АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМОГАНЕ, МТСП

АСП чрез териториалните структури на АСП участват в организирани от Министерството на труда и социалната политика обучения, насочени към повишаване на професионалния капацитет за работа с лица/деца жертви на трафик.

През 2013 г. за награждаване на знанията и уменията за работа с разглежданата целева група 101 служители от териториалните поделения на агенцията са преминали през обучения представящи национални и европейски практики по оценки на риска и планиране на безопасност при защита на лица, жертви на насилие, в т.ч. и трафика на хора.

По дейност 3 - Обмяна на опит на екипите на Кризисните центрове за деца жертви на трафик на хора:

В изпълнение на дейността, през месец февуари 2013 г. представител на АСП е участвал в проведената работна визита, при която е представен опитът на домакините (община Варна) при осъществяване закрила на жертви на насилие и трафик.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО (ДАЗД)

През 2013 г. експерти от ДАЗД участваха като обучители в обучението за консулски длъжностни лица и технически служители в консулските служби на Р България в чужбина. В рамките на обучението на дипломатите, бяха включени темите: „Конвенция за правата на детето” и „Закрила на детето”, в рамките на които беше представен Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина”. В рамките на организираното от Дипломатическия институт на МВнР бяха обучени 30 човека, на които предстои заминаване в българските мисии зад граница.

През 2013 г. експерти на ДАЗД се включиха като обучители на социални работници по темата: „Трафик на деца”. В рамките на пррограмата бяха обучени над 60 социални работници.

През изминалата година експерти от ДАЗД бяха поканени за лектори в обучение на Асоциацията на консулите в Посолствата на чуждите мисии в България. Пред дипломатите беше представена работата на българските институции и създадените мултидисциплинарни екипи по места в случаите на деца, жертви на експлоатация и трафик.

Представители на НКБТХ участват в провеждането на обучения на служители от дирекции „Бюро по труда” от цялата страна за информиране по актуални въпроси в областта на превенцията на трафика на хора, особено трафик с цел трудова експлоатация.

Националната комисия за борба с трафик на хора управлява двата държавни приюта за временно настаняване на жертви на трафик (ПВНЖТХ) в градовете Бургас и Варна. Предоставяните услуги в ПВНЖТХ, следват стандартните оперативни процедури (СОП), регламентирани в Националния механизъм за насочване на жертви на трафик (НМН), основно в частта „Закрила и подкрепа” и „Социално включване”. Една от основните разлики между приютите и кризисните центрове за жени и деца – жертви на насилие и трафик, управлявани от НПО, е, че в приютите се настаняват само жени, които са жертви на трафик, както и много по-дългата възможност за престой, с оглед успешната по-нататъшна реинтеграция и намаляване на риска от ре-трафик на жертвите. Всеки от приютите е с капацитет на настаняване 4 /+ 2 места.

Все по-често в приютите се обгрижват жени с умствени увреждания и психични и/или психиатрични разстройства. Спецификата на тези случаи понякога налага определяне на по-краткосрочно настаняване до покриване на базисните потребности, медицински грижи и лечение, проучване на семейната среда или други алтернативи за ре-интеграция на жертвата. При невъзможност за ре-интеграция в семейна среда (каквито са повечето случаи) се предприема подготовка на необходимата документация (медицинска, социална, административна) за прием и настаняване в социална институция или специализирани жилища за хора с увреждания, където престоят и грижата са специализирани и дългосрочни.

ПВНЖТХ в гр. Варна се помещава в имот, предоставен от Община Варна за безвъзмездно ползване, с цел осигуряване на закрила и възстановяване на жертвите на трафик, защитата им в процеса на наказателното производство и последващата им социална ре-интеграция. Въз основа на сключен договор между неправителствената организация фондация „SOS-семейства в риск” и НКБТХ, на организацията е възложено управлението на Приюта и извършването на преките дейности по защита и обгрижване на пострадалите. Екипът се състои от управител, социални работници, психолог, като за специфичните потребности на жертвите се ангажират външни специалисти – лекар, юрист и др. На местно ниво дейността на приюта също така се подпомага от Местната комисия за борба с трафика на хора в гр. Варна. Срокът за пребиваване в Приюта е до приключване на целия наказателен процес (досъдебна и съдебна фаза) за жертвите, свидетели в образуваното производство, а за останалите случаи е в тясна зависимост от готовността за ре-интеграция.

