно сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, действащи в тази област, и докладване. Държавите-членки предоставят тази информация на координатора за борба с трафика, въз основа на която координаторът дава своя принос за докладването от Комисията.”

През 2014 г., държавите-членки са поканени да изпратят данните до координатора на ЕС за борба с трафика на хора в Европейската комисия не по-късно от 30 октомври 2014 г., като по-късно срокът е удължен до края на ноември месец. За целите на докладването, от страна на Европейската комисия е изготвен образец на доклад по молба на Неформалната мрежа на НДЕМ, които държавите-членки подават съгласно чл. 20 на Директива. Предложено е периода за оценка, а именно срока, за който се докладва да бъде 2011 – 2013 г.

Секретариатът на НКБТХ подготви и съгласува доклада за България с всичките институции-членки на НКБТХ, деветте местни комисии, както и двукратно бяха изпращани писма за получаване на обратна връзка по докладването от страна на неправителствените и международни организации, имащи отношение по темата - oбщо 22 държавни институции, от които 9 местни комисии и 27 НПО и МО, включително двете НПО, които координират работата на 2-та приюта за жертви на трафик на хора към НКБТХ. Администрацията/ секретариата на НКБТХ също докладва по настоящия образец, особено имайки предвид сигналите и случаите на трафик на хора, които се получават и координират през администрацията на НКБТХ, както изготвянето на годишните доклади на НКБТХ.

Както доклада на България, така и докладите от страна на останалите страни-членки е качен на интернет страницата на офиса на Анти-трафик координатора, като има възможност за изпращане на допълнителни бележки и коментари.



Мониторинг на ГРЕТА.

През месец юни, 2014 г. стартира втори кръг на оценяване на прилагането на разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от България с изпращането до НКБТХ на специално подготвен за целта въпросник.

Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора е открита за подписване на 16 май 2005 г. във Варшава и влиза в сила на 1 февруари 2008 г. Тя е комплексен инструмент, насочен главно към осигуряване на защита за жертвите на трафик и техните права. С оглед постигане на целите заложени в Конвенцията, съгласно чл. 36 е създадена Групата за експерти за борба с трафика на хора (ГРЕТА). Тя включва независими и високо квалифицирани експерти от различни държави, като основната й цел е мониториране на изпълнението на задълженията възникнали за държавите страни по Конвенцията.

България е една от десетте страни по Конвенцията, включени във втория кръг на оценяване, като трябва да отговори на специално създаден за целта въпросник (страните се определят по поредността на ратифициране на Конвенцията) и след това да приеме делегация от ГРЕТА, която на място да проведе срещи с институции и НПО, както и при поискване – посещения в приюти, кризисни центрове, др.

С цел да се осигури възможно най – пълна изчерпателност на дадената информация в доклада, България е приканена да включи най-пълно всички заинтересовани страни (институции), както и представители на гражданското общество. За целта НКБТХ изпрати писма с приложен получения въпросни за отговор по компетентност до всички членове на НКБТХ и релевантни институции, до всички местни комисии за борба с трафика на хора и неправителствени организации, работещи по проблемите на трафика на хора.

Секретариатът на НКБТХ компилира получените отговори, подготви и съгласува доклада с всичките институции-членки на НКБТХ. Съгласувания доклад е преведен и изпратен до Съвета на Европа.



4. ДЕТАЙЛЕН ОТЧЕТ НА МКБТХ ПО НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА 2014 г.
МКБТХ – БЛАГОЕВГРАД
РАЗДЕЛ I: „ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ”
На проведеното заседание на МКБТХ Благоевград- 09.04.2014 г.е актуализиран състава на Комисията (заповед № 141-ЧР / 10.06.2014 г.). Като свързващо звено в дейността на местните структури, ангажирани с превенцията, борбата с трафика на хора и защита на жертвите, МКБТХ Благоевград разширява партньорската си мрежа от институции и организаици на местно ниво– полицейски служби, съдебни органи, обучителни институции, административни служби, медицински служби, НПО и бизнес организации.

През 2014г в рамките на различните инициативи проведени от местната комисия, участие взимат местни и регионални инситуции, университети и общообразователни училища в Благоевград, медии и редица неправителствени организации.

Проведени сa партньорски дейности като - информационен форум с цел превенция на трафика на хора и обмяна на добри практики при работата с ученици, организиран съвместно с Общински детски съвет и ‘‘Младежки дом‘‘, които са инициатори и на инициативи под надслов ‘‘Борба с противообшествените пряви сред подрастващите’’. Проведен е обучителен семинар за представяне на Европейска гореща линия 116 000 за изчезнали деца с участието на фондация ‘‘Център Надя‘‘. Проведена е среща с местни експерти от Благоевград и екипът по проект „Общностни действия за превенция на трафика на младежи в риск” -(YOUTHACT) Фондация „РискМонитор”, Център за либерални стратегии и фондация Женски алианс за развитие (ЖАР).

Постигнати резултати:

Укрепена структура на МКБТХ-Благоевград чрез ангажираност на членовете на Комисията с дейността й. В резултат на това, МКБТХ Благоевград е разпознаваема сред институциите и организациите в града, канена е като партньор в дейностите на сходни организации.



Изводи:

1. Разширеният кръг от партньори и поддържането на редовни контакти осигурява по-голяма ефективност на работата в Комисията. Този процес би следвало да бъде продължен и да се счита за приоритетен, тъй като създава необходимите условия за ефикасността на дейностите.