І. Организационни аспекти на дейността на ПВНЖТХ, гр. Варна. Обучения и обмен на опит.

В рамките на 2013 г. в ПВНЖТХ са предприети редица дейности, свързани с осигуряването на оптимални условия за функционирането му и качественото обгрижване на настанените клиенти.

Проведено е надграждащо обучение на екипа, ангажиран с директната работа с жертви, като са обхванати следните теми: оказване на първа медицинска помощ; работа с лица с увреждания; подготовка на свидетели за участие в различни фази на наказателно производство, подходи в работата с лица, пострадали от сексуално насилие, превенция на синдрома на „професионално прегаряне”. Екип на приюта е участвал в обучение и обмен на опит с кризисен център за деца – жертви на трафик в гр. Виена, Австрия.

Набелязани са теми за поддържащо обучение, което се провежда текущо, с оглед повишаване на професионалната компетентност и актуалните нужди на работещите в ПВНЖТХ. Реализиран е двустранен обмен на опит с НПО „Lefo”, гр. Виена, Австрия, като са направени посещения, съответно в двете държави. Предвид множеството случаи, насочвани от Австрия, двата екипа договориха параметри на бъдещо сътрудничество и координация при транспортирането и последващото обгрижване и закрила на жертвите.

Екипът на ПВНЖТХ взема участие в междуинституционални семинари. Управителят на ПВНЖТХ участва като лектор в обучения за разследващи органи, съдии, журналисти, православни свещеници, които са организирани от НКБТХ. Представените теми включват практически модули за участие на жертвите в наказателното производство (НП); подготовка на свидетелите за съдебна фаза на производството; мотивация на жертвите за сътрудничество в НП и гарантиране на правата им по време на процеса; механизми за насочване към ПВНЖТХ и запознаване с предоставяните услуги; разпознаване белезите на трафик на хора и адекватно оказване на помощ; процедури съгласно НМН.

В координация с експертите от НКБТХ е взето участие в редица телевизионни и радиопредавания. Някои от настанените жертви на трафик са представили пред медии личните си историите, свързани с попадането им в трафик и получените впоследствие закрила и грижи от НКБТХ и други държавни институции.

Предвид големия обем на мобилната работа при посрещането, обгрижването на жертвите и транспортиране до други населени места/институции, Фондация „SOS-семейства в риск” е осигурила ползването на автомобил, собственост на организацията.

Във връзка с дейността на ПВНЖТХ са провеждани регулярни работни срещи с МКБТХ – Варна. В хода на работата са проведени срещи с ръководството на ОД на МВР и териториалните структури на АСП. Освен с държавните институции, в хода на работата е осъществено сътрудничество и координация в работата по случаи с НПО и МО (А21, Фондация „Асоциация Анимус”, МОМ и др.), ангажирани с обгрижването на жертвите до настаняването им в приюта.

ІІ. Предоставени услуги и грижа за жертвите в ПВНЖТХ, гр. Варна. Резултати.

В рамките на 2013 г. към ПВНЖТХ са били насочени и обгрижени 15 жени, жертви на трафик на хора, на възраст между 18 и 45 години. Всички случаи касаят сексуална експлоатация, като в част от случаите наред с тази основна форма на експлоатация пострадалите са били принуждавани да полагат безвъзмездно труд. В един от случаите е направен опит за трафикиране, с цел продажба на бебето.

Пострадалите са експлоатирани в чужбина, като се запазва тенденцията за експлоатация в рамките на вътрешен трафик, преди извеждането на жертвата извън страната. Жертвите на трафик са набирани предимно от родните си места – малки райони, с висок ръст на бедност и безработица. По-голямата част от обгрижваните в приюта са от Област Добрич и Област Варна. Високо рисков етап за набирането и въвличането в трафик е напускането на специализирана институция, след навършване на пълнолетие. Липсата на перспектива, сигурна семейна среда и недостатъчният житейски опит предполагат висока степен на уязвимост и лесно попадане в схемите на организираната престъпност.

По отношение на образователния статус преобладава много ниската степен на образование (най-често завършен 5-7 клас). През настоящата година в приюта са обгрижвани и две жени със завършено средно образование, които са потърсили препитание в чужбина, станали са жертва на измамни обещания за работа и впоследствие на сексуална експлоатация.

Два от случаите касаят обгрижване на момичета с лека и умерена степен на умствено изоставане, които са подлагани на тежки форми на насилие и високо рискови сексуални практики. В друг от насочените към приюта случаи жертвата е отключила психично заболяване, наложило специализирана лекарска намеса, лечение и грижи.

През 2013 г. в приюта е обгрижвана една жертва на трафик на хора, чуждестранна гражданка.

Основните механизми за въвличане в трафик продължават да бъдат „Loverboy”, обещания за работа в чужбина и принуда, чрез използване на насилие. Нараства делът на момичетата, напуснали специализирани институции, които създават партньорска връзка с извършителя, който на определен етап от взаимоотношенията склонява жертвата към проституция, разполага и управлява средствата и използва заплахи и физическо насилие с цел реализиране на по-голяма печалба от експлоатацията.

В семейната история на пострадалите неизменно присъства минимум едно от следните явления: домашно насилие, сексуална злоупотреба в детска възраст, институционализация или загуба на единия/двамата родители. В близо ½ от случаите родител, партньор или друг член от семейството има пряко или косвено участие в процеса на въвличане на жертвите в трафик. Именно този факт, поставя сериозни бариери пред ре-интеграцията в семейна среда или разчитане на каквато и да е форма на подкрепа от близките. Същевременно, естествената потребност на пострадалите да установят контакт с човек от семейната общност поставя в риск сигурността им след напускане на приюта, особено в случай че липсват умения и ресурси за самостоятелно справяне с житейските трудности, предимно от социален и икономически характер.

Свидетели в наказателни производства са 8 от жертвите, обгрижвани в приюта. В два от случаите производствата са спрени, 2 са в досъдебна фаза, а в останалите 4 се очаква компетентните съдилища да се произнесат с решение. Дългата времева подължителност на наказателния процес изисква по-продължителен престой в приютите и активна работа по мотивацията на пострадалите дали веднъж съгласие да сътрудничат в процеса на преследване на трафика на хора.

В сравнение с 2012 г. е нараснал броят на жертвите на трафик, които имат деца, изискват гарантиране на сигурността на децата и заявяват желание да бъдат подпомогнати в процеса ре-интеграция на по-късен етап.

Запазва се тенденцията за предоставяне на закрила и грижи на жертви с психични заболявания, които изисват адекватно насочване към релевантна на потребностите им социална услуга след финализиране на кризисната интервенция в приюта.

Закрилата и услугите за жертвите на трафик в приюта следва схемите на НМН и етапите на насочване, закрила и подкрепа и реинтеграция. Закрилата и услугите за жертвите на трафик в приюта следва схемите на НМН и етапите на насочване, закрила и подкрепа и реинтеграция - екипът организира посрещане на жертвата, кризисно настаняване и интервенция. Изготвя се оценка на риска и потребностите и индивидуален план, предоставя се хуманитарна помощ, медицински изследвания/лечение и психосоциална работа. Жертвите получават подкрепа в периода за размисъл, както и подготовка и подкрепа преди и след процеса на даване на свидетелски показания и разпознаване на извършител пред органите на досъдебното производство, както и подготовка за показания в съда. Съществен аспект от възстановителния процес са психотерапевтичната работа с жертвите и провеждането на превантивни и тренингови програми. Във фазата на реинтеграция, приоритет в работата има професионалното ориентиране, професионалната квалификация, обучение в умение за представяне пред работодател и съдействие за устройване на подходяща работа. В рамките на реинтеграциония процес се обследват ресурсите на разширеното семейство, възможности за трайно настаняване в подходяща специализирана институция /при необходимост/, самостоятелен живот в отделно домакинство.

Резултати от работата в рамките на СОП „Закрила и подкрепа”:

Оказана е психологическа, социална и хуманитарна помощ на 15 жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, като в 5 от случаите е организирана работа и със семействата на пострадалите. В съответствие с потребностите на клиентите на приюта е осигурена медицинска помощ, пълен пакет медицински изследвания (ХИВ/СПИН, полово предавани инфекции, хепатит С, бременност и др.) изследвания и осигуряване на медикаменти и лечение са осигурени за всички (14) ЖТ. Оказана е спешна психологическа помощ при постъпване в приюта и подкрепа в периода на размисъл.

На 4 от жертвите е оказано съдействие за издаване на документ за самоличност.

Резултати от работата в рамките на СОП „Социално включване”:

Проведени са обучения в умения за търсене на работа, представяне пред работодател и управление на бюджета на 8 от настанените на приюта. 8 от пострадалите са ангажирани трудово – 5 в заведения за хранене; 2 в автомивка; 1 в неправителствена организация. На 2 жертви на трафик са подпомогнати за осъществяване на контакти с децата им. В два от случаите, на жертвите е оказано съдействие за продължаване на образованието. Всички обгрижвани в приюта жертви на трафик са участвали в превантивно-обучителни програми по проблемите на насилие, трафик, дискриминация и други програми за овладяване на социални и комуникативни умения.

Финализирани случаи: В рамките на 2013 г. са финализирани 10 от случаите, постъпили в приюта. 5 от жертвите на трафик са ре-интегрирани в семействата си; 3 са насочени към социални услуги (1 към специализирана институция за лица с умствени увреждания, 1 към сродна НПО, 1 към звено „Майка и бебе“); 2 са създали собствено домакинство и партньорски връзки.

Съществен аспект от работата с пострадалите, след напускането на приюта е проследяването на случая, което се извършва чрез последващи срещи, консултации, поддържане на телефонен контакт, визити на място и др.

Доставчик на социалната услуга ПВНЖТХ - Бургас е Сдружение „Равновесие”. Услугата се предоставя от екип в състав: координатор, счетоводител, социални работници (4 души) и психолог. Настанените лица са обезпечени с 24-часова грижа. Индивидуална психологическа работа се осъществява веднъж седмично, а при необходимост от кризисна интервенция незабавно. За отчетния период са проведени общо 196 психологически консултации, като са изготвени психологически оценки на 10 настанени, а за всяка една от консултациите е направен писмен протокол.

За 2013 г. в ПВНЖТХ – Бургас са пребивавали 14 жени жертви на трафик с цел сексуална експлоатация. На всички е оказана хуманитарна, здравна, психологическа и психосоциална помощ и подкрепа. За всяко настанено лице е налично досие, което съдържа следните документи: договор за предоставяне на социална услуга; формуляр за оценка на риска и потребностите; индивидуален план за работа по случая; декларация за познаване на Правилника за вътрешен ред; декларация за получено имущество; здравен статус; медицински и лабораторни изследвания; протоколи от проведени психологически консултации; психологическа оценка на лицето; копия от лични документи.

Най-младата от настанените е на възраст 19 години, а най-възрастната жена е на 54 години. В приюта е настанено и едно дете (на две години), което пребивава с майка си, която е била жертва на трафик във Франция, въвлечена от партньора си, който е и баща на детето (самото дете не е жертва на трафик).

Основна страна на дестинация във връзка сексуалната експлоатация за жертвите в приюта е Австрия. Останалите страни-дестинация са Гърция, Франция, Холандия, Полша и Босна и Херцеговина. Едно от лицата е жертва на вътрешен трафик на хора.

Потребителките на услугите в приюта през 2013 г. са български гражданки. Повечето от жените са с много ниска степен на образование, като три от тях са неграмотни (основно образование – 3, завършили помощно училище – 2, средно образование – 2; две от жертвите продължават образованието си във вечерна форма на обучение, като и двете са в ХІ-ти клас).

Общ здравен статус – запазва се тенденцията част от жертвите да са с форми на умствена изостаналост и/или психични/ психиатрични разстройства (с умствена изостаналост, лека към средна степен са 2 жени; с диагноза шизофрения – 3, като едната жена е с умствена изостаналост; 1 жена е с увреждане на хипофизата, следствие от което е диагностицирана с биполярно разстройство (манийно-депресивен епизод). Голяма част от жените са с различни хронини заболявания и всички имат спешна нужда от стоматологично лечение и интервенции.

Реинтеграция: В по-голямата си част жертвите се реинтегрират по тяхно желание в семейната им среда: при родители – 4; при близки роднини – 2, самостоятелно или при приятели – 2. Социалната услуга на приюта е средносрочна, в рамките на 6 месеца, което за голяма част от жертвите на трафик се окозва недостатъчно. Най-успешна реинтеграция през 2013-та има при една от жените, която пребивава в ПВНЖТХ за 18 месеца, период през който жената успява да завърши курс за професионална квалификация, да надгради социалните си, комуникативни, битови умения. Периода от 18 месеца е от съществено значение за утвърждаване на мотивацията й за промяна и успешна реинтеграция в общността. Жертвите на трафик имат потребност да им бъде оказвана по-дълго психосоциална подкрепа в условията на приюта. В периода от шест месеца, за една част от тях, които са мотивирани да променят начина си на живот, повишат квалификацията си, придобият и надградят социалните си умения, е решаваща подкрепящата ролята на професионалистите – социални работници, психолози. Причините за създаване на сериозни пречки в реинтеграцията най-често са липсата на здрава семейна среда, отсъствието на каквато и да е подкрепяща среда в общността, например социална услуга „наблюдавано жилище” и/или друга услуга, която да им оказва безплатна подкрепа. В някой от случаите има потребност от посредничеството на професионалист, за да бъде реинтегрирано успешно лицето в семейството, т.нар. семейна медиация, при която да се работи и с двете страни – жертвата и фамилната система. Лицата, особено с форма на умствена изостаналост, реинтегрирани в нездрава семейна среда са потенциални жертви на ре-трафик поради ниския или отсъстващ ресурс да се справят автаномно, както при чисто битови ситуации, така и при взимане на важни решения. Често жертвите на трафик не разполагат с имущество, доходи, жилище и нямат право на подпомагане по ППЗСП, освен еднократно, което ги прави уязвими от ретрафикиране при излизане от ПВНЖТХ след 6-тия месец.

Настанените в ПВНЖТХ – Бургас, в повече от случаите, са с нередовно заплащани здравноосигурителни вноски, поради което здравноосигурителните им права са прекъснати. През отчитания период са възстановени здравноосигурителните права на 4 от тях, със средства осигурени от сдружение „Равновесие” чрез проектно финансиране от „Слейвъри фонд”.

Хуманитарна подкрепа: На настанените лица са предоставени бельо, дрехи, обувки съобразно техните нужди и според сезона. Предоставени са санитарно-хигиенни материали и тоалетни принадлежности, както и козметични продукти за поддържане на личната хигиена. Ежедневно се предоставя храна, съобразена, при необходимост с диетичния режим на настанените. На всяко едно от настанените лица ежемесечно се предоставят парични средства за лични разходи, съгласно регламент от бюджета на ПВНЖТХ.

Проследяване на случаи: През отчитания период са проследявани случаите на 7 жени, вкл. и такива ползвали услугата през 2012 г., реинтегрирани в общността - семейна среда или при близки и роднини, както и самостоятелно живеещи. Проследяването се осъществява чрез телефонен контакт, Skype, Facebook.

Партньорства: През изминалата година бяха продължени и затвърдени партньорските ни отношения с Община Бургас, МБАЛ Бургас, Бюро по труда, ОД МВР – Бургас, Асоциация „Анимус” София, Сдружение „SOS Семейства в риск” Варна, Асоциация Деметра, Български червен кръст, Защитено жилище за хора в риск „Надежда”, ВС „Дюни”, Общинска фирма „Бургасбус” ЕООД и частни фирми.

Дарения: През периода 01.01 – 31.12.2013 година са предоставени дарения от: сдружение „Каритас” - облекло и съдове; хранителни продукти; от частни фирми фирма тениски; почистващи препарати и шампоани, сладкиши, ядки, хляб Областен ромски съюз – противозачатъчни спирали; Общински съвет по наркотични вещества – тетрадки; сдружение „Верният настойник” – дрехи, обувки, коледни пакети; „Бургасбус” ЕООД – предостави карти за градския транспорт с намаление за настанените, посещаващи обучителни курсове.

Осъществяването на контакт с близките и реинтеграция в семействата: Повечето от настанените в приюта желаят да се свържат с близките си и да бъдат приети. В повечето случаи се касае за проблемни семейства, в които съществуват насилие, зависимости, хронични заболявания и увреждания. Поради тези причини, близките на жертвите не показват очакваната подкрепа и загриженост. Често най-близките членове на семейството не знаят за ситуацията на трафик. Живеят в отдалечени и малки селища, до които комуникациите и достъпът са затруднени. Нерядко семействата са разделени, със слаби емоционални връзки между членовете им или с история на отношенията, включващи насилие, неглижиране или др. Екипът няма възможност да посредничи със семействата и близките на потребителите в директен контакт. Посредничеството се осъществява по телефон, което не е ефективен модел за въздействие и постигане на резултати с оглед реинтеграция на клиентите в семейна среда.

Към края на 2013 г. в страната са разкрити и функционират 18 кризисни центъра за деца и лица, жертви на насилие и трафик, които са държавно делегирана дейност. Те се разкриват на основание потребност от тази социална услуга в общините по предложение на Регионалните диеркции за социално подпомагане и решения на местните власти – Общинските съвети. Основните услуги, които се предоставят в кризисните центрове, са осигураване на подслон и храна, задоволяване на здравни потребности, осигуряване на психологическа подкрепа, овладяване на жизнени и социални умения, осигуряване участието на детето в училищна форма на обучение, подготовка за реинтеграция в семейството или ако това е невъзможно, спрямо детето се предприема адекватна мярка за закрила. Всички кризисни центрове работят целогодишно при денонощен режим, като има възможност за прием до десет деца. Изключение прави Кризисният център в гр. София, който е с капацитет 22 деца.

Във връзка работата по случаи бяха организирани експерти срещи между експерти на НКБТХ и заместник-председателя на АСП, в качеството му на член на НКБТХ, във връзка разкриване на нова социална услуга „преходно жилище“ за жервти на трафик. В Община Варна и Община Бургас има възможност за предоставяне на безвъзмездно жилище за тази услуга. Целта на услугата преходно жилище ще е да предостави на жертвите възможност да живеят и да се грижат за себе си самостоятелно веднага след приключване на периода на настаняване в приютите.

Съвместно със Столична община през 2013 г. бяха направени срещи и беше обсъдена възможността за предоставяне на къща с дворно място за разработване на трети приют за региона на София в кв. Кремиковци. Откриването на трети приют е особено наложително, особено в региона на град София. От една страна, капацитетът на двата останали приюта е почти целогодишно изпълнен. От друга страна, жертвите почти винаги пристигат в София и се срещат редица логистични затруднения с оглед тяхното настаняване и/или транспортиране на безопасно място. На имота беше направен оглед от секретаря на Националната комисия и представител на общината, както и кмета на кв. Кремиковци. Средствата за ремонтни дейности на същата сграда не е възможно да се покрият от бюджета на НКБТХ и дейността е заложена в изпълнение на проект на НКБТХ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество, тематичен фонд „Сигурност” и която програма не е започнала през 2013 г. Очаква се да се подпише договор за изпълнение на проекта в средата на 2014 г. и дейностите да започнат изпълнение в последното тримесечие на 2014 г.

След проведени официални разговори, включително чрез съдействието на МКБТХ в гр. Русе и официално писмо от директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Русе от 20.03.2013 г., НКБТХ предостави становище относно необходимостта от разкриване на Кризисен център за жертви на трафик и други форми на насиле в гр. Русе., който да обслужва първоначални нужди и интереси на жертви на трафик и други форми на насилие.

За 2012 г. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е внесла два броя мотивирани искания в съда за налагане на обезпечителни мерки, касаещи престъплението „трафик на хора“, за сума в размер на 302 276 лева, като са образувани общо шест броя дела за отнемане на имущество на обща стойност 6 976 054 лева. До 10.2013 г. Комисията е внесла шест броя мотивирани искания в съда за налагане на обезпечителни мерки, касаещи престъплението „ трафик на хора“, за сума в размер на 790 444 лева, като са образувани общо 8 броя дела за отнемане на имущество с обща стойност 1 467 449 лева. През 2012 г. са влезли в сила 6 броя решения за отнемане на имущество в полза на държавата срещу проверявани лица, извършили престъплението „ трафик на хора“, за сумата от 753 708 лв, а през 2013 г. към 10.2013 г. са влезли в сила 5 броя решения за сумата от 2 605 349 лв.