2. МКБТХ получава подкрепа и съдействие от местните власти и други партньори в много висока степен, което говори за признаването на проблема „трафик на хора” и за авторитета на структурата както на национално, така и на местно ниво.
РАЗДЕЛ II: „ПРЕВЕНЦИЯ”
Проведени са кампании за превенция на трафик на хора с цел трудова и сексуална експлоатация, целта на които е да информира гражданите по проблемите свързани с нея, да информира за рисковете, механизмите за въвличане в трафик, начините за предпазване, както и да предостави координатите на Националната комисия за борба с трафика на хора и дипломатическите представитества на Република България в чужбина. За популяризирането на кампанията са разпространени превенционни материали и изработен постер ‘‘Нулева толерантност срещу трафика на хора‘‘

За кампанията за превенция на трафика на хора с цел сексуална експлоатация са проведени обучителни сесии както за деца, така и за педагогическите съветници в училищата в града. Прожектиран е документален филм за трафика на хора на г-н Йордан Димитров ‘‘Червено- като червило и като кръв‘‘ и организиран концерт от общината.

Проведени са информационни кампании за деца от домове под мотото ‘‘ Не е за продан‘‘ (Not for sale), като им е разяснен метода за въвличане в трафик на хора и по-специално метода ‘‘Loverboy’’. Екип от студенти от Факултет по изкуствата към ЮЗУ изработват лого, слоган, късометражен филм и криминална възстановка към него. Световният ден за борба срещу насилието на деца е отбелязан с интерактивни обучения на деца от доброволци към МКБТХ.

РАЗДЕЛ ІІІ: „ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА КАДРИ”


Комисията участва в обучителни семинари и кръгли маси за обучение на служители на ДАНС, ТАНС, ГД „НП” към МВР, обучение на деца доброволци и доброволчески мениджмънт, в рамките на Академия за доброволци 2014г. Представители участват и в Кръгла маса по проект „Подобряване на националната политика за борба с трафика на хора, чрез трансфер на знания, опит и добри практики финансиран по оперативна програма „Административен капацитет”.
МКБТХ – БУРГАС
РАЗДЕЛ I: „ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ”

През 2014 г. са проведени две заседания на МКБТХ Бургас. Като свързващо звено в дейността на местните структури, ангажирани с превенцията, борбата с трафика на хора и защита на жертвите, МКБТХ Бургас разширява партньорската си мрежа от институции и организации на местно ниво – полицейски служби, съдебни органи, обучителни институции, административни служби, медицински служби, НПО и бизнес организации.

В рамките на кампаниите проведени през 2014 г. партньори на МКБТХ Бургас са различни институции на местно и регионално ниво, обучителни институции (училища и университети), медии и редица неправителствени организации.

МКБТХ Бургас е включена в междуинституционални мрежи – Комисия за детето към Община Бургас, Съвет за деца в риск към Отдел „Закрила на детето”, Д”СП” Бургас, Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца.



Изводи и предизвикателства:

  1. Преструктурирането на Сектор БОП и преминаването на част от служителите към ДАНС създава затруднения в работата, които се изразяват в липса на оперативност, усложнена комуникация със свързаните служби от европейските страни и като краен резултат по-слаба ефективност на противодействието на престъплението.

  2. МКБТХ получава подкрепа и съдействие от местните власти, на първо място от Община Бургас и други партньори в много висока степен, което говори за признаването на проблема „трафик на хора” и за авторитета на структурата, както на национално, така и на местно ниво.

РАЗДЕЛ II: „ПРЕВЕНЦИЯ”


Проведена е информационна кампания по повод Европейския ден за борба с трафика на хора. Проведено е мероприятие, за което са изготвени информационни материали и е отразено в медиите. В събитието взимат участие ученици, гости и присъстващите.

Доброволците на комисията провеждат училищни кампании срещу трафика на хора, които включват информационни часове, водени от педагогическите съветници в училищата, както и дискусионен форум с участието на студенти и преподаватели от Бургаския свободен университет.



Постигнати резултати:

  1. Проведена една информационна кампания срещу трафика на хора в гр. Бургас.

  2. Раздадени информационни материали в 7 училища на региона и сред обществеността на града.

  3. Публикации и репортажи в местни и национални печатни и електронни медии.

Изводи и предизвикателства:

  1. Информационните кампании да използват посланията на хора, жертви на трафик настанени в приюта в Бургас.

  2. Необходимо е да се търсят иновативни, разнообразни, по-продължителни във врeмето форми на информиране на уязвимите групи.

РАЗДЕЛ ІІІ: „ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА КАДРИ”
1. Проведено обучение на екипа на ПВНЖТХ, Бургас през в рамките на Проект, финансиран от фондация WTD Working Together for Development, съфинансиран от Европейския съюз.

2. Проведени са тридневни обучения на 24 младежи от ромските квартали в гр. Камено, Средец и Бургас за обучители и доброволци в ромската общност. Обученията са финансирани по Проект „Овластяване на уязвими за трафик млади хора”.



3. Доброволческа Академия – гр. Банкя.

Постигнати резултати: Проведени са 3 обучения, чрез които е повишена квалификацията на екипа на приюта и са подобрени уменията на доброволците от местните комисии . Обучени са 8 младежи доброволци и 7 социални работници и психолози.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница